Нашето бъдеще е в нашите ръце, това нима още не сте го разбрали?!

Скоро не съм писал в дневника си, време е да напиша нещичко. Най-вече ме вълнува тия дни казусът около решението на Окръжния съд, който ме върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив (откъдето бях уволнен по недопустимо грозен начин преди 1 година). Съобразно отговор на моето открито писмо-апел до МОН (виж: Министерският оракул пак проговори най-скъпернически... ) директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова била получила решението на Окръжен съд на 14 май 2015 г., т.е. едномесечният срок за обжалване пред Върховния Касационен съд изтича на 15 юни; от само себе си се разбира, че моят повик и призив (включително и лично до директорката на ПГЕЕ-Пловдив) по хуманитарни причини тя да признае и да изпълни решението на Окръжен съд за възстановяването ми на работа ще си остане глас в пустиня; ясно е, че тя ще обжалва, дето се казва, "до дупка", като това, разбира се, й отрязва възможността да излезе с чест от неприятния казус (щото изпълнението на решението на Окръжен съд като акт на свободна воля и избор е едно, но изпълнение на същото решение "по неволя" след произнасянето на ВКС е нещо съвсем различно). Както и да е, всеки сам за себе си решава - поемайки всички рискове. Значи в тия дни до 14 юни ще се разбере дали работата ще се развие по най-вероятния, неизненадващ сценарий.
За мен беше интересен ето този момент: да създам възможност за човешко, бих казал нравствено развитие на казуса; за мен беше интересно доколко тази нравствена константа на случилото се има значение във възприятието на другата, на ответната страна. На път сме да разберем и да се убедим окончателно в това. Ето това е истински важното за мен. Всичко друго идва впоследствие. Най-важното е все пак да сме човеци. За хора, чиято дейност е възпитанието на младите, това е неподлежащ на обсъждане императив. Нека всеки да си направи подобаващите изводи от тъй интересния казус. Не ме радва това, че моята първоначална позиция и констатация се потвърждава за сетен път. Напротив, натъжава ме. Все съм имал съмнения, че нещата не са чак толкова лоши и непоправимо увредени. Но уви, явно са.
Днес пак ще ида до РШО-Пловдив, пак искам да се срещна с началничката И.Киркова. Няколко въпроса ме вълнуват този път, ето кои:
1.) Интересно ми е нейното възприятие на казуса около моето възстановяване на работа чрез решението на Окръжен съд. Знае се, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив не е окончателната инстанция и тя (по закон и по обичай) много се влияе от отношението, от позицията на висшестоящите органи. И самото МОН, и РИО-Пловдив обаче пасуват по случая, което й развързва ръцете да прави каквото й е именно на сърцето. (Законът и моралът могат да почакат.) За мен това нещо, като мислещ човек, е несъмнен знак, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив не действа по своя воля, а изпълнява височайша политическа поръчка, т.е. моето уволнение, както за сетен път се убеждавам, е разпоредено по партийно-политическа линия (най-вече заради моята позиция като политически блогър-анализатор). За неинформираните искам да съобщя, че аз бях уволнен няколко дни след публикуването на мое политическо послание (под форма на Открито писмо) до Бойко Борисов в оня вече предизборен период (май месец 2014 г.). Аз по друг начин не мога да си обясня тия "толкова случайни съвпадения". И нищо друго не може да обясни твърдостта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която трябваше да си съчини крайно неубедителни, изсмукани от пръстите "мотиви" за уволнението ми; разбира се, тя самата лично имаше голям интерес да си разчисти сметките с мен, щото чрез уволнението ми, подготвяно от нея най-старателно цяла година преди това, тя успя да се отърве от един критик на нейни порочен стил на управление;
2.) Ще помоля г-жа Киркова да ми съдейства за това щото моето "Помагало по вяра", наред с учебните ми помагала по "Етика и право" (едното се нарича "Изкуството да се живее" с подзаглавие "Етика на достойнството", а другото, това по право, носи заглавието "Универсумът на свободата", с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), по философия (носи заглавието "Лаборатория по философия", с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират") да бъдат представени по служебен ред за официално одобрение от МОН. Знаете сега каква е ситуацията с досега действащите казионни учебници и учебни помагала, оказа се, че заради тях (и заради догматичните учебни програми, от които вее на тление) иначе погрешно скроената ни образователна система влезе в състояние не просто на агония, а на явен предсмъртен ступор. Е, докато бюрократичната машина тромаво обсъжда въпроса за "нови учебници", моя милост ще представи това, което е подготвил преди повече от 15 години - и което отговоря на същинските потребности на младите от самостоятелно осмисляне и разбиране на проблемите. Ако самата система изобщо мислеше за коренните интереси на учениците, тя отдавна щеше да е дала път на такива като мен, не, сами виждате, дейци на системата се престараха да правят всичко нужно да ни тероризират, тормозят и репресират, сякаш живеем в 50-те години на на ХХ век! Този позор нека да стои на лицето на агонизиращата система, която докато се сгромоляса ще нанесе още много щети и вреди. Наш дълг обаче е да правим нужното щото поне младите да не пострадат прекалено. Че системата ги ощетява с всеки ден това вече се съзнава от всички. Само бюрократите са спокойни, щото властта им си стои непокътната. Е, такива като мен им разваляме комфорта, което е прекалено и вече не се търпи, нали така, другарко Анастасова?

3.) Ще помоля г-жа Киркова да изиграе ролята си на посредник в умиротворяването на конфликта между моя милост и директорката на ПГЕЕ-Пловдив, зад който, казахме, стоят други мощни сили. Аз, знаете, действам в тази ситуация като изследовател на нравите и на психичните устои на замесените длъжностни лица и личности. За мен това е прелюбопитна тема и проблем. Много са показателни техните особено инстинктивни реакции. Те показват всичко, без никакви мазила, гримове и помади. Както са потръгнали нещата, нищо чудно до към октомври-ноември месец аз да се върна в ПГЕЕ-Пловдив. Директорката Анастасова (тя демонстрира това чрез казуса "Калин Христов") няма да ме търпи и ден и тя замисля, убеден съм в това, как, по какъв начин да ме уволни пак. Какво ще измисли е отделна голяма тема, но въображението й в тази посока, както се убедихме, е безпределно. Тя успя да се развихри в тази посока и да се разправя с неудобните личности без капка жалост. Само онова, което е способно да се самоунижава всеки ден, от нея може да бъде търпяно. Който прояви известна независимост и усет за достойнство мигом става неудобен и нежелан. Така, разбира се, не може да се ръководи едно образователно-възпитателно учреждение. Интересно е, че на висшестоящите инстанции явно не им пука от това какво се прави в ПГЕЕ-Пловдив. Е, на мен ми пука - това е моето училище. Не е нейно, а колкото е нейно, толкова е и мое. Това, че тя си го мисли за свое, сякаш е нейна бащиния, е една сладка илюзия, нищо повече от това. Крайно време е здравият разум да вземе превес. Разбира се, за това състояние на нещата са изцяло виновни висшестоящите инстанции, като се почне от министъра, да се стигне до редовата инспекторка по философия. Административната система е йерархична и директорите на училища (най-ниското звено) си позволяват да правят само това, което може да бъде толерирано и търпяно от върховете. Тук работата става, дето се казва, "дебела", щото аз вече излизам в ролята си на ангажиран и свободен гражданин, който милее за българското образование - и няма да позволи в тази сфера безобразията да продължават. Нещата съвсем не стоят както си ги представя бедната представа на този или онзи самозабравил се администратор. Ще покажа, че един неотстъпчив гражданин като мен може да постигне много. Тъй че ето, днес ще помоля един-двама уважаеми граждани да дойдат с мен и в качеството си на мои свидетели да участват в дискусията. В 14.00 часа в РИО-Пловдив ще се отпочне тази дискусия. Аз лично ще поканя и г-жа Киркова, и някои инспектори, и самата г-жа Анастасова. Ако някой гражданин желае да дойде да участва като мой свидетел, да заповяда. Аз имам предвид да поканя този-онзи. Все някой ще се съгласи. Ще информирам обществеността за случилото се днес в РИО-Пловдив. Предстоят интересни събития.
4.) Понеже моя милост в качеството си на свободен и ангажиран най-вече с проблемите на образованието (и духовния живот в страната) гражданин останах в един момент неподкрепен от никой, аз обявявам днес, че ще потърся политическа подкрепа от партията, на която винаги съм симпатизирал, не е тайна, че това е партия Демократи за силна България, явяваща се част от Реформаторския блок, който пък, знайно е, е част от управляващото правителствено мнозинство. Няма да скрия, че аз написах наскоро писмо до лидера на ДСБ Радан Кънев, тия дни ще дам публичност и на това мое писмо до него. Но тия дни ще подам документи за влизане директно в ДСБ. Защо търся политическа и партийна подкрепа ли? Ами ясно защо: защото един гражданин сам не може кой знае какво да постигне, затова именно съществуват партиите - за да могат гражданите като мен да си обединяват силите. И с обединените си сили да постигат много повече - отколкото ако действат "самосиндикално". Затова аз отново ще влизам в партия и ще се захвана още по-активно с политика. (Бил съм години наред член на СДС и по-рано пък на ДП, на Демократическата партия - когато СДС беше коалиция от партии, а при основаването на СДС бях член-учредител на пловдивския "Клуб за демокрация"). Подготвих си документите за влизане в ДСБ и днес-утре ще ги внеса. Това е новина, ето, споделям честно и открито какво възнамерявам да направя. Бил съм политик, отново ще ставам политик, живот и здраве да е само! Защо го правя е интересна тема. Тия дни ще пиша повече по нея.
Ами това е за днес. Стига толкова, има още много неща за писане, но спирам дотук, понеже бързам за една важна среща, насрочена за 9.30 часа. Ще се срещна с една много важна и обществено известна фигура, имам това обещание, срещата вече е насрочена. С кой съм се срещнал ще обявя отделно. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете действащи, активни граждани, не бъдете само презрени мърморковци, който от всичко се оплакват. Нашето бъдеще е в нашите ръце, това нима още не сте го разбрали?! Бъдете творци на своето собствено и достойно за вашата личност бъдеще! Чао и до нови срещи!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.