Ангел Грънчаров's Blog, page 1720

Трябва да правим нужното щото мислещите хора или човеците у нас да станат твърдо мнозинство, щото ако това не стане, майка ни жална...

Минавам за малко покрай телевизора - клетата ми съпруга у нас единствена се застоява пред него - и виждам как Мая Манолова старателно лъже за нещо. Минава ми мисълта: населението на България явно се дели на две категории хора: на такива, които не само понасят комунистическите лъжи, но и им надават ухо, и на такива, на които им се гади като чуят комунистически лъжец и щом го чуят или му теглят една сочна българска благословия, или пък се оглеждат да намерят нещо по-тежко, което да могат да запратят по телевизионния си приемник.
Значи ний, българите, се делим на почитатели на комунистическите лъжи и на такива, които не могат да търпят лъжите на комунистите и обичат само истината. Втората категория хора са именно хората, които обичат да мислят, да разсъждават, щото на толкова опашати и нагли комунистически лъжи се поддават само хептен немислещите. А е аксиома, че комунистите нищо друго не правят освен да лъжат, никога комунистическа уста не може да изрече някаква истина. (Ако я случайно изрече, то това ще бъде равностойно пълна природна или онтологична аномалия, на вселенска катастрофа ще е равностойно!)
И в крайна сметка ний, българите, се делим на две групи: на мислещи и на... кретени. Другояче казано, делим се на човеци - да си човек означава да обичаш, да можеш да мислиш! - и на комунодни идиоти, именно дебили. Това е положението. Трябва да правим нужното щото мислещите хора или човеците у нас да станат твърдо мнозинство, щото ако това не стане, майка ни жална...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Светът е голям и... Антон Тодоров ни дебне отвсякъде!

Светът е голям и... Антон Тодоров ни дебне отвсякъде!
Вече не смея да си пусна... котлона, имам чувството, че и от него ще чуя гласа на Антон Тодоров, който ще зарекламира поредната си нова книга за Иван Костов, където упоително ще ни разказва, убеден съм в това, как не ченгетата от ДС, дето така грозно опоскаха родината ни, а... самият Костов, видите ли, бил "окрал" България!!! Ако пък пусна случайно телевизора, то ако на екрана не цъфне Андрей Райчев, то тогава непременно ще цъфне, давам гаранция, същия този Антон Тодоров, където пак ще си разказва лъжите!
Излишно е да споменавам, че на всяка автобусна спирка в свидното ни отечество, където има павилион на "Лафка" или какъвто и да е друг павилион, където продават вестникарски мръсни парцали, оттам пак ще ви се улези същия този Антон Тодоров - понеже непременно ще видите и книгата му, и плакат за нея, и какво ли не още от него или за него!
Питам се: кой инвестира толкова много пари в това психологическо явление, носещо името "Антон Тодоров"? Кой плаща за да бъде канено това чудо във всяка една телевизия - месеци наред туй нещо циркулира от телевизия в телевизия, толкова често, че успя да прецака по явяванията си на телевизионния екран даже шампионите в туй отношение, именно Андрей Райчев, Валерия Велева, проф. Вучков и дори самия титан Божо Димитров?! А пък момчето Антон Хекимян го кани тъй редовно и като го покани го гледа тъй влюбено в очите, че зрителите вече си задават резонния въпрос: а дали пък няма някаква извратена любовна връзка между двамата?! Или парично подплатена е и тази страстна любов, както обикновено става у нас, а, какво ще кажете по този въпрос? Какво мислите по него, драги ми български телевизионни страдалци? Дето понасяте всичките тия гаври - понасяте ги и оскотявате заради тях всекидневно, кажете де, защо мълчите?
Апропо, питам се и това: а има ли изобщо такива идиоти по тази земя, които да си купят изобщо книга, написана от този, с извинение, "журналист" или "публицист", в сравнение с когото дори знаменитата Мадам М. изглежда едва ли не непорочна и добродетелна? Няма, нали няма човек, който да потроши грешни пари за такава книга, е, тогава кой финансира издаването на тия книги на въпросния списувател?
И още един необходим въпрос да задам: дали пък щедро не инвестира в тази бясно работеща медийна оплювачница същата онази мафия и олигархия, на която навремето Костов а-а да стъпи на врата и за малко да го беше направил ако ченгетата не се сетиха да докарат Симеон, та да се спасят от "тирана Костов"?! Явно мафиотите и ченгетата още много здраво ги тресе страха от Костов, щом продължават да наливат толкова много пари в неговото оплюване.
Което, като гражданин, ме кара да възкликна ето какво: браво, г-н Костов, щом ченгетата и мафиотите още ги е толкова страх от Вас - значи е имало за какво! Жив и здрав да сте ни: пазете се, пак ще ни потрябвате!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Във Варшава махат паметника на Съветската армия - и ни дават чудесен пример за следване!

[image error]
Паметникът на Съветската армия във Варшава
Полша премахва завинаги Паметника на Съветската армия
Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц обяви, че няма да връща на мястото му демонтираният заради строителството на метрото паметник на "Братята по оръжие". Монументът, подобен на Паметника на съветската армия в София, е в чест на съветските войници, освободили Варшава по време на Втората световна война. Паметникът е поставен от полските граждани през 1945 г. Но днес местонахождението му във варшавския район Прага е сметнато за политически нецелесъобразно от местните власти.
В интервю за полското радио RMF-FM кметът на Варшава заявява, че на съдбата на паметника влияе отношението към действията, предприемани от съвременна Русия. Според Гронкевич-Валц, руската политика напомня на варшавяни за събитията от 1945 г. Това не им допада и затова е по-добре паметникът да не се възстановява, смята тя.
[image error]
Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц
„Сред депутатите няма желание да бъде върнат паметникът – това е преди всичко от техните компетенции. Аз също нямам желание да върна този паметник“, казва кметът на Варшава.
Паметникът на Братята по оръжие е бил първият монумент в следвоенна Варшава. В деня на откриването му на пиедестала били поставени гипсови фигури с имитация на бронзово покритие, направени в берлинската Академия за изящни изкуства. Скулптурите от бронз били отляти през 1946 г. и след година поставени във варшавската Прага.
Надписите на пиедестала са на полски и руски език и гласят: „Слава на героите на Съветската армия, другари по оръжие, които дадоха живота си за свободата и независимостта на полския народ. Този паметник е издигнат от жителите на Варшава през 1945 г.“ (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Моето чувство ми говори - у нас комунистическият дебилизъм, за жалост, е не по-малко разпространен отколкото в Русия

ПО ПОВОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО мога да кажа само ето това: то е нещо като тъжна епитафия на немисленето и несвободата - на многострадалната, но въпреки това упорито не поумняваща руска душа
Позволявам си в тази връзка да задам нещо като казус: а ние не сме ли горе-долу същите? Колко у нас обичат Москва, ДС и комунизма - и, респективно, мразят Запада, мразят свободата, мразят демокрацията и демократите? Някой проучвал ли е този въпрос? Може ли някой да ме успокои че не сме същите като руснаците - чрез даване на неоспорими доказателства, че сме по-различни?
Щото моето чувство ми говори - у нас комунистическият дебилизъм е не по-малко разпространен отколкото в Русия. У нас увредените от комунизма души са не по-малко. Или са все пак (процентно) малко по-малко, но не са колкото трябва да бъдат. (А трябва да бъдат решително по-малко та като нация да можем уверено да дръпнем напред.)
Горката Валерия Новодворская, Бог да я прости, казваше, че трудно се живее в страна, в която половината от населението са идиоти. (Оказа се, че идиотите в Русия по-специално са повече: 85% от руснаците обичали Путин!) У нас обаче моето усещане е, че отношението между що-годе свободолюбивите или нормални хора спрямо комуноидите (такива, които мразят свободата и си обичат робуването, искат държавата да ги носи на ръце, да се грижи за тях и пр., т.е. непоправимо са увредени от комунизма) та значи отношението между двете групи от българите е 50% на 50%, т.е. сме "на кантар", налице е пълно равновесие на двете групи, което е много опасно.
Това обяснява защо стоим на едно място, сякаш сме в някаква мъртва точка, защо нямаме решително движение напред, към едно по-достойно бъдеще: защото равнодействаща сила ни дърпа назад, към проклетото "светло" комунистическо минало! Ако стане така, че чрез свястно образование и личностно развитие на младите групата на нормалните, на неувредените, на свободолюбивите българи за няколко години вземе надмощие, това ще наруши пагубното равновесие и страната ще потръгне напред. Ако обаче това не се случи, много е опасно надмощие да не получат комуноидите (и фашизоидите от путинистки, от национал-комунистически вид или сорт).
И тогава майка й жална на България! Това, дето става сега в Украйна, ще ни се види подобно на детска играчка, у нас тогава ще стане истински страшното! Напоследък забелязвам нещо обезпокоително: срещам все по-често млади хора, опиянени, зомбирани от комунодното малоумие, от комуноидния дебилизъм. Явно пропагандата, финансирана от Кремъл, си оказва злотворното влияние сред младите.
Тъй че изходът е: да се промени нещо съществено в образованието, по посока на подпомагане на формирането на самостоятелно и критично мислещи, личностно изявяващи се и свободолюбиви млади хора.
Но откъде пък ще вземем учители-некомуноиди?! Ето това също е един фатално важен, бих казал даже съдбовен въпрос. На моменти, мислейки за тия неща, ми идва да се отчая... но не бива: бъдещето зависи изцяло от нас самите. Трябва да се борим за промяна, за обръщане на пагубните тенденции! Да работим неуморно за това силите на свободата да надмогнат решително силите на комунистическата деградация на нацията.
Борба - този е спасителният път. Всекидневна борба! Всякаква, но най-вече борба за спечелване на душите на младите и за овладяването им от жизнеутвърждаващите ценности на западната цивилизация на свободата - против ценностите на източното тиранична мракобесие, което има за свой символ Кремъл. Така аз виждам най-съдбовната задача на момента, който болното ни общество преживява - опитвайки се да възвърне здравето си; щото обществата са като всички други живи организми, разболяват се, понякога успяват да надмогнат болестта, но друг път болестта ги убива - и загиват. Това обаче обаче не трябва да го допуснем. На никаква цена, в никой случай!
Животът трябва да бъде запазен в тъй прекрасното място на планетата ни, носещо името България...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Хай живе Україна!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Решението на Върховния касационен съд, с което директорката на ПГЕЕ-Пловдив окончателно загуби съдебното дело по уволнението на К.Христов

По настояване на читатели на блога публикувам въпросното решение, което много говори относно стила на действие на тази същата ръководна администраторка и деятелка на ПГЕЕ-Пловдив:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 165, София, 05 февруари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков, ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов, Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6293 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1174/19.06.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1548/2014, с което е отменено решение № 1230/24.03.2014 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 13800/2013, като са уважени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „П. г. по е. и е.”, П., представляван от адв. Е. З. от Ш., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на ищеца, който се позовава на злоупотреба с право да посочи фактите и обстоятелствата, на което се основава възражението му и по материалноправните въпроси за правото на работодателя да постави по-високи от нормативно установените изисквания за образование и квалификация и за възможността да установи различни изисквания за сходни длъжности, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата К. А. Х., представляван от адв. М. Г. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Във въззивното решение не е отречено правото на работодателя за въведе по-високи от нормативно установените изисквания за образование и квалификация, но е отречена обективната необходимост от това, тъй като след уволнението на ищеца работодателят е обявил свободно място по специалността на ищеца с изисквания за образование и квалификация, каквито той притежава.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „учител практическо обучение”. Съобразно връчената му длъжностна характеристика за заемане на длъжността са изискуеми висше образование, образователна степен магистър по специалността „компютърни системи и технологии”. Ищецът има висше образование, образователна степен магистър по специалността „автоматика”, приравнена на „автоматизация на непрекъснатите производства” но след извършване на оспорваното уволнение със заповед № 900/15.07.2013 на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ищецът е обявил две свободни места за учител по компютърни науки и учител по автоматизация на непрекъснатите производства, като за първото изисква образователна степен бакалавър по специалността „компютърни системи и технологии”, а за второто образователна степен магистър по специалността „автоматизация на непрекъснатите производства”, които изисквания ищецът удовлетворява напълно, но е уволнен, защото не удовлетворява изискванията за първото място.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят може да установи различни и по-високи изисквания за образование и квалификация, доколкото това съответства на действителни нужди на предприятието. В тежест на работника е да докаже евентуална недобросъвестност на работодателя. Всички факти и обстоятелствата, които обосновават възражението за недобросъвестност на работодателя може да бъдат посочени до приключването на първото заседание по делото, а новонастъпилите – и след това, а когато се твърди наличието на дискриминация – фактите, обосноваващи възражението се определят според особените правила за разпределение на доказателствената тежест при дискриминация.
На ответника по касацията К. А. Х. следва да бъде присъдена сумата 680,00 лева разноски по делото.Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1174/19.06.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1548/2014.
ОСЪЖДА „П. г. по е. и е.”, П. да заплати на К. А. Х. от П. сумата 680,00 лв разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.... 2....
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Не, русобоф не съм, но съм путинофоб, кагебистофоб, ченгефоб, комунистофоб, империалистофоб съм, понеже съм против руския империализъм

По повод публикацията от тази сутрин под заглавие Един лозунг от вчерашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България (там става дума за лозунга "Не русофоб, но не и роб!") се получи следния кратък разговор, следната обмяна на мнения:
Dimitr Dimitrov каза: Това е, как да кажа, поетичен и изискан изказ, нещо като сентенция, или по сегашному - слогън, но по естественото, искрено и здравословно си е ру-со-фоб!
Отвърнах му ето какво:
Какво да ги мрази човек руснаците, те, горките, са в окаяно положение, изкрейзили са в мнозинството си?! Не, да мразя тия нещастници аз не мога, мога само да мразя само техните нагли кагебистки господари; но да мразя руснаците като цяло не мога. Тия зомбирани нещастници мога само да ги съжалявам; не е християнско да бъдат мразени такива...
По тази причина съм против термина "русофобия"; виж, аз определено съм путинофоб, империалистофоб (против руския империализъм съм), кагебистофоб също съм, ченгефоб съм също, но русофоб не ща да съм. Още повече че аз съм живял и учил в Русия, познавам руснаците: малодушни, болни хора са те, зомбирани са, ощетени са много, те са истински страдалци. Комунизмът ги е довел до това страшно и жалко положение, те са негови жертви.
Тъй че аз да мразя жертвите на комунизма аз не мога, колкото и да ми се виждат окаяни, но за сметка на това да мразя комунизма и комунистите мога - ох, как мога!
И ето, аз определено съм комунистофоб, но русофоб, повтарям, не ща да бъда...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Опит за разгадаване на загадката на съвременната българска душа

Приятно гледане, приятни размисли, приятни разговори! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Потресаващи сравнения между украинския Майдан и московския "Антимайдан"

Сравнявайте сами: в текст, снимки, видео:



и



Одесса. Честь. Память. Достоинство

и

За Путина, против Майдана



и



и



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Един лозунг от вчерашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България

"Не русофоб, но не и роб!" - хареса ми този лозунг от вчерашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България.

Нека да се знае от повече хора, лозунгът е много добър и сполучлив...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.