Свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви личности, а не страхливци пред свободата

На едно място във Фейсбук се състоя следния кратък разговор за свободата и за свободолюбивото образование:
Явор Ганчев каза: Знанието не освобождава, обратното е - свободата образова. Какво освобождава - не знам. Сигурно любовта.
Ivaylo Tinchev каза: И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни... Йоан 8:32
Явор Ганчев каза: Така така.
Ангел Грънчаров каза: Да, истината освобождава. Истината за човека като човек е тази: човекът свободата, човекът е свободно същество, без свобода човекът губи човечността си, а свободата е онова, от което зависи всичко и у човека, и също за човека. А свободата е нещото, благодарение на което всичко се постига, в това число и образоваността.
Апропо, благодарение на автентичното, т.е. на свободното образование, на образованието, основано на свободата, човекът създава себе си като човек, сам себе си прави личност. Свободата е извор и на човечността, и на образоваността. В свободното образование човекът постига себе си като човек, постига ония качества, без които той не може да живее по човешки начин. Сега давате ли си сметка защо у нас свободата е най-нежелано, защо държавата (държавния чиновник) прави всичко, за да не допуска свобода в образованието (пък и изобщо в живота ни)?
Ами защото не щат у нас да има личности и човеци, не щат да има граждани, които няма да харижат на държавния чиновник своите суверенни права. Някой иска у нас (благодарение на невярно построеното образование) да има роби, а не суверенни човешки личности. Правете си сметка какво означава това: да лишиш една страна от нейната субстанция, от субстанцията на живота й, именно да я лишиш от т.н. "човешки фактор"! Да я лишиш от пълноценно живеещи и ентусиазирани свободни личности - най-голямото богатство на едно общество. Това наистина е престъпление, застрашаващо нашата национална сигурност.
Да, това не са безобидни неща. Но за жалост са малко онези български граждани и също дейци на образованието, които искат свобода, които не се боят от свободата. Ето това е основният проблем у нас: свободата у нас за огромното мнозинство от българите е непонятна - и затова е нежелана. У нас от свободата масово се страхуват. Ето това е най-тежкият ни проблем. Как българите да се привържат към свободата, как да я обикнат? - за мен това е проблемът на проблемите.
Като съм преподавал на младите философия 32 години, аз фактически съм правил едно нещо: стремял съм се да ги обучавам в СВОБОДОЛЮБИЕ. Това е нещото, което ни е съдбовно потребно: свободолюбие ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви човеци и личности, а не страхливци пред свободата.
Свободата трябва да бъде обичана, към нея трябва да изпитваме също така и доверие. Докато човек не преживее свободата, докато не я изпита, докато не й се наслади, той няма да я обикне. Свободното образование е нещото, което може да роди свободни и свободолюбиви човеци и личности у нас и да промени из основи България и българския живот. И живота на всеки българин. Простете за това, че се разфилософствах, но ми се чини, че казаното е важно.
В резюме казано: свободолюбиво образование ни трябва, трябват ни повече свободолюбиви личности, а не страхливци пред свободата. Сегашната система на държавно-административно и командно образование създава изцяло негоден продукт: малодушници, страхливци, нагаждачи, тарикати, в крайна сметка неудачници и в резултат - бедняци. Свободолюбивото демократично образование ражда пълноценно живеещи личности и добри граждани. Някой го е страх от тези последните. Познайте #Кой го е страх.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.