А що стана с надеждите за възход, за бърз стопански растеж, за излизане от задния двор на Европа?

Из: Краят на мечтите, заблудите и надеждите , Автор: Иво Беров
Призрак броди из България, призракът на реформата
... Реформаторският Блок влезе в политиката доста шумно и след като пошумоля известно утихна. Бойко Борисов го утеши и приласка. И преобразувателите спряха да се заканват, отказаха се от високите си цели и стремежи. В името на, разбира се. След което „на” започва изброяването на разните му там обяснения и оправдания, в името на които политиците се отмята от думите и обещанията си: стабилност, обществено благо, национални интереси, бюджет, реформи, каквото и да означава това, пари по европейски програми, да не вземе да стане по-лошо и такива лакърдии.
Истинското оправдание рядко или никога почти не се изказва.
То е, че Реформаторският Блок и неговата сърцевина - политиците от Демократи за Силна България нямат необходимата и достатъчна обществена подкрепа за да действат решително и смело (при условие, че са имали желание да действат така, нещо което не е съвсем сигурно). А то ще рече, че и самото ни общество не си поставя задачата за бърз стопански растеж и достигане на европейските показатели на производство, заплати, пенсии и потребление.
Вместо да поставя изисквания към управниците, обществото ни като цяло мрънка, хленчи, излива дребната си злобичка към всички и към всичко и придиря например на Борисов, че похарчил две хиляди лева за бензин, при условие, че Лукойл печели стотици хиляди от необявени печалби.
...
Не че е станало по-зле. Сегашната власт при всички случаи е по-добра от тази на социалистите и тройните коалиционери. Особено като общополитическа насоченост и европейска обвързаност.
Останалото, обаче, е застой. Блато. В известни отношения дори уютно блато. В което ще си кютим, ще се плацикаме, ще се влачим след Европата и ще мрънкаме.
А надеждите за възход, за бърз стопански растеж, за излизане от задния двор на Европа? С тях вече е свършено. Край на мечтите за Силна България. Край на заблудите, че тези неща са постижими.
…
С преобразователите (реформаторите) и особено с тези от Демократи за Силна България, които бяха изразители на тези мечти и надежди неочаквано се случиха очаквани преобразувания. Взорът им зарозовя. И колкото по-дълго са във властта толкова по-розов ще става взорът им. Колкото по-високо се изкачват толкова по-прелестни гледки ще им се привиждат. Ще растат заплатите и пенсиите (отделен е въпросът за сравнението с тези в Европа). Ще има икономически растеж (отделен е въпросът, че той ще е три пъти по-малко от необходимото за да се достигнат европейските равнища). Все повече магистрали ще се строят (отделен е въпросът кой и какво ще се вози по тях). Ще има стабилност (отделен е въпросът за какво ще служи тя). България ще става все по-добро място за живот и творчество. Светът ще става все по-прекрасен, а хората все по-щастливи. Ама това май беше от една приказка, коя ли?
И накрая ще се появи плахата надежда, че някой ден, може би, едва ли не, би могло, ама надали, ще достигнем Румъния.
25.5.2015 година.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.