Ангел Грънчаров's Blog, page 1712

Научно доказателство за безсмъртието на душата?!

Българин смая света с хипотеза за информационното поле на душата , с пълен видеозапис на интервюто.
Научни трудове на д-р Съргойчев се съхраняват в Националната библиотека на Канада.
Каква е връзката между енергията и материята? Дали физическият вакуум е празно пространство или съдържа невидима микроструктура? Какво определя постоянната скорост на светлината? Физиката трябва да бъде изградена върху фундаментална основа.
Физикът Д-р Стоян Съргойчев от 24 г. работи извън България. Определя себе си като експериментатор в своята област. Научната си дейност е развивал в САЩ и Пуерто Рико, печелил е конкурс в Канада, където работи по космически и атмосферни изследвания. Научни трудове на д-р Съргойчев се радват на голям интерес и се съхраняват в Канадската национална библиотека.
В студиото на "Въпрос на гледна точка" той разказа повече за своята хипотеза за съществуването на информационното поле на душата. Тя се гради на базата на отделни елементи от микрокосмоса като биомолекулите, ДНК, мозъчните протеини и връзката между тях.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ученици от ПГЕЕ-Пловдив играят Harlem Shake

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Дискусии по епохалната и тъй епична абсурдистка и административна сага a la Кафка-Йонеско-Оруел-Бекет, разиграла се в последните години в ПГЕЕ-Пловдив

Решавам да публикувам отделно някои дискусии от блога, обединени от обща тематика, пък макар и провели се по повод различни публикации; обединяващата ги тема е епохалната и тъй епична абсурдистка и административна сага a la Кафка-Йонеско-Оруел-Бекет, разиграла се в последните години в ПГЕЕ-Пловдив, която завърши с моето уволнение по смехотворния параграф "негоден за системата" и пр., сиреч, с крайно скандалното от гледна точка на закона лишаване на моя милост от преподавателски права; ето какво имаха добрината да си кажат събеседниците и опонентите около тази така съблазнителна за коментиране, но невероятна от гледна точка на здравия разсъдък история:
Лишаването ми от преподавателски права, както и да го погледнем, е грубо нарушаване на моите най-фундаментални човешки и конституционни права
13 коментара:
Анонимен каза: Смешен плач! И да плачеш, е да ревеш, нищо няма да постигнеш, ние те победихме! Връщане назад няма да допуснем. Нашият сплотен около любимата ни директорка колектив не те иска повече, Грънчаров, така че изобщо не се хаби да се опитваш да се върнеш някога в образователната система. Тя не е за такива като теб! Колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре за теб. Казах ти да станеш метач, да се мирясаш най-сетне, не ме слушаш. Но полза от писането ти няма, като ми пееш, Пенке ле кой ли ми те слуша!!!! :))))))))))
Анонимен каза: Правилно си уволнен за некадърност, Грънчаров, ето и това твое писмо доказва, че си некадърен. Мисълта ти е неясна, теб учениците не могат да те разберат. Освен това имаш неправилни убеждения по всички въпроси, затова правилно госпожа Анастасова те уволни. Повече няма да бъдеш учител, такива като теб не бива да бъдат учители. Защото са вредни за възпитанието на учениците.
Анонимен каза: аве ква е тая мода автора сам да си пише хейтърски коментари за създаване впечатление за дискусия или кво ли...
Maria Vassileva каза: Пълни глупости в горните 2 коментара. Не стига това, че са глупости, ами показват и колко е умствения багаж на коментиращите... не можели да разберат, мисълта на Грънчаров била неясна (защо ли на мен пък ми е пределно ясна, винаги ме е удивлявала способността му така ясно и търпеливо да излага мисълта си, което за един учител е просто безценно! И най-дълбоки мисли е способен да направи достъпни за всеки, то това се вижда и просто крещи и в ТВ предавания, и в сниманите уроци, и в текстовете му).
Та освен глупаво, посредственото и повърхностно мислене, от тези коментатори винаги е лъхала една неистова злоба, злонамереност, човеконенавистничество и простащина! Кой що-годе възпитан и добър човек може да каже на себеподобен "иди да метеш улиците", "не те бива за учител" и т.н. Била съм свидетел хиляди пъти как тази директна грубиянщина - типично български маниер на комуникация, изумява чужденци,толкова потресаващо е такова поведение за тях. А тези особи твърдят, че Грънчаров бил вреден за възпитанието на учениците! Би следвало от тяхна гледна точка толерантността, свободолюбието, зачитането на човешките права, етиката, морала, деликатността, справедливостта, достойнството, така присъщи на Грънчаров, да не струват нищо! Е присмивайте му се тогава на изброените тук качества, които е доказал! Май вие сте на светлинни години разстояние от общочовешките норми и от времето, но едва ли разбирате за какво става въпрос и какво вършите... O, Sancta semplicitas!
Maria Vassileva
Анонимен каза: Много лъжеш бе Ангеле
Анонимен каза: Никога, ама никога няма да спечелиш това дело. Българският съд се ръководи от закона, а не от глупостите на хората. Всички четаха това решение на съда и на всички им стана ясно, че няма как да имаш качества след като езика на омразата в теб доминира.
Виж си коментарите в блога. С когото не си съгласен, той за теб е мерзавец и къмомоид, идиот и т.н.
Жалко, много жалко, че си бил учител толкова години.Един истински философ не би дръзнал да плюе в блога си съдия по делото и най-малко да коментира работата на съда.нали каза, че имаш адвокат, ами остави адвоката да си свърше работата. Не се занимавай с глупости.
Ангел Грънчаров каза: Драги ми таваришч комуноид, никога не казвайте никога! :-) Че ще съжалявате един ден. Апропо, аз съм справедлив човек и никога не бих си позволил несправедливостта да не нарека един комуноид комуноид, или на един един мерзавец да не призная мерзавщината му. Ний, философите, както вече знаеш, много уважаваме истината и живеем според нея.
А относно дялото аз съм го спечелил отдавна, само дето някои още не са осъзнали това. Истината винаги в крайна сметка тържествува, а лъжата бива опозорена навеки....
Анонимен каза: Мога да си заложа главата, че това дело ще го загубиш и на окръжен съд и на върховен и където и да е. Лъха Ангеле, Лъха злобата ти и омразата към хората. Ти си най-велият, ти даваш съвети на простосмъртните, всички други са нищожества според теб. Не се ли усещаш? Няма как, боледуващата душа има няколко аспекта - или да се свие и да се примири с недъга си или да покаже, че е "велик".
Анонимен каза: Госпожо Анастасова, защо от свое име не се изкажете, защо се криете като плъх, представяйки се за не знам си за какво???
Ангел Грънчаров каза: Госпожо или господине, бихте ли се пояснил (пояснила) къде именно доловихте "злоба" и "омраза към хората" в горния текст, именно в писмото до съдия Иванова? :-) Сигурна (сигурен) ли сте, че нямате някакви халюцинации? :-)
И.Петрова каза: Г-н Грънчаров, не е беда, че няма да работите като учител, има много други сфери, където може да се реализирате. Напълно е възможно след толкова години даскалуване, човек да получи професионални изкривявания. Едно такова решение на съда не означава, че Ви смятат за некадърник, както сам си внушавате.
Иначе, ако хората не се изхабяваха, нямаше да ги пенсионират, а както знаем учителите неслучайно могат да се пенсионират по-рано.
Вие сте талантлив философ и с писателска дейност достойно ще се прехранвате, вижте Иво Инджев.
Аз също бях принудена от обстоятелствата да сменя професията си, в един момент прецених да го сторя, за да не стигам до унижението да ме отстранят по непригодност, което разбира се е и по-унизително.
Във Вашия случай може би повече Ви тежи, че сте отстранен, отколкото, че сте без работа. Личната обида! Но с вашето здраве не си ли задавате въпроса, ако се върнете ТАМ, дали ще издържи сърцето Ви на този психически тормоз.
Или искате да си отмъстите?!... Имайте в предвид, че злобата понякога е като бумеранг, който може да се стовари върху главата на този който го хвърля.
Примирете се и използвайте таланта си в писане на книги. Сега ако не ги четат, все ще дойде ден да бъдат оценени. Така ще можете да сте по-спокоен и да поживеете още дълго.
И.Петрова
Ангел Грънчаров каза: Другарко И.Петрова, благодаря за загрижеността Ви за мен, за моето здраве, за моето бъдеще, за моята съдба, а също и за тъй умните съвети, които ми давате, с оглед да си удължа живота, но позволете да отбележа, че все пак аз съм този, който решава какво да прави, а пък възпитаните хора обикновено отбягват да си навират носа в чуждите работи, щото нормалното е всеки да се грижи за своя си живот, а пък другите ги оставяме да правят същото.
Апропо, и Вие, без да ме познавате, говорите за някаква фантастична "злоба", която щяла била да се върне като бумеранг, кой знае защо, върху... мен, при положение че е твърде близо до ума, че други са тия, които в цялата таз история проявяваха не само злоба, не само завист, не само тормоз и терор спрямо суверенна личност като мен, но и направиха нужното да ме дискредитират и като личност, и като преподавател. Обикновено бумерангът се връща при този, който го е хвърлил, в случая Вашето тъй умно изказване би следвало да го адресирате до тези, които именно постъпиха така с мен, сиреч, сбъркала сте адресата, тъй мила другарко "И.Петрова". Поне това бих желал да Ви кажа. А иначе много съм трогнат от Вашата загриженост за мен, но все пак искам да Ви уверя, че просто нема нужда чак толкова много да се грижите за мен, по-добре грижете се единствено за себе си...
Да вметна и това: "теорията" Ви за "професионалното изхабяване", мила другарко "И.Петрова", е несъстоятелна. Особено в конкретния случай. Вероятно има хора, които се изхабяват професионално, но само когато упражняват професията си по неверен, по неадекватен начин - или пък са се захванали да практикуват професия, за която нямат качества или призвание. В моя случай, уверявам Ви, това не е така: практикувах и практикувам (дори и сега, като "безработен") професията си с пълно отдаване на силите, с един невероятен духовен ентусиазъм, който, предполагам, Ви е съвсем непознат, което именно е предпоставка не за "изхабяване", а за генериране на нови сили, на опитност, на вдъхновение. Когато човек работи една работа с вдъхновение, с ентусиазъм, тази работа изобщо не го амортизира, такъв човек именно и постига много, при това преживява такъв духовен подем, че за никакво "изхабяване" тук не може да става дума; в сферата на духовното не важат ония закономерности, които са валидни за другата, за материалната сфера. За Вас тия неща, за които говоря, вероятно са съвсем непознати, по тази причина няма как да ме разберете, но аз все пак съм длъжен да Ви ги кажа, за да ги имате предвид. Изхабяват се в сферата на образованието само ония, които са работили работата си си механично, изпълнявали са догмите на системата, за тях такива неща като творчески подем и ентусиазъм са били съвсем непознати, е, тия хора наистина се амортизират, нещо повече, умствено деградират, оскотяват, стават зли, злобни, завистливи и т.н. И точно те почват силно да мразят ония, които са си на мястото, които творчески подхождат към работата си, които разглеждат образованието като една най-фина духовна дейност. Тъй че бих Ви посъветвал да отправите загрижеността си към други хора, които явно сами не знаят що дирят в сферата на образованието ,след като им липсва нужния за това потенциал, и по тази причина друго не правят освен да вредят на ония, на другите, на призваните за тази дейност. Поняла отчасти меня, таваришч "Петрова"? :-) Будьте здорова!
Още нещо, простете, другарко "Петрова": моя милост смята, че е за предпочитане човек да живее кратко, но достойно, а не дълго, ала опозорен и деградирал като личност, малодушно, лишен от чест и от самоуважение. Подлеците, предполагам, много дълго живеят, мила другарко "Петрова", но не ми хвалете такъв "живот". Ботев живя само 28 години, Вие, предполагам, сте даскалица, и като такава би следвало да можете да обясните на младите защо животът на Ботев е по-достоен за пример от живота на някаква дългоживееща мижитурка. Та мисълта ми е, Вие живейте дълго, ний предпочитаме да живеем по-кратко, но истински, сиреч, достойно. И в борба. И свободно. А не като презряна долна твар...

"Отвореното писмо на гражданина Грънчаров до съдия Иванова в защита авторитета на българското правосъдие" замина при адресатите си
4 коментара:
Анонимен каза: Грънчо за теб важи поговорката Луд омора не знае...
Госпожо Анастасова не се притеснявайте на него никой не му обръща внимание нека се излага всички само на вас вярваме.....
Maria Vassileva каза: Само така! С тях иначе не може, или те нас ще пратят в бездна, или ние тях. Само че... все има едно "но", нещо не ми съвпада с библейските закони и това ме раздвоява винаги при борбата за справедливост, не знам кога ще порасна духовно толкова, че да нямам колебания. При всички случаи обаче да изкарват вас "необразован" и "не ставащ за учител" си е невероятно безочливо и нагло. Има маса негодни преподаватели, но на тях дори дисциплинарно наказание не е налагано, а по параграф "некадърен" никой не съм чувала да е уволнен. Пазете си здравето, господин Грънчаров, за повечето умове в образованието това, което искаме е или неразбираемо или разбираемо, но недопустимо, имат съображения. Успех от сърце!
Maria Vassileva
Ангел Грънчаров каза: Благодаря! Аз се оставям да следвам това, което, което Сократ навремето е определял като "демон", именно да слушам гласа на съвестта (по думите на Кант тя е Божий глас в душата на човека). Воден от тези съображения нямам колебания да правя това, което правя, въпреки всички рискове. Някак си малодушието, примиреността не са ми по вкуса. Затова съм такъв. На моменти се успокоявам, че природата ме е създала такъв неслучайно :-)
Райчо Радев каза: Поздрави и успех. Имаш моята подкрепа. Смисълът на човешкия живот е неговото духовно битие.
Мое среднощно лично писмо до г-н Министъра на образованието и науката
3 коментара:
Анонимен каза: Жалък си Граничаров..... нищо няма да постигнеш напротив сам си влошаваш положението.... нали знаеш поговорката колкото повече мърдаш толкова повече ти......... ама на теб явно ти харесва това...........
Анонимен каза: Правилно госпожа Анастасова те уволни и изгони от нашето училище. Ти наистина не ставаш за учител според изискванията на нашето време. Просто тя успя да докаже, че нямаш нужните за това качества. И Министърът ще подкрепи не теб а нея защото тя е права. Доказателство за това че госпожа Анастасова в случая е правата страна е това, че целият наш сплотен колектив застана не зад теб, а зад нея. В нашето училище работят най-добрите кадри на образователната ни система. Те са майстори в учителстването. А ти си никой и нищо. И на папата да се оплачеш, и на арменския поп да се оплачеш пак нищо няма да постигнеш. забрави повече да бъдеш учител. Време е да се насочиш към подходящ за уменията ти занаят за да доживееш до пенсия. Примерно стани мияч на съдове или метач на улицата. Защо не пробваш да станеш работник по поддържането на хигиената в нашето училище? Госпожа Анастасова е много човечна и непременно ще те вземе на работа понеже си и трудоустроен. Тогава ще можете да си стиснете ръка но за това ти трябва да се примириш че за друго не ставаш....... Много си горделив Грънчаров и оттук иде проблема ти. Въобразил си си че си даровит а това обаче не е така.............
Томи Томев каза: Господа анонимни... Защо нямате смелост да се идентифицирате, ами се криете като мишки зад анонимността.
Томи Томев
До нас достигнаха сведения, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив отново била уволнила възстановения от съда учител по компютърни технологии инж. Калин Христов!
10 коментара:
Анонимен каза: Грънчаров твоя приемник в ПГЕЕ се нарича Хармилин Господинов и е известен само с това, че е човекът, който е победил в конкурс за най-странно име :))))
Анонимен каза: Но за сметка на това е бил кандидат за народен представител от партията на госпожа Анастасова разбира се! :))))
Анонимен каза: а коя е партията на г-жа атанасова
Анонимен каза: Национално училище за музикално и танцово изкуство "ДОБРИН ПЕТКОВ", ПЛОВДИВ, ДИПЛОМИРАНИ 1975 година:
Хармилин Тодоров Господинов Цигулка
Анонимен каза: Ангеле, няма как да не си забелязал че Анастасова е много зле с нервите. Тя беше зле с нервите още преди да встъпи във война с теб, но сега можеш да си представиш в какво състояние е. Всички знаят, че пие силни успокоителни. Тя е много зле психически. И точно затова е заплаха за нашето училище. Това го знаят всички. Ето пример в тази връзка:
В училището както знаеш имаше една друга учителка по литература, Мими Михайлова. Много свястна като личност, коренна противоположност на Анастасова. Поетеса, издала няколко книги със стихове плюс книги с учебна цел, литературни анализи и пр. Талантлива, пише хубаво. Михайлова и Анастасова навремето бяха неразделни приятелки. В един момент обаче се скараха и встъпиха в страшен конфликт. Не можеха да се гледат направо. Тогава Анастасова се скъса да пише анонимни доноси срещу нея и срещу Паунов, мръснишки доноси, глупости от рода на това че били любовници и какво ли не още. Михайлова също беше кандидат в конкурса за директор на училището. Но директор стана Анастасова. Всички очаквахме да почне люта битка на Анастасова по съсипването на Михайлова. Но Михайлова за разлика от теб постъпи умно и сама се махна. Спечели конкурс за директор на българското училище в Прага. И замина. Анастасова по това време се беше вкопчила в битката с теб. Тя поначало талантливи хора около себе си изобщо не може да търпи.
На мен ми се струва, че трябва да поискаш освидетелстване на Анастасова пред психиатър. Тя има всички белези на диагноза параноя. И то в тежка форма. Ако Анастасова отиде на психиатър психиатрите ще и сложат доста тежка диагноза, което може да доведе до падането и от власт. Съветвам те да постъпиш според пословицата - с нейните камъни по нейната глава. Има хляб в тази работа. Истина е, че тя не е добре с психиката.
Това исках да ти кажа. Смятам, че е важно.

Анонимен каза: Това са пълни глупости! Госпожа Анастасова е в блестящо психично здраве! Целият колектив на ПГЕЕ може да свидетелства за това. По-дружелюбен човек от нея няма. Тя не може да понася фалшиви личности като тоя некадърник Грънчаров.
Анонимен каза: Блазе на толкова достойните учители от нашето училище! Погледнете какво достойнство и авторитет излъчват те! Някои непълноценни индивиди им завиждат и по тази причина си позволяват да хулят колектива на нашето училище. Нека некадърниците, които госпожа Анастасова изгони от нашето училище да знаят, че тя постъпи напълно справедливо и правилно спрямо тях. Те не заслужават да бъдат сред толкова достойния колектив на ПГЕЕ Пловдив.
Анонимен каза: Достойни ама друг път! За да оцелеят им се налага всеки ден да се унижават и да плюят на достойнството си - като правят мили очи и се подмазват на директорката. Това тяхното живот ли е? За единия хляб и заради спокойствието да плащаш толкова голяма цена. Единственият който запази достойнството си е господин Ангел Грънчаров. Той не допусна да се унизява пред директорката. Остана личност, не мижитурка като някои други. Вярно, тя точно по тази причина се разправи с него, но той поне си запази авторитета. Нека тия, които всеки ден търпят безропотно отровната атмосфера в това училище да му завиждат за моралното превъзходство. Какво от това, че си пазят заплатите и спокойствието? Но за сметка на това плащат жестока морална цена. Разбира се ония, които са достатъчно опорочени да нямат подобни морални скрупули, не мога да разберат това, което сега пиша, но нека все пак да опитат да осъзнаят какво загубиха и какво спечелиха като мълчаха така позорно и като позволиха Анастасова да се разправи така жестоко с Грънчаров. Дали един ден те ще съжаляват за малодушието си? Нима даже не ги е поне малко срам да гледат учениците си в очите им? И това ми било възпитатели!!!!!
Анонимен каза: Абе Грънчаров до мен достигнаха сведения, че този Хармилин Господинов който е назначен на твоето място в ПГЕЕ нямал философско образование а бил завършил висша партийна или комсомолска школа преди 1989 година. Бил близък на съпруга на Анастасова по ДС-линия. Защо не поразровиш този въпрос...
Сърдечна благодарност за подкрепата!
2 коментара:
Томи Томев каза: Напълно съм съм съгласен с написаното от г-н Радев и се подписвам под него. Ангел има нужда от нашата подкрепа защото пък ние имаме нужда от него и борбата му за нормалност в живота ни от където и да го погледнем. Да подкрепим човека който е отдал живота си на каузата на просвещението. Да го подкрепим, кой както може и с каквото може.
Томи Томев
Maria Vassileva каза: Според мен трябва да създадем група на тези, които не са съгласни с действията на директора Ст. Анастасова и да напишем опровержение до редица инстанции, както и в пресата. Ангел бе квалифициран като "необразован" за да работи като учител от нея, това толкова нелепо твърдение не трябва да й се размине в никакъв случай, защото той е един най-образованите учители в страната. Да действаме, много закъсняхме! Кой има компетентност да оформи сайт на такава група, за да пуснем в ход ефективна защита?
Maria Vassileva
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Кръстното дърво на Голгота - символ с огромен, пребогат духовен смисъл

НА ТВОЯ КРЪСТ СЕ ПОКЛАНЯМЕ, ВЛАДИКО, И ТВОЕТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ СЛАВИМ
"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва." (Марк 8:34)
Във времето преди Христос, в римските провинции, кръстът е бил унизителен символ и средство за мъчение - на него са разпъвали роби и разбойници. Със Своята кръв Спасителят освещава Кръста за да бъде той оръдие на Победата над злото - съвършеното оръжие, което не погубва, но спасява.
Кръстната светиня съпътства целия живот на християнина - от Кръщението до последното движение... За човека няма друго знамение по-почитано и съкровено.
... Човешкото спасение започва от дървото в Райската градина, от което произхожда грехът и смъртта, и се изпълва с Кръстното дърво на Голгота - за безсмъртие и светост.
Християнският живот е познание на Кръста, за да бъдем способни да кажем накрая: "Не аз живея, а Христос живее в мене" (Галатяни 2:20).
Амин.
Написа: Radoslav Yovchev
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

И най-абсурдното не е достатъчно абсурдно за Русия

Путин го няма. Пресслужбата на Кремъл се подготвя за извънредна пресконференция в неделя. Алексей Мухин пише - "Крепете се - Путин премина на друго ниво във вашата игра". Над Москва кръжат въртолети, има отцепени райони, знамето над Кремъл е спуснато, на казионните журналисти е дадено нареждане да не напускат столицата, говори се, че е убит висш генерал, задържат се и се отменят вътрешните полети, вчера през нощта край Кремъл минаха сума ти тирове, сега нещо се строи на Червения площад, което прилича на сцена...
Какво по дяволите става? Какви са вероятностите? Вождът или е брахтисал, или е станал жертва на преврат, или утре на годишнината от абдикацията на Николай II ще излезе триумфално и ще се обяви за цар. Последното звучи налудничаво, но нищо абсурдно не е достатъчно абсурдно за Русия.
Написа: Dimitar Stoyanov
Tatiana Christy каза: Тази конструкция пред Кремъл ще да е ешафод, но ще се види за кого. Не широко известен факт е, че любимият държавник на Путин е не кой да е, а Иван Грозни...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Те обичат таваришч Путин по 12 часа на ден!

Троловете разказват за неуморната си дейност.

Они любят Путина 12 часов подряд

Кто такие "кремлевские тролли" и чем они занимаются? "Министерство правды" в Петербурге

Петербург Свободы: "Петербург - российская столица "политического троллинга"? Кто такие "кремлевские тролли" и чем они занимаются? "Министерство Правды" или "Министерство Лжи"?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Относно началото на мое проучване около т.н. религиозни "секти"

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Възразявам решително срещу толкова несправедливата теза, че г-н Дудукът бил глупав!

Море, айде де, откъде-накъде, моля ви се - г-н Дудукът изобщо и никак не е глупав: я какви постижения има, пък и парички добри припечели - как така да е глупав?! Възразявам решително срещу толкова несправедливата теза, драги ми дами и господа съдебни заседатели!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Музикален поздрав с пожелание за хубав ден на всички!

Публикувай от STAR FM 93.9.
И оригиналът:



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Да се възмутим: пробутват ни коварен и опасен план за по-нататъшното морално разложение на българското общество и държава!

[image error]

Специален статут за „предводителя на дворянството“? Дами и господа, възмутете се! , Автор: Ognyan Minchev
В публичното пространство повече или по-малко оживено се обсъжда "специален статут" на бившия цар. Отново сто и отново интелектуалци искат този статут - с леко забравените аргументи отпреди 15 години. Защо сега? Защото знаят, че българската обществена памет е тъжно къса? Време е да сме забравили грабежа - и на рилските гори, и на swap-а на външния дълг, и на БТК, и приготовленията да се грабнат милиардите от магистрала Тракия - което слава Богу бе осуетено. Българчетата попсуват-попсуват, позъбят се в кръчмата на тирана, пък забравят... Озлоблението към новата власт изтиква възмущението от старата.
Това обяснение е елементарно логично, но не е достатъчно. Защото бившият цар от години разполага с моралния статут, който сам си изгради - "предводител на дворянството". Неговото амплоа идеално се слива с литературния герой Иполит Матеевич Воробянинов от "Дванайсетте стола". Ние не сме го поставяли в тази роля - той сам се постави в нея. Дребнавият тарикатлък и безскрупулност в преследването на имоти и облаги, които не му принадлежат - нито по право, нито по съвест - го оприличават без остатък с "предводителя на дворянството" от епохата на Илф и Петров. Какво може да направи българската общественост по този повод? Да осигури достъпа до зашитите в тапицерията диаманти? Е, колко пъти? Да даде всичко поискано с надеждата, че този път апетитът няма да дойде с яденето? Не, като изключим личната скромност на благородната персона, въпросът не се изчерпва с имотите и облагите, които ние, българите можем да додадем. Интелектуалците на третия Кобург искат статут, който да осигури достъп до ключа на "голямата квартира", където Москва държи парите си.
Мадридският изгнаник бе доведен на власт с цел гарантиране интересите на укрепващата българска олигархия и нейните кремълски патрони. Само размразяването на АЕЦ Белене е достатъчен пример за това как се служи на имперски господари в България. Но агент Паразит бе употребен и захвърлен - толкова му беше ресурса... Мина време и днес сме свидетели на драматична криза в жанра. В пика на своята мръсна война срещу Украйна и Европа Москва се провали в кадровата си политика в България. Коалицията на остатъчната БСП, Сарая и атакуващите хулиганчета на котлова храна при Петровка даде плачевни резултати. Масовите протести не дадоха на марионетния кабинет Орешарски въобще да заработи. До размразяване на Белене изобщо не се стигна. Южен поток потръгна с бруталната корупционна сделка между Гапром и корпоративно-търговските мултаци за 4 милиарда евро. За тяхно съжаление марионетният кабинет не можа да преодолее Третия енергиен пакет на ЕС и се срути заедно с КТБ. Амбициите на Кремъл да доразгради България като безстопанствен заден двор на Европа, като едно голямо пристанище Росенец, където кагебистката олигархия може да краде и безчинства без закон и ред, срещнаха обективна преграда - изчерпаха се що годе талантливите негодници, които можеш да поставиш на власт в България като колониална администрация на Кремъл.
Затова пред очите ни текат оперативни мероприятия за освежаване на кадровия състав. Активиран е агентът Голям шлем, на когото е поставена задача да сглоби лява коалиция, включваща нещастния остатък от бившата БКП на Позитано, да срути крехкото парламентарно мнозинство и да предаде кабинета Борисов-2 изцяло в ръцете на стария приятел Ахмед Демирович. Ех, колко добре би било към компанията да се присъедини и благородникът агент Паразит, но него дори и слабо помнещите българи няма да изберат за втори път. Но не бива да се изпада в униние. Можем поне да го поизчеткаме, да му теглим един лак и да го пращаме при роднините му в Европа за да пропагандира благост, търпение и отстъпчивост към кремълската агресия в Изтока на Стария континент. Днес срещу Украйна, утре...
А вътре в България персоната с "особен статут" да участва в обществения дебат, да умиротворява, дълбокомислено да внушава малодушие и капитулация пред натиска на Москва с "дълбоко прагматични" аргументи. В мръсни времена живеем - особено мръсни за България, която пропусна шанса да се изправи и да поиска истински суверенитета си през последния четвърт век. Дами и господа, повръща ми се пред искането за "специален статут" на Симеончо. Ако за българската монархия от Третото българско царство е необходим статут, то това е статута на достойната историческа оценка от дистанцията на времето за цар Борис Трети, та дори и за предшественика му Фердинанд. Борис Трети успя да спаси България от разрушенията на Втората световна война и да устои на натиска да изпрати български войски на източния фронт. Малко ли е това? А връщането на Добруджа? Спасяването на евреите? Това е статута, който историческата памет трябва да предостави на династията. Фердинанд осъществи краха на българското национално обединение с двете катастрофи, но има безспорната заслуга за изграждането на една суверенна държава, с добра администрация и силна армия. Това е статут - оценка, лишена от пристрастията и злобата на деня.
Третият - остатъчният Кобург... неговият статут за мен е описан по-горе. Дами и господа, възмутете се! Възмутете се от ненаситноста на натрапника, от моралната му нищета да служи на тези, които избиха семейството му, от готовността му на преклонна възраст отново да слугува. Възмутете се от опита на наши съграждани - интелектуалци или не, отново да ни го пробутат. Слава Богу, този опит днес не представлява политическа опасност. Но той е опасен в плана на по-нататъшното морално разложение на българското общество и държава. Стига подигравки с националната свяст на един народ, самоосъдил се на отсъствие на достоен национален елит, който да го води към бъдещето! Стига сме прегръщали имитации на лидери и марионетки!
Времето в което живеем е безмилостно - то или ще ни припознае, или ще ни отхвърли. окончателно. Изгубихме един благоприятен четвърт век да се освободим от бруталната посткомунистическа олигархия, която ни продава за паница леща на своите покровители от епохата на Студената война. Време е да се вземем в ръце: вярата, че можем да оцеляваме - ако не да живеем достойно - този път може да ни поднесе лоша шега.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Напълно споделям тревогата и призива на г-н Минчев! Апелирам толкова добре аргументираната му позиция да се разпространява колкото се може по-широко, та да стигне в крайна сметка до съзнанието на всеки български гражданин. Нека този път да осъществим едно мощно блогърско, фейсбук и интернетно цунами, та да осуетим бляскаво плановете на закулисните сили да ни правят на идиоти!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.