Ангел Грънчаров's Blog, page 1738

Истините на вярата и религията следва да се изпълват с все по-нов и по-съвременен смисъл - според съзнанията, мирогледа и ценностите на изповядващите ги хора

Ще продължа подетото разсъждение, което може да се види ето тук: Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията . Там ми се наложи ненадейно да прекъсна мисълта си, сега ми се ще да й придам завършеност, до потребната пълнота.
Впрочем, и тук, в тази област, именно областта на философския анализ на вярата в Бога и религията няма как разговорите по вълнуващите човеците теми някога да заглъхнат, а пък "окончателната истина" по всичките тия въпроси най-сетне да бъде изнамерена и доказана, всички да я приемат без никакъв ропот - и да заживеят безпределно щастливо. За щастие е така, тия теми и проблеми няма как да бъдат изчерпани и "окончателно", "безвъзвратно" прояснени, те завинаги ще си останат открити за нови и нови търсения, изследвания, обсъждания, за най-разгорещени дискусии и т.н. И точно това, което някои хора смятат за недостатък, е голямото предимство на тия теми и въпроси. Някои на същото това основание смятат, че щом като никога няма да стигнем до тъй въжделеното от човеците "пълно единомислие" по всичките тия духовни въпроси, то тогава явно било нямало смисъл изобщо да се занимаваме с тях, те били неразрешими, следователно, изобщо с тях не бивало да се занимаваме, изобщо не трябвало даже и да ги поставяме. Аз обаче смятам, че такова едно умозаключение е неоснователно: има огромен смисъл да се разговоря по тия въпроси, да се търси истината, да се стремим към запълване на празнините в нашите разбирания, в постигането на оня цялостен смисъл, който не е така жизнено потребен.
Защо ли? Ами защото този смисъл, който ни е така жизнено потребен, може изобщо да се роди в нашите съзнания едва в резултат на тия разговори и обсъждания, разбирате ли, да, да се роди, ето, до това раждане на смисъла се свежда целия смисъл на тия разговори - без тях смисълът няма да се роди, ще остане чужд на нашите съзнания, по-вярно казано, нашите съзнания ще останат чужди на него. Няма друг начин за постигане на смисъла освен ето този: раждането му в пределите на собствените ни съзнания, сътворяването на смисъла, а до това раждане и до това сътворяване нашите съзнания ще си останат чужди на него, празни и кухи откъм смисъл, и то тъкмо по тия най-важни, фундаментални човешки и духовни въпроси. Без да дадеш отговор на тия най-важни и фундаментални човешки въпроси ти пък няма как да си наясно със самия себе си, щото от отговора на тия въпроси зависи собствената ти човечност - как тогава да било "нямало смисъл" в тия обсъждания и търсения? Всеки човек е човек дотолкова доколкото е наясно със собствената си, сътворена от самия него и оригинална идея за човечност, която отговаря именно на неговите разбирания по най-важните човешки и духовни въпроси. Има, разбира се, смисъл, как да няма смисъл: това особено ясно си личи в светлината на вече казаното. И този смисъл, нещо повече, ни е направо съдбовно потребен!
Аз тук си позволявам да пледирам, че тъкмо философията е онази твърда почва или основа, върху която може да бъде постигнат верния човешки смисъл на вярата в Бога и религията. Добре съзнавам, че издигнатата от мен тук теза е спорна, срещу нея ще скочат, убеден съм, и най-уважаваните от мен богослови, проповедници, религиозни и църковни дейци и т.н. Общо взето се смята, че философията е сфера на т.н. "човешки истини", докато вярата в Бога и религията били сфера на някакъв особен вид истини, касаещи свещени предмети, един вид религията била сфера на истини от по-висш порядък, именно Божиите истини. Или Божествените истини, които били един вид под ведомството на теологията - и на църквата, разбира се. И в тази сфера не бивало да се допуска намеса от страна на философите, щото, казахме, философията била сфера на "ограничените" по смисъла си "човешки истини", за нейните възможности било непосилно постигането на въпросните Божии истини. Има нещо вярно в такава една постановка на въпроса, но има и нещо съмнително. Все пак, чини ми се, и теолозите, и църковните, духовните дейци все пак са... хора, са човешки същества, нали така? Как тогава постиганите от тях лично истини да нямат човешки характер, а да са директно Божии истини, да са някакви истини, имащи несъмнен Божествен характер?
Да, има, предполагаме, боговдъхновени хора, пророци и изключително духовно просветлени (и просветени) човеци, които, да приемем, Бог е избрал, та чрез техните уста да ни каже някои истини, ето, примерно, такива са Йоан, Матей, Лука и пр.,някои отци на църквата и т.н. Знаем също, че Христос непосредствено, в качеството си и на човек, и на Бог, ни съобщава някои безценни истини, и то ни ги съобщава в пределно ясна, човешка форма, те са хем пребогати на смисъл, хем са пределно ясни, прости за разбиране. Да, обаче след това са се намесили цели легиони тълкуватели, които вместо да проясняват, са направили нужното да затъмнят смисъла на тия истини, аз лично смятам, че се е получило така заради вредното влияние на разсъдъка, на предвзетата научност, която по начало не бива да се меси в сфери, които са извън нейната компетентност. Една философска по същината си теология съм склонен да приема, но нейните представители са същинска рядкост, у нас, примерно, проф. Калин Янакиев е ярък пример за такова съчетание на несъмнена философска и теологическа дарба. Но общо взето, чини ми се, повечето теолози имат някакъв позитивистичен уклон, стремят се наукообразно да нищят теологическите въпроси, което води до една уродливост, щото тъкмо същностното и същинското духовно съдържание на религията е непредаваемо със средствата на науката.
В преподаването на вяра в Бога и на религия тази именно наукообразност трябва да бъде гонена безпощадно, щото тя е в състояние всичко да опошли и изкриви. Вместо нея няма какво да бъде използвано освен философските прийоми, щото те пък по начало са пригодени за изразяване на такъв род духовни съдържания и смисли. А автентичният език на изразяване и на същинската философия, и на същинската вяра и религия е именно пределно човечният и човешки език, езика, който е понятен на всяко човешко същество. Тук никаква наукообразност не е нужна, напротив, тя е изключително вредна. Тъй като науката и научността по принцип са само и изключително познавателни форми, в тях няма място именно оня така важен ценностен момент, да не говорим за практически-преобразуващия, който е свързан именно с промяната на съзнанията и на поведението на човека, занимаващ се било с философия, било с проясняване на своята вяра, било на отношенията си с Бога, с религията и със самата църква.
Философията има и още едно предимство, а това е именно вековният й опит в общуването най-вече с младите, в разработването на разни техники за най-ефективно духовно въздействие върху техните съзнания и т.н. Философията също така в някакъв смисъл е по-близка и до съвременните нагласи на хората, които все пак се стремят към разумно проясняване, времената сега са такива, че непосредственото доверяване на откровенията на вярата сякаш е по-далечно на мирогледа на съвременния човек. Днешните хора сякаш по-трудно могат да се отдадат на мистично постигане на някои истини, макар иначе да са доста податливи на разните му там медийни мистификации и манипулации, което също е интересен феномен на съвремието ни, която си заслужава да бъде осветлен, с оглед да се проучи, тъй да се рече, неговата "механика", с оглед използването й за по-позитивни, за по-градивни духовни и образователни цели, а не за медийна злоупотреба. Философията също така благодарение на своята диалогичност и дори полифоничност е много подходяща за адекватно на нуждите на съвременните хора дискутиране на всички ония духовни въпроси, които са съдържание на вярата в Бога и на религията като цяло. Тя е способна да породи тъй необходимото доверие, което е прогрес по отношение на пробуждането на вярата, в някакъв смисъл доверието към философията може да бъде онази именно искра за запалването на пламъка на вярата на един по-късен етап, в резултат на един вече личностно дефиниран отговор на духовните нужди на конкретния индивид. Философията също така е свободолюбива и антидогматична по същината си, което също е голямо предимство, щото много смятат, че вярата се била опирала на споделянето и дори на натрапването на някакви религиозни догми, е, става дума за истини, които имат по-особен, по-богат смисъл, но това съвсем не значи, че непременно трябва да се превръщат в догми.
Защото винаги тия истини могат да се изпълват с все по-нов и по-съвременен смисъл, според съзнанията и ценностите на изповядващите ги хора. Именно за да не превръщат истините на вярата и религията в догми неоценима роля може да изиграе това т.н. философско отношение към проблемите, което, както по-горе изтъкнах, ги държи винаги отворени за нови и нови изследвания, търсения и пр.; неокончателния характер на постиганите в пределите на философията истини именно е предпоставка те никога да не се превръщат в застинали догми, което е едно от най-големите предимства на философското разглеждане на проблемите на вярата и на религията. Разбира се, тук, чрез тия мои бележки аз не мога да изчерпя целия този въпрос, но ми си струва, че казаното вече е една добра основа за "нищенето" му вече в конкретните и живи обсъждания, дискусии и пр., където, разбира се, ще се получи и сблъсък на различни гледни точки по въпроса, което е именно и най-доброто, което може да ни се случи. Никога дискусиите и сблъсъкът на различни мнения не бива да бъде изключван, примерно, в сферата на философията няма и не може да има "забранени" гледни точки, докато в самото богословие, както ми се струва, по презумпция безбожничеството сякаш е изключена, забранена позиция, и как тогава на тази база да може да се получи автентичен и свободен дебат? Защото, мисля, няма как да си богослов ако сам не вярваш в Бога, нали така? Щом като ценностният, духовният нихилизъм като антитеза бъде изключен от дебата, това поставя под подозрение един так
Виждате, че дотук аз поставям някои, така да се рече, методологически проблеми и въпроси, които с неизбежност трябва да бъдат поставени. Има и една друга група въпроси, свързани с начина, по който възнамерявам да подготвя това помагало. Нека пак съвсем накратко да споделя белезите на своя оригинален подход, който съм го прилагал и при писането на други подобни изследвания, помагала, книги и пр.
Аз съм принципен противник на следването на някакъв предварително зададен план, схема, програма на писането на учебното помагало, изследване или книга. Смятам, че човек не бива да си налага доброволно такива пранги или окови, да си слага кротко врата под такъв един собствен ярем. Смятам, че поражданите по един естествен път теми и проблеми, в самата спонтанност на творческия акт е значително по-плодотворен подход, особено пък когато имаме намерението да се занимаваме с такива по същество чисто духовни проблеми, които по начало са сфера на същинската свобода. Затова и отказът от свободата не може да бъде добър подход за една толкова свободолюбива, немислима без свободолюбието духовна област. Един такъв подход, убеден съм, ще намери и някакъв отзвук, ще успее да породи подобаващия духовен резонанс в душите на младите, на ония, които са пожелали да се занимават с един такъв учебен предмет. Разбира се, дълбоко съм убеден, че един такъв учебен предмет като "Въведението във философията на вярата и религията" няма как да бъде задължителен, той по идея следва да бъде свободно избиран - ако не бъде, ако бъде натрапен и задължителен, тогава всичко ще се опорочи в корена си.

Когато такъв един предмет обаче се преподава адекватно на същината и на смисъла му, т.е. по един пределно диалогичен, дискусионен начин, когато ония от младите, които са избрали по някакви си свои подбуди, останат доволни от него, това непременно ще доведе дотам, че славата на този предмет ще породи приобщаване на все повече и повече млади хора към него. Важното е обучаващите се, занимаващите се с философия на религията да се чувстват добре, да им е приятно, да участват активно в обсъжданията, сиреч да нямат усещането, че са пренебрегнати, че са използвани и пр., да се овладеят от чувство за увереност в собствените и сили, от онова самочувствие, без което едва ли нещо ценно може да бъде постигнато. Има ли ги тия неща, в един момент такъв един предмет може да стане един от най-любимите им. Особено ако пък се водят тия занимания с помощта, чрез използването на някои съвременни обучителни технологии, които всъщност не са друго, а връщане към отдавна позабравени прийоми на общуването, използвани от философите още в най-древни времена (примерно сократовата майевтика, "акушерското изкуство" за раждането на истината). И понеже се стремя за постигането на точно това, именно да провокирам съответните разговори, аз предварително не мога да зная кой проблем или тема трябва да бъде изведен на по-преден план и пр., по тази причина аз ще следвам своя вътрешен духовен ритъм, ще следвам онова, което "моят демон" ни подскаже, а пък използващите това помагало, независимо дали за индивидуално или за общо обучение, ще могат сами да го преструктурират - като свободно си избират теми и проблеми в онази последователност, която отговаря на техните собствени нужди. Сами виждате, че по този начин се обезсмисля въпроса за реда, по който ще бъдат поднасяни тук темите, оказва се, че няма никакво значение коя тема на кое място е поставена, щото това винаги може да се промени от самия изучаващ, от самия стремящ се към разбиране.
Аз ще помисля повече по формалната страна на нещата, примерно по такива неща като как да бъдат поднесени темите, дали да има дискурсивна, въвеждаща част, или да има най-напред поредица от въпроси, която също би могла да въведе в проблематиката, и то по един по-подходящ, вътрешен начин, дали ще слагам казуси за обсъждане, с формулирани тези и антитези, или тия неща ще ги оставя да ги решат самите дискутиращи (което, разбира се, е значително по-добрият вариант, е варианта, който аз лично повече предпочитам, затова и вероятно на него ще заложа), дали ще трябва да сложа откъси или "цитати", съдържащи идеи, които са по съответния проблем, имам предвид изказвания на философи и на теолози, които заслужават внимание и т.н. Казах, че не ми се иска помагало да бъде претрупано, ще ми се да бъде кратко и удобно за използване. В тази посока ми се ще повече да помисля, тук ще бъда благодарен и за всяко предложение, изказано от теб, уважаеми читателю. Човек не може всичко сам да изобрети, включат ли се повече хора в тия обсъждания при подготовката на помагалото, шансът то да стане по-добро е вече значително по-голям. Впрочем, ето до този момент какъв отзвук от читател получих, който е изключително показателен, именно убеждава ме още повече колко необходимо и потребно е да се заработи най-упорито в избраната посока; ето какво пише някакъв коментатор:
Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.
На което ми се наложи да отвърна ето какво:
Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие? И то в тъй важната духовна област - както беше при варварския, дивашкия комунизъм?
Писах му това на този човек, виждате обаче как той е "добре подкован", че тия, духовните въпроси, свързани с вярата, са един вид "вредни" и затуй трябва да бъдат "забранени" за съвременното образование! Това много говори, сами си отговорете какво всъщност ни говори и казва по този начин този човек. Той си мисли, че ни казва едно нещо, разбиращият обаче човек разбира оня смисъл, който на него убягва, който нему е чужд. Това именно показва, че с такива хора много трябва да се разговаря, те самите имат страшна нужда от това, но, за жалост, не са склонни да я осъзнаят и признаят. И за тази цел на такива хора трябва да им се помогне. И на техните деца трябва да се даде възможност да разбират онова, което родителите не са могли да разберат. Щото по времето на комунизма, когато са се оформяли като личности техните родители, вярата в Бога и религията бяха наистина забранени. Но какво, впрочем, се е променило в това отношение и сега, след като 25 години след промените положението си е пак същото, да, в нашите училища обсъжданията за вярата в Бога и за религията също фактически са още забранени?
Нищо не се е променило, разбира се: бесовският комунизъм продължава да дирижира положението в тази посока, сеейки всекидневно семената на неверието и на бездуховността в душите на младите - като им забранява да се занимават с този род търсения в училище. Даже когато комунистът сладкодумно ви говори за "православие", редейки лицемерни думи, не му вярвайте изобщо: той го прави по този начин, та да ви отврати от вярата и от религията; казват, че вълкът козината си мени, но нрава не - затуй не вярвайте на вълци, наметнати с овчи кожи, на тях особено изобщо не вярвайте...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

За пътя, проправян от Бога

[image error]

Източник на изображението

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Намесата на държавата в сфери, които винаги са били извън сферата на нейните компетенции води до най-уродливи явления

По повод на: Общото настроение е за отказ от реформи и стремглав популизъм :
Между другото най-силно ме впечатли ето този момент от изказването на колегата Красен Станчев, с когото, между другото, се познаваме от Санкт Петербургския университет, където и двамата бяхме в онова време студенти по философия:
Урокът и на тази година е, че нерегулираните или по-малко регулираните отрасли се развиват винаги по-добре.
Много изводи могат да се направят от тази принципна теза, която споделям изцяло, тя важи и за образователната сфера - и дори най-вече за нея! Спирам дотук. Разбиращите разбират, че докато държавата не бъде принудена да се оттегли от монопола си върху образователната сфера ние качествено образование няма да имаме...
Ние и качествена търговия на дребно, примерно, нямаше да имаме до този момент ако държавата не се беше оттеглила от търговската сфера и пр., та качествено образование ли да имаме? Това е принципен момент, който важи за всичко, за всички сфери на живота.
Намесата на държавата и на държавните чиновници в сфери, които винаги са били извън сферата на нейните компетенции води до най-уродливи явления, каквато, примерно, е командно-директивната административна система на некачественото, на лошокачественото българско образование например.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Битката за запазването на независимостта и суверенитета на България от Русия още не е завършила, още се води

Моят австралийски учител по "правилно мислене" (това е един нашенец, живеещ в Австралия, който, както и подобава за всеки нашенец, намиращ се където и да било по света, не мирясва докато не научи другите да почнат да мислят таман като него!) пак ми е написал отзив във връзка с мои публикации в блога; ето какво той ми пише, засяга важен въпрос, въпреки че тълкуването му е пределно наивно, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:
АIG, кофти вътрешно чувство имам, ще ти кажа защо. Дали поради него не исках да живея в Русия, а?
Москва ни държи като заложници наистина - мене не, но BG да. Тя наистина ни е освободила и наистина щяхме да сме като кюрдите сега, казвал съм ти го - тая руска муха, журналистката, дали не е чела и откраднала моята идея от блога ти?? Прочети повече за трагедията на кюрдския народ и всичко ще ти стане ясно.
Тогава (1878) нема комунизъм, руската армия е от силни диваци, точно както дивите османци, но при Плевен и после, войната е свирепа и едва-едва една световна сила Русия изтиква османците от BG. А нещастните BG селяни мислели с черешовото топче ше пукнат и турците ше бегат кат пезевенци. Да ама не...
Сега Pусия злоупотребява с това - наистина без нея сега аз и ти щяхме да говорим турски, а българския език щеше да е оцелял на куково лето...
--------------------------
Между другото това е кeфа да съм на Запад - аз не съм длъжен тука на никакви руснаци че съм свободен и че имаме машини, бензин и всичко. А в BG това чувство че им дължим нещо винаги остава. Добави и тълпите русофили - явни + (умножено по 10) скрити и ето ти картинката на нещастното царство BG. Затова във всички анкети BG са най-нещастните на света и така и ще остане май за неопределено бъдеще.
--------------------------
Сега да ти кажа един виц който съм чувал в Америка:
Един източен диктатор тръгнал на посещение на Запад. Във Bиена се оказало, че костюма му е голям, не върви така, и му ушили нов. В Лондон пак същото - пак трябвало да купува друг костюм. По едно време той попитал: "Абе кво става?" А те му казали: Колкото по на Запад отиваш, толкова по-малък ставаш!
P.S. Тука винаги като ям салата в една йенска купа ме кефи да прочета MADE IN USA. Яaа, викам си, мислех че йенско стъкло се правело само в Германия, но и в Америка умеели това, представяш ли си? А Америка го умее и по-добре, прочети историята на PYREX - синонима на огнеупорно стъкло или йенско (от Йена в Източна Германия) – така му викаха в BG, сега вероятно има в BG някакво друго търговско название...
И фотоапаратите Karl-Zeiss-Jena бяха прочути, а се появи един отвратителен Бил Гейтс, едно мръсно хипи, напуснало университета поради мързел комбиниран с несъгласие да го обучават феодални старци, та в резултат на това сега имаме снимки без усилие и така и не чуваме повече за Karl-Zeiss-Jena, ха-ха-ха...
A. от Австралия
[image error]
А ето сега и моя отговор до този българо-австралийски пишман "мислител":
Не е истина това, че без Русия сме щели били да говорим турски език; и твоя мозък явно го е изяла русофилщината и подлизурковщината пред "братята-руснаци". Без Русия просто България щеше да се освободи сама (вярно, малко по-късно), както Васил Левский го е искал и планирал, и в резултат на това България щеше да запази всичките си земи, сиреч, нямаше да загубим завинаги Македония (заради руската намеса в българските работи загубихме не само Македония, но в началото дори и Източна Румелия, санким дори и цялата днешна Южна България). Освен това щяхме да спечелим нещо най-важно: никога нямаше да ни се налага руснаците да искат да сме им вечно благодарни за освобождението, да нахалстват вечно да им целуваме ръце, сякаш са ни господари, а ний сякаш сме им роби, вечно задължени им и пр.
Тогава за "Задунайская губерния" изобщо нямаше да се мисли, а също така нямаше да се налага на Стамболова да води титаничната битка за запазването на независимостта и суверенитета на България от Русия, която още не е завършила, която още се води - дори и след приемането на България в Европейския съюз и в НАТО. (Пълно е у нас с "полезни идиоти" (по думите на Ленин) и с платени, с щатни "приятели" на Русия, които за некоя и друга рубла са готови да продадат на Русия не само отечеството си, но ако не наложи и собствената си майка.) А това значи, че щяхме да бъдем народ с достойнство, а не робска сган, както е сега, която се чувства длъжна вечно да сторва поклони и да целува ръка на освободителите си.
Разсъждавай малко, мама му стара, за какво ти е тоя акъл?!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Да, има нужда да бъде написано едно кратко, понятно, простичко, човечно, разбираемо учебно помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията"

Понеже тия дни се захванах с първите стъпки по реализацията на една доста щура идея, именно да пиша едно най-кратичко, понятно, простичко, човечно, разбираемо и т.н. учебно помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията", като се порових в... океана на писанията по тия проблеми, установих следното:
Толкова много е писано по всичките тия въпроси, че целият този океан от литература, от текстове, вместо да помага на младите да се ориентират и да навлязат в проблемите, води до точно обратния резултат, именно отблъсква ги, плаши ги, защото на човек явно няма да му стигне цял живот само да прелисти тия всичките писания, камо ли да ги прочете, камо ли пък да ги осмисли или разбере. И по тази причина въпреки планините от писания и текстове се поражда една напълно безнадеждна ситуация, по-безнадеждна от тази ако нищичко да не беше писано по тия въпроси: стигнало се е до прекаляване, до пресищане с писания, до нещо като "удавяне", стигнало се е до пълна невъзможност човек сам да се ориентира и да открие истински потребното, стойностното, да отдели "зърното от плявата" и пр.
И ето, че точно по тази причина явно, оказва се, има голяма нужда или потребност от написването на едно, както казах вече, най-кратичко, понятно, простичко, човечно, разбираемо и т.н. учебно помагало с примерно заглавие "Въведение във философията на вярата и религията", с което да се опитам да помогна на младите, но и не само на тях, щото има прекалено много и уж възрастни и зрели хора, които са по-зле от децата в тази посока, нищичко или не разбират, или пък са изпаднали в пълно безразличие, в пълна безнадеждност, в най-коварно празно самомнение, в крайна сметка в тотално отчаяние по повод на духовните неща и въпроси - които са така важни, които всъщност са тъкмо най-важното...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията

Правя всичко възможно да се организирам според моя стереотип, според навиците си - с оглед да това да мога да изпълня обещанието си в тия празнични дни да заработя усилено по моята, така да се рече, "идея-фикс" относно най-скоростно написване на едно съвсем човечно, разбираемо, подходящо за младите въведение в проблемите на т.н. "философия на религията"; ето, даже направих и това нещо, без което работите, добре зная, няма да потръгнат: Тук ще ще слагам всички есета от поредицата за вярата в Бога, от която възнамерявам да направя учебно помагало по религия . Да, но... като се порових малко да търся информация по тъй избраната тема, се оказа, както сами добре знаете, че има... цял океан, страшно много текстове, на какви ли не езици, за всеки според предпочитанията, и то писани от хора напреднали, специалисти, от богослови, от отци на църквата, от православни и всякакви други мислители, изследвачи и прочие!
И, застанал на крайчеца на тази бездна се запитах: хей, човече, ти дали не обезумяваш като се се пленил тъй много от идеята и ти нещичко да напишеш по тази безкрайна тема, по която толкова много е писано, по която едва ли има нещо, което да не е казано, по която едва ли нещо ново може изобщо да се каже?! Поспри се, остави, не си губи напразно времето, нищо кой знае какво не можеш да направиш, още повече че, признай си, ти се доста непосветен, не си напреднал така както други, остави, зарежи, има откъде да четат ония, които искат нещичко да научат и за вярата в Бога, и за религията, и за философията на религията, и за църквите, и за всичко!
Неизбежно в главата ми се появи тази крайно обезсърчаваща, сами забелязвате това, мисъл: наистина, има ли смисъл да се опитвам нещичко и аз да кажа, след като вече толкова много е писано, а и всеки ден се пишат нови и нови неща?! При това има и хора, дето само с това се занимават, има хора-специалисти от тази област, има хора опитни, вещи, именно разни проповедници, има също и богослови, духовни дейци, какви ли не има, откъде-накъде ти, човече, си взел да се изхвърляш, че си бил могъл нещичко да напишеш?! Не, остави, глупава работа е тази, явно нещо не си наред, щом се захвана да правиш своето прословуто "учебно помагало по... вяра"?! Личи си, че си доста изостанал, тая област може да ти изглежда близка, да имаш желание нещичко да напишеш, но преди това трябва много да си чел, да си напреднал, даже и Светото Писание не си проучил както следва - това пък например ми го повтаря комай всеки ден един нашенец, живеещ в Австралия, който даже ми и достави всички варианти на български превод на Библията с поръката да чета, да уча всеки ден, щото, по неговото възприятие, бил съм много изостанал в тази област, което, прочее, си е самата истина, аз наистина много съм изостанал точно в тази област, така е, за това изобщо не споря - и нямам никакви претенции. Да, изобщо не се смятам за многоучен в сферата на "религиознанието" и вероучението, човек в крайна сметка не може всичко да знае, във всички области да е вещ, опитен, учен и т.н. Да, всичко човек не може да знае и не бива да се стреми към такова едно "многознайство" и "всичкознайство", нали знаете колко много са смешни ония, които страдат от такъв един недъг, именно от претенцията, че от всичко разбират, опазил ме Бог и аз да стана като тях! А дали не съм на път не само да стана като тях, ами и да ги изпреваря в това така разпространено заболяване? Да, щото то си е направо заболяване, и то доста тежко, при това душевно, да, това е психично отклонение, да го наречем така, имам предвид упоменатата претенция за "многознайство" и "всичкознайство".
Е, дано не съм прозвучал така, но аз със своето "изхвърляне" че не ми пречи да опитам да напиша нещичко съвсем не съм искал да се правя на някакъв презрян многознайко (от типа на бай ви Вучкова, примерно: ох, какъв кошмар е това да станеш като него, да речем!). Между другото едно е да претендираш, че "всичко знаеш", съвсем различно е, примерно, да имаш самочувствието, че "от всичко" разбираш. Има неща, за които е задължително да имаш разбиране, стига да искаш да си човек: няма как да се спасиш от тази задача, примерно, да имаш свое разбиране за това, примерно, "що е Бог" или какво е вярата за човека. Знание и разбиране са твърде различни неща. Да разбираш означава да постигаш смисъла, да, някакъв свой смисъл, разбирането е крайно субективно, то съответства на твоите духовни потребности, на твоето ниво на духовно развитие, на развитието на твоята личност: всеки нещо и някак разбира, е, някои разбират дадени неща така, че бие на очи, че тяхното разбиране всъщност е не-разбиране, да, неразбиране, но ето, думата сама говори: не-разбиране; значи има някакво разбиране, пък макар и да е един вид изкривено, неверно, неадекватно и пр.; то в някакъв смисъл и с думата не-знание на пръв поглед положението сякаш е същото, но там, в областта на знанието, нещата се категорични: или знаеш, или не знаеш, трето не се допуска. Докато сферата на разбирането е пределно широка, нещата могат да бъдат разбирани всякак, по безброй начини, включително към дадени неща можем да се отнасяме с неразбиране, което означава, че сме много далеч от постигането на техния автентичен смисъл, разбираме ги, но съвсем изкривено и неверно. Примерно оня, който дръзне да каже "Няма Бог!", той едва ли е положил достатъчно усилия да си проясни, да постигне смисъла на тъй грандиозната идея за Бога. Неговото "разбиране" за Бога е всъщност "неразбиране", този човек не разбира, претенцията му, че разбира, е изцяло неоснователна, но той може да си изживее целия живот с измамното усещане, че "всичко е разбрал". Хора всякакви, нека да има и такива, тяхна си работа какви са, само все пак нека такива хора на мен да не ми се месят, да не се опитват и мен да заразят със своето неразбиране. Между другото, не зная дали сте го усетили, но тъкмо най-неразбиращите имат претенцията, че най-много разбират, такива нямат никакви съмнения в "правотата" на разбирането си: колкото повее разбираш, толкова повече се колебаеш, че по верен начин разбираш, тия, които не се колебаят и съмняват, които не познават съмненията и колебанията, те са към категорията на неразбиращите, аз обичам да ги наричам такива хора "коне с капаци"; дори не просто коне, а с капаци непременно!
Има обаче и неща, за които ний сякаш нищичко не можем да знаем: и това най-вече са т.н. духовни неща, сред които Бог е на първото, на най-високото място. Тия неща, казахме, са отвъд областта на знанието, сиреч, са извън прерогативите на ума, на разсъдъка: това, което може да се знае, се узнава чрез умствено усилие, сферата на знанието и сферата на ума (разсъдъка, интелекта, някои и разума отнасят към тази сфера, без да са се потрудили да разберат какво, собствено, е разумът) общо взето съвпадат изцяло; е, можем да имаме известни познания и знания и за собствените си... разбирания, но общо взето умът не може да проумее духовните неща, просто не му стигат силите за това, недостатъчен му е потенциалът. Духовните области, каквито са тези на религията, философия, изкуството са области, в които приоритет има не голото знание, те не са области за чисто разсъдъчни упражнения и еквилибристики, те са сфери на чистото разбиране. В тези сфери огромно значение има тълкуването на смисъла, ония процедури, които ни позволяват да се доберем до верния, до точния, до адекватния смисъл (като тук критериите зя точност, адекватност и пр. са особени, специални, различни). Херменевтиката (от гр. ερμηνεύω, „тълкуващ“, „обясняващ“) е именно теорията и умението за интерпретиране на текстове с оглед постигането на смисъла им, с оглед разбирането им. Тези умения съвсем не бива бъркат с уменията, които са необходими за добиване на знания, затова тук и думата "обяснение" е неподходяща: има неща, които можем прекрасно да разбираме, ала не можем да ги обясним по никой начин, те именно се разбират един вид непосредствено, със сърцето, смисълът им се открива само по този начин; общо взетото сферата на разбирането се отнася тъкмо до необяснимите неща, тъй че ако някой, да речем, очаква да му бъде обяснено и то понятно "що е Бог", такъв човек, бидейки, между другото, нещо като духовен кастрат, като капак на всичко явно е и идиот, явно е и глупак (а сигурно е и нахалник, и мерзавец, щото тия неща обикновено си вървят всичките в комплект).
Е, според казаното имам ли аз право да се опитам да изразя своето собствено разбиране за вярата, за Бога и за религията, без да имам претенциите, че "всичко зная", че съм вещ, че съм специалист в тази област? Вероятно да, особено след като, какво вече многократно заявих, моето намерение е не да представя моето разбиране за "единствено правилно", а идеята ми е просто чрез изложението на моето разбиране да дам някакъв подтик и на други хора да поработят върху своите собствени разбирания за същите тези толкова вдъхновяващи "предмети". При това трябва да се знае и признава категорично, че в тази духовна област имаме пълна свобода, всеки сам трябва да се погрижи за своите си разбирания, никой тук не може да му се меси, да му налага каквото и да било, всеки има пълните права да мисли каквото си иска и да разбира нещата както си иска - но това, между другото, съвсем не пречи да разговаряме за всичките тия неща, да споделяме разбиранията си, да съотнасяме, да съизмерваме своите разбирания. Така разбрана, моята задача е спомогна да се породи такъв един необходим разговор, в който повече хора да бъдат импулсирани да положат дължимите грижи за изявяването на своите собствени разбирания. Нищо повече от това не ща, това е предостатъчно.
Освен това аз имам несъмнен опит в духовните занимания, тъй като повече от 30 години само това съм правил, общувайки с младите в качеството си на преподавател по философия. И ми се ще да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията. Не крия, че за мен това е едно голямо предизвикателство. Невероятно интересно за мен е такова едно предизвикателство. Като философ не мога да се откажа от тази съблазън. Философски да се погледне на всичките тия въпроси на вярата в Бога и религията е една отколешна и то най-интересна философска тема, нещо повече, това е цяла една област на философията. Аз, няма да скрия, нямам никакви претенции да се изявявам в тази област като богослов, като проповедник или пък като... "агитатор", не ща никого в нещо да убеждавам; аз искам само едно нещо: да помогна на повече хора да се замислят по-сериозно върху тези проблеми. Това ми стига, като философ не мога да искам нищо повече.
Много философи това вече са го правили. Е, нищо не ми пречи и аз да опитам. Интересно ми е да видя какво ще се получи. Неща да отнемам ничия област, има място тук за всички, и за богословите, и за проповедниците, и за "вонстващите атеисти", и за всички други има много място. Да се дискутира, да се разговаря разгорещено по тия пределно човешки въпроси е чудесно, ето, като философ се блазня от мисълта, че мога с нещичко да спомогна за появата на такъв един наистина необходим и полезен разговор. В училище, ако един ден такъв предмет се въведе, то според съвременните разбирания за обучение в духовната област нещата не могат да се свеждат до нищо друго освен до насърчаването такива едни такива най-необходими и полезни обсъждания, разговори, дискусии. Е, в тази посока аз имам известни умения, умея да предизвиквам подобни разговори, ето, с написването на това свое помагало ще се постарая да допринеса нещичко и в тази посока.
Понеже ми се налага да прекъсна подетото разсъждение (налага ми се да се захвана с друга работа), прекъсвам ненадейно текста си тук, тия дни ще продължа. Хубав ден ви желая! Възползвайте се от предложението ми да се включите по някакъв начин в подготовката на това помагало, в написването на тази поредица, мисля, че заедно можем да постигнем значително повече - пък и интересът ни в тази посока трябва да е общ. Хайде чао, че тръгвам на път с автомобил, като се върна, ще продължим...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Тук ще ще слагам всички есета от поредицата за вярата в Бога, от която възнамерявам да направя учебно помагало по религия

Реших - за да са ми под ръка - да събера на едно място всички текстове на "религиозна тема" от последните дни, те заедно образуват нещо като малък цикъл, който, както знаете, възнамерявам да продължа, щото, както вече ви известих, тия дни ми се яви или се роди идея да опитам да напиша една поредица от текстове за вярата в Бога - с оглед да се получи нещо като "учебно помагало" по философия на религията, или просто по религия; в него да изложа в провокативна, предразполагаща към самостоятелно осмисляне форма своето разбиране по всичките тия толкова значими въпроси. Ето по-долу можете да видите какво се получава до този момент, имам твърдото намерение всеки ден да пиша по едно есе, с оглед да успея в тия празнични дни да свърша една полезна работа: все пак къде е доказано, че празниците следва да бъдат за празно провеждане на времето, за безделничене?!
Ще добавям тук всяко ново есе от поредицата, та да се натрупа потребния "матр`ьял", от който след това чрез редактиране, подреждане и съкращаване може да се получи тъй необходимата ни книжка; впрочем, ако някой е напреднал в тази област, именно разбирането на религията и на вярата, може да се включи в реализацията на идеята за написване на такова помагало, ето, приканвам го да помогне, било с някакво предложение за проблем или тема, било с написан от него самия текст (и по този начин той може да ми стане съавтор, това ще бъде чудесно, не държа само аз да съм авторът!), било по какъвто друг начин сам избере или поиска (примерно, на някой няма какво да попречи пречи да се захванат с хуленето ми, с оплюване, за да спазят добрия нашенски обичай, не им пречи да почнат прочувствено да викат "О, от тая твоята нищо няма да излезе, некадърнико, зарежи, отави, това са пълни глупости, малоумнико!", а вижте как хубаво се получава, има хора за всичко, запретвайте ръкави да хулите! Както и да е, аз предложих, който иска да сътрудничи по някакъв начин да заповяда, а аз да се захващам с писането на поредното си есе, че и тази сутрин закъснях, занимавах се с какво ли не друго, не не с това, което е най-важното; ето и списъка досега написаните неща:
Християни ли сме ний, българите - или сме езичници, еретици и безбожници?
Предрождественско и предновогодишно писъмце до "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив
Честито Рождество Христово!
Господи, благодаря ти!
Малко софистика относно празничната трапеза
Рождественска честитка от и за Паула Райт
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
Яви ми се идея да се захвана с писането на нещо най-необходимо: на едно съвсем разбираемо, човечно помагало по "Философия на религията"
Философията, а наред с нея и автентичното учение за религията, могат да станат нещо като локомотив на същностната промяна в българското образование изобщо
А рождението на Исуса Христа, Помазаника, биде така...
А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим
Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията
(Следва)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим

Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда , Йоан Златоуст; Тема: Бог и неговите дела (Същинско богословие)
А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним. Евангелие от Матей, 2 глава, 1-2 стихове
Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда. Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи, - казват те - че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосничество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно царство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се показал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета - Той прекарал прост и беден живот, като водил след Себе Си дванадесет човеци, които не били с нищо знаменити.
На ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Задачата на астрологията, казват, никак не се състояла в това да се узнава по звездите кой ще се роди, а да се предсказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъдреците не били нито при раждането на майката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели, те не могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждането, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тогава нямаха да имат достатъчна причина да дойдат.

"Поклонението на влъхвите", Йеронимус Бош (1450 - 1516)
Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предположи, че те с поклонението на родилия се Младенец искали да угодят на бащата и с това да заслужат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; знаят също, че Той не е в пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действително, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са предвиждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предположи, че те се подхвърлят на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било признак на крайна неразумност - персиецът, варваринът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечеството си, роднини и дом и да се подчини на чужда власт!
Ако това е неразумно, следващото е още по-неразумно. Да преминат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат! И какви признаци на царски сан те намерили, когато видели пещерата, яслите, Младенеца в пелени и бедната майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било установено и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за когото узнавали, че той е от ниско, бедно състояние, ще стане цар, нему се покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.
За какво пък са дошли да се поклонят? Ако за земни облаги, тогава какво са могли да очакват те от Младенеца и бедната майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да знаят, че Младенецът на когото са се поклонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно?...

"Поклонението на влъхвите", Андреа Мантеня (1431−1506)
Виждаш ли, колко несъобразности се откриват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоумения, за да не ви приведем в обърканост, да пристъпим сега към разрешение на въпросите. Да започнем с Христовата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда - обикновена или различна от другите, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно да разберем всичко останало. Но откъде можем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание. Че тя била необикновена звезда и даже не звезда, а както ми се струва, някаква невидима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо, от нейния път. Няма и не може да има звезда, която би имала такъв път. Виждаме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова положение именно се намира Палестина по отношение на Персия.
Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден, при светлина на слънцето. ... Трето, това се доказва от обстоятелството, че звездата ту се появявала, ту пак се скривала. Когато мъдреците отивали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Ерусалим, тя се скрила. След това те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и потеглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога трябвало да почива и кога да тръгва на път1.
Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът. Тъй като нейната височина била неизмерима, тя не би могла да обозначи и определи със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го узнаят. ... Виждаш ли, колко доказателства има за това, че звездата била необикновена и се явила не по законите на външната природа.

Но защо звездата се явила? Заради това, за да изобличи нечувствителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оправдание. Тъй като целта на Христовото дохождане била: да се отменят древните правила на живот2, да се призове целия свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и морето, Христос от самото начало отворил вратата на езичниците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, които възвестявали за дохождането на Христа, не обръщали на това внимание, Господ внушил на варварите да дойдат от далечна страна, да питат за Царя, Който се родил у юдеите; и юдеите научават от персийците това, за което не искали да се поучат от пророците. Бог извършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни или пък да ги лиши от всяко оправдание, ако бъдат упорити.

"Поклонението на влъхвите", Джото (1450 - 1516)
И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеите, не приели Христа след толкова много пророчески доказателства, като видели мъдреците, които само след явяването на звездата Го приели и се поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъпил с мъдреците така, както с ниневийците, на които изпратил Йона3, също така, както със самарянката4 и с ханаанката5. Заради това е и казано: "Ниневийските мъже ще се явят на Съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед... Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост." (Мат. 12:41,42). Онези повярвали на малкото, а юдеите не повярвали и на голямото.
Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреците към Христа чрез такова явление? А как би трябвало? Да изпрати пророци! Но мъдреците не биха приели пророците. Да изпрати ангел? Но и него не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното повикване това, което им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да ги порази и с величината, и с прекрасния си вид, и с необикновения си ход. ...
Като благоволил да ги призове с явяването на звездата, след това ги удостоил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги наставлява не чрез звездата, а чрез ангела6; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила мисълта у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбудил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, както постъпил с Кир, като го предразположил да освободи юдеите7. Той обаче извършил това, без да нарушава свободната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас отгоре8, заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послушание.
Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните ниневийци бил изпратен пророк Йона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил. И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили смело. За да не ги помислят за подозрителни човеци, след пристигането си те разказват за своя пътеводител, за дългия път и при това проявяват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук в Ерусалим не се бояли да говорят за това, с по-голяма смелост биха проповядвали за него в своето отечество, след като получили откровение от ангела и свидетелство от пророка.
Текстът е откъс от Беседа шеста от Тълкувание на Евангелието от Матей, изд. София 1937 год., Подбор и бележки: Тодор Велчев
----------
1. Вж. книга Изход 13 глава, 21-22 стихове.2. Йоан Златоуст има предвид постановленията на старозаветния Закон.>3. Вж. книгата на Йона.4. Вж. разговора на Исус със самарянката в Евангелието от Йоан 4 глава.5. Някои размишления върху проблема, но в друг контекст, могат да се намерят в изложението ми за постмодерната мисъл. (Виж докладите от семинарите на ХАРТА)6."А, понеже бяха предупредени от Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна." Евангелие от Матей, 2 глава, 12 стих.7. Вж. книгата на Ездра, 1 глава, 1-3 стихове.8. Обръщението на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано подробно на три места в книгата Деяния на апостолите: 9, 22 и 26 глави.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

А рождението на Исуса Христа, Помазаника, биде така...

Из: СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ
1:18 А рождението на Исуса Христа {Помазаника} биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им.1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва:1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.
...
2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.2:2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

2:3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.2:4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.2:5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -2:6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"2:7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.2:8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.2:9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.2:10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

2:11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.2:12 А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.2:13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.2:14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,2:15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си".2:16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.2:17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

2:18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече".2:19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:2:20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.2:21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.2:22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни,2:23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.

На днешната дата преди 2000 г. умира император Гай Юлий Цезар Октавиан Август

"Намерих един град от изпечени тухли и ви завещавам един цял град от мрамор!", изрича 75 годишният римски Император Гай Юлий Цезар Октавиан Август (Gaius Iulius Caesar Divi filius Imperator, Caesar Divi Filius Augustus) на предсмъртното си легло и който точно на днешната дата преди 2000 г. умира в южноиталиянския пристанищен град Нола, Кампания. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.
С думите си Император Август обаче няма предвид промяната на архитектурата на град Рим, а реформирането на едно разцепвано от перманентни граждански войни и властолюбци държавно управление в една стабилна и благоденстваща империя. Известен още като големият реформатор, на чието име е именуван месец Август от годината.
Написа: Stoyan Dermendjiev

ДОБАВКА: Светоний е отделил достатъчно място в своето изложение за Август, където описва някои негови особености. Октавиан използвал обикновена храна. Обичал груб хляб, влажно сирене, малки рибки и зелени смокини. Не пиел много вино. Наричал се „любимец на Аполон“ и всячески подчертавал връзката си с това божество (в т.ч. построява нови храмове на Аполон, както и сече монети с неговия образ).
Октавиан е автор на много прозаически съчинения, някои от които четял пред приятели или публика. Някои от тях са „Възражения на Брут за Катон“, „Поощрение към философията“ и „За своя живот“ в 30 книги, довършено само до Кантабрийските войни. Автор е и на поезия – книгите „Сицилия“ и „Епиграми“, която в по-голямата си част е съчинена докато се къпел в банята. В речите си използвал доста вулгаризми и диалектни думи, вместо литературен изказ. Светоний казва още, че като пишел не разделял думите и не правел преноси. Тъй като се жени за Ливия докато тя е в 6-я месец на своята бременност и след 3 месеца се ражда Децим, после преименуван в Друз, всички в Рим са убедени, че истинския баща на бебето е самия Октавиан. Оттам станала известна фразата: „На щастливците и децата се раждат на 3-я месец“.
Изглежда Октавиан е вярвал в суеверия. При гръм и мълнии изпитвал необичаен страх, затова и винаги носел със себе си за защита от тях тюленова кожа. Придавал голямо значение и на съновиденията.


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...