Ангел Грънчаров's Blog, page 1691

Часовете в едно училище са толкова уникални, че дори Дядо Добри от село Байлово е попаднал в час в далечна Япония

С любопитство към далечна Япония - ВИДЕО
С любопитство към далечна Япония – разговор с Милена Ангелова от Варна, която наскоро се завърна от Токио. По скайп ще се срещнем и със сина й Антонио, който е студент по педагогика там. Той ще ни разкаже как българинът дядо Добри е попаднал в японски учебник по доброволчество.
"Този предмет се нарича "Теория на доброволческата дейност" и той е свободно избирателен, но аз също бих искал да открия начин да бъда полезен на обществото и го записах миналия семестър. Преподавателят ми се оказа християнин, който се интересува изключително много от световните новини. Тъй като ние нямаме учебници, преподавателят сам решава какви материали да включи в учебния час; в един от часовете с изненада открих сред материалите 3 страници, посветени на Дядо Добри.
Водещата на предаването попита как Дядо Добри е попаднал в японската "учебна програма". Оказа се че то дори нямало учебници. :-) Ето как часовете в едно училище биха били толкова уникални, че дори Дядо Добри от село Байлово да попадне в далечна Япония."
(Публикувано по предложение на Martin Demerdzhiev)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Всеки човек е уникален, но трябва да намери и развие своята уникалност

Една младежка група постигна своя успех благодарение на своето развитие. „Революция Z” ще бъдат подгряващата музикална банда на концерта на „Роксет” на 17 юни в зала „Арена армеец”. По този повод поканих вокалистката на групата Мона Недева, която е в основата на това развитие, да разкаже за читателите на списание Humanus за групата, за успеха и развитието.
Има ли някаква революция, която искате да извършите „Революция Z”?
Не, няма как да променим много драстично нещо, но тъй като много млади хора ни харесват, по-скоро се борим за това да видят една различна част от българската музика и въобще култура. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Моят нов имидж

Без коса...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: По-опасно нещо от гръмването на етническото буре с барут у нас аз не знам, а фитилът му явно вече е запален!

Онова момче (или оня маладец) Бабикян ли се викаше, Хекимян ли се викаше, простете, не помня вече (но добре зная, че има склонности да извършва разни мръсни медийни поръчки!), е поканило не кой да е, а Румен Петков да изкаже безценните си мисли по казуса "Гърмен", което на мен ми говори, че явно руската пета колона е замесена в този конфликт, което пък означава, че работата е много опасна и дебела, дето се казва!
Само това мога за момента да кажа, нищо чудно у нас да се развива руски сценарий за разпалване на етническа война по югославски сценарий, Гоце е на линия и ще играе ролята на наш Милошевич, ако Сидеров му позволи, ако Сидеров не грабне палмата на първенството (и по-големата част от руските пари). Хора, работите са опасни, след Украйна ний ще бъдем поредната жертва на газене от страна на разбеснялата се и подивяла руска имперска мечка! Помнете ми думата!
Дано бъда лош пророк, но работите отиват натам, страшна работа, аз по-опасно нещо от гръмването на етническото буре с барут не знам, а фитилът му явно вече е запален, и то от руското посолство и от неговите верни мекерета!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Нашето бъдеще е в нашите ръце, това нима още не сте го разбрали?!

Скоро не съм писал в дневника си, време е да напиша нещичко. Най-вече ме вълнува тия дни казусът около решението на Окръжния съд, който ме върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив (откъдето бях уволнен по недопустимо грозен начин преди 1 година). Съобразно отговор на моето открито писмо-апел до МОН (виж: Министерският оракул пак проговори най-скъпернически... ) директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова била получила решението на Окръжен съд на 14 май 2015 г., т.е. едномесечният срок за обжалване пред Върховния Касационен съд изтича на 15 юни; от само себе си се разбира, че моят повик и призив (включително и лично до директорката на ПГЕЕ-Пловдив) по хуманитарни причини тя да признае и да изпълни решението на Окръжен съд за възстановяването ми на работа ще си остане глас в пустиня; ясно е, че тя ще обжалва, дето се казва, "до дупка", като това, разбира се, й отрязва възможността да излезе с чест от неприятния казус (щото изпълнението на решението на Окръжен съд като акт на свободна воля и избор е едно, но изпълнение на същото решение "по неволя" след произнасянето на ВКС е нещо съвсем различно). Както и да е, всеки сам за себе си решава - поемайки всички рискове. Значи в тия дни до 14 юни ще се разбере дали работата ще се развие по най-вероятния, неизненадващ сценарий.
За мен беше интересен ето този момент: да създам възможност за човешко, бих казал нравствено развитие на казуса; за мен беше интересно доколко тази нравствена константа на случилото се има значение във възприятието на другата, на ответната страна. На път сме да разберем и да се убедим окончателно в това. Ето това е истински важното за мен. Всичко друго идва впоследствие. Най-важното е все пак да сме човеци. За хора, чиято дейност е възпитанието на младите, това е неподлежащ на обсъждане императив. Нека всеки да си направи подобаващите изводи от тъй интересния казус. Не ме радва това, че моята първоначална позиция и констатация се потвърждава за сетен път. Напротив, натъжава ме. Все съм имал съмнения, че нещата не са чак толкова лоши и непоправимо увредени. Но уви, явно са.
Днес пак ще ида до РШО-Пловдив, пак искам да се срещна с началничката И.Киркова. Няколко въпроса ме вълнуват този път, ето кои:
1.) Интересно ми е нейното възприятие на казуса около моето възстановяване на работа чрез решението на Окръжен съд. Знае се, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив не е окончателната инстанция и тя (по закон и по обичай) много се влияе от отношението, от позицията на висшестоящите органи. И самото МОН, и РИО-Пловдив обаче пасуват по случая, което й развързва ръцете да прави каквото й е именно на сърцето. (Законът и моралът могат да почакат.) За мен това нещо, като мислещ човек, е несъмнен знак, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив не действа по своя воля, а изпълнява височайша политическа поръчка, т.е. моето уволнение, както за сетен път се убеждавам, е разпоредено по партийно-политическа линия (най-вече заради моята позиция като политически блогър-анализатор). За неинформираните искам да съобщя, че аз бях уволнен няколко дни след публикуването на мое политическо послание (под форма на Открито писмо) до Бойко Борисов в оня вече предизборен период (май месец 2014 г.). Аз по друг начин не мога да си обясня тия "толкова случайни съвпадения". И нищо друго не може да обясни твърдостта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която трябваше да си съчини крайно неубедителни, изсмукани от пръстите "мотиви" за уволнението ми; разбира се, тя самата лично имаше голям интерес да си разчисти сметките с мен, щото чрез уволнението ми, подготвяно от нея най-старателно цяла година преди това, тя успя да се отърве от един критик на нейни порочен стил на управление;
2.) Ще помоля г-жа Киркова да ми съдейства за това щото моето "Помагало по вяра", наред с учебните ми помагала по "Етика и право" (едното се нарича "Изкуството да се живее" с подзаглавие "Етика на достойнството", а другото, това по право, носи заглавието "Универсумът на свободата", с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), по философия (носи заглавието "Лаборатория по философия", с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират") да бъдат представени по служебен ред за официално одобрение от МОН. Знаете сега каква е ситуацията с досега действащите казионни учебници и учебни помагала, оказа се, че заради тях (и заради догматичните учебни програми, от които вее на тление) иначе погрешно скроената ни образователна система влезе в състояние не просто на агония, а на явен предсмъртен ступор. Е, докато бюрократичната машина тромаво обсъжда въпроса за "нови учебници", моя милост ще представи това, което е подготвил преди повече от 15 години - и което отговоря на същинските потребности на младите от самостоятелно осмисляне и разбиране на проблемите. Ако самата система изобщо мислеше за коренните интереси на учениците, тя отдавна щеше да е дала път на такива като мен, не, сами виждате, дейци на системата се престараха да правят всичко нужно да ни тероризират, тормозят и репресират, сякаш живеем в 50-те години на на ХХ век! Този позор нека да стои на лицето на агонизиращата система, която докато се сгромоляса ще нанесе още много щети и вреди. Наш дълг обаче е да правим нужното щото поне младите да не пострадат прекалено. Че системата ги ощетява с всеки ден това вече се съзнава от всички. Само бюрократите са спокойни, щото властта им си стои непокътната. Е, такива като мен им разваляме комфорта, което е прекалено и вече не се търпи, нали така, другарко Анастасова?

3.) Ще помоля г-жа Киркова да изиграе ролята си на посредник в умиротворяването на конфликта между моя милост и директорката на ПГЕЕ-Пловдив, зад който, казахме, стоят други мощни сили. Аз, знаете, действам в тази ситуация като изследовател на нравите и на психичните устои на замесените длъжностни лица и личности. За мен това е прелюбопитна тема и проблем. Много са показателни техните особено инстинктивни реакции. Те показват всичко, без никакви мазила, гримове и помади. Както са потръгнали нещата, нищо чудно до към октомври-ноември месец аз да се върна в ПГЕЕ-Пловдив. Директорката Анастасова (тя демонстрира това чрез казуса "Калин Христов") няма да ме търпи и ден и тя замисля, убеден съм в това, как, по какъв начин да ме уволни пак. Какво ще измисли е отделна голяма тема, но въображението й в тази посока, както се убедихме, е безпределно. Тя успя да се развихри в тази посока и да се разправя с неудобните личности без капка жалост. Само онова, което е способно да се самоунижава всеки ден, от нея може да бъде търпяно. Който прояви известна независимост и усет за достойнство мигом става неудобен и нежелан. Така, разбира се, не може да се ръководи едно образователно-възпитателно учреждение. Интересно е, че на висшестоящите инстанции явно не им пука от това какво се прави в ПГЕЕ-Пловдив. Е, на мен ми пука - това е моето училище. Не е нейно, а колкото е нейно, толкова е и мое. Това, че тя си го мисли за свое, сякаш е нейна бащиния, е една сладка илюзия, нищо повече от това. Крайно време е здравият разум да вземе превес. Разбира се, за това състояние на нещата са изцяло виновни висшестоящите инстанции, като се почне от министъра, да се стигне до редовата инспекторка по философия. Административната система е йерархична и директорите на училища (най-ниското звено) си позволяват да правят само това, което може да бъде толерирано и търпяно от върховете. Тук работата става, дето се казва, "дебела", щото аз вече излизам в ролята си на ангажиран и свободен гражданин, който милее за българското образование - и няма да позволи в тази сфера безобразията да продължават. Нещата съвсем не стоят както си ги представя бедната представа на този или онзи самозабравил се администратор. Ще покажа, че един неотстъпчив гражданин като мен може да постигне много. Тъй че ето, днес ще помоля един-двама уважаеми граждани да дойдат с мен и в качеството си на мои свидетели да участват в дискусията. В 14.00 часа в РИО-Пловдив ще се отпочне тази дискусия. Аз лично ще поканя и г-жа Киркова, и някои инспектори, и самата г-жа Анастасова. Ако някой гражданин желае да дойде да участва като мой свидетел, да заповяда. Аз имам предвид да поканя този-онзи. Все някой ще се съгласи. Ще информирам обществеността за случилото се днес в РИО-Пловдив. Предстоят интересни събития.
4.) Понеже моя милост в качеството си на свободен и ангажиран най-вече с проблемите на образованието (и духовния живот в страната) гражданин останах в един момент неподкрепен от никой, аз обявявам днес, че ще потърся политическа подкрепа от партията, на която винаги съм симпатизирал, не е тайна, че това е партия Демократи за силна България, явяваща се част от Реформаторския блок, който пък, знайно е, е част от управляващото правителствено мнозинство. Няма да скрия, че аз написах наскоро писмо до лидера на ДСБ Радан Кънев, тия дни ще дам публичност и на това мое писмо до него. Но тия дни ще подам документи за влизане директно в ДСБ. Защо търся политическа и партийна подкрепа ли? Ами ясно защо: защото един гражданин сам не може кой знае какво да постигне, затова именно съществуват партиите - за да могат гражданите като мен да си обединяват силите. И с обединените си сили да постигат много повече - отколкото ако действат "самосиндикално". Затова аз отново ще влизам в партия и ще се захвана още по-активно с политика. (Бил съм години наред член на СДС и по-рано пък на ДП, на Демократическата партия - когато СДС беше коалиция от партии, а при основаването на СДС бях член-учредител на пловдивския "Клуб за демокрация"). Подготвих си документите за влизане в ДСБ и днес-утре ще ги внеса. Това е новина, ето, споделям честно и открито какво възнамерявам да направя. Бил съм политик, отново ще ставам политик, живот и здраве да е само! Защо го правя е интересна тема. Тия дни ще пиша повече по нея.
Ами това е за днес. Стига толкова, има още много неща за писане, но спирам дотук, понеже бързам за една важна среща, насрочена за 9.30 часа. Ще се срещна с една много важна и обществено известна фигура, имам това обещание, срещата вече е насрочена. С кой съм се срещнал ще обявя отделно. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете действащи, активни граждани, не бъдете само презрени мърморковци, който от всичко се оплакват. Нашето бъдеще е в нашите ръце, това нима още не сте го разбрали?! Бъдете творци на своето собствено и достойно за вашата личност бъдеще! Чао и до нови срещи!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Пътят е страшен, но славен... умря сиромах за правда, за правда и за свобода...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Идиоти недни!

Какво по-точно празнувате на 2-ри юни? Защо нищо не направихте когато Ботев беше още жив, а сега се напъвате да изкупвате вината си?! "Честит празник и на теб, Мери?" Ало, куха лейке, какъв празник ма? Ти знаеш ли изобщо какво е станало на 2-ри юни? Един от най-скръбните български дни е 2-ри юни, а те се поздравяват с "празника"?! Идиоти недни!
Можете ли да си представите с какво чувство си е отишъл Ботев, преминавайки покрай тихите негостоприемни села, пълни със страхливци, и особено пък разбирайки в последния си момент, че куршум, пуснат от свой, го прострелва в челото?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В трудните времена "кръвожадните американци" винаги са хранили руснаците, а щом те възстановят своя калориен запас, веднага започват да се ежат и да злобеят

Иван Айвазовский: Раздача продовольствия
США вечно кормили голодную Россию - ФОТО
Историческая неблагодарность России не знает границ. Все прекрасно помнят мудрейшую фразу: «У народа, который не знает своего прошлого, не может быть будущего» - так вот, это про современную Россию

Ведь глядя на то с каким остервенением российские ура-патриоты сейчас поливают грязью Европу и США, я поражаюсь тому, насколько же они глупы, ведь многие из них, имеют возможность извергать тонны желчи именно благодаря этим странам!

Знают патриотически настроенные россияне или и нет, а США неоднократно спасали их предков от голодной смерти, в то время как собственное правительство, будь-то царь или добрый дедушка Ленин, плевать хотели на население. Помнят ли адепты Путина и ненавистники Обамы, что в 1891-1892 в Российской империи бушевал в Черноземье и Среднем Поволжье голод и эпидемия? Вряд ли они знают, что тогда США организовали гуманитарную помощь России в рамках проекта “Famine Fleet” (“флот голода”). Тем более, вряд ли кто-то из них видел картины Ивана Айвазовского, посвященные именно этой гуманитарной компании, на которых изображена доставка грузов с продовольствием в голодающие деревни и города... Разумеется не видели, ведь стыдно было признать, что великая Россия не могла прокормить своих же рабов и весь цикл картин был продан с молотка!

...
Таким образом, не смотря на постоянную политическую конфронтацию, в трудные времена американцы, грубо говоря, всегда кормили россиян, а как только те восстанавливают свой калорийный запас, то начинают хорохорится и звереть. Равно как и сейчас, Россия верными шагами движется к очередному экономическому краху и скоро вернется эпоха пустых полок, очередей и драк за последнюю бутылку водки. Не удивлюсь, что через какое-то время первый же кто откликнуться помочь голодающему народу будут именно США. Но вот беда, неблагодарные поколения не узнают того, как их дедов вновь спасали кровожадные янки от голодной смерти.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Но кой ще назове честта и кой - позора?

Бал за гъвкави , от Райко БАЙЧЕВ
Иронизираме кича, а нямаме очи за капана, който ги чака
Да негодуваш срещу абитуриентските балове заизглежда като градска норма. Рокли, клаксони и броене с викове до дванайсет предизвикват остро соматично раздразнение у граждани, склонни да прекарат живота си в пасивност към големи политически неправди, но пък с изострена битова чувствителност. Общото настроение е: не стават тия момчета и момичета, за нищо не стават. През това време ефектни сайтчета предлагат компилации на най-зле облечените абитуриентки, за да затвърдят радостта на предишното поколение, че се е развило по-добре от настоящето. Е, добре - вие правилно отсъдихте, че лошият вкус, кичът и общото понятие чалга са налазили най-младите. Ясна преценка, в рамките на очевидното. А почти очевидно е и друго, което е все пак спестявано: че абитуриентите - от безвкусно облечено кофти момиче, до момче, което с алкохол в стомаха разбива колата си и отнема няколко животи - са последните, които носят вина. Какво иначе - някак внезапно се е появило остро изтръпване в мозъците на новите 18-годишни нямащо общо с връчения им развален свят?

Изглежда уместно, вместо площадно раздразнение (то щото е много хубаво по улиците на София, та ти объркват целия пейзаж с крясъци и ти развалят задръстването с клаксони), някой поне малко да ги подготви за наследената реалност. И за кризите, които предстои да се стоварят - видими дори в най-малки детайли, илюстриращи света наоколо.Ето един - коя е най-често употребяваната дума в интервютата за работа? Тази, която най-често ще им натякват? "ГЪВКАВ". Търсим гъвкави кадри. Основно изискване към всеки млад човек. Да бъде гъвкав. ГЪВКАВ е особена дума. Обикновено се употребява с ведра усмивка в приповдигнато пазарно настроение. Ползват я университетите в рекламните си брошури: "Подготвяме гъвкави кадри". Ползват я мениджъри с маркетингови честоти в интонацията и мечти за Сен Тропе. Гъвкав - колко безобидно звучи в сравнение с това, което е. Понеже вместо ирония към кича на баловете е добре някой да предупреди младите, че очакването да бъдат гъвкави е простичък евфемизъм за един упорит процес по огъване, в който механизмите за поощрение ще съвпадат със заложбите им за конформизъм. Ще щракват заедно в перфектен капан. "Да бъдеш гъвкав" е началото и краят в шифъра на тъпата машина, наречена "Човешки ресурси", която свежда всеки млад човек до неговата пазарна приложност. Кой ще подготви учениците за това? Часовете по биология или часовете по химия? Часовете по информатика или часовете по физика? Безкрайно фрагментираното образование не ти дава шанс изобщо да осмислиш кой си.

Да бъдеш или да имаш, е въпрос, чиято тежест никога не е била по-потискаща, отколкото предстои да бъде пред тези абитуриенти. Вместо истински съвет обаче могат да получат лабилните напътствия на пълни с предразсъдъци родители. Погледнете стълпотворението от юристи - по 2000 на година. Това число е хем истинско, хем и колективна халюцинация на изстрадали родителски въображения, които знаят, че "като станеш адвокат, ще имаш много пари", понеже тъй било през 90-те може би. Ако баловете приличат на някакво страшно недоразумение и глупост, на еуфория с лош вкус, то те са само външна мимика на хаоса от препоръки и подражания, който е добре внедрен в гимназистите и не по тяхна вина. Отстоявай себе си, но бъди гъвкав. Обичай родината си, но емигрирай. Емигрирай, но се върни бе, келеш. Завърши маркетинг, пък после, ако искаш, рисувай. Ожени се и прави кариера в паузите между скандалите с жена си.

А на фона на общия провал между държава, родители и гимназия комичен връх взема дискусията около Яворов. Възрастното поколение със странно самочувствие натяква, че зрелостниците не разбирали от Яворов. Щото възрастното поколение разбира... В преобладаващата си част интересът на възрастното поколение към литературата гравитира от полата на Елиф Шафак до пеньоара на Е. Л. Джеймс, където е еднакво спарено по различен начин. Ако разбирахте нещо от Яворов, поне можеше да ви научи на сърце. В последното си стихотворение съзерцава през прозореца деца, които играят навън. "Сега е утрината тяхна и пролет грее на безгрижните лица", пише и продължава с:

"Но кой ще назове честта и кой позора?Деца, боя се зарад вас."
Струва ми се, да се "боиш зарад вас" е единственият справедлив начин, по който може да се съзерцава някой - дете или абитуриент, на който всичко му предстои. Особено в ситуация, в която чест и позор са не само неназовани, но радикално разместени, сякаш от изкусен картоиграч, или пък, ако не обичате метафорите, от изрядно корумпиран и приемствен с десетилетия в моралната си недъгавост политически елит.

А стихотворението е, разбира се, "В часа на синята мъгла". Яворов го пише преди да се самоубие. Не е бил гъвкав.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Защо предадохте и убихте Ботев? Какво празнувате на 2-ри юни? Собственото си малодушие ли? Позорът си ли празнувате?

[image error]

А??????????????

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.