У нас е пълно с освирепели хора, които мразят не само хомосексуалните, а и всичко различно

[image error]

Мълчанието на хомосексуалните
„София Прайд“ не е достатъчен
... Упреците и омразата на обществото са за негова сметка.
Страхът е слабост. И за съжаление той и досега владее хомосексуалните среди в България. Страхуват се от близките си, да не бъдат наранени от тях, както и да не ги наранят, а истинската обич би трябвало да е всеопрощаваща. Сексуалната ти идентичност не може да бъде проблем за хората, които те обичат.
Тук е пълно с освирепели хора, които мразят не само хомосексуалните, а ВСИЧКО различно. И този страх не позволява и досега на преследваните през комунизма да разкажат открито личните си истории. Мълчат. Мълчат и хомосексуалните, които имат евентуални амбиции за големи политически постове. Страхуват се, че обществото не би ги допуснало на такива постове. Имам послание към тях – ако не застанете открито с имената и съдбата си пред обществото, лично аз няма да подкрепя влизането ви във властта, защото няма да имам повод да вярвам във вас, както и в силата ви да се борите срещу страха. Който не е способен да застане открито с цялата си сексуална и всякаква персона и да се защитава, не заслужава политическо доверие. Ако няма смелост да защити себе си, откъде накъде ще му вярвам, че може да се бори за интересите на държавата и обществото? Това е слабост и безгръбначност.
[image error]
За съжаление в България хомосексуалните, които са били в близкото минало обществени фигури, не намират не само смелост, а и чувство за мисия и отговорност да застанат открито и така да подкрепят младите, потвърждавайки това, което знаем – човек е сложно същество и разликите между нас не бива да ни правят врагове. Без тях „София Прайд“ никога няма да е достатъчен. Те са липсващите страници от историята, която други пренаписват вместо тях.
... В този ред на мисли правата на ЛГБТ са ми една идея по-маловажни от женските, защото жените тук явно продължаваме да сме уязвими чрез неразбирането на неприкосновеността на човешките ни права. Това е плашещо. Кара ме да се чувствам едновременно като лесбийка, гей, еврейка, черна, жълта, аутист, човек със синдром на Даун, инвалид в България.
ДОБАВКА: В тази връзка ето едно много важно и уместно изказване на Константин Павлов:
Гей парадът не е „демонстрация на сексуални предпочитания“, а политическа борба за конституционни права, които гарантират на всеки гражданин, независимо от това кой му спи в леглото, да бъде третиран равно от закона и обществото. Когато човек е част от мнозинството, понякога не усеща на каква омраза и натиск са подложени някои граждани, принадлежащи към малцинства, просто защото са се родили каквито са (тъмнокожи, с друга сексуална ориентация, с друга религия и т.н.). Може да поговорите с хора от малцинството как се чувстват в България преди категорично да застанете срещу правото им на протест. И накрая ако някой смята че хомосексуалността се олицетворява от Азис, може би е редно хетеросексуалността да се олицетворява от Митьо Пищова.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...