Ангел Грънчаров's Blog, page 1708

Руснак потъна и се удави в нужника си...

Россиянин из Мурманска утонул в туалете
Об этом сообщает FlashNord со ссылкой на источник в правоохранительных органах.
«Трагедия произошла в четверг. Мужчина, проживающий в деревянном доме без удобств на улице Фестивальная, погиб в уличном туалете», — заявил источник. Согласно предварительной информации, смерть мужчины наступила в результате удушья.
В настоящее время в Мурманске насчитывается более десятка уличных туалетов в микрорайонах ветхого деревянного жилья с удобствами во дворах.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това се случва в страна, която има претенция за световно господство...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Б.Димитров беше освиркан и изгонен по време на днешното обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе

Пловдивчани натириха от храма на историята търговеца Божидар Димитров , Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Сервилните български телевизии създадоха в личния премиерски комуникатор на историческите „истини” в България Божидар Димитров фалшивото чувство за (медийно) величие. Едно е обаче да му тикат микрофона за чалгаджийските му интерпретации на историята в изгода на Русия и да му кимат в съгласие с глупостите медийните мълчаливци, друго е да бъде изправен пред свободни граждани.
Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров беше освиркан и изгонен по време на днешното обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе. Скандалът се разрази, когато Димитров се опита да вземе думата в защита на проекта на архитект Юлий Фърков, който беше повод за дебата, съобщава Дарик радио.
Част от хората в залата, които бяха над 200 души, започнаха да го освиркват, други да викат „Вън”, а трети да ръкопляскат силно, за да не може той да се изкаже. Видимо изненадан и изнервен от случващото се Димитров дори влезе в словесни сблъсъци с част от присъстващите, след което напусна залата.

Освиркаха и изгониха Божидар Димитров от обсъждането за Небет тепе, © снимка: Dariknews.bg, Пловдив
Обсъждането продължи в относително спокоен тон повече от четири часа, като се изказаха над 50 човека, професори археолози и архитекти, преподаватели, представители на граждански сдружения и други организации. След като архитект Фърков, заедно с човек от екипа си представи идейния си проект, започнаха изказванията на присъстващите, които масово и категорично бяха против проекта.
Като цяло общото мнение на хората беше, че ако има намеса на Небет тепе, тя трябва да бъде максимално сдържана и с акцент към запазване на автентичността на обекта, се казва в сайта на Дарик.
Както се вижда, гражданите са защитили автентичността на обекта срещу поредния опит на търгашите да „правят пари” от историческото наследство – нещо, с което приоритетно се занимават на концесия овластените от Бойко Борисов негови подобия по манталитет Вежди Рашидов и Божидар Димитров.
Двамата чалгаджии се надпреварват с идеи как да се печели от „билетчета”. Самозваният говорител на историческата наука (археология, политика във връзка с тях) Божидар Димитров, който черпи това самочувствие от личната протекция на Бойко Борисов. Димитров стана дори международно известен с тъпите си акции за привличане на руски туристи в родния му Созопол с използване на тяхната езическа набожност пред предполагаеми свещени мощи, изкопани в местните пясъци и излагани на показ срещу „билетчета” в морския курорт.

Присмяха му (ни) се и някои западни медии.„Въпросните “мощи” многократно дадоха повод за иронични бележки с дребен шрифт из европейските медии, закъсали за теми през летните жеги”, иронизира Дойче веле през юни 2012 г. на тази шарлатанска амбиция, която включва сензационни разкрития на вампирски погребения, обнародване на намеци за открития с библейски корени и други подобни величави находки на търгашеския нюх на търговеца Димитров в храма на историята.
В древния Пловдив обаче, при челен сблъсък с граждани, които явно не се поддават на шарлатанския чар на чалгаджията (защото не треперят за заплатката си, подобно на някои водещи на телевизионни предавания), маститият директор на музея от Бояна край София е ударил най-после на камък в копаенето към дъното на своето нахалство.
Вежди Рашидов не пада по-долу от гореспоменатия дялан камък (претърколил се директно от БСП в антуража на Борисов). Министърът на културата Рашидов въздиша по мавзолея на съветския надзирател в България Георги Димитров.
„Щях да правя пари от билетчета за мавзолея”, въздиша на 20 март 2015 г. Рашидов, цитиран пак от Дарик.

Същевременно няма кой да го попита какво стана с обещаната от него печалба от вероломното му нареждане в последния момент да бъде преименуван създадения с държавни средства на 19 септември 2011 г. музей на комунистическия кич в София, който щял да носи приходи от билетчета с названието си Музей на социалистическото изкуство. Той беше обещан като Музей на тоталитарното изкуство, но това явно засягаше лично дерибействащия в изкуството Рашидов, който спретна „възродителен процес” на начинанието.
На тази управляваща печалбарска кичозност няма опозиция, която да се противопостави. Защото Вежди и Божидар са страстни русофили и русофилската ни опозиция няма как да възрази на русофилските началници във властта.
Р.S. Читателите на този текст са поканени на представянето на новата книга на автора, което ще се състои в София от 18.30 ч. в зала “България” на 17 април 2015 г.
[image error]

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Сърцето

Hayatın ritmi!!Kalbi çalışırken böyle görmüş müydünüz? Güzel bir animasyon..Hanalton Borges'in izniyle

Posted by DoktorlarSitesi.NET on 16 ноември 2014 г.

"Най-много от всичко друго слушайте сърцето си - защото в него са изворите на живота..." (Библията)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Категоричното доказателство, че по време на т.н. "турско робство" никакви роби не сме били

Клуб "Военна История"
Вчера стана ясно, че според немалко хора, българите са били под робство. Сега, това принципно не е страница за българска история, обаче за нас Александър Стоянов и Юлиян Недев, ни е яд, срам и жал, когато собствените ни деди са наричани роби от техните си потомци. Смятам че подобно отношение към онези горди мъже и жени, които 500 години са съхранили своят бит, религия и култура е срамно, позорно и меко казано абсурдно. Ето защо си направих труда просто и ясно да съпоставя българските селяни в османската империя и техните ЗАКОННИ (според османското право) права и "правата" на робите по плантациите в Новия Свят.
Оставям на вас сами да прецените дали дедите ни са били роби или не.
ТОВА, РАЗБИРА СЕ, НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НАРОДА НИ НЕ Е ПОНЕСЪЛ МНОГО И РАЗНООБРАЗНИ НЕПРАВДИ ОТ ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА ИЛИ ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ОСМАНСКИЯ ЕЛИТ, ВОЕННИ И ОБИКНОВЕНО НАСЕЛЕНИЕ!!!
П.П. Няма как да сме били под ТУРСКО робство, тъй като османската държава не е само на турците. Администрацията в поне 40% от случаите се е контролирала от гърци, албанци, босненци и араби и въобще всеки приел исляма без значение от етническия му произход.
П.П.П. Има печатна грешка в картинката - трябва да е прираст, извинявам се.
EDIT: и другия админ се присъединява към мнението.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Вера Мутафчиева за остаряването и умирането

Възрастта
Интересно е самонаблюдението при остаряване, подгответе се за такава една, как да го кажа - то си е своего рода авантюра. Да гледаш в какво се превръщаш. Както казвам, сега ние сме двама души в една кожа и не се обичаме много. Правим си мръсно колкото можем. Много добре го е измислила природата - да живееш, докато ти се отживее. Защото ако така - млад и силен, и енергичен, и хубав, заумираш - то е едно, ама когато започне да те напуска собственият ти организъм парче по парче, си викаш: "Хайде, стига толкова!". И тогава не само се примиряваш, но го имаш и за перспектива.
Някой като ми каже: "А бе, не е хубаво, че си саката, но нали акълът ти е на мястото си!", отговарям: "Не знам кое е по-хубаво". Дето пише "Пушенето убива", белким ме убие - уви, лъжа! 60 години вече пуша. Баща ми умря от пушене. Ала то тогава цигарите бяха друго нещо, филтърът върши работа. Толкова обичам белия свят, та сега, когато вече са ми понамалели отговорностите, така бих искала да си взема една стаичка край Босфора и да си гледам пролива.
Как беше: "Сунце да зайде, я да умирам". Хубаво, хубаво... А не тука да седиш като прикования Прометей.
Вера Мутафчиева, цит. от Neli Kuzmanova
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Новата книжка на списание ИДЕИ ще бъде посветена Албер Камю, мой любим философ още от юношеството ми

“Ако се позова на разума мога да кажа, че абсурдът не се състои в човека… нито в света, а в тяхното общо присъствие.”
Албер Камю
Между другото съм длъжен да съобщя, че новата книжка на списание ИДЕИ (която подготвям за печат в момента и която трябва да се появи към края на април) ще бъде посветена на точно този мой любим философ още от юношеството ми. Ще го почета не само с портрет на корицата на списанието, но и с доста текстове от него самия, а също и за него.
Ще ми се да направя една много вълнуваща книжка този път. Защото Камю наистина е един от най-човечните философи, които заслужават не само респект, но дори и обич...
„…В една вселена, внезапно лишена от илюзии и светлина, човек се чувства чужденец. Това изгнание е безнадеждно… Именно това разделяне на човека от неговия живот… е усещането за абсурда.”
„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме.”
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Музикален поздрав и честитка с пожелания

Разни хора, вече стотици, ми пращат във фейсбук честитки по случай рождения ми ден. Ето например Viktor Kanzurov от Скопие какво ми е написал там:

Честит рожден ден, Ангеле! Всичко най-добро и най-хубаво ти желая, много здраве, късмет, щастие, радост, смелост, ведро настроение, успехи, красота, топлина и хармония с най-близките, мир, любов, обич, дух, зряла душевност, благородност, светлина, просветление и сбъднати мечти...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Най да внимаваме да сме човеци, пък всичко останало на тая основа ще си дойде на точното място!

[image error]

По повод на днешния ми рожден ден да не пропусна да констатирам поне ето това:
С още една година остарях, ала не поумнявам изобщо, никак не ми се отразява на акъла идващата старост! :-)
Благодаря на всички, които ме поздравиха вече! Живот и здраве да е само, всичко друго ще се оправи! Оптимист съм!
Доброто винаги побеждава, тия, които залагаме на него, няма да съжаляваме. Да му мислят тия, дето имат обичай да залагат на злото - и на злобата. Ний не сме от тях. Има висша справедливост в този живот, тъй че точният баланс в крайна сметка е неизбежен.
Най да внимаваме преди всичко друго да сме човеци, пък всичко останало на тая основа ще си дойде на точното място!
Хубав де ви е денят на всички, приятели, познати, всякакви хора, дето чат-пат се срещаме и разминаваме на интернетния мегдан! Приятен уикенд ви желая!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Брой 2/2015 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен и за четене онлайн

Приятно четене!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Коя е българската Опра Уинфри? Кой е българският Лари Кинг? Кой е българският Джак Лено?

И тъй, разбра ли се вече коя е българската Опра Уинфри? Кулезич или онази, как се казваше, мммм... да, Гала? :-) Коя е по-достойната да получи званието "българската Опра Уинфри", да решаваме този въпрос, че не бива да стоим без яснота по него. И бърже требва орден "Стара планина" да дадем на заслужилата ни телевизионерка? Аз друга претендентка не знам, злите езици приказват, че самата "Мадам М" била станала ТВ-водеща, с оглед да катурне Гала и Кулезич от заслужения пиедестал. Не знам дали е истина, но този въпрос е крайно време да се реши.

А кой, позволете да запитам, е "българският Лари Кинг"? Тук битката ще бъде страшна, кандидати за славата бол! Кеворкян ли? Или Гарелов? Или великият Слави? Или самият Карбовски (дето си е турил и абсолютно същите тиранти, ала вий не се сещате за що ви намеква!)? Или титанът Вучков? Кой? Кой? Кой?
Този най-важен и вече култов въпрос "Кой?" въпрос звучи и ще звучи докато най-сетне не определим носителят на почетното звание "Българският Лари Кинг" и не му дадем и нему заслужен орден! Аз не знам как изобщо можете спокойно да спите като не знаете кой е "българския Лари Кинг"? И коя е българската Опра?
Ами ний дори и българският Джак Лено не знаем кой е, много сме я закъсали, страшна работа! Само дет знаем кой е българският... папа римски или направо "господ", нали се сещате кой е? Как кой, Б.Борисов, разбира се е той, не се правете че не знаете, знаете, разбира се!

Срамота, такова безхаберие по най-важните въпроси не съм очаквал от вас, изложихте се тотално в моите очи...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.