Ангел Грънчаров's Blog, page 1714

Брой 5 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен и за четене онлайн, приятно четене!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Сняг в Пловдив през месец март, гарниран с един малък разказ

Приятно гледане!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Главният проблем на България не са циганите, а комунистите, които, за да бягат от отговорността си, заблуждават наивниците, че циганите, видите ли, били главния ни проблем!

Darina de Liefde, една дама, подвизаваща се във Фейсбук, е написала откровено расистка и ксенофобска изцепка по адрес на "циганите", спекулирайки пределно демагогски и популистично с ширещи се настроения по адрес на този етническа група; наложи се да й отвърна, ето какво пише тя, а пък по-долу можете да прочетете и моя коментар:
Darina de Liefde каза: Как така стана възможно ние-българите-наследници на Велика България сега да сме на колене пред смърдящите цигани, да се страхуваме за живота си, да погребваме близките си и да ридаем тихо от страх да не обидим развилнялите се ненаказуеми цигани-убийци? Кой ни причини това? Кой ще поеме отговорността и ще се справи с положението? Надявам се да не изчакаме положението с циганския терор и безконтролното им размножаване да не стане непоправимо!
Отвърнах й следното:
Драга госпожо Darina de Liefde, смятам, че главният проблем на България не са циганите, а комунистите и ченгетата, които именно, за да бягат от отговорността си, заблуждават наивници като вас, че видите ли, циганите били главния ни проблем. Освен това има и нещо друго, на което Вие тъй наивно служите, вероятно без да се усетите какво правите: опорна точка на Кремъл е в България да бъде разпалена гражданска война между българи и цигани, да стане нещо подобно на това, което стана в Югославия, което в крайна сметка, както планират кремълските стратези, ще доведе до откъсването на България от западния свят, от Европа, от НАТО - и до натикването й в Евразия на Путин.
И понеже работите, пък макар и безсъзнателно, за плановете на Кремъл срещу България, ми се налага да Ви извадя от списъка с моите фейсбук-приятели...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Като гражданин, вярващ във възвишения характер и огромната роля на правосъдието дръзвам да реагирам - за да защитя достойнството на самата институция

Вчера в канцеларията на Съдебната палата в Пловдив внесох ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, с която пред Окръжен съд в Пловдив обжалвам съдебното решение на XV състав на Районен съд в Пловдив, решение, с което бе отхвърлен моят иск да бъде отменена заповедта за уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Знаете, това уволнение беше извършено на основание на смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "липсват необходимите качества да бъде учител" и прочие, и так далее, и ала-бала. До този момент се въздържах да коментирам случилото се, сега обаче искам да кажа все пак нещичко.
По подготовката на тази въззивна жалба се доверих изцяло на адвоката си г-н Феодор Иливанов. Той я подготви изцяло. Е, аз правих някои предложения, но в общи линии се постарах да се въздържам от по-пряка намеса в подготовката на текста. Причината е, че за мен тази тема вече е изчерпана, каквото съм имал да кажа, съм го казал и дори написал, и то не веднъж или дваж, а много пъти; на това основание повече не ми се мисли за все същото. Разбира се, на моменти все още ми се появява желание да кажа или да напиша още нещичко, нещо важно, което до този момент не съм казал или написал достатъчно решително или ясно.
На това основание ми се наложи да напиша отворено писмо до г-н Министъра на образованието, с което поисках уволнението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова и също на инспекторката по философия Антоанета Кръстанова, която изигра голяма роля в провеждането на екзекуцията над мен (виж: Хроника на една покъртителна административна епопея - под формата на Открито писмо до г-н Министъра на образованието ). Между другото, аз вероятно съм първият преподавател по философия и гражданско образование у нас, който в европейска България фактически е лишен от преподавателски права (!). При това този безпрецедентен административен волунтаризъм и безогледната репресия на една самозабравила се администраторка беше подкрепен не само от по високото йерархично ниво в образователната система, именно от инспекторката от РИО-Пловдив, но и - което вече е съвсем скандално! - и от най-ниското ниво на правосъдната система у нас! Това именно показва, че работата, дето се казва, стана дебела!
Разбира се, нямам никакво намерение да капитулирам, да се отказвам от борбата - защото тук е заложен смисъла на моето цялостно житейско и професионално дело. А аз, както и да го погледне човек, отдадох силите и живота си за делото на образованието и възпитанието, за делото на личностното израстване на българската младеж. На това основание се оказах "много опасен" за системата; е, вероятно церберите на системата въпреки всичко твърде вярно са надушили; факт е, да, опасен съм за тази противочовечна система, много съм опасен...
Няма да скрия, тази сутрин прочетох нещо, което ме потресе, ето как го отразих в блога си: Майчице, каква грозна гавра на нашенски съдия с правото и с човечността?! . Значи съдия, без да му мигне окото, осъжда жертвата Мануела Горсова да плати на своя екзекутор Стависки разноските му по делото! Разбира се, искът на жертвата за обезщетение е отхвърлен! Тази крещяща история ме накара да се замисля по ето какво: щом български съдия така грозно постъпва по такъв ясен като бял ден съдебен казус, то явно няма нещо, което да не е възможно да се случи в български съд! Но понеже моя милост е човек, който дълги години е преподавал философия на правото и на държавата, да, има такъв предмет в наште училища, ми се налага да изразя позицията си по тия въпроси - защото по този начин с толкова възвишената по смисъла и предназначението си съдебна институция не бива да се постъпва! И ние, като български граждани, трябва да реагираме, та да спомогнем някак правосъдието в България да стане това, което трябва да е по идея и по смисъл.
Ако си мълчим, ако продължаваме да гледаме тъпо като говеда, нищо няма да се промени, а работите ще се влошават. Без наше участие явно нищо няма да се промени. По тази причина решавам да пиша... отворено писмо на гражданина Грънчаров до съдийката, която допусна сериозна грешка по моето съдебно дяло, именно до съдия В. Иванова; мой човешки и граждански дълг е да й кажа аз как мисля по това, което тя си позволи да стори. До съдийката, която е присъдила толкова грозна присъда срещу жертвата Горсова, да се надяваме, ще се намери кой да пише, е, аз пък, няма как, ще пиша за това, по което никой друг няма да пише, именно по моето собствено съдебно дяло. И ний, жертвите на съдебния произвол, имаме своето човешко и гражданско право да реагираме някак когато съдиите не само че си позволяват да грешат, ами и дори да се подиграват с принципите на правото. Като гражданин, вярващ във възвишения характер и огромната роля на правосъдието за българския живот като цяло и в частност за функционирането на българската демокрация аз дръзвам да реагирам - та да защитя някак достойнството на самата институция от посегателствата от страна на нейните... служители. Ще напиша своето открито писмо от чиста гражданска и човешка (а това значи нравствена!) позиция, не от правна или юридическа (писах вече, че в тази посока се доверих на адвоката си). Убеден съм, че по този начин ще изпълня своя човешки, нравствен и граждански дълг.
Тъй че очаквайте скоро това мое писмо до съдия Иванова. Тази сутрин само го започнах, но не съм го още завършил; е, ще се наложи малко да изчакате - за да се запознаете с позицията ми цялостно.
А дотогава - желая ви хубав ден! Ако ми позволите, ще ви пожелая и още нещо: бъдете човеци, бъдете граждани, моля, дръжте се на висотата на своето предназначение, а именно реагирайте човешки и по граждански достойно, моля, никога не си позволявайте да изпадате в малодушие! Това, струва ми се, е важно да се съзнава - по тази причина го и пиша...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Мой философско-политически коментар за ситуацията в Русия е публикуван в украинския сайт ПОЛИТИКАНТРОП

Моя публикация със заглавие Совесть русского народа жива, стало быть у такого народа есть достойное и свободное будещее , в която правя обширен коментар за случващото се в Русия, е препубликувана вчера под същото заглавие в украинския сайт ПОЛИТИКАНТРОП . В тази статия (липсва за момента превод на български) между другото пиша:
... Как свободолюбивого человека, европейца и болгарского гражданина-демократа позволяю себе пожелать россиянам скорее и как можно безболезненее избавится от сумасшедшего кагебисткого диктатора Путина - чтобы уверенно пойти по пути свободы, демократии, просперитета, достойного и человеческого существования! Для меня Россия и ее культура не отрицание ценностей Европы, а их органическое дополнение и обогащение.
Духовная Россия будет часть такой целостной Европе, я в это верю. Я также знаю, что имперские и кагебешниковые спекуляции относительно "славянской специфики" и "уникальности" русской "православной души", которая, стало быть, единственна в этом мире якобы не может жить без робства и страстно любить тиранию, просто полные глупости; россияне, будучи человеческие существа, тоже в глубинах своего сердца любят свободу, а свобода - универсальная ценность человека, без которой жизнь теряет своего смысла.
Да, господа кагебешники и домораслые "православно-кагебисткие" лживые идеологи, русские не животные, представьте себе! Русские - люди, человеческие существа, я это хорошо знаю. Проблема русских, как и немало болгар, та, что, к сожалению, большинство из них не осознали себя как суверенные и свободные человеческие существа, их сознание и самосознание свободы не развито в достаточной степени, они также по ряду причин (примерно та, что так много времени жили в условиях само бесовской коммунистической тирании) не думают как положено, в смысле не выполняют задачу мышления; но это можно исправить: просто нужно их адекватно воспитывать, с ними надо нормально и по человечески долго разговаривать, им просто нужно нормальное и современное образование - и молодые скоро разовьют (будут развить?) свое сознание свободы; а ведь молодежь - это будущее каждого народа.
ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ: Същият сайт още през май месец 2012 година, т.е. далеч преди украинската свободолюбива революция публикува интервю с мен под заглавие Ангел Гранчаров: Путинизация Болгарии идет через медиа , а след това много пъти е публикувал други мои статии, интервюта и коментари.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Гледането на сеир когато някой се мъчи да прави нещо ново е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер" - наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните

Получих писмо от млад човек, студент по философия, който в писмото си ми поставя разни интересуващи го въпроси около публикуването на текстове в списанията, които издавам (философското списание ИДЕИ, неговото международно и многоезично научно-теоретично приложение, което издаваме в сътрудничество с украински и с други чужди философи, и, накрая, новото списание за съвременно образование, което нарекохме, на което дадохме името HUMANUS). (Между другото интересно е, че този младеж е с турско име и произход, но е български гражданин; за мен това няма никакво значение, но все пак показва нещо.) Отговорих на писмото му току-що и понеже и други бъдещи автори на списанията може да се вълнуват от подобни въпроси, решавам да публикувам своя отговор до него и тук, в блога, та да отговоря косвено и на тях:
Добър ден г-н К.,
Благодаря Ви за писмото. Отговарям Ви веднага на въпросите.
1. Знаете сега каква е ситуацията в Украйна. Списанието го правят там и там ще бъде печатана поредната му книжка, но явно колегите изпитват големи трудности и затова се бавят. Изглежда ще се наложи да го правим тук, в България. Аз очаквам от тях макета на списанието, да го видя и ако имат проблеми, ще предложа да го печатаме тук. Това обаче е свързано с финансов ресурс. Ще видя как ще се оправям. Знайте обаче едно: може да умра от глад, но няма да позволя списанията да загинат по глупава финансова причина.
2. Изпращайте всеки текст, за който Вие лично сте убеден, че ако излезе от печат, след време няма да се срамувате за него. Щото отпечатването е това: излиза веднъж-завинаги и повече не може да са се променя. Преди да видя текста не мога да Ви кажа дали става или не става за отпечатване. Но аз залагам на това: авторите сами да преценяват доколко текстът им е добър.
3. Списанието за образование върви добре, имам доста текстове в папката за следващия брой. Сега излиза месец предварително нова книжка. Реших да го издавам с по-учестена периодика, примерно веднъж на два месеца. Тъй че пращайте свои текстове. Предлагайте и на свои приятели да пишат. Критерият и тук е същият: да казва нещо ново и да го казва убедително.
4. Всяка материална помощ за списанията е добре дошла предвид това, че излизането им от печат (в хартиен вид) е застрашено съвсем реално предвид пълния финансов банкрут на издателя им, именно на моя милост. Българите сме такива: когато гледаме, че някой прави нещо ново и ценно, стоим настрана, гледаме сеир и чакаме той да се провали; никой не се притичва да помогне, това е изключено, ако пък се случи, ще бъде чудо-невиждано. За жалост, такива сме, то затова и нямаме особен напредък, напротив, дегенерираме. Такива сме били, такива си оставаме. Това е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер", наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните.
Всичко добро, старайте сте да сте различен, желая Ви успехи!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

"Европейски мислещият" комуноид Калфин стори унизителни блюдолизнически поклони пред кремълските си господари

Калфин се хвали в Москва с 1500 руско-съветски паметника в България и лъже, че тук не е имало съветска окупация , Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Българският вицепремиер Ивайло Калфин, принизен до „Ивайло” от руски журналист (интересно, дали така би се държал с вицепремиера Дмитрий Рогозин например?), се подмазва на Москва с поредица от русофилски поклони в интервю за руско радио. Хвали се например, че в България има хиляди паметници, свързани с Русия и СССР, след което уточнява, че са 1500 (при обявени от русофилските организация в България около 450 броя).
Неизвестно с какъв мандат Калфин пледира за сваляне на санкциите срещу Русия и констатира, че Русия не е заплаха нито за България, нито за ЕС.
В качеството си на социален министър Калфин съобщава, че в България има 10-11 хиляди руски граждани, но не знаел колко от тях са и български граждани, макар да имало интерес сред тях за гражданството. Същевременно „се говори”, според израза на Калфин, че в България има 350- 400 хиляди имота, собственост на руски граждани и оценката на тази инвестиция била на около 1,8 милиарда евро.
Но най-фрапиращите изказвания на Калфин, гостуващ в Москва на 3 март, са свързани с историята, с което още веднъж доказва откъде русофилите черпят своята антибългарска енергия. Българският вицепремиер се възмущава например, че в музея на дебаркирането в Нормандия не се споменава Съветският съюз (сякаш в комунизираната насила от СССР България някъде изобщо се споменава за САЩ и Великобритания като съвоюващи със СССР държави).
В отговор на войнствен въпрос, според който България е на четвърто място в Европа по вандализиране на съветски паметници, Калфин угоднически нарича „хулигани” българските патриоти, които изразяват отношението си към съветската окупация. Нещо повече, той два пъти подчертава, че не е имало съветска окупация(!?).
Освен това Калфин, макар сам да споменава за българското участие във войната срещу Германия „в последните дни Втората световна война” (а всъщност в продължение на повече от половин година и с жертви, много по-големи от руските на българска земя през 1878 г., например), обявява Царство България за победена страна във войната. Факт, който позорно лежи на съвестта на Кремъл, който не желае да признае България за съвоюваща (точно както през 1878 г. Русия не признава българските жертви и не кани нито един българин на подписването на примирието с Турция), гаврейки се с паметта на близо 40 000 загинали българи в Югославия и Унгария.
Ето цялото интервю в превод на Васил Костадинов за ivo.bg: “Ролята на България – търсене на различни възможности за взаимодействие между ЕС, НАТО и Русия”, Ивайло Калфин в интервю за “Комерсант FM”
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

„Когато в Русия започват да говорят за патриотизъм, знай: някъде нещо са откраднали..."

[image error]

Иска ни се да си спомним думите на класика Салтиков-Щедрин, който още през 19-и век казва: „Когато в Русия започват да говорят за патриотизъм, знай: някъде нещо са откраднали...” Имам чувството, че и сега хората, които изнесоха половината народни пари зад граница, викат най-силно за патриотизма.
Прочетете становището на свещеник ДИМИТРИЙ КЛИМОВ за нравствената ситуация в путинска Русия ; има го и във видеозапис:


КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: В светлината на казаното от Салтиков-Щедрин, а именно:
„Когато в Русия започват да говорят за патриотизъм, знай: някъде нещо са откраднали..."
какво да кажем за наште руски мекерета (от рода на Сидеров и останалата комуноидно-ченгесарска сволоч), които се тупкат в гърдите и се зоват "истински патриоти"?! Тук явно става дума за много пари и за страшно голяма далавера, явно става дума за истински голямо крадене!
Колкото по-голям и по-демонстративен, по-показен и нахален е въпросният "патриотизъм" на наште руски мекерета, толкова по-голяма е далаверата, която трябва да подозираме, че стои зад него, за толкова повече пари (рубли) можем да сме сигурни, че става дума! Тази зависимост трябва да се съзнава от всички, на които им се вижда толкова чудат и фалшив "патриотизмът" на тия именно наши поборници, на които лигите от лакомията им за рубли си стоят неизбърсани под устата им...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Едно показателно изказване на академик Д.Лихачов

[image error]

„Не е нужно да се измисля това, което не е било. Никаква велика история Русия не е имала. Създателите на митовете за историята на Русия са Петър Първи и Екатерина Втора. Цивилизацията в блатата на и горите на Московията се е появила през 13 век, с идването на християнските проповедници от цивилизования Киев. Но още във времето на Петър Първи московските боляри неистово се съпротивлявали на новото като представяли като аргумент своето невежество: "Не искаме киевски проповедници, те там в Киев всички са книжни плъхове, при тях даже жените им четат!“.
Академик Дмитрий Лихачов (Виж също: „АЗ СЪЩО СЕ ОКАЗАХ ЧУЖД“ - ДМИТРИЙ ЛИХАЧОВ И ЛАГЕРЪТ" )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

След като превъзмогнаха свободата и демокрацията, в Русия вече ще превозмогват и хуманизма

Протоиерей Всеволод Чаплин поспорил с Достоевским
Председатель Отдела Московского патриархата по взаимоотношениям Церкви и общества протоиерей Всеволод Чаплин считает неправильным отождествлять христианство с гуманизмом и пацифизмом. Об этом он написал в статье "Истинное христианство или культ слезы ребенка?", опубликованной накануне на сайте "Интерфакс-Религия".
"Гуманность, человечность - это христианская ценность, тогда как гуманизм - это идеология, ставящая грешного человека в центр вселенной. Это предтеча религии антихриста. Не случайно западные воинствующие атеисты называют себя именно гуманистами", - пишет священник в статье "Истинное христианство или культ слезы ребенка?", - говорится в публикации.
Комментируя опубликованную в "Независимой газете" статью главного научного сотрудника Института экономики РАН Александра Ципко, Чаплин отметил, что отношения Бога и человека "гораздо более таинственны и сложны, чем демократический процесс, а уж тем более чем штампы обезбоженного политкорректного "христианства-лайт", придуманные в шестидесятые и последующие годы приспособленцами - сначала у протестантов и католиков, а потом в среде православных богословов-эмигрантов, живших на Западе".
Автор указал на то, что и православные цари, князья, полководцы, причисленные к лику святых, применяли силу, "причем их действия были в наивысшем смысле оправданы именно тогда, когда они ратовали не только за Отечество, но и за правую веру, отстаивая свободу людей хранить ее и жить по ней, особенно перед лицом агрессивного навязывания иноверия или безбожия".
Священник также напомнил, что и в Ветхом, и в Новом Заветах есть примеры того, как Бог насылал бедствия и гибель на целые народы. По его словам, Господь поступал так "не ради отмщения, а ради того, чтобы сохранилась единственная истинная вера и люди не отпали от нее".
По мнению Всеволода Чаплина, для Бога приход к истине хотя бы части человечества "важнее, чем "слезинка ребенка", как бы ни нравилась кому-то эта красивая, но богословски сомнительная фраза Достоевского, и как бы ни хотелось кому-то считать, что земная жизнь - это главное".
"Для христианина она не имеет высшей ценности. Выше, важнее - настоящая жизнь, жизнь вечная, к которой Господь приводит людей и народы разными путями, в том числе через страдания - страдания реальные, никак не вяжущиеся с идеей обывательского душевного и телесного комфорта, обычно разрушающие этот комфорт, но принимаемые с благодарностью теми, кто, претерпев их, вошел в блаженное вечное царство", - написал Чаплин.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.