Ангел Грънчаров's Blog, page 1682

Да се посмеем малко над титаничните гръцки нещастия!

Моето голямо гръцко порно
Всичко започнало преди 20 години, когато подли мустакати европейци по хавлиени чорапи решили да прелъстят убавата Гърция. Почнали да я замерят с милиарди. Фърлят, фърлят, а бай грък прикляка да се предпази, щото е почтен и не иска такива работи. Така се родило сиртакито.
Обаче в некъв момент парите почнали да попривършват, та от тогава в таверните фърлят салфетки. А бай грък продължавал да се пази и викал:
"Аааа, не ста ас милиарди, искам да си работя тук поцтеницко, да си пластам данъците, да си пластам социалните, пък ако остане, квото остане, сте си го инвестирам и сте видим..."

Обаче бай немец подъл и крещи:
"Найн! Земи тука тоа милиард и стига си работил!!! Стани фиктивен държавен чиновник и ето ти още един милиард. Шнелер, шнелер. Заробвам те, гръко, преяж с милиарди и не плащай нищо никога! Ооо, яяяя, не ми връщай парите никога, харесва ми, оо, яяя..."
Накрая всичко завършило с големото чупене на порцелан, който обаче се оказал фалшив.
Коментар на Kapka Todorova
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

"Интелектуалците", с извинение, които подписаха искането до кметицата гей-парадът да бъде забранен

Интелектуалци: Спрете гей парада в София!
Подписано от: Павел Поппандов, актьор, другарят Петьо Блъсков, главен редактор на в. "Труд", другарката Светлана Шаренкова, издател на в. "Земя", Пламен Марков, треньор по футбол, другарят Проф. Стоян Денчев (ректор на ченгесарския БИБЛИОТЕКАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ), другарят Юлий Москов, издател на в. "7 дни спорт", Проф. Николай Палашев, Проф. Иванка Павлова, другарят Христо Друмев (ченге от ДС), Валери Симеонов, депутат, Димитър Недков, писател, Недялко Недялков, издател на агенция "ПИК" и в. "Ретро", Проф. Евгений Сачев, Проф. Ирена Петева, Ивайло Крачунов, главен редактор на агенция "ПИК", Чавдар Новаков, главен редактор на в. "Лакомник", Добринка Спиридонова, социолог, Възванието се подкрепя от Тивериополския епископ Тихон, председател на настоятелството на катедралния храм "Св. Александър Невски"
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Около единадесет причини нехомосексуален човек да отиде на гей-парад

Защо ще ходя на София прайд
Около единайсет причини. От Яна Бюрер Тавание
Яна Бюрер Тавание. Бе журналист в Тема, редактор в Капитал и главен на Light-а, ама за кратко. Следи човешките права и хората с умствени увреждания. Последно ни разтърси с разследването си „Бунища за забравени хора”, за което взе стипендия от фондациите Робърт Бош, ЕРСТЕ и Балканска мрежа за разследващи репортажи. Внимава за комуникациите в Български хелзинкски комитет.
Отивам на прайда заради Михаил Стоянов. Михаил беше убит от нацита в Борисовата градина, защото им приличал на гей. Според полицията убийците са извършили още поне десет подобни нападения в последните няколко години - в опита си за прочистване на парка от хомосексуални хора.
Отивам на прайда, защото съм хетеросексуална. Защото не ми се налага да се замислям, когато хващам ръката на любимия си на улицата, когато го целувам пред непознати, когато вървим прегърнати. Типичните изказвания „нямам нищо против гейовете, ама да не парадират" и „щом гейовете си правят парад, защо няма парад на хетеросексуалните" церемониално носят короната и мантията на нечовешката глупост. Не, пичове. Гей-парадът е няколко часа. Хетeропарадът е 365 дни в годината.
Отивам на прайда заради всеки човек, който няма да дойде, защото се страхува, че ще бъде изгонен от вкъщи, че хората, които обича, ще му обърнат гръб, или че ще изгуби работата си, ако някой разбере за ориентацията му. Отивам на прайда заради всеки, който няма да дойде, защото не вярва, че промяна е възможна. Отивам на прайда заради невидимите пет процента.
Отивам на прайда заради всяко момиче и момче, което e обмисляло или обмисля да се самоубие, заради това, което е.
Отивам на прайда, защото е кауза. В България, а и на Балканите, прайдът не е просто парти. Прайдът е шествие за равни права. Прайдът е мирен протест срещу хомофобията, дискриминацията и престъпленията от омраза. Прайдът не е демонстрация на сексуалност. Прайдът е елемент от борбата за това всяка сексуалност да може да бъде безпроблемно изразявана. Прайдът е видимата част от битката хора да не бъдат псувани, бити, ритани, убивани, уволнявани, гонени, подигравани, мачкани заради това кого обичат. Прайдът е позиция срещу това омразата, насилието и неприемането да бъдат норма.
Отивам на прайда, за да протестирам. Че в Конституцията е записано, че „бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Че в България няма регистрирани съжителства - нито за хетеросексуални, нито за хомосексуални хора. Че хомосексуалните двойки са лишени - и тук ще спомена само няколко неща, защото списъкът е безкраен - от право на свиждане и информация за болен партньор, от право на обща имуществена собственост и наследяване, от родителски права спрямо децата, от право на осиновяване. И за да ви го онагледя съвсем - ако при двойка жени, които са заедно от години и имат дете, нещо се случи на биологичната майка, детето може да отиде в дом - защото според българското законодателство другата майка не се различава по нищо от съседката от втория етаж. Другата майка е никоя.
Отивам на прайда, за да настоявам, че Наказателния кодекс трябва да бъде изменен така, че сексуалната ориентация да стане един от защитените признаци от престъпленията от омраза. Защото сега, ако наци нападне чернокож, говорим за престъпление от омраза, но ако нападне гей, говорим за хулиганство. Даваме различна тежест на едно и също нещо. Абсурдно и тъпо е, и няма как да остане така.

Отивам на прайда, за да кажа, че гей не е равно на педофил, че хомосексуалността не е заразна, че не избираш да станеш такъв, а се раждаш такъв, че гей хората нямат „средно по 1000 сексуални партньори в живота", че не „сеят СПИН", че не „развращават децата ни". Че са равни, равни, равни.
Отивам на прайда и защото огромна част от медиите явно имат нужда от повод, за да отразяват сериозния аспект на „гей-темата".
Отивам на прайда, защото ще е страхотен. Защото въпреки че за поредна година националистите се опитват да го саботират и да бъдат страшни, но всъщност са смешни и скучни (докато сме на темата - ще има няколкостотин полицаи и охрана); въпреки че нито една голяма компания не счете каузата за достойна за подкрепа дори с пет лева по линия на корпоративната й социална отговорност; и въпреки още сто неща, се справихме и прайд ще има. И ще е велик. Заради усилията и сърцата на толкова много хора. Заради теб.
Отивам на прайда, защото е празник. Самият факт, че се случва вече четвърта година, e.
Отивам на прайда с надеждата, че ще дойде денят, в който няма да има нужда от прайдове. Но докато това време дойде (а то някога ще дойде), гей или стрейт - ела. Изправи се гордо или покажи съпричастност. И кажи здрасти. Аз съм един от хората с жълти тениски, на които пише Staff.
Фотография: Илиян Ружин
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

У нас е пълно с освирепели хора, които мразят не само хомосексуалните, а и всичко различно

[image error]

Мълчанието на хомосексуалните
„София Прайд“ не е достатъчен
... Упреците и омразата на обществото са за негова сметка.
Страхът е слабост. И за съжаление той и досега владее хомосексуалните среди в България. Страхуват се от близките си, да не бъдат наранени от тях, както и да не ги наранят, а истинската обич би трябвало да е всеопрощаваща. Сексуалната ти идентичност не може да бъде проблем за хората, които те обичат.
Тук е пълно с освирепели хора, които мразят не само хомосексуалните, а ВСИЧКО различно. И този страх не позволява и досега на преследваните през комунизма да разкажат открито личните си истории. Мълчат. Мълчат и хомосексуалните, които имат евентуални амбиции за големи политически постове. Страхуват се, че обществото не би ги допуснало на такива постове. Имам послание към тях – ако не застанете открито с имената и съдбата си пред обществото, лично аз няма да подкрепя влизането ви във властта, защото няма да имам повод да вярвам във вас, както и в силата ви да се борите срещу страха. Който не е способен да застане открито с цялата си сексуална и всякаква персона и да се защитава, не заслужава политическо доверие. Ако няма смелост да защити себе си, откъде накъде ще му вярвам, че може да се бори за интересите на държавата и обществото? Това е слабост и безгръбначност.
[image error]
За съжаление в България хомосексуалните, които са били в близкото минало обществени фигури, не намират не само смелост, а и чувство за мисия и отговорност да застанат открито и така да подкрепят младите, потвърждавайки това, което знаем – човек е сложно същество и разликите между нас не бива да ни правят врагове. Без тях „София Прайд“ никога няма да е достатъчен. Те са липсващите страници от историята, която други пренаписват вместо тях.
... В този ред на мисли правата на ЛГБТ са ми една идея по-маловажни от женските, защото жените тук явно продължаваме да сме уязвими чрез неразбирането на неприкосновеността на човешките ни права. Това е плашещо. Кара ме да се чувствам едновременно като лесбийка, гей, еврейка, черна, жълта, аутист, човек със синдром на Даун, инвалид в България.
ДОБАВКА: В тази връзка ето едно много важно и уместно изказване на Константин Павлов:
Гей парадът не е „демонстрация на сексуални предпочитания“, а политическа борба за конституционни права, които гарантират на всеки гражданин, независимо от това кой му спи в леглото, да бъде третиран равно от закона и обществото. Когато човек е част от мнозинството, понякога не усеща на каква омраза и натиск са подложени някои граждани, принадлежащи към малцинства, просто защото са се родили каквито са (тъмнокожи, с друга сексуална ориентация, с друга религия и т.н.). Може да поговорите с хора от малцинството как се чувстват в България преди категорично да застанете срещу правото им на протест. И накрая ако някой смята че хомосексуалността се олицетворява от Азис, може би е редно хетеросексуалността да се олицетворява от Митьо Пищова.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Русия сега наистина затъва в ново средновековие

Из: Владимир Сорокин: Помутнение умов в России - временная болезнь
... Как поступать? Не надо строить иллюзии. Поступать соответственно демократическим принципам, как поступают с государством, которое нарушает международное право и ведет себя нецивилизованно. Я думаю, что в России сейчас тяжелое время. На самом деле, на Западе люди, наконец, поняли, что российская власть одержима опасной ностальгией по ушедшей империи. И сейчас развернута в российских СМИ невероятная неоимперская пропаганда. Уже есть не только призывы восстановить Советский Союз, но и очень опасные националистические высказывания вроде того, что русские лучшие в мире. Уже стали говорить о том, что русские произошли от арийцев, они спустились с Карпатских гор. Такой неоимперский бред захватывает умы. И это очень опасно.
ИЗ: Я бы не удивилась, если бы сказали, что русские вообще спустились с небес. Кстати, вы как будто предугадали мой вопрос. Сейчас у русских людей наблюдается снятие комплексов. Такое впечатление, что раньше как-то стеснялись немножко: мол, 70 коммунизма, вы нас извините в Европе, мы немножко неотесанные, потому что нас держали взаперти. А сейчас эта ситуация привела к возрождению «национальной гордости «великоросов». И первая часть этого слова «велико» как бы написана большими буквами. Почему?
ВС: К сожалению, это не «национальная гордость великоросов». Это гордость постсоветского человека с тяжелыми комплексами и с ностальгией по советскому прошлому. Все знают, что Советский Союз был империей зла. Он миллионами уничтожал собственных граждан. И развалился, потому что империя зла нежизнеспособна. Сейчас эта якобы «национальная гордость» - это уродливый ностальгический комплекс постсоветского человека. Он носит, как мне кажется, абсолютно пещерный характер. И если вслушаться, что люди говорят - это ужасно. Они приветствуют войну с Украиной. Вся национальная гордость сводится к ненависти к Западу. Разве это было у русской интеллигенции XIX века? Наоборот, Запад всегда считался частью цивилизованного мира, к которому принадлежала Россия. Вспомним Пушкина, Толстого, Блока... Я это помутнение умов отношу всё-таки к временной болезни. Я думаю, что пройдет несколько лет, это всё кончится, и люди очнутся как после тяжелой горячки или после эпилептического припадка. Им расскажут, что они говорили, что они делали, и им будет очень стыдно.
... Россия, как я говорил на диспуте, советский труп не похоронила, к сожалению. Его отодвинули и сказали, что сгниет сам. Нет, он оказался живучий. Силы, которые хотели возвращения старого магическим образом его оживили. Сейчас он поднялся в виде зомби. Это вид ужасный, на самом деле. Он пугает цивилизованный мир.
ИЗ: Опять же феномен: в Советском Союзе пропаганда так пыталась людей восстановить против Запада, Америка была главным врагом, Запад был страшный, Европа ужасная, там безработица – словом, всё, что рассказывали международные обозреватели. При этом какая была огромная любовь к Америке и как все стремились на этот Запад! Все прекрасно понимали, что людям «ездят по ушам», как сейчас говорят. А душой тянулись к Западу, интересовались им, расширяли свое сознание, как только могли в закрытом обществе, не имея Интернета. Слушали «Радио Свобода», «Голос Америки». И прекрасно знали, что на Западе происходят вещи, которые недоступны, но которые очень бы хотелось знать, получить, и жить как «они там». Почему сейчас это сработало? Музейные дамы, например, директор музея Лермонтова цитируют Лермонтова, который написал это много лет назад: «Зачем нам Европа?». Про Америку я уже не говорю. И это теперь в сознании – нам Америка не нужна. Тогда идеология и пропаганда не сработала, а сейчас сработала?
ВС: Я думаю, что это последний всплеск советской, имперской ностальгии. Я думаю, что в общем умные люди этому не подвержены. И на волне такого телевизионного оболванивания – а ведь развернута невероятная программа по оболваниванию населения - это сейчас поднялось. Но, я думаю, что это выдохнется, когда начнется настоящий экономический кризис. Причем неизбежно, потому что экономически Россия будет расплачиваться за эту авантюру. И тогда люди задумаются, где они живут, почему они живут так плохо? И виновата ли в этом Америка? Я думаю это не может длиться долго. Истерия не может длиться долго. Как крик. Человек кричит, кричит, а потом он устает. Ему хочется есть, например. Он оглядывается и видит, что есть нечего. Зачем же я кричал?
(Прочетете цялото интервю, заслужава си!)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Предаването "На Агората..." от днес, темата е: "Защо "обратните" правят свой парад, какво искат да ни кажат по този начин?"

Приятно гледане, приятни размисли!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

До ужасни ексцесии ще се стигне ако всевластието на директорите и на образователните чиновници не бъде ограничено

Emil Jassim каза: Страх го е от атестация несигурният учител. Този, който знае, че може, който използва съвременни методи на преподаване, който използва технологиите, който приковава вниманието на учениците, който успява да говори на разбираем за тях език, който има кураж да каже "Не знам, дай да проверим заедно", който не спира да се развива като педагог и като специалист, не се страхува от атестация или от каквато и да е проверка. Нали искаме да докажем, че можем - и че сме несправедливо подценявани?
Дори ми се вижда твърде дълъг периода от 4 години за атестация на учители и директори.
Veryna Pertora каза: Въпросът изобщо не е този. Естествено, че трябва да има атестация. Въпросът е кой, с какви професионални качества и с какъв инструментариум оценява. Колкото до директорите - отказът от регламентиране на мандатност (а ако е свестен - и сто мандата да изкара) е пълно предателство пред идеите за реформа.
Vesela Todorova каза: Смятам, че първата промяна трябва да е свързана с директорите - мандатността ще намали корупцията и страха на учителите от директора. Един достоен учител няма никаква гаранция, че ще бъде оценен адекватно, ако оценката му зависи от някой чиновник- неграмотник или от самозабравил се директор
Ivetta Krusteva-Daud каза: Не мога да разбера защо трябва да харчим пари за атестации, за да разберем, че не можем да си позволим да освободим никой от работното му място поради некадърност, просто защото няма желаещ да дойде на освободеното място.
Евгени Зашев каза: Патосът на външното оценяване е хубав като юношеството. В една среда, в която няма ясни критерии за компетентност (каквато е средното образование), подобна идея обаче е по-скоро пубертетна. Стои въпросът не само #Кой ще оценява, но и защо #Той, по какви критерии и най-вече в името на каква цел. В противен случай се рискува глупави, тщеславни и гъвкави образователни администратори и вечни експерти да получат непомерна за капацитета си власт. Тъй мисля.
Ivetta Krusteva-Daud каза: Много вярно мислите.
Emil Jassim каза: Колеги, напълно съм съгласен с всички вас. И все пак се надявам, че ви прави впечатление, че никой не отрича нуждата от атестация. Не стои въпросът "Дали?", а всички посочват, че е важно "Как?".
Евгени Зашев, с присъщия ми ентусиазъм виждам добрата новина и обединението на всички коментирали около принципната нужда от атестация.
А директорската мандатност е наистина conditio sine qua non, т.е. условие, без което не може.
Петко Иванов каза: Как Ви се струва като идея част от атестационната оценка да е на учениците.
Евгени Зашев каза: Много внимателно с игрите на демокрация. Който каквото ще да казва образователната ситуация е и ще си остане йерархична.
Emil Jassim каза: Нямам нищо против. И все пак е ясно, че това трябва да е един от десетките критерии за атестиране.
Nedelin Boyadjiev каза: Учениците имат най-голяма нужда и най-голяма полза от това, срещу тях да стои човек, който е едновременно добър специалист по дадена наука (и учебна дисциплина), добър педагог и добър комуникатор. Вчера обяснявах на учениците си (по психология и логика) колко важно е да умеем да общуваме. Защото преподаването е двустранен процес, диалог, процес на общуване - преди всичко.
Ангел Грънчаров каза: Моят случай е пример на човек, който е уволнен (от работа като учител по философия и гражданско образование) от самозабравила се директорка, с подкрепата на самонадеяна инспекторка, нейна приятелка по параграфа "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютно негоден за системата", "най-голям некадърник" и т.н., все в този дух (което показа, че тия мои "престъпления" и "прегрешения" са изцяло изсмукани от пръстите, т.е. в тях няма нищо вярно, няма нещо реално, за което администраторите да можеха да се хванат, поради което им се наложи да си ги изфантазират изцяло!), независимо от това, че съм с 1-ви клас квалификация, автор съм на новаторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, радетел съм за едно ново и съвременно преподаване и отношение към учениците и т.н., т.е. бях уволнен само за да ми бъде отмъстено че съм различен от "добрия", тоест типовия учител, че си позволявам да критикувам авторитарния подход на директорката, че съм привърженик на демократичния дебат по всички най-горещи проблеми на училищния живот. Сега казусът с моето уволнение ще се нищи от Върховния касационен съд, след като Окръжен съд в Пловдив отмени тъй арогантната заповед за моето уволнение, но директорката обжалва това решение във ВКС.
Просто давам пример до какви ексцесии може да се стигне ако всевластието на директорите и на образователните чиновници от инспектората не бъде ограничено и ако, не дай си Боже, на тях се даде правото да се разпореждат със съдбата на учителите, да ги атестират, да си правят каквото искат с тях. Ще настъпи пълен административен кошмар. Тъй че много трябва да се мисли когато се внедряват "новости", но пак според догматиката на бюрократичната командна и социалистическа система на образование, която си съществува у нас все още в непокътнат от ерата на комунизма вид.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Киевски тип революция започва и в Ереван: браво, арменски свободолюбци!!!!!!!!!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

И арменците въстанаха срещу руското иго

Из: И арменците въстават срещу руското иго , Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Ако някой с власт или с пари, а може и с двете, беше повече българин, отколкото русофил, би трябвало сега да изпрати телевизионни екипи в Ереван и да отговори най-после на гадничката руска пропагандна кампания срещу България, в рамките на която от години насам руски медии и политици от ранга на премиера Дмитрий Медведев се гаврят с относителната българска бедност в рамките на ЕС за целите на руската пропаганда, чиято цел е да покаже „европейското заробване” като причина за тази относителна бедност. Българските екипи няма нужда да правя долна пропаганда, както руските срещу България.
Достатъчно е да покажат бунтовете срещу руското заробване на Армения, което все още не е формулирано по този декларативен начин от протестиращите, но е ясно антируско като бяла нощ - като северно петербургско сияние с ореола над ленинградския Путин над него. Защото многохилядните протестни демонстрации в Ереван са предизвикани от руския монопол в ценообразуването в арменската енергетика - почти като в България, където обаче поне омразните електроразпределителни дружества са западно притежание, докато в Армения те са изцяло на руска хранилка...

... Не знаем дали бунтовете в Ереван повтарят случилото се на киевския Майдан и дали ще имат подобен резултат. Залогът за руското влияние в малката, но с огромно военно-стратегическо значение за Москва държава е толкова голям, че руската мечка няма да се спре пред нищо, за да не допусне свободолюбието след Грузия да се настани в още една кавказка страна и да му измъкне от лапите арменската плячка. Но виждаме, че за пореден път в една зависима от Русия бивша съветска република, превърната в руска колония, хората живеят от зле към по-зле.
Драмата на съвременните арменци е свързана с обезценяването на тяхната драма, националната им валута, обвързана с болната рубла. Който се обвързва с Русия, както Армения в рамките на подобието на СССР, наречено „евразийски съюз”, има тази съдба. Това е поуката.
Има ли поне едно изключение от правилото? Има ли поне е една просперираща държава в орбитата на Москва?
Руското иго, ако трябва да отговорим на руската пропагандна дефиниция за „европейското иго” в България, не прощава на никого. Без изключение.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Саакашвили се отказва от заплата от 200 000 долара в САЩ и отива да управлява в Одеса по чисто идеални подбуди

Для того кого это интересует, моя американская зарплата составила почти $ 200 тыс перед назначением в Одессу и к этому должны были добавиться доходы от лекций и публичных выступлений. Я и мои друзья приходим на госслужбу не за деньгами и вообще служба обществу всегда важнее, чем деньги. Трудно объяснить в обществе, где у людей большие трудности, что госчиновникам нужно платить больше. Но мое твердое убеждение, что надо набрать новых незапачканных людей и через некоторое время, когда возрастут налоговые поступления, то есть, когда деньги будут идти в бюджет, а не в карман коррупционеров, дать им достойную зарплату и одновременно, мы сможем поднять пенсии, построим дороги и намного лучше оснастим вооружённые силы.
Mikheil Saakashvili
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.