Ангел Грънчаров's Blog, page 1680

Бунтове на "възмутени родители и ученици" бяха организирани и срещу "неконвенционалния учител" Т.Теодосиев: обезличаващата система личности не търпи

Приятели ми казаха нещо невероятно: имало протести на родители срещу начина на преподаване, на изпитване и пр. на известния учител по физика Теодосий Теодосиев от Казанлък, не преподавал бил по учебника, бил нарушавал програмите, бил еди-какъв си като личност, абе дума по дума обвиненията срещу него отговаряли на историята, която се разигра преди година и нещо срещу мен самия, която завърши с моето уволнение от работа. Та тия приятели ми дадоха следните линкове, да прочета, да се запозная с историята на колегата Теодосиев, с когото, впрочем, се познавам лично, срещал съм го в с. Оряховица, в Института за образование на проф. М.Балкански; имало също и разказ за тази същата история и в предаването на Милен Цветков:
Във Фейсбук тръгна подписка срещу Тео
Родители излязоха на протест срещу Тео
Родители организират контрапротест в подкрепа на физика Теодосий Теодосиев
Прочетете тези неща по многозначителната история, заслужава си. Разбира се, има предложения учителят Т.Теодосиев да бъде... уволнен, ето как са се изразили въпросните другари: "А ПМГ да се лишат от неговия авторитет и да си вземат конвенционален преподавател е едно от предложенията за решаване на проблема". Много е възможно директорът на това училище също да се окаже тъй "авангардно мислещ", че да посмее уволни г-н Теодосиев - както световно известната вече директорка на ПГЕЕ-Пловдив уволни моя скромна милост. Но тия истории са изключително показателни, ето, повтарят се дума по дума, напълно. Показват, че такива като г-н Теодосиев системата не търпи. Системата на безличността, обезличаващата система не търпи личности. Съвсем нормално е това, което се случва. Но проблемът не е Т.Теодосиев, а системата, която не търпи такива като него. Историята на Т.Теодосиев съвпада с моята и по един друг пункт, изобщо не е чудно това, ето как го е изразила в коментарите една дама, Маринова се казва:
За съжаление Тео стана жертва на една добре обмислена атака срещу него. Защото Тео не е изгоден нито на директора (който според мнозина е корумпиран), нито на учителите (които завиждат), нито на родителите на посредствените ученици. Тео не е изгоден и на Общината вече след като проведе открития си урок пред децата защо сградата на МГ Казанлък очевидно ще падне за всеобща изненада на общинарите, строителите и директора на МГ-то. Не знам как не уби някого тази сграда, но определено жертва вече има и тя се нарича Тео. Замислете се - защо след толкова години преподаване тъкмо сега се намериха да протестират недоволни родители?
Че тия родители и ученици са били подкокоросани да протестират от дирекцията е напълно резонно, щото системата точно по този начин си отмъщава на учителите, които са личности, при това талантливи. Интересно е, че моя сблъсък с директорката на ПГЕЕ-Пловдив също започна заради оценки на ученици-активисти, приближени на директорката, които не посещаваха моите часове, пък след това се оплакаха на директорката, че били имали "недостойни оценки". Историята на Т.Теодосиев и моята съвпада и по този пункт. Съвсем естествено е това.
Аз много обичам да чета коментарите по разните любопитни истории, те много казват. Ето извадка от най-показателните коментари:
Белослав Белчев каза: Посегнаха и на Тео. България е страната, в която Бай Ганьо убива Алеко. Страната на войнстващата простотия. Днес посегнаха и на човека, който им каза, че е „смъртно опасно да си прост “. Последният, известен на мен, който стърчи в пустинята наречена българско образование. Стърчането, както знаете, у нас също е смъртно опасно.
Да, Тео пише двойки. Двойки не само по по физика, но и двойки по морал. Те са за онези, които искат да минат по втория начин.
Само той ни остана да ни навира истината в очите. Не я искаме.
Малки хора с мазни ръчички, чието житейско дело е ограничено до създаване на себеподобни, изпълзяха от виртуалния свят на улицата. Мръсотията събира около себе си още мръсотия.
Тео, те са много, а ти си един, но в природата има съвършено равновесие. Колкото повече са те, толкова ти си по-голям.
Тео отдавна принадлежи на света. Светла частица от него е в хилядите умове, които е създал, които днес творят и създават бъдещето.
Да, Тео пречи. На онези, които искат шестиченца по втория начин, на онези, които пишат шестиченца по втория начин, а и на онези с овехтелите учебни програми и правилници, които оставят след себе си разрушени гимназии.
По делата им ще ги познаете.
Белослав Белчев
А ето и един коментар, в който Теодосий Теодосиев е оцапан порядъчно, както подобава, по нашенския обичай (оставям оригиналната пунктуация на пишещата):
Kalina Karamfilova каза: Мъж за пример?? Мъж на годината? Това съвсем нямаше да е "титлата" му ако всички знаеха каква помия ръси в часовете си. Никой не отрича успехите му... думите, които са излизали от неговата уста обаче не подхождат на човек на неговата възраст. ГРОЗНО Е! Срамно е! Навирал бил истината в очите на хората... най-вероятно е така. Но истината може и да се "навира" по един по един начин, който е подходящ за институцията, наречена училище.
Какво значат толкова много успехи, когато заставаш пред учениците и им казваш, че са като циганите, че ще станат лекари убийци и, че за нищо не стават. Някой ако се вдъхновяват от това, евала... Или може би някой биха се вдъхновили от един своеобразен урок по сексуално образование в час по физика... СРАМ И ПОЗОР е да се опитваш да си оригинален и забавен на тази възраст и по този начин пред бъдещето на България. Можеш да си оригинален и вдъхновяваш учениците и без да се правиш на КЛОУН.
В момента не говорим за учениците. Те може да са всякакви, но това не променя абсурдния начин на преподаване на въпросния учител... Тъжно е, че виждам толкова неинформирани хора, които коментират само въз основа на репортажи и напарфюмирани думи. Защото г-н Теодосиев съвсем не звучи толкова интелигентно и авторитетно, когато казва поредната си вече напълно изтъркана сексуална шегичка...
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ, ЗНАЕМ ИСТИНАТА... Дано повече хора я разберат и за в бъдеще по полека със прибързаните заключения и надутите титли...
Това пише въпросната другарка. Напълно в реда не нещата, съответно личността в нашенските условия следва да бъде порядъчно оплюта и в личностно отношение. Спирам дотук. В коментарите има още много поучителни изказвания, които много говорят и показват. Ето едни думи, пак взети от коментарите, които са подходящи за финал:
Luben Staikov каза: Момичета, един съвет от човек, на когото Тео е преподавал. Учете не за оценките, а за да знаете и ще имате много повече от 2 или 3!
А за "морала" имате главици на раменете. Вземете каквото смятате за полезно (има много мъдрост в думите му - според мен), а другите неща ги оборете/игнорирайте - ако можете.
Има учители, които ви учат на някой предмет, а има и такива, които ви учат на живот!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Жириновски заяви, че руският флаг ще се вее над Вилнюс, Рига, Талин и Киев

Виж: Жириновский: Вся территория бывших союзных республик – это зона национальных интересов России
Утром 1 июля лидер партии ЛДПР выразил удовлетворение тем, что Генпрокуратура России начала проверку законности признания независимости республик Прибалтики Госсоветом СССР в 1991 году. Жириновский напомнил, что Конституция СССР не предусматривала распад государства. Единственной законной процедурой мог быть только референдум. Поэтому, по его утверждению, все что произошло 8 декабря 1991 года – незаконно. В марте 1996 года Госдума отменила ратификацию «беловежских соглашении».

Жириновский убежден, что если «нет ратификации, значит нет СНГ и стран Прибалтики». Помимо этого Жириновский приветствовал наращивание Россией оборонной мощи, использующей передовые научные разработки. «Нужны новые ракеты, лазерное оружие, магнитное, природное, погодное», - призвал парламентарий.
Жириновский предрек, что русский флаг будет над Вильнюсом, Ригой и Таллинном. Более того, он заявил, что вся территория бывших союзных республик – это зона национальных интересов России. Все кто там находится – оккупанты.
«Никакой эстонской, латышской, литовской армий не должно быть, тем более украинской. Везде будет одна армия – русская», - заявил лидер партии ЛДПР.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Благодарение на старанията на "сплотения колектив” и на директорката ПГЕЕ-Пловдив вече е след стотното място!

От приятели (бивши учители в РГЕЕ-Пловдив) днес получих следното съобщение:
Виж какво открихме в нет-а: Само 6 пловдивски училища в ТОР 100
Само 6 пловдивски средни училища попадат в ТОП 100 на най-добрите училища у нас според класацията от матурите на зрелостниците тази година.
Това показва обобщената справка на специализирания сайт на Министерството на образованието. На шеста позиция е класира Езикова гимназия Пловдив, бивша Английска.
Търговската гимназия е на 18-та позиция, а Езикова гимназия Иван Вазов - бивша Руска, на 27-мо място. 44-та позиция печели Френската гимназия, която изпреварва Хуманитарната "Свети Свети Кирил и Методий", както и Образцовата Математическа.
Хуманитарната заема 60-то място, а Математическата пада до 65-то.
...
Нашият коментар:
А имаше времена когато ПГЕЕ - или ТЕТ-а - задължително влизаше в тези ТОП100 като променяше местото си, състезавайки се с Математическата, Търговската и Английската гимназия!
Е, сега, благодарение на усилията на "сплотения колектив” и на директорката ПГЕЕ е след стотното място!
Това ти го пишем във връзка със „възмутеното писмо” на „сплотения колектив" на ПГЕЕ-Пловдив до магистратите от Окръжен съд в Пловдив и до Върховния Касационен съд. Е, щом могат да критикуват съдиите значи наистина съдебната система трябва „да се оправи” така, че да се подчинява на техните желания.
В. и Ж.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Два документа, илюстриращи две страни от моето житие-битие на съвременен български интелектуалец

Преди около седмица занесох някои от моите новоизлезли книги и ги подарих на Народна библиотека "Иван Вазов". Възползвах се от посещението си и помолих да ме информират кои именно мои книги ги има в техните фондове. Понеже един човек ми беше казал, че търсил някоя моя книга, а пък не могъл да получи нито една от моите книги не могъл да получи за четене в дома си - казали му че или били взети, или ги имало само в един екземпляр, та по тази причина не се били давали за четене в домовете. Причината за това е, че издателството, което издава книгите, е длъжно да внесе в Народна библиотека в София от всяка издадена книга определено количество екземпляри (депозит), които след това биват разпределени по другите библиотеки; е, това явно не е било направено за някои от моите книги. Информираха ме от кои мои книги по колко екземпляра имат и дали могат да са достъпни за четене от читателите. Обещах да занеса още екземпляри от ония мои книги, от които в Пловдивската библиотека има само по един екземпляр; днес си изпълних обещанието. Връщайки се в къщи открих, че вече се е получило това благодарствено писмо от библиотеката. Е, запазвам го, публикувам го и в блога - като факт от живота ми. Живот на един, така да се рече, български интелектуалец.

Връщайки се от библиотеката се сетих, че трябва да внеса ежемесечната вноска на моята застраховка "Живот", която имам към една застрахователна компания (от 7-8 години вече). Докато бях на работа тази вноска се внасяше автоматично, но сега откакто съм уволнен, ми се налага да ида в банката и да внасям вноската за застраховката си лично, на ръка. Е, наложи се да изтегля последните пари от социалното си обезщетение на безработен - през този месец дойдоха последните пари от обезщетението за безработица, с което живях през последната година откакто ме уволниха. Оказа се, че като изтеглих 60 лева (вноската за застраховката ми всеки месец е 52.28 лв.) в дебитната ми карта останаха нищожни пари. Е, като удостоверение на този факт сканирах бележката от банкомата: да регистрирам факта, че днес, 2 юли 2015 г. оставам без всякакви средства за съществуване. Внесох парите за застраховката си. Умът ми не го побира как оттук-нататък ще оцелявам и ще живея до произнасянето на Върховния касационен съд, който се надявам да отмени заповедта за моето уволнение и да ме върне на работа; разбира се, ВКС може да се произнесе и иначе, но това е друг вариант, за който сега не ми се мисли (тогава ще трябва да се обърна към Европейския съд).
Та такива работи. Преди две години, пак през лятото, пак благодарение на милостта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, аз също останах за три месеца без средства за съществуване, тогава бях в болнични, които ми даваха за възстановяването ми след тежка операция; тя тогава има добрината да обжалва болничния ми лист пред ТЕЛК (!) и по този начин предизвика тежка процедура, по време на която - за три месеца! - останах без никакви средства за съществуване. Е, оцелях някак, ала трудно, след това се върнах на работа, а пък няколко месеца след това въпросната администраторка просто ме уволни. И по тази причина днес съм в ужасно унизително положение. Не мога да си търся друга работа в сферата на образованието едно че няма свободни работни места по моята специалност (философия), и друго защото бях уволнен по параграф, благодарение на който фактически съм лишен от преподавателски права, знаете, тя ме обяви за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", "цялостна липса на качества да бъде учител" и пр., тия неща пише в одиозната ми заповед за уволнение. Както и да е. Такива работи. Ще мине някак и този период, но ето, сега е трудно, ще видя как ще се оправям. То скоро ще се разбере...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Предаването "На Агората..." от днес, темата е: "Как аз, редовият гражданин, мога да помогна за промяната към по-добро в свидното ни отечество?"

Записът не е качествен, тия дни ще взема от телевизията оригиналния файл на предаването, но сега-засега нека да стои този запис, който направих с лаптопа си...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Васко Кръпката се снима със сп. HUMANUS в ръце

ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS - ВАСКО КРЪПКАТА, музикант с голям принос в развитието на много млади хора и възпитанието им в ценностите на свободата и творческото мислене.
Представяне и снимка: Димитър Пецов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Малък откъс от мое интервю пред украинска медия

Отговорих на въпросите на украинския журналист Виктор Каспрук, дадох му поисканото от мен интервю. Скоро като излезе в украинските медии ще мога да ви дам възможност да разбере какви въпроси са ми били зададени и как съм отговорил на тях. Но сега си позволявам да дам част от това интервю, т.е. отговора на един само въпрос, именно заключителния; ето какво бях попитан, а по-долу можете да разберете как отговорих на този въпрос:
5. Задача путинской России – заразить европейцев вирусом недоверия к системе глобальной безопасности, к институтам власти и нынешним лидерам Европейского союза. Инициированный Путиным кризис в Украине должен, за задумкой Кремля, расколоть Европу на два лагеря: за и против Украины? В случае того, если бы это удалось сделать Москве, к какому лагерю могла б примкнуть Болгария?
Я не верю, что анахроничная и ретроградная имперския идеология „возрождения подлинной русской идеи”, которой так неуклюже спекулируют путинисткие советские реваншисты, имеет ресурс одурманить мозги значительной части населения стран Европейского союза и расколоть европейского сознания на две части. Этого невозможно получится, эти путинские идеи вполне неадекватны современных реальностей сознания, они находятся на уровне развития сознания, которое характерно для эпоху Ивана Грозного – или в лучшем случае временам Йосифа Сталина. Моя теза, что это болезнь, перверзия, психопатология, сумасшедствие. Такое больное „мышление” не имеет корни в современном европейском сознании. Оно может иметь некоторое распространение в странах Восточной Европы, но как я уже сказал, его стимулация со стороны Кремля идет по внеидеологический путь, через платными пропагандными манипуляциями, которые не могут имет такого еффекта, которого они имели в самой России, где в условиях путинисткой идеологической диктатуры значительная часть населения поддалась и слишком искалечила свои мозги. Все таки даже в таких странах как Болгария (благодаря прежде всего интернета) имеется плюралистическая медийная среда. У нас против свободолюбивой Украины пишут только платные медийние мерзавцы путинистов, которые не имеют никакого общественного и также личного влияния или авторитета, таким подлецам никто не верит. Еффект писаний таких мерзавцев ничтожный, он даже не оправдывает инвестицию.
В таком смысле Болгария как целое теперь ведет ту же самую борьбу за свободу, независимость и достойнства против российской имперской путинской бесовщины, которую ведет и свободолюбивый братский нам народ Украины. В таком смысле мы ведем одну и ту же борьбу, борьбу против одного же коварного и подлого врага – это борьба за одни и те же благородные человеческие ценности. Это именно человеческие ценности, из которых вырос европейский жизненный мир, да, это именно универсальные ценности современной человеческой цивилизации, к которым ближе всего находится европейская, евроамериканская християнская цивилизация. Проблема в том: из болезни, на которой полным выражением оказалось путинистко-сатанисткая деградация сознания, полностью не вылечилось не только украинское, но и болгарское общество, эта болезнь в какой-то мере опасна и для развития сознания в остальных восточно-европейских стран. Ведя свою вдохновляющую борьбу с путинисткой психопатологии, мы одновременно должны работать для оздравления массового сознания в наших стран, борьба с так уродливой идеологии путинизма – это борьба за здравомыслие, за человеческую автентичност.
Чтобы огромное большинство людей в наших странах убедились в огромные преимущества созидательной свободной жизни по европейским правилам, мы, граждане обоих странах, должны делать все необходимое, все от нас зависящее чтобы реформирование на новых началах нашей жизни шло в ускоренном порядке – чтобы дать еще теперь свои плоды. Только тогда поврат к нормальной жизни стал бы необратимым. Только тогда и будут решительно преостановлены притязания и аспирации путинской имперской бесовщины, тогда и ее соблазны покажут свое действительное уродство, умственной несостоятельность и полную безперспективность. Я верю, что этот день придет так скорее, как мы, граждане, скорее начнем исполнять свои настоящие объязанности – как это подобает именно свободному человеку, свободных людей и граждане. Все в конечно счете зависит от нас самых, все в наших руках. Не надо быть зрителями той борьбы, что ведется вокруг нами, а также и внутрь, в наши души, надо участвовать всеми силами в ней – чтобы добро и правда жизни восторжествовали как можно скорее и полнее.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Гей-парадът премина в прекрасна обстановка, но нито един български политик не посмя да дойде на него!

[image error]





[image error]



[image error]



Виж: Хиляди излязоха на „София прайд“
ЛГБТ хората имат еднакви човешки права и този парад е символ на стремежа за разбирателство, толерантност и равни възможности за всички, обяви посланикът на Великобритания у нас Ема Кейт Хопкинс
КРАТКА МОЯ ЗАБЕЛЕЖКА: Оказа се, че участниците в софийския гей-парад са съвсем порядъчно облечени, т.е. не се сбъднаха най-големите страхове на противниците им.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

За безличните, т.е. за комуноидите раз-личността или личността е непростим грях и порок

Само различен (в някакво отношение) може да разбере и оцени по достойнство други различни хора. Еднаквите това не го могат. Те това не са го преживели. Затова и не могат да го разберат, оценят. Ония, които се стремят не към раз-личност, а към еднаквост ("общност"), всъщност се отказват от личността си, потискат я, жертват я - точно такива същества ги наричаме комуноиди; точно те именно са и бесни когато срещнат човешко същество, което е различно и при това не се срамува от различността си.
За комуноида раз-личността, т.е. личността е непростим грях и порок. А тя всъщност е най-естествено нещо. Ценното при човеците е именно различното, индивидуалното, онова, което е общо между нас, е несъществено - примерно това, че имаме два крака, една глава, две ръце, две очи, две уши.
Хомосексуалните, бидейки човешки същества, имат своето естествено и суверенно човешко право на щастие, на любов, на живот. И то не може да зависи от благоволението на някой, който от съжаления или от милост към тях, видите ли, им го "позволява"...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Ето как се води борбата с корупцията в Украйна - и в частност в Одеска област с губернатор М.Саакашвили

Да види как се прави това нещо, борбата с корупцията, реформирането на една страна, у нас само се говори, но нищо не се прави, а ето, в Одеска област за кратко време вече много неща се правят, там е разковничето, да, нека да се учим на реформаторство и на демокрация, имаме нужда от това, много сме изостанали, трябва да признаем поне това!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.