Ангел Грънчаров's Blog, page 1741

Честито Рождество Христово!

Нека светлината на този велик празник освети живота ни!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Свободната творческа изява на личността и талантите на младите е онова, което ги прави щастливи

ПРОСТРАНСТВО НА СВОБОДАТА ИЛИ ДЕФИНИЦИЯ НА ЩАСТИЕТО
Репортаж от мястото на събитието – Димитър Пецов
„Blood suger”
Всичко започна с моето желание да взема интервю от едни ученици от силистренската езиковата гимназия за списанието за личностно развитие „HUMANUS”. Илиян, Мелин и Мечо, както ми се представиха – членове на рокбандата „Blood suger”, приеха идеята много добре и ме поканиха на тяхна репетиция. В уречения час пристигнах в залата им за репетиции в младежкия дом. В предварителния ни разговор ми бяха казали, че имат ръководител, който работи с тях и аз се насочих към него да представя идеята си за интервюто. ( ОЩЕ >>> )


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Християни ли сме ний, българите - или сме езичници, еретици и безбожници?

Поставям този въпрос неслучайно, а съвсем осъзнато, осмислено и нарочно: според мен това е важен въпрос, касаещ нашата духовна национална идентификация или, по-просто казано, разбирането ни за това какви сми всъщност ние, българите, каква е истината за нас самите. Да, какви сме, какво представляваме, колко струваме, каква е истината за нас самите - ето този е най-важният въпрос, на който следва да си отговорим. Поставям този въпрос сега, в тия предпразнични дни, ето, празнуваме, е, неща и да помислим по него, аз предлагам, пък вие ако искате ме послушайте, помислете, дайте заедно да помислим ако искате, ето тук, в блога, нека да обменим мисли и оценки, смятам, че си заслужава, че има смисъл да се мисли и разговаря по тия въпроси.
Първо как ний, българите, празнуваме тия дни? Ясно как: с ядене, и то не просто с ядене, ами и с плюскане, със страшна лакомия, с преяждане, с тъпкане, също и с пиене, и то не просто с пиене, а с препиване, с наливане до постигане на пълна безпаметност, до загуба на съзнанието, с оглед "да се отдадем цялостно на стихията на живота", както това се е правело някога в дионисиевските вакханалии и оргии, нали, признайте си, точно така "празнуваме"? Да, така празнуваме, тази е истината, погледнете пълните с месища и с бутилки алкохол колички на "бедния народец" в хипермаркетите, какво показват те? (Вие, апропо, видели ли сте масов българин да се е отбил в книжарница и да си е купил книга?) Щом това за нас е празникът, щом в тия свети дни ние всъщност, фактически и явно празнуваме не друго, ... издръжливостта на собствените си търбуси (стомаси, шкембета, тумбаци), то това всичкото, мама му стара, все нещо показва, то все нещо говори и ни казва относно този най-важен въпрос: аджеба, какви сме, що представляваме, колко струваме, що чиним?
Втори признак, показващ какви сме: как се поздравяваме за празниците. Забелязали ли сте по този пункт нещо показателно? Какво, примерно, пишем в коледните поздравителни картички? "Честита Коледа!", "Весело посрещане на Коледа!", нали така обикновено пишем? (Не че има нещо лошо във веселието бе, няма нищо лошо, но все пак има и други емоции на този свят освен пиянското "веселие", нали така?!) Значи "Коледа" предимно празнуваме, и то непременно весело, нали? А някой нещо да каже за "Рождество Христово"? Това е същинска рядкост, "Коледа", "Коледа", "Коледа", отвсякъде това чуваме и виждаме. И купища изображения на разните му там "Дядо Коледовци" ("Дядо Мразовци" навремето ги наричаха таваришчите, комунистите де, за да отучат народа от дедо му Коледа!), а някой някъде да е видял изображение на раждането на Христос там, в оня исторически обор? Не, такова нещо у нас нема, ний сме напреднал народ, ний сме прогресивни хора, ний празнуваме някакъв си "Дядо Коледа", който, видите ли, ще ни донесе... подаръци! Тия пусти подаръци така са легнали на сърцето на простодушния наивен народец, че повече от това не може да бъде! Всички чакаме все подаръци: и бабите с пенсиите чакат паричен подарък от тъй щедрия премиер, и децата чакат подаръци от бабите и от дядовците си (които с подаръка, получен от тъй щедрия и добър наш премиер, дето уреди коледни надбавки за пенсионерите, сами ще купят подарък на своите внучета, а пък и бащите и майките чакат подаръци от своите щедри директори, на които са готови да цаливат ръцете (пък и не само ръцете де, но така е думата!) само и само да им дадат по-високо... "диференцирано заплащане" или да благоволят да им отпуснат некакви премии - сфащате ли сега колко сме жалки всички ний с това чакане на някакви, каквито и да е, подаръци?!
Ний най-много от всичко на този свят обичаме подаръците, за подарък масовият нашенец е готов душицата да си продаде, стига да е по-тлъстичък тоз подарък, държим се като песовете, на които като им подхвърлиш по-тлъст кокал, ще те обичат беззаветно за вечни времена. Жалка работа, тъпа работа е тази толкова уж "възвишена" работа с това нашенско пусто чакане на подаръци отнякъде, по възможност най-вече от така грижовната към нас, все едно че е наша "грижовна майка" държава, която, ако сме послушни, всекиму все нещичко ще даде! Това чакане на подаръци, което, както виждате, вече сякаш е влязло в гена на народа ни, то се проповядва и на децата (и от учителките, и от мъдрите баби и майки, нали така всички казват на децата и на внуците си: "Ти слуша ли, мило, ти послушен ли беше?", милото детенце казва сияещо: "Да, мила бабо и мамо, аз бях много послушен, аз много слушкам!", малоумната баба и майка, развълнувани сърдечно от туй признание, прегръщат милото детенце, което така добре е усвоило тази най-вредна за бъдещето му философия на послушанието, на примирението и на подлизурството, целуват обреченото като тях на недостойно и мизерно съществуване малко детенце и му дават дългоочаквания подарък, нали така става обикновено? Сфащате ли сега какво значат тия тъй трепетни моменти от нашето празнично битие, разбирате ли сега какво те показват? Долавяте ли каква истината за нас самите те ни казват?
Е, ще кажете, тоа па пише така щот ни завижда, щот той, понеже сега е безработен, нема пари да купи подарък на децата си и затова, от злоба, иска и нам да развали празника, нали това си помислихте? Е, аз го правя за друго, с добри основания и мотиви ви пиша тия неща, за ваше добро поемам този риск да ви кажа тия горчиви истини, вероятно с оглед вашето поправяне ги казвам, щото има нещо много сбъркано в ценностната ви система, драги ми утрепани отвсякъде труженици на комунизма и на посткомунизма, затова ви ги казвам тия неща, надеждата ми е да доловите, че тека не бива да се живее, че така е недостойно да се живее. Аз ви ги казвам, пък вий дали ще ме разберете е отделна работа, ако щете, ме мразете затуй, че ви правя добро, то хора всекакви има, пълно е с идиоти наоколо, не зная дали сте го забелязали? Аз тия точно ги наричам "комуноиди", не е зле да се запитате и вие сами що сте: человеци или... комуноиди? Не е зле всеки човек да си постави този интересен въпрос, не е зле всеки да се запита сам и сам да си отговори на него.

И така, какво всъщност празнуваме? Казахме вече как празнуваме, а според това кой как празнува това показва колко всъщност той и струва, нали така? Като личност имам предвид колко струва. Всеки струва толкова или повече според това какви ценности има. Пълно е с духовни инвалиди у нас, пълно е у нас с материалисти, не зная това поне дали сте забелязали. Ето, според това кой как празнува си личи какъв е, дали и материалистична... свиня (или шопар), или пък, случайно, е все пак човек. Сами си отговорете що сте и колко струвате, аз не ви познавам и сам не мога да отговоря на този въпрос вместо вас. Той и вас само си касае де. Макар че на хора като мен, които държим да бъдем човеци, да сме сред предимно прасета в нашата голяма българска кочина не е много приятно, но какво да правим, такава, явно, ни е била съдбата - и ориста.
Я вижте тази справка и помислете малко вий лично какво празнувате тия дни, ето ви потребната информация за размисъл:
Коляда божич (Коледа) – бог, олицетворяващ зимното слънцестоене, слънцето младенец. Почитала се е на 22 декември, а сега на 6 януари. В негова чест са се правили маскирани игри, които се запазили и до днес. Справка: Боговете на славяните
Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.
Сфанахте ли сега какво празнувате и колко според това струвате? Сфанахте ли вие какво сте: християни ли сте, езичници ли сте, еретици ли сте, атеисти, безбожници ли сте? Аз за себе си добре зная що съм, а вие за себе си знаете ли? Длъжни сте да имате свой отговор на този въпрос, той само вас касае и за вас има значение, истината за вас самите е онова, от което зависи много, да не кажа всичко. Той касае вашата жизнена философия, вашето разбиране за живота, отговора на това за какво си струва да живее човекът, какъв е смисъла на живота и пр. А вие разбрали ли сте поне това, че ние самите, според това какво представляваме и как разбираме живота си, сами творим неговия смисъл? Дали животът ни ще има или няма да има смисъл зависи само от нас самите, от никой дрег! Това поне знаехте ли го? Няма кой тук да ви помогне, всичко зависи само от вас. Така мисли свободният човек. А вий, аджеба, свободни человеци ли сте - или сте просто "природни същества", именно, сте прости природни същества?
Спирам дотук. Доста въпроси ви поставих. Имате за какво да размишлявате по време на празниците, нали? Хубава "домашна работа" ви поставих. Размишлявайте донасита, лошо няма. То може би тия празници са ни дадени за размисъл, за вглъбяване в тайните на живота ни, за търсене на смисъла, а не за... плюскане, знае ли се?!
Едни след празниците ще се оплакват от преяждане, други пък ще се чувстват чисти, просветлени и одухотворени - защото са се отдали на търсене, на размисъл, на следване на светлината. Сами избирайте какво да стане с вас. Който иска, нека да бъде... лапащ и преяждащ шопар - или тресяща се от сланина дружелюбна свинка, свиня (ако е дама де). Може и друго да бъдете, но това вече си зависи само от вас. Не ви съветвам да бъдете аскети, знам, че това не ви е по силите, но поне умерено одухотворени да бъдете можете, нали така? Не си мислете, че като пиша това, се преструвам, че самият аз съм едва ли не "безгрешен" или че съм много напреднал, не, не е така, и аз като вас съм податлив и на простотии, и на грехове, и аз често, като типичен българин, преяждам като идиот и като животно, тия неща и на мен са присъщи. Аз може би ги написах не толкова обръщайки се към вас, а по-скоро към самия себе си, тъй че не ми се обиждайте, става ли така?

Хайде, хубави празници на всички! Истински да се постараем да празнуваме тия наистина светли празници, в които можем да одухотворим и да просветлим живота си, да направим нещичко да се отърсим от недъзите си, от злобата, от завистта, от простащината си, он наглостите си и т.н. Можем да бъде човеци и човечни, това не е толкова трудно, не е задължително да бъдем животни, нали така? То животните са много по-истински и чисти от нас, нека да не обиждаме животните като се наричаме животни, не е справедливо някак спрямо тях, нали така? Те, горките, не могат да бъдат толкова опорочени като нас, за тях пороци, впрочем, няма, а има само за нас, човеците. Все пак не е лесно да си човек, но за сметка на това пък е толкова вдъхновяващо това, нали така? бъдете човеци, ето само това да ви пожелая мисля си струва! И да ви отправя ето това свое пожелание в завършек, което отговаря на моите лични ценности, които, да допуснем, отговарят и на ценностите на моя народ (да се надяваме, но това, видяхме, съвсем не е сигурно, нали?):
Приятно и достойно посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рождество Христово и на нова година!
ОЩЕ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ ЗА РАЗМИСЪЛ:
Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето-младенец, зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древнославянската религия са:
Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.
В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се символизира от кукла, наречена колед. Споменава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат магически заклинания — за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също "коляда". В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъщаващи плодородието.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Предрождественско и предновогодишно писъмце до "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив

Решавам тази сутрин да напиша кратко писъмце до бившите си колеги от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм работил цели 14 години - и от което бях уволнен, изгонен и и едва ли не изритан с великолепен шут от неговата тъй мъдра директорка Стоянка Анастасова на 19 май, дни преди празника на тружениците на културата и просветата, тя трепетно ми поднесе заповедта за уволнение един вид като неин сърдечен предпразничен подарък, тя тия спектакли ги умее, предполагам специално е мислила как по възможност по-унизително да ме уволни, как да е по-запомнящо се уволнението ми, е, успяла е да изобрети възможно най-ефектното уволнение! И веднага след празника 24 май тя организира нарочна "оперативка", на която тя най-напред известява многострадалния "колектив" за уволнението ми, а пък част от "колектива", увлечен от две-три най-бодри подлизурки на директорката, започва да... ръкопляска! Представяте ли си какво означава това?! То значи много според мен, как да не се отблагодаря за случилото се в тази паметна за мен 2014-та година с ето това кратко предрождественско и предновогодишно писъмце, аз съм човек, който държи да постави всичко на длъжната нравствена основа и дори висота; ето какво написах в туй поздравително писъмце:
До "колектива" на ПГЕЕ-ПловдивЧрез директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова
НЕЩО КАТО ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ
от "народния враг" Ангел Иванов Грънчаров, бивш преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив
Многоуважема госпожо Директор,Многоуважаеми колеги,
На път е да изтече паметната за мен (а надявам се и за вас) 2014-та година. Тази вечер е Бъдни вечер, а утре е Рождество Христово. Простете за човешката ми слабост, но ми хрумна да Ви поздравя по повод на идването на този най-светъл празник. Ето какво в тази връзка искам да ви кажа:
Моето специфично послание не само към вас, но и към всички читатели на блога ми го написах току-що и го публикувах (вижте: Християни ли сме ний, българите - или сме езичници, еретици и безбожници? ), ето, мисля, че не е зле и вие да го прочетете, може пък то да ви подбуди да се позамислите и вие върху поставените в него важни според мен проблеми. И така няма да ми се наложи да се повтарям, пък и ще мога да бъда съвсем лаконичен. Поздравлението, което отправям вам, е същото, няма нужда да променям нищо в него, ето го:
Приятно и достойно посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рождество Христово и на новата година желая на всички вас!
И ще добавя само ето това, понеже вие за мен сте все пак по-специални, с повечето от вас сме работили много години заедно, та затова имам правото и дори дълга съвсем човешки да се обърна към вас ето как:
Колеги, съчувствам ви най-искрено и сърдечно за това, което сте принудени да понасяте, мили страдалци и търпеливци! Моята е ясна, аз се отървах, а на вас наистина много ви съчувствам. И за мълчанието, и за принудителното недостойнство, и за всичко - знайте, че за всичко ви разбирам и затова за нищо изобщо не ви коря. И за всичко ви прощавам, ако позволите да ви кажа и това.
Прощавам и на ония, които ръкопляскаха когато чуха от устата на директорката тъй радостната вест за моето обезглавяване, пардон, уволнение, и на ония, които не ръкопляскаха тогава, ала не посмяха нищо друго да сторят и дружно, ала гузно си замълчаха. (Слава Богу, главата ми, въпреки преживяното, все още е на раменете ми, явно Бог ме е съжалил за нещо и великодушно ми е отпуснал още дни, за което му благодаря!) Тия позорни моменти са вече минало, колеги: благодаря ви все пак, простете, за проявената "колегиалност"!
Аз винаги съм казвал и то съвсем открито, че не подобава за човека да бъде малодушен. Грозно е човек да бъде страхливец. Особено пък непростимо е ако е възпитател, учител на младежта. Щото малодушният учител, учителят, който си позволява да се държи малодушно, няма как да бъде иначе, за жалост, възпитава също малодушници; а пък страхливецът, ако е учител, създава същите страхливци като него. Това го казвам по принцип, не по повод на вас и на вашето поведение.
Но аз пак ще кажа: разбирам ви за всичко и за нищо не ви коря! Ние сме свободни и всеки сам, според разбиранията и ценностите си, решава как да се държи, какво да прави, как да се отнася към нещата от живота, които съдбата му поднася или сервира.
На колене да се живее обаче е все пак крайно неудобно, само това ще допълня. Темата, както сами забелязвате, е благодатна, но се принуждавам да спра дотук - за да не се увлека още повече и да кажа нещо съвсем излишно. Простете ако съм ви обидил, не съм искал това, аз въпреки представите на мнозина от вас не съм зъл човек, напротив, добър човек, чини ми се, съм - ама знае ли се?! Така се усещам, че съм добър, е и вам желая да сте добри, истински добри, за самите себе си, за най-близките си - и за младите, за учениците най-вече бъдете добри: щото сами знаете колко лоша, вредна най-вече за тях е системата, на която сте принудени да служите.
Нека в идващата 2015 години заедно, с общи сили да можем да променим нещо в нея, щото така работите съвсем не вървят; вие това прекрасно го знаете, но пак си мълчите, понасяте, търпите, а така не бива да постъпва свободният, сиреч, достойният човек.
Нека да си пожелаем идващата 2015 година да бъде по-добра от изминалата 2014 година! Тя ще бъде такава каквато си я направим сами! От нас, не от някой друг, зависи всичко!
Всичко добро!
С уважение: ваш бивш колега Ангел Грънчаров
ПОСТСКРИПТУМ: За малко да забравя: най-специални поздрави на моята бивша синдикална лидерка (и помощник-директорка на училището) г-жа Камелия Стоянова, която има такива неоценими, направо безценни заслуги за моето уволнение! И за изключването ми от синдиката преди това, което проправи пътя към уволнението ми. Г-жо Стоянова, няколко пъти Ви писах и то съвсем публично, включително и на адвоката Ви писах, и то в хартиен вариант, ала Вие още, кой знае защо, мълчите: пратете ми на имейла номера на банковата си сметка, за да Ви се издължа с парите, които се съгласих да Ви плащам заради "обидата", която по Ваша преценка съм Ви бил нанесъл понеже се опитах да защитя своето човешко достойнство. Моля, пратете най-сетне тази банкова сметка, щото не ща мен да изкарате виновен за това, че не ми давате възможност да Ви се издължа. Всичко добро и Вам, Вие твърдите, че сте примерна християнка, хубаво, одухотворено посрещане на Рождество Христово и Вам!
ЗАБЕЛЕЖКА: Към учениците от ПГЕЕ-Пловдив ще се обърна със специално видеопослание, те за мен много специални! И затова тук не пожелах да смесвам нещата, към тях ще се обърна отделно...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Поздравления за проф. Танев - за това, че говори така искрено с младите, подтиквайки ги да мислят и да дават оценки в науката!

Чудесен преподавател е професорът, браво!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Министерската мисъл е тъй богата че си заслужава да се порадваме на сиянието на нейните неоценими съкровища

Ще си продължа анализа - с оглед днес да го завърша, но знае ли се?! - на тъй впечатляващите и прочувствени мисли на г-н националния експерт по философия на МОН г-н Коста Костов, които той има добрината да развие в качеството си на свидетел в полза на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която, както е известно, е ответница по съдебното дяло, заведено от моя милост срещу нейната заповед за моето уволнение, уволнение, извършено с тъй умилителните "мотиви", а именно "пълна некадърност", "абсолютна негодност за системата", "тотална неспособност да бъде учител" и пр., все в този дух, все в тази тоналност. (Предишната част на този същия анализ е ето тук: Трябва, разбира се, да се мисли, да мислиш съвсем не е осъдително - както мнозина кой знае защо са си втълпили! ). Ний вече успяхме да навлезем в дълбините на министерската и чиновническата премъдрост, сега вече ни остава да се опитаме да изплуваме оттам, щото иначе ще възникне опасност да не се изпоудавим. В резюме казано дотук г-н експертът свидетелства, че моя милост "не става за учител по философия" просто защото е много различен, просто защото моето разбиране не се вмества в неговата тъй стерилна представа за това какво изобщо следва да се случва в едно училищно занятие по философия. Г-н експертът живее с представата, че има някакъв чудат "министерски стандарт" за поведението на учителите по философия, от който не бива да се мърда - все едно че е нещо като "прокрустово ложе", в което е окован духа на философа; моя милост, естествено, не мисли така, ний сме привърженик на принципа на свободата.
Да се вгледаме обаче в конкретните твърдения на г-н експерта. В следващия момент в показанията си той твърди, че в т.н. "годишни разпределения" (министерските чиновници много държат на тях, те са нещо като свещена индийска крава, с тях чиновниците се стараят да упражняват "контрол върху мислите" не само на учителите, преподаващи съответния предмет, но и на учениците, на младите!), та значи в тия годишни разпределения, които и аз, по необходимост или по задължение, съм подготвял, било имало "по-голямо разминаване" при философията, докато по предмета "Етика и право" моя милост "сравнително следва план-програмата". Тук вече той намесва и пловдивската експертка по философия А. Кръстанова, чиновничката от РИО-Пловдив, която след като бях уволнен има добрината да ми препоръча да ида да преподавам философия подобно на Сократ... на улицата, на площада, на Агората; да, тя най-прочувствено ми каза "А ти защо искаш да работиш в нашите държавни училища, ами преподавай си философия на воля там, на улицата - щом се правиш на последовател на Сократ?!). Та тази бойка дама, дето, предполагам, и самия Сократ без капчица неудобство, ако й падне, ще го прати не просто на улицата, ами и в самия Аид, Хадес или Тартар (Ἀΐδης или ᾍδης, така гърците наричали "оня свят", сиреч, царството на мъртвите, римляните пък го наричат Πλούτων, Pluton; апропо, и мен за малко остана образователните чиновници да ме пратят там, в Ада де, но това е друга тема, да не се отклоняваме сега), та значи тя била казала, по думите на върховния експерт, че било имало "разминаване" между това, което пише в моите разпределения, и онова, което аз съм вписвал в т.н. "материална книга". Тук се налага известно разяснение, щото непосветените явно няма да могат да схванат същината на цялата министерска премъдрост, която се крие в тия тъй загадъчни твърдения на г-н експерта Костов.
За да има пълен контрол върху мислите властващата бюрокрация в образованието е измислила следната премъдрост: учителите си правят т.н. "разпределения на учебния матр`ьял", който строго трябва да следват директивите на Министерството, т.н. "държавни план-програми" или "държавните образователни изисквания", които са нещо като свещените крави в Индия; въпросните "разпределения" се парафират от директора и след това той като същински цербер следи дали се спазват, заради което и чат-пат проверява ония учители, за които има и най-малко съмнение, че биха "кривнали" встрани, именно към тъй неприятната свобода; свободата, както знаем, в българското образование е нежелана гостенка, която бива гонена всячески и съвсем безпощадно, впрочем. С тази цел всеки даскал веднага след като вземе някакъв учебен час следва да впише заглавието на темата в т.н. "матр`ьялна книга". Думата "матр`ьял", както забелязвате, е най-обичана от нашта образователна бюрокрация, дали пък тук не се крие разгадаването на загадката, че наште родни училища, в крайна сметка, всяка година бълват такъв превъзходен "човешки матр`ьял", че от него се възторгна даже и нашия не особено придирчив в тази посока, но за сметка на това пък толкова любим г-н Премиер Бойко Борисов; аз в тази връзка няма да се удържа да не вметна, че честата употреба на думата "матр`ьял" в системата на родното образование иде да свидетелства, че въпросната ръководна и направляваща бюрокрация явно робува на представата, че училищата са нещо като "тухларни фабрики", гдето се подготвя строителният "матр`ьял", тъй като децата, учениците, младите са именно нещо като "тухлички", от които след това вече ще се строи тъй великолепната постройка на нашия възхитителен и образцов социум. Но това е между другото, простете за принудителното отклонение.
Та значи училищните директори в основни линии си нямат друга работа освен да дебнат учителите дали правилно вписват темите във въпросната "матр`ьялна книга", а пък министерските чиновници нямат друга работа освен ето тази: да дебнат дали директорите добре дебнат учителите, сиреч, другояче казано, да контролират контролиращите; абе контролът в системата е така суров и безпощаден, че това иде да ни покаже, че системата на българското образование още е вярна на директивите на незабравимия другар Йосиф Сталин, който именно, както знаем от историята, изключително много е държал на постоянния бдителен контрол - благодарение на който е смятал, че свободата навеки ще бъде изкоренена от човешките души. Тук ще ми простите че ще вметна нещичко, което ми си чини, че е твърде любопитно.
Огромната част от учителите, за да си нямат главоболия и за да си блаженстват в рамките на системата, разбира се, стриктно спазват тия предписания. Да, ама ето че има, намират се, вярно много рядко и... чешити като мен, именно свободолюбци, на които много им харесва тази игричка, наподобяваща отношенията на котката и мишката, а именно: да поставяш пред сложно интелектуално изпитание директорите и експертите като, да речем, вписваш в "матр`ьялната книга" нещо, което просто е казано с други думи, или е казано съвсем кратко, с оглед рационализиране на ритуала; примерно, ако темата по философия е представена в министерската премъдрост като "Фундаменталните принципи на философската онтология", примерно казвам, щот тия теми в министерската премъдрост са казани в такъв изключително канцеларски стил, че на мен тук просто не ми е удобно да ги цитирам; та значи ако допуснем, че темата е както в приведения пример, то аз, за да си доставя известно удоволствие и други емоции, разведряващи ежедневието, вписвам в "матр`ьялната книга" ето това, "Учение за битието" или дори само думичката "Битие". Имал съм изключително забавни случаи, които сега, разбира се, не мога да описвам, когато някой директор, който, примерно, по образование, е такъв, че нищо не разбира от философия (те, директорите, обикновено са все такива), да ме привика и да каже: ей, ти що пишеш "Битие" а не еди какво си? Аз му казвам: амче то е същото! Директорът ме гледа втрещен, щот се е надявал да ме фане в нарушение; тогава нему се налага да отправи запитване до г-н инспектора дали думата "Битие" е към темата "Фундаменталните принципи на философската онтология"; инспекторът като получи тоз сигнал, и понеже обикновено умира от скука, идва мълниеносно в това училище, свиква експресно съвещание и на него пет-шест часа се обсъжда проблема докога Ангел Грънчаров ще се гаври със системата като не вписва "правилните теми" в прословутата "матр`ьялна книга". След изтощителни дебати, на които моя милост се... попикава (извинете за думата!) от смях, да, от твърде освежителен и здравословен смях, г-н инспекторът си заминава да си поспи изтощен от труд за доброто на човечеството, а пък въпросният директор, дето е станал на резил, дълго време ме гледа по коридорите със свъсени вежди, сякаш е някакъв глиган, което пак внася освежителни емоции в моето учителско сърце. Та така съм си играл години наред с тъй умните ни и работливи директори и експерти, моето иронично отношение към глупостите на системата, предполагам, ме е съхранило до този момент, слава Богу, щото, запомнете от мен, срещу хорската и социалната глупост няма по-ефикасен "инструментариум" (да си спомним любимата думичка на г-н експерта Костов) от могъщото духовно оръжие, което Сократ е нарекъл именно ирония, а на български то се нарича чисто и просто шега или майтап.
Както и да е, е, позабавлявал съм се доста през годините, това не може да се отрече, но ето, накрая другарите от системата сякаш побесняха и ми отмъстиха за всичко накуп, аз бях уволнен, казахме вече с какъв мотив, да не се повтаряме какъв беше мотива за уволнението, за изхвърлянето ми от системата. Мотивът, прочее, е подбран така, че ако сега аз не спечеля съдебното дяло, то аз посмъртно няма повече да мога да бъда учител, виждате, явно системата доста гняв срещу мен е насъбрала. Тук ще вметна и това, че аз в един момент се одързостих дотам в предизвикателствата си срещу скудоумната система, че започнах да си правя свои собствени, оригинални и авторски програми по всички философски предмети, по които съм преподавал, те са шест-седем, написах и издадох и свои собствени, оригинални и авторски учебни помагала, в които пак, по указания вече тертип, сложих такива "ужасно звучащи" поради новаторството си теми, че другарите-проверители от Министерството трябваше да изпият поне два-три тона кафе в уютния кабинет на тъй милата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, за да умуват как да ме заклещят най-сетне в "нарушения" - и аз да бъда уволнен "най-законно", щото явно станах нетърпим вече. Историята, разразила се в резултат на всичко това, е епохална и вие вече я знаете, сега именно тя се нищи в Районен съд в Пловдив. Спирам по този пункт. Смятам, че нещата вече се изясниха пределно, в дължимата степен. Оказа се обаче, че някои експерти обаче сериозно се връзват на шегите ми, изобщо не носят на майтапи, както и да е, това е между другото.
По-нататък в своите свидетелски показания (вие можете да ги прочетете в оригинал в първата публикация на тази поредица, именно ето тук: Прелюдията на едно паметно и сюблимно по епохалността си министерско-чиновническо говорене ) г-н експертът Костов си е позволи да каже ето тия многоречиви думи:
"... Аз съм бил само на 28-ми, на този ден на проверка не съм имал допълнително среща с учениците. Но по време на часовете и след часовете с един-два въпроса няколко ученика говориха с мен и те изразиха негативно отношение, но не бих се ангажирал с цялостна позиция, тъй като не съм се срещал с класа. Това, че един-двама човека са останали са казали няколко думи... Не съм имал физическа възможност за среща с учениците." По този пункт ще бъда пределно кратък в коментара си.
- Основната теза на многострадалната директорка на ПГЕЕ-Пловдив в оспорваната пред съда нейна заповед за моето уволнение е, че, видите ли, "ученициТЕ" не ме били искали за техен преподавател и тя, в отговор на, дето се казва, "народните чаяния", ме била уволнила, щото, както знаем, друга теза на др. Сталин е, че "народът" и, респективно казано, "партията", никога не грешат. И са прави дори и когато грешат де, знаем, че има и една "тодорема" по случая, а именно "Всяка крива линия, успоредна на априлската, е права линия!", младите не знаят, но "априлската линия" е именно винаги правата линия на непогрешимата партия от момента, в който др. Тодор Живков (не Джуниър, не този дето спечели шоуто "Биг брадър" тия дни, като си показа... пишката и задника, с извинение за грозните думи, а оня другия Тодор Живков, дедо му, дето пак години наред се е гаврил още по-лошо с нас!). Та виждате сега, че г-н експертът се опитва да каже нещо в полза на директорката, именно, че "един-двама човека са останали са казали няколко думи", разбира се, негативни. - Интересно е обаче да се разбере защо тия "един-двама" човека не са казали негативните си спрямо преподавателя думи пред класа, а са изчакали другите ученици да си тръгнат, изглежда са изпитвали неудобство, знам ли? Пък и нищо чудно някой да им е поръчал да кажат такива негативни по мой адрес думи, с оглед да помогнат на своята тъй мила, ала многострадална иначе директорка, която, както всички знаеха в онова време, водеше титанична борба да спаси не по-малко многострадалния ученически народ от "народния враг Грънчаров". - Но явно експертната подкрепа на г-н Костов спрямо директорската теза за "нечуваните страдания на ученическия народ, страдал от игото на тирана Грънчаров" по тоя пункт се сгромолясва хептен, щото да се оплачат само един-двама ученика е крайно мизерна, както и да я погледнем, подкрепа. Но ето че сега стигаме до един значително по-важен пункт, ето, четете:
"Когато присъствам в два часа съм длъжен да опиша това, което съм видял. Заключението ми е, че в тези два часа, не се съблюдават държавните образователни изисквания. Това несъобразяване се състои в следните критерии първи: в разрез с образователните изисквания първо. Нямаме в двата часа понятиен апарат, няма ръководство в часа, водене на учениците от незнание към знание, нямаме съблюдаване на собствено на учебната програма." Да спрем засега дотук, щото тук г-н експертът си произнася цяла една тирада, личи си, че предварително е подготвил и изрепетирал тия неща, той просто ги изрецитирва като примерен ученик, борещ се за заветната шестица. Да коментираме тази тирада по възможност най-кратко:
- Твърдението, че в два посетени часа г-н експертът бил констатирал "несъблюдаване на държавните образователни изисквания" е голословно, необосновано и нелепо: щото въпросните "държавни образователни изисквания" се отнасят за целия учебен предмет, за цялата програма, а в отделно взетия учебен час може да се констатира единствено и само дали обсъжданата в този час тема е от програмата, дали отговаря на разпределението и пр. - Когато все пак експертът се захваща да опитва да защити предварително обречената си и незащитима теза, в безсилието си той почва да говори за неща, нямащи никакво отношение към въпросните "държавни образователни изисквания", примерно това, че в тия два часа, видите ли, било нямало "понятиен апарат"; нима експертът иска да каже, че в тия два часа учениците и учителят са разговаряли не с думи, а с... мучене, щото понятията са точно това, думите! Оня, който разговаря без "понятиен апарат" разговаря значи било с жестове, било с нечленоразделно мучене (макар жестовете също да обозначават някакви понятия!); е, г-н инспекторът нека да има добрината да се опита да убеди съда, че в тия два часа ний с учениците сме разговаряли с... мучене - все едно сме говеда!- За т.н. "ръководство в часа", за което г-н експертът тук пак любезно се повтаря, вече говорихме на съответното място и разяснихме същината на проблема; това е едно изцяло голословно и нищо не означаващо твърдение, въпреки че звучи крайно страховито, зад него няма абсолютно нищо;- Нямало било "водене на учениците от незнание към знание", за сведение на г-н експерта съм длъжен да кажа, че представата му за познанието е крайно елементарна и механистична, в познанието нещата се случват не чрез "водене", те, младите, не са слепи, че да трябва да бъдат "водени", те си имат и очи, и души; работите всъщност са поставени на съвършено друга основа и почва: в автентичното познание цялата работа се свежда до това как на младите да се помогне за това щото в душите им да се роди съответното знание; да има много здраве г-н експертът от мен, но за никакво "водене" тук и дума не може да става; само партията, апропо, води "целокупния народ от победа към победа", в нормалния, в човешкия живот нещата стават съвсем иначе: тук няма нито "водене", нито "каране", нито "дърпане", нито маршируване в строй, нито козируване и пр. (Знаем, че народът разделя животните, в известната българска поговорка, на два вида, едните дето се "водят", а другите дето се "карат", именно с тояга се карат отзад, докато водените животни се водят именно с юзда, с юлар, вързани са с въже и пр. и биват дърпани напред; има и трети вид животни, които "нито се водят, нито се карат", както твърди поговорката, ето към разреда на тия особени животни принадлежат изглежда и човеците, те именно нито се карат, нито се водят, ами си вървят сами, съвсем самостоятелно, при тях нито воденето помага, нито карането, нито дърпането; тая проста народна мъдрост обаче все още не е стигнала до главите на министерските образователни чиновници, чиято ученост е така голяма, че, видите, обикновено си позволяват да говорят съвсем празни приказки.- По повод на твърдението "нямаме съблюдаване на собствено на учебната програма" ще си замълча, щото малко по-долу самият експерт се самоопровергава като казва, че темата по етика, обсъждана в часа, именно темата за любовта и приятелството я има в официалната държавна програма; за темата по философия нищо не казва, има претенции само към темата по етика, но ето, такава тема я има в програмата, значи сам признава, че твърдението му "нямаме съблюдаване на собствено на учебната програма", освен че е езиково неправилно конструирано, и по смисъла си е нямащо отношение към реалността, сиреч, е неверно.
След това г-н експертът почва да анализира какво се било случило в този така впечатлил го явно час по етика; изнася дълга тирада, за която аз ще извадя следните възлови моменти: "... Смятам, че този въпрос "Кое е по-важно: любовта или приятелството?", те са етически категории. След това обаче този въпрос остана във въздуха. След това се започна с едни други отношения към себе си, кой съм Аз. Този основен въпрос "Кой съм Аз?" е по-характерен за 9 клас и после в 11 клас, където във философията има ядро човек и свят. В етиката имаше един въпрос "Как съм Аз?" в края. Но това е не е чак толкова проблемно на етиката. Този въпрос не кореспондира достатъчно с етиката. Кой съм Аз? в някакви морални измерения да, но трябва да е поставен в контекста. В този час имаше задаване на въпроси, липса на отговори, едно четене. Липса на отговори от страна на учениците. Един ученик имаше, който искаше да говори, но не каза и една дума. Това беше в рамките на 15 мин. Седеше ученика, но мълчеше. Учителят не даде отговори, и за мен това не е проблем. Проблем е дискусията за даване на отговори..." По повод на тази експертна тирада можем да коментираме много, но ще се съсредоточим на най-интересното:
- Бие на очи, че г-н експертът доста се обърка в показанията си, това личи дори и в сухия протоколен запис на словоизлиянието му, но в съдебната зала, пред нас, слушателите, това си пролича особено добре.- Разсъжденията му по повод на това кое е от областта на етиката и кое не е, а е от областта на философията са смехотворни, щото по дефиниция етиката е част от философията - и нито етиката като такава, нито философията като такава слабо се интересуват от това кой момент или проблем къде са го турили в програмата тъй мъдрите министерски чиновници.- Когато се води реално обсъждане на философски и човешки проблеми с младите хора цялата работа се свежда до възникването на подходяща атмосфера за вглъбяване на техните съзнания в тъй важните за всеки човек проблеми; и тук няма абсолютно никакво значение дали учениците ще благоволят да мислят стриктно и точно по спуснатия отгоре министерски алгоритъм или ще мислят както душата им поиска; слава Богу, душите на младите, особено на тези от тях, на които аз съм преподавал философия, все още не са станали души на зомбита, които стриктно да мислят точно според министерските директиви; за мен е важното да се замислят, защото мисленето изобщо, особено пък философското, е изцяло свободен и творчески процес, който изобщо не се влияе от нечии глупави директиви или предписания, пък дори и те да са министерски; - Важното е младите да се замислят, истински важното е тия важни въпроси да стигнат до нивото на тяхното съзнание, пък останалото вече душата им сама ще го свърши - в подходящия за раждането на някоя истина момент; всъщност пределно обърканият министерски чиновник в случая превъзходно описва състоянието, в което изпада един, с извинение, "кон с капаци", за когото, видите ли, не самото мислене, а "спазването на параграфите в програмата" било водещото; да, точно в такова състояние необходимо ще изпадне министерската чиновническа мисъл когато съзерцава картината на автентичната мисъл и дискусия; тъй че с тия "критики" г-н експертът, пак без да си дава сметка за това и без да иска, ми отправя един чудесен комплимент; разбира се, понеже съм скромен човек, пак ще трябва да кажа, че изобщо немаше нужда чак толкова да ме хвали де, не бива чак толкова разточително да сипе върху ми разни незаслужени все пак чак толкова похвали.- Слава Богу, върху човешката мисъл, драги ми и тъй любезен г-н министерски чиновнико, окови не могат да бъдат турени, напразни са старанията ви в тази посока! Опазил ни Бог младите да почнат да мислят точно според предписанията на министерските директиви, аз по-голям кошмар от този не мога да си представя! Г-н чиновник, Ваша милост чела ли е романа "1984" на Джордж Оруел? Е, такъв кошмар да се случи с душите ни просто няма как да стане в наше време, позакъснял сте, драги, с абсурдните си усилия, мина това време: требвало е да се родите поне половин век по-рано! Сега са други времена, няма как мислите на учениците да маршируват в правилен строй, както маршируват китайските, руските или севернокорейските войници; ако това си мечтаете да се случи, ще има много да чакате! Неосъществима е вашата тъй съкровена мечта, драги ми господин философски чиновнико!
Аз вече почти свърших със своя анализ, наложи се да стане доста пространен, но за истината и за науката никакви жертви не са излишни. Хайде още един момент да осветлим, щото е показателен, говори много. Когото адвокатката на ответницата, сиреч, на довереницата на г-н Костов го пита какви очаквания бил имал г-н експертът като влизал в моите часове, той отвръща със следната бляскава мисъл-шедьовър:
"Не, нямаше извеждане на нито едно понятие. Като задължение има извеждане на понятия и постигане на знания и умения и да ги надгражда и да ги свързват с конкретните теми."
- Тази бляскава мисъл на г-н експерта, с която благоволи да ощастливи човечеството, заслужава внимание понеже в нея е есенцията на неговата твърде бедна представа за това що се случва в часовете и в образованието изобщо.- Нямало "извеждане" на нито едно понятие... г-н експерт, като се мисли, с понятията се борави и дори играе, бих казал даже се жонглира с тях; като говорим, примерно, за приятелство, нима смятате, че за съзнанието на младите туй понятие не съществува и тепърва трябва да бъде "извеждано" или "изграждано"? Нима се осмелявате да твърдите, че тепърва в часа по философия младите ще си "изведат" туй понятие? Я помислете поне малко, ако обичате!- Философските понятия или понятията, с които боравим когато мислим за най-важните човешки въпроси, са доста "пластични", "разтегливи", "гъвкави", "аморфни" и прочие, това е превъзходно че са такива; обучението по философско мислене не значи, че трябва да ги лишим от тази тяхна гъвкавост, да се лишим от динамиката на смисъла, който блика благодарение на тях, напротив! Тъй че пледираното от вас "извеждане" на понятията не значи нещо друго освен това, че Вие желаете на мисълта на учениците да бъдат наложени окови, сиреч, тази гъвкавост, пластичност и динамика на тяхната мисъл да бъде погубена. Това няма как да Ви се удаде, колкото и то да Ви се иска, драги ми г-н министерски чиновнико!- Думата "надгражда", която г-н експертът е благоволил да употреби, го издава, тя илюстрира, че той е привърженик на механистичната представа за образованието като "градеж" или "строеж", понятията и знанията на учениците за него явно са нещо като "тухлички", от които се изграждат първо съзнанията на самите ученици, а пък в неговото виждане, оказва се, и самите млади хора в крайна сметка трябва да станат нещо като тухлите, от които ще осъществим грандиозния градеж на нашето светло социалистическо бъдеще! Да имате много здраве от мен, г-н експерт, но представата Ви за тия неща е доста демодирана, само това ще Ви кажа и ще спра...
По-нататък г-н Костов, министерският експерт, обяснява интересни неща как с г-жа Кръстанова, пловдивската експертка, били писали своя прословут "констативен протокол", той пишел от София и й пращал написаното, тя била писала от Пловдив, писали, редактирали, трили, абе били използвали една свръхмодерна технология, в резултат на което са сътворили неподражаемия си шедьовър, заради който на довереницата им, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, ето сега й се налага да си има твърде сериозни главоболия с правосъдието. Признава, че другият мой час, по философия с 11-ти клас, на който той е присъствал, бил постигнал "на една идея по-добър резултат", съобщава мимоходом ценното си прозрение "Да, хубаво е да не се сдъвка на учениците храната, но трябва по някакъв начин това да се случва и да е видно, че се случва", макар че не се досеща, че тия неща, именно духовните промени, не се виждат с очите, те са невидими за очите, тъй че няма как да се видят, да се проконтролират, да се отчетат, тъй че тук пак сам себе си опровергава, признава, че е изцяло безсмислена неговата работа като "контрольор на мислите", че е безнадеждна абсурдната задача, която си е поставил - вероятно само за това все пак някак да си оправдае министерската заплата и пр. Осветлява ни и по въпроса за плурализма, ето какво има добрината да ни съобщи:
"Записал съм за плурализма, че той е градивен, но той е градивен когато има извеждане от някъде към някъде, а не да има разговор между две жени на пазара и да е неясно за какво става дума", което е интересно за коментар изказване, независимо от сексисткия момент, но не ща повече да злоупотребявам с търпението ви, вярвам, убедихте се, че министерската чиновническа премъдрост е превелика и преизобилна, нали така?
Едно нещо г-н експертът обаче най-старателно отбягва да съобщи, а именно: защо има такова голямо и коренно разминаване между написаното във въпросния "констативен протокол" (на самата проверка и също в този, съдебния протокол, който отразява казаното от свидетеля в съда) и първоначалната оценка на двата часа, която г-н Костов направи в мое присъствие в процеса на самото "рефериране" на двата часа, което биде направено непосредствено след протичането им. Тогава той говори в съвсем друга тоналност, останах с впечатлението, че възприятието му е добро и позитивно, тогава нямаше някакви особени забележки; самият факт, че тогава не стигнахме до сериозна дискусия показва, че аз тогава в негово лице видях един смислен човек, който не може да си криви душата за да угоди някому; да, ама след това в протокола изненадващо прочетох твърдения, диаметрално противоположни на първоначалната му импулсивна оценка! Кой и как му въздейства за да напише такъв разгромен "констативен протокол", дали той лично е имал някакво участие в писането на протокола или просто е подписал насътвореното от неговата подчинена Кръстанова, която, в качеството си на приближена на директорката на ПГЕЕ-Пловдив е просто решила да й направи известна услуга с оглед да съумее някак да се разправи с "непокорния Грънчаров", това вече са необходими въпроси, на които тепърва ще трябва да си отговори и съдебната институция, в чието правдолюбие, в чиято привързаност към справедливостта аз лично изобщо не се съмнявам.
Спирам дотук. Извинявайте за дължината на този тъй пространен словесен опус. Но министерската мисъл, както се убедихте, е тъй богата на смисъл и многозначна, че си заслужава усилията да се овладеем в най-пълна степен от великолепието на нейните неръкотворни и неоценими съкровища. Хубав ден на всички!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Чуйте как Бойко Борисов говори с Джим Кери!

Публикувано от Novini.bg.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Честит рожден ден на Иван Костов, най-големият български политик на нашето време!

"Англичаните например, които Чърчил спаси от унизителен разгром по време на войната и накрая ги направи победители – те го свалиха от власт за "благодарност", но не го намразиха. В началото на 21-ви век го обявиха за "най-великия държавник за всички времена". Българите обаче, които Костов спаси от азиатска бедност, руска подчиненост и ги докара до портите на Европа – те не само го свалиха от власт. Те го мразят, както никога никого не са мразили преди.
Костов наистина им "взе всичко" – взе им света, който харесваха, защото в него не поемаха нито рискове, нито отговорности. И след това направи второто важно нещо. Съобщи им, че вместо да чакат някой да дойде и да им даде, е време да запретнат ръкавите и да се справят с живота. Отне им правото да потънат във вечен траур по изгубения начин на живот. Не само им отне рая, но им забрани да плачат за него."
Евгений Дайнов
Чудно! Преди три години от Люксембург отправих пожелания на рождения ден на набора ми на пощата му в сайта на ДСБ. Сега не знам дали я има там, пък и не искам да я търся. Затова публично, пак от Люксембург му честитя рождения ден с пожелания за здраве и щастие - на него и близките му. Бъдете морален авторитет и коректив! Вашето време тепърва ще идва - без Костов няма десница! Пожелаваме Ви весела Коледа и щастлива Нова година!
Feodor Ilivanov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Ето как изглежда корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, което излиза от печат до няколко дни

Забележки?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

В памет на Joe Cocker

Виж: Почина Джо Кокър



.



.



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)