Ангел Грънчаров's Blog, page 1695
May 24, 2015
Докато не проведем решителна революционна промяна в образованието, докато тази сфера не даде мощен тласък върху икономиката, от бедността и от униженията си няма да се отървем!
[image error]
По повод публикуваното от мен вчера Празнично "открито писмо" до г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев получих на имейла писмо от приятел, който ми пише, че е малка надеждата министърът да обърне някакво внимание на моето "иначе сърцераздирателно писмо", че нищожна е надеждата да ми даде аудиенция, да разговаря с мен, а пък какво остава да дръзне да застане на моя страна и "да свие перките", дето се казва, на разпищолите се в ПГЕЕ-Пловдив администратори, като, примерно, ги принуди да изпълнят решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа като учител по философия и гражданско образование. (Между другото, аз изпратих сходни писма и до някои наши партийни и политически лица, включително и работещи в Парламента, с молба да ми съдействат да получа въпросната спешна аудиенция при г-н Министъра.)
Най-интересното в това писмо на моя приятел е, че той ме съветва да се откажа от намерението си да се върна в това училище, именно в ПГЕЕ-Пловдив дори и с влязло в сила съдебно решение, щото съм щял да бъда ликвидиран от силния психически и административен терор, който ме бил очаквал там в случай че проявя неблагоразумието да се върна. Съветва ме този мой приятел да... емигрирам, щото вече, излиза, съм бил нямал никакво бъдеще в българската образователна система, дава ми съвет, примерно, да ида в... Украйна (където народът доказа, че е по-висше качество от нашия - заради свободолюбието си!), там, с помощта на моите приятели да съм се бил устроил на работа, там може би съм щял да бъда по-полезен, а у нас, по негова преценка, положението е така безнадеждно, че никаква реформа в близките години нямало да има. Което означава, че такива като мен са някакви прекалено подранили пилета, които несъмнено ще измрат. Това в основни линии ми пише този мой приятел. Ето какво му отвърнах току-що:
Здравей, уважаеми г-н И.,
Искам да ти кажа нещо безкрайно важно във връзка с многото въпроси, които поставя твоето писмо.
Аз водя тая битка (и правна, но в цялостния смисъл, във всичките й измерения) не толкова за да се върна в училището и пак да стана учител там, не даже и заради моралния реванш, а по съвсем други подбуди, свързани с промяната на начина на мислене за да се случи онази революционна промяна на системата, която ни е потребна, именно нейното събаряне и след разчистване на отломките да се съгради (бих казал даже да се роди) нещо съвършено различно, коренно различно, принципно различно. Тая система по моето дълбоко убеждение не може да бъде реформирана, реформирането й е същото като да режем кръпки от нов костюм и да ги зашиваме връз вехти дрипи; е, не става тази работа така, новите кръпки върху прогнилите дрипи ще изглеждат грозно и още повече ще съдерат дрипите, пък и ще подчертават одрипявяването на старите дрехи. То затуй си го е казал толкова добре и ясно Спасителят:
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. (Лк 5:36-39)
Затова аз вече съм против реформата: иска се революция, коренна промяна на началата и принципите, върху които следва да се постави образованието. "Реформата" в образователната сфера до такава степен изостана, че й мина времето, тя затова и в днешните условия звучи като еквилибристика и еклектика, т.е. точно като кърпене с нови кръпки на вехти дрехи - или пък като наливане на ново вино в стари мехове. (Старите мехове, предполагам, ще се пукнат от новото вино, и виното ще отиде на поразия, пък и меховете ще трябва да бъдат изхвърлени, какъв е тогава смисълът от една такава "реформа"?!) Нищо свястно или годно за живот не може да се получи от такава реформа, основана на такива полумерки. Казал го е Спасителят толкова отдавна, но кой да ти Го послуша?
И още нещо, важно е: помиряването на съвременно мислещите дейци на образованието със стожерите и церберите на административната командна система с оглед добруването и на едните, и на другите, е същото като да се помирят вълците и агнетата - в името на доброто и на едните, и на другите. Глупава работа! Но има и нещо друго: българските училища не са частна собственост на чувстващата ги като свои образователна бюрокрация, да, те съвсем не са тяхна бащиния! И аз затова се боря да се върна в училището, в което съм работил толкова години: то не е частна собственост или бащиния на директорката Анастасова и групичката бодри подлизурки около нея, а те си го чувстват точно като такова! Това училище, пък и всяко друго училище в страната ни не е, повтарям, частна собственост или бащиния на управляващата образователна директорско-инспекторска бюрокрация, нищо че те си ги чувстват като свои, понеже де факто са ги приватизирали, един вид откраднали от обществото.
Навремето другарите така крадоха държавната икономика, сега крадат училищата, те май останаха само за крадене. А училищата са на гражданите, на всички нас, в това число и на мен: колкото е на директорката Анастасова ПГЕЕ-Пловдив, толкова това училище е и на мен. А ако има на някой това училище да е в по-голяма степен отколкото на мен или на Анастасова, то е най-вече на бившия директор Паунов или на Жак Асса (и да други такива), които са го създавали и строили това училище, които са създали имиджа му, който сега други пък съсипват. Та ето затова аз не кандисвам и не се отказвам от борбата си. А това, че други хора, които мислят като мен (аз добре знам, че така мислят повечето от работещите в това училище), не смеят да кажат и покажат какво мислят, просто тия хора ги е страх да издадат какво мислят, щото а някой каже че оспорва абсолютната власт на директорката, а мигновено него ще го последва моята участ, сиреч, и той ще бъде уволнен, и нему ще се намери цаката. Е, аз се боря за да докажа на тия хора, че е грозно да се страхуват толкова, щото техният страх фактически убива такива като мен, да, ние и здравето си дадохме за тая борба със системата и нейните копои!
И онова, което най-много ме дразни, е безразличието на "реформаторската" министерска власт. Под това тяхно безразличие се вихрят какви ли не злоупотреби на самозабравили се директори, които всекидневно нанасят страшни поражения на младите. Поражения най-вече в психически, личностен, духовен, човешки план. Това е обаче най-нетърпимото. Системата фабрикува всекидневно малодушие у възпитаваните, у младите: не може на малодушните възпитатели възпитаниците да са немалодушни! Ето това е най-страшното и непростимото. Оня било сред учениците, било сред учителите, който е бунтар и свободолюбец, без жал бива посичан, и то мигновено! И бива изритван от системата. Това именно показа и моят случай. Аз заради това на всичко случващо се придавам пълна публичност и гласност: та аз можех, първо, да си мълча и сега щях да съм най-приближен до директорката сред нейните подлизурки; второ, ако да не бях мълчал, както и не мълчах, като ме уволни, щях просто да плюна, да кротна и щях вече да съм си намерил работа в друго училище. Но аз, както ти е известно, не съм човек, който да вземе сам да си плюе връз достойнството, поведох една съвсем обречена битка, щото силите са неравни. Съзнавам пределно ясно това. Почти отникъде не получих подкрепа. А най-грозното е това, че тази власт, дето се нарича "реформаторска", вече 6-7 месеца мълчи и по този начин продължава да съучаства в зулумите на разпищолилите се администратори. Изглежда министерската бюрокрация крие всичката информация по случая от министър Танев, ето, по тази единствена причина, да разбера истината, аз се опитвам да се добера до него. Но взех да се съмнявам, че той все още нищо не знае; знае, щото аз му пращам всичките неща и на неговия личен профил във фейсбук, директно му го пращам.
И вече имам категорично допускане какво точно става: той знае, но не смее нищо да предприеме, и него го, да, и самия министър го е страх, щото е разбрал колко пълновластна е въпросната образователна бюрокрация. И е осъзнал, че ако иска да министерства по-дълго, ще трябва да се спогоди с нея, пък на такива като мен - кучетата да им ядат главата. Имам съвсем определено усещане, че точно такава е сложилата се ситуация. Каква ще е ползата за министъра ако той дръзне да застане до мен, да защити закона, правото, справедливостта и морала? Никаква. Нима има някой безумен политик или чиновник у нас, който да жертва своето положение заради "луди глави" или идеалисти като мен? Няма такива, разбира се. Ето такова ми е подозрението за министъра. И за да разбера истината по този въпрос предприемам тия мерки. Та евентуално да стигна до министъра и да разбера истинската му позиция. Пределно добре разбирам положението му. Не му е леко положението изобщо.
Ако иска да постигне нещо не бива министърът неблагоразумно да реже клона, на който седи. А този клон е именно въпросната бюрокрация. Глупаво е заради мен или заради някакви нравствени мотиви да застане срещу бюрокрацията, да й обяви война, което значи, че ще бъде пожертван от премиера. По-разумно е да постъпва дипломатично с оглед все нещичко да промени. У нас условия за революция в този момент няма. Обществото ни е оскотяло дотам, че не може да проумее нещо най-просто: че докато не проведем решителна революционна промяна в образователната сфера, докато тази сфера не проработи и не даде мощен тласък върху икономиката (човешкият фактор решава всичко, неговата подготвеност за живота в новите условия е решаващата!) ние от бедността и от униженията си няма да се отървем! Ето това не се съзнава. И по тази причина ни залъгват с приказки за разни половинчати реформи, при които и вълците ще са доволни, и агнетата ще са предоволни, че вълците ги ядат, видите ли, "по-хуманно", и новото вино ще пука старите мехове и ще става зян, и нови, отпрани от неносени костюми кръпки, ще шием връз продраните дрипи на прогнилата отвсякъде административна, сталинска по същество, централизирана, казармена, бюрократична, директивна, командна и пр. образователна система.
Това е. Очертах цялостния контекст, мисля, задоволително. Спирам дотук. Хубав ден ти желая! Бъди здрав!
С уважение: Ангел Грънчаров
Толкова и вам, уважаеми читатели! И вам желая хубав ден, плодотворна седмица и също бъдете здрави! И още нещо: не допускайте да ви будалкат с половинчатости, хем тако, хем вако, хем вълците да са доволни, хем агнетата да са благодарни - че ги ручат вълците по "по-хуманен начин". Не стават така тия работи. Всичко си иска своето. Животът най-вече. Няма да имаме живо и пълноценно образование и животът в тази страна няма да поеме към подем докато позволяваме да ни будалкат общо взето само с някакви половинчатости. Истински неща са ни нужни нам, истински! И мухльовци повече, моля ви, недейте да бъдете! Постарайте се и вие да станете истински, ето в това е спасението! Бъдете истински, т.е. смели и достойни свободни човешки същества. Това ви пожелавам най-накрая. Чао и до скоро!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
По повод публикуваното от мен вчера Празнично "открито писмо" до г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев получих на имейла писмо от приятел, който ми пише, че е малка надеждата министърът да обърне някакво внимание на моето "иначе сърцераздирателно писмо", че нищожна е надеждата да ми даде аудиенция, да разговаря с мен, а пък какво остава да дръзне да застане на моя страна и "да свие перките", дето се казва, на разпищолите се в ПГЕЕ-Пловдив администратори, като, примерно, ги принуди да изпълнят решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа като учител по философия и гражданско образование. (Между другото, аз изпратих сходни писма и до някои наши партийни и политически лица, включително и работещи в Парламента, с молба да ми съдействат да получа въпросната спешна аудиенция при г-н Министъра.)
Най-интересното в това писмо на моя приятел е, че той ме съветва да се откажа от намерението си да се върна в това училище, именно в ПГЕЕ-Пловдив дори и с влязло в сила съдебно решение, щото съм щял да бъда ликвидиран от силния психически и административен терор, който ме бил очаквал там в случай че проявя неблагоразумието да се върна. Съветва ме този мой приятел да... емигрирам, щото вече, излиза, съм бил нямал никакво бъдеще в българската образователна система, дава ми съвет, примерно, да ида в... Украйна (където народът доказа, че е по-висше качество от нашия - заради свободолюбието си!), там, с помощта на моите приятели да съм се бил устроил на работа, там може би съм щял да бъда по-полезен, а у нас, по негова преценка, положението е така безнадеждно, че никаква реформа в близките години нямало да има. Което означава, че такива като мен са някакви прекалено подранили пилета, които несъмнено ще измрат. Това в основни линии ми пише този мой приятел. Ето какво му отвърнах току-що:
Здравей, уважаеми г-н И.,
Искам да ти кажа нещо безкрайно важно във връзка с многото въпроси, които поставя твоето писмо.
Аз водя тая битка (и правна, но в цялостния смисъл, във всичките й измерения) не толкова за да се върна в училището и пак да стана учител там, не даже и заради моралния реванш, а по съвсем други подбуди, свързани с промяната на начина на мислене за да се случи онази революционна промяна на системата, която ни е потребна, именно нейното събаряне и след разчистване на отломките да се съгради (бих казал даже да се роди) нещо съвършено различно, коренно различно, принципно различно. Тая система по моето дълбоко убеждение не може да бъде реформирана, реформирането й е същото като да режем кръпки от нов костюм и да ги зашиваме връз вехти дрипи; е, не става тази работа така, новите кръпки върху прогнилите дрипи ще изглеждат грозно и още повече ще съдерат дрипите, пък и ще подчертават одрипявяването на старите дрехи. То затуй си го е казал толкова добре и ясно Спасителят:
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро. (Лк 5:36-39)
Затова аз вече съм против реформата: иска се революция, коренна промяна на началата и принципите, върху които следва да се постави образованието. "Реформата" в образователната сфера до такава степен изостана, че й мина времето, тя затова и в днешните условия звучи като еквилибристика и еклектика, т.е. точно като кърпене с нови кръпки на вехти дрехи - или пък като наливане на ново вино в стари мехове. (Старите мехове, предполагам, ще се пукнат от новото вино, и виното ще отиде на поразия, пък и меховете ще трябва да бъдат изхвърлени, какъв е тогава смисълът от една такава "реформа"?!) Нищо свястно или годно за живот не може да се получи от такава реформа, основана на такива полумерки. Казал го е Спасителят толкова отдавна, но кой да ти Го послуша?
И още нещо, важно е: помиряването на съвременно мислещите дейци на образованието със стожерите и церберите на административната командна система с оглед добруването и на едните, и на другите, е същото като да се помирят вълците и агнетата - в името на доброто и на едните, и на другите. Глупава работа! Но има и нещо друго: българските училища не са частна собственост на чувстващата ги като свои образователна бюрокрация, да, те съвсем не са тяхна бащиния! И аз затова се боря да се върна в училището, в което съм работил толкова години: то не е частна собственост или бащиния на директорката Анастасова и групичката бодри подлизурки около нея, а те си го чувстват точно като такова! Това училище, пък и всяко друго училище в страната ни не е, повтарям, частна собственост или бащиния на управляващата образователна директорско-инспекторска бюрокрация, нищо че те си ги чувстват като свои, понеже де факто са ги приватизирали, един вид откраднали от обществото.
Навремето другарите така крадоха държавната икономика, сега крадат училищата, те май останаха само за крадене. А училищата са на гражданите, на всички нас, в това число и на мен: колкото е на директорката Анастасова ПГЕЕ-Пловдив, толкова това училище е и на мен. А ако има на някой това училище да е в по-голяма степен отколкото на мен или на Анастасова, то е най-вече на бившия директор Паунов или на Жак Асса (и да други такива), които са го създавали и строили това училище, които са създали имиджа му, който сега други пък съсипват. Та ето затова аз не кандисвам и не се отказвам от борбата си. А това, че други хора, които мислят като мен (аз добре знам, че така мислят повечето от работещите в това училище), не смеят да кажат и покажат какво мислят, просто тия хора ги е страх да издадат какво мислят, щото а някой каже че оспорва абсолютната власт на директорката, а мигновено него ще го последва моята участ, сиреч, и той ще бъде уволнен, и нему ще се намери цаката. Е, аз се боря за да докажа на тия хора, че е грозно да се страхуват толкова, щото техният страх фактически убива такива като мен, да, ние и здравето си дадохме за тая борба със системата и нейните копои!
И онова, което най-много ме дразни, е безразличието на "реформаторската" министерска власт. Под това тяхно безразличие се вихрят какви ли не злоупотреби на самозабравили се директори, които всекидневно нанасят страшни поражения на младите. Поражения най-вече в психически, личностен, духовен, човешки план. Това е обаче най-нетърпимото. Системата фабрикува всекидневно малодушие у възпитаваните, у младите: не може на малодушните възпитатели възпитаниците да са немалодушни! Ето това е най-страшното и непростимото. Оня било сред учениците, било сред учителите, който е бунтар и свободолюбец, без жал бива посичан, и то мигновено! И бива изритван от системата. Това именно показа и моят случай. Аз заради това на всичко случващо се придавам пълна публичност и гласност: та аз можех, първо, да си мълча и сега щях да съм най-приближен до директорката сред нейните подлизурки; второ, ако да не бях мълчал, както и не мълчах, като ме уволни, щях просто да плюна, да кротна и щях вече да съм си намерил работа в друго училище. Но аз, както ти е известно, не съм човек, който да вземе сам да си плюе връз достойнството, поведох една съвсем обречена битка, щото силите са неравни. Съзнавам пределно ясно това. Почти отникъде не получих подкрепа. А най-грозното е това, че тази власт, дето се нарича "реформаторска", вече 6-7 месеца мълчи и по този начин продължава да съучаства в зулумите на разпищолилите се администратори. Изглежда министерската бюрокрация крие всичката информация по случая от министър Танев, ето, по тази единствена причина, да разбера истината, аз се опитвам да се добера до него. Но взех да се съмнявам, че той все още нищо не знае; знае, щото аз му пращам всичките неща и на неговия личен профил във фейсбук, директно му го пращам.
И вече имам категорично допускане какво точно става: той знае, но не смее нищо да предприеме, и него го, да, и самия министър го е страх, щото е разбрал колко пълновластна е въпросната образователна бюрокрация. И е осъзнал, че ако иска да министерства по-дълго, ще трябва да се спогоди с нея, пък на такива като мен - кучетата да им ядат главата. Имам съвсем определено усещане, че точно такава е сложилата се ситуация. Каква ще е ползата за министъра ако той дръзне да застане до мен, да защити закона, правото, справедливостта и морала? Никаква. Нима има някой безумен политик или чиновник у нас, който да жертва своето положение заради "луди глави" или идеалисти като мен? Няма такива, разбира се. Ето такова ми е подозрението за министъра. И за да разбера истината по този въпрос предприемам тия мерки. Та евентуално да стигна до министъра и да разбера истинската му позиция. Пределно добре разбирам положението му. Не му е леко положението изобщо.
Ако иска да постигне нещо не бива министърът неблагоразумно да реже клона, на който седи. А този клон е именно въпросната бюрокрация. Глупаво е заради мен или заради някакви нравствени мотиви да застане срещу бюрокрацията, да й обяви война, което значи, че ще бъде пожертван от премиера. По-разумно е да постъпва дипломатично с оглед все нещичко да промени. У нас условия за революция в този момент няма. Обществото ни е оскотяло дотам, че не може да проумее нещо най-просто: че докато не проведем решителна революционна промяна в образователната сфера, докато тази сфера не проработи и не даде мощен тласък върху икономиката (човешкият фактор решава всичко, неговата подготвеност за живота в новите условия е решаващата!) ние от бедността и от униженията си няма да се отървем! Ето това не се съзнава. И по тази причина ни залъгват с приказки за разни половинчати реформи, при които и вълците ще са доволни, и агнетата ще са предоволни, че вълците ги ядат, видите ли, "по-хуманно", и новото вино ще пука старите мехове и ще става зян, и нови, отпрани от неносени костюми кръпки, ще шием връз продраните дрипи на прогнилата отвсякъде административна, сталинска по същество, централизирана, казармена, бюрократична, директивна, командна и пр. образователна система.
Това е. Очертах цялостния контекст, мисля, задоволително. Спирам дотук. Хубав ден ти желая! Бъди здрав!
С уважение: Ангел Грънчаров
Толкова и вам, уважаеми читатели! И вам желая хубав ден, плодотворна седмица и също бъдете здрави! И още нещо: не допускайте да ви будалкат с половинчатости, хем тако, хем вако, хем вълците да са доволни, хем агнетата да са благодарни - че ги ручат вълците по "по-хуманен начин". Не стават така тия работи. Всичко си иска своето. Животът най-вече. Няма да имаме живо и пълноценно образование и животът в тази страна няма да поеме към подем докато позволяваме да ни будалкат общо взето само с някакви половинчатости. Истински неща са ни нужни нам, истински! И мухльовци повече, моля ви, недейте да бъдете! Постарайте се и вие да станете истински, ето в това е спасението! Бъдете истински, т.е. смели и достойни свободни човешки същества. Това ви пожелавам най-накрая. Чао и до скоро!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Случайността, с която атеистите обясняват еволюцията на света, е много по-малко вероятна отколкото творческата инволюция и еволюция на Логоса
По повод на: Ричард Докинс пред “Панорама”
Ричард Докинс счита еволюцията за "сляпа", а себе си - нейният продукт - за зрящ, по-зрящ от другите, заслепени от религията. Но Докинс целенасочено редуцира религиозната вяра до възгледите на фундаменталистите, за които светът е създаден преди малко повече от 6000 години. Така си изгражда удобен опонент, чиято мирогледна ограниченост подпомага триумфа на атеизма, проповядван от професора-биолог. Еволюцията не може да се редуцира до Дарвинизъм така както религиозността не може да се сведе до възгледите на Южната конференция. А случайността, с която атеистите обясняват еволюцията на света е много по-малко вероятна отколкото творческата инволюция и еволюция на Логоса. В крайна сметка, говорейки за наука, Докинс непрекъснато говореше за това, в какво вярва и в какво - не. Защото атеизмът е тип вяра, маскирана като аргументирано с разум безверие.
Написа: Ognyan Minchev
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Поздравления за г-н Минчев, че така ясно представи същината на проблема! Подкрепям и споделям изцяло неговата позиция! И правя нужното тя да стигне до колкото се може повече хора...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
От ченге и от мерзавец нормален човек не става, колкото и да се напъва нищо не се получава
"Дясното", "консервативно" и дори "истинско седесарско" ченге от ДС (с бойна кличка "агент Николай", да не споменавам истинското му име!) даде пространно хвалебствено интервю за Виктор Орбан по една телевизия, купена наскоро с руски капитали, като между другото се изпусна да употреби дума, която до този момент не бях чувал, думата "ХРИСТИЯНЩИНА"! (Даже уродът Ленин дори не е сетил да употреби тази тъй грозно звучаща дума, той е употребявал думата "попщина"!)
Което ме накара да си помисля ето какво: колко е правилна поговорката "Вълкът кожата си мени, но нрава - никога!", сиреч, другояче казано, от ченге и от мерзавец нормален човек не става, колкото и да се напъва. И ето, винаги ченгетата издават в крайна сметка мерзския си чекистко-ченгесарски манталитет, пък дори ида се представят за "вярващи в Бога", за "консерватори", за "десни", с извинение, и т.н.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Вижте как далновидно и перспективно мислят братята-руснаци!
УРА! Выпущен первый ноутбук из российских комплектующих! Экран 1024х768, батарея на 1 час, вес 10 кг. И ЭТО НЕ ШУТКА!
Написа: Дядюшка Шу
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Първият руски ноутбук, създаден тия дни, тежи, видите ли, цели 10 кг.! (Изглежда в него са вложили поне 5 кила арматурна тел и не знам си колко бетон!) Идеята е като носиш този ноутбук хем да отслабваш, хем да развиваш мускулесто тяло, което ще доведе дотам дамите повече да те желаят, което в крайна сметка пък ще доведе до решаването на тежкия демографски проблем в Русия! Виждате как далновидно и перспективно се мисли в братската нам държава!!! Сидеров, що дремеш, кажи нещо и ти, шматко долна и мързелива!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Текстът на мое писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова, което й изпратих току-що
Хубав ден и на Вас! (Вече учèните решиха, че с голяма буква трябвало било да се пише думата "вие" даже и когато става дума за обръщането ни към множество от все уважаеми люде! Та затуй го пиша така, с оглед да не ме сметнете за прекалено прост... :-) )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Руският език фактически е древнобългарски език, т.е. е диалект на българския език
Русский язык - диалект болгарского
Всем известен избитый постулат московской имперско-исторической «науки», что русский язык является наследником, так называемого, древнерусского языка, а украинский и белорусский языки являются его же побочными продуктами, которые возникли из-за существенных иностранных, в первую очередь, польских влияний.
На самом же деле, эту сентенцию целиком отрицают научные факты, которые, к сожалению, известны лишь узкому кругу специалистов-лингвистов. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
От днешната манифестация в Пловдив по случай 24 май
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Аз и един ъгъл на Симеоновата градина в Пловдив...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
May 23, 2015
Честит празник на всички почитатели на автентичното образование, култура и духовност!
На почитателите на менте-образованието, на менте-културата и на менте-"духовността", простете, нищо не мога да им честитя! Да идат да празнуват на гроба на своята вдъхновителка Надежда Илинична Крупская! :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Празнично "открито писмо" до г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев
Тази сутрин реших да напиша на г-н Министъра на образованието и науката професор Тодор Танев следното "Открито лично писмо":
Уважаеми г-н Министър,
Най-напред: честит празник 24 май - ден на просветата, културата и духовността! Желая Ви здраве и успехи в нелеката и отговорна работа, с която сте се захванал!
От доста време, всъщност от повече от 5 месеца насам правя опити да се срещна и да разговарям с Вас, г-н министър. Но това, за жалост, все още не се получава. Още преди нова година, в края на декември 2014 г. Вие лично ми обещахте във Фейсбук, ако си спомняте, да дадете интервю за воденото от мен предаване по Пловдивска обществена телевизия, но до този момент Вашата визита в Пловдив изглежда все още не се е случила. А пък може и да сте забравил, едно нещо ли Ви е на главата?! Моето желание да се срещна обаче с Вас не е само заради въпросното интервю, имам, така да се рече, и една изключително важна лична причина. Също така държа да подчертая, че желанието ми да се срещна Вас, уважаеми проф. Танев, не е плод някакъв личен каприз, а се диктува от една жестока, бих си позволил да кажа, жизнена необходимост; ето за какво става дума:
- На 19 май 2014 г., предпразнично, един вид като "награда" по случай 24 май (!), бях уволнен от работа като учител по философия и гражданско образование в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив по един крайно любопитен, странен до втрещяване и съвсем неочакван параграф ("липса на качества да бъде учител", "абсолютна негодност за системата", "пълна некадърност" и т.н.), и то при положение, че имам 32 години стаж в сферата на образованието (бил съм в тия години преподавател на университетско и гимназиално ниво), от които 14 години в същото това същото училище), имам най-високата степен на преподавателска квалификация (т.н. "Първи клас"), автор съм на цяла поредица от учебни помагала по всички преподавани в нашите училища философски предмети и т.н.
- Всъщност уволнението ми беше нещо като апотеоз на водената от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова (назначена през 2010 г. от правителството на ГЕРБ, министър тогава беше Сергей Игнатов) по същество политически мотивирана кампания за моето личностно и професионално дискредитиране, кампания на всекидневен административен тормоз и дори терор, и то при положение, че съм инвалидизиран (поради заболяване на сърцето); една удивително безчовечна кампания, водена дори и след като се върнах на работа след 8-месечен отпуск по болест, поради преживяна тежка животоспасяваща операция по изваждане на хематом с трапанация на черепа;
- Причината за такова едно отношение към моята персона от въпросната администраторка е диаметралното ни разминаване в идейно и ценностно отношение, аз съм убеден привърженик на философията на едно съвременно по духа си и демократично образование и училище, вдъхновен съм от най-модерните и иновативни подходи за преподаване, за решаване на проблемите, за подобаващо и хуманно отношение към личността на учениците, в годините съм работил за непосредствената и всекидневна демократизация на отношенията в училищната общност, примерно съм ръководител на създаден от мен ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в училището, създател и главен редактор съм на две списания (ИДЕИ и HUMANUS) за подпомагане на личностното и духовното израстване на младите хора, автор съм, накрая, на няколко книги, посветени на проблемите около реформирането на образователната сфера, книги, които са изцяло в духа на една нова и съвременна философия и стратегия на образованието в България.
- Вместо, както е най-естествено, да влезе в диалог с мен училищното ръководство набързо ме обяви за нещо като "народен враг", над мен бяха организирани какви ли не "народни съдилища", бях подложен (да, дори в наше време се случи това, колкото и да е парадоксално и да изглежда невероятно!) на какви ли не гаври и репресии, бях оклеветен по недопустим начин, накрая, както и подобава за подобно анахронично и ретроградно мислене, бях изгонен и уволнен от училището; в това някога елитно училище възникна ужасна и крайно нездрава психологическа и нравствена атмосфера, която именно даде възможност да се случат подобни немислими иначе ексцесии.
- Най-интересното е, че ръководството на МОН в оня паметен период (по времето на кабинета "Орешарски") изобщо не обърна никакво внимание на моите многочислени сигнали, жалби, доклади и т.н., напротив, в кампанията срещу мен бяха въвлечени (за да подпомогнат репресиите и недопустимата разправа!) и чиновници от образователното министерство, примерно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова.
- Разбира се, наложи се да заведа две съдебни дела срещу директорката Анастасова за да си върна потъпканите по такъв безцеремонен начин права: едното съдебно дело е за отмяна на заповедта за уволнение и за възстановяване на работа, а второто е за оклеветяване; двете дела се водят вече близо 8-9 месеца, по делото срещу уволнението ми стигнахме на етап Окръжен съд, който отмени заповедта за моето уволнение и ме възстанови на работа.
- Сега се стигна до следната интересна ситуация: на мен ми изтича срока за обезщетението за безработица, оставам вече без всякакви средства за съществуване; същевременно не мога да си търся работа, тъй като заради уволнението по онзи ужасен параграф аз фактически съм лишен от преподавателски права (нито един директор не би ме взел да преподавам в училището му!); ако директорката Анастасова обжалва решението на Окръжен съд за моето възстановяване на работа пред Върховния касационен съд (!), това означава още месеци наред аз да остана без никакви средства за съществуване; с оглед на това в писмен вид предложих по хуманитарни подбуди инстанциите да се намесят (Не зная дали изобщо до Вас е стигнало ето това писмо: Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус - за мислене и, евентуално, за действане... ?), та абсурдният спор най-сетне да бъде прекратен, с полза и за училището, и за учениците, а най-вече в синхрон с правото, истината, справедливостта и законността.
Да, обаче времето си тече, а никакъв отзвук от инстанциите няма - или, ако има, не е стигнал до мен. Сякаш "органите" на МОН са оглушели, ослепели и онемели. По тази причина се принуждавам спешно да искам среща с Вас, г-н Министър. Не мога да допусна, че сте запознат със случая, но проявявате умишлено безразличие и безхаберие; имам усещането, че министерските чиновници са скрили от Вас цялата информация по този проблем. Такава е причината да настоявам и да търся начини за уреждане на спешна среща с Вас.
Простете, че се наложи във Вашето тъй натоварено с важни държавни дела ежедневие да Ви занимавам с един частен случай, с един личен въпрос. Но Ви имам доверие и смятам, че тъкмо Вие можете да разберете, че и отделната личност у нас все пак има някакво значение; щото общността, както и да я погледнем, се състои все от личности, от живи човешки същества; започнем ли устойчиво да пренебрегваме проблемите на отделната личност, на отделния човек, в крайна сметка и общността ще бъде застрашена от обезчовечаване. Вярвам, че като университетски преподавател можете да вникнете и да разберете един такъв начин на мислене, според който отделната личност все пак има някакво значение - и не бива да бъде пренебрегвана безцеремонно, както, за жалост, представителите, лицата и "органите" (особено) на институциите у нас така често си позволяват.
Ще Ви бъда благодарен ако откликнете положително, уважаеми г-н Министър, на моето желание за няколко минути да разговарям с Вас. Длъжен съм да Ви информирам, че си позволявам да публикувам това свое писмо до Вас в блога си не за друго (не, примерно, да упражнявам някакъв неправомерен "медиен" натиск върху Вас), а най-вече защото съм привикнал да съм пределно откровен с читателите на моя блог; второ, защото нямам за какво или от какво да се срамувам; трето, защото цялата тази иначе любопитна история, целият този човешки, граждански, нравствен и правен казус от сферата на образованието за мен е безкрайно интересен. Като изследовател на феномените на съвременния български живот си позволих да го опиша в блога си цялостно, без да съм скрил нещо от читателите си. Наистина не виждам смисъл нищо да крия: защото публичното представяне на такива многозначителни и богати на смисъл казуси, по моето дълбоко разбиране, може да спомогне за пораждането, укрепването и развитието на едно автентично демократично (и правно също така) съзнание и също така може да насърчи и стимулира растежа на подобаващата за добрите граждани култура у т.н. "обикновени хора", особено в средите на младите, което възприемам като свой дълг - и като философ, и като преподавател, и като човек, и като гражданин, и, накрая, като блогър.
Предварително Ви благодаря за отклика и проявената съпричастност към проблема! Желая Ви здраве и успехи в нелеката и отговорна работа, с която сте се захванал!
24 май 2015 г.ПловдивС уважение: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
![[image error]](http://www.vlastta.com/news/2015/01/08/tn/142072389585498.jpg){kind=link}
