Абе тия проклети рублофилски пропагандисти полудяха ли бе, какъв е този маразъм, каква е тази лудешка параноя?!

РУСИЯ И ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА , Статия на Константин Душенов
Напоследък враждебността и омразата на Запада към Русия станаха толкова очевидни, че въпросът за Третата световна война се прехвърли от страниците на фантастичните романи в анализите и коментарите на уважавани аналитици, експерти и политолози.
Ще има ли Трета световна война? Ако „да“ – кой и кога ще я започне? Защо и по каква причина Западът толкова мрази Русия? Може ли това да бъде коригирано? Струва ли си руснаците да се боят от Световна война? Ще успее ли Русия да победи в такава война? Дали ще има съюзници? Къде ще се проведат главните сражения на Третата световна?Самият живот поставя такива въпроси.
За да се ориентираме в тези проблеми и да разберем какво ни очаква в бъдеще, трябва първо внимателно да се огледаме назад, да анализираме историческите примери и прецеденти.
И така: ще има ли Трета световна война? В това няма никакво съмнение. Ще има.
Човечеството винаги е воювало. Въоръженото насилие отдавна е обичайно средство за решаване на проблемите между хората, племената, народите и държавите, културите и цивилизациите.
Но чак до ХХ-ти век развитието на военните технологии не е позволявало въоръжените сблъсъци да придобият глобален характер. Имало е големи и малки войни – но те не успявали да обхванат в огъня на военния пожар няколко континента и океани. Едва през ХХ-ти век хората до такава степен усъвършенстваха средствата за взаимно унищожение, че Световните войни станаха наистина страшна реалност.
Но как и защо възникват Световните войни? Пък и изобщо всички войни?
От чисто християнска гледна точка отговорът на този въпрос отдавна е изяснен. Грехът, който терзае човешката душа, страстите на суетата, сребролюбието, гнева, завистта, властолюбието, омразата и злобата, които пламтят в грешните ни сърца – ето първопричините за всички войни. От момента, когато Каин убива Авел, своя брат – насилието е вечен спътник в човешката история. Започнала с убийство, тази история ще завърши с Апокалипсиса, тоест, с опустошителна, всеобща война, възцаряване на всемирен диктатор-антихрист, страшни природни и социални катаклизми, предшестващи Второто славно пришествия на Господа-Бога и наш Спасител Иисус Христос.
Днес последното препятствие пред плановете за установяване на глобална анти-християнска диктатура е Русия.
И т.н., и прочие, и ала-бала, и так далее - лъжи колкото щеш, безсрамието е пълно!!!
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Враждебността и омразата на Запада към Русия" били станали толкова очевидни и тра-ля-ля, абе тия проклети рублофилски пропагандисти полудяха ли бе, какъв е този маразъм, каква е тази лудешка параноя?! И цялата тази идиотщина е облечена в някаква лицемерна "християнска" и "православна" стилистика, че на човек му се повръща от отвращение заради толкова грозното светотатство!
Не може да бъде ненавиждано и мразено нещо, което само на себе си е най-голям враг. Русия и руснаците са възпитавани от кагебисто-путинистите да мразят Запада и тяхната омраза е логична - защото завиждат на Запада и има за какво да му завиждат, щото той във всичко ги превъзхожда, абсолютно във всичко; а западняците на какво могат да завиждат на Русия и на руснаците? Всичко да бъде представено наопаки на истината, да бъде изопачено до неузнаваемост, да се лъже безпардонно и безочливо - това са оръжията на путинистко-кагебистките агитатори. Които за пари са способни на всякакви подвизи, както и подобава за продажните долни мекерета.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...