Ангел Грънчаров's Blog, page 1715

Путинистко-кагебистка психопатология

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Империята на злото отново се размърда - борбата за свобода не е свършила

Който знае - помни. Началото на края. 8 март 1983 година, Орландо, Флорида, в реч Роналд Рейгън нарече СССР Империя на злото и обяви борбата си срещу комунизма за своя главна задача. (Виж: “Evil Empire” Speech , March 8, 1983, Ronald Reagan, освен текст има и видео, също и аудио запис на речта)



Трябва да помним и продължим делото му - щото нищо не се е променило оттогава!
Толкоз за осми март...
Написа: Здраво Кулев
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Какво стои зад вакханалията на обилно платения рублофилски цирк в България от последните месеци

Страните от бивша Източна Европа имаха историческия шанс начело на западния свят през 90-те години и в началото на 21 век да стоят лидери, които не бяха подвластни на ляво-либералния утопизъм характерен за издания като "Гардиън". Спомените от епохата на Студената война бяха все още достатъчно живи и релефни за да позволят на заблуди относно перспективата за развитие на Русия да вземат връх в стратегическото планиране на западния съюз. Слабостта на Русия през 90-те години не можеше да бъде възприета като гаранция, че вековните геополитически инстинкти на Руската империя са погребани безвъзвратно и без остатък под руините на Съветския съюз. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Днес Русия е в образа на Хитлерова Германия с нейните агресивни планове към Европа

Из: ​ Коритаров: Русофилството е безпросветна ниша за социално примитивни и необразовани хора
... Съществува ли реално у нас разделение на русофили и русофоби, до колко то е автентично?
Тук не става дума за руската култура. Нормалните и средно образовани хора правят много ясна разлика между руска култура и Владимир Путин. Руската култура дообогатява световната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, експанзивен и диктаторски режим, по самата си същност отрича демократичността на руската култура. Тук става дума за два антипода – руската култура и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за социално примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не правят разлика между основните съставки на това понятие. Русофил е човек, който обича руската цивилизация, а от там следва, че той трябва да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всякакъв модел на режими като този на Путин. В България не можем да говорим за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас т. нар. русофили смятат, че щом е Русия, значи е добро, без значение дали се управлява от човек като Путин.
Тогава кои са истинските русофили в България?
За мен истинските русофили са тези, които отричат категорично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на истинската цивилизована Русия е свързано с либералната демокрация. Нещо, което олицетворяваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са силно разместени. Тук трябва да говорим по-скоро за демократи и недемократи, тъй като едва ли е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Симеон си е крив за това, че си проигра шанса да бъде истински цар на българите

[image error]

По повод на: Царят се връща в политиката? се наложи да напиша във Фейсбук ето какво:
Симеон проигра титлата си на цар на всички българи; той предпочете да стане цар на лъжите, цар на сделките с ченгетата, цар на слугуването на ченгетата от ДС и на КГБ! Той сам избра да е цар на тези неща, а не цар на всички българи. Сам той си е крив за това, че си проигра шанса да бъде истински цар.
Ако поне малко мислеше за царството си отдавна да беше абдикирал и да беше предал титлата, която той така оцапа, на наследника си по Конституция...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Разговор за българското образование от преди известно време

Разговорът се е състоял вероятно май 2012 г. Две години по-късно моя милост е уволнен от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив; мотивът е "пълна некадърност", "липса на всякакви качества да бъде учител", "абсолютно негоден за системата" и прочие административни идиотщини...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Агонизиращата система на българското образование умира по една причина: в нея свободата е нежелана и пропъдена

Става нещо страшно в т.н. система на българското образование, тя е тежко болна, намира се в агония, в предсмъртни мъки. Симптоми, удостоверяващи такава една констатация или по-скоро диагноза, колкото щеш. Иска се обаче усетливост или подобаващо съзнание, та да се доловят и оценят вярно, адекватно на реалното положение. Щото у нас по-често предпочитаме да лъжем и да се лъжем, отколкото да застанем лице в лице с горчивата истина. Примерно историята на случилото се в ПГЕЕ-Пловдив, която аз комай всеки ден описвам най-добросъвестно, станал съм нещо като архивар на случващото се, показва убедително, че работите в образователната система са не просто плачевни. Те са трагични, показват, че системата умира, тя е нежизнеспособна и, както казах, агонизира, отива си със страшни гримаси.
Сега комай пред очите ни (благодарение на медиите и на интернет най-вече) се развива сагата с Националната гимназия по древни езици и култури. На повърхността ни показват някакви дрязги и спорове за това дали това училище да се мести или да не се мести в еди-каква си сграда; но се оказа, че зад тази история стоят страшни напрежения. И ето, в резултат се стигна дотам учител по немски, в разгара на споровете и караниците, да падне от разрив на сърцето и след малко, вече в болницата, да почине! И в тази гимназия има някаква директорка, която се държала, меко казано, твърде странно; "колективът" се е разделил на части, които воюват една с друга; учениците също са въвлечени в битките; учебен процес вече не се води; ситуацията, дето се казва, е предреволюционна. Не само в това най-елитно училище за древни езици и култури, а и изобщо, в цялата нелечимо болна система.
Реших да се поразровя относно случващото се в НГДЕК, признавам си, заинтересувах се. По същия начин преди време се разигра медийната история в Хуманитарната гимназия, случаят "Харлем шейк", нали се сещате? Ето, припомням ви го: Уволниха учителя по английски език заради този Харлем Шейк в Пловдив . Вижте сами:

Тогава зад интригата се видя, че и в тази гимназия всичко е прогнило - и аморализмът на системата, израз на нейната деградация, и там, естествено, е на длъжната висота. Медиите тогава, както си му е редът, пошумяха три дена - и всичко скоро се забрави. Статуквото биде запазено. Пожертваха немирния учител. Директорката, вместо да изгърми като бушон, успя да се спаси, с оглед да си доцарува вечното царстване (тя е директорка от незнайни древни времена). Както и да е, тия неща са си обичайни, обикновено ситуацията се свежда до следното: колективът (учителският) благоденства под сянката на трона на своя пълновластен тиранин-директор, никой не го вълнува нещо друго освен пазенето на статуквото. Не го вълнува нищо друго освен оцеляването - до пенсия. Най-страшното нещо, от което всички се боят, е промяната. Промяната не е страшна ако се прави от властващата бюрокрация (чиновниците в образованието с някаква власт, чиновниците от йерархията на системата), която също няма никакъв интерес от истинска промяна; промяна може, но да е мижава, козметична, фалшива. Но истинската промяна е същински кошмар. Нея комай никой не я иска. Та ето сега какво открих в драмата в НГДЕК, която поразително напомня тъй многозначителните истории в ПГЕЕ-Пловдив, които моя милост описва от няколко години.
В блога Diagnosis: Classicus най-напред прочетох следния некролог:
СКРЪБНА ВЕСТ
С огромна тъга ви съобщаваме, че днес от този свят ни напусна господин Бойко Атанасов. По вече официална информация от негови колеги, изтекла и в мрежата, любимият учител по немски език на Училището е припаднал днес по време на решителната среща за доизясняване на решенията около сградите на НГДЕК.
Твърде голямото напрежение от всички страни е ескалирало, вследствие на което (вероятно) Хер Атанасов, както е наричан в училище, е починал в болницата.
Нека отдадем почит на този мил човек и изключителен преподавател, когото видяхме усмихнат само преди броени часове в училище. Вестник „Диагноза: Класик“ изразява искрените си съболезнования на семейството и приятелите на Б. Атанасов.
Почивай в мир, Хер Атанасов!
Бог да прости този учител-страдалец на българското образование! Поклон!
Попадам също и на интересен блог с наименование Veritas Classica (Какво се случва в НГДЕК?), да, такова е заглавието и подзаглавието на блога. Думата "безобразията" пък е вградена в адреса на блога. Там има много интересни неща за четене, които проясняват цялата история, която не е от вчера; най-интригуваща е ето тази папка с документи: Папка, която съдържа копия от документи и писма в обем от 133 страници. . Аз публикувах доста документи около тъй шеметните истории в ПГЕЕ-Пловдив (и още интересни документи ще публикувам!), ето, оказва се, че в същото време се е разгръщала аналогична история в НГДЕК. Там откривам и ПИСМО срещу безобразията и беззаконията, които се случват в НГДЕК, писмото е до един от поредните министри на културата в последните години; е, и ний в ПГЕЕ-Пловдив писахме какви ли не писма до всички министри, и какво от това? Трупът продължава да си гние и да разнася зловонията си наоколо в ефира. Никой не се трогва. Нека, в крайна сметка, учителите да мрат, майната им! Нима на тази нация пък са й нужни истински учители? Нима й е нужно същинско, истинско образование и култура, и то пък, представете си, дори древни такива?! Айде де, ще видите вий една култура - на таз нация й е нужна само повече простотия - и тарикатлъци само! Ний друго не щем, на нас това ни стига, та кочинката ни да продължава да си вони както досега...
В историите в НГДЕК една от най-активните фигури е, както се полага, учителят по философия ОРЛИН ЙОРДАНОВ. Ето публикации от и за него . Ето една най-скорошна публикация, писана от него: Ужасен ужасон в НГДЕК пак , тя е от тия дни. В нея се разказва за епопеята около преместването на училището от сграда в сграда, но си личи, че това е само фасадата, а в дълбините тлеят други, и то много по-сериозни язви на т.н. училищен живот. Интересна публикация, която, така да се рече, "слага пръст в раната", е ето тази: Повелителят на мухите в Класическата гимназия , пак е писана от Орлин ЙОРДАНОВ, учител по философия в НГДЕК, от 04. март т.г. е този любопитен текст. Питам се дали да не го сложа в следващата книжка на списание HUMANUS, мисля, че заслужава да се прочете от читателите на списанието, които живо се интересуват от по-задълбочени интерпретации на процесите, течащи зад бляскавата фасада на т.н. образователна система. Най-вероятно ще я препубликувам на страниците на списанието. Ще се опитам да се свържа тия дни с автора й за да поискам неговото съгласие. Там открих ето тия вълнуващо правдиви думи за смисъла на учителстването (да, няма как, ще публикувам непременно този текст в списанието!):
Как и защо учителят може да върши тази „тънка работа”? Може, защото както кентаврите са учители, така и учителят е по правило „кентавър“ – особен хибрид между работник и творец, между каменоделец и скулптор, между впрегатно животно, което влачи товара и Пегас, който лети във висинето… За да работи той добре, балансът между тия му две природи трябва да е правилен: мъкненето на каруцата не бива да е за сметка на полета и обратното. Деликатно същество е учителят: хем бачка и бива сериозно администриран, хем акушира раждането на човешката личност у ученика си. Половината от работата му е бумащина, другите две трети – майевтика (акушерско изкуство). Това трябва да се знае и да се проумее. Не се ли проумее, поколения млади хора ще избуяват като „пичове” напролет и ще диворастат като филизи на афъска, ще ходят рошави и гологлави, ще гледат мътно, безоблачно и някак тинесто – като боза, която гледа друга боза, като нещо средно между Блясъчко мечтателникът и Блудния син.
Четейки тази статия долавям, че Кутията на Пандора (твърдят, че е по-правилно да се нарича не "кутия", а делва или подобен съд, наричан питос) и в това училище вече е отворена. Както и в ПГЕЕ-Пловдив. За тия, дето не знаят, да дам малко информация: във въпросната кутията или делва на Пандора били затворени болестите и неволите, а когато любопитната Пандора я отворила, те се разбягали по земята; когато я затворила - вътре останала единствено надеждата. Един богат на смисъл гръцки мит. У нас си мислят, че бедите, неволите и болестите могат да ги държат покрити и затворени в кутията на въпросната система, е, оказва се, това не може да стане. Трудна работа е това. Животът също не може да бъде натикан в система, в килия или в клетка. Безнадеждна е такава една идея. Животът си иска своето и ще си го постигне. Умиращата система на българското образование агонизира по една-единствена причина: в него свободата е пропъдена и нежелана. Свободата за живота на човека - а образованието, за ваше сведение, също е живот, духовен живот, духовният живот пък е истинският живот! - е нещо като въздуха; както без въздух човек и всичко живо задушава и умира в страшни гърчове, същото се получава и когато в сферата на духовното нейният "въздух" - свободата - бъде ограничен и спрян. Системата пък е тъкмо това, което капсулира живота, оковава го, лишава го от питателна среда, поставя живота в лишена от въздух капсула или във вакуум; е, няма как, всичко живо умира в този вакуум. В него могат да съществуват само някакви вампири и призраци - вампирите, призраците и караконджолите на административната командна и директивна система на манипулативното държавно монополистично и тоталитарно в сърцевината си образование. Каквото е тъкмо нашето, българското образование. Чудно ли е защо сега работите в тази печална образователна сфера не вървят? Глупаво е да се чудите още защо не вървят. Чудно щеше да е при тези условия да вървяха, а не е чудно, че не вървят.
Както и да е, темата е огромна. Аз много съм писал по нея, което ме избавя от потребността отново да анализирам детайлно случващото се. Но намерих в историите около НГДЕК и нещо, което буквално повтаря моята лична история в ПГЕЕ-Пловдив. Ето: Уволниха обичан учител в НГДЕК, след като съдът го върна на работа . В ПГЕЕ-Пловдив директорката (покрай другите си своеволия) уволни двама учители: моя милост и учителят по компютри инж. К.Христов. Него именно го уволни даже два пъти, което е рекорд, няма да се излагаме сега я, да ни надминат по административните золуми някакви си там софиянци я?! Ето какво четем там:
Пореден скандал люлее Национална гимназия за древни езици и култури. Днес е бил дисциплинарно уволнен един от дългогодишните преподаватели в училището – историкът Митко Делев, научи „Площад Славейков“. Делев е един от основните опоненти на и.д. директора Мариела Папазова и само преди месец бе възстановен от съда на работа в Класическата гимназия – отново след уволнение от Папазова.
[image error]
Това става преди два дни: интересно е дали директорките на ПГЕЕ-Пловдив и на НГДЕК не са по някакъв тайнствен технически механизъм свързани в система така, че действат в пълен синхрон: едната директорка същия ден уволнява учителя по компютри инж. К.Христов, другата, в София, почти по същото време й щуква на акъла да направи абсолютно същото и уволнява историка Делев! Аз виждам в това съвпадение по време някаква мистика, която заслужава да бъде разгадана. Разнищването на загадката е просто: един и същ порочен стил на "мислене", с извинение. Тия администратори в рамките на системата действат като работи, това обяснява синхронизацията им. Поразителна синхронизация, а, какво ще кажете?! Един и същ стереотип, който действа безпощадно. Движен от една пружина: ненавистта към личностите, към свободата, към творческото начало на живота. И движени също от злобата към носителите на новото, към по-нестандартно и авангардно мислещите. В системата оцеляват и вегетират само ония, които са се отказали от всякаква претенция да са суверенни личности. Или пък, опази Боже, творци, държащи на свободата си! Без свобода обаче нищо не може да бъде сътворено или създадено. Церберите на системата не правят друго освен да дебнат да не би някой накъде да си позволи лукса да се държи свободно. Свободата е нещо като отрова за системата. Свободата е нейната смърт. Ето защо системата така силно ненавижда свободата и се брани така неистово от нея.
А ето и още нещо, което показва поразителна еднаквост в подходите на двете директорки; намирам тия любопитни сведения в открито писмо на учителите от НГДЕК до министъра:
... Изпълняваща длъжността директор Мариела Папазова, чрез подвеждане, дезинформация и клевета към учители, подбуди към фалшив протест учениците, с което ги тласна към неприсъствие в учебните часове и използване на опасни за здравето и живота им материали (пиратки) в двора на училището.
... Изпълняваща длъжността директор Мариела Папазова кани всеки ден в кабинета си ученици, като ги стимулира да търсят компрометираща информация за конкретни учители и ако не получи такава, се отнася с тях неподобаващо и за директор, и за педагог, и за зрял възрастен човек.
... Изпълняваща длъжността директор Мариела Папазова подбужда определен кръг ученици да пишат подписки срещу учителите си с цел изнудване за по-високи оценки, с което ги покварява.
Нямам коментар. Тия същите неща, които се развиха и пред моите очи в ПГЕЕ-Пловдив, досущ същите, сякаш са извадени под индиго, оказва се, не са нечий патент, а са стил на ръководство и най-обичайни административно-директорски прийоми за разправа с неудобните учители, с личностите, които явно са трън в очите на въпросните властнически персони. Ето как, прочее, завършва този текст за случилото се с учителя по история в НГДЕК Митко Делев (това е неговата страница във Фейсбук, там също има интересни публикации около тия епични история във въпросното училище), уволнен за втори път от директорката си:
Учителят казва, че няма да се предаде, готов е за нова съдебна битка. Освен че вече е завел гражданско трудово дело, историкът се е видял и с наказателен адвокат да започне дело за неизпълнение на съдебна заповед, смята да заеме със случая и Комисията по дискриминация.
Делев няма да се откъсне и от учениците си, въпреки че директорката Папазова не го допуска до учебните занятия. Твърди, че всеки ден ще стои в беседката в училищния двор от 8 до 10 часа. „Нека директорката да ме вижда, а и децата ми се радват, те ме уважават, минават, поздравяват ме“, обяснява той.
Ето и още един пасаж от онова толкова интересно открито писмо до министъра:
В резултат на това учениците идват на училище, изпълнени с напрежение - едни със страх, други с реваншизъм, и не участват пълноценно в учебния процес. Формира се у тях чувство за несправедливост и несигурност, което на моменти води до прояви на агресия и силен афект. Голяма част от учениците са изключително разстроени от случващото се в гимназията, други – силно озадачени, трети се възползват от "правомощията”, които са им дадени от и.д.д. Папазова. Тези отрицателни емоции възпрепятстват ефективния учебен процес, водят до постоянно ескалиране на напрежението сред учениците и до нарушаване на всички морални и етични норми на общуване в едно малко общество, каквото е училището. Всички ние сме силно загрижени поради факта, че поведението на и.д.д. Папазова е далеч от всякакви педагогически постулати и норми, което от своя страна създава у голям брой ученици чувството за безнаказаност, безотговорност и насаждане на определен, крайно нелицеприятен манталитет на поведение, което и сега, и на по-късен етап от живота им безспорно ще навреди.
Мисля, че казаното по-горе закръгля картината за ситуацията из българските училища. ПГЕЕ-Пловдив и НГДЕК не са изолиран случай, а са нещо като лакмус за това какво става в недрата на цялата образователна система. Там открих и едно интересно Обръщение към младите хора, ученици в НГДЕК! , на което ще обърна внимание по-късно.
Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Приятни размисли! Бъдете здрави! Нека да се погрижим - настоявам за това! - поне малко, поне с известна човешка съпричастност и за преодоляването на тежката, на коварната болест на многострадалното българско образование, което е задушено от безпощадната система така, че умира, че агонизира, че издъхва пред очите ни. А ние не му обръщаме внимание и... лапаме мухи, по нашия си древен обичай! Проклети да сме ако сами не се променим - щото от промяната в нас самите зависи всичко останало. Зависи не друго, а животът в парчето земя, наречено България. Тук, вътре в нас, в душите ни, е ключът за разгадаването на всички загадки...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

До нас достигнаха сведения, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив отново била уволнила възстановения от съда учител по компютърни технологии инж. Калин Христов!

На снимката крайният в дясно е инж. К.Христов, а оградената в кръгче е директорката на ПГЕЕ-Пловдив (все още) Стоянка Анастасова, която се прочу в цяла България с гениалните си административни ходове, създали й толкова много главоболия с правосъдието
По непотвърдени все още сведения възстановеният на работа по съдебен ред учител по компютърни технологии в ПГЕЕ-Пловдив инж. Калин Христов (виж: Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова окончателно загуби правната битка, съдът възстанови на работа уволнения от нея учител К.Христов! ) е бил отново уволнен от директорката на това учебно заведение Стоянка Анастасова! За непосветените ще кажем, че този авторитетен учител беше един от кандидатите за директорския пост в конкурса за директор на това същото училище, което донякъде обяснява защо въпросната директорка го подлага на такива непрекъснати репресии. От друга страна г-н Христов има доблестта да приеме да бъде мой свидетел и на двете съдебни дела, които моя милост заведе срещу същата тази директорка, едното дело е за клевета, а другото е за отмяна на нейната заповед за моето уволнение; да, моя милост също беше уволнен - и то по смехотворния мотив "пълна липса на всякакви качества да бъде учител", "абсолютна некадърност", "изцяло негоден за системата" и т.н.
Сведенията за случващото се тия дни в ПГЕЕ-Пловдив получаваме от работещи там наши колеги, някои от които, въпреки царящия страх, въпреки ужасната психологическа обстановка в училището, все пак се осмеляват да ни информират за това, което те са чули, видели или знаят по някакъв друг начин. Разбрахме, че след като г-н Христов се явил на работа преди няколко дена, тъй любезната директорка Анастасова мигновено го била подложила на унизителна гавра, именно, възложила му била да напише "разпределения на учебното съдържание", и то при положение, че учебната година вече отива към своя край (тия общо взето съвсем ненужни бюрократични идиотщини се правят още преди началото на учебната година!). Е, г-н Христов се видял принуден да седне и да прави тия въпросните съвсем непотребни документи. Разбрахме, че когато отишъл при директорката за да й представи исканите от нея документи, тя му била заявила, че те вече не са нужни, понеже била решила да го уволни - и тъй любезната администраторка му дала да подпише подготвената предварително заповед за уволнение! Идеята е, разбира се, човекът да бъде колкото се може повече унизен, тази същата администраторка, това поне не може да й се отрече, ги умее тия неща, тя е много напреднала в тази посока.
Вчера в блога под една публикация някакъв коментиращ попита ето какво:
Грънчаров, ти чу ли, Анастасова отново била уволнила инженер Христов?! Преди няколко дена съдът го върна на работа, а вчера тя го била уволнила, аз така чух, до мен дойде такава новина, имаш ли потвърждение, ти имаш ли информация за това?

На снимката: Сплотеният около любимата си директорка колектив на ПГЕЕ-Пловдив
Това ни накара да попитаме тук-там, оказа се, че и други хора имат същата информация. С г-н Христов не сме разговаряли. Знаем също, че след като директорката Анастасова преди време разбрала, че г-н Христов ще бъде наш свидетел пред съда, била подхвърлила, че тия неща силно го били "компрометирали", тъй че, предполагаме, новото му уволнение най-вероятно е отмъщение заради това, че този човек прояви достойнство и не изпадна в позорно малодушие пред тираничната и отмъстителна директорка, известна с властолюбието си. Държим да припомним, че наскоро в нарочна ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО до г-н Министъра на образованието и науката проф. Танев се наложи да поискаме уволнението на тази същата тъй своенравна администраторка, която, както виждате, си прави вече каквото й скимне в "бащинията" си, именно в училището, което има злочестината да бъде оглавено от нея преди няколко години.
Историята става интересна и предвид нещо друго, за което научихме случайно и за което добросъвестно информирахме читателите на блога си: По непотвърдени сведения бил създаден "Инициативен комитет за спасяването на ПГЕЕ-Пловдив" . Извиняваме се, че, както забелязвате, в цялата тази атмосфера ни се налага да научаваме каквото и да било единствено под формата на слухове, но известно е, че липсата на гласност е отличителен признак на този тип администриране, което отдавна трябваше да е отишло в миналото, но, уви, това съвсем и изобщо не е така...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Путин вече е Мъртвият вожд на кагебистката глутница

Долго ли продержится режим Путина после убийства Немцова? , Автор: Виктор Каспрук
Если суммировать все «достижения» Владимира Путина со времени передачи ему власти над Россией Борисом Ельциным, то мы должны констатировать, что в Российской Федерации за 15 лет путинизма уничтожены все демократические преобразования и независимые СМИ. Путинский режим не уважает и не соблюдает действующее законодательство и Конституцию России, а также права российских граждан. Режим Путина твердо уверен, что демократия в России представляет реальную угрозу действующей диктаторской власти. Он активно расправляется с оппозицией в России, цель которой – построение свободного, цивилизованного государства, в котором соблюдение прав человека стоит на первом месте. При режиме Путина судебная система стала заказной системой власти и ФСБ России, когда судебное решение уже готово до начала суда, что само по себе является нонсенсом и преступлением.
Но одним из величайших преступлений времен путинской власти является уничтожение знаковых инакомыслящих личностей – Юрия Щекочихина, Галины Старовойтовой, Анны Политковской, Александра Литвиненко, Сергея Магницкого, более чем странная смерть Валерии Новодворской, которая произошла во время «лечения» врачами в стиле 30-х годов прошлого века.
Апофеозом ряда политических убийств (увы – вполне логичным) стало убийство главного российского оппозиционера Бориса Немцова. Таким образом, возникает закономерный вопрос: долго ли еще продержится режим Путина после убийства Немцова?
Для того, чтобы попытаться ответить на него, нужно, по крайней мере, кратко пересмотреть доступную информацию из СМИ о самом убийстве. Кто за ним стоит и какие последствия могут быть в краткосрочном, в среднесрочном и долгосрочном промежутке времени.
Следы ФСБ-КГБ
Если внимательно посмотреть пленку со всепогодной камеры наблюдения, которая появилась в интернете на следующий день после убийства Бориса Немцова, то четко видно, что само убийство было не только по секундам спланировано, но и реализовано по схеме, которая была отработана еще КГБ и его преемницей ФСБ.
А также четко видно, что тот, кто реализовывал это убийство, по меньшей мере, имеет очень большой административный ресурс в Москве. Поскольку движение автомобилей во время убийства, передвижения самого убийцы и тех, кто его вывозил с места совершения преступления, четко указывают на «работу» многих лиц, количество которых превышает тех, кого мы видим, на один-два порядка. И (что важно) имеет четкую координацию с помощью средств связи.
Организовать такое под силу только властной элите. То есть убийство реализовано или по заказу Путина, или по заказу его ближайшего окружения. ( Прочети ДО КРАЯ )
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Предаването "На Агората..." от вчера, темата е: "Защо не ни вълнува истината за собствената ни история?"

Приятно гледане, приятни размисли!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.