Ангел Грънчаров's Blog, page 1687

Ето защо човек трябва да чете повече книги: да си обогати езика, а чрез това и мисълта

[image error]

Казаното от Атанас Далчев важи и за случая когато човек има твърде беден език, разполага със скромен запас от думи, с които борави:
"Когато човек не знае добре един език, той вместо да каже това, което мисли, мисли това, което може да каже."
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

С пожелание за хубав уикенд!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Щом даже и балетът в Русия е имперски, правете си тогава сметка какво им е всичко останало!

:-) Тъй де. Да го бяха нарекли поне "императорски", а какво е това "имперски"?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Отговор на въпроса: неуправляем, непредвидим ли е Бойко Борисов?

По повод на: "Форин афеърс": Борисов е изключително непредвидим играч
Той, Бойко, сам се пофали публично, че бил... неуправляем! Що означава да си неуправляем е интересно да се разбере, особено в конкретния случай. Съвсем не значи, разбира се, да си свободен или свободомислещ, по общопонятни причини (за да си свободомислещ трябва, примерно, поне да е налице мислене). В случая явно истината е съвсем различна, напротив, много е управляем наш Боко, ама лъже, че бил неуправляем. Тоест се мъчи да създаде илюзия за себе си, че бил неуправляем.
Най-управляемите, най-зависимите хора имат една-единствена грижа: да се преструват че били, видите ли, "неуправляеми". Това нещо е като проява на комплекс за непълноценност. На оня, който наистина е неуправляем, сиреч, се държи като свободен човек, това си му личи, т.е. не е нужно да го казва на думи. Нали си спомняте какво казваше Тачър по повод на това кой е силен; ето, думите й важат в пълна степен и в случая, именно за това дали Бойко е неуправляем или не е:
"Да бъдеш силен е като това да си дама. Ако се налага да обясняваш на хората, че си такъв, значи не си." (Маргарет Тачър)
Правете си сметка тогава какъв наистина е нашият народен кумир... съвсем не му личи, че е неуправляем!
ДОБАВКА: Ето какво казва по същия повод и Илко Семерджиев:
Непредвидими са всички, които живеят без ценностна система - хаотични, първични, реактивни, манипулируеми, манипулиращи, хора без основи. Всяко блестящо станиолче може да ги привлече, за властта и парите да не говорим. Те не осъзнават последствията от действията си, не знаят що е отговорност, не могат да предвидят онова, което предизвикват с постъпките си. Това са хора, които имат цена, но нямат ценности и затова при тях е напълно размита границата между свободата и слободията. Затова са непредвидими, но и управляеми, и удобни на по-големите макиавелисти - защото, лишени от реална отправна точка за преценка, могат да направят всички други жертва на собствените си апетити, или илюзии, или зависимости.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

У нас винаги е било така - скопците пишат еротична поезия, а гювендиите отговарят за публичния морал

Станишев взриви конгреса на ПЕС: „Възмутете се! Нека променим Европа!“
Коментар на Ognyan Minchev: Абе то си е възмутително - и аз дето ми е работата всеки ден какви ли не възмутителни неща да гледам - и аз се възмутих. Възмутих се на неолибералния плосък данък, който някой въведе по време на Тройната коалиция от 2005-2009 г. Възмутих се при спомена за социалната държава по време на учителската стачка, която някой разтури като "седенка" по зазоряване... Възмутих се при спомена за образцовите демократични действия на 11 май 2013 г. в Костинброд, месец и нещо по-късно при демократичния избор на Делянчо за шеф на ДАНС...
У нас винаги е било така - скопците пишат еротична поезия, гювендиите отговарят за публичния морал, а циниците се сърдят на упадъка на духовните ценности. Ама като гледам какво става в ПЕС... Ашколсун, ашколсун! Ние пак сме на кяр - когото изберат за служба в Брюксел - вече не могат го избра в София. И на това благодарим. Бедни, бедни Стефан Хесел!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви личности, а не страхливци пред свободата

На едно място във Фейсбук се състоя следния кратък разговор за свободата и за свободолюбивото образование:
Явор Ганчев каза: Знанието не освобождава, обратното е - свободата образова. Какво освобождава - не знам. Сигурно любовта.
Ivaylo Tinchev каза: И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни... Йоан 8:32
Явор Ганчев каза: Така така.
Ангел Грънчаров каза: Да, истината освобождава. Истината за човека като човек е тази: човекът свободата, човекът е свободно същество, без свобода човекът губи човечността си, а свободата е онова, от което зависи всичко и у човека, и също за човека. А свободата е нещото, благодарение на което всичко се постига, в това число и образоваността.
Апропо, благодарение на автентичното, т.е. на свободното образование, на образованието, основано на свободата, човекът създава себе си като човек, сам себе си прави личност. Свободата е извор и на човечността, и на образоваността. В свободното образование човекът постига себе си като човек, постига ония качества, без които той не може да живее по човешки начин. Сега давате ли си сметка защо у нас свободата е най-нежелано, защо държавата (държавния чиновник) прави всичко, за да не допуска свобода в образованието (пък и изобщо в живота ни)?
Ами защото не щат у нас да има личности и човеци, не щат да има граждани, които няма да харижат на държавния чиновник своите суверенни права. Някой иска у нас (благодарение на невярно построеното образование) да има роби, а не суверенни човешки личности. Правете си сметка какво означава това: да лишиш една страна от нейната субстанция, от субстанцията на живота й, именно да я лишиш от т.н. "човешки фактор"! Да я лишиш от пълноценно живеещи и ентусиазирани свободни личности - най-голямото богатство на едно общество. Това наистина е престъпление, застрашаващо нашата национална сигурност.
Да, това не са безобидни неща. Но за жалост са малко онези български граждани и също дейци на образованието, които искат свобода, които не се боят от свободата. Ето това е основният проблем у нас: свободата у нас за огромното мнозинство от българите е непонятна - и затова е нежелана. У нас от свободата масово се страхуват. Ето това е най-тежкият ни проблем. Как българите да се привържат към свободата, как да я обикнат? - за мен това е проблемът на проблемите.
Като съм преподавал на младите философия 32 години, аз фактически съм правил едно нещо: стремял съм се да ги обучавам в СВОБОДОЛЮБИЕ. Това е нещото, което ни е съдбовно потребно: свободолюбие ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви човеци и личности, а не страхливци пред свободата.
Свободата трябва да бъде обичана, към нея трябва да изпитваме също така и доверие. Докато човек не преживее свободата, докато не я изпита, докато не й се наслади, той няма да я обикне. Свободното образование е нещото, което може да роди свободни и свободолюбиви човеци и личности у нас и да промени из основи България и българския живот. И живота на всеки българин. Простете за това, че се разфилософствах, но ми се чини, че казаното е важно.
В резюме казано: свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви личности, а не страхливци пред свободата. Сегашната система на държавно-административно и командно образование създава изцяло негоден продукт: малодушници, страхливци, нагаждачи, тарикати, в крайна сметка неудачници и в резултат - бедняци. Свободолюбивото демократично образование ражда пълноценно живеещи личности и добри граждани. Някой го е страх от тези последните. Познайте #Кой го е страх.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Дори и изборът на проект за паметник на Цар Самуил е станал по нашенски, по шуро-баджанашки и на тъмно, по мафиотски - срамота!

Пускам проекта за паметник на Самуил, класиран на второ място от фондацията. Съжалявам, че не беше осъществен. И много жалко. Авторът е Янко Попов. Мнението ми споделят само 2-3 души. Щото се оказа, че по-смислените разговори отново могат да се водят в кухнята въпреки всички глобални възможности. Пак се докарахме до ограничения. И затова е жалко. А този Самуил наистина си струва...
Мария Стойкова към ‎Velislav Minekov
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

"Истински българин" е само продажникът или руското мекере, което за рубли е способно да продаде българските интереси!

Руски посланик: Сидеров е пример за любов към Русия
Руският посланик в София даде Волен Сидеров за пример на българин, който обича Русия. В интервю за държавната българска телевизия БНТ Исаков заяви, че любовта към Русия е в генетичния код на българите. „Русофилите са повече от половината от населението на България, към русофилите се включват хора от различни политически сили“, заяви руският посланик.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският посланик фактически казва: нашето платено мекере Сидеров е "истински българин", щото истинският българин е този, който обича Русия! :-) Но възниква въпросът: какво по-точно и всъщност (фактически) обича Сидеров? Рублите ли обича Сидеров, Русия ли обича, руснаците ли обича, "руската култура" ли обича или пък обича руския империализъм, обича именно руските империалисти-путинисти, които дават толкова хубави рублички като награда за въпросната перверзна "любов към Русия" на "образцовия българин" Сидеров. Който, както знаем, обича най-много хубавите скъпарски заведения в "прогнилия Запад", обича да спи в най-скъпите хотели, обича най-скъпите курорти, обича най-скъпите пури, обича най-скъпото уиски, а всичките тия благинки се купуват с много пари, и то най-добре не рубли, ами направо с долари и евра, нали така, де гиди мошенико Сидеров, дето така силно обичаш "Русия"?

Такава е загадката на тъй прочутата и пламенна сидерова извратена "любов към Русия", която се свежда тъкмо до... любов към парите, дето руснаците бутат в изобилие на всички, които толкова силно обичат Русия, че без да им мигне окото са способни да поставят нейните имперски интереси над интересите на всичко друго, особено пък над националните интереси на своето многострадално отечество.
И какво излиза в крайна сметка от това кратичко разсъждение над думите на руския посланик, дали не произлиза следното: ами че тия българи, дето не са склонни да продаваме интересите на своето отечество за руски рубли, ний не сме всъщност "истински българи", а "истински българи" са само тия, дето без да им трепне окото продават интересите на отечеството си за руски рубли! И какво, "истинският българин" е само продажникът или мекерето, което за рубли е способно да продаде интересите на своето отечество - щото за него интересите на този, дето плаща, именно руските имперски интереси са над всякакви други интереси, особено пък над националните интереси на неговото собствено отечество? Това ли всъщност ни казва руският посланик? Ами това ни казва, виждате, че наглостта му не знае граници или предел! Ама ний си го заслужаваме де, щото щом търпим такива предатели в Парламента, си заслужаваме гаврите, нека да ни се подиграват колкото си искате докато ги търпим там!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

"Да ни е честито, другари и другарки, последното място!"

История пред очите ни: За първи път от 40 години САЩ изпревариха Саудитска Арабия и Русия в добива на нефт
Голямата новина от вчера в света на енергетиката е, че за първи път от 40 години САЩ изпревариха Саудитска Арабия и Русия в добива на суров нефт!?!
Благодарение на шистовия нефт и газ и фракинга. Който отрекохме у нас преди дори да имаме обективна информация. Това са ролите в историята - едните, които развиват технологии и иновации и стават все по-развити и все по-богати и други, които се возят на задната скамейка на Историята, маскирайки своята посредственост и нерешителност в тревога за абстрактни идеали - Чисто Небе, Чиста Земя, Чисти Води. Да сте чули Армагедон да е настъпил в САЩ? Няма и да чуете.
Както би казал "другаря Живков": "Да ни е честито, другари и другарки, последното място!".
... Очаква се до края на годината или най-късно в началото на следващата година да започне износ на суров нефт и природен газ от САЩ, което ще подобри икономиката на добива на нефта в страната - още една предпоставка за устойчивост на първенството като производител, дори при по-ниски ценовите равнища на борсите. Най-хубавото тепърва предстои. От края на годината на глобалния пазар започват да навлизат огромни количества втечнен природен газ, който ще пренасити пазарите и ще направи продавачите по-благосклонни към потребителите.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Пресконференциите на Саакашвили са страхотно училище по съвременен мениджмънт и по реална, действена демокрация!

Може някой да ме обяви за "зъл враг", нищо, поемам този риск, но ще кажа: слушам пресконференцията на Саакашвили (който вече е губернатор на Одеска област), изпълвам се с възхищение (този човек наистина е някакъв гений на управлението, наистина е способен на чудеса!) и в главата ми се върти следната досадна мисъл: защо ний, българите, не попаднахме на такъв способен управник, защо такъв управник нямаме в момента, знаете ли колко шансове си пропиляваме заради това, че нямаме такъв управник и не се очертава да имаме! (Имахме един, наподобяващ с нещо Саакашвили, имам предвид Костов, него го съсипахме!)



По едно време подхвърлих, че изпуснахме шанса да поканим Саакашвили (както някога сме поканили Фердинанд) за управник на България (само за няколко годинки щеше да ни оправи, казвам това аз, дето съм твърд противник на "оправянето" от някакъв герой или бабаит, но ето, Саакашвили, убеждавам се, може, и то на дело го е показал, не на думи само!), да, не го поканихме, пропуснахме си шанса, но ето, сега всички наши управници и кандидат-управници имат шанса да гледат пресконференциите на Саакашвили и да се учат, това е едно страхотно училище по съвременен мениджмънт и по реална, действена демокрация. Между другото тези, които ми се чудят на акъла защо така говоря за Саакашвили, трябва да им кажа, че той освен че е голям талант също така много е учил, учил е в Америка, много неща е научил, но талантът му е огромен. И той показа какво умее в Грузия, промени из основи тази корумпирана страна, прогизнала от престъпност, направи една нова и съвременна страна, ето, оказа се, че е възможно.



България е страна, съперничеща по корупция, беззаконие, по престъпност и по мафиотщина на някогашна Грузия, ето, и ние можем да се оправим, но управниците ни (думите "оправяне" и "управник" все пак имат общ корен!) много трябва да се учат от Саакашвили, ами да учат стига да имат капка съзнание за дълг, който има, ще научи много от него, който няма и го мързи да учи, ще си счупи главата, майната му тогава, но горко ни и на нас, българите. Трябва ний, гражданите, да заставим управниците си да учат от Саакашвили, ако трябва, да го молят и практически уроци да им изнесе, да идат при него да се учат, да видят, да го използват с каквото могат, да гледат какво сега той прави в Одеса и много ще научат, срамота е, че продължаваме да затъваме в мафиотщини и в беззаконие, а други страни се оправят пред очите ни. И одесците ще се оправят, и украинците ще се оправят, и румънците ще се оправят пред очите ни, и македонците дори ще се оправят, и албанците ще се оправят, всички ще се оправят, ний обаче, ако не се променим, няма да се оправим и в крайна сметка и ще загинем, тъй че правете си сметка защо пиша това, пък ако искате, смятайте ме за враг, за какъвто искате ме смятайте, но го пиша това не със злъч, а с болка, да, с много човешка болка го пиша... не ми се ще да се примиря, има надежда, но се иска и учене, и работа, и желание за промени!



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.