Ангел Грънчаров's Blog, page 1693

Разказ за това как руските ченгесарски мекерета ни ограбват перманентно

Под зоркия поглед на Кремъл – ограбват българите перманентно , Автор: Георги Георгиев
Зад всяка голяма сделка лъсват само интересите на „братушките“
Не се учудвайте, че великият енергетик-консултант Ахмед Доган получи преди време милионен хонорар по консултантски договор за корупционния „Цанков камък”.
Енергийната мафия си обгрижва пионките. Не се учудвайте, че ДПС винаги скача като един Матросов на амбразурата да защитава все руски интереси.
Така както през 1991 г. свали правителството на Филип Димитров, когато отказа да предаде „Нефтохим“ в ръцете на руснаците, след като правителството излeзе с мотив, че комбинатът е стълб в бюджета на България и елемент на националната ни сигурност. Още на следващия ден ДПС събори кабинета при вота на доверие.
Впрочем руснаците пометоха и своя Жан Виденов, защото отказа да предаде газопреносната система на България в ръцете на Газпром чрез контролираната от Илия Павлов „Топенерджи“.
В същия момент в страната ни 12 банки, контролирани от кадри на Държавна сигурност и КГБ раздадоха необезпечени кредити на свои хора за 300 000 000 000 лв. (триста милиарда) и сринаха финансовата ни стабилност. Спестяванията на българите, които по покупателна способност се равняваха на около 50 милиарда долара, бяха сведени до нула.
Малко по-късно „Нефтохим“ все пак премина в ръцете на „Лукойл“ за да отчете за последните 6 години приходи от над 40 млрд. лева, но нито стотинка печалба. Към руските висини последваха и други стратегически български предприятия – БТК, Булгартабак... Списъкът е дълъг.
Самата Корпоративна търговска банка е създадена още през 1994 г. като универсален правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на БСФК "Булгарсовинвест", с капитал 500 000 000 лв. БСФК "Булгарсовинвест" е регистрирано още по Живково време - през 1988 г. от съветските граждани Евгений Василиевич Красавцев и Алексей Александрович Симаков (виж документите в прикачените файлове, б.а.). Сами се сетете дали имат нещо общо с КГБ. Останалите в съвета на директорите на КТБ по това време – Людмил Гачев и Кирил Калинов са доказани агенти на ДС, оповестени с Решение № 2-193/ 11.06. 2013 г. ( Прочети ДО КРАЯ >>> )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

За една любопитна случка, свързана с успешността на борбата с престъпността у нас

Приятно гледане! Приятни размисли!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Най-уникалното нещо във Вселената

[image error]
ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS – БОНКА СКОРЧЕЛИЕВА И „ДО РЕ МИ”
Изповедта на един педагог за уникалността на своя подход
Тази година една творческа формация - Детската музикална студия „ДО РЕ МИ” гр. Силистра - отбелязва своята десет годишнина. Но това, което прави уникална тази група като явление не са само спечелените награди от различни музикални форуми през годините, а и големия принос за личностното израстване на много младежи, развитието на тяхната индивидуалност и творческо мислене, на тяхното оформяне като хора. В основата на това развитие се намира уникалния подход на ръководителя на групата - музикалният педагог госпожа Бонка Скорчелиева. Ето какво самата тя сподели пред списание “Humanus” за тайната на своя успех, за подхода си и за себе си. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Кога ще спре това безумие, кога ще се роди българският Мойсей, който ще ни върне отново в Обетованата земя - България?!

По повод на (пре)публикацията под заглавие България е и ще си остане държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора гражданинът Парпулов написа следния твърде обезпокоителен и важен коментар, предразполагащ към размисъл и към дискусия:
"Война и земетресение ли е причината 1/3 от народа да напусне Родината?"
Може и да звучи доста песимистично, но е истина и затова предизвиква толкова критични коментари. Действително, кога и защо България е губила такава огромна част от талантливите, работливите и честни хора?
Кой остана тук - нискообразовани цигани, деца и младежи в училища, гимназии, университети, пенсионери... Тези 2 милиона българи, които създават продукт, работят за чужди държави - там плащат данъци, там остават децата им и там се раждат внуците им. За внуците им България е нещо като за афро-американците Африка - някаква далечна част от земното кълбо, където навремето са се родили предците им.
[image error]
Еврейският народ, разпръснат по света от Римската империя, векове наред е тъгувал за Обетованата земя и накрая възстанови Израел. Направи от пустинята градина. Ние, водени от моментната си алчност, съсипваме цветущата си страна - изсичаме горите, отравяме водите и замърсяваме с презастрояване прекрасното си крайбрежие и красивите си Рила и Пирин.
Кога ще спре това безумие?! Кога ще се роди българският Мойсей, който да ни върне отново в Обетованата земя - България!
Парпулов
Историческо сведение: Моисей или Мойсей (на иврит: מֹשֶׁה, Мошѐ, „изваден (спасен) от вода; на арабски: موسى, Му̀са; на старогръцки: Mωϋσῆς) е библейски пророк, религиозен водач, законодател и основател на юдаизма. Той повежда Великия изход – бягството на евреите от Египет, което го прави най-важният пророк в юдаизма и една от най-влиятелните личности в еврейската история. Исляма и християнството също го считат за пророк, както и други религиозни течения.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Опит за писане във фейсбук от тази сутрин

Я да видя, я да проверя тази сутрин дали не е възможно да използвам фейсбук вместо блог (щото таваришчите-рублофили изглежда са ми хакнали блога!). От години пиша в него, свикнал съм. Моето писане по тази причина стана в последните 7-8 години все в блога. Даже книгите си пиша там. Да не говорим за научните, за философските си статии. Вече някак не ми се получава да пиша "само за себе си", без контакт с читатели. Някакво "публично писане" се породи, дано не свързвате публичността с... публичните жени ("жрици на любовта". Както и да е. Ще опитам тази сутрин да използвам фейсбук за да си напиша сутрешното есе. Започвам го тук, а ще продължа надолу в коментарите. Всеки по този начин мигновено ще може да стане нещо като съавтор. Дали това не е нова форма на писане, според възможностите на съвременните технологии? Едно време текстът от машинката на автора да читателя пътуваше доста време. Примерно имаше ситото на разните му там вестникарски редактори. Сега това сито - тази цензура - го няма. Пълна свобода! А ние не се ползваме в пълния обем от нея. Пълно е с идиоти, които ни информират, че "току-що си сварих ароматно кафе, запалих си цигарка, а сега и вам желая същия кеф!" Майната ви тогава щом само това можете да измислите да ни кажете!
Почвам да пиша текста си. Трети ден съм в Долна баня, моето родно градче. И не ми се тръгва оттук. Въпреки че не дойдох по добър повод - дойдох да участвам в подготовката на помена за брат ми Ивайло, Бог да го прости, станаха 40 дена от смъртта му. Но тук е съвсем друг животът. Тече в друг ритъм, което много ме вдъхновява. Пък и с интересни хора се срещам. През оградата можеш да си поговориш с комшията. Хората са други, добросърдечни, общителни, много си падат по разни дискусии, а знаете че и аз си падам по дискусиите. Е, три дена разговарям с какви ли не хора и това много ме обогатява. Иска ми се да разкажа за най-интересното и на вас. Но дали ще успея? Преизпълнен съм с какви ли не впечатления. Много време ми е нужно за да опиша най-важното само. Но ще опитам.
Поменът мина вчера - и замина. Направихме всичко по обичая, православния. Бабите ми обясниха, че душата на починалия цели 40 дена се разделяла с този свят. Това доняъде е хубава перспектива, щото, да си призная, и на мен не ми се разделя бързо с този свят. Като Сизиф и на мен ми се иска по-дълга да ми е раздялата, да мога и аз да пообиколя най-красивите места, в които съм бил. Къде ли ще отида тогава защото все пак 40 дена не са кой знае колко. Но са предостатъчно. Само дето бабите ми казват, че душата на умрелия пътешествала под формата на някаква мушичка, бубулечка, да, така вярват всички баби тука. И ми разказваха какви ли не истории. Думи нямам, превъзходни истории! Откъде ли да започна? Не знам, страх ме е да не ме помислите за "превъртял" ако ви разкажа всичко. Прочее, не мога да свикна с разпоредбите на учените глави от БАН, които ни задължават думичката "вие" когато е уважителна да бъде писана и в множествено число с голяма буква; по инерция пиша малка буква, но това, моля ви се, не значи, че не ви уважавам! Вижте как необмислените постановления на академиците от БАН ще всеят раздори и недоразумения между хората?!
Свещеникът на Долна баня се казва Пламен. Малко е по-млад от мен, за него почти не съм писал. Той отслужи панахида и на гроба, и водосвет в къщи. Баща му, отец Кирил, Бог да го прости, също беше свещеник. Беше с превъзходен глас, много колоритна личност, на мен много ми е повлияло неговото мощно пеене. Пеше почти като Борис Христов, не се шегувам! А пък свещеник Пламен няма таланта на баща си в пеенето (нека да бъдем честни), но имаче се дължи много внушително, върши си работата със замах. Интересно е, че той навремето извърши венчавката между мен и съпругата ми. Ние се оженихме преди 1989 година и понеже бях асистент по философия в ПУ, тогава не можахме да направим венчавка, щяха да ме изгонят като едното нищо от работа (аз и без това си имах доста конфликти с другарите комунисти по друга линия, политическа най-вече). Та като дойде демокрацията Пламен ни венча, това беше първото, от което се възползвах в условия на свобода. И ще ви кажа нещо, което може би ще ви озадачи: откак свещеник Пламен ни винча, с моята съпруга, слава Богу, животът ни сякаш ни потръгна. Нали знаете какви са първите години на младите? Несъвпадения на характери, караници, има го вероятно навсякъде. А като направи поп Пламен нашата венчавка, тия неща сякаш изчезнаха.

Е, пак има всичко в живота ни, но ето, вече 27 години със съпругата ми живеем в мир и любов. Като вземете предвид че съм философ, което значи, че не докарвам комай вече никакви, а иначе съвсем скромни пари съм докарвал, вземете предвид това, че много пиша, правете си сметка, че без Божията намеса една жена не би изтърпяла такъв един мъж-"безделник" като мен. А тя ме търпи, милата! Не ща да се сравнявам със Сократ, но в сравнение с неговата моята жена е... много поносима! Примерно, не ме бие. Е, понякога ми опъва нервите, но за кратко, и не й се сърдя изобщо. Абе мисълта ми е, че поп Пламен сякаш наистина има такова нещо, как се казваше, умее да внася Божията благодат, което е най-важното за един свещеник. Я вижте какво стана с Барекова като го венча владиката Николай Пловдивско-Московски? Биха камбаните на целия град, сякаш царски син се венчава и жени, пък бракът ми не трая и три години май. Та внимавайте кой си вземате за свещеник при венчавката. Ето, направих реклама на долнобанския поп, няма лошшо да идвате той да ви венчава, нищо че не сте оттука, идвайте ако искате и сватбите да си правит тука, тук е райско кътче, не преувеличавам! А че долбонаският свещеник Пламен прави венчавки с Божията благодат, това е проверено от опита и ви го казва един философ, вземете предвид и това, който разбира, това за него много значи. Имам предвид да разбира що е философ и що е философия. Както и да е, да свършвам с представянето на долнобанския свещеник.
Допускам грешки, но пиша на едно малко лаптопче, прощавайте, ще ги поправям друг път, сега нямам време.
И на погребението на брат ми беше свещеник Пламен. И тогава извърши също водосвет в дома, като се върнахме в празната братова стая. Много е мъчно да осъзнаеш изчезването в "небитието" на близък човек, който е станал част от живота ти. Моля не ме гледайте, че пиша понякога по-лековато, че ми е минало, че съм понесъл липсата на брат ми. Правя го защото ми се ще да разведря някак тежестта в душата си. А с такава тежест не се живее, човек може да си докара някаква болест. А пък знаем, всеки ще умре, като е умрял някой близък, това не значи, че всички трябва мигновено да тръгнем с него, от мъка да умрем или да се разболеем. Не бива така. Всеки трябва да си чака смирено реда.
В Божиите работи не бива да се месим, важно е да си гледаме нашите, човешките, макар че точно това изобщо не го правим. Така ми се струва де, дано греша.
Тъкмо написах това горното и в моята стая с бастуна дойде милата ми майчица, Бог да и дава здраве! Не мога да ви кажа с думи колко много тя значи за мене! Не мога да опиша с думи, да ви предам мъдростта, която съдържа и двеминутен разговор с нея! Ето, току-що си поговорихме две минути, а на мен ще ми трябва час ако поискам да ви предам мъдростта на нейните думи, да ви я внуша, не, това е невъзможно да се предаде с думи по никой начин! Нямам тия сили, предавам се!
Вчерашният ден беше много напрегнат за нас двамата особено. Много работа трябваше да вършим. Ще разкажа какво толкова вършихме, ала ето, тя ми се похвали, че била спала добре тази нощ, а и аз си починах сравнително добре. Защото трудно се спи в къща, в която е починал близък човек наскоро. Но ето, от преумора и двамата сме спали добре. За това си поговорихме и около него, за мъката, за живота, за смъртта, за две минути си поговорихме, но аз това не мога да ви го предам. Майка замина да си прави сутрешния тоалет, а пък аз ще опитам още малко нещо да напиша. Преди да почне да ми вика да закусваме.
Да, ама ето, майка дойде да си поговорим и прекъснах с писането. И си направихме с нея чудесен разговор, дори до политиката стигнахме. Моята майка е много сладкодумна, рядкост са хората като нея! Огромно удоволствие ми правят разговорите с нея, аз лично с нея изобщо не мога да се меря по сладкодумство, въпреки че, скромно казано, също си падам много по сладките разговори. Но тя има голяма мъдрост, придобита от живота. На 79 години е, аз съм на 56. И майка и син водим вдъхновени разговори безкрай. Снощи преди лягане два часа барем сме приказвали, донасита се наприказвахме. Приказваме до откат, до изнемога.
И ето, тази сутрин след ставане (а сме общо взето раннобудни, аз ставам винаги в 5, тя стана към 6 тази сутрин, щото е била изморена, иначе и тя става още по-рано. И гледа телевизия до разсъмване. Пък иначе е голяма почитателка на турските и на индийските сериали, често ми разказва за историите в тях, та ме информира, знам какво я вълнува в тях. Житейските истории я вълнуват. Животът я вълнува. Тя, майка ми, много силно обича живота, милата, Бог да й дава здраве и живот! Моля завистниците, моля злобните хора, които четат блога ми и тук, във фейсбук, се чудят как и откъде да ме захапят, моля ви чистосърдечно: това, че пиша така за майка си, моля, не пренасочвайте злобата си към нея, моля ви, тя е възрастен човек, вашата злоба нея ще я убие, мен мразете, майка ми не мразете, оставете я да си поживее!
Моля ви се, уважаеми сатанисти, не правете нищо за да урочасвате майка ми, моля ви се! За това ви се моля. Страх ме като си пиша чистосърдечно какво представлява майка ми (всеки син си обича майката, в повечето случаи е така), страх ме е много да не убие майка ми вашата злоба, недейте да правите това, моля ви се!
Другари сатанисти, недейте, оставете майка ми на мира! Мен мразете, нея оставете на мира, за това ви моля само! А иначе майка ми е така колоритна, има толкова много приятелки, които много я еважават, че наистина не мога да а опиша и представя тук с думи. Трябват клипчета. Само те помагат, но ето, аз се въздържам тия дни, щото все пак поводът за идването ми е тъжен, за помен на брат ми. Иначе съм правил клипчита с майка ми и съм ге слагал в нета. Има хора, които покрай тези клипчета са нейни фенове. Неслучайно в Древна Гърция са уважавали толкова старите жени, Сократ примерно много е обичал да беседва с тях и често се позовава на разказаното от тях в на-йсложните си размишления.
Напълно го разбирам защо прави така, заради моята майка го разбирам. Тя слага в малкото си джобче сума ти професори по философия по мъдрост и философичност!

Нищо чудно да съм философ щото имам и аз малка искрица от това духовно огнище, що представлява моята мила майка. Тъй че, другари сатанисти, не закачайте майка ми, щото можете да се опарите. Излишно е да казвам, че майка ми освен че е много добър и разбиращ човек също така е и дълбоко вярваща в Бога жена, то тия неща си вървят в комплект.
Ще ми се още малко да понапиша, но понеже писането ми го прекъсва майка с няколко разговоря, май взе това писане да ми писма, а ми се иде да си поговоря с нея. И ще взема тайно таблетчето и ще запиша нещичко за илюстрация на вече написаното. Та да повярват тия, които до този момент не са ми повярвали, че майка ми е голяма работа, че е велика жена. Ето, ще снабдя този текст и с видео, за да си подкрепя думите, за да илюстрирам написаното. Хубаво е това хрумване, нали? Чао засега, хубав ден ви желая! Пак подчертавам изрично, че това, че пиша "вие" с малка буква и когато се обръщам към много хора не означава израз на неуважение, напротив, уважавам ви много! Чао, и това, че използвам думата "уважение" не значи, моля-моля, че съм пиян. Не, аз по начало не пия изобщо. Пък сега е сутрин, не съм руснак-алкохолик да се насвяткам в ранната утрин. Чао и до скоро!
Rositsa Rangelova каза: Днес е Черешовата задушница. Казват, че днес живите молят за опрощаване на мъртвите. Вратите на раят са отворени! Дано брат ви е на по-хубаво място! Поклон!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Министерският оракул пак проговори най-скъпернически...

[image error]

Повод за този тъй лаконичен отговор е ето това: Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус - за мислене и, евентуално, за действане... и най-вече ето това: Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормално и естествено! .

Сами преценете дали и доколко моят апел и този отговор имат нещо общо...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

България е и ще си остане държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора

Към всички емигранти, решили да се завърнат за постоянно!
Ако има ад на Земята, той е тук – в България…
Ако имате мечти, планове, носталгия – забравете!Ако имате здраве – ще ви го вземат.Ако имате пари – ще ви оберат, възможно е и да ви убият.Ако имате носталгия – вече не е същото, и никога няма да бъде.Ако имате надежди – ще ви ги пречупят.Ако сте оптимисти – ще станете депресирани песимисти.Ако имате здрави нерви – ще станете доста бързо шизофреници.Ако имате хъс за успех - родната злоба и завист ще го прекършат.Ако имате талант - ще го смачкат и прегазят.
Забравете химерите! България е и ще си остане държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора.
Чули ли сте на слепи хора някъде да дават плесенясали храни, само защото не виждат?
[image error]
Чули ли сте някъде да убиват старци за да им вземат 50-те стотинки от портмонето?
Чули ли сте някъде в родилни домове да бият новородени, а по шосетата да ги газят като на компютърни игрички? Що за урод трябва да си за да трепеш кучета, котки, коне – „домашни любимци“, търсещи човешка закрила, за удоволствие?
Най-боли когато мечтите и илюзиите се разминат драстично с реалността…
Колко ли болка и разочарования трябва да преживее човек, за да стигне до тези апокалиптични заключения?
Война или земетресение ли са причината 1/3 от народа да напусне Родината?
Кой бяга от хубавото – 1/3 от един народ избяга.
А тези, които апелират към сънародниците ни емигранти да се завърнат, разполагат с пари и по 6 месеца живеят извън България.
А престъпниците и бандитите чакат да умрат и малкото останали свестни хора, за да си направят държава по собствен модел…
Ако не ми вярвате – върнете се завинаги в България!
УСПЕХ И БОГ С ВАС!!!
Александър Кипров, композитор
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нещо като описание на социално-психологическите типове в българското училище, но под формата на есемес

Време е да напиша завършващ, заключителен текст на поредицата за духовните неща, която писах в дните преди и след 24 май. Стана така, че акцентът в тази поредица беше сложен върху ситуацията в образованието. Спомняте си, че обещах да пиша за т.н. идеални типове учител, ученик, родител, директор на училище или администратор, мениджър, или, по народному казано - училищен меринджей. Темата обаче се оказа огромна, доколкото си спомням успях да представя само типовете учител, след това се впуснах в други теми и проблеми. По една вре констатирах, че темата е безкрайна, а в друг момент заявих, че всъщност може и съвсем вкратце да се обособят някакви примерни типове - щото системата изисква обезличаване, еднаквост, сивота. Ето, сега ми се ще да доведа до известна завършеност разсъжденията си по подетите проблеми, пък накрая, разбира се, ще заявим, че темата остава открита за нови и нови изследвания. Което си е самата истина. Тя не може никога да бъде изчерпана. Щото нещата въпреки всичко са динамични. Животът никого не чака. Въпреки склонността ни да се туткаме, сме принудени и да се променяме. А иначе за мен темата за образованието и за духовните неща изобщо си остава централна. И ще продължа да пиша по нея още много пъти, живот и здраве да е само.
Ще прибегна до една чужда на темперамента ми схематичност, с оглед постигане на простота, нагледност, краткост и т.н., все добродетели, които са ми чужди. Ето, нека да опитаме така този път.
За идеалните типове учител вече обособихме три чисти и коренни типа: 1.) тип на "добрия учител", инак казано, тип на авторитарния мъчител, издевателстващ се над младите; 2.) Тип на "лошия учител", инак казано, тип на учителя-страдалец, който страда право пропорционално на степента на своята съхранена човечност (а човек е толкова по-човечен колкото по-либерален, колкото по-свободолюбив е той) и 3.) Смесен тип, авторитарно-либерален, "добър-лош", човечен-безчовечен, "страдащо-гаврещ" се над младите, типа на разкрачения между двата бряга, на стъпилия върху брега на абсурдните изисквания на системата и донейде отдадения на поривите на човечността си все пак страдалец, щото да се служи на двама господари е най-неприятното нещо на този свят. На мен ми се струва, че този аморфен, неопределен трети тип е господстващ за нашенските родни условия в скъпата ни татковина.
Минаваме към представянето на типовете ученик, пак в един схематичен идеален план. Учениците по тази логика биват: 1.) безмълвен роб на системата, подчиняващ се безропотно на нейните безчовечни изисквания, това е типът на "добрия ученик" от гледна точка на системата, която има меродавно положение и значение; това е типът на изпълнителя, при който са се сбъднали противочовешките копнежи на адептите на системата, тук имаме някаква висока степен на обезличаване; това, другояче казано, е типът на конформиста; или тук имаме конформен тип ученици; 2.) тип на неконформиста, това е типът на "лошия ученик", на ученика-бунтар, това са т.н. "непослушни ученици", които са все недоволни от нещо, роптаят, обикновено пасивно, в редки случаи по-активно; страхът и тук е доста напреднал, но сякаш в отделни моменти бива надмогнат като блокиращ действието фактор; този тип ученици много си патят, тях най-вече постоянно ги тормозят, гаврят се с тях, натискът към тях е грамаден; полюсът на непослушанието обаче събира в себе си общо взето не кой знае колко голяма част от младите; налице е порив към личностност, на моменти дори осъзнат; характерна е висока степен на отдаденост на свободата, но... страхът обикновено надделява; те, подобно на лудитите в началния стадий на капитализма бойкотират системата, вярно, не с чупене на чинове, маси, врати и пр., но по подобен начин и 3.) смесен тип, "добри-лоши" ученици, които именно са неизявени, на моменти склонни към послушание, в други моменти им писва и се опъват, но общо взето се поддават на натиска на системата; това е типичен нашенски, сиреч, господстващ тип, отговарящ на нашенската национална психология, това е, чини ми се, доминиращ тип; степента на личностност тук е доста съмнителна, но има някаква наченки, които не могат да се развият - понеже системата всичко блокира. Да се задоволим тук с казаното тук в резюме и да минем към представянето на типовете на родител.

Що се касае до родителите на мен ми се струва, че тук ний сме облекчени: ситуацията тук е горе-долу същата каквато е при учениците. Каквито са родителите, обикновено такива са и учениците, такива са и техните деца. Разминаваният са редки, колкото да подчертаят правилото. Значи първо (1) имаме типа на родителя-мухльо, на родителя-мижитурка, на родителя типичен роб, който се подчинява безропотно на грубите изисквания на системата и, респективно, мачка и детето си да бъде натикано в съответния калъп; на второ място (2) си струва да обособим типа на родителя-мърморко, той е от всичко недоволен, мърмори, на моменти даже критикува, събира сили да каже, че не е съгласен, но скоро капитулира, съзнавайки стените около себе си, които системата е изградила (и които не се чупят току-така с глави!), значи, по моето виждане, голяма част от нашите родители са именно от този тип на редовия мърморко, който обаче няма сили да заеме една по-достойна позиция; е, единици са тези, които от прости мърморковци се издигат до нивото на бунтари, на анархисти, на свободолюбци, които смеят да призоват и децата си да се борят против системата; но напоследък забелязвам, че сред родителите, особено по-младите, има такива, което е много радостна констатация; а иначе мърморковците у нас са подавляващо мнозинство; на трето място (3) имаме някакви смесени, неизявени, аморфни типове, но този тип общо взето клони към типа на мижитурките; трябва да отбележим, че ако прибягна до една друга терминология, този тип би следвало да го нарека тип на родителя-комуноид, той съвпада с първия тип, такива хора са способни на всяка мерзост, примерно, аз като учител имах щастието да изпитам ненавистта им, когато по призива на администрацията родители от този тъп се нахвърлиха като хиени върху мен, стараейки се да направят добро впечатление на ръководството; гнусна работа, те даже не мислеха изобщо за интересите на своите деца, напротив, най-нагло потъпкаха тези интереси, изложиха се в морално отношение, като ми си струва, че не изпитваха особени безпокойства заради подлия пример, който дадоха на младите; това показва, че нямат някакви морални скрупули, което говори за крайна деморализация. Спирам дотук. Да минем към типовете училищни меринджеи.
Или училищни мениджъри, както е нормално да се наричат, сиреч, директорите. И сред това съсловие са налице три типа: 1.) Типа на безсрамния подлизурко спрямо висшестоящото началство, който има една-единствена цел: да властва колкото се може по-дълго; този тип не прави друго освен да угодничи на всички, да лицемери, да се подмазва на всички, разбира се, най-много се подмазва на началниците си; винаги усмихнат с една дежурна служебна усмивка, с която е снабдил устата си; разбира се, този тип меринджей е способен да бъде страшен и безжалостен деспот или тиранин спрямо ония, които застрашават идиличното статукво, такива той успява да ги прегази както луда крава гази теле; нямам предвид ония "луди крави", с които ни плашат от години по новините, а истински луди крави, бесни и луди по нашенски; още много мога да пиша за да направя психологически портрет на тази най-често срещан тип директори на нашенски школа; аз ви казах вече, че се удивлявам откъде системата успя да изкопае толкова много очарователни в безличността си шантави, уродливи, смачкани отвсякъде индивиди, които да тури за директори на нашенски школа; това за мен е велика загадка, която още не мога да разгадая; как ги надушват и откриват за мен това е чудо на чудесата; 2.) Тип на треперкото, да, да допуснем, че има и такъв тип, който вместо арогантно да властва и да мачка жили личности, тук се е захванал, пак с оглед на по-продължително оцеляване, да трепери и да се подмазва; подмазва се, но трепери, докато първият тип наглее и мачка, този само трепери; е, пак мачка, но по-леко някак; той също е и мухльо във висша степен; това същество ламти за власт, но е бездушно и безхарактерно във висша степен; инстинктивно и то ненавижда свободата и личностното отношение, но понякога може да ги понася, от страх да не си развали презрения комфорт; 3.) Най-редкият тип, типа на свободолюбеца-директор, такъв рядък тип (аз до този момент за дългата си и предълга кариера като учител съм срещнал само двама такива типа, даже мога да ги спомена поименно (това са директорът на ПГЕЕ-Пловдив инж. Венелин Паунов, широко-скроена и човечна личност от голям мащаб, за когото много съм писал и директорът на гимназията в Костенец Стоицев, първото име не мога в момента да си спомня, този човек имах късмета да срещна рано, в началото на моята кариера, прочут директор, направил училището образцово, с него много си допаднахме, не зная този човек дали е жив, но го помня и имам прекрасен спомен от него!); това са личности, които имат силата да се държат в условията на безчовечната система по мъжки начин, да проявяват добродетелта мъжество, т.е. са смели и не им пука, позволяват си да участват в игричките на системата, но отгоре, все едно са нещо като олимпийски божества, а иначе успяват да създадат нужните условия за разгръщане на творческия потенциал и на учениците, и на учителите. Толкова и за тези типове, въпреки че мога да пиша още много, друг път може би ще се върна към тази благодатна тема.

Директорите формират съответните педагогически колективи и моделират, респективно, един или друг тип училищна общност. Училищните общности у нас са крайно безлични, в смисъл, че в тях задават тон разни безличия, в тях липсва общо взето живот, затуй няма какво особено да се описва. Типична канцеларщина, бюрократизъм, буквоедство, отвратителен педантизъм, липсва широта на хоризонта, каквато е необходима за едно наистина образователно, възпитателно, занимаващо се с духовна дейност учреждение. Нашите училища общо взето са мъчилища, нещо като казарми, а напоследък са и типични лудници, в които всички, заради абсурдните изисквания на системата, се държат като луди, държат се лудешки, принудени са да се държат така. Толкова. Спирам, че трябва да ставам. Днес е моето предаване по Пловдивска обществена телевизия и трябва да помисля повече по неговата тема. И да се подготвя, респективно.
Чао на всички! Хубав ден ви желая! И плодотворен да е за вас денят. Дано написаното от мен ви стимулира да се позамислите повече. Мисленето не е нещо толкова неприятно колкото се смята у нас. Да си човек изначава да си мислещ. Който не мисли, такива тъпеят. Тъпеенето е типично нашенско родно занимание, разпространено изключително много из свидното ни отечество. Пълно е у нас с тъпеещи тъпанари. Е, не бъдете като тях - това да ви пожелая на раздяла. До нови срещи!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Наближават 40-те дни от смъртта на моя брат Ивайло...

[image error]

Това е некрологът, който подготвих тази вечер.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

А що стана с надеждите за възход, за бърз стопански растеж, за излизане от задния двор на Европа?

Из: Краят на мечтите, заблудите и надеждите , Автор: Иво Беров
Призрак броди из България, призракът на реформата
... Реформаторският Блок влезе в политиката доста шумно и след като пошумоля известно утихна. Бойко Борисов го утеши и приласка. И преобразувателите спряха да се заканват, отказаха се от високите си цели и стремежи. В името на, разбира се. След което „на” започва изброяването на разните му там обяснения и оправдания, в името на които политиците се отмята от думите и обещанията си: стабилност, обществено благо, национални интереси, бюджет, реформи, каквото и да означава това, пари по европейски програми, да не вземе да стане по-лошо и такива лакърдии.
Истинското оправдание рядко или никога почти не се изказва.
То е, че Реформаторският Блок и неговата сърцевина - политиците от Демократи за Силна България нямат необходимата и достатъчна обществена подкрепа за да действат решително и смело (при условие, че са имали желание да действат така, нещо което не е съвсем сигурно). А то ще рече, че и самото ни общество не си поставя задачата за бърз стопански растеж и достигане на европейските показатели на производство, заплати, пенсии и потребление.
Вместо да поставя изисквания към управниците, обществото ни като цяло мрънка, хленчи, излива дребната си злобичка към всички и към всичко и придиря например на Борисов, че похарчил две хиляди лева за бензин, при условие, че Лукойл печели стотици хиляди от необявени печалби.
...
Не че е станало по-зле. Сегашната власт при всички случаи е по-добра от тази на социалистите и тройните коалиционери. Особено като общополитическа насоченост и европейска обвързаност.
Останалото, обаче, е застой. Блато. В известни отношения дори уютно блато. В което ще си кютим, ще се плацикаме, ще се влачим след Европата и ще мрънкаме.
А надеждите за възход, за бърз стопански растеж, за излизане от задния двор на Европа? С тях вече е свършено. Край на мечтите за Силна България. Край на заблудите, че тези неща са постижими.
…
С преобразователите (реформаторите) и особено с тези от Демократи за Силна България, които бяха изразители на тези мечти и надежди неочаквано се случиха очаквани преобразувания. Взорът им зарозовя. И колкото по-дълго са във властта толкова по-розов ще става взорът им. Колкото по-високо се изкачват толкова по-прелестни гледки ще им се привиждат. Ще растат заплатите и пенсиите (отделен е въпросът за сравнението с тези в Европа). Ще има икономически растеж (отделен е въпросът, че той ще е три пъти по-малко от необходимото за да се достигнат европейските равнища). Все повече магистрали ще се строят (отделен е въпросът кой и какво ще се вози по тях). Ще има стабилност (отделен е въпросът за какво ще служи тя). България ще става все по-добро място за живот и творчество. Светът ще става все по-прекрасен, а хората все по-щастливи. Ама това май беше от една приказка, коя ли?
И накрая ще се появи плахата надежда, че някой ден, може би, едва ли не, би могло, ама надали, ще достигнем Румъния.
25.5.2015 година.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.