Наште ченгета от ДС вкупом до удин полудяха - откакто хептен полудя и господарят им Путин

Вчера случайно попаднах на интервю на агента от ДС с кличка Николай (бившият конституционен съдия и още по-бившият седесар), беше го поканил тъй мило усмихнатият Д.Цонев от БНТ, да, от, водещият от националната държавна телевизия (!) и тъй нежно-угоднически му се лезеше сякаш този именно му е началникът (то нищо чудно и да му е таман началника де, то това нещо, кой кому е началникът по линия на ДС, изобщо не се знае!). Та значи агент Николай сега бил живеел вече в Будапеща (!) и беше извикан да направи пропаганда на унгарския премиер, който, знайно е, е пръв приятел на кагебиста Путин, който пък, бидейки кагебист, в това си качество е пръв началник на всички наши ченгета от ДС.
Е, агент Николай произнесе какви ли не ченгесарски суперлативи за Виктор Орбан, изля си злобата срещу Европа, похвали, както следва да се очаква, началството си от КГБ, именно руското държавно ръководство, на моменти забравяйки, че навремето се представяше за "антикомунист" (тази легенда явно е изоставена като опропастена!).
Но пиша това не за друго, а за следното: в чудесни противоречия се забъркваше уж умното, уж опитното ченге от ДС! Превъзходни нелепици си позволи да каже. Ето една: похвали унгарците, че били непримирими борци срещу руския комунизъм и срещу руските окупатори, които в 1956 година смазаха унгарското народно въстание; и същевременно като израз на тази същата велика свободоборческа традиция на унгарците ги похвали и за това, че сега цели 80% от унгарците били "одобрявали" това, че техният премиер Орбан толкова угоднически целува ботушите на руския кагебистски император Путин, представител на ония същите душители на свободата на унгарците!
Плямпаше усърдното ченге тази нелепица и не му мигна окото! Явно ченгесарщината и комунизмът не оставят безследно и нанасят ужасно тежки поражения на мозъците на техните поклонници. Този извод мога да си направя, да не говорим пък за гибелните нравствени деформации, които този същият комунизмо-кагебизъм им нанася...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...