Ангел Грънчаров's Blog, page 1729

Предварително благодаря! Бравос! Само такива бъдете!

Това тука, драги дами и господа българе, е петиция по важен за страната ни въпрос - по наша преценка, виж: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии! . Би ли могъл да отделиш 5 (пет, да, само пет!) минутки от безценното си време и да се ориентираш за какво става дума, пък ако прецениш, че си заслужава, и да подкрепиш с подписа си хората, които силно се вълнуваме от този проблем?
Предварително благодаря! Бравос! Само такива бъдете!
Нека да опитаме да развалим твърде основателната представа, че ние, българите, изобщо не се подкрепяме, че съвсем не сме солидарни един с друг, че не сме способни никак на смислено гражданско действие, сиреч, че сме главно нация, съставена предимно от самонадеяни и кухи, недоволни от всичко мърморковци, които обаче и малкия пръст не щат да си помръднат - та поне малко да променят живота и съдбата си...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

За България в момента главна опасност е агресивната и експанзионистична Руска империя под водачеството на пощурелия таваришч-император Путин

Един нашенец, представящ се, че уж живее и работи в... Австралия всеки ден ме учи как било правилно да мисля по всички политически, нравствени, философски и дори религиозни въпроси, по които пиша в блога си; най-често ми повтаря, че, видите ли, турският аскера щял "при нужда" да направи еди-какво си на България и пр.; по тази причина ми се наложи на тоя очевидно доста немислещ нашенец да му кажа ето какво; написах му в писмо следната забележка, която, мисля, че е важно да се знае от всички българи, пък дори и да са на другия край на света:

За България в момента опасност е не турският аскер, а военната сила на агресивната и експанзионистична Руска империя. Впрочем, от повече от век главната опасност за България е Русия, не Турция, никакъв враг не ни е също така и филанкишията, най-малко пък... Европа. Най-много сме си патили в този повече от век след 1878 г. от руснаците, това е неоспорим исторически факт; едва сме се опазили като държава от техния неотслабващ имперски натиск; за нас е била приготвена съдбата на кавказките народи, на Полша, на Финландия, ала благодарение на Европа и на велики българи и български национални и държавни водачи като Стамболов, Цар Фердинанд, Цар Борис Трети и пр. едва-едва сме опазили независимостта си, едва-едва не сме станали завинаги Задунайская губерния на Русия. Тази опасност сега, в наше време е особено страшна предвид тия ужасии, които руснаците направиха на Украйна.

Ако не го знаеш това (нищо, че то е толкова ясно и просто, че повече от това не може да бъде, тия неща са безспорен исторически факт и най-непосредствена историческа очевидност, но явно сред нас, българите, има много слепци, упоени от имперската наркоза на парично подплатената нашенска русофилщина-рублофилщина, та затова се налага да бъде повтаряно всеки ден!) та значи ако не го знаеш всичко това, ето, казвам ти го. Самият факт, че се правиш на ударен че уж не го знаеш и увърташ постоянно, че някакви турци ни били най-голям враг, показва, че най-вероятно служиш на интересите на руснаците, на кагебешниците, на путлеристките империалисти де...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Истините са илюзии, относно които сме забравили тъкмо че са илюзии

Времето спасява истината от лъжата и завистта, 1737 година, François Lemoyne
Срещу свети-апостол-павловците на тоталитаризма
Ще започна с (мой) превод (през англ.):
"Истините са илюзии, относно които сме забравили тъкмо че са илюзии - те са метафори, които са се износили от употреба и чиято чувствена сила е пресушена, монети с изтрит релеф, но все-таки парични знаци, продължаващи да бъдат в обръщение просто като разменни късчета метал."
Фридрих Ницше, "В извънморален смисъл върху истината и лъжата" (1873).
Бих формулирал (коментирал, диалогизирал): истините са конвертируемите обществено илюзии, господът е мъртъв точно с това, че е станал общоприет, снизходил е "справедлив в своите изисквания" и се е превърнал в истина, правда, напуснал е светостта на своята дворцова и клерикална обител и е навлязъл безпризорен сред "хората", "намерен" и после подхвърлян и подмятан от "хората". Ето лайтмотивът на цялата Ницшева философия, мисъл, в която е вкоренено величието на Ницше.
Човек - в своето гордо звучене - се нуждае от истина, за да има откъде да се оттласва, а от бог - за да има (съответно) накъде, все тук, на земята, към нови върхове и луни, долини и преизподни, да полита. Сиреч "истинният бог" е една кална илюзия, едно блатно изпарение, тинята на собственото човешко съществувание, е утопията за политане, е мечтата по щастие, е пребиваване в "оня свят", е живот от последна инстанция, вместо от първа. И коя е дефиницията за благородство? Да съществуваш от първа инстанция. Философът - ако божем е философ - е философ от първа инстанция. И властелинът - ако божем е властелин - е властелин от първа инстанция. И подземникът - ако е благороден - е подземник от първа инстанция. Нежели от последна.
Че о, времена! Кепенците на политическата перспектива, знай, са утопични, хоризонтите - илюзионни. На илюзии и степни твари бе обърнал гръб и се прибра; и скоро каза си: "Да, истината влиза през комина на историята, но за мен е задушливо тук." И рипна отпочинал. "Притежава истината онзи, що е необръгнал", рече на излизане.

„Какво е истината“, Христос и Пилат, 1890 година, Nikolai Ge
Думата ми е за благородството на гражданството - как е възможно гражданско благородство? Как е възможно гражданство от първа инстанция? Идеята като социална или социалното като сведено до политика - нищо по-омерзително от първото и по-добротворно от второто; кой би казал обратното? Та не би трябвало да става въпрос например за "български национален идеал", а за българска национална политика. Идеалът по принцип е колкото национален, толкова и интернационален, идеалът си е идеал: Левски отлично е разбирал това и дотолкова стои по-високо от Ботев. И Александър Лилов, този ресентиментал, разбираше идеала - ала, вместо да го изяснява, го проповядваше на неразбиращите.
Свойствена на достойния живот е нито грижата (да обгрижваш и/или да бъдеш обгрижван), нито враждата, а златната (по Аристотел) среда - конкуренцията. Затова тоталитаристите нямат право. Отхвърленият гражданин е отхвърлен не защото не бива обгрижван, а доколкото няма достъп до конкурентна среда. Сиреч става въпрос не за "социална идея", а за социална политика. Т.е. за политически гарантирана вътреикономическа конкуренция.
Бележка dcccxii от моя текст "Бележки под линия: Ницше отвътре (очерк на безпринципността)".
jmethodius.blogspot.com
26.01.2015, Й. Й. Методиус
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Съблазнителността на разврата в епохата на култа към тялото и сексуалната революция

Работата по редактирането на книгата, наречена Помагало по вяра , върви с добър темп, независимо от това, че самата книга още не е дописана, което обаче не е изобщо чудно ако се вземе предвид концепцията на самото помагало: нямам претенцията да дам нещо завършено и окончателно по подетата тема, а само да спомогна за настройването на младите (пък и не само на младите) хора за по-смислени духовни занимания, за размисли и обсъждания (по групи интересуващи се). Идеята ми, целта ми е само тази: да провокирам интерес към тия най-значими духовни въпроси, да насърча търсенията в тази област. Толкова. По тази причина книгата може да се пише един вид безкрайно, тя може да има продължения, тя винаги ще си остане недовършена, винаги наново и наново ще могат да се поставят същите и подобни на тях въпроси. При това ми се ще подходът, методът на изследване в нея да е по-съвременен, което пак предполага незавършеност, отвореност на въпросите, темите, проблемите. Щото всичко завършено, и то под формата на дефиниции, предполага догматичност, претенция за някакви "вечни истини", а тия неща са изцяло чужди на модерния манталитет. И вярата, и религията следва да се разглеждат критично и недогматически, сиреч, тази област следва да се осъвремени, щото иначе интересът (особено пък сред младите) неминуемо ще погасне.
Както и да е, та ето, в тази връзка, аз мога да си "дописвам" книгата или помагалото колкото си искам. Появи ми се също така и сътрудник (г-н Й. Й. Методиус), той също написа няколко текста, които прибавих охотно към досега написаното. Не се плаша от разностилието изобщо, напротив, стремя се към него. Ако има и други тълкувания на същите проблеми ще поставя. даже ми се ще да подготвя нещо като кратичка "христоматия" с подборка от най-хубави богословски и философски текстове по все тия проблеми, примерно от Киркегор, Ницше, отците на църквата и пр. Или от Свещените книги, от Библията, нямам нищо против да сложа откъси и от Корана, будистки мъдри изречения и пр. Ще направя това понеже ми се ще да бъде насърчен и диалогът между привържениците на различните вероизповедания, този диалог е нещо изключително ценно - понеже работи срещу капсулирането им, което именно и поражда онази враждебност, която е така нежелана и абсурдна: та Бог е само един, как е възможно тогава да не се разбираме само заради това, че Го зовем с различни имена?! Ще видим докъде ще стигна в тия свои намерения, понеже пък натрупването на много текстове може да повиши в нежелана степен обема на книгата, първоначалният ми замисъл беше да опитам да направя нещо съвсем кратко и аналитично, дори с практическа насоченост. Нищо чудно да се наложи да разделя крайния текст на части, които да отпечатам една след друга, един вид сякаш помагалото има... томове. И това е вариант ако друго не може да се измисли и приложи. Времето ще покаже как ще решим назрелите около реализацията на първоначалния замисъл противоречия. Които са и неизбежни, няма как да е иначе.
Признавам си, днес седнах с намерението (отново и отново) да напиша... финалния, завършващия текст. И в главата ми се мержелееше ето тази тема: Прелюбодеяние и вяра. Да, наистина, понеже знаете каква и ситуацията - у нас, макар и със закъснение, се вихри една страшна... сексуална революция, краят на която изобщо не се види! - та в тази връзка няма как темата да бъде заобиколена, предвид това, че звучи хем "прекалено модернистично", хем и дразнещо, щото тия неща, развратът и религията се смятат за изначално несъвместими, възприемат се като взаимно отричащи се. Макар че както по принцип, така и погледнато исторически, вярата като нещо духовно винаги е била отрицание и противодействие на поривите на плътта, на съблазните на тялото, тя се е разглеждала като антитеза на... "живота", олицетворяват от лакомията по удоволствията, по наслажденията, най-вече сексуалните. В днешните бездуховни времена - ние живеем в една шопенхауерова и дори постшопенхауерова цивилизация, в която ядро на тази специфична "духовност на плътта" е тъкмо култът към тялото! - вярата в Бога се възприема като крайно нежелана тъкмо защото е опитва да противодейства на въпросните инстинкти на живота, сред които на най-почетно място стои половият инстинкт, който при нас, човеците, се е превърнал в маниакалността да се опитваме да постигнем "пълния, абсолютния разврат", сиреч, цялостно да се отдадем на поривите на плътта. Аз бих си позволил да кажа и това, че в наше време сексуалната маниащина, стремежът към въпросния пълен разврат до такава степен е станал доминанта в съзнанието на съвременния човек, че е възникнала някаква чудата "религия на разврата", да, развратът, и то пълният, неограниченият от нищо разврат е станал "бог" на тази толкова разпространена по всички географски региони и също така човешки култури религия.
Щом тялото с всичките му пориви, сред които сексуалното влечение заема най-почетно място, е въздигнато в култ на тази модерна религия на разврата с безчислено множество от поклонници, то е съвсем близо до ума, че всякаква друга религия, особено пък тази, която проповядва аскеза, ако не отказ, но поне презрение към сексуалните изживявания, е крайно нежелана, тя се възприема на това основание и като "немодерна", щото, казахме вече, съвременният човек има само един "бог" - своето тяло; центърът на вниманието му е завладян от тази бесовска грижа да угаждаме по всевъзможни начини на лакомията на собствените си гениталии. Тъй че и тук, както, впрочем, и във всички други, по-раншни времена, става дума за колизия и сблъсък на две тенденции, на две житейски философии: или ще служиш на духа и ще презираш тялото, опитвайки се да го усмириш и дисциплинираш, или, противно на това, ще угаждаш на тялото си, ще се поставиш в служба на капризите на този толкова тираничен господар, а пък знайно е, че сексуалността винаги е стояла на най-почетно място в ценностната система на материалистите, почти изравнявала се е с... яденето. Така е било, повтарям, във всички времена, този е вечният извор на всяко стремление към духовното, което в себе си носи този порив към добиване на свобода именно от тиранията на плътта, на нагона, на инстинкта, на разюзданата и тъй тиранична човешка сексуалност (щото, знаем, животните трудно могат да бъдат развратни до степента, до която това го умее човекът, от гледна точка на човешката отдаденост на разврата животните са съвсем непорочни и дори неразвратни). Но в днешно време този конфликт между духа и плътта, между свободата и тиранията, струва ми се, е придобил някаква екстремна степен, достигнал е до пълна ожесточеност.
Затова и много хора, чини ми се, се пазят като дявол от тамян от вярата в Бога и от религиозността единствено на това основание: за да не би да ощетят живота си, за да не би да им се наложи да се лишават от развратничене, дори и от развратниченето със самия себе си, което е особено неприятно, понеже, казват, Бог виждал всичко. По тази причина, понеже духовният потенциал на съвременния човек - възпитан от една масова консумативна и материалистично-хедонистична по изключителната си тенденция култура, в която сексът е въздигнат на най-висок пиедестал! - е изключително мизерен, днешните хора се раздират от това противоречие, а именно: как да се откажа от... живота, от неговите тъй съблазнителни наслади при положение, е той ми е само един, и при това младостта също така е краткотрайна, и то в името на нещо толкова несигурно, а именно тъй илюзорните и общо взето досадни духовни активности, докато вакханалията на плътта е тъй, повтарям, завладяваща! Та в съзнанието на съвременния човек, овладяно от тъй коварната грижа да не се... мине (като се лиши от развратничене), се изправя следния убийствено тежък въпрос, който раздира безпощадно душата му:
- Как да се самопожертвам (и то в името на някаква чиста духовност на вярата) след като цялото ми същество, цялата ми природа, и тялото, и душата така всеотдайно се стремят към пълния разврат?
Още много въпроси от този род могат да се измислят, в тях все ще се съдържа това най-основно и наистина раздиращо душата на съвременните хора противоречие. Смята се, че религията (всяка религия), в това число и Христовата, изисква от човека въздържание по отношение на тъй привлекателните съблазни на тялото и плътта, изисква аскеза, а пък, казахме, съвременната ни култура и съзнанието ни е настроено на въпросната хедонистична и консумативна вълна. Е, разбира се, огромната част от човечеството е противник на религията и вярата по, тъй да се рече, "принципни подбуди", а именно тъкмо защото слабият човек не намира сила да противопостави нещичко на тази изначална тирания на тялото, на сексуалния нагон, на безсъзнателното, на инстинкта, на склонността към развратничене. Иска се култивиране на голяма духовна сила, та този порив към чистия разврат да бъде озаптен и облагороден; е, това се оказва непосилно за повечето от хората. Разбира се, религията, добре познавайки човешката слабост (и човешката природа) не изисква от всеки човек да бъде... ангелче или пък... светец, тоест изцяло да се откаже от секса, изисква се да се откажем от развратниченето, от пълното отдаване на тиранията на нагона.
При това, добре се знае това, пълният разврат съвсем не гарантира пълноценно наслаждение, щото човекът, като капак на всичко, има душа и също така има чувства, ето защо религията проповядва истините за духовната сила на автентичната любов, в която сексът има подчинена роля, а водещо е именно духовното. Тъй че и около тия въпроси може да се оформи цяла една поредица от теми за обсъждане; тук, простете ми, понеже времето ми напредна (трябва да ида на преглед в болницата, при кардиолог; да, такива неща се стоварват на главата на хора като мен, които прекалено много са развратничели на младини :-) !), та тук, на това основание, именно, че трябва скоро да ставам от компютъра, аз нямам възможността да ги извеждам или формулирам. Но това и съвсем не е нужно, защото обсъждащите или четящите помагалото ще могат вече сами да си ги формулират - и то по най-превъзходния начин, опирайки се на вече казаното, което, да се надяваме, ги е подбудило към това.
Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Ще видя като прочета написаното дали ще се наложи продължение на текста, засягане на нови моменти, или казаното дотук е наистина предостатъчно. (Между другото, по тази основна тема, която тук само щрихирах, съм писал много в други свои книги, позволете ми сега да не изброявам заглавията им, тъй че може би наистина не бива повече тук да пиша, с оглед да не се повтарям; а там всичко съм го казал в пределно съдържателна форма и обем.) Наистина трябва да ставам, трябва да бързам за автобуса, доскоро!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Тъй умилителните лозунги на "Сириза": "От германците - според способностите, на гърците - според потребностите!" и "Леж па яж!"

Анализи, обмяна на мнения по най-новата гръцка социалисто-комунистическа "революция"
Момчил Дойчев каза: Сириза - ще дадете и последната Си риза...
Ангел Грънчаров каза: Аз някъде пък прочетох тия дни, че лозунгът или девизът на въпросната "Сириза" бил:
"От германците - според способностите, на гърците - според потребностите!",
сиреч, пак се свежда до тъй милия на сърцата и на голяма част от българите комунистически девиз "Леж па яж!", за реализацията на който калпазаните и лумпените от всички страни, виждаме, са готови на какви ли не подвизи...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Проект за корица на новия брой на HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младите

Забележки? :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Поради желанието на млади хора от Силистра да го видят по-скоро новият брой на сп. HUMANUS ще излезе от печат месец по-рано от предвиденото!

Преди малко получих следното съобщение от г-н Д. Пецов от Силистра, благодарение на когото в последните дни излязоха няколко чудесни публикации по текстове, или писани от млади хора, или пък за тях , дори и едно интервю с интересен мислещ младеж публикувахме днес ; ето какво ми пише г-н Пецов, а пък по-долу можете да разберете от моя отговор до него как ми хрумна нещо важно и във връзка с периодичността на излизане на списание HUMANUS, така и за темата на следващото излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия в четвъртък:
Изпращам ви малко инфо за нашата нова звезда. Като видя публикацията си в блога ми изпрати следното съобщение: Супер! Нямам търпение да излезе списанието! И другите младежи постоянно ме питат за това...
Здравейте, уважаеми г-н Пецов,
Много Ви благодаря за чудесните материали, с които обогатихте много новата книжка на списанието! И също така ме ентусиазирахте да започна подготовката й за печат много по-рано от предвиденото. Щом младите чакат с нетърпение излизането на новата книжка, готово, ще направим така тя да излезе значително по-рано. Примерно до средата на февруари да излезе от печат.
Това ме кара да се замисля дали да не променим издателската концепция на списанието. Предвиждах то да излиза три пъти годишно, като ИДЕИ, но това явно не е добре. Дали да не го направим списанието (на първо време) двумесечно, т.е. на два месеца да излиза веднъж? Тоест да излиза шест пъти в годината? Струва ми се, че това е реално, въпреки че тогава можем да изпитваме трудности със събирането на текстове.
Ако имаше като Вас по един човек от голям град, който да общува с младите, щяхме с лекота да пълним списанието дори и да излизаше още по-често, но за жалост до момента Вие сте единствен. Аз пък тук в Пловдив все още не намирам време да ида като Вас по гимназиите и да представя списанието на учениците. Но ще се постарая нещо да направя по този въпрос.
Ще използвам телевизионното предаване, което водя и ще посветя цяло предаване (този четвъртък) на тази тема: ще поставя въпроса Как общуваме с младите, разбираме ли се с тях? и пр., да, ето този въпрос ще поставя и ще говоря много за списанието. Можете да кажете на нашите млади приятели от Силистра да опитат да гледат предаването (излъчва се отлайн на сайта на Пловдивската обществена телевизия), ако не могат, тогава могат да гледат записа му и в моя блог.
Ще ми позволите да използвам това писмо в блога за да уведомя читателите му за хрумването, което под Ваше влияние ми дойде в акъла току-що (за такова предаване по ПО-ТВ, щото наистина ми е трудно да тръгна от училище на училище, макар и от това да не съм се отказал), но с предаването ще стане значително по-бързо, имам предвид това информацията за младежкото списание за образование и личностно развитие HUMANUS да стигне до повече млади хора поне в Пловдив.
Това е засега. Всичко добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Разбиранията на един млад човек за съвременно образование

Един алтернативен образователен модел – интервю
Взе интервюто специално за списание Humanus Димитър Пецов
В началото на декември месец 2014 г. от името на Център „Humanus” проведох дискусия с учениците от 11 б клас от силистренската Природо-математическа гимназия. Преди да започне дискусията бях дал задание на учениците, което се казваше „мисловна пирамида”: накарах ги да аранжират по приоритети нещата, за които мислят ежедневно. Тогава ми направи впечатление един ученик, казваше се Ангел Василев, който показа различно мислене – ориентирано към проекти и към развитие, към решаване на проблеми. С други думи млад човек активно, а не с пасивно мислене. Оказа се, че този тип мислене не се дължи на случайността, а е резултат на алтернативния образователен метод, който Ангел практикува извън училище - като студент дистанционно обучение в университета за софтуерни специалисти „СофтУни”. Ангел се съгласи да даде интервю за списание Humanus и да отговори на моите въпроси за начина си на обучение, а също и за това какво мисли за образованието у нас като цяло.
Какво те накара да вземеш решение да се запишеш да учиш дистанционно във Софт Уни?
Главно мечтите ми за създаване на игри. По-точно избрах Софт Уни заради фокуса им върху езика C# (си шарп), който е лесен за учене, използване и изключително мощен за създаване на програми.
Какви са предимствата на дистанционния начин на обучение?
Главно това, че мога да уча удобно у дома си и пак няма да изпусна нищо важно. По този начин също се избягват 6-часовите пътувания до София и можеш да спестиш доста от това. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

За Credo quia absurdum est на Тертулиан

„Вярвам, защото е абсурдно“
„Човекът не се ражда християнин, но става такъв! ... Гоненията не могат да унищожат християните. Колкото повече ни косите, толкова повече ставаме, защото кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни.“
Quintus Septimius Florens Tertullianus, Квинт Септимий Флоренс Тертулиан
Credo quia absurdum est , Тертулиан
Вярвам, защото е абсурдно
1. Ако нещо надвишава нашата способност да го разберем, това все още не означава, че само по себе си то е абсурдно.
2. Напротив, всяко твърдение в Откровението, което ни изглежда абсурдно, крие в себе си дълбоки тайни, заслужаващи толкова повече вяра, колкото е по – малко обикновената.
3. Човешките представи не могат да бъдат мяра за Откровението и колкото човек повече мисли, че нещо в това Откровение е непостижимо и невъзможно, толкова повече основания има да се вярва в неговия божествен произход и трансцедентна истинност.
4. В такъв смисъл трябва да се разбират и сентенциите на Тертулиан:
„Синът Божи бе разпнат, ние не се червим, макар да е срамно. И умря Синът Божи, това е абсолютно вярно. И след като го погребаха, възкръсна и това е несъмнено, понеже е невъзможно“.
5. Именно въз основа на тези твърдения, средните векове приписали на Тертулиан максимата Сredo quia absurdum est.
6. Ако мъдростта на този свят се оказва безумие, значи онова, което досега се е считало за безумие, би трябвало да бъде мъдрост. Поради това, според Тертулиан, трябва да се вярва на онова, което противоречи на разума от гледна точка на античната мъдрост.
Така извежда формулата Сredo quia absurdum est.
Кратко животоописание
Квинт Септимий Флоренс Тертулиан е една от най-представителните фигури на латинската апологетика. Роден е около 160 г. в Картаген. Произхожда от езическо семейство, баща му е римски центурион. Получил е високо общонаучно, риторическо и юридическо образование, след което е бил адвокат в Рим. Там той приема и християнството, а скоро след това - около 195 г. - се завръща в Картаген, където се проявява като безкомпромисен защитник на епископалната църква от нападките на езичници и гностици. Малко след 200 г. обаче сам той се отделя от тази църква и се присъединява към суровата есхатологично-аскетична секта на монтанитите. По всичко изглежда, че към края на живота си се е откъснал и от монтанизма и е основал собствена секта. Починал е след 220 година.
От многобройните, неизменно високотемпераментни съчинения на Тертулиан, до нас са достигнали тридесет и едно произведения. Въпреки безспорно сложните му отношения с епископалната църква, като несъмнен негов принос се схващат и до днес неговите (първи в латиноезичната традиция) разсъждения по тринитарния въпрос и въвеждането на съответната терминология. Приписваното му "Credo quia absurdum" твърде близко не само по дух, но и по буква на множество негови твърдения (срвн. "За плътта Христова", 5), има парадигматично място в християнската католическа доктриналност при насочеността й към хармониране на разума и вярата.
Сред съчиненията му най-значими са "Срещу гностиците", "Срещу Маркион", "Срещу Праксея", "За душата", "За свидетелството на душата", "За кръщението", "За идолопоклонничеството" и други. Но на челно място сред тях бива поставяна неговата "Апология на християнството" - първият текст на Тертулиан, представен изцяло в български превод.
Проф. Георги Каприев
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Училището-мечта

[image error]
Експериментално училище – мечта , Автор: Емил Минев
Какво си представяте, когато чуете думата “училище”? Дълги коридори, които зажужават на всеки 45 минути… Неудобни чинове наредени в редове… Черна дъска и тебешири… Нетърпелив учител, който дебне да хване следващия с ненаучен урок… Дневници, оценки, отсъствия… И да не забравяме звънеца… Чувал съм деца да римуват “училище – мъчилище”… Хммм…
А можете ли да си представите училище без всичко това? Може би си мислите, че подобно нещо не може да има дори и в най-смелите ви мечти?
Е, преди повече от 15 години няколко смели учители са си го помислили и са го направили реалност. Това е експерименталното училище в град Хендерсън, Минесота, САЩ – Minnesota New Country School.
[image error]
В това училище няма да срещнете класни стаи, чинове, викащи учители и ученици, часове и звънци. Всички ученици се намират в едно голямо помещение, като всеки един от тях си има работно бюро с компютър. Всеки е свободен да ходи където си иска, когато си иска. Също като в една работна среда. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.