Ангел Грънчаров's Blog, page 1697
May 11, 2015
Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормално и естествено!
[image error]
Попадам тази сутрин чисто случайно, навярно) на публикация със заглавие Неделя на Самарянката, която прочетох и реших да я представя и на читателите на своя блог, сторих го ето тук: Бог гледа право в дълбината на душите на човеците . Според мен този текст съдържа една твърде важна мисъл: че не бива някои хора, особено пък вярващите в Бога, да се чувстват "по-специални", един вид като "избрани" или като "правоверни" и тези последните, на това основание, един вид да се гнусят да общуват с "падналите хора", с "по-долните", с "по-неспециалните" хора, примерно с еретиците, с невярващите, с каквито други искате или можете да си представите; щото хора, безспорно, има всякакви. И ние все се делим по най-различни признаци или критерии, упрекваме се един-друг, забравяйки, че всички, абсолютно всички човеци сме все Божии чада, че сме деца на Бога. И значи оня, който си позволи да хули други хора, в такъв случай подобен човек, без да си дава сметка за това, косвено похулва в някакъв смисъл и самия Бог - обиждайки някое Божие чедо, някой друг човек, ти фактически похулваш и неговия Баща, а пък всеки баща, знайно е, обича еднакво децата си. Е, не точно така архимандрит Варнава излага мисълта си, но аз я схванах в такава една посока. Този главен според мен смисъл открих в нея.
Тази сутрин искам да пиша за едно нещо, което ме гложди от известно време, предвид новото развитие на нещата около главния ми проблем, имам предвид това, че наскоро Окръжният съд в Пловдив отмени заповедта за моето уволнение от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив - и ме възстанови, върна ме в училището. Възникна нова ситуация, която изисква осмисляне, с оглед да подбера най-разумната си реакция според новите условия. На 19 май миналата година бях уволнен, ето, след седмица ще се навърши цяла година от момента, в който предпразнично, дни преди празника на културата и просветата, аз бях изгонен по недопустимо грозен и обиден начин от училището, бях принуден да понеса такава гавра, каквато никога изобщо не съм могъл да предположа, че е възможно да сполети човешко същество в наше време; да, обаче ето, оказа се, че не само е възможно, но и се случи в действителност. (На моменти като си мисля имам чувството, че този кошмар не може да е истина, че сякаш през цялото време съм сънувал някакъв ужасен сън; да, обаче в други моменти разбирам, че това, уви, не е просто сън, а ми се е случило съвсем реално в живота!) Уволнен бях, разбира се, за отмъщение заради това, че си позволих да се държа както подобава, достойно, по един автентичен за свободен човек и гражданин начин в тежката психологическа и нравствена ситуация, която възникна в училището след като в него властта беше поета от една директорка, която явно страда от някои абсолютно неверни, анахронични представи за това какво е позволено и какво не е позволено на един управник, на един администратор в наше време. Е, аз комай бях единственият, който решително се противопостави (отначало имаше и други, които се държаха смело, достойно, но в един момент капитулираха, особено като забелязаха на какви репресии, на какъв тормоз бях подложен аз), поведох една обречена борба с рецидивите на такъв един крайно ретрограден административен волунтаризъм.
Разбира се, наложи ми се да платя страшна цена за лукса да се държа като свободен гражданин, живеещ в една уж европейска и демократична страна, платих тази цена със здравето си, а накрая беше поругано по най-грозен начин и достойнството ми: бях обявен за нещо като "народен враг", за "злодей", бях остракиран, бях превърнат зорлем в дисидент (спрямо системата), като капак на всичко въпросната административна особа, с оглед някак, един вид "законно", да си отмъсти, си позволи да проведе съответните "мероприятия" за да ме изкара какъв ли не, примерно "луд", охарактеризира ме в крайна сметка и то в най-официални документи като "пълен некадърник", "напълно негоден за образователната система", сложи ми ласкателната характеристика "абсолютна липса на каквито и да било качества да бъде учител" и т.н., абе постъпи спрямо мен както й хрумна, с оглед да задоволи ненавистта си. И това се случи, вземете предвид нещо решаващо, в едно учебно, в едно образователно и възпитателно учреждение (!!!), този лукс си позволи ръководителката на такова едно учреждение - давате ли си сметка какво означава пък това?! Правете си сами сметка какво означава това, но аз ще си позволя да подхвърля следното: щом така постъпват спрямо един зрял, улегнал човек като мен, човек на години, който при това е учител (с 32 години непрекъснат стаж в сферата на образованието, средно и университетско!), то как ли в такъв случай в това същото учреждение се отнасят към младите, към учениците?! Да, близко е до ума това заключение, колкото и страшно да е то, ето, всеки може да си помисли и такова нещо, а пък аз като човек, обречен да казва истината, си го позволих, щото дългът ми на човек, на гражданин и най-вече на философ ме принуждава да осмислям ситуацията цялостно, без да крия нищо. Аз това и правя, няма какво да крия, мижитурка да бъда не ми е в характера.
Значи мина една тежка за мен година от момента, в който бях уволнен, поруган и обиден по недопустимо грозен начин. Казват, че времето лекува душевните рани, а аз се питам: дали за това време тия, които дръзнаха да ми причинят всичко това, успяха да си дадат сметка какво всъщност са ми сторили? Да речем, били са навремето овладени от някаква страст, от някакви емоции, които са заслепили съзнанието или разума им, ето, позволили са си този грозен произвол, но мина време, дали пък благодарение на времето не са размислили, не са осъзнали все пак какво всъщност са направили, какво са сторили? (Да си спомним възгласа, който нашият Велик Спасител изстена по повод на мъчителите си кръста: "Прости им, Господи, те не знаят какво правят!".) Дали пък в съзнанието им не узря вече ето тази толкова простичка мисъл: че е недопустимо по такъв начин да се постъпва с никое човешко същество, пък дори и това човешко същество да ти е най-големият враг, да, абсолютно недопустимо е да тъпчеш, да поругаваш достойнството на една друга, свободна и суверенна личност, да си позволиш да мачкаш, да тормозиш една друга личност само защото тази личност, примерно, не е като теб, не мисли като теб, има други разбирания и т.н. - нима за тази една година моите мъчители не можаха да схванат истината за това какво всъщност са си позволили да ми сторят? Ето за мен това е много интересен въпрос: в тази една година на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, въпросната властна особа, много пъти й се наложи да стои безмълвна на крака в съдебната зала, в качеството й на ответница и на подсъдима, да, тя и дума не отрони в съдебната зала месеци наред, но се питам какво ли си мислеше, дали пък в един момент не е осъзнала простата истина за това, което си позволи да ми причини? Нима не осъзна вече поне толкова простата истина, че така, по този начин, спрямо нито едно човешко същество не бива да се постъпва, изключено е да се постъпва, забранено е да се постъпва?!
През цялото време ответницата Анастасова по най-различни начини се мъчеше пред съда (чрез адвокатката си) да докаже своята правота, че била, видите ли, постъпила правилно и законно, след като с просто око се вижда, че така не е редно да се постъпва и то се разбира от всеки човек, пък дори и той да не е правист, разбира се от всеки, който знае, че на този свят и в този наш живот, в крайна сметка, има и нещо най-фундаментално, наречено морал, вярно, законът не може да предвиди всички случаи, но ето, щом някой дръзне решително да погази изискванията на нравствения закон, то тогава са напразни всички усилия да обосноваваш "правотата" си; да, напълно напразни са тези усилия! Та ми е много интересно да разбера има ли развитие по този въпрос в съзнанието на администраторката на ПГЕЕ-Пловдив, щото имам усещането, че на нея други хора й подложиха тази превъзходна динена кора (или обелка от банан, както искате), на която тя си позволи да стъпи, подтикнаха я със съвети и внушения да ме сгази, пък после благочинно се оттеглиха - за да й гледат сеира. То, прочее, да си управник изобщо не е проста работа и се иска много внимание, мислене, иска се също и едно най-важно нещо, за ваше учудване ще го кажа, иска се най-вече съвест. Та е напълно възможно тия неща вече да са осъзнати, да има напредък в осмислянето на ситуацията от моята опонентка. Вярно, доколкото ми е известно, в училището няма онази потребна атмосфера, в която някой да посмее да й каже нещо друго освен обичайните ласкателства ("Браво, госпожо директор, как хубаво го смаза като хлебарка този Грънчаров, точно така трябваше да постъпиш с тази гнида! Тоа пък за какъв се мислеше, я го виж ти?! Е, получи си той заслуженото, а пък на теб, госпожо директор, памятник требе да ти вдигнем за да увековечим подвига ти, че срази тирана право с сърцето - прободе го все едно с някакъв остър кинжал!" и други подобни), но пък, знае ли се, може да е настъпил някакъв душевен поврат и дори промяна в настроенията през тази изминала паметна година; е, време е да установя истината по този въпрос. Ето какво ми се мержелее в акъла по този повод, ще си го призная чистосърдечно - знаете ли колко хубаво е на човека на сърцето когато той няма никакви тайни или недостойни, непристойни мисли, когато душата му не таи някакви позорни мисли, което не са за пред хората?! Възхитително леко и лесно се живее когато на човек му е леко най-вече на сърцето, когато няма грозни, злобни, недостойни мисли и когато всичко, което му е на сърцето, така да се рече, му е и на устата, когато смее да каже и дори напише това, което му е и в сърцето, и на акъла: пробвайте да заживеете така и ще разберете колко важно е то - и колко хубаво е да се живее така! Та да не се отклонявам, ето какво ми хрумва в този момент във връзка с току-що казаното.
Аз, знаете - противно на твърденията на хулителите ми - съм хем пределно диалогичен, хем изцяло открит човек, хем като капак на всичко съм и деен, инициативен човек, при мен няма разлика между думи и дела: каквото мисля го и казвам, а каквото казвам съм готов да го изпълня, да го приведа в действие. Така, впрочем, ме е учил да живея моя учител в областта на философията, Сократ е неговото име, ако не знаете, ето, да ви информирам; аз не се срамувам публично да призная и кой ми е учителят (прочее, мой непосредствен, фактически учител по философия, ако не броим разните професори, които като студент са ми оказали влияние, е първият ми учител в тази област, той е от родния ми град Долна баня, името му е Звезделин Янев, аз съм писал за него, но и тук е момент пак с благодарност да му спомена името; без влиянието от страна на този човек аз нямаше да ида да уча философия и може би нямаше и да стана философ.) И значи ето какво ми се ще да направя тия дни, в навечерието на годишнината от моето историческо уволнение - и в навечерието на празника на учителството, на просветата, на културата, на духовността 24 май. Ще ми се да спомогна за подобаващото посрещане на празника, а такива празници, разбира се, трябва да се посрещат с пределно чисти души, нали така? Недопустимо е да се посрещат толкова светли празници с души, които таят злоба, ненавист, жажда за отмъщение, мерзост, мръсотия и т.н., правилно ли разсъждавам? Ако не разсъждавам правилно, моля, кажете ми къде греша? - към това също най-решително призовавам!
Ще се наложи, да, самият живот изисква да сторя следното. Първо, предвид това, че аз тия дни останах без абсолютно никакви средства за съществуване, свърши ми обезщетението за безработица, спряна ми беше и скромната инвалидна пенсия, която получавах, но която поради тия съдебни дела, кой знае защо, беше спряна. Очертават се трудни дни и месеци, в които аз наистина нямам никакви средства за съществуване. Вариантът, който е най-логичен, именно директорката Анастасова да обжалва решението на Окръжния съд, с което съм възстановен на работа, да го обжалва пред Върховния касационен съд (!!!), за мен е направо пагубен, аз едва ли ще издържа физически още няколко месеца и то без никакви, повтарям, средства за съществуване. Другият вариант, а именно директорката Анастасова да реши да изпълни решението на Окръжния съд, да ме възстанови на работа, ми се вижда в момента напълно нереалистичен, не вярвам да е настъпил чак толкова решителен поврат в разбиранията на въпросната администраторка, но знае ли все пак човек, на този свят всичко е възможно, а пък аз като философ добре зная, че човешките същества имат страхотния шанс във всеки един момент да преживеят някакъв решителен духовен поврат, да тръгнат по пътя на истина, доброто и т.н., ако преди това, разбира се, са си позволили да вървят, неизвестно защо, по пътя на злото, злобата, завистта, жаждата за отмъщение, склонността да мачкат и унижават други личности и т.н. Та за мен в този момент е от изключително значение да разбера какво е мнението на г-жа Анастасова, дали тя е узряла да признае, че е допуснала ужасна грешка като е постъпила така с мен, ето, сега вече има и съдебно решение на един най-уважаван и авторитетен съд, което й дава ясен сигнал, че е сгрешила, че се е подвела, че е направила нещо, което не е трябвало в никакъв случай изобщо да допуска и да прави. Как мога да науча това, как мога да разбера какво е актуалното съзнание на опонентката ми по тия толкова важни за мен въпроси? Имам два начина за това, ето какви са те.
Първият е да помоля моя адвокат да звънне на адвокатката на г-жа Анастасова и да я попита предвид сложилата се ситуация какво възнамеряват да правят. Ще каже някой: това са глупости, много ясно че ще обжалват, да не са толкова глупави че да не обжалват?! Да, но нека засега да оставим настрана въпроса за това кое е глупаво и кое е умно, нека този въпрос остане висящ, щото може да се окаже, че това, което на някои хора изглежда напълно умно, може да е всъщност крайно глупаво - и обратно. А може би истински правилно и умно е точно обратното: да се признае, че Окръжният съд е решил въпроса и спора, да се признае за разумно това съдебно решение, да се изпълни решението на съда и спорът да бъде приключен - какво пречи точно този вариант за действие да е истински разумният?!
Аз мога да предположа, че отговорът на адвокатката на г-жа Анастасова ще е: разбира се, че ще обжалваме пред ВКС! Мисля, че е логичен такъв един отговор, макар че те имат цял един месец да мислят дали да обжалват или да не обжалват. Интересно ми е да разбера обаче ето още в този момент какво мислят и доколко за тях възможността да не обжалват пред ВКС решението на Окръжния съд е, така да се рече, допустима. Ще пробвам този подход да разбера, да се информирам още днес. Ще помоля адвоката си да звънне и да сондира мнението на другата страна.
А вторият начин да разбера вече си е изцяло в моя стил. Първо ми хрумна да ида още днес, ето, след малко, в училището, да се срещна с г-жа Анастасова (и по нейна преценка с някои други лица от подчинения й персонал, примерно с една от помощник-директорките, която най-много й съдейства и я вдъхнови да ме уволни по този грозен начин, тази въпросната помощник-директорка беше и може би още е и.... синдикален лидер на синдиката, в който аз членувах; и тя, за да ме лиши от синдикална защита седмица преди връчването ми на заповед за уволнение организира... изключването ми от синдиката - !!! - да, и това се случи, та на директорката най-сервилно да бъде даден карт-бланш за моето уволнение, един вид защо да й се налага да отправя запитване пред синдикалната организация дали разрешава уволнението ми: ето, изгонваме го от синдиката, лишаваме го от правото му на синдикална защита, майната му на тоя проклет Грънчаров, ще го унищожим изцяло!), та значи още днес да се срещна с директорката и да й поставя въпроса ребром: ще обжалва ли или няма да обжалва решението на Окръжен съд, т.е. доколко е склонна да го изпълни. Не ща да споря, да изтъквам някакви причини в полза на варианта да изпълни решението на съда, не ща да я убеждавам, че е правилно да го изпълни и пр., защото добре зная, че каквито и да било аргументи в тази посока, колкото и да са разумни, няма да й повлияят щом като - или ако - в съзнанието й още не е настъпил онзи умствен и душевен поврат, за който писах по-горе, а именно, да е осъзнала истината за това, което си позволи да стори, да е осъзнала грешката си и пр. Та да направя един сондаж по този повод за мен не е проблем, аз сега се чудя само дали да ида директно в гимназията, където да се срещна с директорката, или пък да опитам да разговарям с нея чрез посредничеството на някой друг, примерно, на някой отговорен фактор от административната йерархия. Примерно, да разговарям с нея като предварително помоля шефката на РИО-Пловдив г-жа И.Киркова да ми съдейства да се срещна с директорката на ПГЕЕ-Пловдив на територията на самия инспекторат. Ще каже някой - защо пък трябва да въвличаш инспектората и шефа му в твоите лични проблеми? Ето какво ще отвърна на един такъв въпрос.
Това, за което пиша, не е мой личен проблем, това е проблем на образователната система. Тази система е устроена йерархично, по строг командно-административен модел, директорът на училище е най-низшето ръководно звено, над него има административно-ръководни органи, на които той е подчинен; а иначе директорите са нещо като феодали, те са пълновластни господари и общо взето властта им е грамадна, което е предпоставка за злоупотребите с нея, които са повсеместни. (Знам, че ще ми кажат, че директорът е подчинен само на Министъра, щото той го е назначил, но аз добре зная, че и упълномощените представители на същия този Министър имат доста голяма власт и влияние над директорите; примерно ако един началник на инспекторат, дето курира даден директор, се оплаче от него пред Министъра, това може да доведе до санкция от страна на Министъра, включително и до уволнението на провинилия се.) Моята история е интересна с това, че висшестоящите административни органи, като се почне от РИО-Пловдив и се стигне до самото МОН (в лицето на една поредица от министри) не си мръдна и малкия пръст да озапти произвола на въпросния директор, аз писах поредица от жалби, които нямаха никакъв ефект; в крайна сметка директорът, знаете, си направи каквото му скимна! Е, системата е уредена така, че щом висшестоящите органи не вземат, дето се казва, някакви административни мерки да възстановят правото, закона и справедливостта, те в такъв случай поемат пълната отговорност за зулумите на по-нисшия самозабравил се администратор. Затова именно и ми се ще да намеся в решаването на казуса и РИО-Пловдив, който да ми бъде посредник в окончателното решаване на крайно проточилия се спор между мен и директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Моята теза е: и самата директорка, и самия РИО имат чудесен шанс да изкупят донякъде вината си за случилото се по един най-прост начин, именно да признаят и да изпълнят решението на съда, аз да бъда възстановен на работа и най-сетне да настъпи мир и благоденствие в това осиротяло без мен учебно заведение. :-) Тук иронизирам, но неслучайно, аз обичам да представям нещата в един по-друг, неочакван смисъл. Що го правя ли? Ами защото такава ми е работата: философ съм. Работата на философите е точно тази: да спомагат за постигането на един по-богат смисъл на нещата. Без ролята на философите този смисъл просто няма как да се роди. Както и да е, това е друга голяма тема, но сега за нея не ми се говори.
Та ще видя какво ще реша и какво ще предприема тия дни във връзка с казаното дотук. Аз сам още не съм решил какво точно да направя. Ще реша съвсем скоро и ще предприема онова, което ми се стори най-добро. Добро и за мен, и за другата страна. Което е добро, правилно, справедливо, разумно, мъдро и т.н. за всички, не само за мен. И което е поучително, така да се каже, за всички, щото тази цялата история е един превъзходен казус, в който се съдържат всички до един проблеми на нашата толкова многострадална, агонизираща образователна система. Аз, както виждате, правя нужното за да се реши този казус със смисъл най-вече за младите, щото всичко се случи пред техните очи. Имаме страхотния шанс младите да останат с вярната, с подобаващата поука от цялата тази наистина толкова поучителна, многозначителна, поразително богата по измеренията си история, съдържаща според мен огромен човешки - а това значи най-вече психологически, нравствен, духовен смисъл! - смисъл. И този шанс е непростимо да бъде пропиляван. Никой няма да ни прости ако го пропилеем.
Щото ако не се случи това, за което сега призовавам - аз призовавам за човечно, разумно, взаимно-задоволително и добродетелно в някакъв смисъл решение! - то тогава нали си представяте каква ще бъде поуката за младите? Ще бъде крайно неприемлива, примерно, те ще знаят оттук-нататък и ще си останат непоколебими в убеждението си, че в нашите родни български условия е напълно допустимо една личност, пик било то преподавател по философия, било някой друг, какъвто и да е той, да бъде безжалостно смачкана, преследвана, обиждана, унижавана и тормозена от по-силния, в случая от властващата директорска особа, и че такова едно отношение към човека не само че е допустимо, но има дори и шанса то да бъде оправдано едва ли не със "законни" и "правни" мотиви. Ако такава една поука остане в съзнанията на младите, това ще подхрани представата им, че България е една мутренска и мафиотска държава, в която отделният човек, личността нищо не значи, а значение имат само арогантността, подлостта, грубата сила, безпардонността на разни самопоставили се над закона и морала суетни началства, управници или самовлюбени тирани. Е, аз като преподавател по философия, по психология, по етика не мога да допусна по този начин да бъде деформирано съзнанието на младите, не ща да им бъде нанасян такъв дефект или такава травма на душите. За това най-вече съм загрижен, не за нещо друго. Щото моята вече се е видяла, аз съм човек на години, а значение имат само младите, те именно и ще имат отговорността да направят от нашата България държавата, която ние, по-старите, за жалост, не можахме да сътворим или създадем; ще имат мисията да направят от България една нормална държава, в която живеят човеци, а не зверове, било кучета, било лакоми хиени, било хищни вълци, било каквито други зверове си искате или си представяте...
Спирам дотук. Имам още какво да кажа, ала ми писна да пиша. Изморих се вече. В тия месеци на постоянно напрежение - не е лесно човек да води две съдебни дела, да се грижи за адвокати, за какво ли не друго, ето, и блог водя, неслучайно пиша в него за тия неща, има смисъл да пиша, длъжен съм да пиша и пр. - аз изразходвах много сили, останал съм вече без сили, силите ми са на изчерпване. По хуманни причини искам да призова днес своите опоненти да проявят най-сетне здрав разум и да престанат накрая с издевателствата си спрямо мен. Искам спокойствие, искам нормални условия да си гледам работата, да си изпълнявам задачата. А моята работа и задача е една: да обучавам младите в мислене, в автентичното и подобаващото за достойни и свободни човешки същества мислене. От тази моя задача и мисия никой не може да ме лиши - докато съм жив все това ще правя. Ето, аз и уволнен от работа, пак го правя, но по друг начин, примерно тук, в блога си, в телевизионното предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" (да отбележа обаче, това предаване го водя изцяло безвъзмездно, рro bono, един вид за идеята само) по други начини (тия дни ще ходя на среща с читатели на моите книги и на списание ИДЕИ в Смолян, и от други градове имам покани, и там ще ходя, аз никому не отказвам). Тъй че човек докато има сили трябва да си гледа работата и да я върши не как да е, а с полза за другите, истински, вдъхновено, правилно, добре и т.н.
Ето това пожелавам и вам: гледайте си работата! :-) Не го възприемайте в нашенския смисъл, подобно на ругатня, а в подобаващия смисъл. Вижте доколко сме извратени, вижте докъде сме я докарали: казваме някому "Гледай си работата!", а той, представете си, ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормално и естествено. В страни, в които хората си гледат работата и не се занимават като нас с глупости, работите им вървят, такива страни са проспериращи, благоденстващи, богати. У нас работите ни не вървят тъкмо щото не си гледаме работата, а се обиждаме като ни кажат "Гледай си работата!"... затова, предполагам, сме и най-бедни - щото не си гледаме работата, а си врем носа в чуждите работи. Хубав да ви е денят! Чао и до нови срещи!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Попадам тази сутрин чисто случайно, навярно) на публикация със заглавие Неделя на Самарянката, която прочетох и реших да я представя и на читателите на своя блог, сторих го ето тук: Бог гледа право в дълбината на душите на човеците . Според мен този текст съдържа една твърде важна мисъл: че не бива някои хора, особено пък вярващите в Бога, да се чувстват "по-специални", един вид като "избрани" или като "правоверни" и тези последните, на това основание, един вид да се гнусят да общуват с "падналите хора", с "по-долните", с "по-неспециалните" хора, примерно с еретиците, с невярващите, с каквито други искате или можете да си представите; щото хора, безспорно, има всякакви. И ние все се делим по най-различни признаци или критерии, упрекваме се един-друг, забравяйки, че всички, абсолютно всички човеци сме все Божии чада, че сме деца на Бога. И значи оня, който си позволи да хули други хора, в такъв случай подобен човек, без да си дава сметка за това, косвено похулва в някакъв смисъл и самия Бог - обиждайки някое Божие чедо, някой друг човек, ти фактически похулваш и неговия Баща, а пък всеки баща, знайно е, обича еднакво децата си. Е, не точно така архимандрит Варнава излага мисълта си, но аз я схванах в такава една посока. Този главен според мен смисъл открих в нея.
Тази сутрин искам да пиша за едно нещо, което ме гложди от известно време, предвид новото развитие на нещата около главния ми проблем, имам предвид това, че наскоро Окръжният съд в Пловдив отмени заповедта за моето уволнение от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив - и ме възстанови, върна ме в училището. Възникна нова ситуация, която изисква осмисляне, с оглед да подбера най-разумната си реакция според новите условия. На 19 май миналата година бях уволнен, ето, след седмица ще се навърши цяла година от момента, в който предпразнично, дни преди празника на културата и просветата, аз бях изгонен по недопустимо грозен и обиден начин от училището, бях принуден да понеса такава гавра, каквато никога изобщо не съм могъл да предположа, че е възможно да сполети човешко същество в наше време; да, обаче ето, оказа се, че не само е възможно, но и се случи в действителност. (На моменти като си мисля имам чувството, че този кошмар не може да е истина, че сякаш през цялото време съм сънувал някакъв ужасен сън; да, обаче в други моменти разбирам, че това, уви, не е просто сън, а ми се е случило съвсем реално в живота!) Уволнен бях, разбира се, за отмъщение заради това, че си позволих да се държа както подобава, достойно, по един автентичен за свободен човек и гражданин начин в тежката психологическа и нравствена ситуация, която възникна в училището след като в него властта беше поета от една директорка, която явно страда от някои абсолютно неверни, анахронични представи за това какво е позволено и какво не е позволено на един управник, на един администратор в наше време. Е, аз комай бях единственият, който решително се противопостави (отначало имаше и други, които се държаха смело, достойно, но в един момент капитулираха, особено като забелязаха на какви репресии, на какъв тормоз бях подложен аз), поведох една обречена борба с рецидивите на такъв един крайно ретрограден административен волунтаризъм.
Разбира се, наложи ми се да платя страшна цена за лукса да се държа като свободен гражданин, живеещ в една уж европейска и демократична страна, платих тази цена със здравето си, а накрая беше поругано по най-грозен начин и достойнството ми: бях обявен за нещо като "народен враг", за "злодей", бях остракиран, бях превърнат зорлем в дисидент (спрямо системата), като капак на всичко въпросната административна особа, с оглед някак, един вид "законно", да си отмъсти, си позволи да проведе съответните "мероприятия" за да ме изкара какъв ли не, примерно "луд", охарактеризира ме в крайна сметка и то в най-официални документи като "пълен некадърник", "напълно негоден за образователната система", сложи ми ласкателната характеристика "абсолютна липса на каквито и да било качества да бъде учител" и т.н., абе постъпи спрямо мен както й хрумна, с оглед да задоволи ненавистта си. И това се случи, вземете предвид нещо решаващо, в едно учебно, в едно образователно и възпитателно учреждение (!!!), този лукс си позволи ръководителката на такова едно учреждение - давате ли си сметка какво означава пък това?! Правете си сами сметка какво означава това, но аз ще си позволя да подхвърля следното: щом така постъпват спрямо един зрял, улегнал човек като мен, човек на години, който при това е учител (с 32 години непрекъснат стаж в сферата на образованието, средно и университетско!), то как ли в такъв случай в това същото учреждение се отнасят към младите, към учениците?! Да, близко е до ума това заключение, колкото и страшно да е то, ето, всеки може да си помисли и такова нещо, а пък аз като човек, обречен да казва истината, си го позволих, щото дългът ми на човек, на гражданин и най-вече на философ ме принуждава да осмислям ситуацията цялостно, без да крия нищо. Аз това и правя, няма какво да крия, мижитурка да бъда не ми е в характера.
Значи мина една тежка за мен година от момента, в който бях уволнен, поруган и обиден по недопустимо грозен начин. Казват, че времето лекува душевните рани, а аз се питам: дали за това време тия, които дръзнаха да ми причинят всичко това, успяха да си дадат сметка какво всъщност са ми сторили? Да речем, били са навремето овладени от някаква страст, от някакви емоции, които са заслепили съзнанието или разума им, ето, позволили са си този грозен произвол, но мина време, дали пък благодарение на времето не са размислили, не са осъзнали все пак какво всъщност са направили, какво са сторили? (Да си спомним възгласа, който нашият Велик Спасител изстена по повод на мъчителите си кръста: "Прости им, Господи, те не знаят какво правят!".) Дали пък в съзнанието им не узря вече ето тази толкова простичка мисъл: че е недопустимо по такъв начин да се постъпва с никое човешко същество, пък дори и това човешко същество да ти е най-големият враг, да, абсолютно недопустимо е да тъпчеш, да поругаваш достойнството на една друга, свободна и суверенна личност, да си позволиш да мачкаш, да тормозиш една друга личност само защото тази личност, примерно, не е като теб, не мисли като теб, има други разбирания и т.н. - нима за тази една година моите мъчители не можаха да схванат истината за това какво всъщност са си позволили да ми сторят? Ето за мен това е много интересен въпрос: в тази една година на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, въпросната властна особа, много пъти й се наложи да стои безмълвна на крака в съдебната зала, в качеството й на ответница и на подсъдима, да, тя и дума не отрони в съдебната зала месеци наред, но се питам какво ли си мислеше, дали пък в един момент не е осъзнала простата истина за това, което си позволи да ми причини? Нима не осъзна вече поне толкова простата истина, че така, по този начин, спрямо нито едно човешко същество не бива да се постъпва, изключено е да се постъпва, забранено е да се постъпва?!
През цялото време ответницата Анастасова по най-различни начини се мъчеше пред съда (чрез адвокатката си) да докаже своята правота, че била, видите ли, постъпила правилно и законно, след като с просто око се вижда, че така не е редно да се постъпва и то се разбира от всеки човек, пък дори и той да не е правист, разбира се от всеки, който знае, че на този свят и в този наш живот, в крайна сметка, има и нещо най-фундаментално, наречено морал, вярно, законът не може да предвиди всички случаи, но ето, щом някой дръзне решително да погази изискванията на нравствения закон, то тогава са напразни всички усилия да обосноваваш "правотата" си; да, напълно напразни са тези усилия! Та ми е много интересно да разбера има ли развитие по този въпрос в съзнанието на администраторката на ПГЕЕ-Пловдив, щото имам усещането, че на нея други хора й подложиха тази превъзходна динена кора (или обелка от банан, както искате), на която тя си позволи да стъпи, подтикнаха я със съвети и внушения да ме сгази, пък после благочинно се оттеглиха - за да й гледат сеира. То, прочее, да си управник изобщо не е проста работа и се иска много внимание, мислене, иска се също и едно най-важно нещо, за ваше учудване ще го кажа, иска се най-вече съвест. Та е напълно възможно тия неща вече да са осъзнати, да има напредък в осмислянето на ситуацията от моята опонентка. Вярно, доколкото ми е известно, в училището няма онази потребна атмосфера, в която някой да посмее да й каже нещо друго освен обичайните ласкателства ("Браво, госпожо директор, как хубаво го смаза като хлебарка този Грънчаров, точно така трябваше да постъпиш с тази гнида! Тоа пък за какъв се мислеше, я го виж ти?! Е, получи си той заслуженото, а пък на теб, госпожо директор, памятник требе да ти вдигнем за да увековечим подвига ти, че срази тирана право с сърцето - прободе го все едно с някакъв остър кинжал!" и други подобни), но пък, знае ли се, може да е настъпил някакъв душевен поврат и дори промяна в настроенията през тази изминала паметна година; е, време е да установя истината по този въпрос. Ето какво ми се мержелее в акъла по този повод, ще си го призная чистосърдечно - знаете ли колко хубаво е на човека на сърцето когато той няма никакви тайни или недостойни, непристойни мисли, когато душата му не таи някакви позорни мисли, което не са за пред хората?! Възхитително леко и лесно се живее когато на човек му е леко най-вече на сърцето, когато няма грозни, злобни, недостойни мисли и когато всичко, което му е на сърцето, така да се рече, му е и на устата, когато смее да каже и дори напише това, което му е и в сърцето, и на акъла: пробвайте да заживеете така и ще разберете колко важно е то - и колко хубаво е да се живее така! Та да не се отклонявам, ето какво ми хрумва в този момент във връзка с току-що казаното.
Аз, знаете - противно на твърденията на хулителите ми - съм хем пределно диалогичен, хем изцяло открит човек, хем като капак на всичко съм и деен, инициативен човек, при мен няма разлика между думи и дела: каквото мисля го и казвам, а каквото казвам съм готов да го изпълня, да го приведа в действие. Така, впрочем, ме е учил да живея моя учител в областта на философията, Сократ е неговото име, ако не знаете, ето, да ви информирам; аз не се срамувам публично да призная и кой ми е учителят (прочее, мой непосредствен, фактически учител по философия, ако не броим разните професори, които като студент са ми оказали влияние, е първият ми учител в тази област, той е от родния ми град Долна баня, името му е Звезделин Янев, аз съм писал за него, но и тук е момент пак с благодарност да му спомена името; без влиянието от страна на този човек аз нямаше да ида да уча философия и може би нямаше и да стана философ.) И значи ето какво ми се ще да направя тия дни, в навечерието на годишнината от моето историческо уволнение - и в навечерието на празника на учителството, на просветата, на културата, на духовността 24 май. Ще ми се да спомогна за подобаващото посрещане на празника, а такива празници, разбира се, трябва да се посрещат с пределно чисти души, нали така? Недопустимо е да се посрещат толкова светли празници с души, които таят злоба, ненавист, жажда за отмъщение, мерзост, мръсотия и т.н., правилно ли разсъждавам? Ако не разсъждавам правилно, моля, кажете ми къде греша? - към това също най-решително призовавам!
Ще се наложи, да, самият живот изисква да сторя следното. Първо, предвид това, че аз тия дни останах без абсолютно никакви средства за съществуване, свърши ми обезщетението за безработица, спряна ми беше и скромната инвалидна пенсия, която получавах, но която поради тия съдебни дела, кой знае защо, беше спряна. Очертават се трудни дни и месеци, в които аз наистина нямам никакви средства за съществуване. Вариантът, който е най-логичен, именно директорката Анастасова да обжалва решението на Окръжния съд, с което съм възстановен на работа, да го обжалва пред Върховния касационен съд (!!!), за мен е направо пагубен, аз едва ли ще издържа физически още няколко месеца и то без никакви, повтарям, средства за съществуване. Другият вариант, а именно директорката Анастасова да реши да изпълни решението на Окръжния съд, да ме възстанови на работа, ми се вижда в момента напълно нереалистичен, не вярвам да е настъпил чак толкова решителен поврат в разбиранията на въпросната администраторка, но знае ли все пак човек, на този свят всичко е възможно, а пък аз като философ добре зная, че човешките същества имат страхотния шанс във всеки един момент да преживеят някакъв решителен духовен поврат, да тръгнат по пътя на истина, доброто и т.н., ако преди това, разбира се, са си позволили да вървят, неизвестно защо, по пътя на злото, злобата, завистта, жаждата за отмъщение, склонността да мачкат и унижават други личности и т.н. Та за мен в този момент е от изключително значение да разбера какво е мнението на г-жа Анастасова, дали тя е узряла да признае, че е допуснала ужасна грешка като е постъпила така с мен, ето, сега вече има и съдебно решение на един най-уважаван и авторитетен съд, което й дава ясен сигнал, че е сгрешила, че се е подвела, че е направила нещо, което не е трябвало в никакъв случай изобщо да допуска и да прави. Как мога да науча това, как мога да разбера какво е актуалното съзнание на опонентката ми по тия толкова важни за мен въпроси? Имам два начина за това, ето какви са те.
Първият е да помоля моя адвокат да звънне на адвокатката на г-жа Анастасова и да я попита предвид сложилата се ситуация какво възнамеряват да правят. Ще каже някой: това са глупости, много ясно че ще обжалват, да не са толкова глупави че да не обжалват?! Да, но нека засега да оставим настрана въпроса за това кое е глупаво и кое е умно, нека този въпрос остане висящ, щото може да се окаже, че това, което на някои хора изглежда напълно умно, може да е всъщност крайно глупаво - и обратно. А може би истински правилно и умно е точно обратното: да се признае, че Окръжният съд е решил въпроса и спора, да се признае за разумно това съдебно решение, да се изпълни решението на съда и спорът да бъде приключен - какво пречи точно този вариант за действие да е истински разумният?!
Аз мога да предположа, че отговорът на адвокатката на г-жа Анастасова ще е: разбира се, че ще обжалваме пред ВКС! Мисля, че е логичен такъв един отговор, макар че те имат цял един месец да мислят дали да обжалват или да не обжалват. Интересно ми е да разбера обаче ето още в този момент какво мислят и доколко за тях възможността да не обжалват пред ВКС решението на Окръжния съд е, така да се рече, допустима. Ще пробвам този подход да разбера, да се информирам още днес. Ще помоля адвоката си да звънне и да сондира мнението на другата страна.
А вторият начин да разбера вече си е изцяло в моя стил. Първо ми хрумна да ида още днес, ето, след малко, в училището, да се срещна с г-жа Анастасова (и по нейна преценка с някои други лица от подчинения й персонал, примерно с една от помощник-директорките, която най-много й съдейства и я вдъхнови да ме уволни по този грозен начин, тази въпросната помощник-директорка беше и може би още е и.... синдикален лидер на синдиката, в който аз членувах; и тя, за да ме лиши от синдикална защита седмица преди връчването ми на заповед за уволнение организира... изключването ми от синдиката - !!! - да, и това се случи, та на директорката най-сервилно да бъде даден карт-бланш за моето уволнение, един вид защо да й се налага да отправя запитване пред синдикалната организация дали разрешава уволнението ми: ето, изгонваме го от синдиката, лишаваме го от правото му на синдикална защита, майната му на тоя проклет Грънчаров, ще го унищожим изцяло!), та значи още днес да се срещна с директорката и да й поставя въпроса ребром: ще обжалва ли или няма да обжалва решението на Окръжен съд, т.е. доколко е склонна да го изпълни. Не ща да споря, да изтъквам някакви причини в полза на варианта да изпълни решението на съда, не ща да я убеждавам, че е правилно да го изпълни и пр., защото добре зная, че каквито и да било аргументи в тази посока, колкото и да са разумни, няма да й повлияят щом като - или ако - в съзнанието й още не е настъпил онзи умствен и душевен поврат, за който писах по-горе, а именно, да е осъзнала истината за това, което си позволи да стори, да е осъзнала грешката си и пр. Та да направя един сондаж по този повод за мен не е проблем, аз сега се чудя само дали да ида директно в гимназията, където да се срещна с директорката, или пък да опитам да разговарям с нея чрез посредничеството на някой друг, примерно, на някой отговорен фактор от административната йерархия. Примерно, да разговарям с нея като предварително помоля шефката на РИО-Пловдив г-жа И.Киркова да ми съдейства да се срещна с директорката на ПГЕЕ-Пловдив на територията на самия инспекторат. Ще каже някой - защо пък трябва да въвличаш инспектората и шефа му в твоите лични проблеми? Ето какво ще отвърна на един такъв въпрос.
Това, за което пиша, не е мой личен проблем, това е проблем на образователната система. Тази система е устроена йерархично, по строг командно-административен модел, директорът на училище е най-низшето ръководно звено, над него има административно-ръководни органи, на които той е подчинен; а иначе директорите са нещо като феодали, те са пълновластни господари и общо взето властта им е грамадна, което е предпоставка за злоупотребите с нея, които са повсеместни. (Знам, че ще ми кажат, че директорът е подчинен само на Министъра, щото той го е назначил, но аз добре зная, че и упълномощените представители на същия този Министър имат доста голяма власт и влияние над директорите; примерно ако един началник на инспекторат, дето курира даден директор, се оплаче от него пред Министъра, това може да доведе до санкция от страна на Министъра, включително и до уволнението на провинилия се.) Моята история е интересна с това, че висшестоящите административни органи, като се почне от РИО-Пловдив и се стигне до самото МОН (в лицето на една поредица от министри) не си мръдна и малкия пръст да озапти произвола на въпросния директор, аз писах поредица от жалби, които нямаха никакъв ефект; в крайна сметка директорът, знаете, си направи каквото му скимна! Е, системата е уредена така, че щом висшестоящите органи не вземат, дето се казва, някакви административни мерки да възстановят правото, закона и справедливостта, те в такъв случай поемат пълната отговорност за зулумите на по-нисшия самозабравил се администратор. Затова именно и ми се ще да намеся в решаването на казуса и РИО-Пловдив, който да ми бъде посредник в окончателното решаване на крайно проточилия се спор между мен и директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Моята теза е: и самата директорка, и самия РИО имат чудесен шанс да изкупят донякъде вината си за случилото се по един най-прост начин, именно да признаят и да изпълнят решението на съда, аз да бъда възстановен на работа и най-сетне да настъпи мир и благоденствие в това осиротяло без мен учебно заведение. :-) Тук иронизирам, но неслучайно, аз обичам да представям нещата в един по-друг, неочакван смисъл. Що го правя ли? Ами защото такава ми е работата: философ съм. Работата на философите е точно тази: да спомагат за постигането на един по-богат смисъл на нещата. Без ролята на философите този смисъл просто няма как да се роди. Както и да е, това е друга голяма тема, но сега за нея не ми се говори.
Та ще видя какво ще реша и какво ще предприема тия дни във връзка с казаното дотук. Аз сам още не съм решил какво точно да направя. Ще реша съвсем скоро и ще предприема онова, което ми се стори най-добро. Добро и за мен, и за другата страна. Което е добро, правилно, справедливо, разумно, мъдро и т.н. за всички, не само за мен. И което е поучително, така да се каже, за всички, щото тази цялата история е един превъзходен казус, в който се съдържат всички до един проблеми на нашата толкова многострадална, агонизираща образователна система. Аз, както виждате, правя нужното за да се реши този казус със смисъл най-вече за младите, щото всичко се случи пред техните очи. Имаме страхотния шанс младите да останат с вярната, с подобаващата поука от цялата тази наистина толкова поучителна, многозначителна, поразително богата по измеренията си история, съдържаща според мен огромен човешки - а това значи най-вече психологически, нравствен, духовен смисъл! - смисъл. И този шанс е непростимо да бъде пропиляван. Никой няма да ни прости ако го пропилеем.
Щото ако не се случи това, за което сега призовавам - аз призовавам за човечно, разумно, взаимно-задоволително и добродетелно в някакъв смисъл решение! - то тогава нали си представяте каква ще бъде поуката за младите? Ще бъде крайно неприемлива, примерно, те ще знаят оттук-нататък и ще си останат непоколебими в убеждението си, че в нашите родни български условия е напълно допустимо една личност, пик било то преподавател по философия, било някой друг, какъвто и да е той, да бъде безжалостно смачкана, преследвана, обиждана, унижавана и тормозена от по-силния, в случая от властващата директорска особа, и че такова едно отношение към човека не само че е допустимо, но има дори и шанса то да бъде оправдано едва ли не със "законни" и "правни" мотиви. Ако такава една поука остане в съзнанията на младите, това ще подхрани представата им, че България е една мутренска и мафиотска държава, в която отделният човек, личността нищо не значи, а значение имат само арогантността, подлостта, грубата сила, безпардонността на разни самопоставили се над закона и морала суетни началства, управници или самовлюбени тирани. Е, аз като преподавател по философия, по психология, по етика не мога да допусна по този начин да бъде деформирано съзнанието на младите, не ща да им бъде нанасян такъв дефект или такава травма на душите. За това най-вече съм загрижен, не за нещо друго. Щото моята вече се е видяла, аз съм човек на години, а значение имат само младите, те именно и ще имат отговорността да направят от нашата България държавата, която ние, по-старите, за жалост, не можахме да сътворим или създадем; ще имат мисията да направят от България една нормална държава, в която живеят човеци, а не зверове, било кучета, било лакоми хиени, било хищни вълци, било каквито други зверове си искате или си представяте...
Спирам дотук. Имам още какво да кажа, ала ми писна да пиша. Изморих се вече. В тия месеци на постоянно напрежение - не е лесно човек да води две съдебни дела, да се грижи за адвокати, за какво ли не друго, ето, и блог водя, неслучайно пиша в него за тия неща, има смисъл да пиша, длъжен съм да пиша и пр. - аз изразходвах много сили, останал съм вече без сили, силите ми са на изчерпване. По хуманни причини искам да призова днес своите опоненти да проявят най-сетне здрав разум и да престанат накрая с издевателствата си спрямо мен. Искам спокойствие, искам нормални условия да си гледам работата, да си изпълнявам задачата. А моята работа и задача е една: да обучавам младите в мислене, в автентичното и подобаващото за достойни и свободни човешки същества мислене. От тази моя задача и мисия никой не може да ме лиши - докато съм жив все това ще правя. Ето, аз и уволнен от работа, пак го правя, но по друг начин, примерно тук, в блога си, в телевизионното предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" (да отбележа обаче, това предаване го водя изцяло безвъзмездно, рro bono, един вид за идеята само) по други начини (тия дни ще ходя на среща с читатели на моите книги и на списание ИДЕИ в Смолян, и от други градове имам покани, и там ще ходя, аз никому не отказвам). Тъй че човек докато има сили трябва да си гледа работата и да я върши не как да е, а с полза за другите, истински, вдъхновено, правилно, добре и т.н.
Ето това пожелавам и вам: гледайте си работата! :-) Не го възприемайте в нашенския смисъл, подобно на ругатня, а в подобаващия смисъл. Вижте доколко сме извратени, вижте докъде сме я докарали: казваме някому "Гледай си работата!", а той, представете си, ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормално и естествено. В страни, в които хората си гледат работата и не се занимават като нас с глупости, работите им вървят, такива страни са проспериращи, благоденстващи, богати. У нас работите ни не вървят тъкмо щото не си гледаме работата, а се обиждаме като ни кажат "Гледай си работата!"... затова, предполагам, сме и най-бедни - щото не си гледаме работата, а си врем носа в чуждите работи. Хубав да ви е денят! Чао и до нови срещи!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
May 10, 2015
Бог гледа право в дълбината на душите на човеците
Из: Неделя на Самарянката , автор: архим. Варнава Янку, превод: Константин Константинов
В евангелското четиво Христос говори директно със Самарянката, която спадала към общност, в която нямали общение с юдеите, тя била грешна жена, но чрез диалога с Него и педагогическия метод, чрез който нашият Господ се опитал да възстанови чувството за нейното лично достойнство, тя се обърнала. Всъщност ние я знаем като великомъченица Фотиния - Самарянката, с която Господ събеседвал.
Ние имаме един Бог, Който като Сърцеведец вижда дълбочината на душата на човеците, истинската нагласа, най-малкото разположение, и се опитва да улови човека, независимо дали е грешен, еретик или богохулник, като истински Баща, като истински Пастир, да го накара да се осъзнае, да намери истинската Светлина.
Важно е да узнаем това, да го разберем, защото по аналогичния начин в нас се формира един етос, който определя нашите всекидневни дела.
Когато казваме, че сме „от Църквата” и е нужно да защитим нашата вяра, да защитим Бога, и затова трябва да изобличим, да укорим или да нямаме никаква връзка с еретиците, това не влиза ли в противоречие с това, което направил Господ, Който събеседвал със Самарянката, която била смятана за еретик от религиозните хора от еврейската общност през онази епоха? (Прочети ДО КРАЯ )
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Обичат комунизмо-социализма само ония, които са се облагодетелствали материално от него
До този момент не съм срещал (във вече доста продължителния си живот) някой, който да харесва, да обича и да съжалява за комунизма без в същото време да не се е облагодетелствал значително от него, без да не е получавал някакви материални благинки по негово време. Харесват комунизма само ония, които са се облагодетелствали от него. Само заради келепира, който са получавали по време на комунизма, те лично, тяхното семейство или техния род, го харесват. От това обстоятелство трябва да си правим подобаващите изводи за съзнанието и ценностите на привържениците на комунизма и някога, и сега, когато той, тъй да се рече, "вече е умрял", но продължава да живее в главите на поддръжниците си.
Комунизмът се крепи на едно-единствено нещо: на материалния интерес, на ползата, на облагите от него. Как пък не се намери в историята някой, който да обича комунизма единствено по чисто идеални някакви подбуди? Няма такъв.
Ако някой претендира, че обича комунизма по някаква извратена чисто сърдечна любов, дайте ми го тука, да поговоря малко с него. Убеден съм на 100%, че в резултат на разговора ми ще установим непременно, че или той, или неговото семейство по някакъв начин доста се е облажило навремето (или дори сега) от комунизма. Мнозина, обичайки комунизма, още продължават да точат материални, предимно парични дивиденти от своята "любов" към него. (Я Сидеров как обикна комунизма - откак почна да се замогва благодарение на паричките, които почнаха да текат в джоба му!)
Примерно техният социален статус продължава да се крепи на взаимната материална обвързаност на печалбарите, които иначе, на думи, се кълнат, че били обичали комунизма ей-така, единствено заради "идеята". Идеята на комунизма е една-единствена: да паразитираш за сметка на другите, на малоумниците, на балъците, те да те носят на ръце, на гърба си, пък ти да ги ограбваш, да смучеш благинки от тях, баламосвайки ги с приказки за това колко хубав, видите ли, бил комунизмът. Ами как няма да е хубав за теб комунизмът щом толкова добре си се облажил от него?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Ето колко продължава казионният показен патриотизъм - и вдъхновените от държавата казионни чувства...
Виж: "Бессмертный полк" может умереть
РАЗВЕ МОЖНО СЕБЕ ПРЕДСТАВИТЬ, ЧТО ПОРТРЕТ ЛЮБИМОГО ДЕДУШКИ ВЫ ПОСЛЕ ДЕМОНСТРАЦИИ БРОСИЛИ В КАНАВУ???
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Нужно ли е в училищата да се въвежда учебен предмет "Мислене" - една нова безсмислица на работещата на празни обороти образователна система?
Бизнесът предлага нов предмет в училище - „Мислене“
От БАСКОМ предлагат той да замени сегашния „Информационни технологии“
Учебният предмет „Информационни технологии“, който в момента се изучава от 1 до 12 клас в училищата, трябва да бъде заменен от друг, наречен „Мислене“. Мнението е на Явор Джонев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и председател на Института за прогресивно образование.
В интервю за БТА той е обяснил, че учебният предмет „Информационни технологии“ е неадекватен и губи времето на учениците. Методите и съдържанието трябва да бъдат изцяло обновени. Предметът трябва да се насочи към творчество, мислене, дизайн и информатика, смята Джонев.
Новият предмет ще изгражда в учениците умения за решаване на проблеми, способности за разсъждения, моделиране и творчество по произволни въпроси. Информационните технологии ще са вградени в процеса на обучение и така учениците ще придобиват умения за работа и с тях.
Министерството на образованието и науката има положително отношение към тази идея, каза още Джонев. Ще бъде създаден екип, в който ще има представители на висшите учебни заведения, на министерството и на софтуерната индустрия. Той ще разработва съдържанието на новия предмет и ще го изпробва в реална среда. Това ще е дълъг процес и вероятно ще отнеме няколко години, уточни Джонев...
ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕМА:
Gayane Minassian каза: Айдее, пак започнаха да ни учат как да мислим. Естествено, "правилно". Аз не желая да ми въвеждат "официално" такъв предмет.
Жана Ценова каза: Еее, не си права! То е обяснено за какво става дума. Нещо по-широко от ИТ.
Gayane Minassian каза: Наименованието на "учебния предмет" много добре демонстрира претенциите на създателите му. Добре е човек да не надскача претенциите и представите си за границите на своята формираща роля в чуждия живот. Аз на този принцип мога да призова за въвеждане на предмет "чувстване" - защото само мисленето не е достатъчно, нали? И така ще се получи абсурд след абсурда.
Калин Ангелов каза: По-добре да се казва: "МИСЛЕТИ МУ"... със съответен тон! :-)
Калин Ангелов каза: Или по-добре : "ДА МУ МИСЛИТЕ"... ако не СЛУШАТЕ! :-)
Асен Кънев каза: За учениците точно мисленето е най-важното умение, което могат да придобият в образованието си. Проверете какво ще излезе например като учебници и помагала при търсене на "critical thinking". На български все още няма и една издадена книга. Ако в учебните програми влезе такъв предмет, това ще е революция и много от сегашните учебници ще трябва да бъдат пренаписани, за да не са сборници от примери за некритично мислене, логически противоречия или нелогични заключения.
Калин Ангелов каза: ... сериозно - още АРИСТОТЕЛ е МИСЛИЛ и доста е измислил - Логика му е едно от имената, АМА кои сме ние да даваме акъл на "БИЗНЕСА"!
Full Curriculum Solutions
Integrating Critical Thinking into the Curriculum | The Center for Teaching...
Gayane Minassian каза: Мисленето е интегрална част от ученето; въпросът не е да го "въвеждаш официално" в отделен предмет, а да промениш ученето така, че да не принуждаваш детето да се отказва от мисленето си в името на образованието си. Децата мислят много добре; те го правят брилянтно преди да тръгнат на училище; ние ги ОТУЧВАМЕ да го правят с механизирания си, зубрашки и насилствен подход към образованието. Иначе нямам против всичките програми, които си пуснал - нека всяка от тях спечели сама доверието на хората в своята полезност. Имам против някой да ми размахва своята компетентност като достатъчно основание да ми натрапи, забележете, чрез инструментите на държавното насилие, собствените си представи за "мислене".
Асен Кънев каза: Става дума за фундаментална променя на официалната цел на публично финансираното образование - от обучение КАКВО да се мисли към обучение КАК да се мисли.
Gayane Minassian каза: Още по-зле.
Ангел Грънчаров каза: Споделям тезата, позицията на Gayane Minassian. Че се предлага въвеждане на специален предмет "Мислене" означава признание, че в останалите учебни предмети учениците УЧАТ без да мислят ли? Да се учи без да се упражнява и развива мисленето е идиотщина. Без мислене няма и не може да има учене. Ако има, то в него нещо много е сбъркано, както е сбъркано нещо фундаментално в нашата поставена на нездрави основи образователна система. У нас от децата се иска ДА ЗНАЯТ, а не ДА МИСЛЯТ, иска се от тях да са ЗНАЕЩИ, но не и МИСЛЕЩИ. Сиреч, им се тъпчат главите с непотребно знание. Съзнавайки безсмислието на това, което ги принуждават да правят, младите у нас защищават своето суверенно право да учат смислено по ето този начин: с ПРЕПИСВАНЕ. Няма смисъл да се ЗАПАМЕТЯВА информация в днешния свят след като ученикът добре знае, че за минути може чрез интернет да стигне до всякаква потребна му информация, защо тогава да си тъпче главата с нея?!
И ето, младите масово преписват. Преписването е нагледно доказателство, че системата у нас е дефектна, неверна, поражда само безсмислие, сиреч, абсурди. И работи на празни обороти. И губи времето на децата. Вреди им. А що ще отнася до въвеждането на предмета "Мислене" (той и министърът каза нещо подобно май?!) искам да добавя и ето това: и в момента има учебни предмети, чиято същинска идея е да приучат младите да мислят истински, примерно философия, логика, другите философски предмети.
Е, ще ви кажа един парадокс: работейки в тази посока, именно да помагам на младите да се обучават в самостоятелно и критично МИСЛЕНЕ (философско, сиреч, човешко мислене, не чисто познавателно и логично само, а по-богато на смисъл, по-цялостно, всеобхватно и пр.!) и то много години, моя милост, по критериите на порочната система бях възприет и оценен като "вреден", "опасен", "негоден за системата", "некадърен" и какъв ли не още и бях... уволнен (това става не кога да е, а в наше време!). Аз бях наказан с уволнение заради това, че съм учил на мислене учениците, Министерството в лицето на четири-пет министри (последните, от С.Игнатов до сегашния, реформаторския, включително и той!) застанаха зад произвола на администраторката, която ме уволни (!!!), а сега лицемерно ще ми говорят, че щели били да въвеждат предмет "Мислене"!
Е, явно това, което те разбират под "мислене", е точно това, което Гаяне Минасян казва, разбират "единствено-правилното", "официалното", казионното и пр. мислене, т.е. младите да мислят унифицирано, еднакво, сякаш са не човеци, а програмирани роботи. Аз стоя на същата позиция като нея. Чудя се как е възможно общо взето смислен човек като Я.Джонев да се хване така наивно на въдицата на бюрократите от МОН, които имат една-единствена цел: да запазят властническия си монопол над сферата на образованието.
Gayane Minassian каза: "Съзнавайки безсмислието на това, което ги принуждават да правят, младите у нас защищават своето суверенно право да учат смислено..." - много точно, право в десятката казано! В тези думи личи едно отношение, което именно е нужно да се появи в нашето образование - уважение към младия човек, доверие в неговите способности и зачитане на неговото достойнство. С други думи ОЧОВЕЧАВАНЕТО на ученика. За разлика от това мнозина търсят още повече инструменти за манипулирането на децата в някакви желани, по-модерни посоки (били те КАК да се мисли вместо КАКВО да се мисли, работа в екип, вместо самостоятелна работа и каквото там още се сетиш).
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Зверове
Прочетете разтърсващия текст на Сергей Мельникофф, Считалка и също и най-вече Круги Ада «святого» народа Куда подевал народ богоносец калек-победитей? - за да разберете как в страната-победителка се разправиха с милионите осакатени във войната; това, което се е случило с тях, не може да си го представи и най-развинтеното въображение; ето, четете:
Вроде уже всё понимaешь про мироустройство русского народа, а всё равно мутит...
Страшная статистика стала известна теперь, которую таила на себе доселе потертая и пожелтевшая от времени бумага с грифом «Совершенно секретно».
На фронтах «Великой Отечественной» войны погибло 28 миллионов 540 тысяч бойцов, командиров и мирных граждан. Ранено 46 миллионов 250 тысяч. Вернулись домой с разбитыми черепами 775 тысяч фронтовиков. Одноглазых 155 тысяч. Слепых 54 тысячи. С изуродованными лицами 501 342 С кривыми шеями 157 565 С поврежденными позвоночниками 143 241 С оторванными половыми органами 28 648 Одноруких 3 миллиона 147 Безруких 1 миллион 10 тысяч Одноногих 3 миллиона 255 тысяч Безногих 1 миллион 121 тысяча С частично оторванными руками и ногами 418 905 Так называемых «самоваров», безруких и безногих - 85 942
И тут в 1950 году по указу Верховного Совета Карело-Финской ССР образовали на Валааме и в зданиях монастырских разместили Дом инвалидов войны и труда. Зачем такое внимание несчастным инвалидам Войны? Почему на острове, а не на материке? А ведь заведение было еще то...
В 1949 году, перед празднованием 70-летнего юбилея Сталина, в бывшем СССР были расстреляны фронтовики инвалиды ВОВ. Часть их расстреляли, часть увезли на далекие острова Севера и в глухие углы Сибири.Валаам — лагерь инвалидов второй мировой войны расположенный на острове Валаам (в северной части Ладожского озера), куда после второй мировой войны в 1950—1984 свозили инвалидов войны. Основан по указу Верховного совета Карело-Финской ССР в 1950 году. Находился в бывших монастырских зданиях. Закрыт в 1984 году.
Почитал. Просто страшно стало. Даже если это полуправда. Уничтожать тех, кто отдал.... Всё отдал, короче. Недавно ночью видел конец какого-то худ. фильма, где в степь вывозили эшелонами инвалидов и расстреливали. Преувеличение? Или маленький кусочек страшной правды? Так вы говорите фашисты звери? Не думаю, что они своих героев убивали...
... А в 1950 году по указу Верховного Совета Карело-Финской ССР образовали на Валааме и в зданиях монастырских разместили Дом инвалидов войны и труда. Вот это было заведение!
Не праздный, вероятно, вопрос: почему же здесь, на острове, а не где-нибудь на материке? Ведь и снабжать проще и содержать дешевле. Формальное объяснение: тут много жилья, подсобных помещений, хозяйственных (одна ферма чего стоит), пахотные земли для подсобного хозяйства, фруктовые сады, ягодные питомники, а неформальная, истинная причина: уж слишком намозолили глаза советскому народу-победителю сотни тысяч инвалидов: безруких, безногих, неприкаянных, промышлявших нищенством по вокзалам, в поездах, на улицах, да мало ли еще где. Ну, посудите сами: грудь в о-р-д-е-н-а-х, а он возле булочной милостыню просит. Никуда не годится! Избавиться от них, во что бы то ни стало избавиться. Но куда их девать? А в бывшие монастыри, на острова! С глаз долой - из сердца вон. В течение нескольких месяцев страна-победительница очистила свои улицы от этого "позора"! Вот так возникли эти богадельни в Кирилло-Белозерском, Горицком, Александро-Свирском, Валаамском и других монастырях. Верней сказать, на развалин-а-х монастырских, на сокрушенных советской властью столпах Православия. Страна Советов карала своих инвалидов-победителей за их увечья, за потерю ими семей, крова, родных гнезд, разоренных войной. Карала нищетой содержания, одиночеством, безысходностью. Всякий, попадавший на Валаам, мгновенно осознавал: «Вот это все!» Дальше - тупик. «Дальше тишина» в безвестной могиле на заброшенном монастырском кладбище.
Читатель! Любезный мой читатель! Понять ли нам с Вами сегодня меру беспредельного отчаяния горя неодолимого, которое охватывало этих людей в то мгновение, когда они ступали на землю сию. В тюрьме, в страшном гулаговском лагере всегда у заключенного теплится надежда выйти оттуда, обрести свободу, иную, менее горькую жизнь. Отсюда же исхода не было. Отсюда только в могилу, как приговоренному к смерти. Ну, и представьте себе, что за жизнь потекла в этих стен-а-х. Видел я все это вблизи много лет подряд. А вот описать трудно. Особенно, когда перед мысленным взором моим возникают их лица, глаза, руки, их неописуемые улыбки, улыбки существ, как бы в чем-то навек провинившихся, как бы просящих за что-то прощения. Нет, это невозможно описать. Невозможно, наверно, еще и потому, что при воспоминании обо всем этом просто останавливается сердце, перехватывает дыхание и в мыслях возникает невозможная путаница, какой-то сгусток боли! Простите... ( Прочети ДО КРАЯ )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
May 9, 2015
Паметниците на "освободилата" ни Червена армия са гавра с България - и унижение за българите!
Честита победа на убийците! Позор е този паметник да стърчи заплашително в центъра на София, а надписът на него е унижение за българския народ!
До ден днешен, вече 25 години как не се намери поне един кмет с кураж, поне един министър-председател с национално достойнство, за да демонтират тази гавра с България!
Отрепки нещастни! Вие не сте българи, а съветски подлоги и московски подметки!
Даниела Горчева ( снимка на Boris Petrov)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изцяло споделям тия думи на Даниела Горчева. На тия, които се интересуват от историческата истина по въпроса, предлагам да прочетат поне ето това: Москва не е освободила Източна Европа, а замести престъпния хитлеризъм със сталинистки комунизъм . Да, с не по-малко престъпен от национал-социализма комунизъм беше заместен "фашизмът" у нас, другояче казано, Москва ни освободи от... свободата, у нас свободата беше посечена и ликвидирана за десетилетия напред - та досега.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Путин върви по пътя на всички диктатори, което означава, че и него го очаква същата съдба
Богомил Бонев (ако изобщо се сещате кой беше тоз герой от далечното ни вече минало, на времето се представяше за "демократ") се е захванал да се упражнява на стената си със софистика; ето какво бил написал, както ме информираха мои шпиони:
"С бойкота на 9 май западните лидери искаха да се разграничат от Путин. И така те се отъждествиха с Хитлер."
Да поразсъждаваме малко, искате ли? Значи Путин се отъждествява със Сталин, а Западът, понеже се разграничи от Путин, по тази "логика", видите ли, се бил отъждествил, няма с кой друг, ами с... Хитлер. Малоумниците сигур ще се възхитят на тази "бляскава логика". Дайте обаче да видим какво говорят фактите, те са неумолими.
Путин откъсна парче от Украйна (Крим) точно както Хитлер откъсна, да речем, парче от Чехия. Този, който има табиета да къса парчета от чужди страни, подражава на Хитлер. Не че Сталин също не е нямал този табиет де, той, примерно, откъсна парче от Полша, нападайки я в гръб през 1939 г., когато Хитлер я нападна, изпълнявайки споразумението си със Сталин за подялба на Полша. Тъй че между Сталин и Хитлер разликите са нищожни, а най-голямата разлика между тях, както е известно, е в различната форма на мустаците им. Наш Путинчо, напъвайки се да подражава на Сталин и на Хитлер, пък се различава от тях двамата вече комай само по едно нещо: че няма мустаци.
Разграничавайки се от Путин, тавариш Бонев (и Ваша милост ли стана рублофил?), Западът си остава верен на себе си: Западът винаги е бил срещу всякакви видове диктатори, показал го е в историята си, в това число и най-близката. Западът воюва пръв и срещу Хитлер, и срещу Сталин (и комунизма като цяло), и срещу всички други подобни диктатори от наше време, примерно Кадафи, Саддам Хюсеин, Милошевич и т.н. Тъй че Путин явно върви по пътя на тия всички диктатори, което означава, че и него го очаква същата съдба. Точка по този въпрос. Казах каквото имаше да кажа.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Парад на грубата военна сила, на абсурдната за реалностите на съвременния свят войнственост, на опасното имперско опиянение, парад за сплашване на свободолюбивите народи
Реших да сложа в блога си видеозапис на "историческия парад" от днес, проведен в Москва, ще го снабдя обаче с ето какъв коментар:
Парадът показва колко е опасно на най-висши държавни постове (и особено в големи държави като Русия) да се слагат крайно комплексирани хора с нисък ръст като Путин, които избиват душевната си непълноценност с огромна лакомия за власт, стигаща и до хипертрофирани, до крайно уродливи имперски амбиции - като се напъва да става император, ще му се наложи да възражда и империализма, и империята, щото какъв император ще си ако нямаш под ръка империя с подобаващия за нея империализъм и с много войнствени империалисти?! - които в крайна сметка стигат до налудничави мании за "победи", за разпалване на войни, за завоюване на територии (Крим само е началото), а в крайна сметка, разбира се, си счупват главата, но причинявайки страшни страдания на народите, допуснали подобни крайно рисковани игрички със своята съдба.
За мен тази е главната поука, гледайки откъси от този парад (целият нямам време да го изгледам), на който се парадира не с друго, а с груба военна сила, с войнственост, с опасното милитаристично-империалистическо опиянение, дрънка се с оръжия за сплашване на съседните народи; никаква почит към убитите във войните не се отдава с такива паради, друг е начинът за отдаване на почит към загиналите във военните безумия на миналото, а военните паради са нескривано нагла заявка за нови и нови безсмислени завоевания, кръвопролития, страдания на народите и на индивидите и пр.
Този парад показва, че Путин живее в един отдавна загинал свят, живее с представи, характерни за средновековието, за времето на Иван Грозни и поне на Сталин, че е с напълно неадекватно спрямо реалностите на съвременния свят съзнание, т.е. че чисто и просто е един опасен луд за връзване, а не за седене на трона на Руската империя.
Прочее, ако германците по някакъв начин са успели да вържат овреме Хитлер, са щели да избегнат всички ония страдания, които им се стовариха на главата; а това, че руснаците не се поучиха от тъй горчивия германски пример, си е за тяхна сметка.
И за наша де, щото Путин е заплаха за целия свят. Колкото по-скоро се разбере това от човечеството, толкова по-добре.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Сатанинската маневра на Москва: как България беше едновременно и "победена", и "освободена" от Червената армия!
На снимката: нотата, с която Съветският съюз обявява война на България. Очевидно от "благодарност", че не изпратихме нито един войник на фронта срещу тях!
"Нарекоха го освобождение", пише не без горчив сарказъм един от най-обективните и ерудирани кореспонденти от времето на Втората световна война Волфганг Бретхолц в книгата си "Видях сгромолясването им" (1994) и продължава:
"На 2 септември, превзела вече Румъния, Червената армия достига границите на България. Да ги прекоси, тя няма никакво право, тъй като за Съветския съюз България не е вражеска страна. В София все още се намира неговият дипломатически представител, чрез когото най-много би могло учтиво да се помоли българското правителство да разреши транзитното преминаване на войските." (Бретхолц 1994; тук и по-надолу всички цитати са от тази книга).
Бретхолц нарича "сатанински" плана, който Москва замисля, за да се сдобие с "предлог" за абсурдното обявяване на война на България и разкрива предателската роля на военния министър ген. Иван Маринов, който се оказва съветски агент и се противопоставя на незабавното обявяване на война на Германия от правителството на Муравиев.
"В кабинета на Муравиев - пише Бретхолц - никой не подозира истинската му роля, съгласяват се с него и се задоволяват на първо време да оповестят неутралитета на България. По този начин се дава на Съветския съюз желания предлог да обяви война на България.
България - "победена" и "освободена"
"Това съобщение - продължава Бретхолц - е толкова абсурдно, че, както ми разказа един член на правителството на Муравиев, първоначално не вярват на ушите си нито външният министър, нито останалите членове на кабинета".Междувременно войските на маршал Толбухин нахлуват в България и започват да окупират цялата страна. Сатанинската маневра на Москва се увеличава с успех по цялата линия. България е едновременно "победена" и "освободена" от Червената армия!
Победена в една война, която трае само три дни и в която не се стига до нито едно сражение. Освободена, без да има някой, от когото трябва да я освободят.
Но като "победена" страна България следва да се подчинява на Съветския съюз и не може да се позовава на правата си на суверенна държава. Като "освободена" страна трябва да проявява въодушевена благодарност към Съветския съюз и да изпълнява неговите желания.
Англо-американците са изхвърлени от играта, преговорите за примирие в Кайро са прекъснати... Бъдещето на България лежи окончателно в ръцете на Съветския съюз."
Подготви: Даниела Горчева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
![[image error]](http://poligraff.net/uploads/articles/big/temida26017.jpg){kind=link}
