Най-убедителното определение за демокрация, което съм срещал

Демокрацията означава, че ако в ранната утрин ви звънят на вратата, то това най-вероятно е млекарят.
Уинстън Чърчил
ПОЯСНЕНИЕ ЗА МЛАДИТЕ: Те вероятно едва ли могат да си представят за какво става дума. Защото не са преживели този кошмар, слава Богу! Но в ерата на комунизма да ти звъннат в ранната утрин е било почти сигурно, че КГБ (ДС) е решило да те прибере; идват в ранната утрин, прибират човека, а този човек повече никой не го вижда. Понеже е бил обявен за "народен враг", за "враг народа", както казват руснаците. Това е била обичайната практика. Дойдат ли в ранната утрин с черната кола, с черната ВОЛГА долу на входа, точно това ще стане, ще арестуват поредната си жертва. И хората в големите жилищни блокове със свито сърце са чакали да разберат на коя врата този път ще позвънят, дали този път вратата няма да е тяхната. Аз съм живял в Санкт Петербург в началото на 80-те години на ХХ век. Руснаци тогава са ми разказвали, че много често десетилетия по-късно се е случвало когато някой по някаква, може и да е най-банална причина, внезапно ти звънне на звънеца, е имало хора, които заради това звънене са получавали инфаркт и са умирали - толкова голям е бил страхът! Пиша тия неща за да се знаят. Ето от какво е изхождал Чърчил за да напише своята дефиниция за демокрация. А аз ще публикувам този постинг в младежкото списание за съвременно образование и за личностно развитие, което носи името HUMANUS. А думата HUMANUS в превод от латински означава "човешкото", "хуманен", да, смисълът на тази дума е този, непосредствено е свързан с човека  - и с човещината...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.