Ангел Грънчаров's Blog, page 1690

Още един вариант за заглавие и за корица - на новата ми книга

[image error]

Как ви изглежда?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Без паника, другарки и другари, кураж: по-лошо от сега няма как да стане!

Публикуваното вчера Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров повдига доста въпроси. И също така дава неочаквано много отговори. Именно по тази причина определих това писмо като "бижу"; много хора са се сащисали като мен като са го прочели. Интересно е, че в ПГЕЕ-Пловдив са се намерили хора, които не са се самоунижили да подпишат писмото, явно вече факторът страх (страхът от отмъщение от страна на не прощаващата подобни "волности" директорка) е поотслабнал. Разбира се, немалка част от "сплотения около любимата директорка колектив" (учителския имам предвид) са се подписали, което илюстрира факта, че нивото на демокрация в тази училищна общност е на нивото горе-долу на това в Северна Корея. Разбира се, че не е нормално толкова много хора все пак да дръзнат да си плюят в лицето и да подпишат одиозния документ. Интересно е, че го е подписала и ръководителката на другия синдикат Тодорка Копривленска, която доскоро се опитваше да се държи що-годе достойно в нелеката, по-скоро в ужасната ситуация.
Аз тези дни довършвам работата си по предпечата на своята книга със заглавие ПРОТИВ НЕЗДРАВОМИСЛИЕТО (така решавам да променя условното до този момент заглавие; другият вариант, за който се колебая, е, разбира се, този: ЗА ЗДРАВОМИСЛИЕТО) и сега, в този момент се питам: дали съдбата не ми подари този шедьовър за да мога достойно, на най-високи акорди да завърша книгата си? Съблазнен съм от възможността да направя анализ на въпросния документ, щото той по наистина чудесен начин илюстрира основната теза на книгата ми: че нездравомислието е израз на откъсване на съзнанията от реалността, затварянето им в един причудлив, преобърнат свят на сенки, илюзии и фикции, в който всичко е тъкмо наопаки на действителното състояние или положение. Ние обикновено казваме, че такива хора лъжат, но явно те съвсем искрено си кривят душата, предполагаме, че така възприемат нещата, а именно: изкривено, превратно, не успяват да постигнат верния, точния смисъл, всичко им изглежда илюзорно, заблудено, изопачено. Става дума за намесата и преплитането на някакви себични интереси, което именно е довело до това очебийно изкривяване на нещата, до тази оптическа измама, в която наистина всичко се възприема тъкмо наопаки на действителното. Не, не мога да се удържа да не направя кратък коментар, моята изследователска страст е така силно подразнена, че наистина не ми е по силите да се удържа и да премълча.
Аз наистина съм критикувал и то на моменти доста остро поведението на училищното ръководство - което, прочее, е нещо съвсем естествено: даже на времето дори и таваришч Сталин е призовавал да засилваме критиката и самокритиката особено! Да се критикуват управляващите в условията на демокрация пък е нещо съвсем нормално и естествено: в демокрацията да се мълчи е неестественото и ненормалното, а не да се критикува. Критикувайки, аз съм поставял някакви проблеми, стоящи за разрешение, от тази гледна точка критикуваните би следвало да са ми благодарни, щото аз по този начин съм им помагал да видят нещата от друг ъгъл. Всъщност излиза, че оня, който критикува, прави добро на ръководството, помага му, докато оня, който само хвали това същото ръководство, му помага да се провали: щото проблемите ще си останат съвсем нерешени ако нямаме смелостта и достойнството да ги изваждаме чрез критиката си наяве и на показ, да алармираме за тях, да изискваме дебат, благодарение на който могат да се изнамерят работещи и ефективни решения за преодоляване на тежкото състояние. Тия неща са така естествени за нормално мислещия, за здравомислещия човек, но най-вероятно изглеждат съвсем иначе ако даден човек е зомбиран, ако е позволил да се овладее от нездравомислие - тогава всичко започва да се възприема в една нездрава оптика, всичко започва да се възприема превратно, изкривено, извратено, болезнено, сякаш е пречупено през криви или през счупени огледала и т.н. Нека да се опитам да обособя водещите моменти на това поразително нездравомислие, което откриваме във въпросния документ.
Писмото е подписано от 143 човека, учители, служители, ученици, родители. В училището обаче има 900 ученика, два пъти повече са техните родители, учителите и служителите са 70-80 човека. Явно подписалите писмото съвсем не са "мнозинството от колектива", напротив, едно незначително малцинство са. Явно претенцията им, че са "изразители на воплите на възмутения народ" е съвсем неоснователна, мигом отива по дяволите. Но има нещо друго, още по-съществено. Което именно издава едно поразително, направо убийствено бих си позволил да кажа нездравомислие.
Един учител е уволнен от самозабравилата се директорка щото, представяте ли си, си е позволил лукса да мисли различно, да реагира иначе, именно да критикува, да изнася на показ недостатъците, погрешния стил на ръководство на училищната директорка; уволнен е за отмъщение и за всяване на страх у колектива, та никой повече да не се осмели да критикува "непогрешимото ръководство". Интересно е, че в този документ, без да искат това, написалите го за първи път открито признават, че съм уволнен именно защото съм писал в блога си, именно щото не съм си мълчал. Този момент превъзходно го е отбелязал един от коментиращите писмото, ето какво пише той:
Да, наистина е показателно това как колективът "топи" директорката си за това, че е уволнила Грънчаров за отмъщение че е отразявал недостатъците на училищното ръководство в блога си. Уволнила го е за да го накаже за това че не си мълчи. Чудесно потвърждение на тезата на Грънчаров от тия, които са написали писмото! Превъзходна мечешка услуга оказват те на своята любима директорка! :)))))
Както и да е. Жертвата на директорския колектив обаче с поведението си, видите ли, бил създавал ред неудобства на подписалите писмото. Нека да се вгледаме по-внимателно в толкова покъртителните страдания на тъй добродушния колектив:

Били, видите ли, подложени на "хули" и то не какви да е "хули", а били подложени на някакви по-специални "хули", именно на "хули" по отношение на "образователната институция, в която работим". Етимологически и съдържателно-смислово погледнато думата "хула" означава "клевета", "измама", тази дума, както пише в речника, иде от "старобълг. хоула; слав. *xula е заета от гот. *hōl „клевета, измама“, срв. гот. hōlōn „клеветя“. Значи оказва се, че "г-н Грънчаров", пишейки в блога си, е хулил институцията, а не някакви отделни лица, свързани с нея. Интересно е да се опитате да си представите как и дали изобщо е възможно да се хули... институция! Близо до ума е, че да се хули институцията е твърде невъзможно (институцията не е лице, тя няма и душа, изключено е да бъде хулена и обиждана!), възможно е да бъдат хулени единствено някакви конкретни лица, свързани с институцията, но самата институция като нещо неперсонално е доста трудничко да бъде похулена. (В случая да се похули самата образователна институция, самото учреждение даже, именно ПГЕЕ-Пловдив, е абсолютно невъзможно, е направо мисия невъзможна!) Да, обаче авторите на анализираното писъмце, без да се затрудняват да мислят, мигновено полагат усилия да отъждествят "образователната институция" с всички ония, които, видите ли, работели в нея - "ръководство, преподаватели и служители, ученици". Да, обаче има леко неудобство: как пък е възможно да бъдат похулени толкова много хора, дали и това пак не е някакви мисия невъзможна? Казахме, хула означава "клевета", "измама". Да оклеветиш цял колектив, сиреч, да кажеш нещо неверно и позорящо едновременно толкова много хора наистина е възтрудничка работа, за която се искат едва ли не магически способности. Всъщност от само себе си се разбира, че въпросният критик Грънчаров, понеже не притежава някакви свръхспособности, е могъл да "оклевети" единствено любимата на "целия колектив" директорка; логиката е: директорката, бидейки "глава на институцията", първом се отъждествява със самата институция, а патом по някакъв мистичен начин се отъждествява и с целия тъй предан й колектив, предан й именно зарази въпросната беззаветна влюбеност (тя, любовта, наистина води често до големи абсурди, да не говорим за неудобства, особено пък една такава чисто патологична любов). Значи заради въпросната влюбеност на колектива в директорката си (да, да констатираме и това: в някои филми всички обичат... Реймънд, а в ПГЕЕ-Пловдив всички обичат любвеобилната си директорка!) та значи всяка "хула" на "хулителя Грънчаров" е отеквала крайно болезнено в тъй преданото и чувствително сърце на целия тъй всецяло влюбен в директорката си колектив, сиреч тук отново имаме пресътворяване в най-чист вид на ситуацията, изразена бляскаво пак от ненадминатия сърцевед другаря Сталин:

- "Когда мы говорим Ленин - подразумеваем партия; когда мы говорим партия - подразумеваем Ленина!", налага ли се да преведа на български таз знаменита сталинова сентенция? Ето за всеки случай, щото младите не разбират не само руски, но и древно-български език (руският език е фактически древно-български език):
- "Когато казваме Ленин, ние подразбираме партията; когато казваме партията - ние подразбираме Ленин!"
Като пиша това и понеже стана дума по-горе за една най-чиста, благородна любов на колектива към своята също не по-малко непогрешима от самия Ленин негова ръководителка, се сетих за сентенцията на един друг комунистически сърцевед и най-примерен подлизурко, който изтърси на едно високо партийно събрание ето тия прочувствени думи, които навеки ще останат в пантеона на нашенското родно подлизурство:
- "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!"
Това са думи на поета Любомир Левчев. Стар подлизурко, достигнал до върховете на подлизурковщината. Ний навярно в случая имаме ситуация, родствена на тази същата. Колективът сърдечно обича своята любима директорка. Някакъв си там злодей и урод като въпросния Грънчаров си позволява да хули първо институцията, но понеже институцията не може да се мисли извън представата за любимата ръководителка, то съобразно съзнанието, което в момента господства все още само в Северна Корея и, очевидно, и в... ПГЕЕ-Пловдив (!), неговите хули отекват тъй болезнено в сърцето на целия колектив; апропо, дали се хули институцията или нейната ръководителка нема никакво значение, щото, знайно е, институция и личност (ръководител) съвпадат, са едно и също нещо; от което пък следва, че тази същата ръководителка явно ще ръководи и институцията, и влюбения колектив вечно или най-малкото пожизнено (пак констатираме пълно родство, стигащо до идентичност между севернокорейското мислене и мисленето, що се е възцарило в ПГЕЕ-Пловдив). Вглъбяването в това крайно анахронично и болезнено мислене, което авторите на писмото без капчица неудобство демонстрират не къде да е, а в едно писмо, адресирано до върховната съдебна институция в страната, именно до Върховния касационен съд (!!!), би ни отвело, както забелязвате, твърде надалеч, но изкушението е голямо, щото тук имаме признаци на душевна патология, които не се срещат всеки ден. Пък и нали знаете, постоянно говорим, че без промяна в мисленето ний не можем да вървим напред: ето, в случая имаме прекрасния повод да си дадем ясно сметка с какъв мисловен матр`рьял си имаме работа. Говорим също така, че нашите общности би следвало да заживеят пълноценен демократичен живот, особено пък образователните, училищните ни общности, щото неслучайно се казва, че от образованието всичко започва, пък и зависи всичко; знаем също, че ново възпитание (и образование) на младите бихме могли да имаме едва когато отнякъде успеем да създадем нов тип възпитатели - е, сега имаме чудесната възможност да видим що за възпитатели представляват авторите на това наистина забележително писмо! Нека всеки да си прави сам подобаващите изводи относно това защо никаква реформа с такъв "човешки матр`ьял", естествено, не може да започне, камо ли пък да протече успешно. И да доведе до нещо добро, позитивно или смислено.
Но нека да се опитваме да разсъждаваме трезво, извън митологемите и идеологемите (или, инак казано, от догмите), от които се друса съзнанието на авторите на туй забележително паметниче на нашето време, каквото по естеството си е туй писъмце (състоящо се, прочее, от няколко само удивително зле скалъпени изреченийца!). Значи Ангел Грънчаров е критикувал или "хулил", примерно, директорката, чрез неговите "хули" най-болезнено е страдало любвеобилното сърце на авторките на туй забележително писъмце, щото те имат склонността да отъждествяват институция, ръководител и колектив (тия трите неща са сплотени така неделимо, че нищо явно не може да ги разедини!). Та възниква въпросът: като лицето Грънчаров се е занимавало усърдно с "хулене" и на директорката, и на институцията, и на колектива, и на учреждението защо тогава, в оня именно момент някой от колектива не взе думата за да защити и колектива, и институцията, и учреждението, и самата любима директорка?! Да, интересно е, някой си там "хули", а "охулените" мълчат стоически, мълчат като древно-гръцки оракули или като каменни, издялани от камък или от дърво скулптури на азиатски божества? Да "хулиш" означава да клеветиш, да мамиш, да говориш лъжи, защо, пита се, никой от колектива не взе думата за да защити своята любима директорка?! Коя е причината за това пословично мълчание, продължило години, което биде прекъсвано от написването само на няколко "разгромни писма на възмутения колектив", които са писани, разбира се, все от тия същите толкова умни автори и на настоящето анализирано писмо? (И също така са крити тъй старателно както и това писъмце, което аз след двуседмични усилия - !!! - успях най-сетне да получа едва вчера от канцеларията на съда!) На мен ми се струва, че това мълчание е многозначно, е преизпълнено с огромен, с потресаващо колосален смисъл. И този смисъл е лесен за постигане, ясно е защо колективът толкова упорито мълча - и ще ви кажа ей-сега коя е причината, че колективът толкова упорито, всеотдайно и така дълго мълча през всичките тия години.
Причината е една: щото Грънчаров, т.е. моя милост, съвсем не е произнасял някакви "хули", "лъжи" или "клевети", а е съобщавал... самата истина, да, самата така болезнено отекваща в сърцата на всички истина. Защо е така ли? Не просто защото моя милост е философ и като такъв за мен единствено истината има значение. Ами защото когато някой вземе думата и съвсем публично дръзне да каже нещо, то тогава е крайно трудно публично да лъжеш, да хулиш неоснователно, да клеветиш и пр. В това е магията на писменото и на публичното слово и говорене: щом някой говори и пише съвсем открито, този човек явно казва някакви изстрадани от него самия истини, истини, които той не може да премълчи - и които все някой трябва да възвести. Знаем, че се клевети обикновено на четири очи, когато именно се и интриганства, хули, злослови (нали така, драги авторки, вий това поне превъзходно го знаете щото в това предимно се упражнявате?), тогава именно може и да се лъже, и да се прави каквото друго искате, но публичното слово и говорене има тази особеност: казваш каквото мислиш, но много внимаваш да казваш точното, вярното, действителното положение на нещата, внимаваш да не влизаш в раздор с истината, щото ако си го позволиш, тогава поемаш огромни и неоправдани рискове. Да, защото ако някой публично каже или напише някаква хула, някаква лъжа, някаква клевета по адрес на друг човек, той поема риска да бъде даден под съд и да бъде осъден: затуй публично говорещите и пишещи личности се стараят да говорят или да пишат самата истина - такава, каквато тя тям именно се е открила.
И тук възниква резонният въпрос: защо тъй правдолюбивите авторки на това писъмце до ВКС не благоволиха да заведат поне едно съдебно дяло срещу "хулителя", срещу "клеветника" Грънчаров?! Не посмяха да заведат такова дяло, което означава собственоръчно подписано от тях признание, че това, което Грънчаров е писал и говорил, разбира се, не са никакви "хули", а са някакви изстрадани от него истини, които той е имал дързостта да заяви съвсем публично, да, той е критикувал ръководството открито, поел е този риск, направил е онова, което като загрижен от случващото се служител във въпросното учреждение е длъжен да направи, също така е длъжен да го направи и като философ, изпълнил си е, дето се казва, дълга, нему и съвестта, предполага се, в този момент му е чиста. Да мислят обаче в това отношение ония, които така дълго мълчаха, търпяха "хулите", сумтяха, изпълвайки се с жажда за мъст, със злоба, ходеха всеки ден при директорката и я молеха чинопреклонно да уволни най-сетне "тоя така противен и непоносим" Грънчаров, успяха да я надумат най-сетне да го уволни, тя дръзна и биде подведена от тях да направи тази главоломна глупост, поради което ето сега си има и толкова сериозни проблеми с правосъдието, та се налага същите тия, дето навремето я караха и подстрекаваха да уволни злодея Грънчаров, сега да я защищават със смехотворни и изцяло тъпи писма, адресирани не къде да е, а до върховната съдебна инстанция на страната ни, именно до Върховния касационен съд. Това е положението с туй така прочувствено и сълзотворно писмо, от което ВКС, разбира се, едва ли изобщо ще се трогне, щото съдиите, от опит знам, съвсем не си падат по подобни пошли мелодрами, измислени от крайно некъдърни сценаристи, изиграни от кьопави дърти актриси и т.н., режисирани от калпави видиотени и при това твърде коварни "режисьори" и т.н.
Да мина ли към следващото изречение на анализирания документ или няма нужда вече, вече си пролича колко струва този документ във всяко едно отношение? Да, колко струва в умствено, логическо, интелектуално отношение най-вече, да не говорим за психологическото, нравственото, духовното и човешкото! Срамота! Ако някой слага наистина петно върху имиджа на това някога знаменито училище, това, разбира се, са тези, които даваха глупави съвети на неговата неопитна директорка, насъскваха я да си позволи едно незаконно отношение към служителите, в това число най-вече срещу моя милост (и други такива, които имаха трезво съзнание за случващото се, примерно г-н Калин Христов, бившия директор инж. В.Паунов, доайена на гимназията г-н Жак Асса и т.н., все хора уважавани, хора от висока човешка и интелектуална проба!), да, подстрекаваха я да направи толкова много зулуми, пък като стана белята почнаха тайничко да се радват на проблемите й с правосъдието, нищо че някои от тях любовно и влюбено куцукаха на всяко заседание на всяко нейно съдебно дяло, а пък в един момент дръзнаха да я направят съвсем за резил като почнаха да пишат такива мелодраматични и пошли писма, които "сплотеният колектив" подписва само за да види с удивление докъде именно ще им стигне акъла! Да, това наистина е най-любопитното: всички се вълнуваме от това коя ще бъде следващата глупост, която авторките на това писмо ще измислят - и ще внушат на тъй любимата си директорка! Която е крайно време да се отърси от тях, щото работите стигнаха вече съвсем до поразия.

Сега ми хрумва да взема да пратя това разгромно писмо на възмутения колектив до работодателя на самата директорка, именно до г-н Министъра на образованието и науката проф. Т.Танев, който също е време да осъзнае, че щом не се намесва в случващото се с оглед да предотврати подобни ексцесии, то това означава, че поема пълната отговорност за тях. Лудешката образователна система у нас е измислена така, че в нея никой не носи никаква отговорност, щото по-висшите административни нива държат под крилото си по-нисшите, т.е. в правния смисъл фактически носят цялата отговорност за техните зулуми (щом не са взели овреме мерки за да ги предотвратят). В система, в която никой не е свободен нещо да решава, в която всеки си измива ръцете в това "така повелява системата" и ни задължават нейните разпоредби, в такава система отговорност няма и не може да има; отговорност има само когато има свобода; знайно е, че свободата е най-нежеланото от системата, свободата основателно се възприема от системата сякаш е подобна на отрова, сякаш е подобна на смърт. Е, аз, бидейки философ и личност, дръзнах да се държа както подобава да се държи едно суверенно човешко същество, подставено в условията на абсурдната, несвободна и анахронична система. И виждате как моята история показва и илюстрира що се случва когато един-единствен човек дръзне в тази система да се държи като човек, като човешко същество: всичко отива по дяволите, нахвърлят се да го мачкат сякаш е някаква гнида, погват го, тормозят го, уволняват го, убиват го (защото аз доста пострадах и здравословно от терора, който някой самозабравили се волунтаристично държащи се администратори си позволиха да упражнят спрямо мен). Но това вече е история, която сега нищи родното ни правосъдие, а пък умни хора напоследък ми дават акъла за здравословните си щети и поражения да си потърся съответните компенсации, ползвайки се от услугите и на другите правораздавателни органи на правовата държава. Щото на мен (това съобщавам за първи път) най-вероятно ми предстои нова операция, която едва ли този път ще преживея; дали обаче ще мирясат въпросните "писатели", дето са написали горното писъмце-бисер, когато разберат, че най-сетне са успели да убият своя най-пръв "народен враг"?!
Спирам дотук. Гнусна работа! Думи нямам. Срамота! Пълно безсрамие! Изродщина, уродство в нравствения смисъл, каквото не се среща всеки ден. Прочетете, прочее, коментара на г-жа Мария Василева, която е казала всичко. Прочее, защо да не го приведа аз този коментар и тук, та да влезе и той в книгата ми за здравомислието; да, непременно той трябва да влезе в тази най-нова моя книга, ще го публикувам по-долу. Но преди това ми се иска да кажа още нещичко. Ето какво.
Слава Богу, че по време на цялата тази история аз всеки ден писах в блога си: всичко го има документирано, написано, изведено даже и под формата на доклади, на жалби до институциите, с надлежните входящи номерца, при това написах даже няколко книги, в които вложих своята позиция, в тях вложих всичко онова, което е занимавало мисълта и духа ми. Ако аз бях мълчал, разбира се, нямаше да ме уволнят, щях още да си живуркам, но цялото това уникално богатство нямаше да го има. Цял един период от разпада на прословутата административно-командна, другояче казано тоталитарно-комунистическа образователна система го имам описан и изобразен в тия мои записки, в този мой блог (блог значи дневник), в тия всичките книги, в цялата тази "книжнина" (слагам думата в кавички, щото повечето от целия този необозрим вече и за мен самия матр`ьял съществува само в електронен вид, не в хартиен или книжен). Ето това имам насреща си, това са много изследвания, много проницателни, смея да употребя тази дума, анализи, тълкувания, коментари, писани от всякакви хора, защото цяла България и дори целият свят (благодарение на интернет) фактически знае за историите в ПГЕЕ-Пловдив - благодарение на всичко това, което публикувах в този свой блог. Зная добре, че това един ден ще бъде оценено подобаващо. Тоест, жертвата ми не е отишла напразно, а е била за доброто на тъй многострадалното българско образование. Което скоро неудържимо ще тръгне по нови пътища. А в моята дейност на попрището на родното образование аз направих всичко онова, което ми беше по силите това да се случи много по-рано. То се и случи, е, че това не е признато официално за мен е най-дребната ми грижа. Важното е, че се е случило, че го има. Това е истински важното.
Ето как стигнах до логичния край на своята книга за здравомислието - или против нездравомислието. Да ви попитам нещо: абе как да нарека книгата си, какво заглавие да й сложа? За или против, кое ви се вижда по-удачно? Някои ми казват "За здравомислието" било по-добре, щото звучало позитивно, некритикарски. Но се знае, че аз съм доста силен най-вече в критиките, пък позитивното се крие имплицитно в тях. Други казват, че това "Против нездравомислието" било звучало някак си по-внушително, знам ли? Кажете, ще ви послушам за заглавието. Аз много се чудя. Нали съм пусто демократ, свободолюбец, нали съм диалогичен, ето, сам не мога да реша какво заглавие да сложа, затова ви и питам. Ще измислим нещо де, но нека да е най-доброто, както и трябва да бъде. Тъй че - помагайте! Бъдете здрави! Чао и до скоро!
А ето сега и забележително правдивия коментар на г-жа Василева, с който завършвам и този текст, а също и тази книга. Той звучи внушително като древно-гръцка епитафия (!), да, тя се е изразила тук величаво като същинска Пифия (Пития); позволих си само стилистично да пипна тук-там нещичко в изказването й, но не смислово, разбира се, ето как звучат тия толкова необходими, съдбовни в някакъв смисъл думи:
Ако имаше във всяко едно училище поне по един Ангел Грънчаров, проблемите на образованието вероятно щяха отдавна да са вече решени.
Да попитам сплотения колектив - а какво стана с некадърността, в която го обвинявахте? Или вече стана кадърен? Изплюхте едно камъче! Не го искате заради отразяването на вашия училищен живот в блога му, което ви злепоставя. А когато той искаше да разисквате проблемите на образованието защо не го направихте? Ще ви кажа защо - защото ви е трудно да се променяте според изискванията на времето - и не желаете да се променяте!
Някъде да има закон, който да забранява на учител да има блог? Някъде да пише, че свободата на словото е вече отменена?
Ще бъдете притеснявани, даа, докато не се промените! И от ученици, и от родители, от цялата общественост! Ще работите редом с него и ще се учите от него! Ако не сте съгласни, оборете го! И вече се дръжте цивилизовано - защото КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИДЕ! И му се извинете, че за малко да го вкарате в гроба с вашите лъжи!
Директорката да си подаде оставката! Изложилите се клакьори да напуснат щом не им харесва! Никой не е незаменим, още много като Грънчаров си търсят работа. Ето, истината не можа да бъде скрита, покрита или изопачена. Всичко ще е наред когато се придържаме към истината, без истерии. Всички сме наясно как колективи са заставали зад ръководство единствено поради страх.
Без паника, другарки и другари, кураж: по-лошо от сега няма как да стане!
Мария Василева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Неграмотните граждани си избират неграмотни политици, които пък се отнасят неграмотно към образованието

[image error]

Седни си! 2!
“Затвърждават се всички тревожни тенденции на българското образование от последните години. На матурите тази година са се явили по-малко зрелостници и са изкарали по-слаби резултати. Това съобщиха от Министерството на образованието и науката. “Равносметката е притеснителна, но няма драстични разлики от предходни години”, заяви заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева.
На изпита по български език и литература тази година има по-голям процент двойки – почти 3400 и по-малък процент шестици – 7057.
Това е новината на деня днес. Няма българска медиа, която да не е отразила “тревожната статистика”. Ама наистина ли сме толкова учудени?! Нима трябва да ни тупнат по главите лошите резултати от матурите, за да се сетим, че нещо в образованието ни куца. Май не “нещо”, а всичко… От колко години само си говорим, че образованието ни произвежда функционално (и не само) неграмотни хора. Че методите на преподаване са архаични. От колко години говорим за образователна реформа. И? Нищо. Всяка година някой успява да изтъргува матурата. Тази година самият “Яворов” подсказа на зрелостниците, че “ще бъде в бяло”. Голяма част от родителите са готови да броят много пари, за да изкласи детето. Морално остаряла система, отчаяни, демотивирани учители (повечето в предпенсионна възраст, защото младите хора не скачат от ентусиазъм да влязат в класната стая), пълен с клишета учебен материал.
И какво, викате, учудени сте, че има много двойки на матурата по български език и литература? Много деца не могли да се сетят, че “Майце си” е на Ботев, ужасени са всички – Министерството, учителите, родители, журналисти. А някой спомня ли си, че само преди две години имаше идея “Майце си” да отпадне от учебната програма? Че какви ли не експерти се надпреварваха да наричат творчеството на Ботев “архаично”, “трудно” и “неразбираемо.” Че според бившия вече министър на културата Вапцаров е бил “терорист”. Че само преди няколко години Комисията за защита от дискриминация обяви Левски за “закононарушител”?
Неграмотните възрастни отглеждат неграмотни деца. Неграмотното общество отглежда неграмотни граждани. Неграмотните граждани си избират неграмотни политици, които пък се отнасят неграмотно към образованието. Така е, когато неграмотните са мнозинство. Резултатът – двойка на матурата.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров

[image error]

Без коментар... та шоуто да е пълноценно! Думите са напълно излишни. Смисленият човек, непривикнал на такива абсурдизми, онемява като изчете този текст, загубва способността си да борави с думи. И прочие. Това писмо е едно бижу на... (нека не казвам засега на какво е бижу този документ, нека това да остане загадка, която всеки да разгадава сам)! Ето малък откъс: "Вярваме, че ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ще защити децата - най-ценния ресурс не само в нашата институция, но и в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ."! :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Още един проект за корица

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Защо трябваше да изгориш банка с активи от 6-7 млрд. лв., за да се справиш с няколко човека?

Фалитът на банката носи и геополитически риск
Из:  Политиците губят контрол върху казуса КТБ , Интервю с Иван Костов (Съветвам ви да прочетете цялото интервю, намиращо се зад линка, водещ към в-к БАНКЕРЪ)
Опасявам се от дела срещу държавата, които ще се гледат извън страната и там ще важат само правните аргументи
... И какво излиза? Че целият този порой от информация и коментари по случая "КТБ", които заливат хората, само отклоняват вниманието им от основните проблеми?
- Ами в такива случаи винаги става така. Обществото не може да види големия проблем заради многото детайли, с които го занимават. То не вижда гората като гора, то я вижда като много дървета, клони и листа. В случая с КТБ вижда имена, числа, сметки, цесии. А не вижда големия проблем.
Много хора обаче заявиха, че фалитът на КТБ има оздравителен ефект, защото разграждал модела КОЙ, нанасял удар върху политическата обвързаност на финансовия бизнес и т.н. Може ли фалитът на банката да има оздравителен ефект?
- Разбира се, че не може. Това е все едно да изгориш юргана заради една бълха. Защо трябва да изгориш банка с активи от 6-7 млрд. лв., за да се справиш с няколко човека? Това е абсурд. Ако има някакви виновници, си има съд и прокуратура, а не се вменява вина на банката, на нейните клиенти и на вложителите й. Това е недопустимо. Поне в цивилизованите държави. Никъде не се твърди, че фалитът на една банка може да има оздравителен ефект. При нас във фалита на КТБ се търсеше друг ефект и той е разграбването на банката.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Чудно защо "светите" архиереи не анатемосаха ДС и поне веднъж не се възмутиха от зверствата на комунягите?!

Светият синод анатемоса йогата в матурите
Патриархът възропта източната религия да се преподава на младите
Светият синод се възмути от "неуместна и неправомерна пропаганда на йога" в матурите за 12-класниците тази година. "Йогата е древна и самобитна индийска система от методи за укрепване на човека и за неговото хармонично развитие". Това е само първото изречение от текста, за който младежите от 12-и клас имаха задачи на матурите си. След постъпили сигнали в Синодалната канцелария архиереите от Светия синод на БПЦ - Българска патриаршия начело с патриарх и Софийски митрополит Неофит изпратили писмо до парламентарната комисия по образованието и науката, съобщиха от синода.
"Недопустимо е едно нетрадиционно за България източно религиозно учение да бъде пропагандирано и натрапвано на учениците чрез включването на неподходящи текстове и въпроси в задължителните зрелостни изпити по български език и литература (БЕЛ). Става дума за текстове и насочващи въпроси, които са включени като задължителна част от зрелостните изпити за всички ученици, завършващи българското общообразователно училище", пише в писмото.
КРАТЪК КОМЕНТАР, който изцяло споделям: Чудно защо "светите" архиереи не анатемосаха ДС и поне веднъж не се възмутиха от зверствата на комунягите, а търсят под вола теле?" (Огнян Ханджиев)
И аз се чудя? Как не ги е срам? (Лила Кара)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Прекрасно, великолепно, страхотно: да живей романтиката!

Die Maiers- trapeze truly one of the most superbly orchestrated and physically dexterous clown acts ever created, they are impressive. Enjoy<3You can see it at : https://www.youtube.com/watch?v=Eor9b...

Posted by Dr. Estella Sneider on 19 януари 2014 г.

Мариела Балева сподели видеоклип на Dr. Estella Sneider:

Прекрасно, великолепно, страхотно! Изгледайте тези 8 минути, заслужава си! Поздрав за тези, които още са запазили детското в себе си. Да живее романтиката!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Абе тия проклети рублофилски пропагандисти полудяха ли бе, какъв е този маразъм, каква е тази лудешка параноя?!

РУСИЯ И ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА , Статия на Константин Душенов
Напоследък враждебността и омразата на Запада към Русия станаха толкова очевидни, че въпросът за Третата световна война се прехвърли от страниците на фантастичните романи в анализите и коментарите на уважавани аналитици, експерти и политолози.
Ще има ли Трета световна война? Ако „да“ – кой и кога ще я започне? Защо и по каква причина Западът толкова мрази Русия? Може ли това да бъде коригирано? Струва ли си руснаците да се боят от Световна война? Ще успее ли Русия да победи в такава война? Дали ще има съюзници? Къде ще се проведат главните сражения на Третата световна?Самият живот поставя такива въпроси.
За да се ориентираме в тези проблеми и да разберем какво ни очаква в бъдеще, трябва първо внимателно да се огледаме назад, да анализираме историческите примери и прецеденти.
И така: ще има ли Трета световна война? В това няма никакво съмнение. Ще има.
Човечеството винаги е воювало. Въоръженото насилие отдавна е обичайно средство за решаване на проблемите между хората, племената, народите и държавите, културите и цивилизациите.
Но чак до ХХ-ти век развитието на военните технологии не е позволявало въоръжените сблъсъци да придобият глобален характер. Имало е големи и малки войни – но те не успявали да обхванат в огъня на военния пожар няколко континента и океани. Едва през ХХ-ти век хората до такава степен усъвършенстваха средствата за взаимно унищожение, че Световните войни станаха наистина страшна реалност.
Но как и защо възникват Световните войни? Пък и изобщо всички войни?
От чисто християнска гледна точка отговорът на този въпрос отдавна е изяснен. Грехът, който терзае човешката душа, страстите на суетата, сребролюбието, гнева, завистта, властолюбието, омразата и злобата, които пламтят в грешните ни сърца – ето първопричините за всички войни. От момента, когато Каин убива Авел, своя брат – насилието е вечен спътник в човешката история. Започнала с убийство, тази история ще завърши с Апокалипсиса, тоест, с опустошителна, всеобща война, възцаряване на всемирен диктатор-антихрист, страшни природни и социални катаклизми, предшестващи Второто славно пришествия на Господа-Бога и наш Спасител Иисус Христос.
Днес последното препятствие пред плановете за установяване на глобална анти-християнска диктатура е Русия.
И т.н., и прочие, и ала-бала, и так далее - лъжи колкото щеш, безсрамието е пълно!!!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Враждебността и омразата на Запада към Русия" били станали толкова очевидни и тра-ля-ля, абе тия проклети рублофилски пропагандисти полудяха ли бе, какъв е този маразъм, каква е тази лудешка параноя?! И цялата тази идиотщина е облечена в някаква лицемерна "християнска" и "православна" стилистика, че на човек му се повръща от отвращение заради толкова грозното светотатство!
Не може да бъде ненавиждано и мразено нещо, което само на себе си е най-голям враг. Русия и руснаците са възпитавани от кагебисто-путинистите да мразят Запада и тяхната омраза е логична - защото завиждат на Запада и има за какво да му завиждат, щото той във всичко ги превъзхожда, абсолютно във всичко; а западняците на какво могат да завиждат на Русия и на руснаците? Всичко да бъде представено наопаки на истината, да бъде изопачено до неузнаваемост, да се лъже безпардонно и безочливо - това са оръжията на путинистко-кагебистките агитатори. Които за пари са способни на всякакви подвизи, както и подобава за продажните долни мекерета.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Съществувала затворена фейсбук-група на мои хептен побеснели "доброжелатели", в която "кроят неща, които никак няма да са безвредни за вас в най-близко бъдеще"

Под публикацията на вчерашното ми есе се появи анонимен коментатор (виж: Нашето бъдеще е в нашите ръце, това нима още не сте го разбрали?! ), който твърди, че във Фейсбук имало затворена група, посветена специално на... моя скромна милост (!??). Там се събирали мои "доброжелатели", които, както се изрази този човек, "никак нямало да са безвредни за мен в най-близко бъдеще"; разбира се, това нещо подразни моето изследователско любопитство. Много ми е интересно какви ли могат да са "страшните неща", които кроят срещу мен, примерно дали пък не кроят да ми правят някакви... най-черни магии, или пък, знае ли се, да ме дадат на органите на ДС и на КГБ, знам ли какво могат да кроят, само предполагам, а може би кроят директно моето... убийство, знам ли какво могат да кроят такива болни мозъци?! По тази причина ми хрумна идеята за провеждането на един полезен експеримент, която предложих на въпросното лице; ето този откъс от нашия разговор, от който можете и вие да разберете за какво става дума, пък ако искате, също можете да се включите и да допринесете за неговия успешен изход:
Анонимен каза: Дръжте под око оная затворена Фейсбук-група, посветена специално на вас, г-н Грънчаров. Там кроят неща, които никак няма да са безвредни за вас в най-близко бъдеще. Известно ли ви е, че съществува такава група? Със сигурност са блокирали Вашия профил, затова най-добре си направете алтернативен фейсбук-профил и с него влезте в групата, за да сте информиран.
Ангел Грънчаров каза: Няма такава група. Не вярвам да има. Блъфирате. За да ми докажете, че има копирайте какво пише в нея и ми го пратете на имейла. Само тогава ще повярвам, че има такава идиотска група.
Апропо, нищо лошо не правя, тъй че не се боя от никакви кроежи на злонамерени спрямо мен лица. Чудесно нещо е човек да е с чиста съвест. Опитайте, ще се убедите, че е така.
Анонимен каза: Вече сте достатъчно голям да научите, че НЯМА НУЖДА да сте направил нещо лошо за да искат някои хора да ви навредят. Колкото до това дали я има или я няма групата на зложелателите ви във ФБ, когато фактите говорят и боговете мълчат. Уверете се сам (но НЕ с вашия профил, който разбираемо е блокиран в групата).

Ангел Грънчаров каза: Пробвах. Няма такава група, нищо не се отваря на тази страница. Или моето ай-пи е блокирано съвсем. Казах Ви, щом имате достъп, дайте, копирайте нещо от нея или я снимайте и ми пратете изображението, да видя. Да се уверя. А това, че някакви хора били искали да ми навредят и се били наговаряли как да ми навредят говори много лошо за тия хора. Не за мен, а за тях говори лошо. Зная, че има такива хора. Тези хора просто трябва да знаят това, че като правиш зло на друг, то в крайна сметка се връща на теб самия, стоварва се на твоята глава...
Анонимен каза: Пич, AIG, нравствена константа в сатанистите няма, искаш ли да разбереш тоя постулат? Нищо няма в Сейтън освен лъжа (намери си цитата ако имаш акъл дотолкова), а така е и в неговите безсловесни и низши слуги... Защото той е жесток господар с тях (намери си цитата) и затова трябва да съжаляваш А. за тъжната й участ нищожна, а не да я каниш на срещи за нравствено очистване... И остави глупостите на православната църква малоумна, че всички ще се спасят - нашата Библия (не знам за вашата), казва че невярващите са като морския пясък на брой (намери си цитата ти философ ли си или ментак) в сравнение с броя на християните... Да го кажем на руски, подавляващо мнозинство са, ОК? Хуманус мой такъв ленинградский...
Ангел Грънчаров каза: Към оня, който твърди, че имало фейсбук-група "Против Ангел Грънчаров":
Вземете копирайте (щом твърдите, че имате достъп до тази група и че такава група изобщо съществува) нещо интересно от нея и ми го пратете за да го публикувам в блога, смятам, че ще бъде любопитно. И така хем ще ме убедите, че такава група съществува, хем ще свършим заедно една полезна работа. Тия неща имат нравствен смисъл, а за мен, знайно е, тази сфера на живота, това негово измерение е най-важното, е истински важното...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.