Ангел Грънчаров's Blog, page 1694

Изпратих въпросното писмо до г-жа Киркова, Началник на РИО-Пловдив, с което си искам заслужената и изстрадана награда

[image error]

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Символът на националния позор на България - паметникът на окупационната съветска армия - ще бъде премахнат!

Бялото знаме пред символиката на Червената армия , от ИВО ИНДЖЕВ
Хубаво е, че София се озеленява, но бялото знаме пред символиката на Червената армия, доминираща окупационно над столицата, напомня, че е време бялото, зеленото и червеното да надделее.
ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВАЧРЕЗ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Г-Н ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ
Уважаема г-жо Кмет,
На основание на чл.129, ал. 1 и ал.2 от Правилника за приложението и дейността на Столичния общински съвет, моля да ни отговорите устно и писмено на първата следваща сесия на Столичния общински съвет на следното питане, което да бъде включено в дневния ред на СОС: ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Мили родни картинки, ведно с открито протестно писмо до шефката на РИО-Пловдив, с което искам признание на заслуги

Мина и замина безследно празника на буквите, просветата, културата и духовността 24 май. Мина - и всички мигновено забравиха за това, че има на този свят неща като просвета, духовност, култура и пр. Всяко чудо у нас е само за ден-два, най-много три. Пък и да си признаем де: ний по задължение се умиляваме, демонстрираме умиление към училището, учителите и пр. на 24 май, а иначе дълбоко в сърцата ни тия неща се свързват с колосални количества неотреагирана досада и дори омраза; нека да бъдем честни, ний мразим училището и учителите - или ако не ги мразим то поне ги презираме, нали така? Е, едва ли някой ще го признае, но аз да го напиша за всеки случай, та да се знае, че и такава евентуалност е възможна.
Вчера написах два текста от поредицата си за тия така досадни и неприятни на народната ни природопопулация неща каквито са духовните: Докато не проведем решителна революционна промяна в образованието, докато тази сфера не даде мощен тласък върху икономиката, от бедността и от униженията си няма да се отървем! и, на второ място ето този малък текст: Мое писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова, което й изпратих току-що . Мисля че не е нужно специално да отбелязвам, че до този момент нямам никаква реакция или отклик от страна на въпросната административна персона. Но ето в тази връзка няколко отклика на читатели в блога, които добре очертават сложилата се ситуация:
Анонимен каза: Прав си Ангеле, просто директорката ти трябва да осъзнае каква грешка е направила като те е уволнила. Интересно е че или още не може да осъзнае, или пък се инати да признае грешката си, което е белег за неинтелигентност.
Анонимен каза: Не мисля, че г-жа Анастасова ще приеме такъв подход - среща, разговор, намиране на разумен компромис. Всичко до сега говори само за едно "Да водим войни със всички средства!". Случаят "Калин Христов" го доказа - Съдът (на ТРИ инстанции!) го връща на работа, но се харчат пари за обжалване на решения! При Вас има две противоположни решения. Вярно е, че второто от тях (което е във Ваша полза) е от по-високо ниво и от тричленен състав. Едва ли ще бъде отменено при обжалване от ВКС, но това може да се разбере само от един разумен човек. Вие на какво се надявате?
Ангел Грънчаров каза: На пробуждане на разума и на съвестта се надявам. :-) Стават и такива чудеса, да се надяваме...
Толкова по тази тема. Тази сутрин доста се замислих дали има смисъл да продължа поредицата си за образованието, училището и за духовните неща. Започнах я в дните преди празника, тогава, да допуснем, е имало някакъв интерес към тия проблеми предвид наближаването на празника. Но сега, след като мина вече този така досаден (за мнозина) празник - досаден още повече щото, както отбелязахме, на него сме длъжни да демонстрираме, че не ни е досаден, въпреки че от всички се знае колко много той ни е досаден! - вече интересът към такива теми е порядъчно угаснал, та затова дали да не взема и аз да прекратя ежедневното си писане по тия теми? Разбира се, ще го прекратя, но преди това трябва да си завърша анализа или разсъжденията по подетите теми и проблеми. Щото, както се знае, ще се постарая всичко това да го подредя в една книжка. А книжката трябва да бъде завършена. Макар че може да остане и незавършена, и то съвсем. Ей-така, да остане съвсем незавършена дали пък не е по-добре? Един вид - продължи сам по-нататък книгата като самостоятелно започнеш да доосмисляш подетите теми и проблеми! Това, между другото, ми се вижда добра идея. Ще видя как ще се получи. Но днес искам нещичко все пак да напиша от поредицата. Пък утре вече ще го мисля дали да не спра с писането. Щото току-виж, някой вземе умре от досада в блога ми, тогава какво ще правя? Дали няма да ме съдят за това, че съм уморил от досада някакъв свой читател? Той пък защо е идвал да чете щом всичко му е било толкова досадно? Що не е ходил да чете в други, по-весели и не така досадни сайтове? Знаем, че там, където не се мисли, е весело и забавно, но скучно става мигновено когато някой почне да мисли, нали така? Карай, аз постоянно мисля, затуй съм на път да стана най-досадния и най-неатрактивния пишещ в българския, пък и дори не само в българския интернет. Както и да е, и това е нещо, нали така? Важно е човек да е "най-", пък на какво е "най-", това вече няма голямо значение.
Ето, примерно, аз вече съвсем официално, в писмени доклади на най-отговорни другари на ръководни длъжности в системата на родното образование съм обявен и провъзгласен за... "най-некадърния учител" по философия в цяла Пловдивска област. Заяви го това нещо пред съда (в качеството й на свидетел) инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова. Тя, прочее, отрича че била заявила такова нещо, друго била заявила, ала аз съм го бил разбрал така. Тя фактически заяви нещо още по-убийствено: че аз в часовете си съм "учителствал" така, че тя даже не била... съзирала учител, понимаете за что идет реч тука? Уж съм учител, ала не съм учител, в това, което правя, уважаемата дама от инспектората не била виждала нищо учителско в моето поведение, един вид, излиза, аз съм толкова "лош учител", че просто не съм вече и учител, няма ме, учителското в мен липсвало! Дали е толкова лошо туй нещо или е добро, е въпрос на гледна точка, нали така? Но тя нещо такова каза. Както каза и също, че била ходила в много училища в Пловдивската философска губерния и никъде не била срещнала по-лош учител от мен, което иде да ми покаже, че аз именно съм най-лошият, сиреч, съм удостоен с таз титла. Да си най-лошият философски учител е голяма чест за мен, щото, виждате, има сакралната думичка "най-". Само една буквичка липсва и от това пусто копняно "най-" става "найс", нали се сещате що значи пък "найс"? Загряхте ли бе, български реотани, ето, подсещам ви: "Nice, a? (Найс, а?", сетихте ли се? Откривам, че има даже специална Facebook-група, дето се зове така. Е, аз отивам директно в нея, щото съм найс в... лошото преподаване на философия. Между другото да се преподава "най-лошо" в сравнение с утвърдения у нас "бляскав" начин на образцово административно и типове преподаване що ли значи, а? Помислете сами. Както и да е, да спра с тази тема, че наистина станах хептен досаден. То бива-бива да се пише по тоз проблем, ама чак толкова изглежда е голямо оливане. Спирам. Ставам сериозен вече.
Тая сутрин, ставайки, попаднах пък на ето каква прелестна информация: РИО Пловдив връчи своите традиционни годишни награди . Признавам си, отидох да проверя кои са наградените, щото тайно се надявах, че ако има награда за "най-лош учител", то тая награда заслужено се пада на моя милост, нали така. Нали знаете, че в Америка освен "Оскари" (за най-добрите) дават и наградата "Златна малинка", чини ми се се казва, която е именно за най-лошите. Той и да си лош не е лесно, а представяте ли си какво означава човек да стане най-лош в нашето тъй бляскаво образование и училище, давате ли си сметка колко кански усилия се искат човек да грабне титлата "най-лош учител на Пловдивската философска губерния". А тази титла, знайно е, си е моя. За жалост, не намерих името си сред наградените. По тази причина ми се налага да реагирам някак. Ето, пращам свое протестно писмо до РИО-Пловдив. Да, хрумва ми тази логична идея, що пък да не се възползвам от прекрасния повод? Ще се възползвам, разбира се, длъжен съм да се възползвам. Ето, мигновено почвам да пиша кратко писъмце, нещо кат телеграма, и то протестна телеграма или есемес до г-жа Киркова, шеф на РИО-Пловдив, която именно е била домакиня на туй мило тържество, на което аз, разбира се, не само че не съм бил поканен, но и липсва името ми сред наградените, което вече е страхотна несправедливост. Ето какво успях да съчиня:

До г-жа Иванка Киркова,Началник на РИО-Пловдив
ОТКРИТО ПРОТЕСТНО ПИСМО
от Ангел Ив. Грънчаров, безработен философ от гр. Пловдив с отнети преподавателски права
Уважаема г-жо Началник,
Съвсем случайно попаднах на публикация със заглавие РИО Пловдив връчи своите традиционни годишни награди . Прочетох за милото тържество, на което на най-добрите сте връчили заслужените награди, браво на наште първенци! Но за голяма моя изненада не открих да има награда и за най-лошите, щото, уверявам ви, от опит зная, че за да бъде провъзгласен някой най-официално за най-лош учител се искат доста усилия, премеждия, преживелици и пр., които заслужават да бъдат възнаградени поне с една грамота, колко му е да направите една такава грамота?! Нека да почетем и най-лошите, щото и тяхната не е лесна. Смятам, че на най-лошите също се полага поне по една грамота. (Както в Америка връчват не само "Оскари", но и "Златни малинки", където награждават именно най-лошите, най-калпавите, най-некадърните и пр.) Поставям този въпрос в принципен план, но и защото лично съм много ощетен и не ми е признато моето постижение, а именно, че моя милост е "най-лошия учител по философия в Пловдивска философска губерния", знаете, аз бях провъзгласен за такъв най-официално от Вашата служителка инспекторката по философия г-жа А.Кръстанова.
Нещо повече, тя обяви на публично място, че в моите часове "липсвал учител", аз като съм учителствал (доколкото мога де, щото човек се напъва, напъва, ама като нема талантец какво може да покаже?), тя, видите ли, не била забелязвала учител в класната стая, което поставя логичния въпрос - а що съм аз в такъв случай като не съм учител?! Второ, директорката на ПГЕЕ-Пловдив пък официално провъзгласи, че моя милост бил "абсолютен некадърник", "не става за учител поради пълна липса на качества да бъде такъв", "напълно негоден за системата" и пр., тия неща и още по-цветисти фигурират в най-официални документи, под които има печат, на който пише "Министерство на образованието и науката", сиреч, аз съм в законното си право да претендирам за една малка награда (може и само грамота, да не си помислите, че искам и паричен еквивалент някакъв!), съгласете се, че не е справедливо, след като съм се отличил така, пък макар и в негативна светлина, постижението ми все пак трябва да бъде признато.
Е, аз понеже съм лош и некадърен и какъв ли не, то ето, поставям въпроса, дето се казва, "ребром" и настоявам да ми дадете заслужената награда! Да, искам си наградата, на която да пише поне ето това "най-лош учител в Пловдивска област, толкова лош, че вече изобщо не може да се смята за никакъв учител, а е най-вероятно некакъв орунгел или поне пълен урод!". Моля Ви, уважаема госпожо Началник, да разпоредите да ми се напише такава грамота и да ми бъде все пак връчена, може и да няма специално тържество, ей-така, на по-скромно тържество съм доволен, може и никакво тържество да няма, но наградата си искам и няма да отстъпя докато не я получа.
Вярвам, че ще вникнете и ще оцените дълбоките сърдечни мотиви, които ме подтикнаха да Ви напиша това протестно писмо, вярвам ще си дадете сметка, че аз просто, в светлината на случилото се, просто не можех да се сдържа и да не го напиша. И тъй, очаквам да ми съобщите кога ще ми бъде връчена толкова изстраданата и заслужена моя награда!
С уважение: А. Грънчаров
26 май 2015 г., Пловдив
Написах това писмо току-що и - няма майтап - ще го пратя веднага щом си завърша тазсутрешния текст. Що пък да не го пратя, нека да се знае позицията ми. Искам си заслужената и изстрадана награда. Аз защо толкова съм я страдал таз награда, за да ми се подиграят и като не ми признаят постижението ли? Тая няма да я допусна, аз държа в нашата държавица да има ред и дисциплина. И всекиму да се отдава длъжното. Както са учили бащите на нашата нация. Всекиму неговото мисля е девиз на Стефча Стамболова. Както и да е, спирам по таз тима. Но има още нещичко, което требе да отбележа непременно.
Прочетох списъка на наградените, не познавам повечето, нека да са им халал наградите, сигур и те порядъчно са ги изстрадали. То всичко на тоз свят, знаете, си има цена, нали така? Аз си платих своята цена и затуй си искам наградата. Но сред имената срещнах и две познати имена. Ето първото:
В категорията "за цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на образователните институции на област Пловдив" наградата бе присъдена на Соли Христов - директор на СОУ "Паисий Хилендарски" Пловдив. Наградата бе връчена лично от Иванка Киркова, началник РИО - Пловдив.
Тоя Соли Христов го знам отдавна. Ще пиша малко за него по-долу, аз за него вече съм писал, но още малко ще понапиша. А ето и другият ми познайник, за който също ще напиша нещичко, да се знае от историята:
Награда за специални заслуги в преподавателската дейност и постигнати международни успехи бе присъдена на учителя в гимназиален етап Янко Радев - ст. учител по ФВС в ПГЕЕ Пловдив. Наградата си той получи от Любен Жилков, старши експерт по ФВС.
Та значи зная непосредствено и Янко Радев, и Сали Христов. Ето обещаните две-три думи за всеки, с което и ще завърша туй прочувствено есе.
Соли Христов е директорствал цял живот, от млада възраст, та досега. Той е роден явно да бъде все директор. Аз го знам от байтодорово време, все директор си беше, а преди това, както се полага, е бил и партиен секретар. На БКП, естествено, тогава друга партия немаше. Съдбата ме запозна мен с него през далечната 1987-88 година некъде требе да е било. Аз тогава изнасях лекции по линия на дружеството за научни знания и пропаганда "Г.Кирков", по-старите знаят. И тогава бях поканен по таз линия да изнеса лекция в училище "П.Хилендарски". Аз бях тогава асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски", та по тази причина ми се е отпечатало името на училището, в което другарят Соли Христов в онуй време се е подвизавал най-вероятно кат партиен секретар. А може и профсъюзен секретар да е бил. Директор тогава (за малко) не е бил. Но скоро ще стане и като такъв ще преживее всички бури на демокрацията. Той оцеля и все на върха, явно е много прогресивен човек. Ний с него не можем да се мерим. Щом и издържал всички бури на демокрацията, явно е голем талант. И разбиранията му за образование, предполагам, са най-авангардни, с извинение. Титан е той, нема какво да говорим повече. Аз с него съм разговарял, имал съм честта да разговарям в ония страшни години, когато СДС и някакви брадати демократи бяха така уплашили другарите, че водих 4-часова дискусия с другаря Соли Христов по една тема, тъй че го познавам и отвътре, тъй да се рече. Спирам дотук. Халал да му е наградата, нему требе и орден "Стара планина" да дадат - да ме прощава ако вече са му дали, а пък аз не зная това.
[image error]
За Янко Радев от ПГЕЕ-Пловдив ще бъда съвсем лаконичен. Той е некогашна футболна звезда (аз от футбол никога не съм се интересувал и затова не знам точно какво звезда е бил), също е бил директор на не знам си какво, а сега е даскал в училището, от което мен ме уволниха. Негов подпис стои на моята заповед за уволнение. Подписа се като свидетел. Този човек се обезсмърти в моето съзнание с такова величаво подлизурстване спрямо директорката на ПГЕЕ-Пловдив Анастасова, че когато започнаха моите епични и епохални съдебни дела с нея, той, милият, всеки път идваше да свидетелства срещу мен, ала понеже тайфата от натискащи се да бъдат свидетели беше голема, нему не се падна таз чест. И той почна да протестира така усърдно, че г-жа Анастасова, предполагам, е била възхитена от тъй милата му постъпка, демонстрираща вярност и солидарност. Предполагам за тази своя героична постъпка той още дълги години ще учителства в туй училище и в пенсионна възраст. Халал да му е и нему наградата, виждате, съвсем е заслужена! Бравос, такива радетели на морала и спорта са гордостта на нашето родно образование и възпитание! Те не се гнусят от никаква мръсна поръчка, важно е каузата да е водеща при тех! Бравос още веднъж! И халал още веднъж! Аплаузи! Дълго нестихващи бурни ръкопляскания и овации! Виват!
Хубав ден на всички! Бъде здрави! И никога сами не плюете връз лицето си! Чао и до скоро, до нови скорошни срещи!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Мое писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова, което й изпратих току-що

Хубав ден и на Вас! (Вече учèните решиха, че с голяма буква трябвало било да се пише думата "вие" даже и когато става дума за обръщането ни към множество от все уважаеми люде! Та затуй го пиша така, с оглед да не ме сметнете за прекалено прост... :-) )

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Огромната част от учениците в днешно време имат фобия не само от математиката, но и от училището изобщо, също и от учителите, дори и от ученето изобщо?

Страхът от математиката причинява болка
Учени от Чикагския университет са установили, че частите от мозъка, активни при недостатъчно подготвени по предмета ученици, са същите, които са отговорни и за физическата болка. Феноменът, известен като „страх от математика”, или „математическа фобия” е описан още през 1972 г.
Изненадващо се оказало, че нямало активност в центровете на болка при самото решаване на задачи, а преди това - по време на очакването на „страшното събитие”. При някои хора болезнени усещания се наблюдават дори при просто подаване на учебник или при споменаване името на дисциплината.
В действителност страхът от математиката може да бъде признат за пълноценно заболяване, тъй като при него са налице негативни физически и психологически реакции, а това е характерно и за други фобии, отбелязват учените.
Quo Vadis каза: Да, познато...само че аз имах страх не от математиката, а от учителката по математика. За нея предметът беше светая светих, а нас - неразбиращите гледаше като втора ръка хора. Ами, с такива учители няма как да обичам математиката! Трябва да я забранят, от един момент нататък тя е ненужна.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И аз споделям разбирането на Quo Vadis, при това трябва да отбележа, че в дипломата оценката ми по математика е 6.00 (то и цялата ми диплома е с оценка 6.00), тъй че страх от математиката аз лично не съм изпитвал (но от учителки по математика съм изпитвал страх), ала въпреки това и аз подкрепям тезата, че от един момент нататък математика няма нужда да се учи от всички. За отбелязване е, че и Сократ мислел така, според него трябвало да се учи математика само за до могат хората да смятат на пазара да не ги лъжат търговците при сметките и също когато си купиш парче земя да можеш сам да измериш и да изчислиш площта му, само за това според Сократ има смисъл да се учи математика и изглежда е прав...
Между другото, огромната част от учениците в днешно време имат фобия не само от математиката, но и от училището изобщо, и от учителите изобщо, дори и от ученето изобщо, което именно показва, че нещо най-фундаментално е сбъркано в действащата все още у нас командно-административна директивна бюрократична система на държавното монополистично образование.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Президентите с най-смешните имена: Путин, Мадуро и Дуда

Е, новият президент на Полша ще носи името "Дуда", пак по-добре звучи в българското ухо от венецуелския президент "Мадуро" или от руския президент "Путин", който, завалията, е най-зле: не може нито един българин (тук изключваме рублофилите, но те го "обичат" само по парични причини!) да уважава в дълбините на душата си човек, който носи такова позорно име! :-)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Има или няма българският министър-председател реални намерения за борба с корупцията и с престъпността?

ГЕРБ: Румъния наруши добрия тон с България
Маковей несправедливо коментирала изявление на премиера Бойко Борисов
Председателят на парламентарната Комисия по правни въпроси Данаил Кирилов от ГЕРБ смята, че евродепутатът и бивш правосъден министър на Румъния Моника Маковей е нарушила добрия тон с критичния си коментар към българския премиер Бойко Борисов.
Припомняме, че Маковей коментира пред Нова тв, че Борисов е излъгал, когато е казал, че в Румъния няма сериозен напредък в правосъдието, а действията на прокуратурата там са само разправа с опозицията. Румънката, която сега е евродепутат, добави, че българският министър-председател явно няма реални намерения за борба с корупцията по високите етажи на властта.
[image error]
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: А защо БОРИСОВ не вземе да опровергае тезата на г-жа МАКОВЕЙ (че няма реални намерения да води борба с корупцията!) с ДЕЛА, а не с ДУМИ? :-) Най-лесното е да я опровергае с ДЕЛА, на ето, той заложи на празнословните ДУМИ и на "обиждането", с което фактически потвърди тезата й... сам си е виновен, требе да се мисли като се плямпа...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Нещо като диалог с една долна комунодна гадина

По публикацията Майната ви тогава, драги софиянци, щом понасяте и тия гаври! (тя е във връзка с това, че Евгения Живкова била номинирана за кандидат-кметица на София) във фейсбук се проведе следната любопитна дискусия около историята на моя род, ето какво един комуноиден трол благоволи да каже по мой адрес и ето какво се наложи да отговаря след като бях облян обилно с каква ли не помия:
Велислав Алтънов каза: Социалистите не могат да се примирят, че за 25 години фъндък не им пуснахме. Фъндък-ова - да, но тя не беше с тях. И сега няма да им пуснем фъндък. Вериоятно ще преизберем Фъндък-ова отново.
Albert Stoev каза: Мале, мале, мале и кой точно има наглостта да го каже това, посипи си главата с пепел бе комуногенен Хамелеоне!? Все пак да припомня/повторя за "уважаемите зрители" и за етнолога "Златарски", дето се прави на "умряла лисица" едни не толкова скорошни саморазкрития на "другаря" Грънчаров, точно в стила на публикацията (кой на кого бил роднина и защо....):
Най-неочаквано се потвърди "хипотезата" ми за "Хамелеонската" родова жилка на (вече съм с чиста съвест и пълна увереност) другаря Грънчаров, въпреки че не съм медиум, очевидно съм предугадил тоталитарната закваска у "ученото човече" от Долна Баня: оказва се "драги зрители", че това човече било внук на Владимир Грънчаров, учредител на комунистическата партия в Долна баня и както лично утвърждава "Хамелеонът" - бил комунист ама от ония "истинските " комунисти, дето другите "фалшивите" ги натирили в гори тилилейски (за последното е напълно прав) и ето окончателно лъсна грижливо поддържаната и подхранвана лъжа, цялата фалшива същност на "човечето" Грънчаров, легендата демократа и антикомуниста се срути за миг: "Да живее абсолютната истина на другаря Грънчев; КПСС-ДСБ"!!!! КЪДЕ СИ "ЗЛАТНО" ПАСТОРЧЕ ДА МУ ОПРОСТИШ ЛЪЖИТЕ И ПРЕСТРУВКИТЕ НА ТВОЯ КОЛЕГА (КАКВИ ГИ ПРИКАЗВАМ, БЕЗ ДА ЗНАМ ДАЛИ И ТИ НЕ СИ ОТ СЪЩОТО ЛЪЖЛИВО КОТИЛО)
Albert Stoev каза: Ангел Грънчаров каза:
За мен е голяма изненада "информацията", че съм бил "БКП активист" преди 1989 г. Аз и в тяхната БКП не съм бил, тъй че в какво ли се и азразявала БКП-активността ми?! Чудна работа?! Но е радостно това, че другарите така силно ме мразят, че са способни да измислят такива фантастики за мен - какъв съм бил преди 1989 г. и пр. И това, че дядо ми (умрял преди да се родя) е бил "основател на БКП" в Долна баня другарите не го спестяват, особено предвид това, че и на дядо ми явно имат зъб; той е бил комунист от изчезналия род на комунистите-идеалисти, а това мръсниците няма как да простят... 25.07.12 г., 18:15
Венцеслав Антонов каза: Алберт, поспри се. Щом не си бил в БКП и БСП защо толкова ревностно браниш комунягите? А досетих се: ти си платен техен агент. За пари, ли братко се продаде? До някъде те оправдавам. Гладът е лош съветник.
Albert Stoev каза: Антонов ти осъзнаваш ли какво твърдиш и навлизаш ли въобще в същината на цирка който разиграва комуногенният другар Грънчаров (или и ти си станал марионетка от мизансцена), твоят дядо да не е основател на БКП в някое подбалканско селце като неговия - не виждаш ли че боядисаните комунисти и техните наследници са носители на съсипията на тази страна и още повече маскировката им под формата на върли антикомунисти (Грънчаров казва, че истинските комунисти, тези фалшивите отдавна ги били изтикали от политическата сцена). Аз нямам проблем с тях, защото те са "никакви" и "нищо" в човешки смисъл, но те са едни "никакви с тоталитарно мислене", което при всяко положение е черта, която се наследява. Това, че не приемам всякакви преднамерени инсинуации и целенасочени злепоставяния на тоя и оня не е в никакъв случай привързаност към това или онова, а недоволство от (и опит за противодействие на) притворната демократщина (зад нея се крие тоталитарна кратуна или група такива кратуни) - фалшивата маска на "боядисаните", Хамелеоните - "анадън му" както казва един доста умен враг на българщината от известна етническа противоконституционна партия!! А другарят Грънчаров трябва да разбере, че индулгенции за сметка на "хамелеонстване" не се дават!!
Снимка на Albert Stoev.
Ангел Грънчаров каза: Г-н Антонов, тая тъпа комуноидна шматка не е човек, с когото има смисъл да говориш, това е комуноид, т.е. нечовек. Тия нещастни същества все търсят "врага", който, видите ли, бил виновен за това или онова.
Единият от моите дядовци действително е бил основоположник не на БКП, а на БРСДП в родния ми град (тогава е бил село) Долна баня. Вярно, след това е станал "тесен социалист" и по-късно комунист (партийната му книжка обаче не съм я виждал, може и да е мит че е бил комунист). Но през цялото време е бил тухлар (частен собственик), сиреч, работник, а на стари години е бил и обущар, кърпел е обуща. Значи цял живот си е изкарвал хляба с ръцете, с труд.
Когато идва комунизма той е бил почитан като "стар комунист", слагали са го по трибуните, по едно време разбира, че давали народни пенсии, понеже вече не можел да работи, се поинтересувал какво е това. Отишъл в София при своя стар приятел Кирил Лазаров, тогава министър на финансите, от Долна баня родом също. И попитал за пустите пенсии. Оня идиот му рекъл: "О, Владо, аз те гледам че ти още можеш да работиш бе, за каква пенсия питаш?!", дядо ми треснал вратата, махнал се, заминал си и след година починал.
Има книги, в които е описано какъв принос има той към социал-демократическото и по-късно комунистическото движение, да го наречем така. Факт е, че след като е бил бит здравата след Септемврийското въстание, той повече с политика не се занимавал и се отдал да работи, та да си изхранва семейството. Паразит дядо ми никога не е бил. И това, че е бил такъв, това изобщо не го възприемам за някакво "петно" в моята, видите ли, биография. Не го и крия. Дядо ми Владимир починал, Бог да го прости, две години преди аз да се родя, виждал съм го само на снимка. (Има я накъде в нета, аз съм я сложил).
Другият ми дядо, от страна на майка ми, Васил се казваше, пък е бил горски стражар и е работил като такъв в "новите земи", в окупирана Македония. Тъй че, той пък е бил "фашист". Бог да го прости, помня го как слушаше западни станции, псуваше комунистите даже в очите им и чакаше американците да дойдат та да ни освободят. Не дочака този момент, почина в 1988 г. Аз и за него съм писал нейде в книгите си.
Пиша всичко това сега това не за да се "оправдавам" пред тая комунодна гадина, а просто така, понеже стана дума. Та видите ли, по неговата извратена логика, аз съм бил "използвач", бил съм антикомунист и демократ заради някакви облаги, само дето не виждам какви са те. :-) Виж, да бях комунист, нищо чудно да бях се облагодетелствал. Както се облагодетелстваха всички комай другари. Но ето, да плюне върху другия човек, това е заниманието на комуноидните гадини като въпросния анонимник.
Между другото по айпито аз знам кое реално лице стои зад тая кличка. Туй реално лице всичко в живота си е получило наготово заради причастността си към комунизма, по линия на неговия род. Та тук въпросната гадина действа по добре познатия принцип "Крадецът вика: дръжте крадеца!" :-) Мерзавци от класа са комунистите, това поне се знае от всички...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Наградата на д-р Стоев беше връчена на Атина Димитрова, лице на списание HUMANUS

ГЕРОИТЕ НА СПИСАНИЕ „Humanus” – д-р Венцислав Стоев от Силистра
От 2014 г. д-р Венцислав Стоев, началник на урологичното отделение на силистренската многопрофилна болница, е учредил парична награда на своето име, която се връчва веднъж годишно за постижение на ПМГ ”Св. Климент Охридски” Силистра, получило значимо национално или международно признание в състезания, конкурси, олимпиади и пр. Постижението следва да бъде от сферата на естествените и хуманитарни науки. Наградата е парична, в размер на една минимална работна заплата за страната за съответната година. Наградата да се поделя поравно между ученика, работил и спечелил признанието и учителя, възпитал и подготвил в най-голяма степен този ученик.
Тази година на светлия празник 24 май наградата на д-р Стоев, който е бивш възпитаник на природоматематическата гимназия, отиде при абитуриентката Атина Димитрова. Атина е автор на два романа и публикува редовно в списание „Humanus” свои произведения - заради което заслужено стана едно от лицата му. ( ОЩЕ >>> )
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Откраднах си още малко звуци и картини от ежедневния живот в Пловдив

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.