Ангел Грънчаров's Blog, page 1681

Не се къпете често, щот има риск да си измиете... българщината!

Половината българи се къпят само в неделя
Честито баня! :-) По два пъти на ден е възмножко да се къпе човек, може да си протрие кожата. Пък и е цяло разточителство.
А имаше и научни изследвания, които твърдят, че некъпането било много полезно за кожата - животните нима се къпят толкова често, пък пак живеят? Трябва да живеем по-природосъобразно, пък дори и да понамерисваме малко. (Обичайно е нашенец или нашенка като си вдигне ръката в автобуса и половината пътници да припаднат от смръднята, която се излъчва от мишниците им!)
През ден къпане сякаш е по-нормално за тия бедни времена, които живеем. Пък и чистата вода на планетата трябва да се пести, какво е това къпане по два пъти на ден?! Както сме е подкарали и чистата вода на планетата ще свърши съвсем скоро - и тогава какво ще правим?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Темата на интервюто, което украински журналист поиска от мен

Украински журналист се свърза с мен и поиска интервю по темата
«Как сегодня российская агентура «рулит» в Болгарии и как сами болгары воспринимают нападения России на Украину?»
С този въпрос от две части той е формулирал темата на интервюто си. Ще ми е интересно главно по втората част на въпроса (пък и по първата, защо не?) да чуя мнения от вас, в качеството ви на български граждани. Стига да имате възглед по този все пак интересен въпрос.
Аз лично бих могъл да изкажа единствено своята позиция, в този смисъл ще очаквам поне да ме уполномощите аз да развия българското становище по въпроса. :-)
Той днес-утре ще ми изпрати въпросите и ще почна да му отговарям, а дотогава можете да ми пращате всякакви мнения, информация и пр., та да ми помогнете с оглед на това по-обосновано да стане застъпеното от мен гледище.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ние сме общество, което заради решителния си отказ от мислене сме способни да правим глупост след глупост

[image error]

Гей-паради у нас се провеждат от 2008 г. Установих, че с всеки гей-парад все повече намаляват хората, които са мои "фейсбук-приятели" - понеже си позволявам, заради защитата на някои демократични и хуманни принципи, да застана в подкрепа на една толкова непопулярна у нас проява - каквато е един гей-парад. Тази година изглежда разочаровах и последните си поддръжници, симпатизанти и приятели: всички са дотам фрапирани от позицията ми, че са вече изцяло погнусени от мен, а някои даже ме и заклеймиха било като "враг", било като "крайно подозрителен в морално отношение субект", който изглежда неслучайно изпитва такива големи симпатии към... "обратните". (Някои в блога ми пък ме удостоиха директно с тъй милото прозвище "педал"!) Заради своята позиция в подкрепа на някои базисни демократични и хуманни (всъщност философски, мирогледни) принципи или ценности, аз, така да се рече, се напълно дискредитирах в човешки план и станах недостоен да бъда възприеман положително от сериозните хора.
Моят случай обаче ми даде шанса да разбера как се чувстват хомосексуалните хора в общество като нашето - общество, което е болно от прикрита, открита, тайна, явна, мека, "кадифена", яростна и каквато още искате хомофобия, от тотално неприемане на всякаква раз-личност и най-вече от необезпокоявано ширещ се антидемократичен манталитет. Нашето общество е общество, болно от безчовечност, от античовечност, от бездуховност, от болезнено неуважение към личността и нейните суверенни човешки права.
Тази човешка уродливост наследихме от комунизма. Нашето общество е болно от всякакви тежки, а някои вероятно и нелечими болести, наследени от патологията и бесовщината, наречена комунизъм. Пълно е с комуноиди около нас, много от които се кълнат искрено, че били мразели, видите ли, комунизма.
Сред болестите, от които е болно нашето общество, нелечимата болест, наричана глупост, е на най-почетно място. Ние сме общество, което заради решителния си отказ от мислене сме способни да правим глупост след глупост. Глупаците у нас са на особена почит, това поне не сте ли го забелязали? (Мислещите, търсещите истината, обичащите истината, пристрастените към нея у нас са най-ненавиждани, и това ли не се забелязали? Блазе ви!) Примерно единствени се отказахме от възможността да изследваме какви природни богатства (да речем, шистов газ и нефт) крият земните недра у нас. Да изброявам ли още? Глупост след глупост правим и не поумняваме изобщо.
Ето защо, с оглед да спомогна поне малко за лечението на тъй болната душа на народа ни аз отправям всекидневно своите провокации като личност и като гражданин, а също и като деец на едно ново и свободолюбиво образование. Нека ме плюят, нека ме ругаят, нека ме наричат какъв ли не. Аз ще остана верен на задачата си, която е израз на моя човешки и нравствен дълг на мислещ човек, на философ: да спомагам за очовечаването, за хуманизирането на обществото ни.
И още нещо искам да отбележа: много тънка и направо нищожна е разликата между диктата на мнозинството(на немислещата тълпа) при демокрацията и болшевизма. Това искам да го припомня на някои хора, които явно понеже не са живели при комунизма (болшевизма), не го усещат като нас даже с кожата си. Демократ в истинския смисъл на думата е оня, който не се подмазва на склонното към тирания мнозинство, а прави нещо за да спомогне за защита на интереса и на застрашените от тази тирания малцинства.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Лек тест за политици, способни да се опълчат на тъй интимната си душевна склонност към демагогия и популизъм

Я да видим дали някой десен, консервативен и демократичен политик ще се осмели днес да отиде на гей-парада - в името на защитата на някои фундаментални ценности, свързани с човешките права и с демокрацията? :-) То ще означава в някакъв смисъл да се самоубие политически, пък макар и неритуално...
Но за истината и за свободата (демокрацията) се искат и известни жертви, нали така, господа десно-консервативни демократи?
Или вие не мислите така - да сте популисти и демагози ви е по-изгодно, нали така? :-) Бойко Борисов дали е способен да си превърти езика и да каже поне две думи в подкрепа на протестиращите на гей-парада? Едва ли, сметката, изгодата, подмазването спрямо мнозинството винаги трябва да е водещо за политическите въжеиграчи...
Партийният интерес (изгодата) ли винаги трябва да е водещ, или има ценности, заради които сте способни да си създадете известни леки неудобства, господа десни политици, примерно, да ви падне малко рейтингът?
ЗАБЕЛЕЖКА: Написах горното, като го адресирах до десните (консервативни) политици, но то със същата сила се отнася и до левите политици у нас. И тях ги е страх да афишират подкрепа за някакво потиснато или дискриминирано малцинство. Тъй че затова слагам заглавие "Тест за политици", за политици, способни да се опълчат на тъй интимната си душевна склонност към демагогия и популизъм.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Защо казването на истината ражда ненавист

“Колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толкова повече мрази тези, които я казват.”
Джордж Оруел
Прочее, още римляните имат ето тази толкова мъдра поговорка:
Истината ражда ненавист, а угодничеството (подмазването, подлизурството) – приятели.
Veritas odium parit obsequim amicos.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Тема за дискусия: как трябва да водим битката за правата си, кой е подходящият начин на... обличане по време на тази битка?

[image error]

Права или пера? , Автор: МИЛА АВРАМОВА
Битката за свободи се печели чрез други методи и на други места. За които ти трябва вратовръзка
Нищо против гейовете и лесбийките. Ама честно, наистина нищо...
... Единственият въпрос, който ме мъчи, е защо се правят опити да се маскира един безспорно як купон, какъвто е гейпарадът, като борба за граждански, социални и политически права. Остава ми лош вкус в устата, сякаш някой се опитва да ме измами.
Повярвайте, мили момичета, момчета и представител(к)и на третия пол, вашият парад няма нищо (ама наистина) нищо общо с борбата ви за равноправие.
Ако се кача на обувки с платформи и 12-сантиметров ток, наплескам се яко с вечерен грим, покрия си... дупето само с розови пера и го развъртя насред София, със сигурност няма да успея да се преборя за нито едно свое право, което смятам за нарушено.
Просто никой няма да ме възприеме сериозно. Независимо, че съм хетеро. И независимо, че може да съм най-гениалния човек на планетата и мога да изложа аргументирано доводи от законите на най-правовите държави по света и да посоча несъответствията между европейското и българското законодателство, както и пътищата за преодоляването им.
Което вероятно не мога, между другото. Но това е друга тема. Все някой може.
Когато човек се бори за правата си, първото необходимо условие е да бъде чут. Когато си (не)облечен в... дъра-бъра и розови пера, единствено можеш да бъдеш видян. Независимо колко западни посланици са те подкрепили, така си се преборил единствено за правото си да танцуваш по грим на пъпа на София. Едно нелошо право, всъщност.
Вярвам обаче, че когато те чуят, могат и да те разберат. А има толкова много начини да бъдеш чут, особено днес, особено в XXI век. Не ни баламосвайте. Купонът си е купон. Единственото, което може да провокира, е неразбиране, нехаресване и дори съпротива у някои по-консервативни хора. Убедена съм, че тези възгледи не зависят от сексуалната ориентация. Много гейове и лесбийки ще пропуснат парада в събота по същите причини – неразбиране, нехаресване и дори съпротива. Даже познавам някои от тях.
Те вярват, че битката за правата е нещо съвсем друго и се печели чрез други методи и на други места.
За които трябва да си сложиш вратовръзка.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да кажеш, че протестиращите на гей-парада са... неподходящо облечени за такова едно сериозно нещо като борбата за техните права, е все същото като да отправиш забележката, че без да си туриш вратовръзка не можеш да се считаш за борец за правда и свобода! Или че понеже кройката на панталона ти не била "правилна", та по тази причина си бил компрометирал идеята си. Аз не мога да разбера тази логика, звучи ми възтъпичко тази уж остроумна забележка, туй съображение, имащо отношение към... модата на обличането, на вас как ви звучи, бихте ли имали добрината да ми кажете?
В нормалните, в зрелите, в традиционно демократичните, в културните, в цивилизованите западни общества никой не се впечатлява толкова силно от това, че някаква общност, примерно гей-общността, била решила да проведе по някакви си свои причини парад или шествие на улицата; там всички приемат такава една проява съвсем спокойно, нека тия хора да си демонстрират, щом искат, щом по този начин се опитват нещо да ни кажат, нещо да заявят, те имат също така и правото сами да изберат формата на протеста си. В тия страни няма дървени "философи", които почват дълбокомислено да плямпотят, че гейовете по този начин били ни дразнели, понеже, видите ли, били "неподходящо облечени", щели сме да се чувстваме неудобно пред децата си като срещнем шествието им на улицата, моралът ни, видите ли, бил заплашен от срутване и прочие идиотщини могат да се чуят и да се прочетат у нас в последните дни.
Та мисълта ми е: правете си сметка колко далеч сме от нормалните, зрелите, традиционно демократичните, културните, цивилизованите западни общества щом като у нас гей-парадът предизвиква толкова много общо взето съвсем идиотски забележки, съображения, критики и т.н. Но, повтарям, за незрели, за изостанали в умствено и ценностно отношение общество тия разгорещени дебати имат позитивен смисъл, именно спомагат за бавното развитие на съзнанията и за промяна на господстващия недемократичен, ретрограден, тоталитарен рефлекс у незатрудняващото се с мислене мнозинство.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Самонадеяното мнозинство трябва да се отврати в един момент от себе си - та да се случи някаква промяна в него

Обмяна на реплики във фейсбук:
Dimitar Stoyanov: На мен ми се вижда основно кич. Проблемите на ЛГБТ хората ще решат в пленарна зала чрез нормативни актове, а не по този начин. Какви ползи е донесъл той в нашата страна за толкова години? Никакви. Колкото успех има Десетилетието на ромското включване, толкова успех ще има и тази либерална инициатива. Щом има проблем, нека представители на техните организации се срещнат с народни представители от РБ, да говорят, да видят какво може да се направи. Радан е повече от широкоскроен по тази тема, но някой да го е потърсил за нещо?
Ангел Грънчаров: Правото на протест и на публично заявяване на позиция е основно човешко, гражданско и демократично право. Не мога да разбера как дори хора, смятащи се за демократи и парадиращи с това, си позволяват да отричат упражняването на именно това право от дадена малцинствена общност само на основание на това, че, видите ли, мнозинството се било чувствало некомфортно като гледало как дадени хора упражняват това свое конституционно право. Нещо гнило съзирам тук. Може би демократизмът на тези хора е нещо като илюзия? Може би такъв демократизъм е мним?
Ами трябва да се почувства твърде некомфортно това самонадеяно мнозинство щом си е позволило да потиска малцинствата по арогантен начин - и по много глупави подбуди. Трябва даже да се отврати в един момент от себе си, та да се случи някаква промяна в него. Този е начинът за развитие на съзнанията, така именно стават промените в тях.
ДОБАВКА: Хомофобията - все едно прикрита, "кадифяна", подмолна или открита, яростна, бясна, войнствена - е израз на антидемократично и нехуманно съзнание, на съзнание, което е твърде далеч от ценностите на автентичната демокрация, сиреч, на свободолюбието и на човеколюбието. Различните хора имат свещено човешко право на различие, ако това тяхно право бъде нарушено, всички ще пострадаме в крайна сметка, щото забраната на дадени различия е първа стъпка към възникване на униформено, на "единомислещо", на унифицирано, на тиранично общество, което не търпи никакви различия.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Онлайн-изданието на моята книга "За духовните неща с българска специфика"

Приятно четене!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Идея за солидарна финансова подкрепа около събирането на средства за махането на паметника на съветската армия-окупаторка на България

По повод на: Кампанията за набиране на средства продължава написах следното до приятелите си във фейсбук:
Понеже съм безработен, свършиха обезщетенията ми за безработица и от месец вече съм даже без средства за съществуване, за жалост не мога да подпомогна финансово тази толкова хубава и важна кампания по набиране на средства за демонтажа на паметника на окупационната съветска армия; но искам с нещичко да помогна все пак. Та ми хрумна в тази връзка следното: ако дадени хора решат да си купят някоя от моите авторски книги (или пък за някоя книжка от издаваното от мен списание ИДЕИ), то аз пък обещавам да преведа получените средства до стотинка за кампанията за събиране на средства за махане на паметника на съветската армия-окупаторка.
И така заедно ще можем да помогнем за чудесната кауза, а пък вие, дето си купите от моите книги или от списанието, ще имате в добавка било книга, било списание. Тази ми е идеята. Ще се радвам да можем заедно да направим едно добро дело.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Ето до какво се свежда смисълът да си учител

На лични съобщения във фейсбук тази сутрин по негова инициатива проведох следния разговор с един ученик, на когото съвсем наскоро съм преподавал философия в ПГЕЕ-Пловдив:
Д.Т. каза: Добър ден, искам да ви попитам: ако искам да стана учител като Вас какво трябва да уча? Философия и после педагогика - или? Благодаря предварително!
Ангел Грънчаров каза: Здравейте! За да станете учител по философия е достатъчно само да завършите магистратура по философия, това стига.
Д.Т. каза: Защото много ми се искам да стана учител и да ги уча да мислят, а не само да зубрят. Както правихте Вие. И смятам, че това е най-добрият подход.
Ангел Грънчаров каза: :-) Да, има нужда от млади хора, който да се захванат с тази "професия". И то именно да учат младите да мислят самостоятелно, радвам се, че искате това. Но няма да Ви е леко изобщо, знаете каква е системата в образованието, тя тепърва трябва да се променя.
Д.Т. каза: Така е, но смятам, че Вие дадохте началото. Поне при мен - и от там идва мотивацията ми.
Ангел Грънчаров каза: Благодаря за тия думи, за един учител е много важно да чуе нещо такова, особено в положение като моето, от година вече откак съм уволнен от училището по параграфа "пълна некадърност", водя съдебни дела и пр.
Д.Т. каза: Проблемът не бе във Вас, а в някои ученици, които не Ви разбираха - и в смешната директорка.
Ангел Грънчаров каза: Във Вашия клас имаше подобна ситуация, но иначе общо взето с учениците не съм имал проблем. Тежкият проблем е с началството (директор, инспектор), което просто получи нареждане да се разправи с мен по причина на това, че съм политически коментатор и блогър. Тази е истинската причина за случилото се. Както и да е, животът на човека не е интересен без борба! :-)
За жалост, когато трябва да се разправят с неудобен учител, началствата не се свенят да използват и ученици за да си постигнат целта (което е най-грозното).
Д.Т. каза: Жалко е защото начинът Ви на преподаване е нужен. Именно затова искам да стана учител и да се опитам да продължа Вашето дело. Това е правилният подход. Трябва да има повече мислещи хора.
Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, че мислете така! Напълно сте прав, има нужда от учители с такава една философия на учителстването. Щото работите в образователната ни система са плачевни. А промяна могат да я направят само учители, които мислят по тази начин, но с подкрепата на учениците, на родителите. Министерските чиновници, директорите не искат никакви промени.
Д.Т. каза: По-лесно се управлява неук човек.
Ангел Грънчаров каза: Точно така. Без истинска промяна в образованието България няма да прокопса. Тъй че решението Ви да ставате учител е и много патриотично. Но да станете учител в някакъв смисъл е саможертва, това не е лесна професия...
Д.Т. каза: Определено е така, но стимулът ми е в това, че искам промяна. И не искам всички хората около мен да са от човешкия тип, които следва даден стереотип - без дори да се замисли за миг правилно ли е.
А промяната трябва да започне от мен. Вие ми помогнахте. Дори и само на един човек да помогна пак е нещо - защото той ще помогне на друг и така постепенно се надявам да се излезе от тази задънена улица. За да има повече мислещи хора и повече човечност.
Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно, споделям: на един човек да се помогне, един човек да се спечели за тази кауза за едно ново образование е страхотен успех! Тъй че наистина съм даже горд, че мислите така и че съм Ви бил учител по философия. Няма по-голяма награда за един учител от тази да срещне ученик, който мисли така; това просто означава, че въпреки всичко съм си изпълнил задачата като учител.
Д.Т. каза: Точно така е. Много благодаря за отделеното време! Хубав ден!
Ангел Грънчаров каза: И аз благодаря! Хубав ден и на Вас! Желая Ви успех!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.