Ангел Грънчаров's Blog, page 1684

Проблемът с циганите е нищожен, има къде-къде по-големи проблеми, предизвиквани от българи

Бившият ректор на Свищов с пожизнена заплата
Това е факт, но е възмутително, коментира временният ректор
С решение на Академичния съвет на Стопанската академия в Свищов на бившия ректор проф. Величко Адамов трябва да бъде отпусната пожизнена заплата от 1500 лв. Условието е той да остане да работи във висшето учебно заведение и да има кабинет с компютър, разкри репортерът на „Тази сутрин” Мария Цънцарова.
Петко Симеонов каза: Какво се получава? Лекари точат Здравната каса. Учители мамят държавата с несъществуващи ученици. Кметове замъкват милиони. Съдии и прокурори живеят не според доходите си. Депутати правят странни сделки. Банкери отмъкват милиарди. Професори и други подобия си гласуват пожизнени заплати...
Не виждам в тази поредица нито един жител на циганско гето. Нашият проблем с циганите е нищожен.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изцяло споделям това изказване на г-н Симеонов. Просто казва една важна истина, не мога да не призная, че е напълно прав!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Оживените, разгорещените коментари по тъй съдбовния съдебен процес за девствеността на пловдивската поетеса продължават

[image error]

Пловдивският съд се прочу – цяла година нищи девствеността на 40-годишна поетеса.

Йовчо Ковацалиев

Виж оживените и разгорещените коментари по тъй интересната и дори съдбовна тема .

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ето по каква причина това, което у нас наричаме "реформи", не е никакви реформи, а е мимикрия на реформи, е менте-реформи

[image error]

С удивление осъзнавам, че думата "реформа" по смисъл точно съответства на думата "преустройство" ("перестройка")! И се питам: Горбачов се опитваше да преустрои (реформира) комунизма и да го направи "по-човечен" без същностна промяна на основите му, е, това се оказа утопия. Ние у нас в този епохален и несвършващ "преход" уж се мъчехме да направим някаква същностна или коренна промяна (нещо като "революция"), но тя беше толкова нерешителна и половинчата, че ето, допуснахме комунистите предимно да станат у нас "капиталисти", те, респективно, окрадоха ограмната част от държавната собственост и добре се преустроиха и нагодиха в новите условия. Оттук-нататък те повече не искат никакви коренни революционни промени, щото тях ги устройва това, което постигнаха.
И те вече искат само "реформи", в резултат нищо съществено и коренно няма да се промени, а всичко ще си е все същото, но само с леки козметични подобрения. По същия начин сега се реформира, примерно, образователната система, с един уж "реформаторски" закон, в който обаче няма нищо ново, същностно различно, коренно променено, принципите на непромененото авторитарно-социалистическо образование се запазват неизменни. В правосъдието пак ще правим някакви леки промени, но същината на корумпираната и изгнила отвсякъде система явно няма да се промени - сакън, за да не пострадат нашите хора в нея!
А ето какво направи, примерно, Саакашвили в Грузия, а сега се захваща да прави и в Украйна: той прави нещо най-близко до ума. А именно: ликвидира системата на корупцията, затваря съответната корумпирана система, изгонва всички корумпирани, обявява конкурси за съвършено нови, млади, образовани и честни хора, които да заемат местата на ония непоправимо увредени и корумпирани бюрократи, и ето, работите мигновено потръгват. Но такова революционно по същество нещо у нас не може да бъде направено, щото уволнените ще ореват цялата вселена, нима може министърът на вътрешните работи да уволни всички до един 170 000 (толкова ли бяха?) корумпирани служители на това огромно министерство - и на тяхно място с конкурс да назначи нови хора? А се опита не да го направи, а само дори да го помисли, и мигновено ще бъде уволнен - и дори изяден направо с дрехите!

Ето у нас по тази причина това, което наричаме "реформи", не са никакви реформи, а е мимикрия на реформи, т.е. запазване на корумпираните и прогнили сфери на държавната бюрокрация. А добре знаем, пак по думите на Саакашвили, че държавните чиновници не решават никакви проблеми на гражданите, те стоят там само за да създават проблеми. И да смучат благинки за себе си, т.е. рушвети.
Казано е в най-мъдрата Книга, че ново вино не бива да се налива в стари мехове, но кой да ти слуша нейните толкова разумни съвети?! У нас всичко правим тъкмо наопаки на това как следва да се прави, по тази причина и никаква значима промяна няма и не може да има.
Докато не осъзнаем някои прости неща като изложеното по-горе и докато не намерим воля за същински, т.е. революционни, дълбоки промени. Правени от нови хора. От хора с ново мислене. И с нов морал. Този е начинът, този е и пътят.
Да, господа и дами реформатори, това исках да ви кажа. Неприятничко ли ви е? Е, много съжалявам, ако така сте възприели думите ми... проблемът си е изцяло ваш!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Саакашвили ще оправи даже Одеса, но ний няма да се оправим - защото нямаме умни, твърди и решителни управници като него!

Да, ето вижте как се действа от управници, които са твърдо решени да ликвидират корупцията и престъпността!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Как е възможно вицепремиерката на сегашното правителство М.Кунева да лъже така безочливо и грозно?!

"Прочетох призива към мен да взема отношение по изказването на Меглена Кунева „Костов, не аз, подписа за затварянето на четирите реактора в Козлодуй”. Ще изложа последователно фактите:
На 16 юни 1993 г. правителството на Любен Беров одобрява споразумение с ЕБВР, по доклад на министъра на енергетиката Никола Шервашидзе, съгласно което България получава 24 млн екю за укрепване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй” и приема да спре първи и втори блок не по-късно от 1 април 1997 г. След изборите на 19 април 1997 г. правителството на Иван Костов преговаря с Европейската комисия. На 15 май 1998 г. той пише до Ханс Ван Ден Брук, комисар по разширяването: „Нашата позиция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010 -2012 г. Експлоатацията им в този период ще се осъществява в стриктно съответствие с международните стандарти за безопасност”. За да започне преговори за присъединяване към ЕС на 10.12.1999 г., правителството приема изричното условие на ЕК първи и втори блок да бъдат спрени на 31.12.2002 г. Но относно трети и четвърти блок то защитава сроковете, поставени в Енергийната стратегия – края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок.
С Решение 641/1.10.2002 г. правителството на Сакскобургготски решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 година. Акта на МС е обжалван пред ВАС, който с решение 164/9.01.2003 г. отхвърля закриването на трети и четвърти блок. Меглена Кунева, Милко Ковачев и Соломон Паси обжалват решението на тричленния състав. Петчленният състав на ВАС с решение 3044/28.03.2003 г. отхвърля искането им и потвърждава решението на тричленния състав. Правителството на Сакскобургготски не се съобразява с решението на съда. Меглена Кунева подписва затварянето на глава енергетика, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г. Така и стана.
Притежавам документите, които съм цитирал. Това е истината, а истината е най-силното оръжие срещу лъжата."
Написа: Иван Иванов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Продължавам да тръбя: деморализацията в свидното ни отечество, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е повсеместна и страшна!

[image error]
Днес от 14.30 часа в Районен съд, зала 11 ет. 3 ще се проведе поредното заседание на съдебното дяло № 1727/2014 г. за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Днес трябва да се реши това съдебно дяло, това заседание се очертава да е финално (ако не се случи нещо непредвидено), затуй който се интересува, би могъл да дойде в съдебната зала, да чуе, да види, да разбере. Понеже много приятели ме питаха кога е дялото, та затова правя тази обява, да не отговарям на всеки поотделно.
Днес дялото ще бъде интересно, понеже адвокатите ще пледират, ще произнесат заключителните си речи, пък и двете страни (моя милост непременно) могат да вземат думата за кратко слово или изказване. Имам намерение да кажа няколко думи по съдебното дяло, което продължава вече повече от година. И което е изключително важно за мен - понеже третира казус, имащ предимно значим нравствен, сиреч човешки характер. Водя това съдебно дяло по една-единствена причина: да покажа на самозабравили се управници или публични длъжностни лица на държавна служба (пък макар и намиращи се на най-ниското ръководно ниво), че така, както те дръзнаха да се отнасят към мен, е недопустимо да се отнасят към никое човешко същество - понеже има нещо най-драгоценно, което се нарича човешко достойнство; и че това нещо, наречено човешко достойнство, би следвало да означава нещо и в страна като нашата, в която личността изобщо не се цени, в която да бъдеш свободна личност, държаща на достойнството си, е нещо като проклятие. Да, с възпитателна, с чисто нравствена цел водя това съдебно дяло; за мен нравствеността е нещо най-драгоценно - понеже без нея ние губим своята човечност. Без нравственост човекът се изражда, губи човешкия си лик. А в нашето общество все пак трябва да бъдем и да си останем човеци, нали така? Ако не реагираме когато някой си позволява да тъпче личността и достойнството ни, то с това ний фактически съучастваме в потъпкването на човечността в свидното ни отечество, спомагаме за деморализацията, която най-сериозно ни застрашава именно от обезчовечаване. Не трябва да допускаме - като човеци и граждани - нашата страна да стане място, в което царят най пошли мафиотски, мутренски, комуноидни "нрави", трябва да спомагаме, кой с каквото може, за очовечаване на отношенията в нея. Това е мое разбиране, от което няма да отстъпя - защото като философ, като учител по философия, също и учител по право и по морал с 32 години стаж тъкмо на тия неща съм учил винаги учениците си; не мога да допусна да се опозоря едно да говоря, а друго да върша или да правя; ето, по тази причина, за да бъда верен на ония велики истини, които философията ми е дала, аз водя това съдебно дяло.
В ПГЕЕ-Пловдив, понеже си позволих да се държа като личност и гражданин с достойнство, бях подложен на невиждан тормоз, терор и репресии от администраторка, живееща с някакви доста архаични представи за нещата. Бях подложен на най-сериозни посегателства над моето достойнство, които са предмет на двете съдебни дела, заведени срещу нея. Вместо да откликне на моите непрекъснати предложения за най-свободен и демократичен дебат, на който да се решават значимите и тежки проблеми на това учебно-възпитателно заведение, тя си позволи да ми отговори с една по комунистически модел водена кампания за моето личностно, човешко, професионално дискредитиране и за моето оплюване като творческа личност и дори като гражданин; аз бях обявен за "зъл враг на народното добруване", подлежащ на унищожение. В училището в резултат на нейния изцяло погрешен и ретрограден стил на ръководство за жалост се породи една отвратителна психологическа и нравствена атмосфера на страх и на най-грозно подлизурство спрямо началството, на нетърпимост спрямо свободното и личностно отношение, която деморализира отношенията в училищната общност до крайна степен. В тази тежка ситуация ми се наложи да подема една тежка борба, в която, пак за жалост, не бях подкрепен почти от никой. Защото другите учители виждаха издевателствата, но никой не посмя даже да гъкне - за да не се навлече и той съответните главоболия и репресии. За жалост, у нас все още се оказа, че е жив оня робски манталитет, който помним от толкова печалните комунистически времена: когато без капка свян една личност бива газена и мачкана, а всички мълчат, треперят и всеки се старае някак да оцелява, жертвайки достойнството си, онова достойнство, което следва да има свободният човек. Е, понеже такава ми е длъжността - като учител по философия, по морал и право, по гражданско образование наистина тази ми е работата, точно такива са ми служебните задължения даже! - аз реагирах подобаващо, държах се достойно, направих нужното да защитя своите конституционни човешки и граждански права; е, за това платих съответната тежка цена, рухна моето здраве, бях инвалидизиран, но и това не спря копнеещата за отмъщение администраторка.
Което и показва до каква степен е стигнало разложението в тази училищна и възпитателно-образователна (!) общност - щом такива ексцесии изобщо са възможни. Което и показва, че моята борба беше напълно оправдана, пък макар и обречена. Интересно е, че висшестоящите административни звена (включително и министрите, изредили се на този пост в последните две-три години, в това число и настоящия, който се мъчи да минава за нещо като "реформатор"!) не направиха абсолютно нищо за да озаптят произвола на въпросната самонадеяна администраторка, позволяваща си нарушения не само на човешкия морал, но и на закона, на правото, на пълномощията си. Оказа се, че в тази наша толкова порочна и рухнала тотално образователна система все още е в сила поговорката "Гарван гарвану око не вади"; и други поговорки се оказа че още са в сила, примерно толкова позорната поговорка "Преклонена главица сабя не я сече". Е, в крайна сметка аз бях по най-грозен начин уволнен, бях изритан по недопустимо арогантен начин от училището, в което съм работил цели 14 години - и което въпросната администраторка явно разглежда като своя бащиния - или като поне свое пълновластно феодално владение. А преди това бях по недопустим начин обруган и оплют, включително и в най-сериозен личностен, психологически и нравствен план.
Е, точно по тия причини някои длъжностни лица, на което ти, данъкоплатецо, плащаш заплатите, си имат сега доста сериозни проблеми с правосъдието. Пак като философ, учител и гражданин бях длъжен да водя тези съдебни дела: за да покажа, че в тази наша окаяна държавица все пак законност трябва да има, в нея също така трябва да има и правосъдие. Мой човешки и граждански дълг беше да водя тия тежки съдебни битки - не само за да получа своя правов и човешки реванш, но и да спомогна според силите си за промяната на намиращата се в наистина толкова окаяно положение образователно-възпитателна система. Представяте ли си: това, което се случи в ПГЕЕ-Пловдив, не се е случило в някое селско или далечно планинско текезесе в ерата на дивия и варварски комунизъм, то се случи в центъра на културния европейски град Пловдив (!), случи се в наше време (!!), а не преди 5о-60 години, случи се също в едно някога елитно образователно-възпитателно учреждение (!!!), при това тия неща си ги позволиха хора, които по начало следва да са образец за младите - бидейки техни учители и възпитатели!

Представяте ли си колко тежка е аномалията, която следва да се поправя?! Е, не бива да стоим и да гледаме безучастни развалата, а следва да се борим с нея, следва да й противодействаме - според силите си аз се опитвам да правя точно това. Тоест, повтарям пак, правя едно-единствено нещо: просто си изпълнявам своя учителски, човешки и граждански дълг, изпълнявам си своя дълг на учител на младите по философия, по право и морал, по гражданско образование също. Да, правя всичко това, за да покажа, че както тия така волунтаристично настроени администратори си позволиха да постъпят с мен, така с човешко същество по никой начин не бива да се постъпва. За да спомогна за разпространението на тази толкова проста, на затова пък така необходима ни истина, аз се нагърбих да водя тия тежки дела, да плащам скъпи хонорари и други разноски на адвокати; по тази причина ми се налага да водя тия дела дори и сега, когато вече съм без никакви средства за съществуване, и то без никакво подкрепа отникъде! Даже Българският Хелзингски комитет си позволи да ми откаже всякаква помощ понеже, видите ли, те ми били обидени заради това, че преди време съм бил протестирал в блога си срещу проявено от тях безхаберие в една от техните лъжливи пропагандни кампании! Какво друго да каже човек освен: нашенска му работа, нашенски му нрави, нашенска му презряна психология! Да, аз продължавам да тръбя, че деморализацията в свидното ни отечество, драги ми уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е повсеместна и страшна! Тъй че ето, моля - понеже употребих израза "съдебни заседатели", ето, уважаеми български граждани, елате в съдебната зала и бъдете днес такива доброволни съдебни заседатели. Защото положението наистина е сериозно, крайно тежко, нещата са направо грозни, нетърпими, отчайващи даже.
Опитах се по-горе да очертая същината на съдебното дяло, което водя - и по което днес ще се проведе може би последното му заседание. И ще се произнесе, доколкото ми е известно, и присъдата. Там, в самата съдебна зала ще се произнесе присъдата. Разбира се, това, че моето съдебно дяло тече при абсолютно никакъв медиен интерес също е пределно показателно, то именно и потвърждава тезата ми, че нравствената деморализация в свидното ни отечество е повсеместна и ужасно тежка: медиите също не са пощадени от нея. Напротив, изобщо не са пощадени. Един показателен пример за това: пловдивските медии от месеци живо обсъждат и имат най-голям интерес към паралелно течащото наказателно съдебно дяло, което една поетеса на въззряла възраст заведе срещу един неин обидчик, който, представяте ли си, публично бил се усъмнил, че "мома", сиреч, допуснал, че най-вероятно не е девствена! И ето, тази смъртна обида вълнува така пловдивските медии, че те не проявиха дори капчица внимание на моето толкова незначително и, видите ли, безинтересно съдебно дяло. Който разбира, това сравнение ще му каже всичко, ама къде ти разбиращи, къде ти вълнуващите се, къде ти възмущаващи се в нашето свидно отечество?! Е, понеже съм изследовател на масовата психология и на нравите в обществото, единствено по тази причина давам такава пълна гласност по случващото се в съдебната зала по моето дяло - да спомогна някак тази железо-бетонна, бих си позволил да я нарека безчувственост някак да бъде помръдната или раздвижена. Едва ли, но какво ми пречи да опитам?! Аз, прочее, цял живот едва ли съм правил нещо друго освен да удрям с чук и да блъскам даже и с глава по тия непоклатими стени, които са ни обградили - в чието менгеме е стегнато "общественото съзнание" в нашето свидно отечество...
Живот и здраве да е, днес, разбира се, ще бъда в съдебната зала и ще произнеса някакви импровизирана заключителна реч; с горенаписаното показах отчасти какви мисли ме вълнуват, показах какво искам да кажа на уважаемия съд. Ще трябва да преценя какво най-важно да кажа - защото в съда не е прието надълго и нашироко да се философства, особено по причина на това, сами виждате, моето дяло е поставено най-накрая, когато всички са изморени. Не е леко и на съда, толкова са претоварени нашите съдии, че на човек му става мъчно: защо ли у нас нещата в нито една сфера не са както трябва да бъдат?! Да, защо нищо не ни е наред, уважаеми граждани, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Може би не са нещата наред или както трябва в нашето свидно отечество по една-единствена причина: понеже ний, отделните човеци, ний, гражданите, не си изпълняваме своите човешки и граждански задължения, не изпълняваме своя дълг? А, какво ще кажете, има ли известен резон в моето допускане? Да, може би всичко в края на краищата зависи от нас, но ний след като не сме на длъжното ниво, може би по тази причина работите у нас съвсем не вървят - камо ли пък да вървят подобаващо? Поставям ви този въпрос за размисъл.
Е, хубав ден ви желая и приятни размисли! Нека да е плодотворна вашата работна седмица ви пожелава един безработен учител по философия и гражданско образование, който при това фактически е лишен вече не само от всякакви средства за съществуване, но и от преподавателски права - понеже си позволяваше да учи своите ученици на толкова "лоши" и "вредни" мисли - нали така, погледнете по-нагоре колко вредни и лоши мисли съм натикал в текста си! И по тази причина съвсем заслужено бях уволнен от работа в ПГЕЕ-Пловдив, от моето училище: как така някой си там ще си позволи да мъти главите на учениците с толкова вредни и лоши мисли за някакво си там човешко и гражданско достойнство, за някак си там дълг, да пледира всеки ден за някакви си там човешки отношения, за човечност и за прочие буржоазни лиготии?!
Марш, вън, долой, че да разбере, че така у нас не може, ний ще я караме по старому, по сталински! Малко му е изгонването, за такива смутители на спокойствието и реда требе разстрел, дарагие таваришчи! Съдилища той ще ми използва, съдебни дела той ще ми води, ще губи той времето на нашия народен съд - айсиктир, докога ще го търпим пък тоя? Я да напишем ний още едно разгромно писмо на сплотения около тъй мъдрата си директорка колектив, да изискаме от съда да го осъди тоя самозванец, да го натика дето му е място: той откъде-накъде ще спекулира с нашето родно правосъдие, тадаришчи?! Да, нашият колектив е сплотен като челик, като стомана, като стена, строена от плътно прилепнали един о друг каменни блокове или добре опечени тухли; ний такива вредни човечета като тоя Грънчаров не търпим! И нема да търпим повече, нашето търпение пресекна вече, таваришчи! Край!
Чао и до скоро! Да се посмеем малко на финала - какво друго ни остава?! Такова, дето се вика, е положението, кво друго да праи човек освен да се смее?! Или има какво друго да се прави, а? Примерно да се борим, а, какво ще кажете за една такава възможност?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Убита е индивидуалността в нашия свят...

Публикувам текст, написан тази сутрин и то съвсем спонтанно от един млад човек (на 18 години), с когото се запознах наскоро и с когото водим чудесни, много приятни за мен разговори по всякакви теми, предимно човешки, сиреч философски, психологически и т.н.; той ме порази с интелекта и с разбиранията си, също така много спортува, поддържа тялото си, абе е един необичаен, разностранно развит млад човек, които са толкова дефицитни за България, но ето, оказа се, че имало и такива; изглежда най-сетне се е родило и е израсло тъй дългочаканото поколение на свободата, което непременно ще промени България из основи. Та вижте какво пише този младеж, то е нещо като обръщение към връстниците му, както и към сънародниците ни като цяло, ето, четете, интересно е какво този млад човек ни казва:
Здравейте, драги сънародници,
Включително и тези които нямат лични карти, включително и тези извън граница, но и всички в граница без значение цвета на шибаното тяло. Докато се дискриминираме и се разправяме за малки части от злото, което ни е причинено, голямото зло си расте. Докато не се обединим като народ как очаквате да се обединим като държава?
Докога ще спим? То вярно в религията пише "Бъди смирен и прощавай!", но това означава ли да оставим дявола да победи? Някои не намират смисъл да се борят дори. Те си търсят собственото благо. Някои са толкова далеч от собственото си благо, че отново не намират смисъл да се борят. Не сте ли поне малко... побеснели?! А какво правят хората? ( ОЩЕ >>> )
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Гледайте филм за постиженията на президента Саакашвили - за раждането на една нова, свободна и просперираща Грузия

Да разберете истината, щото путинската пропаганда толкова много лъже за него, че го е очернила поне толкова, колкото е очернила нашия Костов; между другото и ние щяхме много да постигнем ако КГБ не беше устроило преврата срещу правителството на СДС и Костов през 2001 г. - каквото по същество представлява завземането на властта от руското мекере Симеон Сакскобурготский.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

И Господ не може да ни опази от изпитанията, които ни готви побеснялата руска мечка: кагебистите ни готвят пълна дестабилизация, т.е. катунизация на България!

Ето какво си казахме с един човек във Фейсбук относно грозящата ни опасност от катунизация - иде от Катуница, от името на селото, в което беше отрепетиран този кагебистко-руски сценарий - на цялата ни страна, на цяла България:
Станислав Стамов каза: Ангеле, за това много хора предупредиха още преди нова година, че Кремъл е платил да се вкарват сирийци, да ги омеша с циганите и да направи етническия конфликт. Всяка вечер ще има такива новини отсега-нататък. Някакви с бухалки нападнали цигани. .... Ама няма как да се случи. Путин мисли, че сме неандерталци като него, но ние сме народ, който единствен не е воювал извън териториите на страната си: ние сме спасили евреите си (циганите си също от газовите камери на хитлеристите, бел. моя, А.Г.), само добро сме правили на всички около нас и този план няма да сработи. Ние каквито и да ни изкарват ние сме уникално добър народ - защото Господ е българин.
Ангел Грънчаров каза: Недейте да разчитате на тази глупост че Господ, видите ли, бил "българин" и щял ни опази и от провокациите на побеснялата руска медведица! И Господ не може да ни опази от нейните нокти както е побесняла и се чуди как да си отмъсти за "предателството" спрямо руския империализъм - както те тълкуват влизането ни в Европейския съюз и в НАТО. Като кагебистите платят на провокатори да извършат някаква кървава провокация (примерно, да убият по ужасен начин някакъв човек, независимо какъв, от мнозинството или от малцинството, т.е. българин или циганин) и ето, искрата, от която ще лумне пожара, вече ще е дадена. За кратко време тук ще стане кървище и пожарище, ще пострадат много хора. Нали си спомняте как се развиха събитията около Катуница, там просто случилото се беше една репетиция за по-голяма провокация, за която времето дойде. Това целят кремълските поръчители, тази е тяхната цел: пълна дестабилизация, т.е. катунизация на България, да се превърне България в страшно място, в което чужд инвеститор да не смее да помисли да дойде.
И после ще рекат нашите "руски приятели" като дойде пълната катастрофа: видяхте ли какво спечелихте от "европейските си колонизатори", дайте ний отново да ви "освободим", елате в Евразийския съюз, ний ще ви спасим, "братушки мили"! Помнете ми думата, чакат ни големи изпитания - ако политиците не си изпълнят държавническия дълг и не защитят нашата сигурност по най-решителен начин. Но къде ти да чакаме от тях такова съзнание - след като огромната част от тях са все кремълски мекерета и страхливци? Не ми се мисли ако ний, гражданите, не предприемем нещо за да заставим политиците да се захванат истински с проблема, а той е: силите за сигурността да дебнат за провокатори и подпалвачи на етническа война у нас по поръчка на побеснелите кремълски управници, които вече са на път да обявят война на цяла Европа, барабар с Америка! А нас ще ни работят по този сценарий, именно катунизация на цяла България, в резултат на което тук земята ще почне да гори под обущата ни.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

За да бъдем настина свободни трябва да се освободим първо от робското мислене и самочувствие

Метафори и митове доминират нашето съзнание. Те са по-образни и емоционално ясни, по-лесни за асимилиране от историческите факти. И са идеално средство за властов контрол, за промиване на мозъци. Турското робство е една такава метафора. Внушението, че сме били пет века роби, буквализирането в българското съзнание на тази възрожденска метафора е смущаващо. Сърбите и гърците не наричат себе си роби, макар че са имали сродна историческа съдба. Метафората за "черното робство" е изиграла своята роля по време на националното ни освобождение, но днес тя е само израз – и генератор – на национални комплекси. Много си обичаме синилата от бича и следите от хомота!... И все чакаме някой отвън да ни освободи. Или се оплакваме, че някой отвън – било от изток, било от запад – ни е поробил и нищо не можем да направим сами за себе си. Като безпомощна "рая".
По-комунистическо време се говореше и за "фашиско робство", от което ни била освободила Червената армия на Сталин, превземайки България на 9 септември 1944 г. Страната се изпълни с паметници на "братята-освободители". Или по-точно - на Големия брат от Москва. Сега можем да използваме тази метафора - "робство" – и за периода на комунистическо господство. А агентите на путинизма у нас се опитват да ни убедят, че евро-атлантическата интеграция, осъществяването на възрожденската мечта да станем част от демократична Европа, била всъщност ново робство. И пак трябвало Дядо Иван да дойде да ни освобождава...
За да бъдем настина свободни, трябва да се освободим първо от робското мислене и самочувствие.
Vladimir Levchev
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.