Ангел Грънчаров's Blog, page 1736

Толкова интересен и дълбоко мислещ български духовник аз лично до този момент не бях срещал и слушал

Изслушах ето това интервю по Българска християнска телевизия: Гост - Отец Людмил Спасов . Силно ме впечатли този духовник, установих, че е необичайно напреднала в духовно отношение личност.
Такъв интересен и дълбоко мислещ български духовник аз лично до този момент не бях срещал и слушал. Препоръчвам да го изслушате и вие, ако ви вълнуват тия именно проблеми - духовните, нравствените, чисто човешките...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Опит за дискусия с интересно от гледна точка на психопатологията, крайно злобно и анонимно лице, занимаващо се с оплюване на личността ми

Под публикацията със заглавие Нещо като предновогодишно послание към читателите на този блог се проведе нещо като дискусия, по нашенския, разбира се, образец, пълна с оплювания, клевети, обиди спрямо автора, особено от някаква другарка, която явно се тресе от злоба като чете моите писания; понеже случаят й представлява интерес от гледна точка на психопатологията, та решавам този опит за разговор и за специфична терапия с въпросното анонимно "безкомпромисно лице" да го изведа в отделна тема, с оглед да не се погуби ценното що се касае до описанието на този все пак или тъй или иначе интересен, от посочената гледна точка, човешки, социален и екзистенциален тип:
21 коментара:
Анонимен каза: Пак послъгваш здраво - като дърт циганин - за цатите за некадърността. Вярно, че лъжата е твоя втора природа, но все пак грозно е...
Ангел Грънчаров каза: Какво по-точно, мила другарко, сте възприела като "лъжа"? :-) Я дайте известна информация за да преценим, да видим, да разберем? И що е "цатите", какво означава таз дума? Много тайнствено нещо се изразявате...
Анонимен каза: "Цитати" исках да напиша, не се видиотявайте допълнително. Малограмотен човек като вас най-малко има право да прави правописни забележки. Лъжа е това, че в заповедта за увлонението ви са ви нарекли "пълне некадърник". Нали я публикувахте, недейте увърта като алтаво яре.
Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, нещо не сте наред с нервите; :-) изпускате си нервите. Бихте ли дала пример за моята тъй очебийна "неграмотност", че не звучите убедително, а само нервозно? Апропо, Вие явно сте гениална, бихте ли ни осенили с информация за Вашата тъй надарена личност, примерно, бихте ли имали добрината да ни съобщите коя сте? Евентуално бихте ли дали заглавието на някое Ваше неръкотворно и тъй грамотно творение? :-)
Апропо, в заповедта ми за уволнение точно това пише, "некадърност", "неграмотност", "неспособност" и т.н. Вие лично да не сте била консултантка на сътворителя този шедьовър? :-)
Анонимен каза: Не, вие сам я публикувахте, забравихте ли вече? И безпристрастното споменаване на едно обстоятелство - примерно вашата малограмотност - не би трябвало да ви гневи. Напротив, трябва да сте благодарен за критиката. Който ви критикува, ви прави добро.
Поздрави.
Анонимен каза: Господин Грънчаров, честита нова година!!! Бъдете жив и здрав. Хубаво е да назовавате нещата с итинските имена, а не да ги описвате такива, каквито Вас устройват.
Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, моята хипотетична "малограмотност", която толкова кой знае защо Ви вълнува (Вие да не сте даскалица по граматика, познах ли?) подлежи на доказване. Щото е възможно Вие самата да имате една по-оригинална представа за "грамотност", от позицията на която да съдите, съвсем превратно, впрочем. Сфащате ли че сама се набутахте в капан, в "небрано лозе". Та в тази връзка не е зле да се постараете да дадете убедителни примери за моята, тъй да се рече, "малограмотност". Ами ако се окаже, че малограмотна сте Вие? :-) Апропо, правите ли разлика между критика и клевета?
Ангел Грънчаров каза: По отношение на втората реплика, която,мила другарко, сте написала, преструвайки се,че пише друг човек, да Ви попитам, все пак: Вие, другарко, защо сте толкова лъжлива? Никой ли не Ви е казал, че с лъжи до добро не се стига? Грозно е да се лъже, другарко, а Вие даже и своето име не смеете да кажете, затънала сте във фалш и лъжи, така е страшно да се живее, за Ваше добро го казвам...
Анонимен каза: Съветвам ви в такъв случай да последвате собствената си препоръка и да снижите но минимум лъгането, фалшифицирането на цитати и прочие неморални практики. Когато един самозван доктор не може да излекува себе си, то той е годен единствено за бунището. Нищо чудно, че ви пратиха именно там. С най-голяма (макар и заплюта от вас) добронамереност и снизходителност,
Поздрави.
Анонимен каза: Г-н Грънчаров, няма да се освободите от тази мнителност. Трябва да проумеете, че има различно мислещи от Вас хора и тези хора са мнозинство. Разбира се Вие ги наричате с вСякакви обидни думи, само защото не Ви влизат в тона. Но не се ли замисляте, че поведението Ви е меко казано неприемливо. Ще отговорите ли на един въпрос?Защо пресъздавате невярно съдържанието на заповедта Ви, с която сте освободен от работата Ви като учител. Там не пише това, което Вие твърдите. Ами тази заповед я видяхме много хора. Нали това Ви беше целта? Ами ако се окаже, че Вие действително имате психично разстройство, тогава какво ще напишете в коментарите и ще направите ли подробно описание как са минали делата Ви в съда. Съмнявам се!
Сега може и мен да ме наречете мерзавец и както си искате, Явно това е във Вашия стил. И да Ви помогна - не съм оная другарка, срещу, която толкова злобеете, а предсТавете си, че съм другар. Хубав ден!
Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, казах Ви че сте нервна, което много Ви вреди най-вече на мислещата способност. Поради това смесвате желано с действително, лъжете безогледно, явно много ме мразите - защо ли тъй страстно и всеотдайно ме мразите? А и много Ви бива в лицемерието. Амортизирана сте дотам, че явно сама себе си не можете да понасяте. Мога да Ви дам някоя и друга консултация. Ще Ви помогна. Как я докарахте дотам, че никой не Ви обича?
Анонимен каза: Ако не ми вярвате, ще ви дам линк към заповедта ви за уволнение, която сам пуснахте в блога си. Не знам, може да сте я изтрил вече, но аз си я запазих на компютъра, качих я в интернет и при желание от ваша (или от МОЯ) страна, ще споделя линк към нея в тази дискусия. Вече съм го споделяла, така че няма да ми е проблем.Това никак няма да е ласкателно за вас, защото за пореден път ще лъсне лъжата ви, че са ви нарекли "пълен некадърник" в заповедта.
Разбира се, лъжата не е подсъдно нещо (освен ако не е клевета), така че няма защо да се опасявате, че ще има някакви правни последици за вас, но просто излагацията ви ще е голяма. Помислете си.
Ангел Грънчаров каза: Скъпа анонимна другарко, първо, бъдете спокойна относно идентификацията Ви, платформата на блога ми е устроена така, че благодарение на айпито на коментиращите аз мога да съм що-годе ориентиран кой именно пише (някои, примерно, са ми писали и имейли, туй нещо, айпито, е доста издайническо нещо).
Второ, правите се на умряла лисица, но твърде нескопосано и, простете, възтъпичко: ами естествено, че в заповедта ми за уволнение липсва израза "пълен некадърник" или някой подобен. Но ето, давам Ви малка задачка за мислене: когато в тази същата заповед е описано надълго и нашироко, че според автора на тази същата заповед на лицето А.И.Г. липсват куп детайлно описани качества, умения, способности и пр., необходими на един човек, за да бъде учител, то не означава ли това, че фактически този същият човек бива квалифициран именно като "пълен некадърник", като този израз не е употребен единствено по причина на това, че ако да беше употребен, авторът на същата тази заповед пак щеше да си има допълнителни проблеми с правосъдието, щото квалификацията, съгласете се, е твърде обидна? Понеже изречението ми стана дълго и вероятно ще Ви бъде трудно да схванете какво твърдя в него, ще Ви дам един елементарен пример, белким вденете: ако някой човек вместо, примерно, да Ви нарече "курва", почне да обяснява, че Вие сте една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да прави съответните добродетелни услуги на доста зажаднели за ласка мъже, Вие няма ли тогава да загреете, че тя с други думи Ви казва все същото, а именно, че сте проститутка или курва? И ще почнете ли тогава, според сегашната си теория, да крещите: не, той изобщо не ме е нарекъл "курва", той просто обясни, че аз съм само "една една достопочтена дама, която има наклонност от съвсем чиста сърдечна привързаност към другия пол да правя съответните добродетелни услуги на доста зажаднели за ласка мъже", а, какво ще кажете, как Ви звучи този пример, загряхте ли за какво всъщност и в действителност става дума?
Второ, думата "лъжа" във Вашите уста по мой адрес, и то при положение, че сама се държите твърде фриволно спрямо истината, ето, примерно, продължавате да криете самоличността си, с оглед да можете да демонстрирате необезпокоявана един крайно грозен морал, та значи при това положение, съветвам Ви, да сте по-малко придирчива към чуждия морал, просто би било добре да се погрижите поне малко за своя собствен морал.
Трето, разбрахме, че поради уязвеността си от от моята личност (породила съответно необичайно силната Ви омраза към мен) търсите какъв ли не начин да ме обиждате, ето, бил съм мнителелен, бил съм лъжец, бил съм какъв ли не, поведението ми било неприемливо и т.н., а позволете да запитам, щом имате толкова чувствителна душа спрямо чуждия морал, позволете ми да Ви задам ето този въпрос: а как оценявате своето собствено поведение, какво Ви е мнението за Вашия собствен морал, ето, скрита зад маската на анонимността, не правите друго, освен да клеветите една личност като мен? Вашето поведение според Вас самата е "приемливо", тъй ли? Много ми е интересно да чуя Вашата самооценка в туй отношение.
Все пак ще проявите ли един минимален нравствен жест, за да излезете от обозначилото се противоречие, а именно, ще ни съобщите ли своето име, т.е. ще благоволите ли да застанете с името си под своите тъй обидни квалификации по мой адрес? Ще проявите ли капчица достойнство, драга другарко "моралистке", дето тъй дебелашки се мъчите да "морализаторствате", не усещайки се, че тази роля съвсем не Ви отива?
[image error]
Анонимен каза: Знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другите-по това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и наранявате хората.Това съм го правил и аз , но когато бях дете, но пораснах,но Вие не сте! Не ми отговорихте на въпроса-ако написаното за Вас'психично разстройство' се окаже факт,какво ще пишете в блога си? Поздрав - другаря, а не другарката!
Ангел Грънчаров каза: Да засегна още един пункт, щото за мен това обсъждане с такава феноменално морална личност като Вас ме интересува в изследователски план: Пишете:
"... Ами ако се окаже, че Вие действително имате психично разстройство..."
В тази връзка ми се ще да Ви поставя още няколко въпроса:
1.) Вие лично как мислите, аз имам ли психическо разстройство?
Гледам, че този въпрос живо Ви вълнува, затова много ми е интересна Вашата преценка.
2.) Имате ли някакви съмнения в своя собствен психичен статус, другояче казано, за своята психика лично Вие спокойна ли сте? Дали пък няма да се окаже, че не друг, а Вие страдате от психично разстройство? Имате ли някакви мисли по този въпрос?
3.) Оценявате ли своето поведение в този блог като "нормално"?
За да си отговорите на въпроса вземете предвид всичко, което пишете, стила на поведението си, думичките, които използвате, за да ми лепите каквито Ви скимнат етикети, това, че криете самоличността си, подвизавате се изцяло анонимно и безотговорно и пр.
Тъй, интересно ми е да чуя Вашата самооценка по тия въпроси. Съвсем охотно раздавате квалификации по мой адрес, да чуем сега самооценката Ви...
Ангел Грънчаров каза: "... знаете ли по какво си личи, че имате проблем със себе си, не с другите - по това, че когато Ви настъпят започвате да обиждате и наранявате хората."
Това за себе си го написахте, така ли? Правилно ли Ви разбрах?
Апропо, изобщо не сте пораснала. Поведението Ви е крайно инфантилно. Не е нужно да се напъвате да правите психологически квалификации, аз съм психологът, оставете това на мен. Вие сте обект на изследване в момента от моя страна, това още ли не сте го асимилирала? :-)
Мария Василева каза: Уж твърдите че сте другар, а не другарка, а минахте в женски род в последното си изказване. Защо киснете все в тоя блог? По стила ви познаваме, няма нужда да сте "под прикритие". У един мъж никога няма да се намери толкова типично женска злоба!
Ето че ви уловихме в лъжа, представяте се за друго лице от мъжки род, анонимно коментирате, а имате винаги някакви претенции към Грънчаров? Що за човек сте, престанете, срещнете се с Грънчаров да си изясните нещата, омръзна ни да четем простотии, лъжи и обиди. На всяка манджа сте мерудия! Нямате ли някакво друго, по-човешко занимание? Лелее, ако сте Анастасова, Камелия не знам си коя или бивша колежка на Грънчаров, ужас! Срам за българските учители!
Анонимен каза: Ще ви отговоря във вашия стил!!! Първо - не Ви поставям квалификации; Второ - не съм писал аз, че страдате от някакво си там разстройство, това е написано от човек, който явно добре Ви познава; Трето - не страдам от съмненителна патоинфантилност или мнителност; Четвърто - ВИЕ ИМАТЕ ПРОБЛЕМ СЪС СЕБЕ СИ!!! И ТОЗИ ПРОБЛЕМ Е, ЧЕ ИСКАТЕ ХОРАТА В МИСЛЕНЕТО СИ И ВЪЗПРИЯТИЯТА НА СВЕТА ДА ПРИЛИЧАТ НА ВАС!!!
Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, Вие с мен недейте да се мерите, щото все пак в момента сте мой клиент, а пък аз съм психологът. Също така моят стил е неподражаем, опитайте да отговорите в своя си стил. На какво се дължи тази наглост, мила другарко, нима в реалния живот никой не Ви оказва поне най-малка ласка или нежност? Наистина, злобата Ви е феноменална, как ли изобщо живеете с толкова много злоба?
Констатирам тия неща, защото истински съм загрижен за Вас. Толкова много подлост - това е вече страшно! Вие лично изпитвате ли желание да ме убиете, да ме лишите от живот? Моля, опитайте да отговорите искрено на този въпрос...
Анонимен каза: Факт е, че не сте никакъв психолог. Ако бяхте такъв, нямаше да сипете толкова хули, спрямо тези, които ви критикуват. А и още нещо има, което затвърждава позицията ми, че не сте психолог - това, че каните някого за консултации, това предполага, че са сеанси - нали така? При тези сеанси има две страни-психолог-пациент или психиатър-пациент. Няма клиент.
Но се сещам за още нещо. Знаете ли каква е разликата между психолога или психиатъра и пациента? Разделя ги една бяла престилка. Да се надяваме, че Вие с Вашите сеанси сте изключение!!! Но престанете да обиждате хората, няма значение какви са те. Ето аз Ви провокирах и Вие почнахте да излъчвате омраза и злоба. Научете да приемате всичко смирено, защото така е трябвало да се случи. Научете се да прощавате и така ще живеете по-леко. И да повторя - доколкото знам, а и се самоопределям като човешко същество от мъжки пол. Хубава вечер и дано съм бил полезен.
Ангел Грънчаров каза: Не беше нужно чак толкова да се напъвате да мислите, не Ви се удава. То и за това нещо се иска талант. Вашият талант е в мразенето. Не в мисленето.
Значи Вие сте психологът, не аз, така ли? :-) Самопровъзгласявате се без да Ви мигне окото, което означава, че много ми завиждате. Завистливостта обаче е израз на некадърност. Способните хора са великодушни.
Имате също претенцията, че сте бил мъж. Но след като сте избягал даже от името си, за какво Ви е полът? Безличниците нямат пол. Те нямат нищо. Щом от личността си са избягали, всичко са загубили.
Наистина, как може да живеете с толкова много злоба и омраза? Не ми отговорихте дали Ви се иска да ме убиете, което показва, че съм напипал слабото Ви място. Но злобата убива най-напред оня, който мрази, убива най-напред мразещия. Мен да убиете, това няма да Ви спаси. Трудно е да се каже, че самият Вие сте жив. Живеещото живее доколкото обича живота, а за Ви казах, че с толкова злоба не може да се живее. Изглежда се надявате, че мен като убиете, това ще даде живот Вам? Съвсем несигурна е тази надежда.
И тъй: кога възнамерявате да ме убиете?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог

Тази сутрин, след като си написах поредното есе от учебното помагало по философия на вярата и на религията случайно забелязах, че в скайпа ми има някакво известие, гледам, че някакъв човек имал рожден ден. Поздравих го, както ми е обичаят. Изведнъж се сетих, че този човек всъщност е един младеж, с когото се познавам от много време, той ми е интересен с това, че учи... духовна семинария, с него много сме разговаряли по разни въпроси. Но мина време и почти да се забравим, такива са интернетните познанства, ето обаче, тази сутрин, случайно, забелязах точно неговото име. И се сетих да го питам нещо, и се почна един разговор, който е таман по тия мои теми от философията на вярата и на религията. Ето какво си казахме, публикувам разговора с изричното разрешение на събеседника ми:
Ангел Грънчаров: Честит рожден ден! :-)Boris M.: Благодаря!Ангел Грънчаров: Жив и здрав бъди! Успехи!Boris M.: Благодаря отново!Ангел Грънчаров: За нищо!Boris M.: :-)Ангел Грънчаров: Вие завършихте ли училище? Защо не ми помогнете малко около реализацията на тази идея , това е от Вашата област. Boris M.: Момент. Ами 12-ти клас съм. Ех, помня кога се запознахме... минаха от тогава някъде 3 години.Ангел Грънчаров: Не учехте ли семинария или съм се заблудил?Boris M.: В семинария, да. Това е средно образователно у-ще.Ангел Грънчаров: Е, значи правилно съм запомнил.Boris M.: Да.Ангел Грънчаров: Вие сте напреднал в тия въпроси, за вярата и религията, ако искате, може да помогнете, дори съавтор да ми станете може.Boris M.: Искаш да направиш учебно помагало по религия?Ангел Грънчаров: Да.Boris M.: Има много добри учебни помагала, които мога да ти препоръчам.Ангел Грънчаров: Да опитам да направя свое помагало, какво пречи?Boris M.: Става въпрос за тези, от които ни преподават в моето у-ще. Ами опитай. :-) Опитай да изразиш чрез вярата цялата доброта. Не им говори обаче за догми.Ангел Грънчаров: Дай малко литература, дето ще ми помогне.Boris M.: Предполагам и ти не си запознат с догмите на православната църква? Ами добре. Значи то има толкова много книги. Откъде да започна? Ще направиш нещо като книга по вероучение ли? В часовете ти по психология ли мислиш да ги преподаваш? Горе-долу да знам какво да ти предложа.Ангел Грънчаров: Да, въведение във философията на вярата и религията, не точно вероучение, но подобно.Boris M.: Разбирам. Каква е първо твоята идея?Ангел Грънчаров: Ами да бъде за ученици от всички училища, които искат да учат такъв предмет. Да е много популярно и въздействащо, и кратко.Boris M.: Но в смисъл такъв - искаш да ги накараш да пожелаят да учат такъв предмет ли? Да им запалиш интереса към православната вяра? Концепцията просто християнство ли ще бъде, или ще говориш за православно християнство?Ангел Грънчаров: Идеята ми е даже и такива, които не искат, да почнат да се увличат като разберат, че по този предмет се водят интересни дискусии по най-важни въпроси.Boris M.: Ами това е възможно да запали интереса на по-интелигентните ученици, като цяло. В днешно време на малко ученици им пука да отварят някакви дискусии по каквото и да било.Ангел Грънчаров: Ами на мен ми се ще да говоря за религия, за християнство, но и да не е центрирана само към християнството, но и да има сведения и за другите религии, поне най-принципни въпроси, които са общи.Boris M.: Мисля, че те разбирам горе-долу.Ангел Грънчаров: Аз съм се изненадвал, че ако подходът е верен, даже и ученици, които от нищо сякаш не се вълнуват, почват да се включват в разговора.Boris M.: Ами ти си наясно, че има доста такива помагала? Искаш да имаш нещо свое авторско, което да представиш на своите ученици? Може и така да е. Ти може би по-скоро искаш да се опиташ да им размърдаш главите поне за мисъл към вяра. А не да им говориш за християнство, като начин на живот. Защото това е християнството.Ангел Грънчаров: Аз, признавам си, до този момент не съм срещнал такова помагало по религия, даже си мислех, че няма добро, кажи, дай ми пример да помагало, което ти се вижда най-добро.Boris M.: Християнството би трябвало да промени мирогледа ти за живот и да те промени като човек изобщо. Към добро, естествено.Ангел Грънчаров: Аз нищо не ща да им говоря, аз искам да поставям само проблеми (въпроси), по които те да се замислят и да почнат разгорещени разговори и обсъждания, в които сами да стигнат да някакви изводи. Смятам, че обикновеният начин на преподаване тук не само че не е ефективен, ами и отблъсква.Boris M.: Ами сигурно е така. Това, което аз мога да ти препоръчам, не е това общо нещо, не мисля, че ще създаде философски въпроси. Мога да ти дам православни наръчници. Някакви такива книги, които защитават християнски мироглед. Православния мироглед. Там ще се говори за догми, за традиция, обичай, вселенски събори, свети отци. За това говорим. Твоето трябва да бъде по-скоро философско, а не богословско. Но ако ти искаш да бъдеш нещо като проповедник на вярата, по някакъв по-особен начин, тъй като смятам, че не би било уместно да преподаваш "християнство" в час по философия, можеш да го направиш по по-заобиколен начин. Ние например по предмети като догматка, нравствено богословие учим супер интересни неща. По нравствено богословие. Например един от интересните уроци е за детерминизма. За научния детерминизъм и за теологичния. Къде е границата, какво казва единият и другият. За колизията... какво е това. Например Христос изпадал ли е в колизия? Ето такива неща. За хедонизма, как е възникнал и от когоАнгел Грънчаров: Чудесно! Ето от такива текстове мога да извадя интересни проблеми, свързани с вярата, предимно нравствени, чисто човешки проблеми. Да, нещо като проповедничество на християнския начин на живот, но по един съвременен начин, според светските разбирания.Boris M.: Искаш ли да се чуем по скайп? Тъкмо не сме се чували много отдавна. Имаме и друг много интересен предмет - Апологетика. Това е предмет, който е създаден в защита на вярата.Ангел Грънчаров: Много ме интересува някакъв списък с въпроси, свързани с живота на християнина, които да са интересни за дискутиране, щото ще помогнат младите да вникнат в предимствата на този начин на живот, сами да ги открият и самостоятелно да се убедят...Boris M.: В него не се аргументира с някакви "догми", създадени от Църквата (клир, духовенство), а с чисто човешки фактори и неща от живота. Да докажем, че Бог го има и Той съществува.Ангел Грънчаров: Аз нямам нито колонки, нито микрофон, ползвам един съвсем стар компютър.Boris M.: Така срещата между атеист и теист да не бъде в полза на атеиста с някакви аргументи, които според мен лично са изкривено погледнати заради липсата на духовен живот. А начинът, по който мирогледа на атеиста да се смени. Например? Ясно.Ангел Грънчаров: Да, всичко се върти около това да се постигне истината, че Бог има.Boris M.: Това, което трябва да разберат е, че човек е такова същество, което е егоист.Ангел Грънчаров: И че без вяра в Бога човек е нещо като крехка тръстика, която всеки вятър може да прекърши.Boris M.: Човек трябва да се отърве от собствения си егоизъм, егоцентризъм. Да се "разголи напълно" и тогава ще получи чисто сърце. А за богопознанието е нужен факторът "чисто сърце". А това означава супер искреност, желание ти да потърсиш Бог и да го намериш с искрено сърце! Другите два Фактора са вяра и молитва! Станаха три. Това нещо ако го преосмисли едно момче или възрастен човек може и да стигне до някакви по-различни заключения от това "Къде е Бог, защо има толкова зло по света? Няма Бог!"Ангел Грънчаров: Да те попитам нещо, важно е за мен: какво е твоето възприятие, сред твоите съученици, дето учите семинария, има ли такива, които учат за да стават свещеници по прагматични подбуди, един вид заради изгодата, а сами изобщо не вярват в Бога, един вид учат туй нещо единствено заради келепира?Boris M.: Истинският проблем е на хората, че говорят за Бог и се опитват да разсъждават за Него, но те реално не Го търсят и Той няма как да участва в техният живот. Там е проблема. Ами не знам кой за какво учи. Да ти кажа не се бъркам, гледам да не им се бъркам в живота, не ги и питам.Ангел Грънчаров: Какви са ти наблюденията?Boris M.: Но има такива със сигурност. Това мога да кажа. :-) Това обикновено са по-глуповатите ученици.Ангел Грънчаров: Правилно, не бива човек да се меси в чуждите проблеми.Boris M.: Които са взето от някое село, който свещеник им е казал "иди учи". Но според мен такива до завършване на семинария или напускат, или разбират как стоят нещата. Във вярата и в духовенството не трябва да има такова "ползване" на някакви лични облаги. Духовенството, свещенството не може да бъде професия. Или някакъв замисъл за бизнес от това. Това е призвание и всеки такъв, който пристъпва към това, трябва да бъде с ясното съзнание, че това е нещо суперотговорно. Такъв човек трябва да е богообразен. Да прилича на светия. Да е свят!Ангел Грънчаров: Аз да ти кажа имам такъв проблем, че напоследък все не мога да намеря искрено вярващ в Бога човек дори и сред свещениците, с които ме е срещнал животът, а това е страшно. Или аз имам някакви по-особени представи, знам ли?Boris M.: Ако не е или не се старае, той се самоосъжда. Никой не е перфектен! Но без реално чувство за борба в себе си. За това, че ти трябва да бъдеш пример и да бъдеш водач на стадо. Тоест на хора, които са вярващи и ти да им бъдеш някакъв пример. Ти трябва да изобразиш Христос в себе си. Христос не е искал пари, не е искал такива користни неща. Ето това е.Ангел Грънчаров: Да, така е на теория, но на дело, в живота как е?Boris M.: Ако Христос го има у всеки, тогава всичко ще бъде наред. Ще те запозная със свещеник, на които би се удивлявал с дни, месеци и години. :-) Той е твой колега и ще ти пратя само едно участие в едно предаване. И ще искаш може би веднага да те срещна с него. :-)Ангел Грънчаров: Та самият смяташ ли се вече за подготвен да преподаваш, да напътстваш във вярата учениците, твоите връстници? Ще ми е интересно да се запозная с такъв свещеник.Boris M.: Има ги, искрено съжалявам, че до сега не си попаднал на такъв. Сигурен съм, че не в теб е проблема. Защото ти си много добър човек и от това, което съм видял, мислиш доста правилно за нещата от църковния живот. Въобще християнският като цяло.Ангел Грънчаров: Да, не зная защо, но не съм попадал на свещеник, който да ме възхити с вярата си, да му личи, че наистина вярва...Boris M.: Не, аз изобщо не искам да се занимавам с това като професия. Аз искам да стана програмист. Където ме срещне живота с някой и опрем до такава точка, която е свързана с вяра. Атакувам!Ангел Грънчаров: Е, това е интересно, програмист, завършил семинария! :-)Boris M.: Например оня ден във влака с едно момиче? Атеист. Направо я взех в малкия джоб и момичето толкова се замисли. Четеше ми книга на Мичел Каку. Който говореше за молекулния строеж. Предполагам си запознат? Това е тясно свързано и с вярата. И от там нещата опряха до религиозна тема. Аз например усещам непрекъснато Бог в моя живот. Старая се да Го търся, макар, че може би често го забравям...Ангел Грънчаров: Извинявай, да те запитам: а защо все пак избра да ставаш програмист след като, предполага се, си се готвил за попрището на един духовник? Какво те отказа от това последното? Прощавай, ако въпросът ми е прекалено личен и недискретен... Няма ли да разочароваш Бог с този свой избор да ставаш програмист?Boris M.: Истината е, че в духовенството в България ме отблъсква страшно много неща и има много мръсотия. Това, разбира се не ме отказва от самата вяра. Не ме и оправдава, но просто не го чувствам. Не съм готов, не съм достоен. Ако трябва да стане това - просто ще стане. Бог няма да го разочаровам, естествено. Та нали Той знае всичко за нас? Той ако иска ще го направи и без аз да искам. Той е всемогъщ, може и знае всичко. Той е абсолютно свободен. Той ще го направи и без аз да искам и ще го направи по такъв начин, че да го поискам. Разбираш ли? Няма как да бъде разочарован от мен. Такова нещо като разочарованост няма у Бога. Той знае всичко за нас! Но това не означава, че не сме свободни. Защото ние СМЕ свободни, колкото и банално да звучи това за един философ. Много хора в свободата си не са свободни! Да подчертая аз. Мога да ти защитя тук теологичния детерминизъм ако искаш и какво казва той.Ангел Грънчаров: Ясно. Чел съм, че разни напреднали хора в разни модерни професии (финансисти и пр.) в един момент зарязват професията си и отиват в манастир, стават духовници и пр., та затова ми стана интересно как така подготвен за свещеник човек се отказва от духовната дейност...Boris M.: Така че аз ако живея като християнин. Ако бъда пример с личният си живот, ще бъда много повече "светия" и проповедник и какво ли още не отколкото свещеник, който не живее според закона и според любовта.Ангел Грънчаров: Кажи какво твърди теологичният детерминизъм.Boris M.: Теологичният детерминизъм твърди, че тъй като у всеки един човек има едно такова чувство, че когато направиш нещо зло, след това изпитваш чувство за вина (съвестта), ти сам се разкайваш за стореното нещо.Ангел Грънчаров: Трудно е човек да стане свещеник и да се отдаде на нравствен живот, образцов за миряните, да бъде истински Христов ученик и последовател, явно това не е по силите на всеки, а на малцина...Boris M.: Съвестта от богословска гледна точка се разглежда като Божия частица, искра у човека. Тук идва момента на избор!Ангел Грънчаров: Ясно, той и Кант така определя съвестта, като Божий глас в душата на човека...Boris M.: Докато например научния детерминизъм казва, че понеже всяко следващо действие е породено от друго предходно, тук ставаме не свободни. Обикновено такива също питат. Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам? Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам? Но колкото е интересен на пръв поглед точен въпрос е и доста глупав. Този Кант се опитах да го чета и се отказах. Много ми е сложен. Да но Кант мисля, че не вярва в някакъв Бог. По-скоро вярва в Спиноза или нещо такова? За хармонията на света.Ангел Грънчаров: Ето подобни въпроси ми се ще да намеря повече, ако можеш да ми подготвиш един списък с такива въпроси, свързани с вярата в Бога, които си заслужават обсъждане, ще ти бъда много благодарен. Ти си напреднал в тая област...Boris M.: Оф, какъв Спиноза?! Обърках се. Това, в което Спиноза е вярвал. Когато се откажеш себе си и погубиш себе си. И егото си.Ангел Грънчаров: От рода на тия: "Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам?". "Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам?"Boris M.: И всичко това нещо. Ще намериш Бог. Толкова е просто! Да си християнин ти струва и нищо, и всичко. Ясно. Въпросът е, че Бог знае наистина какво е добро за всеки нас, а ние не. Хората мисля, че знаят за тяхното добро и какво е добро за тях. А всъщност много хора изобщо не знаят какво искат. Въпросът знаеш ли къде е...Ангел Грънчаров: Не бива според мен да се преувеличава Божията намеса в живота ни, той Бог постъпва разумно като ни оставя общо взето да се оправяме сами...Boris M.: Бог ни обича толкова много. Ако ние можехме да го разберем това... щяхме да изпитваме поквара от самите себе си. Бог стана човек за да може човекът да стане Бог. Така казват светите отци. Това е велико. Това е най-великото нещо.Ангел Грънчаров: Добре казано, това е много вярно, така е!Boris M.: Да станем богове по благодат. Учили сме също, че някой си беше казал, че не боговете създадоха човека, а човек създаде боговете. Но тук нещо не си спомням урока добре. :-) Хаха!Ангел Грънчаров: Но то и родителите много обичат децата им, ала като им се месят в работите постоянно, в крайна сметка им сторват зло... лишават ги от свобода.Boris M.: Даа. Но да не забравяме! Баща, който жали тоягата, не е баща и не обича сина си! Възпитанието е ОГРОМЕН фактор в изграждането на личност. Човек първо трябва да се оличности в смисъл да съзрее сред родители и да започне да мисли. Да бъде човек наистина.Ангел Грънчаров: Смяташ ли, че тоягата помага? Човекът, който е бит като дете, не става ли много зъл после?Boris M.: Това е causa sui мисля, че ти някъде го беше писал. А именно, че това за нас е призвание да бъдем хора. Наше лично задължение. Да бъдем хора. Де става много зъл. Това е супер относително.Ангел Грънчаров: За да стане едно дете личност и то отговорна и самостоятелна, средството според мен е едно: свобода.Boris M.: Бог е способен да промени всичко. Прочети псалмите на Давид. Там се разглежда огромна част от човешкия живот. Ще ти пратя нещо много интересно. Химн на любовта.
[image error]
Химнът на Любовта
Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
Ангел Грънчаров: Кое според теб е по-вярно от тия две изказвания: "Християнството е религия на любовта" или "Християнството е религия на свободата"? Това Св. Апостол Павел ли го е казал?
Boris M.: Христос не е религия. :-) Това понятие е много криво разбрано. Христос = християнството е ВЯРА. Понятието религия означава съвсем друго. Християнството е откровение. Всички религии запомни от мен са устремени от човека в човека. Или с други думи от земята към небето. Тоест човек се опитва да съзерцае Бог! Християнството е откровение от небето - към земята. Христос идва като месия! Като богочовек! Той приема плът! Именно Бог стана човек. Това е въплътения Логос. Втория ипостас на Светата Троица. Това е велико. И тази вяра я дава сам Бог! Не човек. Като Буда, Мохамед и други такива.Ангел Грънчаров: Така е. Това е така. Както и да е, но любовта или свободата за учението на Христос е по-важното?Boris M.: Християнството е религия (вяра) на любовта! И на свободата. Но то любов и свобода вървят паралелно заедно. Вярата е като любовта... изисква пълно разголване. И това ти пратих. Любовта никога не отпада, не безчинствува, зло не мисли, не се радва на неистина, а се радва заедно с истината. На всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Това е любовта. Това е и вярата. Вярата никой не притиска. Дава ти е една пълна свобода. Не можеш да я пипнеш. Можеш да я усетиш. Както вятъра. Вярата е по-скоро по-близо до абсурда, отколкото до някакви доктрини, добре поднесени думи за Христос. Дори добрите думи за Него могат да изкривят образа на Христос.Ангел Грънчаров: Аз смятам, че имаш талант за проповедник и че с отдаването си на програмирането вместо на проповедничеството бягаш от призванието си, но това са неща, които вие двамата с Бог трябва да решавате, аз да не ви се меся! :-)Boris M.: Вярата в никакъв случай не може да бъде доктрина. Благодаря! :-)Boris M.: Вярата е живот в Христа! Това е. Всичко останало е излишно. И просто си говорим за християнство и така нататък. Жалко е, когато църквата вече виждаме, че не е фактор в живота на хората. Никаква адекватност на езика от клирици. Не участва никъде. Това е страшно. Банално. Живеем в свят на релативизъм и относителност. Времето бяга ... а това мисля, че е познат момент във философията. Това е страшното.Ангел Грънчаров: Да, трябва да се живее с Христос, с вярата, и с любовта, и с истината, и с доброто, и със свободата, тия всичките неща се припокриват и май са едно и също нещо, обединено в името Христос...Boris M.: Fast foot, fast church, всичко бърза за някъде. Микровълновата печка... точния пример. Всичко бърза за някъде. И времето някъде спира. Познат фенемен за философите, мисля че си наясно.Ангел Грънчаров: Да, наистина, а накъде толкова бърза съвременият човек, какво толкова гони?Boris M.: Търси себе си. Бог го няма. Той се лута. А Бог е единственото потребно. Защото човешката душа е една бездна. Какво може да запълни бездна? Можеш ли да ми отговориш?Ангел Грънчаров: Гони химери, кумири разни, гони суетността си, бърза да не изпусне удоволствията на плътта; плътта (тялото) за съвременните хора е този бяс, който ги гони, чиито камшик плющи по главите им...Boris M.: Точно. Човекът в днешно време е тотален хедонист. И егоист. И какво ли още не. То като си хедонист си и егоист де хаха. Ще ми отговориш ли на въпроса?Ангел Грънчаров: Бързат защото са си втълпили, че този тукашен живот е единствен, бързат да се "наживеят", щото времето тече бързо...Boris M.: Днес е модерно да "живееш за момента". Да опитваш от забраненото.Ангел Грънчаров: Какво може да запълни бездната ли?Boris M.: Щото друг път няма да се повтори! "Хей, брат давайй, живее се един път!". Колко жалко... Душата умира, а те живеят за един път.Ангел Грънчаров: Човешката бездна може да я запълни само Бог, май така излиза...Boris M.: Точно така! Само бездна изпълва бездна!Ангел Грънчаров: То душата ни, тази същата бездна, е Божия искра...Boris M.: А Бог е бездна. Нито парите ще изпълнят човешката душа, която бе бездна. Нито слава, имоти и какво ли не, за което хората мечтаят.Ангел Грънчаров: Бог е бездна и душата ни, бидейки Божественото у смъртния човек, също, няма как иначе, е бездна...Boris M.: Един монах казваше: аз съм много богат човек... защото не се нуждая от нищо. Не притежавам нищо, а имам всичко.Ангел Грънчаров: "Всичко свое нося в себе си..." беше казал един античен мъдър човек, когато бягал от завладяния от завоевателя град и не носел абсолютно нищо, а другите бягащи мъкнели какво ли не! :-)Boris M.: Ще ти пратя един отец да го изгледаш и да прецениш дали се различава от твоите познати такива до този момент и ще ми пишеш.Ангел Грънчаров: Видео ли?Boris M.: Да. Изгледай го! Дано намериш колонки някъде.Ангел Грънчаров: Да, ще го изгледам. Е, поговорихме си добре, да не те отклонявам повече от празника ти!Boris M.: Благодаря! Ще се чуем допълнително. Държа да го изгледаш това видео.Ангел Грънчаров: Този наш разговор имаш ли нещо против да го публикувам в блога? Мисля, че има смисъл да направя това, ти как мислиш?Boris M.: Няма проблем. Само се чудя: как успяваш да хабиш толкова нерви с някакви хора?!Ангел Грънчаров: Да се чете, има хора, дето се нуждаят от напътствие, от вяра... А, аз обичам дискусиите, тази е причината. :-) Не, нерви няма, приятно ми е да споря...Boris M.: Ти трябва да твориш някакво предаване в централен канал.Ангел Грънчаров: :) Е, аз вече имам свое предаване в пловдивски канал. :-)Boris M.: Супер! Изгледай видеото! Аз ще ставам от скайп. Пиши ми след като изгледаш видеото.Ангел Грънчаров: Ето го , предаването е още ново и младо. Ще ти пиша като изгледам видеото.Boris M.: Добре.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вярно ли е, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство?

[image error]

Вчерашното ми писание по поредицата "Въведение във философията на вярата и религията", на което, кой знае защо, сложих толкова странното заглавие Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази тъй безполезна страст по духовното? , предизвика отзвук у оня преуспял човек, някогашен мой приятел, историята на отношенията ни с когото използвах като пример в разсъждението си; както обещах му изпратих линк към текста и му се извиних, че съм го "употребил" за една такава цел; той прочете текста и след това си поговорихме; решихме да се срещнем в близките дни и да си поговорим. Не крия, че много ми е интересно да разговарям с него по много, по всякакви въпроси, понеже той е успешен бизнесмен, искам да го попитам нещичко и относно моите "бизнеси", именно писането, издаването на книги и списания, примерно, ми ще ще да получа от него съвет за това какво да направя, та да си продам някак книгите, да, издадените ми книги, понеже били философски и "непазарни", си стоят арестувани по борси и складове, не стигат даже до книжарниците (!), книжарите на това основание не ги щат, нямало било търсене, спрямо книгите ми е приложена някаква специфична пазарна цензура, което, съгласете се, за мен като автор е доста обезнадеждаващо: да пишеш книги, да ги издаваш на свои средства и след това тия книги да бъдат предоставяни единствено на съда и критиката на... мишките!
Както и да е, да не се отклонявам, та значи вчерашното ми писание има известен ефект и отзвук, за мен е много интересно и това, че моят някогашен приятел изучава, доколкото ми е известно, богословие, ето, ще ми се да разговарям с него и по въпроси около писането на това мое помагало по философия на вярата и на религията; между другото казано, поканих го да бъде гост във воденето от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", той обеща да дойде, един вид, дето се казва, има "известна интрига", ще видим какво ще се получи по-нататък. Ще ви информирам за случилото се, искам да заявя, че причината за всичко е изследователска: ще ми се да науча нещо повече за съзнанието, манталитета и ценностите на хора, които са постигнали успех в този тукашния материален свят, ще ми се да науча как такива хора мислят по вечните, по духовните въпроси за човека, Бога, смисъла на живота и т.н., не ща да мисля по такива теми абстрактно и умозрително, а конкретно, въз основа на непосредствения опит в общуването с такива хора, за които е казано:
По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Марко 10:25
И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Матей 19:24
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:25
Е, да, ама някои казват, че думата камила всъщност е погрешно преведена или преписана и на старогръцки означава дебело корабно въже - поради това, че и двете се пишат почти по същия начин (а по-късно и се четат, изговарят се по същия начин). Има и друго тълкуване: "Ухото на иглата" ("Иглени уши") е било наименование на малка врата или процеп в Йерусалим, встрани от главната порта, която е била отворена през нощта за пешеходци и обикновено е било невъзможно за камила да мине през нея. Но ако камилата се разтовари тогава е можело да се "промуши" пълзешком, по колене, "клекнала", пък макар и доста трудно. Както и да е, явно и камила, и корабно въже може да се някак да се промушат през "иглените уши", но богат да влезе в Божието царство, както единодушно твърдят библейските летописци, било съвсем невъзможно. Та този въпрос, дали богатите (в обичайни смисъл богатите, богатите с пари и с вещи) могат да отидат в Царството Божие мен лично ме вълнува, щото по дефиниция тия същите хора, материално богатите, са именно от тукашния, от материалния свят, те са негови герои, а пък, пак по дефиниция, Божият свят, Царството Божие, е по презумпция духовно царство, то е също така и царство на свободата, на ценностите от съвършено друг род, ето по този въпрос, дали е възможно отдадени на този тукашния свят да проникнат в чисто духовния свят, мен, не крия, този въпрос живо ми интересува, а, предполагам, той интересува и много други хора. Та ще направя каквото е по силите ми, за да проуча този въпрос, обещавам, ето, в тази посока е и инициативата ми да разговарям надълго и нашироко по него с един богат човек, този същия човек, за когото ви писах вчера. Този въпрос обаче го поставям не на някаква несериозна, клюкарска основа, моля да ни си мислите това, съвсем сериозно го поставям, по най-дълбоки, субстанциални причини го поставям. Ето кои са тези причини.
Ние, човеците, живеем ето в този, в тукашния, материалния свят. Ние този свят познаваме така непосредствено и ясно, че някои хора почват да си мислят, че този именно свят е и единственият. Философията и религията, а също и изкуството обаче ни говорят, че има и друг, чист духовен свят, невидим за очите, към когото не на всички хора им се удава да бъдат причастни. Е, смята се, че всеки човек може да намери начин да се причасти към оня другия, духовния, към Божествения свят, щото, между нас казано, и този тукашния, материалния свят, пак е Божи свят, природата е Божие творение, е, има и човешки свят, има социален и културен свят, т.н. "втора природа", който е чисто човешко творение. Но има и нещо друго, в този тукашния, материалния свят, в света на алчността, на интересите, на користта и пр., където именно "Царица е Парица" и пр., ние привикваме и се пристрастяваме, особено ако му се отдадем изцяло, щото той е така непосредствено достоверен, че някои хора почват, казахме, да си мислят, че той именно е и единственият съществуващ свят, а пък "духовните неща", както би се изразил нашият тъй скъп на сърцето ни Бай Ганю, са именно "бошлаф работа", са нещо подобно на вятъра, на въздуха, нещо крайно несигурно, са един вид фикция, илюзия, заблуда и т.н. Знаем също така, че господарят на този, на тукашния свят е Сатана, падналият ангел, който именно олицетворява злата сила на битието, алтернатива на преблагия и така великодушен Бог. Нека да се постараем да задържим тия предпоставки в ума си.
Е, трепем се в тукашния свят да постигнем някакъв успех, гоним, дето се вика, "реалното", а какво е по-реално измерение на успеха ни от... пачките с банкноти, от купчините със злато, от другите веществени, зрими скъпоценности от рода на прословутите мраморни камини, бляскави палати, безобразно скъпи, луксозни лъскави коли, някои богаташи в Америка се изхитриха даже и... космически кораби да си купуват вече, нали чухте за тази най-нова богаташка мания в Америка, нищо чудно да искат с тези космически кораби американските милиардери (в сравнение с които нашенските надути до пръсване от самочувствие богаташи изглеждат направо като същински просяци!), та значи нищо чудно с тия междупланетни кораби американските богаташи да искат да проверят дали, аджеба, някъде "на небето" и в безкрайния Космос все пак не съществува... Бог! Но това между другото, аз почнах да разсъждавам в тази посока: трепем се всички ние за успеха си, който се измерва според масово разпространените представи именно с парички, а да се окаже в един момент, че туй нещо, парите, не са най-важното, а най-важното е нещо съвършено друго, за което, увлечени в битката за успех, съвсем сме забравили, най-важното, представяте ли си, са някакви там "вятърничави неща" като "истина", "добро", "правда", разни други такива и подобни на тях ценности, да речем свобода, красота, ама не на тялото, а на духа, странна работа е това, не отива ли всичко на поразия ако се окаже, че паричките не са най-важното?! Ами тогава за какво да се борим, за какво да живеем, с какво да измерваме успеха си, тогава не е ли по-добре всички да се откажем от всичко, да станем... просяци или клошари, да зарежем богатствата си, да ги раздадем на бедните, да ги изплюскаме и... всичко тогава да отиде съвсем на поразия, щото ще се върнем мълниеносно в най-дивото варварство! Виждате как страшно се объркват нещата, нали така?
Явно трябва да се мисли добре по тия всичките въпроси. Всеки сам за себе си да решава какво за него е истинското и доброто. Хора всякакви. Еднакви не можем да бъдем. Слава Богу, че е така!
Като почнах да пиша тази заран текста си, няма да скрия, че отправна точка ми даде един мой почти детски спомен, ще ми се наложи да го припомня, щото се вързва добре с подетата тема (която аз съвсем нямам намерението да "изчерпвам", добре зная, че такова едно желание е крайно глупаво!).
Било е някъде към 70-те години на ХХ век, аз съм бил тогава юноша... "бледен", а тогава у нас, знаете, се беше възцарил комунизмът. Вие не гледайте сега, че днешните комунисти и комуноидите са така лицемерно "набожни" и дори, видите ли, "православни", те и сега, и тогава, си бяха върли безбожници, само дето сега, за приличие или щото било модерно, се напъват да се представят за "вярващи"; тогава поне правеха това, което им беше присърце, примерно, да убиват хора, да мъчат човеците, да тормозят ония, които искаха да живеят свободно и достойно и пр. Те и досега комунистите друго не правят освен да тормозят и лъжат хората, не зная дали сте забелязали това, някои не го забелязват, нищо че се вижда с просто око. Комунизмът по дефиниция е човеконенавистен, това трябва да се знае от всички, особено от младите, комунизмът е бесовщина, не аз го твърдя това, това още Достоевски го е казал и показал. (Апропо, дали мен не ме уволниха от училище точно заради това, че аз започвах часовете си по психология, философия и особено по етика с разглеждане на един превъзходен нравствен и психологически казус по Достоевски, по неговия роман "Престъпление и наказание", там именно моите ученици с жар спорят за това правилно ли Разколников е убил бабичката-лихварка и процентчица, за да й вземе парите и с тях да "ощастливи" бедните; чудесни обсъждания ставаха, големи дискусии, който иска, може да чуе как моите ученици дискутират по тая тема, има видеозаписи на такива часове, още стоят на съответното място в блога ми. Та там още в първите часове учениците ми благодарение на великия Достоевски разбираха, че комунизмът по същество е една бандитска, криминална, жестока доктрина на серийни убийци. Това мое "престъпление", че в моите часове е бил развенчаван комунизма, не може да ми бъде простено, нали така, мили ми другарки и другари цербери от МОН?). Та както и да е, да си разкажа аз детския спомен. Важен е и е таман по темата.
Значи аз тогава съм бил на лятна бригада, това нещо е било в текезесето на моето родно градче Долна баня, ако сега минете през него, можете още в началото да видите един мотел, с басейн, е, този мотел се намира точно в сградата на администрацията на бившето ТКЗС (то младите май не знаят що е и "ТКЗС", ама ако и това почна да обяснявам, писанието ми ще отиде по дяволите!), там, на първия етаж, където сега е ресторанта на мотела, беше... кооперативната столова, там ний, морните бригадири, закусвахме, обядвахме, вечеряхме, а дотам ходехме под строй, пеейки някаква бодра комунистическа песен. Тогава детският труд не беше забранен, ний, децата, някъде още едва ли не от... детската градина, ходехме да берем ягоди и малини (в Долна баня тези култури са най-прочути, имаше огромни блокове все с ягоди и малини!) в помощ на ТКЗС, а пък в от 8 и 9 клас вече ни хващаха на бригади даже с откъсване от дома, за един месец някъде живеехме в... лагер, по военному, като в казарма, в униформи и в работни облекла, като китайчета, ни обличаха, ставахме в най-ранна утрин, правехме гимнастика, после закуска и хайде на полето. И един ден, връщайки се капнали от работа (доста проклета работа е брането на ягоди особено, все привит в гърба като роб трябва да работиш!) като се домъкнахме в столовата ни се каза, че имало една... лекция, и хоп, появи се някакъв устат нахалник - досущ като бай ви Вучкова, таман същинско негово копие беше, дали пък не е бил и самият Вучков, той е безсмъртен, нищо чудно и той самият да е бил?! - и въпросният устат нахалник почна да ни изнася своята атеистична беседа. Ний седяхме на столовете пред масите и с нетърпение чакахме кога този идиот ще млъкне, ще завърши, та да ядем, щото от кухнята идеше чудесен мирис на текезесарската чорба, която ни чакаше да я излапаме като вълци, ех, какви чорби правеха тогава в ТКЗС-то, представа си нямате вий, днешните младежи!
Да, ама онова нахално атеистично плямпало не млъкваше, имахме чувството, че той, както сее разприказвал, нищо чудно и да ни умори от глад! Никой, разбира се, не го и слушаше, ний всинца си чакахме мечтаната чорба, ухаеща така примамливо, и преглъщахме жадно слюнките си. Тогава пропагандистите говореха някакъв странен казионен език, от който нищо не се разбираше, бълваха някаква идеологическа абракадабра, в която често се чуваха думи като "Партията", "народът", "работническата класа", "пролетариата", "дивият капитализъм", "империализъма" и прочие, вий тази бълвоч можете да я усетите ако се вслушате в плямпането на бай ви Вучкова, примерно, той е изкопаемо точно от тоя същия период. Този тип говорене се свеждаше до това с безкрайно много думи да кажеш нищо, а смисълът та такова едно говорене, доколкото изобщо е имало някакъв смисъл в него, се свеждаше до това: "социализмът е нещо убаво", а "капитализмът - нещо лошо, много лошо и дори... гнило"; чака ни едно светло-розово "комунистическо бъдеще" и требе да стискаме зъби, щот тогава, като дойде същинският комунизъм, щяло било от чешмите да потече кой каквото иска, кеф ти млеко, кеф ти мед, кеф ти боза, кеф ти ракийка, абе изобщо чешмите при комунизма щели били да станат дотолкова магически, че от тях щели да потекат едва ли не и... кебапчета! С такива идиотщини ни набиваха главите в онова време, ето, тоя същият пропагандист-агитатор на атеизма пък в онова горещо лято, когато ни плямпаше тъй приспивно в стола на долнобанското ТКЗС-е, ни убеждаваше, че Бог няма, щото... и казваше някаква глупост.
Моя милост още тогава си падаше по подобен род неща, щото, спомням си, май единствен в столовата се бях заслушал в абракадабрата, която бълваше оня прототип на бай ви Вучкова. И в един момент установих, че тоя устат нахалник говори някаква страшни глупости, да, направо непоносими глупости говореше този същият байвивучков предшественик или следовник,както искате го смятайте. Аз си спомням само две от тия негови страхотно умилителни глупости, просто те са се отпечатали в съзнанието ми, имайте предвид, че от онова време са минали поне 40 години. С невярващи уши аз в един момент асимилирах, че тоя атеистичен нахалник си повтаряше предимно ето тия две идиотщини:
- Бог нема, щото самата дума "бог" показва, че него са го измислили... богатите, да, бог иде от богат, то думата това си го показва, а са го измислили бог богатите за да държат в покорство бедните!
- Бог нема, щота ако имаше, славните съветски космонавти щяха да го видят на... небето, е, те стигнаха небето, а не видяха там бог, следователно бог нема!
Като чух тия възхитителни идиотщини, аз, независимо че съм бил някакъв си там 16-17 годишен... пубертет, скокнах като ужилен и вдигнах ръка, поисках думата за въпрос. Бай ви Вучков, крайно удивен, че някой изобщо го е слушал, ме погледна недоволно, ала млъкна и ми даде думата за въпрос. Забелязах, че съучениците ми се спогледаха, очаквайки шоу, а пък командирите на бригадата, те всъщност бяха наши учители, мобилизирани и за през лятото, които си ме познаваха, предусещайки скандал, ме стрелнаха с недоволни погледи; както и да е, аз направих едно кратко изказване, в резултат на което оня атеистичен нахалник в един момент изпадна в нещо като бяс, опита се злобно нещо да ми отговори, ала учениците вече изобщо не го слушаха, той започна да си прибира книжата в огромната чанта, и пропагандната му лекция завърши! Какво точно съм му казал аз сега не мога да си спомня, ще бъде глупаво да твърдя, че помня точните си думи, но имам чувството, че с детския си тогавашен акъл съм му казал нещо ето какво:
- Абе, другарю, как така космонавтите да видят Бог на небето, като, първо, такова нещо като "небе" изобщо нема, а има само безкраен Космос?! Второ, как космонавтите изобщо да стигнат до туй несъществуващо небе?! Трето, пък дори и да бяха стигнали до "небето", как да видят Бог като знаем, че Бог е невидим за очите?! Дори съм чувал, че ако някой види Бог, ще ослепее, но и това стига, че е невидим, как тогава да го видят?!
Нещо такова трябва да съм казал тогава с детския си акъл. Какво точно съм казал не помня, но добре помня, че след като мина обяда мен няколко часа ме разследваха защо съм бил задавал толкова "неправилни въпроси"? Аз откак се помня все имам разни разправии с немислещите комуноди, ето един от първите ми фронтални сблъсъци с тях. Спомням си, че след дълго разследване командирите, мои учители, успяха някак да замажат работата, даже имам спомен, че един учител, по математика, който беше началник на бригадата, Бог да го прости човекът, доста дяволито ми мигна като бяхме насаме и ми каза, че хубаво съм бил притиснал тоя нахалник, ама ми каза да мълча и никому да не казвам какво ми е казал. Такива работи ставаха в онова тъй блажено време на комунизма, по което така умилително въздишат всички малоумни почитатели на бай ви Вучкова в днешно време...
Ще спра дотук, щото се изморих да пиша. Ще видим след това как ще продължим темата. Аз самият дори не разбрах точно каква е днешната тема, ама като имам време, ще прочета написаното и ще добавя нещо, с оглед да изпъкне темата и проблема, който разглеждахме за днес. Да, беше за това дали богатите могат да влязат в Божието царство. И вие помислете, аз мисля, че могат, ама друг път ще си изкажа мнението. Хубав ден ви желая сега-засега!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Матерхорн е много скъп, важен за швейцарците и неизменен във времето символ на силата и стабилността

Дори да не сте били никога в Швейцария, вероятно ще познаете, че снимката е оттам. Швейцарските планини са познати навсякъде по света с вечните си снегове, в центъра на Европа - сякаш от тези върхове може да се наблюдава целия континент. Хора от целия свят идват тук заради красотата им и отнасят със себе си навсякъде късчета от тази прелест. Малки селца, прекрасни езера, международни банки, точни часовници, деликатесно сирене, фин шоколад… Ако това представлява Швейцария, добре! По принцип е вярно. По-голямата част от туристите идват преди всичко заради това, но се връщат отново за да открият историята и културата й.

Кои са швейцарците? Каква е тяхната уникална същност, която ги определя и различава от другите? Ето като начало малко статистика от 2013 година:

Население - 8 136,6 (отчитаме цифрите в хиляди) Мъже - 49, 4% Жени - 50,6% От 0 до 19 години - 20,3% От 20 до 39 години - 26,7% От 40 до 64 години - 35,4% 65 и повече години - 17,6% Средна възраст - 41,8 години Чужденци - 23,8% Прираст на населението - 1,3 Среден брой деца за 1 жена - 1,5 Средна продължителност на живота мъже - 80,5 години Средна продължителност на живота жени - 84,8 години Разводи на 1000 жители - 2,1 Семейства от 1 член - 1261,7 ( в хиляди) Семейства деца с 1 родител - 1163,2 Среден брой членове в семейство - 2,26 Гъстота на населението - 203,5 на кв. км

Няма да сравнявам с показателите в България, няма да анализирам статистиката. За тези, които желаят, цифрите ще говорят сами.
Тази малка по размер страна е разделена на 26 региона - кантони. Националността е една, но прадедите са от 4 страни и са говорили 4 различни езика - френски, немски, италиански и ретро романски (романш). За 7-8 века тази нация е създала свои традиции, малко странни за туристи и чужденци, но важни за всички в цялата страна.
Като например шествието в началото на лятото. В началото на колоната вървят момче и момиче, следвани от няколко кози. След тях вървят овчари с кравите си, облечени в червени сака и жълти панталони. Последни в процесията са собствениците на животните. Отправят се към високите пасища - alpages, където ще останат до края на есента. В останалите сезони щастливите красиви швейцарски крави пак похапват зелена трева, тъй като ливадите са близо и навсякъде тревата е зелена дори през зимата.
Начинът на живот за швейцареца е бил винаги спокоен, запазил се е такъв и в днешна Швейцария. Спокойствието, мира и уединението се нарушават само в дни на празници. Например този със швейцарската борба. Това не е борбата от олимпийските спортове. На поляните са очертани кръгове от пясък. Мъже са се хванали за… специални гащи, които обличат върху панталоните и се бият. Целта е да бъдат поставени по гръб на пясъка, без да излизат от кръговете. Това заприличва на странен танц защото никой не иска да пада по гръб. Това не са спортисти-професионалисти. Това са просто силни мъже от населеното място - овчари, фермери, месари, производители на сирене… които не се бият за награда или пари. Искат само да покажат лични качества - сила на характера и тялото, която те ценят извънредно. Красиво и достойно - силни и горди мъже демонстрират силата и увереността си! И кравите се бият, като стопаните - докато едната започне да доминира. Но забележително е това, че те не се нараняват! Когато една от тези „главни“ крави започне да превъзхожда, битката приключва.
Силата и увереността се показват и при състезания за хвърляне на големи тежки камъни, както и при игрите със знамената.
Може би тази привързаност към силата и смелостта е останала от 16-ти век - когато по време на нищета и глад мъжете са отивали да служат като бойци на други господари. Швейцарските войници винаги са се славили с храбростта си. Виждаме ги и днес в традиционни облекла да пазят Ватикана от нападения и неочаквани атаки срещу Папата. Те се гордеят много с този си принос към света и с това признание. Затова Матерхорн е много скъп и важен за тях неизменен във времето символ на силата и стабилността.
Написа: Мария Василева
СПРАВКА: Матерхорн (на немски Matterhorn, на френски Mont Cervin, на италиански Monte Cervino), висок 4 478 м, е връх в Алпите. Представлява живописен остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди 50 млн. години, когато са се сблъскали континентите Африка и Европа. Той е разположен на границата между Швейцария и Италия. Има вечни снегове и ледници. Матерхорн е най-късно изкаченият от високите алпийски върхове. Красивата пирамидална форма на върха може да бъде видяна от швейцарския град Цермат и от италианските алпийски градове Брьой-Червиния и Валтуранж.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нещо като предновогодишно послание към читателите на този блог

Дойде най-накрая последния ден на 2014 година! Една паметна за мен година, за мен 2014-та година беше година на борба за отстояване на правото да бъдеш личност, борба, изразяваща се в най-различни форми, включително и съдебна: една администраторка, водена предимно от лични кариеристични подбуди и от ценностно подплатена, сиреч, от политическа ненавист и заслепение, ме обяви за "народен враг", за "злодей", за "душевноболен", поде яростна кампания за моето личностно, професионално и обществено дискредитиране, организира фабрикуването на какви ли не компромати, проведе всякакви "народни съдилища" и "съдебни трибунали на възмутения колектив" над мен, накрая дръзна да ме уволни от работа (повече от 30 години работя едно-единствено нещо, преподавател по философия и по гражданско образование съм) с мотива "пълна некадърност", "абсолютно негоден да бъде учител", "липса на всякакви умения" и т.н.; е, сега тази войнствена особа си има съответните проблеми с правосъдието, водя две съдебни дела срещу нейния неприкрит волунтаризъм, а третото дело вече спечелих и на трите инстанции, включително и във Върховния касационен съд. В тази връзка ми се ще да кажа нещичко, което според мен е особено важно.
За тия направо безценни по смисъла си неща - да бъдеш личност, да си свободен, да не допускаш някой да ти се меси в живота и да ти отнема правата, да защищаваш правото си на творчески подход, на оригиналност, на самобитност, на индивидуалност, да се стремиш към истината, доброто, човечността, духовността и така нататък - за тия всичките неща човек трябва да се бори, да ги отстоява след като веднъж ги е придобил или постигнал, трябва да се съпротивлява на опитите те да му бъдат отнети. Няма, не е изобретен друг начин, няма как иначе да бъде, така е отредено: само чрез борба човек съхранява себе си като свободна и суверенна личност.
Да, този е единственият начин да се живее по достоен, по човешки начин: борбата, съпротивата, отстояването на личността си, твърдостта. Тия, които си мислят, че може да се живей по мижитурковски, по малодушен начин, да имат много здраве от мен: може, ама това е същинска мизерия, това е падение, това е самото недостойнство, това е истинския и кардинален провал на човека! Нормалният човек изпитва погнуса само при мисълта че може да допусне да се самоунижава, да лъже, да се лицемери в името на "оцеляването", да бъде нагаждач, подлизурко, страхливец, с оглед да печели някакви облаги, с оглед да си няма главоболия. "Преклонена главица сабя не я сече!" - тази тъй популярна и разпространена нашенска "мъдрост" е проклятието на България!
Заради това нашенско тъпо егоистично малодушие сме се превърнали в нация, съставена предимно от страхливи безличници! Докато не осъзнаем смело тази истина за нас самите, сиреч докато продължаваме да се самозаблуждаваме, че и в крещящо недостойнство може да се живее, ей-така, половинчато, скотски, овчедушно, с правене на дребнички сметчици, с оглед само ти да се наредиш, прецаквайки другите или общността, та значи докато не презрем тази нашенска тъй разпространена и така вредна национална психология, ние добро няма да видим, а ще продължаваме да затъваме в пороци, в мерзости, в малодушие...
Исках тази сутрин да правя видеобръщение към моите ученици, ала се отказах, ще предпочета ето този вариант, с няколко думи да се обърна и към тях. С тях разговорът ми се очертава да бъде дълъг, направо безкраен. Интересно е, че единственият начин да отнемеш на един учител правото да бъде учител и най-вече качеството му да бъде учител е само едно: просто трябва да го убиеш. Но и тогава, вече посмъртно, учителят пак, с примера си, ще учи учениците си. (Сократ е именно пример в това отношение: след смъртта си Сократ е имал много повече ученици в сравнение с тия, които е имал приживе!)
Преди няколко дена написах Предрождественско и предновогодишно писъмце до "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив , в което си позволих да кажа няколко думи на "подведомственото природонаселение" на въпросното образователно-възпитателно учреждение. На учениците, на които съм преподавал философия досега в живота си (и на тия, които не можах да преподавам) тук специално искам да кажа ето тази съвсем малка добавка: прочетете още веднъж това, което написах по-горе, опитайте се да го асимилирате, да вникнете. Там е всичко, което е потребно на един човек - ако иска да живее достойно, сиреч, по подобаващия за човека начин. Пиша тия неща на своите бивши колеги и на учениците си защото те за мен са по-особена група от читателите ми; оказвам им това специално внимание неслучайно.
Това е цялата "премъдрост", която е потребна на човека. Казано в резюме: само чрез борба човек съхранява себе си като свободна, суверенна личност, имаща свещеното право да бъде творец на живота си.
Спирам дотук. Догодина ще продължим да разговаряме по всичките тия въпроси. Приятно посрещане на новата година на всички читатели на този блог!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Костов си бил купил HAARP, монтирал го в мазето в Драгалевци - и сега ще ни побърка от студ!

Daniela Miteva-Krokodilova каза: "Не е нужна голяма сила, за да продължиш напред, понякога е нужна голяма сила да спреш" (Джей Ти Уолш) Та в тази връзка: Костов, веднага се спри и разчисти леда, дето го пускаш от лабораторията!!!
Павел Павлов каза: С парите от КТБ Костов си купи нов HAARP и го монтира в мазето в Драгалевци - и сега ще ни побърка!
Даньо Данев каза: Верно бе, Дани... как не се сетих, че пак Костов е в дъното на всичко?! Дали пък някое пламъче от неговата лаборатория не е плъзнало към... Норман Атлантик?!?!?!
Krasimir Ivanov каза: А за малайзийските самальоти що си мълчите или пак е невинен?
Даньо Данев каза: Забравих бе, Краси... то едно ли е неговото?!
Младена Станева каза: А горящият ферибот защо забравихте?
Tanya Pavlova: :-)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Освободим Россию от диктатора Карлика!

Вижте и това:
Репост! 1000 репостов и у Путина пропадет аппетит - нужно протестовать! Освободим Россию от Диктатора Карлика!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Я поддерживаю эту превосходную идею и инициативу! :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Дали в Москва не започва руският Майдан?!

Стотици арестувани на протест в Москва в подкрепа на опозиционера Навални
Над 250 души бяха задържани тази вечер в центъра на Москва за участие в протест в подкрепа на руския опозиционер Алексей Навални. Руската полиция оправдава арестите на мирни демонстранти с твърдението, че те са участвали в неразрешен от властите протест.
По-рано днес Навални и брат му Олег бяха осъдени за присвояване на средства. Олег Навални получи 3,5 години затвор, а Алексей - 3,5 години условно.
Алексей трябваше да остане под домашен арест до влизането на присъдата в сила, но по-рано тази вечер наруши тази мярка и се отправи пеша от дома си към мястото на протеста в негова подкрепа в Москва.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Крушата не пада по-далече от корена си...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.