Ангел Грънчаров's Blog, page 1717

Генри Резник след убийството на Немцов - за президента и за телевизията

Чуйте какво казва знаменитият адвокат...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Изглежда чрез лъжене и мерзости в медиите у нас се правят добри пари, а, какво ще кажете?

[image error]

Из: Издателят на ПИК Недялко Недялков призна, че изтеглил милиони преди да затворят КТБ
Собственикът на скандалния сайт скромно разкри, че имал интуиция, а не предварителна информация
Сашо Диков подходи отдалеч: „Разговарям без грам ирония с единствения човек, станал милионер от писане и издаване на вестници.” В момента, в който Недялко Недялков кимна доволно, водещият го подсече с въпроса: „На 18 юни, два дни преди да затворят КТБ, си изтеглил 4 млн. и нещо. Имал ли си предварителна информация?”
Недялко Недялков побърза да отговори, макар и вече не толкова доволен: „Това са сметки и вторачване в чужд джоб. Истина е, успях да спася част от парите си. Разбира се, че останаха още пари.” Сашо Диков обаче не се даде и пак попита дали не е разполагал с предварителна информация, че банката ще затваря. Оказа се, че събеседникът му разполага с почти окултни способности и дедукция на Шерлок Холмс.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Маршът в памет на Борис Немцов в Москва

Памяти Бориса Немцова:



Поклон пред свободолюбивите, нормалните, т.е. жизнелюбиви и човечни руснаци!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма Путин - има Русия, има Путин - няма Русия!

"... Без Путин всичко ще е по-хубаво. Ще харчим пари не за война със съседите, а за болници и училища, няма да се борим с Америка, а с бедността, ще търгуваме не със суровини, а с технологии, няма да мислим как да се харесаме на китайците, но и за нашата роля в европейската цивилизация.
И ще се заемем с промяна в собствената си страна, а не със завоюване на чужди земи. Омръзна ни тази параноя и омраза към целия свят.
Няма Путин - има Русия, има Путин - няма Русия!"
Борис Немцов, 24.10.2014
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Мълчанието за мен е най-високата оценка... в него има нещо божествено!

Един човек, занимаващ се с творческа активност в една сфера, ми писа писмо с предложение да си сътрудничим - и да си помагаме с каквото можем. Това е рядък случай, заинтересувах се. Понеже не съм го питал този човек съгласен ли е да оглася нашата кореспонденция, засега запазвам в тайна не само името му, но и писмото, с което ми предложи това. Но моят отговор за сметка на това публикувам. Понеже може и някой друг да се интересува от нещо подобно. Е, това си е мое писмо и ще си правя с него каквото искам. Публикувам го понеже ми се чини, че казвам нещо важно в него, което е добре да бъде изречено; е, правя го:
Здравейте, уважаеми г-н К.,
Извинявайте, че едва сега Ви отговарям, но съм потънал до гуша в каква ли не работа.
Иначе ще се радвам да си сътрудничим в областите, в които можем взаимно да сме си полезни. Отговарям Ви по засегнатите в писмото моменти:
1. За петицията: аз наскоро станах пишман за една петиция, която подех. Молих толкова много и то най-влиятелни хора да подкрепят, нищо, замълчаха като... (да не казвам като какво!) - тъжна работа, българска работа! Едва събрах 50-тина подписа. Ето я тук: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии! Ако можете с нещо да помогнете, ще Ви бъда благодарен. Поне да се подпишете пак е нещо. А за паметниците от комунизма съм съгласен, че трябва да се действа. Само с петиции не става. Но и петиция може да се направи. За смяната на имената на Димитровград и пр. също е наложително да се предприеме нещо. Ако имате идеи, кажете, да обмислим и да видим какво можем да направим.
2. Ами то по повод на Пловдивската обществена телевизия написах въпросната петиция, да, тази е именно петицията, за която Ви писах в т. 1 в началото. Там съм представил проблема. Убиват тази наистина чудесна и свободна медия. Ясно защо. Огромната част от гражданите лапат мухи... нашенска работа! Пръста си не щат да помръднат... мързи ги явно даже да отделят една минута да се подпишат под петицията. Или ги и страх. Идиотизъм пълен. Срамота! В кой век живеем само!!! Страшно малодушие!
3. Моят Център за развитие на личността в момента се е ограничил с две неща: издаваме две списания. И всеки си работи в някаква - в своята област - област. Аз примерно - в областта на философското консултиране. И в писането, което ми е нещо присърце. Нещата около Центъра като идея са перспективни, но поради това, че сме малко хора, сме претрупани с работа. Пари, разбира се, никакви не печелим - щото сме идеалисти. Напротив, пропиляваме в тия наши активности и парите, които са ни необходими за физическо оцеляване - на нас и на семействата ни. Аз лично скоро по тази причина нищо чудно да бъда изгонен от дома си, щото се разорих изцяло и съм потънал в заеми.
Като капак на всичко другарите ме уволниха от работа (скромно учителско място като гимназиален преподавател по философия и гражданско образование) като ме обявиха за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата" и пр. простотии, а това, колкото и смешно да е, води дотам, че някаква си самовлюбена директорка де факто ме лиши от преподавателски права докато съм жив! И такива неща са възможни в свидното ни отечество! Наложи се по тази причина да заведа две съдебни дела, които доведоха (във финансов план) дотам, че скоро май ще се наложи да тръгна да прося. (Щом спре след месец-два обезщетението за безработица този е начинът да не умра от глад.) Най-мъчно ми е, че по този начин ще убият най-скъпите ми рожби, именно двете списания. Помощ за тях, разбира се, отникъде нямам. Напротив, всички, които помагаха, след като си постигнаха целта (примерно публикация на някаква статия) се оттеглиха. Разбира се, никой от никъде вече не ме подкрепя с нищо. Останах комай сам. (Е, има и още двама като мен, това сме.) Така става у Нашенско: общността чака човекът хубаво да се измъчи, гледат сеир, като пукне си отдъхват...
4. Кажете какъв Ви е проекта, с каквото мога, ще Ви помогна. Аз съм идиот, който с каквото може помага на другите. Особена порода съм, затова и ме смятат било за ненормален, било за луд. Нормалните у нас, разбира се, не се занимават с такива лигавщини да помагат някому - без да имат непосредствен келепир.
Когато имам време ще се постарая да изчета написаното от Вас. Тогава и ще си кажа мнението. По принцип смятам така: човек нека да работи всеотдайно и да прави каквото иска душата му, ако има талант, ще дойде времето, в което ще го оценят. Обикновено малко са щастливците сред талантливите хора, които са оценени приживе. Тия, дето приживе са "любимци на народа" и особено на медиите, след това обикновено всички ги забравят - и не оставят никаква следа.
Това, че нас никой не ни хвали или цени е малък признак, че може би това, което правим, нищо чудно да излезе един ден че е истински стойностно. Мен лично затова много ме е страх някой да ме похвали. Тръпки ме побиват от това. Предпочитам да ме плюят. Така съм си спокоен. Така трябва да бъде с хората, които се занимават с правенето на нещо истинско. Изобщо не ща никакво признание и никаква слава. И добра дума от никой не ща. Мълчанието за мен е най-високата оценка... в него има нещо божествено! :-)
Хубава вечер!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Бесният идеолог на режима на Путин призовава: "Убивайте, убивайте, убивайте!"

Путлеристка бесовщина!

А ето и аморалната латерна Жириновски какви локуми разтяга:



Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Никой друг освен путинския режим не способен да убива в съседство с Кремъл - това е най-небезопасното място за престъпление

Убийство Бориса Немцова совершили те, кто совсем не боялся наказания, считает Владимир Буковский
Буковский: Никто, кроме путинского режима, не способен на расстрел рядом с Кремлем, потому что это самое небезопасное место для преступления
Российский писатель и диссидент Владимир Буковский считает, что убитый в Москве политик Борис Немцов был последним настоящим лидером российской оппозиции, который действительно работал против режима Путина.
Российский писатель и диссидент Владимир Буковский считает, что убийство Бориса Немцова совершили те, кто совсем не боялся наказания, так как это произошло в центре Москвы под прицелами камер. Об этом Буковский рассказал в комментарии изданию "ГОРДОН".
"Кремль решил убрать Бориса Немцова накануне антивоенного, антикризисного марша "Весна", который планировалось провести 1 марта в Москве. Никто, кроме путинского режима, не способен на расстрел рядом с Кремлем, потому что это самое небезопасное место для преступления. Там полно камер видеонаблюдения, полно спецслужбистских штыков. То есть убили Бориса те, которые вообще не боялись наказания", – считает Буковский.
"Цель одна: уничтожить последнего настоящего лидера российской оппозиции, который действительно работал против режима. Кремль ужасно боялся марша 1 марта, одним из организаторов которого был Немцов. За несколько часов до убийства Борис дал интервью радиостанции "Эхо Москвы", где выразил удивление, как нервно власть реагирует на подготовку к маршу. Режим загнал марш на самую окраину Москвы, в район Марьино, а все равно боялся. Немцов говорил: "Я поражаюсь: власть буквально трясется в истерике от нашего мероприятия", – отметил писатель. ( Прочети ДО КРАЯ )
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Прочетете целия текст. Това е най-обоснованата и правдива версия за убийците на Немцов, която съм чел...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

100 години след 1917 Русия върви към нова революция

Убийството на Немцов - краят на една илюзия , Автор: ИЛИЯН ВАСИЛЕВ
Русия няма да бъде същата - дългото сбогуване на Путин с властта ще бъде болезнен, неравен, но неизбежен процес
Показният разстрел на един от водачите на руската опозиция само на метри от Кремъл отеква болезнено и шокира не само Русия, но и целия свят. С него беше премината една червена линия, която отделяше управлението на президента Путин от най-мрачните страници в най-новата история на Русия - периода на Сталин. Борис Немцов беше трън в очите на мнозина крайни националисти, които доразвиха главния идеологически постулат в сегашната кампания за оцеляване на режима на Путин - Родината в опасност, в догма и послание към фанатиците да защитават до смърт своя Месия. ( Прочети ДО КРАЯ )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Совесть русского народа жива, стало быть у такого народа есть достойное и свободное будещее

Публикувай от Ярослав Лебедєв.


Москвичка о заказчиках убийства: На Красной площади - гуляние с музыкой. По телевизору целый день передают веселую музыку. Об убийстве сообщили, теперь у них праздник... Кто заказчик? Все 85%, почти весь народ. Когда убивали чеченцев, они молчали, им нравилось, когда убивали грузин, они молчали, теперь убивают украинцев, они молчат.
А сегодня, когда тело ещё не остыло, у них праздник!
Ярослав Лебедєв: В Москве нашлась женщина, которая меня удивила трезвостью своего сознания. Кадры из интервью Sasha Sotnik с уникальным жителем белокаменной.
МОЙ КОММЕНТАРИЙ: Пишу этот комментарий по русски, потому что вознамереваю положить его и в своем русскоязычном блоге . Чтоб могли читать и понимать его и россияне. (Хотя мне очень трудно писать по русски, давно не писал, путаю падежи, но за то пишу только то, что мои сердце и душа говорят.) Хочу сказать следующее:
Народ, среди которых есть такие люди и граждане с сознанием как вот эта женщина, имеет будущее. Ее слова показывают, что совесть этого народа жива, стало быть у него есть будещее. Достойное будещее. А будущее русского народа такое как и будущее всех цивиллизованных народов: будущее не в условиях нынешней тирании и диктатуры наглых кагебешников, которых сегодня издевательствуются над телом и душой великой России, а будущее в условиях свободы, демократии, законности, человечности, будущее в единстве с общечеловеческой, в том числе и европейской и евроатлантической цивилизации свободы.
Да, то, что услышал из уст этой женщины, для мена как философа знак, что совесть русского народа жива, стало быть у такого народа есть достойное, свободное будещее, будущее свободного и достойного народа - несмотря на настоящий тяжелый момент, который россияне теперь переживают.

Как свободолюбивого человека, европейца и болгарского гражданина-демократа позволяю себе пожелать россиянам скорее и как можно безболезненее избавится от сумасшедшего кагебисткого диктатора Путина - чтобы уверенно пойти по пути свободы, демократии, просперитета, достойного и человеческого существования! Для меня Россия и ее культура не отрицание ценностей Европы, а их органическое дополнение и обогащение.
Духовная Россия будет часть такой целостной Европе, я в это верю. Я также знаю, что имперские и кагебешниковые спекуляции относительно "славянской специфики" и "уникальности" русской "православной души", которая, стало быть, единственна в этом мире якобы не может жить без робства и страстно любить тиранию, просто полные глупости; россияне, будучи человеческие существа, тоже в глубинах своего сердца любят свободу, а свобода - универсальная ценность человека, без которой жизнь теряет своего смысла.
Да, господа кагебешники и домораслые "православно-кагебисткие" лживые идеологи, русские не животные, представьте себе! Русские - люди, человеческие существа, я это хорошо знаю. Проблема русских, как и немало болгар, та, что, к сожалению, большинство из них не осознали себя как суверенные и свободные человеческие существа, их сознание и самосознание свободы не развито в достаточной степени, они также по ряду причин (примерно та, что так много времени жили в условиях само бесовской коммунистической тирании) не думают как положено, в смысле не выполняют задачу мышления; но это можно исправить: просто нужно их адекватно воспитывать, с ними надо нормально и по человечески долго разговаривать, им просто нужно нормальное и современное образование - и молодые скоро разовьют (будут развить?) свое сознание свободы; а ведь молодежь - это будущее каждого народа.

Простите за ошибки, я в правду давно по русски не писал, путаю, конечно, падежи, но зато пишу только то, что мое сердце говорит! Так что прошу воспринять эти мои слова как мое личное послание к российскому народу: мне грустно, что такой великий русский народ кагебешники у власти, используя всех каналов ужасной, варварской пропаганды, массового промывания мозгов, успели поставить в такое унизительное положение. Но, как я сказал, как я уже написал, я верю, что этот народ, подобно украинскому, имее силу чтобы завоевать за себя достойное и человеческое будущее.
И это будет скоро, историю, историческую необходимость никаких кагебешников, тем более сумасшедших, не смогут удержать! И убийства, и лож, и пропаганда, и военная сила, ничего им не поможет. Заря, зарево свободы огреет и российские просторы, бесмысленно и очень тупо этому сопротивлятся!
Это специфическое послание написал Ангел Грънчаров, философ, выпусник Философского факультета Сакт-Петербургского университета 1983-го года, болгарин из города Пловдива, самого древнего живого города на европейском континенте.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Je suis - я тоже - Борис Немцов!

А вие? А вы?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.