Ангел Грънчаров's Blog, page 1700

Този, който произвежда, твори, прави, работи, създава и открива е тъкмо "прогнилият и проклет Запад"

[image error]
Из: Православие, путинолюбие и бесовщини
... В България фенове на днешното руско православие се изнамериха не сред тъпи тьотки от руски произход, не сред изкуфели лелки от комунистически произход, не сред изумели попове от неизвестен произход, не сред користни политически тарикати от местен произход, а сред образовани и умни люде, които доскоро минаваха дори за демократи (може би едва ли не). Явор Дачков и Николай Михайлов най-вече. Нека да изпаднем за известно време в благородни пристъпи на душевно простосърдечие, предполагайки, че поне при единият от тях това чудато фенчество не е свързано с денгами, а при случая с Николай Михайлов, например, е свързано с незнание и липса на осведоменост.
Американската мечта, американският начин на живот и американската привлекателност вече били на изчезване или съвсем били изчезнали – проповядва доктор Михайлов.
Вероятно не е бродил из Мрежата и не знае, че милиони хора по целия свят се борят за зелени карти и американско гражданство. Сигурно не е виждал и опашката пред американското посолство на улица Козяк. Вероятно пропуска новините по телевизията за да види как хиляди хора от Африка и Близкия изток гинат в опитите си да се доберат до прогнилата бездуховна гейска Европа.
Но за да бъдем безпристрастни, нека признаем, че и западняци са се борили за руско гражданство. Тоест западняк. Щото е само един. Един французин – актьор и пияница. Който се пребори бързешката за руското гражданство, ама като изтрезня се отказа от него и си купи белгийско.
И европейците, и американците, и папата, и католиците, загърбили били изконните християнски ценности, хлъзнали се били по либерализма и тръгнали били към разложение и упадък, защото западното общество било без духовно и потребителско, за разлика от руското общество, което под благодатта на руското православие отстоявало било изконните християнски ценности (малии, сик, ето кой ще спаси света!). Проповядва доктор Михайлов. Тук ще си позволя една пристрастна лична вметка:
Айде сиктир, бе докторе, айде сиктир бе, Михайлов! Писна ми! Байгън. От десетгодишен всякакви социалистически вещери и пропагандисти – като почнеш от класната, дружинната и отрядния председател, минеш през офе-председателя, партийния секретар и повечето учители, та стигнеш до радиото, радиоточките, телевизора, вестниците, агиттаблата, кандърмъ-кюшетата, въобще който и каквото комунистическо се сетиш - всички те говореха, дуднеха, проповядваха, натрапваха, ломотеха, бръщолевеха и джомолеха, че Западът е прогнил, че се разпада и че всеки миг ще се срути, защото е потребителски, докато изтокът, тоест Соцът, цъфти, връзва и всеки миг ще приплоди, защото се извисил над еснафското битие и драпа към сияйните върхове на знае се какво.
Половин век ги дуднеха тия пущини разни всякакви проповедници връимго. Пък то се разтури всичко друго – и Сесесерето им се разтури, и Соцът им се разтури, и доста диктатури се разтуриха, и почти всичко комунистическо се разтури, пък гнилият проклет Запад си остана. Все така проклет, и все така гнил – според психиатъра-проповедник. Защото бил потребителски.
Може да възразим на господин проповедника с неоспоримия довод, че за да има потребителско общество да трябва да има и производително такова, тоест ако някой потребява, трябва и някой да произвежда. И този, който произвежда, твори, прави, работи, създава и открива е тъкмо прогнилият Запад. Високодуховната свята Рус е над тия досадни неща. Нея православният Бог, а също така и Путин (в Русия те не са ли православна единосъщност?) е благословил с нефт и газ, откъде накъде пък и ще работи и произвежда?!
Иво Беров
КРАТЪК КОМЕНТАР: Позволявам си да ви посъветвам да прочетете цялата статия, заслужава си!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Обръщение на православните християни от Санкт-Петербург към украинците

Обращение православных христиан Санкт-Петербурга к украинцам

Смотрю на небольшую горстку людей с привитым иммунитетом к пропаганде и понимаю, что они мученики. Их презирают их же собратья за их принципиальную позицию, им не верят те к кому они обращаются, они единственные кто в России сейчас ощущает угрызения совести, хотя они не причастны к этой вакханалии и им придется все это исправлять.

Posted by Ярослав Лебедєв on 5 април 2015 г.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ето, оказва се, че има християни и в Русия, които призовават, както и подобава за християните, за мир, за човечност и за доброта, а не за злоба, за убиване и за война - както правят сатанистките, обезумелите, овладените от манията и бесовщината на имперската изключителност на Русия йерарси на руската православна църква...

А ето и коментара на човека, който е качил този клип във фейсбук, казва се Ярослав Лебедєв:

Смотрю на небольшую горстку людей с привитым иммунитетом к пропаганде и понимаю, что они мученики. Их презирают их же собратья за их принципиальную позицию, им не верят те к кому они обращаются, они единственные кто в России сейчас ощущает угрызения совести, хотя они не причастны к этой вакханалии и им придется все это исправлять.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Тече процес на елиминиране на демократично мислещите и способни хора - и на налагане на нагли некадърници с антидемократичен манталитет

В България тече процес на старателно елиминиране на демократично мислещите хора, на автентичните демократи. Който е паралелен на един друг процес, при който биват въздигани и поставяни на възлови властнически постове хора с очебиен недемократичен или с авторитарен манталитет. Да давам ли примери, илюстриращи тия два процеса? Ето два примера, по един за двете тенденции: Иван Костов и Бойко Борисов. Първият беше оклеветен по недопустимо грозен начин, оплют в една крайно агресивна медийна кампания - и в крайна сметка ченгетата от ДС го принудиха да напусне полето на политиката. С Б.Борисов пък знаете какво се случи, паралелно на случилото се с Костов, но с обратна тенденция: от световно неизвестен бодигард на Т.Живков и на Симеон Втори Б.Борисов беше въздигнат чрез щедро платена медийна кампания до положение да стане нещо като "народен кумир" и пръв властелин на държавата, играещ решаваща роля. Костов е доказано демократично мислещ, образован, разбиращ и от икономика, и от политика човек, точно такива хора са нужни на страната ни, но ето, те биват елиминирани, а пък Борисов, чийто авторитарен манталитет се забелязва с просто око, беше изтикан да стане нещо като тартор на българската, с извинение, "демокрация".

На мен самия този процес на елиминиране ми е лично познат, отсъдено ми беше да преживея абсолютно същото, но на едно друго, значително по-ниско ниво: бидейки преподавател по философия и гражданско образование, бях подложен на яростна кампания по личностно и професионално дискредитиране и оплюване от една администраторка с несъмнен антидемократичен манталитет, която беше турена на поста си тъкмо от правителството на Б.Борисов. В крайна сметка бях дори и уволнен от работа и лишен от право да упражнявам преподавателските си права, всичко това беше направено за да ми бъде отмъстено - защото освен че съм човек с демократично съзнание, освен че съм свободомислещ човек, съм също така радетел за едно ново, модерно образование, години наред съм се борил за коренна промяна в образователната сфера и много съм постигнал в тази посока. И ето, бях изритан от образователната сфера, а в нея навсякъде продължават да дирижират положението хора с ярък антидемократичен и свободоненавистнически манталитет. Тъй че тия неща на мен са ми пределно ясни и добре познати, усетил съм ги даже с кожата си, изпитал съм ги на гърба си. У нас поначало всичко що е личност и е свободолюбиво бива отколе преследвано, всичко, що е нагло и без скрупули, просперира с цената на какви ли не мерзости, тъй че тия неща не са новост, но в последно време сякаш се засилват; такова е поне моето впечатление, не зная какво е вашето.

Още примери: вижте какви одиозни фигури се изявяват на журналистическото поприще у нас, които са неговите, тъй да се рече, тартори, "звезди" и прочие, има ли нужда да изброявам имена тука? А в същото време как беше постъпено с достойни личности като Иво Инджев, Иво Беров и други такива, които са изтикани от медиите и са принудени да стоят само и единствено в интернет?! Ами в другите области, в това число и културната, нима не виждате какво е положението? Не ви ли прави впечатление каква е тенденцията навсякъде?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Мъча се да си правя корицата на новата книга...

Мъча се да си правя корицата на новата книга, да видим какво ще се получи, експериментирам - понеже съм много неопитен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Вот почему вас, 85% из русских, считают не только за рабов, но и за идиотов!

ОК, други мои, имею что сказать вам от всей моей большой души. Значится так. Меня достали в личке разные "доброжелатели", те самые 85% охранителей и поддержателей, защищающие Путина и потому скажу ещё раз в нескольких предложениях:
1. Россия страна агрессор и таковой являлась всю свою историю со времён Ивана Грозного.
2. СССР распалось потому что никто не верил и не желал сидеть под властью Москвы. Их держали силой. Как сила исчезла, выяснилось, что всё это блядское "братство народов", никогда не существовало.
3. Сложить обратно СССР ни под каким соусом не удастся и этому, я совершенно это не скрываю, будут просто наиактивнейшим образом мешать. Потому, можно забыть и даже не начинать. Любая бывшая республика или советский сателлит потому так и бежит в НАТО, потому что не знают каким забором от вас, любезных, отгородится. Так их достала вся та вонь, что идёт из Кремля последние как минимум 100 лет. ( ОЩЕ >>> )
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Народ, който обижда предците си, не почита истината за своята история и се смята за "робски", такъв народ не заслужава да го уважава никой друг народ

Из: Кметът на Панагюрище остро: Който търси синоним на „робство”, е национален предател
Остро слово произнесе кметът на Панагюрище Никола Белишки на тържествената заря-проверка по случай 139 години от Априлското въстание. Той беше категоричен, не може да има „дипломатичен” начин, по който да бъде наречено турското робство и зверствата при потушаването на въстанието. „Няма синоним на „турско робство”. Всички опити да бъде намерен, са равносилни на национално предателство”, заяви Белишки. Той подчерта, че в Панагюрище никога няма да бъде забравен подвигът на априлци и припомни свидетелствата от епохата, разказващи за едно от най-значимите събития в българската история.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Догмата за "робството" - "турското робство" - явно добре е заседнала в главите, щом в наше време тая лъжа се развява вече като някакъв продран "патриотичен байрак", естествено, с предизборна цел; тоя кмет не че чак толкова се е развълнувал от "незачитането на робството", него очевидно го вълнуват идващите избори и продължаването на седенето му в кметския кабинет, гдето текат такива хубави благинки. И заради тия кметски благинки очевидно някои другари са способни на всякакви патриотарски бабаитлъци. Но интересно е, че природонаселението у нас гледа, слуша, ала явно изобщо не усеща обидата: ако нашите деди цели 500 години са били "роби", то явно и нашите души продължават да са робски, щото за толкова години робуване робският манталитет влиза вече в кръвта, в гените на съответния народ. Та ний, значи, държим да сме "робски народ" и се обиждаме ако някой не ни почита именно като роби. Само истинският роб може да разсъждава така.

Свободният човек, човекът със свободен дух, човекът, ценящ или обичащ свободата никога не се възприема за роб дори и в най-тежките исторически обстоятелства, такъв човек по-скоро можеш да го убиеш, но не и да го превърнеш в роб. И такъв се обижда ако го нарекат роб, това е съвсем естествена човешка реакция, докато, както виждаме, робите се чувстват поласкани като ги определят като роби. И има и още нещо: същите тия, дето толкова държат да определяме периода на османското владичество у нас като "турско робство", са също така големи почитатели на "нашите освободители" руснаците, които, за разлика от тогавашните българи, са били вече истински роби, знаем, човешки същества в тогавашна Русия са били определяни като "души" и са били продавани, точно по това се разбира кой е истински роб и кой не е (продаване и купуване на човеци у нас обаче не е имало). Та значи нашите "освободители" действително са били роби, правете си сметката в такъв случай що представлява и колко струва оня, който величае като "освободители" именно едни роби - и който толкова е привързан към "турското робство", че определя като "национални предатели" ония, които не щат да се идентифицират като роби, нито себе си, нито дедите си, нито пък цял огромен откъслек от историята на народа си да го определят като "робуване" или като "робство"...

Народ, който сам не се уважава, не зачита истината за своята история, който сам се определя като "робски народ", като "роб" и почита такива тъй умилителни за извратеното сърце, ала толкова обидни квалификации, такъв народ не заслужава никой друг народ да го уважава, такъв народ е народ-мижитурка, е малодушен и недостоен народ - и за поправянето на това позорно обстоятелство не могат да спомогнат нито патриотарските бабаитлъци, нито тупането по космясалите гърди, нито нищо друго...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Тече подготовката за втори ченгесарско-кагебистки държавен преврат с цел България отново да стане васал на Москва

[image error]

​Защо продължаваме да толерираме претенциите на един набеден цар? Автор: Огнян Минчев*
Президентът, премиерът и другите висши представители на държавната власт да решат - колко държавни глави и държавно-политически устройства има България
Президентът Плевнелиев очевидно допуска същата грешка, която сложи край на политическата кариера на неговия предшественик Петър Стоянов, както и на премиера на СДС Иван Костов - легитимирането на Симеон Сакскобургготски като официално лице в българската държава. На Великденското богослужение българският президент стоеше до частното лице Сакскобургготски на местата за присъствие на официални лица от върха на държавата. Защо? Защо до Плевнелиев не бе застанал например дядо Добри, който се превърна в символ на добротолюбие и безкористна служба в полза на бедните и онеправданите?
Вчера Николай Пловдивски огласи предложение - решение? - на Св. Синод да се споменава Симеон като цар на българите. Искам да попитам г-н Президента - колко държавни глави има България? Мисля, че е редно да се отправи въпрос и към премиера Борисов, към председателя на Народното събрание Цачева - не е ли редно висшите представители на българската държава да се срещнат с патриарх Неофит и другите членове на Синода и да ги уведомят, че България е парламентарна република, в която царете могат да се пребивават само в частни роли. Ако БПЦ не желае да се съобрази с конституционното устройство на държавата, то тя не би следвало да очаква гаранции за привилегирования си статут на основното вероизповедание в страната.
През 2001 г. Симеон дойде на власт в резултат на подмолен, но арогантен държавен преврат, вследствие на който пост-комунистическата олигархия овладя изцяло държавата и стопанството на България. Днес очевидно тече подготовката за втори подобен преврат, в резултат на който България ще трябва да се откаже от европейския си избор и атлантическата си ориентация в полза на нова сателитизация от страна на новоимперска Москва. Затова ми се струва редно президентът, премиерът и другите висши представители на държавната власт да решат - колко държавни глави и държавно-политически устройства има България. Защо продължаваме да толерираме претенциите на един набеден цар, който на всичкото отгоре доброволно се отказа от "царството си", превръщайки се в служител на олигархията?
*Текстът на политолога е публикуван на страницата му във Фейсбук, и по повод коментар на Faktor.bg


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Какво е да си учител...

От страницата на Emil Jassim

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Очакваме излизането от печат на новата книжка на списание ИДЕИ

Списанието е създадено в 2009 г. Оттогава излиза при невероятно трудни условия, но непрекъснато, по три книжки издаваме всяка година. Правим го със себеотдаване, влагайки душа, сърце, чувство, дух.
Да видим докога ще ни издържат силите...
Разбира се, помощ и подкрепа не получаваме отникъде. Тук народната и държавната ни традиция е изцяло спазена: някой да не е луд да подпомогне издание за култура и образование, което не се издава от "наши" хора, близки на г-н Министъра?!
ЗАБЕЛЕЖКА: Приемаме заявки от тия, които желаят да си закупят книжката. Цената е 5.00 лв. За 160 страници плътен, богат на смисъл текст. Желаещите да си попълнят колекцията могат да си закупят и стари броеве.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Нима личността и човещината вече нищо не значат из нашите предели?

Акушерка бие садистично новородено дете и едва не го убива; по една телевизия вчера пък гледам и слушам разказ за това как хулиганстващи ученици, подпомогнати от... директор на училище (!), систематично тормозят и се издевателстват над дете, което е инвалид, има здравословни проблеми; самият аз, учител по философия и гражданско образование с 32 години практика, инвалидизиран по болест, също имах щастието да преживея нечуван тормоз и да понеса ужасни гаври над личността и достойнството ми, упражнени от една директорка на училище: бях оклеветен, обруган, оплют, накрая бях уволнен по недопустимо грозен начин, бяха ми отнети от самозабравилата се администраторка преподавателските права и ето, сега ми се налага чрез съда да се опитвам да си връщам и правата, и да си защищавам достойнството. Министър на културата се погаври по най-арогантен и некултурен начин с един човек на изкуството.
И така нататък, да продължавам ли още? Примери колкото щеш...
Какво става в тази наша страна, как е възможно агресията и злобата да са така повсеместни? Нима личността и човещината вече нищо не значат из нашите предели?
Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.