Ангел Грънчаров's Blog, page 1704

"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"

... Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея! Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!" Огорчи се, защото биде обезсилен! Огорчи се, защото биде посрамен! Огорчи се, защото бе умъртвен! Огорчи се, защото бе провален! Огорчи се, защото е окован! Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше! "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" [Ос. 13:14, Koр. 15:55]
Възкръсна Христос и ти биде повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, "за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!
Източник
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Празник на пълната декомунизация и десъветизация на Украйна

Праздник Десоветизации! В Украине снесут все памятники советским деятелям
Праздник десоветизации сегодня прямо какой-то. Вслед за искоренением всех советских названий, в Украине снесут и все советские “глыбы идеологии”!Запрещено само название “коммунистическая партия”.Принятым Верховной Радой законом о запрете коммунистической символики местные власти обязаны демонтировать все памятники советским деятелям.Об этом свидетельствует текст принятого законопроекта.Так, под определение “символика коммунистического тоталитарного режима”, использование которой законом запрещено, подпадают, наряду с географическими и топонимическими названиями, “изображения, памятники, памятные знаки, надписи, посвященные событиям, связанным с деятельностью коммунистической партии, с установлением советской власти на территории Украины или в отдельных административно-территориальных единицах, борьбой против участников борьбы за независимость Украины в ХХ веке”.Демонтаж памятников местные власти должны осуществить на протяжении шести месяцев со дня вступления закона в силу.Если они этого в срок не сделают, переименования осуществит глава соответствующей обладминистрации в трехмесячный строк.Кроме названий населенных пунктов и памятников советским деятелям, запрещенной символикой в законе определены:изображение государственных флагов, гербов и других символов СССР, УССР, других союзных или автономных советских республик в составе СССР, государств так называемой “народной демократии”, кроме тех, которые являются действующими флагами или гербами стран мира;гимны СССР, УССР, других союзных или автономных советских республик или их фрагменты;флаги, символы, изображения или другая атрибутика, в которых воспроизводится сочетание серпа и молота; серпа, молота и пятиконечной звезды; плуга (рала), молота и пятиконечной звезды;символика коммунистической партии или ее элементы;изображение лозунгов коммунистической партии, цитат лиц, которые занимали руководящие должности в коммунистической партии (кроме цитат, связанных с развитием украинской науки и культуры);наименование коммунистической партии.Напомним, закон о запрете символики – один их четырех принятых законов, касающихся декоммунизации. Также в четверг депутаты решили рассекретить архивы КГБ, признали УНР, ЗУНР, УПА и ОУН борцами за независимость и заменили термин Великая Отечественная война на Вторая мировая война в законе о Дне победы.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

В дни на духовни празници като Великден е добре да се запитаме колко сме се отдалечили от смисъла на вярата и доброто

Според Тората има три основни гряха (в християнството те са седем): идолопоклонничеството, прелюбодейството и убийството. Освен това има още 375 недопустими неща. За най-големи прегрешения обаче Тората смята злословието и клеветничеството.
Злословието е разпространяването на зли думи за някого (дори да са верни, защото истината винаги има своя логика и обяснение), а клеветата убива повече от нож. Равините строго са наказвали за такива прегрешения. Интересно е, че в Древна Гърция злословието също е било наказвано с тежки глоби, а клеветничеството - дори с отрязване на езика. Днешното френско и швейцарско законодателство също съдържат текстове в тази насока.
В дни на духовни празници като Великден не е ли добре да си припомним колко сме се отдалечили от смисъла на вярата и от нейните принципи? Иначе яйца и козунак можем всички да направим и да похапнем. Това не стига обаче. Могат ли да се наричат добри вярващи злословителите и клеветниците? И дали броят на боядисаните от тях яйца стига, за да изкупят греховете си?
Написа: Lea Cohen
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ!

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.

Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, даде живот.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Отново по въпроса за "единствено правилно разбраната демокрация"

Вчера попаднах по някаква телевизия на предаване, в което медийно известен поп и бивш министър на образованието (Сергей Игнатов) спореха за това трябва или не трябва да се учи религия в училище. Изказаха се, както си му е редът (за наште телевизии) сума ти глупости и от двамата, които като безскрупулни популисти се стараеха еднакво да дразнят най-долните страсти у масовия немислещ нашенец, почитател на жълтата телевизионна пропаганда-агитация. Но искам тук да споделя за нещо, което хептен ме втрещи. То касае изявата на попа. (С.Игнатов, мой бивш състудент от Санкт-Петербургския университет навремето, познавам го отдавна, с нищо вече не може да ме изненада: за него знам комай всичко!).
Та попът, за който казах, че е медийно известен, мяркам го чат-пат по телевизиите. минава за патриотичен поп, видите ли, меша се в изяви с разни гърлести (гласовити имам предвид) пишман-националисти. Последният път го мернах в едно жълто предаване, ориентирано не само към отразяване, но и към правене (произвеждане) на скандали. Та в това предаване въпросният поп си беше взел за... "адвокат" Павел Чернев, нали се сещате за тая наша "медийна звезда"? И там значи имаше един друг поп, подкрепящ попа, за когото говорим; правеха нещо като "дебат", по нашенски де, то се знае. Присъстваше и публика, викачи, санким. По едно време в дебата от публиката скокна едно момче и се нафърли да бие... опонента на попа (и на "адвоката Чернев")! Едва ги разтърва разсилният! Интересно е, че там, в залата, се оказа и друг поп, чиито син бил малолетният бияч. И бащата-поп, без да му мигне окото, защити сина си, смятал, че правилно скокнал да бие опонента на своя другар-поп; заслужавал си боя тоз проклет опонент. Това ни го съобщи другия поп, бащата, а пък тоз поп, за който искам да ви кажа нещо, негов приятел, изобщо не възрази. Абе наште попове са голема работа, нема да се излагаме сега! Мнозина от тях имат мутренски, да не кажа направо бандитски манталитет. Какво за тях е да опрадаят един пердах пред камерите?!
Та оттам, от туй зная тоя толкова медийно известен поп; с това нещо съм го запомнил. А вчера, тъй да се рече, си затвърдих толкова "доброто", с извинение, мнение за него. Ето за какво.
Попът защищаваше тезата, че требвало да се учи религия в училище, даже и вероучение, на православна основа, щот сме били православна нация. Огромната част от народа ни била с православно вероизповедание, тази религия била традиционно вероизповедание, имала исторически корени и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля. И ето сега пункта, който така силно ме впечатли: попът постоянно повтаряше, че мнението на мнозинството било меродавно, това била демокрацията: мнението на мнозинството е най-доброто, най-правилното; той дори каза в един момент и това: ако почнем да се съобразяваме с мнението на някакво си там малцинство това щяло да бъде "диктатура на малцинството". Абе попът явно беше доста учен, напреднал е явно в тия неща, даже министърът на образованието (бивш) силно се затрудни да каже нещичко по повод на тоз "тъй железен аргумент". Нищо че он требваше да минава, по замисъла на предаването, за европейски и наистина демократично мислещ човек.
У нас комай всички смятат, че "правилно разбраната демокрация" е това: мнението на мнозинството е правилното, е най-доброто и пр., то решава всичко. Мнозинството било, видите ли, винаги право, неговата воля, тъй да се рече, е свещена. Та това е "народът", а пък народът, знаем, никога не греши и т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля...
Аз обаче ще възразя. Такова едно разбиране няма нищо общо със същината на демокрацията, то е... болшевизъм! Диктатът на мнозинството над малцинството е именно болшевизъм, а болшевизмът няма нищо общо с демокрацията. Да обявим, че мнозинството винаги е право и неговото мнение, неговата воля е "свещена", е недемократично, е антидемократично разбиране. Е болшевишко разбиране. Болшевизмът, сиреч, комунизмът, знаем, е най-зъл враг на демокрацията. На автентичната демокрация. Щом болшинството (руска дума, означаваща мнозинство), другояче казано комуната почне да има несъмнен приоритет и безусловно "право" на диктат, на налагане на мнението си, то демокрацията вече е отишла, тъй да се рече, "на кино". Или по дяволите. Съобразяването, неигнорирането, почитането на разбирането или позицията на малцинството е именно признак на автентичната демокрация. При демокрацията изобщо не се знае кой е правият; тия, които са повече, не значи, че са по-умни, че мислят "единствено правилно", т.е. мнозинството не е винаги и безусловно право. Кой е прав е проблематично. Много е възможно малцинството да е право. Ето защо мнението на малцинството трябва да бъде отчитано, не бива да бъде игнорирано, и то на това смехотворно, крайно несигурно основание: не сте прави, защото вие, дето мислите така, сте... малко! Може да се окаже, че е прав дори отделно взет човек, неподкрепян от никой - той просто е успял да види нещата в точната им светлина преди всички други. Така обикновено става в живота и в историята.

Демокрацията в нейното автентично разбиране е: уважение към мнението или разбирането не само на малцинството, но и към мнението и разбирането дори на отделно взетата личност. По това се разбира кой е истински демократ - демократ в истинския смисъл е този, който уважава мнението на отделно взетата личност, също така и на малцинствата. Това, че сме много, не ни прави автоматично прави, напротив: много често се оказва, че мнозинството общо взето винаги греши! Мнозинството е склонно да се подвежда по нездрави емоции, по какви ли не настроения, то е склонно да проявява наивност, да се лъже, оставя се да бъде манипулирано и т.н. Това, че Б.Борисов от известно време печели сички избори, изобщо не го прави прав, напротив! Е, демокрацията има това несъвършенство, че в нея мнението на мнозинството решава всичко, при нея то надделява - и точно заради това си страдаме. Истинската демокрация е в ония напреднали общества, в които при формирането на мнението на мнозинствата огромна роля има разбирането на най-умните; общества, в които мнозинството е привикнало да се вслушва в становището на най-добрите, на умните, на разбиращите от проблемите, е истински демократично общество. А у нас кресльовците винаги побеждават - и лъжльовците. У нас никой не ще да слуша умните, мислещите, разбиращите от дадена работа. Някой от това т.н. "винаги право мнозинство" в последните години да се е вслушвало в становището на такъв доказано разбиращ човек, политик и държавник като Иван Костов? Нема такова нещо, нали така? А слушат кого? Бойко слушат, който често сам не знае какво иска, на него от пръв поглед му личи, че нищо не разбира, ала нахакано се изказва, и то все по въпроси, от които очевидно нищо не разбира. И в мнението на други такива нашенски медийни бабаити се вслушва тъй лековерният и наивен български избирател. Е, за това именно нещо и си плаща...
Да, всичко се плаща. За всички заблуди, илюзии и тъпотии си плащаме и ще си плащаме. Ето, у нас масово демокрацията се разбира по съвсем болшевишки начин. Даже и тия, дето се смятат за върли демократи, в поведението си показват, че са подвластни на болшевишкия, на комунистическия стереотип. Мнозинството винаги било право, то, видите ли, не грешило, неговата воля трябвало да бъде меродавна и прочие, повтаряше оня въпросния поп, а пък всички го гледаха зяпнали от възхита: брей, колко умен е тоя поп, малеее, какъв железен аргумент измисли! И бившият министър Игнатов, уж професор, си тръгна с подвита опашка от спора. Попът-болшевик си тръгна наперен, като победител! Туйто. Какво повече да пиша, то всичко е ясно?!
Това е положението. Много сме далеч от демокрацията - и от демократичното съзнание, култура, манталитет, традиция и пр. Затова и много още ще страдаме. То така се върви към истината и доброто - всички илюзии се изкупват със страдания. Безплатни обеди, дето се казва, няма. Иска се да се мисли, ама къде ти да мислим, защо ни е да мислим изобщо, та ний сичко си знаем? Демократ е и оня, който е способен да постави под съмнение и собственото си разбиране даже. Който вярва безпрекословно, твърдо, по сталински в собствените си мнения, който робува на собствената си ограниченост, който живее с илюзията за своята "пълна непогрешимост", такъв е опасен враг на демокрацията. Такива хора обаче у нас дирижират положението. Пълно е с болшевики навсякъде, ето, сред първенците на църквата ни ги има даже. А Христовата религия и църква по начало е най-свободолюбива и демократична: та нали истините, на които тя се покои, са казани от един отхвърлен и прокълнат от всички човек - именно от Христос? Да, Христос е преди всичко човек, а това, че е Бог, е нещо, което е на втори план: Христос е най-човечен и човеколюбив Бог. Тия неща би следвало да ги знаят ония, дето се зоват християни и особено пък духовници, свещеници, първенци в духовното водачество и наставничество на народа.
Но сами виждате: погледнете какви са ни духовните, с извинение, наставници, вижте какви са ни водачите, колко струват наште "народни кумири" (бай "професор Вучков", Сидеров - он пък е "теолог", "богослов" по образование, е, верно, придобито наскоро, да ме прости Господ; да ни пази Господ от такива "богослови"! - Слави Трифонов също ни е такъв трибун, Азис, Митю Пищова и прочие, да не продължавам да изреждам наште медийни кумири, щото редицата, знаете, е дълга!), погледнете що за личности се изживяват у нас за политици и т.н. Спирам дотук. Простете, че в този светъл ден се отплеснах да напиша това, ама си мисля, че е важно. Както и да е. Честито Възкресение Христово! Ще ви пожелая само едно нещо: внимавайте най-вече какви са ви духовните водачи и кумири особено!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ето защо Британия е наистина велика, а България е велика само в сънищата на пишман-патриотите

A very Happy Easter to you and your family. My video message on the importance of Christianity in our national life:

Posted by David Cameron on 4 април 2015 г.

Впечатляващо е, че декларира, че "все още" са християнска страна и че техен дълг е да говорят за преследванията на християни по целия свят. Въобще няма да коментирам разбирането му за християнството като социална служба, това не е важно в случая.

Важно е да си представим Бойко Борисов, облечен с празничния си анцунг, как приветства нацията с "честит Великден", докато пали "свещичка за здраве" под просълзените обективи на свободните медии. Бойко не само не може да състави такава реч - ако му я съставят, няма да я прочете. Не защото не може, а защото не му отива; той съвсем не е глупав, за да не вижда кое работи и кое не в публичния му имидж.

Затова Британия е (и е била) велика в реалния свят, а България е (и е била) велика само в мокрите сънища на националистите.

Написа: Явор Ганчев

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Защо пък да не лапнем Ница - така и така има санкции? Значително по-хубаво е от Симферопол...

Виктор Шендерович: Может, хапнуть Ниццу? Всяко лучше Симферополя , 11.04.2015 2:04
В Москве, на Никитском бульваре, у здания ТАСС раскинулась агитационная выставка, посвященная Крыму и его, прости господи, возвращению домой. Один щит называется – «Любимые места русских классиков»: Чехов в Ялте, Горький в Форосе….
Фотография по соседству – императрица в Ливадии…
Типа – всё наше, русское!
Офигительный довод за аннексию, между нами говоря, – про любимые места. Опера «Пиковая дама» написана во Флоренции. «Мертвые души» – в Риме. Достоевский не вылезал из Висбадена, Тургенев из Парижа…
И Горький, вообще-то, предпочитал Капри.
В общем, любимые места наших классиков довольно многообразны. Да и императрица не меньше Ливадии любила Ниццу.
Может, хапнуть Ниццу, по случаю, раз все равно санкции?
Всяко лучше Симферополя.


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Една китна цъфнала слива недалеч от дома ми

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Идиотщини колкото щеш у Нашенско!

Кич с ярка предизборна цел в Пловдив - и спекулация с религията за користна политическа цел. Не бива седмица преди празника да се провъзгласява "Христос воскресе!". Друга една глупост, която управниците на Пловдив се решили да извършат е... регистрацията на всички улични музиканти; освен че трябва да са регистрирани трябвало да имат и съответното музикално образование, предполагам, че ще ги обложат и с данъци, което е вече съвсем тъпо. (Остава и просяците на улицата да обложат с данъци!).
Как пък им хрумват такива глупости на управниците не мога да разбера. Дъха на социализъм всичко това: държавата, видите ли, трябва да регулира всичко! Нищо нерегулирано не трябва да има в живота ни. Колко му е да приемат наредба младите, които искат да се влюбват, да представят писмена молба за това от г-н Кмета, също така и да се регистрират като влюбени?! Идиотщини колкото щеш у Нашенско!


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Как се е появило всичко: тайната на сътворението

Да видим и това, а? Ето:



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.