Ангел Грънчаров's Blog, page 1703

Ако трябва, ще тръгна да прося на улицата, но списанието пак ще го издам, ще платя и тази книжка някак!

Ето какво току-що написах на фейсбук-страницата ПРИЯТЕЛИ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ :
Гледам, списанието е харесано тук, във Фейсбук, от 799 човека. А отпечатването на новата книжка на списанието (публикувах преди малко снимка, показваща как изглежда корицата й) в един що-годе сносен тираж струва най-малко 500 лева. Издателят, именно моя милост, е вече разорен тотално (аз го издавах предимно със скромни средства от своята учителска заплата, но ето, уволниха ме, изгониха ме от училище, безработен съм, даже и обезщетенията за безработица свършиха!) и тази книжка се очертава да излезе само поради добрата воля на печатаря (ще го издаде човекът и ще ме чака да му се издължавам после, ще го издаде в кредит, така сме се разбрали).
Та ми хрумна в безизходицата една такава мисъл: по 1 лев да дадат тия, които са се определили като фенове на списанието във фейсбук и то ще бъде спасено! Да, ама не... как да стане това в наше време?! А някога, чел съм, примерно други списания са излизали така: от предварително набраните средства на абонатите. Всяка книжка е излизала така: подписват се тия, които искат да го получат, пращат си парите и с тия пари списанието вече излиза, бива отпечатано. Аз така си представях и финансирането на списание ИДЕИ, ала това не се получи; срам ме е да кажа колко са му абонатите!
Стигна се в един момент дотам, че даже авторите в него, дори редовните (!), и на тях не им пука откъде издателят ще намери пари да издаде списанието и не се бръкват и за два лева! (Вероятно ме смятат за много богат, за човек, който има толкова много пари, че може като благодетел да издава писанията им със свои пари!) е, това ме ласкае, ала за жалост не е вярно, не е така. Положението е трагично. ИДЕИ-те у нас, явно, за народа изобщо не са важни, за ИДЕИ няма безумци, които да се бръкнат в джоба.
Пиша това, и моля само за едно: да не се възприеме от един-двама човека, които до този момент редовно са подпомагали списанието, пък макар и със скромни средства, като апел към тях пак да се бръкнат; декларирам, от тях пари няма да взема, те се знаят кои са, решително казвам, че от тях пари не ща, понеже тия хора (те са двама, единият е учител, другият, доколкото ми е известно, пенсионер) много време са давали.
Както и да е, ако трябва, ще тръгна да прося на улицата, но списанието пак ще го издам, ще платя и тази книжка някак. А тя е първата за тази година, остават още две, не ми се мисли тях пък как ще издавам. Но съм инат и знам, че ще ги издам.
Това е положението. Пиша го за да се знае. Да знаят потомците ни един ден в какви времена сме живели. И сами какво сме представлявали, колко сме стрували и пр.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Интересен експеримент: философ да се захване с политика, и то съвсем сериозно, и то следвайки един необичаен път, подход или план

[image error]

Мама му стара, думите "партия" и "пари" сякаш имат един и същ корен (шегувам се, знам, че едната дума има латински корен, че звуковото съвпадение "това "пар...", е чиста случайност!), да, обаче излиза (според най-мъдрият мислител, какъвто е самият език!), че без пари в никаква партия не можеш да прогресираш, от една страна; и това е свързано с моята идея да ставам политик (и се намериха хора, които ми казаха, че е безперспективна тази идея, щото съм бил нямал пари!).
От друга страна обаче знаем, че се тикат в политиката разни въшльовци, чиято идея е само една: да се облажат от политиката, да направят пари от нея, да се натикат "у елито", "сред звездите" - и точно по този начин мнозина, бидейки първоначално едно нищо, станаха в един момент "велики политици" (да не изброявам имена, щото ще вземат да ме съдят, пък само това ми липсва в този тежък момент от живота ми!).
Е, аз обаче решавам да разбия този модел и ето, заявявам, че тръгвам да влизам в политиката, воден от напълно честни, идеални, нравствени подбуди: да докажа, че у нас може да има автентична политика на съвършено чисти нравствени основи! Какъв ми е планът да успея да стана честен политик - такова животно, именно "нравствен политик", твърдят, "у нас немало"! - ще се разбере скоро; поемам да правя един експеримент, на който ще давам пълна публичност в блога си и в телевизионното предаване по ПО-тв, което водя вече няколко месеца, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров".
Експериментът ми включва и такъв един момент, именно философ да се захване с политика, и то съвсем сериозно, и то следвайки един необичаен път, подход или план, както искайте го наречете. Знам, у нас има философи с участие в политиката, примерно прецедент истински философ да се занимава с политика е Калин Янакиев, той има известно участие в политиката; ако не броим Желев, Доган и още неколцина други, стига да допуснем, че тия последните играчи изобщо могат да бъдат смятани за философи. Е, ще опитам и аз, но по съвършено друг път. Нищо не ми пречи да опитам...
А как по-точно възнамерявам да постъпя е отделна работа, то ще се разбере съвсем скоро...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Проблем за дискутиране: Ако нямаш пари ще те допуснат ли нещо да решаваш, т.е. може ли без пари да станеш политик и управник у нас?

По темата, поставена в публикацията със заглавие Мой бивш ученик подхвърли идеята да се захвана с политика, да стана политик - какво ще кажете, как ви звучи такава една екстравагантна мисъл? продължават да ми пишат разни хора, включително и добронамерени (тия, дето ме плюят и подиграват тях да не ги броим). На мен този проблем ми се вижда интересен и важен, затова решавам да дам гласност на казаното ми от един човек (по разбираеми причини си виждам принуден да скрия името му). Ето какво ми пише този човек, а пък по-долу можете да видите как аз му отговарям, очертавайки важния проблем, свързан с функционирането на нашенската демокрация, а именно Може ли ако нямаш пари да те допуснат нещо да решаваш, сиреч, да станеш политик и управник? (както го е формулирал този проблем не кой да е, а непрежалимия Тодор Живков, възпитател на мнозина от нашия актуален политически елит):
Приятелю, ще те разочаровам. За участието ти в политиката ще искат да си платиш, за местните избори по-малко, в зависимост от това дали да си на избираемо място като общински съветник (не мисля, че можеш да се кандидатираш за кмет, там се искат огромни пари), за парламентарните се плаща много повече. Това са пари за финансиране на кампанията през този период, радиа, телевизии, вестници, печатници дерат яко за рекламите.
Не искам да те отказвам от идеята ти, но ми е мъчно за теб, защото ще се хвърлиш с цялата си сила и накрая ще разбереш, че си работил за друго. Там се играе с много пари и залозите са големи. Тия неща ти ги казвам от най-добри чувства и са ми мисъл по цял ден, работейки из градината често се улавям, че за това мисля.
Не искам да те обезсърчавам, ти си много умен, с богат житейски опит и поглед върху целия политически живот не само в България. Между другото, Костов определя влизането си в политиката като грешка. Търси мястото си там, дето си най-силен.
В нашия край е популярен и печели Борислав Великов, разполага с много пари, раздава навсякъде! :-) Накрая пак си плаща кеш за всеки глас. Тарифата беше 50 лева. Никой у нас не гласува за без пари. На тоя народ каквото и да му говориш, той не вярва, единственото, което може да го убеди, са петдесетачките. Всички чакат денят на изборите за да вземат някой лев. Какво можеш да направиш ти в политиката като нямаш пари?

Нито Путин ще те финансира, нито Цветан Василев. В твоя градски (Бареков) наляха много пари, успя и на Евроизборите, и на парламентарните, но парите спряха и приказката свърши. За Сидеров знаеш, ако руснаците не бяха налели наистина много пари в него, той още щеше да умира от глад като водещ в некоя телевизия. Ако се създаде някаква нова партия, с много пари, напр. някаква много проруска, която да мобилизира цялата руска колония у нас, може, но трябва и промяна в законодателството, което ще стане лесно, но за там не ставаш, щото имаш вече име на русофоб. Може би Бачо Кольо или някой друг от най-близкото ти "обкръжение" ще успеят там, но ти - не, разбира се.
Това ми пише този мъдър човек, който при това има реалистичния поглед (щото много е участвал в избори, не като политик, а като организатор от екип на една партия) и не говори наизуст. (По същия проблем можете да видите и ето това: Приятел ме поздрави с чалга-песен и ми сподели преценката си че от мен политик-крадец, видите ли, не ставало... .) Отвърнах му следното:
Имах снощи проблеми с компютъра, извинявай, че не можах да ти отговоря. А иначе това, което ми пишеш, е много важно за мен. Знаеш, аз често "летя в облаците", а ето, ти ми казваш какви са реалностите. Без пари, казваш, не става, не може човек да стане политик без някой да го финансира. Изглежда партиите така си правят листите, който колкото повече даде, толкова по-напред в листата отива. (То и филм имаше вече по тази тема, "Столичани в повече".) Аз като не мога да дам нищо, ще ме гледат все едно съм марсианец. Но нямат ли акъл да разберат, че един може да даде пари ("... богатият с парите, бедният - с труда и т.н."), друг обаче може да даде, да речем, акъл - и че акълът може да е по-ценен дори и от парите? Нима не могат да го схванат поне това?
Или нашенската приказка "Ти акъл не ми давай, аз си имам - пари ми дай!" важи и в тази област, политическата? Но ето как стигнахме до хубава тема: може ли без пари човек да стане политик у нас? Има едно клипче, в което е откъс от реч на Тодор Живков, дето наглецът се хили и казва, че без пари нищо не ставало, като немаш пари, нищо не ставало от теб, ти нищо не си можел да решаваш и пр. Ще го намеря този клип и ще ти пратя линка. Ето го:


E, какво излиза? Ами излиза, че е непълно прав бай Тодор. Та той ги възпита почти всичките наши политици, особено сега действащите: майчице, не сме мръднали в мисленето от неговото и на сантим по-напред! А нещо трябва да се промени.
Аз въпреки това не се отказвам. Ето, като водещ на телевизионно предаване, пък макар в една най-малка и бедна (но затова пък честна, сиреч, съвсем рядка!) телевизия, имам една идея за това как да направя пробив в политиката на съвсем честна и чиста, бих казал нравствена основа. Имам такава идея, ще опитам. Тия дни ще предприема стъпки в тази посока.
Знам, че ще оцениш идеята ми като шантава, знам, такава е, лудешка е моята идея, но нека, имам чувството, че са ни нужни в този момент точно такива идеи от "ненормални" хора като мен. Апропо, щом ония, другите, са "нормалните", аз нямам нищо против да бъда смятан за "ненормален". Такъв съм. Не ща да бъда "нормален", именно като тях. Ще правим друга "норма" и "нормалност". Ще загинем ако не е направим. Длъжни сме да променим представите за нормалност, иначе за нищо не ставаме...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Въпросът за образованието е въпрос за пълноценното разкриване на уникалния човешки потенциал

За семинара "Естествено учене", 04.04.2015 г. Описание и отзиви за семинара:
1. ОПИСАНИЕ
Семинарът бе проведен с любезното домакинство на училище "Ровел" и доброволчеството на Margarita Borisova, Desi Dilova, Katia Petrova. Благодаря за снимките от този албум на Lidiya Kulekova и Maya Alexandrova.
Семинарът запознава участниците с изводите на редица изследователи и практици в областта на психологията, педагогиката и невронауката, пречупени през личното ми разбиране по въпросите:
• Как учи човекът? • Какво е нужно да научи човекът?• Какво е участието на възрастните за ученето на децата?
Естественото учене не е най-модерният метод за по-ефективно натъпкване в главата на максимален обем информация. Естественото учене е вроденият природен механизъм за осъществяване на уникалния човешки потенциал.

Повечето родители и учители са искрено загрижени как да дадат нещо по-добро на децата. Ала ако не можеш да дадеш нещо на детето си, то е, защото не можеш да го дадеш на самия себе си. В начина, по който се отнасяме към децата, се разкрива начинът, по който се отнасяме към детето, към човека в самите себе си. Защо това е така? Защото в отношението към по-слабия падат всички задръжки, които сме изградили у себе си с цел да се харесаме на по-силния, за да се защитим от него. Един от даровете, които децата поднасят на възрастния, е възможността да открие собствената си потискана същност.
Тъй че дефицитите в начина, по който учим другите, са всъщност дефицити в начина, по който учим ние. Следователно първият въпрос е: Какво е ученето и какво го стопира в мен?, а едва вторият: Как да подкрепям ученето и в децата?
Въпросът за образованието е въпросът за разкриване на неопознатия човешки потенциал, а това е нещо много повече от самоцелен стремеж към ерудиция. Затова фокусът на този семинар не е върху определен педагогически метод; не е върху децата и как по-ефективно да им въздействаме, а върху човека и какъв е механизмът за естественото му развитие.

2. ОТЗИВИ
Искрено ви благодаря, Гаяне, за това, което направихте днес! Мисля, че дори и не подозирате колко много ни дадохте и благодаря за невероятната енергия, ентусиазъм и вдъхновение, които не само носите, а и щедро раздавате! Така, както ги раздадохте днес. Благодаря! (Petya Deleva)
Гая, беше чудесно събитие и преживяване. Благодаря ти! (Aglika Kroushovenska)
Това е най-смисленото и право в целта събитие, от което съм била част. Благодаря, благодаря, благодаря! Възторг! (Калина Симидчийска)
Благодаря! По невероятен начин запали привличането към ученето - интереса. (Stiliyana Nedelcheva)
Благодаря за семинара! И организацията, и съдържанието бяха отлични! (Bilyana Bozhkova)
За мен това събитие беше едно значимо преживяване. Оставам дълбоко впечатлен и променен. Благодаря! (Vasil Ganev)
Семинарът беше чудесен! Информацията беше интересна, вдъхновяваща, много добре структурирана и представена. Много food for thought, много вълнуващи гледни точки. Благодаря и аз! (Ru Pankova)
Представи: Gayane Minassian ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

"Некои съображения" по епохалното съдебно дяло за клевета, чиито финал неумолимо иде, ала се отлага за още малко...

Вероятно много хора се интересуват как се разви вчерашното заседание на съдебното дяло за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; е, ще кажа нещичко, щото това е в моя стил (аз няма какво да крия, няма и от какво да се срамувам, това са несъмнените предимства човек да живее честно, да не лъже, да не шикалкави, да не лицемери, да не интриганства и пр.), пък и отговаря на вече сложилата се традиция да осветявам тия в някакъв смисъл епохални съдебни процеси, в които се отразява изключително точно крайно тежкото, катастрофално психологическо и нравствено състояние на многострадалната българска образователна система. (Знаете, дялото е за оклеветяване на личността ми, свързано с това, че въпросната администраторка има добрината да ми постави своя оригинална "психиатрична диагноза" със саморъчно вписаните думи "податлив на чести нервно-психически разстройства".)
Аз вчера намекнах донякъде - виж: Живот без емоции пък живот ли е: да бъдем човеци - нима най-простото е толкова трудно?! - за крайно любопитната тема на дебата, който предстоеше да се проведе в съдебната зала, е, сега, след като този наистина интересен дебат беше проведен, бих могъл да пиша много по него; но, от друга страна, първо тази сутрин си изразходвах времето за писане в блога за други теми, пък сега ми предстои и друга важна работа (подготвям за печат новата книжка на списание HUMANUS), та затова поради липса на време сега ще бъда пределно лаконичен; пък тия дни, живот и здраве да е, ако имам някога време и настроение, мога още да добавя. И понеже наистина нямам време, ще се задоволя с това да цитирам, да преведа тук откъси от мое писмо до един приятел, което се наложи да му напиша снощи, той ме попита какво е станало, аз на имейла му отговорих, сега тук, разбира се, няма да приведа цялото писмо до него, но само ония откъси, които ми се виждат по-важни:
... Да ти кажа вкратце какво стана на дялото. Аз се върнах от него пребит и съм заспал, спах досега, затова едва сега ти отговарям на писмото.
Имам чувството, че съдебното заседание премина добре, чудесно даже. Заседанието иначе започна много по-късно, близо два часа по-късно от обявения час, имаше преди това някакво наказателно дяло от общ наказателен характер, някакво грамадно дяло, завършващо с четене на присъдата, та затова имаше много чакане, близо с два часа закъснение започна нашето дяло...
А на моето дяло, като започна, и двете страни поставиха въпроси на вещото лице-психиатър. И аз поставих няколко въпроса, сякаш не се получиха при мен най-изразителните, най-верните, но общо взето психиатърката каза много неща, които подкрепят нашата теза: че когато директорката ми е поставила своята "диагноза" тя не е имала никакви обективни и медицински регистрирани основания за нея, а си я е изфантазирала изцяло, а пък тя за това нещо няма нито квалификация, нито право. Това просто не й е работа, не може всеки на всеки да поставя когато му скимне разни "диагнози". Всеки да се упражнява в психиатърстване просто не е разрешено и законно, особено пък на длъжностни лица на ръководни позиции по отношение на персонала на съответното учреждение. Директорите на училища, противно на самочувствието им, просто нямат право да правят каквото им скимне, особено пък в тази фина област на човешките и личностни права, която е свързана с човешкото достойнство. Аз не съм доволен много от зададените от мен въпроси, но както и да е, мина общо взето добре...
... Моята адвокатка също постави други въпроси, някои от тях много уместни и важни. Адвокатката на другата страна пък постави въпроси, някои от които предизвикаха конфуз, други бяха отхвърлени или не получиха отговор. Анастасова и другите две подсъдими не се обадиха изобщо, но бяха там, ведно с дежурните си верни почитателки-ласкателки. Цялата обичайна агитка беше там. С мен дойдоха двама приятели, гражданите П. и К.В., ако се сещаш кой беше този последния. И тяхното, и моето впечатление е, че дялото се развива добре. Особено приятно ни удиви съдийката, която постави цяла една поредица от много смислени и точни въпроси - като се водеше от написаната от мен искова молба за завеждане на дялото и също от експертизата на вещото лице...
... Куп най-добре поставени въпроси, тя сама каза, че много внимателно била чела цялото дяло. И в тази връзка ме запита имам ли документ, с който да докажа, че на 6 януари 2014 г. (деня, в който се явих на ТЕЛК за преосвидетелстване и за първи път разбрах за онази въпросната "производствена характеристика с психиатрична диагноза" на директорката); аз заявих, че нямам със себе си такъв документ, но много е възможно в къщи да е писмото, с което са ме повикали този ден на преглед. Съдийката каза, че той няма да докаже, че наистина съм се явил, а това било много важно...
... Заради този момент понеже не била установена истината от фактическа гледна точка, по тази причина съдията реши да отложи дялото за 21 май, 10.30 часа; и реши да поиска от ТЕЛК документи, доказващи, че съм се явил него ден на ТЕЛК. ... Това най-вероятно е нужно за да се констатира точно момента, в който е започнало разгласяването на въпросните клеветнически и позорни за мен обстоятелства, т.е. момента на извършване на престъплението... Макар че той всъщност почна още по-рано, още с връщането ми на работа след 8-месечните болнични по повод на операцията; това стана на 21 ноември 2013 г., когато явно започна разгръщането на стратегията за изгонването ми от училище чрез поставянето ми в ужасна психологическа и нравствена атмосфера, атмосфера на всекидневен психически тормоз и какви ли не, дори най-отвратителни и нагли административни издевателства.
Бях поставен в толкова ужасна психологическа и нравствена обстановка, че явно са целели постигането на поне една от тия няколко цели: или психиката ми наистина да не издържи (слава Богу, това не се случи, макар че бях принуден да понеса такива грозни издевателства, каквито изобщо никога не съм си представял, че са възможни в наше време!), или, примерно, да се провокира инцидент, при който в състояние на афект спрямо провокиращ ме умишлено хулиганстващ ученик да речем да не издържа и да допусна да го ударя (което е прекрасен повод да бъда уволнен "съвсем законно"; на няколко пъти се разиграха тия провокации, но аз, слава Богу, реагирах съвсем спокойно, спаси ме тази пуста сократова ирония, към която съм толкова пристрастен!), или пък, накрая, от всичките тия ексцесии в един момент да ми писне и аз сам да си взема шапката и да си тръгна (което, тъй да се рече, е "най-хуманния вариант" за разправа с толкова неприятната на ръководството на училището личност; не крия, в най-тежките моменти и това ми е идвало на акъла, ама не се поддадох на слабостта си - понеже, знайно е, съм доста твърд боец!)...
... Такива ми ти работи. Но за това сме говорили предостатъчно, затова спирам дотук...
... Това е. Ще чакаме до 21 май. Друго няма.
Това съм писал снощи, набързо, но понеже друго сега нямам време да пиша, слагам това. И понеже много бързам да се захвана с другата си работа, няма да пиша заключение и пр., макар че темата е огромна и неизчерпаема, ами слагам точка, пожелавайки ви хубав ден и прекрасен уикенд! Бъдете здрави!
Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата , . изд A & G , 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато Обаче НИ запитат А що Е Време? , почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота , свободата .

Малка дискусия по проблема за отношението между тъй съблазнителните за някои "академични пагони" и... философския дух

Преди доста време в едно писмо в моя защита, изпратено ми от колеги-философи от Института по философия към Украинската академия на науките (с тях съвместно издаваме международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ), та в това писмо на едно място те са употребили израза "професор Грънчаров". Минаха години, и ето, комуноидно-рублофилските тролове в интернет, които са прикрепени към моя милост, изровиха този "компромат" и започнаха да го развяват като непрани дълго носени гащи, видите ли, Грънчаров е излъгал украинците че е "професор" и прочие. Реших да им отвърна, щото тук се крие общо взето интересен проблем; ето каква дискусия се получи по този повод (вземам само репликите, които имат отношение по проблема, другите задявки, личностни и политически, отклоняващи се от темата, съм ги пренебрегнал):
Albert Stoev каза: Кажи Грънчев, кажи сега, как стои тезата с "професурата" или в тая област си като студент, който е "висшист" както казват бабите, ама само дето не си е взел държавния изпит!?
Ангел Грънчаров каза: Таваришч Stoev, аз съм поне десет пъти професор, толкова много научни трудове имам, че ако съм искал да ставам професор поне десет пъти най-малко щях да бъда такъв. Но не ща. Това не ме вълнува. За твое успокоение ще кажа, че в други страни под "професор" разбират не само академична титла (или университетски "пагон"), а именно преподавател, учител и пр. Между другото такива като мен, които не са ламтим за каквито и да било титли, сме много: Сократ, Платон, Аристотел... да продължавам ли? ... Христос... и т.н. ... Ние дето сме без титли сме голема работа, вервам, ще го оцениш това! :-) А иначе не ти пречи да идеш да запалиш една свещичка пред гения на проф. Божо Д., примерно, той ти е идол, нали познах? :-)
Albert Stoev каза: Събиращите прах словоблудства, отразени върху хартия били научни трудове?????? Величав като този:

Ангел Грънчаров каза: Таваришч Stoev, а Ваша милост написала ли е нещо? :-) (Освен доноси!) Дайте да видим нещичко написано от Вас? Едно поне заглавие дайте...
Albert Stoev каза: Така де, не смятам че греша и по отношение на известното приемане на думата "професор" в другите страни, но и тук нещо ти куца, като че ли го оспорват точно това значение и съдебните органи!! А за написването, с твоя помощ Грънчев и с твоите плагиатски ръчички ще издам книжка (но на нея ще стои твоето име разбира се "Хамелеоне"). От такива книги аз се гнуся, но ти декларираш "професорско ниво" чрез подобни и все пак защо допусна да те напишат "професор", защо не поправи грешката на "украинските другари", от тщеславие ли? Доноси за кого и пред кого, та ти очевадно живееш другарче Грънчарче в далечното вече минало (а и кой ли се интересува пък от теб, аа... аа забравих за европейската и международната преса, нали така беше казано)? Би предизвикал известен интерес, ако подадеш малко информация за "демократичното" си родословие или ако ни подхвърлиш стръв с някакво твое "псевдонимче" от рода на това на духовната ти дружка агент "Ивайло"!!
Ivan Marinov каза: Какво са смейш, Аче, ако хората тръгнат да пишат като теб, по-добре ще е литературата да изчезне.
Велислав Алтънов каза: Е, професор Грънчаров, май се изчерпаха градивните аргументи на червенотиквените ви опоненти? О, какви неща говоря аз?!? Русофилски предатели Български и "градивни аргументи"?!? Някой да е съзрял такива измежду ПОТОЦИТЕ им логорея, с които спамят в и-нет пространството?!?
Albert Stoev каза: Би ли ни изяснило "ЗЛАТО" ненагледно, мамино по научно му така, или по протестантски връзката между ПОТОЦИТЕ и логореята, а дали няма и "дискретна" форма на логореята (обръщам специално внимание "в технически смисъл"). Браво Златарски, още една червена точка за котерията, още един "златен гвоздей/репер за съвършенство" - Грънчаров беше признат за "професор" от още едно научно "светило ли е кандило ли е не се знае"!!
Ангел Грънчаров каза: Г-н Алтънов, аз лично предпочитам да ме наричат и да ме знаят хората само като "Ангел Грънчаров" или, примерно, като "философа Грънчаров"; изобщо не ме вълнува да се стремя да ме наричат "проф. Грънчаров" и пр. И в моето възприятие е значително по-солидно да те наричат "Ангел Грънчаров" (примерно на мен лично ми звучи съвсем извратено към Сократ, истинския, някой да се обърне с... "професор Сократ" или "професор Платон", това последното е пълна изгъзица според мен!). Да, ама ето, комуноидите мислят съвсем иначе, наопаки. Както и да е. Комунистическият идиотизъм е вездесъщ...
Albert Stoev каза: "Философа Грънчаров" било добре (а без това "философа" отпред се чувстваш "никой" ли, слабост ли чувстваш, нямаш нещо да те подпира ли). Като чуя как ми се представя някой, примерно "доктор Кехайов", веднага ми иде да го попитам като се е родил, дали майка му го е кръстила "Доктор", та и твоята работа е такава!? Ама толкова ли е неорентиран тоя другия хамелеон, мамин "Златарски" де, та и той прихвана "професор" от украинските спомоществователи или пък нещо ти се подмазва от икономически интерес, да му сложиш някое "линкче" в свръх популярната си и населена страница, та и той да се облажи, да понабере повече клиентела за проповедите си протестантски, че там имало и кутия за дарения (така чух, може и да не вярно). Че напоследък на тия БАН-аджии много им орязаха финансирането, особено на измислените, псевдонаучни дисциплини (говори се че много от тях ще ги ликвидарат, но "ученият" няма да има проблем (ученото си е учено, нали), сигурно има шофьорска книжка, за таксиджия ще стане (ако разбира се овладее бесовете си, понеже там има тест за психологическа устойчивост, от лудницата де), защото като му гледам специалността освен таксиджия и общ работник в строитеството за друго не става (само че там се иска яко бачкане, на тоя "аристократичен безделник" това състояние му е непонятно, а и гръбчето и ръчичките му са изнежени).
Ангел Грънчаров каза: Таваришч Stoev, казах да ме възприемат като "Ангел Грънчаров" ми е предостатъчно, името ми стига (аз не се крия като мишок зад измислени фалшиви имена и снимки - както примерно прави комуноиден мишок като теб). А път това "философа Грънчаров" го написах, признавам си, за да те ядосам, щото добавката "философа" е излишна: който знае кой е Ангел Грънчаров, той добре знае, че съм философ. Че съм философ се знае и то си ми личи! :-) По същия начин е глупаво да се казва "философа Сократ", просто е излишно, а пък аз имам честта да съм наречен от една височайша административна особа "пловдивския Сократ", което, не крия, е особена чест за мен. :-) А тия, дето обичат да слагат титлата си до името сякаш тя е нещо като патерица на очебийната им личностна недостатъчност, аз нямам какво да добавя, така е: то е израз на стремеж да компенсираш нещо, което го нямаш.
Примерно разни професори по философия много често нямат, горките, философски дух, затуй титлата "професор", и то по философия, за тях е именно илюзорна, фалшива компенсация на онова съдбовно важно, от което са лишени. Разбира се, има професори по философия дори и у нас, които имат и философски дух, примерно Цочо Бояджиев, Сергей Герджиков, Калин Янакиев, Любен Сивилов и други такива, хора, които познавам, уважавам, ценя отдавна. Това е рядко щастливо съчетание.
Аз за себе си обаче съм избрал тази съдба: да се задоволявам с философския си дух, той ми е предостатъчен, а титлата просто не ми е нужна, пък и нямам желание да компенсирам нещо, което ми липсва. Между другото, направих забележка на украинските си приятели, писах им, че имам стара научна титла "старши асистент-професор", само до това ниво съм дорасъл в "академичната йерархия", те обаче ми заявиха това, че са употребили думата "професор" като равнозначна на "преподавател". Нямам комплекси по този повод и затова повече не съм го преживявал този момент, ала ето твоя милост явно силно се е впечатлила. Но то няма как да е иначе, вие, комуноидите, само за пагони мислите и потайно копнеете! :-)
Апропо, да си повторя въпроса, който явно Ви е супер-неприятен: Таваришч Stoev, а Ваша милост написала ли е нещо? :-) (Освен доноси!) Дайте да видим нещичко написано от Вас? Едно поне заглавие дайте...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Дискусията, тъй да се рече, продължава; ако има нещо интересно ет нея, може и да ви информирам, пък и вие сами можете да се включите към нея, ако проблемът ви вълнува, на ето този адрес, което ме освобождава от обещанието аз да ви информирам пак за нея.)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Моя реплика към един непоправимо увреден, неспособен да мисли и безкрайно лъжлив комунистическо-рублофилски дебил

Напоследък щатните комунистическо-рублоидни тролове в интернет са особено агресивни. Примерно моя милост вече си има постоянна компания от такива, които каквото и да кажа (напиша), се нахвърлят като бесни хиени да ме убеждават, че то не било правилно; разбира се, де да ме убеждаваха само, това е нормално, те обаче не правят друго, освен да плюят както сварят личността ми (то да си комунод, както аз ги наричам, означава точно това: бясна ненавист към личността, към личностното, примерно към свободолюбивите човешки същества, към самата човечност, примерно към свободното мислене и т.н.). Аз добре зная, че да разговаряш с комуноид е изцяло безсмислено занимание (с говедо да разговаряш има значително по-голям смисъл, говедото повече ще те разбере!), но чат-пат, когато имам време, им отговарям, опитвам се да им кажа нещо, белким нещо се поразмърда в тия железо-бетонни глави, ала, уви, това е мисия невъзможна. Ето един най-пресен пример; анонимно същество, нарекло се Albert Stoev, нагъл трол, вижте какво каза, а пък аз този път му отговорих, казах нещо важно, но не толкова на него, а предназначено за тия, които още не са увредени от комунистическо-рублофилски дебилизъм, т.е. на тия, в чиито разсъдък все още блещукат някакви искрици на здравомислие; та там темата беше за корицата на списание ИДЕИ, поисках мнения, ала комуноидите се нахвърлиха, казах, като бесни кучки връз личността ми и започнаха да дъвчат темата за тъй близкия на сърцето им комунизъм:
Albert Stoev каза: Няма как да не те уважим бе другарю Грънчев, веднага казваме "по темата" за корицата - прилича на етюд от "Снимки от старите ленти", така го виждаме ние елементарните комуноиди. По повод на тъй наречения комунизъм, отново ти се чудя на философските познания - ти твърдиш (вече с пълно съзнание, "елементарко"), че някога и някъде по света е имало комунизъм, хайде в библиотеката, поразрови се в дебелите книги, намери дефиницията и детайлните характеристики за този хипотетичен обществен строй (реализиран само като пожелание), за да ти дойде умът в главата, да си усмириш бесовете с помощта на теоретиците, защото в случая не се проявяваш като знаещ човек, ами като някакво маниакално плямпало, което въобще не се съобразява с фактите. "Едно си Ачо знае, едно си бае и само то е "светата истина""
Ангел Грънчаров каза: Комуноид Stoev, потвърждавате, че комуноидно-комунистическият дебилизъм е нелечимо душевно уродство. Комунизъм, видите ли, било нямало, щото той бил "прекрасен идеал", а бесовщината, дето ни я сервираха комунистите, била нямала нищо общо с комунизма! Приказки на лъжливи дебили, предназначени за дебилни наивници. Аз пък казвам, и то не от вчера: идеята (идеалът, същината, истината) на комунизма точно съответства на онова отвратително лице, което той показа, изявявайки тази своя истинска, автентична същина в реалната история. И това свое разбиране съм го доказвал многократно, примерно в книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА или в полемичната ми статия със заглавие ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА, която излезе в началото на 90-те години на миналия век във в-к ВЕК 21; тогава влязох в диспут с проф. Добрин Спасов, който по същия начин се опитваше да лъже, маже и шикалкави, твърдейки, че ние всъщност комунизъм изобщо не сме били имали; той, видите ли, тепърва щял бил да дойде и да ощастливи многострадалното човечество, което веднъж вече преживя страшния му кошмар.
Е, аз пък твърдя, че комунизъм в истинския смисъл е точно това: ужасен терор над личността, кървава диктатура на комуната (партията) над индивидите, пълна разруха във всеки един смисъл, щото комунизмът постави всичко наопаки, с краката нагоре, в резултат на което всичко биде опропастено, извратено, съсипано и т.н. Тази именно е вътрешната същина на комунизма, той нещо друго не съдържа, комунистическата бесовщина се свежда до точно тази противочовечност, която комунистите показаха във всичките си изстъпления против човещината в тъй тъжния ХХ век.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

За "ловците на души" в нашите родни български условия

Искам вкратце да кажа нещо, според мен касае важен въпрос, свързан с приобщаването на един почувствал стремеж към вярата в Бога човек към дадена религиозна общност, общност от вярващи, община или църква. Това е голяма тема, аз ще се постарая само да щрихирам проблема.
Има много църкви, деноминации, църковни общности, между които можем да избираме: православни, католически, униатски, протестантски (ако не броим другите религии: ислям, юдаизъм, будизъм...). Всеки може да си се присъедини към каквото си иска религия и конкретна религиозна община (общност). Е, разбира се, има и такова нещо като "народна традиция", принадлежност към религиозната традиция на твоя народ. Това е нещо, което човек не може да избере. Православието, примерно, е традиционно вероизповедание на българския народ. Но самата православна църква не е единна: има разни спорове за това кой е "по-истинският" и там. Навремето бях попаднал сред малка община на т.н. "истински православни християни" в Пловдив. Те даваха своите аргументи защо официалното православие не било истинско, защо е загубило духовната си сила.
Аз лично също си имам своите критики не толкова към официалното православие, а към негови дейци, позволяващи си да демонстрират нехристиянски манталитет - и използване на религията и църквата за най-пошли идеологически и политически цели. И за злоупотреба с призванието си, измяна на дълга си и пр. Има у нас и всякакви т.н. "секти". Те се опитват да си привлекат привърженици, използвайки пак разни трикове за убеждаване; всеки претендира, че бил най-истинският. За жалост, в тия религиозни среди, да ги наречем така, вярата е станала едно твърде доходоносно бизнес-занимание. А така не бива да бъде. И човек съвсем се обърква. Не знае къде да иде. Към каква общност да се присъедини. Нормално е, като се съзнаваш като християнин, да се свържеш с християни и заедно да практикувате вярата си. Да общувате, да се подкрепяте и пр.
Има значение и този фактор. Разбира се, има хора като мен, които предпочитат да практикуват, така да се рече, своята вяра съвсем индивидуално. За да си запазят независимостта. Щото като отидете в някаква религиозна или църковна общност, скоро осъзнавате, че някакви хора искат да ви наложат някакви ограничения. Почват да се опитват да ви ръководят, да ви направляват, да ви се месят в живота. Аз лично тия неща съвсем не ги обичам. При това някои се мъчат да го правят твърде нахално и брутално, което е особено дразнещо. Аз лично възприемам християнството като религия на свободата и за мен е крайно неприятно някой да се опитва да ми ограничава свободата когато отида сред някаква религиозна или църковна общност.
Има разни хора вътре в тия общини, които претендират за духовно водачество. В това няма нищо лошо, стига да го правят "както се прави", а не толкова грубо. Който има данните да бъде духовен водач - а това са наистина редки хора, надарени с една несъмнена духовна сила - такъв няма защо да се напъва да се прави какъвто не е. Тия хора, истинските духовни водачи, са същинска рядкост, но онази човешка напаст, която главно по прагматични подбуди се вре да поеме такава една духовна мисия, е толкова многолюдна, че човек се чуди как да се опази от тяхното нахалство. А и това, което мен особено много ме дразни, е че тези хора си позволяват да претендират, че били, видите ли, "по-специални" едва ли не в очите на самия Бог; претенцията им се гради на по-голяма образованост специално в религиозната област, били много напреднали и т.н., ако пък са успели да заемат някакъв пост, тия хора на моменти стават нетърпими. Някои дори имат претенцията (което е особено нагло), че били имали едва ли не "пророчески способности", примерно, в някои секти си има йерархия от разни там "президенти", на върха на която стоят, примерно, "12-те живи апостола", все пророци, които били притежавали истинска благодат и специално отношение от страна на самия Бог, който, видите ли, ги бил обявил за свои "живи ученици" и, респективно, "пророци". Аз това нещо не мога да го приема, не могат да ме впечатлят с нещо добро такива хора, напротив, решително ме отблъскват. При това те използват крайно нечестни начини за убеждаване, за шантаж на верска основа, а това е недопустима спекулация със свети неща.
Разбира се, щом доловя подобни неща, аз вече правя нужното да нямам нищо общо с такава общност. Това за мен, струва ми се, е точният критерий: ако в някаква духовна или религиозна общност не посегнат на свободата ми, ако ме признаят за самоценен, ако не ми се месят брутално в моите отношения с Бог, ако уважават моя личностен и духовен суверенитет, такава духовна общност, разбира се, може да ме приобщи, но иначе - не. В нашето тъй наречено традиционно православно вероизповедание сякаш никой от дейците не се интересува от непосредствено общуване за укрепване на вярата на този или онзи, за тях сякаш е достатъчно отделният вярващ човек по-често да ходи в храма, да пали свещи (но не някакви други, а именно църковни, които си е платил на входа на храма), да пуска своята лепта в кутиите за помощ на храма и на свещеника, тия неща сякаш са най-важните, а за останалото никой изглежда и не се вълнува или интересува. Което е в някакъв смисъл и добро. но в друг смисъл не е добро. Щото се оказва, че най-важното, истинското в пълноценния църковен живот - духовното наставничество, духовната подкрепа и пр. на вярващите - тук е отишло на съвсем заден план, а на преден план е отишло не нещо друго, а вездесъщата... парица. И когато човек осъзнае това, той пак си остава сам. Неприобщен истински. Свещеници с манталитет на дейни бизнесмени у нас колкото щеш, а автентични духовници - същинска рядкост. За жалост - така е.

В тази атмосфера всеки, който иска да вярва в Бога продължава да е търсещ, продължава да се лута, изоставен сякаш отвсякъде - и отблъснат отвсякъде. "Ловци на души" много, ама се опитват да го правят по крайно неподходящ начин - за ония, които имат съответстващата чувствителност. Или духовност. Така не се правят тия неща. Има си начини, тази работа, духовната, е много специална. И много трябва да се внимава. Оня "духовен водач", който дръзне да прояви корист или нечестност, такъв, колкото и да е обигран, не може да заблуди чувстващия нещата човек. Неговата лъжливост сякаш излиза таман на челото му, подобно на въшка или на пъпка - и изобщо не може да се скрие. Тия неща отблъскват. Не може да лъжеш дълго хората, че си уж представител на един най-чист духовен свят, пък да демонстрираш с поведението си, че чисто и просто си слуга на този тукашен материален свят с неговите тъй пошли и прозаични интереси и копнежи. Не бива да се подценява чак толкова човека, примерно да си мислиш, че ще можеш да го лъжеш и да мошеничиш, пък той да не се усети.
В моя район "Тракия" на Пловдив има една чудесна католическа църква. Която общо взето постоянно си е заключена. Много рядко виждам, че вратите й са отворени. Веднъж влязох. Щом влязох забелязах, че от четирите бабички, които стояха там (свещеника ако не го броим), една мигновено се впусна към мен и започна да ме наставлява. Първо ме попита кой съм и какъв съм, що диря и пр. Силно озадачен, реагирах доста нервно. Трябвало да ме научи как се прави това нещо, именно да се моля на Бога и пр. - упорстваше въпросната бабичка. Аз я помолих да ме остави на мира за малко. Силно учудена и дори ядосана на този опак посетител, тя се върна при другите бабички. Исках да разговарям за нещо със свещеника. Но забелязах, че този човек има сякаш една-единствена грижа: някой да не влезе и да оцапа бляскавия паркет на великолепния иначе негов храм, който обаче, за жалост, е съвсем безлюден. Такава мания си има изглежда човекът, имам предвид свещеникът. Така аз усетих нещата. Отщя ми се да разговарям с него.
Дано не съм прав. Затова като минавам покрай този храм (той си е иначе, казах, постоянно заключен), даже и да е случайно отворен, признавам си, ме е страх да се отбия. Щото онази бабичка пак ще се впусне към мен, първо ще ми огледа обущата и пр. Не са приятни тия неща. Ето как заради дреболии хората биват отблъсквани. Повече от 10 години в тази район "Тракия" на Пловдив нямаше никаква друга църква, ако не броим тази католическа църква. За това време, бидейки общо взето постоянно заключена, тази църква сякаш не успя да приобщи никой към себе си. Не знам. Вече няколко години не съм посмявал да вляза в нея. А често минавам там, иска ми се да вляза, а не смея. Вече има в района и православен храм, построен с пари на бизнесмена Манджуков. За тия пари той си купи от владиката титлата "архонт". (Преди за други неща пък си купи орден "Стара планина" от президент Гоце.) Там пък не ми си влиза по други причини.
И затова, ето, за мен общо взето истински Божи Храм е... небесният свод. И така може, защо пък не? Е, ходя като немил-недраг в разни храмове, паля свещички, но общо взето като свой храм на Бога чувствам изглежда само небето. И може би това е по-добре, знам ли? Той и Христос много-много не е стоял вътре в храма, а е общувал с народа навън, под величественото небе. Но къде ти сега са духовниците, които да следват Неговия пример?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Предизвикателство към дискусия с един литературен ерудит, ценител на нормите на "правилното красноречие"

По публикацията със заглавие Началото на чудесен психологически експеримент, който ще ни даде безценни сведения за нравствената ситуация в образователната сфера тази сутрин забелязвам, че някой през среднощна доба не е спял, страдал е от безсъние и усърдно ме е поучавал, давал ми е, така да се рече, безценни съвети, имащи отношение към литературното поприще, към писането, красноречието, към нормите на правилния език и т.н. Понеже съм ценител на такъв род предписания, ето, публикувам тъй строгото изказване на въпросния литературен ерудит, заедно с моята реплика към него:
Иван Маринов каза: Г-н Грънчаров, поздравявам Вашите учители по литература, които тактично са пропуснали да Ви научат на следното правило: Езиковата норма в българския език изисква употребата на миналите причастия при учтива форма на обръщение да приеме трето лице, множествено число. Евентуалното Ви обвинение в критична злонамереност и издребняване не би могла да ме впечатли, тъй като лексикалният Ви регистър не позволява особено красноречие. Виждам се принуден да Ви разясня някои основни понятия, чиято употреба, изглежда, Ви убягва.
Смисъла, с който населявате термина "дискусия" изключва възможността за проява на ирония и по-тежкото и проявление - сатирата, в диалога с Вашите събеседници. Фантастът Азимов споменава в няколко от книгите си интересна професия, която се състои в синтезирането на редица високопарни текстове, в отсяването на тяхното съдържание. Ако намерите време да потърсите смислова цялост в текстовете си, бихте могли да изчистите претрупания и лишен от съдържание свой стил, между другото, признак за прогресивно задълбочаващ се снобизъм. Нямам Вашите претенции за начетеност, интелект, неизменна правота и компетентност във всяка научна сфера, затова няма да коментирам нито личните Ви качества, нито позицията Ви спрямо образователната система. Там съм бос. Нямам честта да Ви познавам, но като автор на книги, разискващи сериозни, дълбокомислени проблеми, не би било зле да вложите минимален финансов капитал, та да прикриете така очевидното си неуважение, а на моменти - ненавист към родния език.
Споменавате възпитание, обвинявате инакомислещите си събеседници в демагогия и се опитвате (безуспешно) да изтъкнете качества, които се проявяват, а не се развяват като парцаливи килоти. Предполагам, ще поискате да узнаете какви са менталните ми отклонения, та да се намисям в този безпредметен спор, ще се изпотите в търсенето на акуратно изпълнена контрааргументация, или ще клъвнете по някоя незащитима черта от личността ми, което, само по себе си е опит за нападение. Не ми се ще да дотягам на отбраната Ви аудитория, затуй завършвам с данни за себе си, които ще подлежат на съмнение от Ваша страна.
Казвам се Иван Маринов, име напълно безизвестно и имам удоволствието да познавам госпожа Елена Дичева, която е надежден авторитет и опитен педагог, човек с принос и отношение към образованието. Вероятно смятате присмехът за форма на остроумие, макар че за стойностна ирония се изисква особен тип гений. И по-големи от Вас са се проваляли в опита си да боравят с тая опасна и безценна материя - словото. Дотук думите Ви биха изглеждали най-добре с етикета "вакханско словоблудство". Дано можете повече, в противен случай името Ви няма да предизвика нищо различно от така любимия Ви присмех.
Ангел Грънчаров каза: "Г-н Маринов", безкрайно съм Ви благодарен за тъй безценните и толкова учените поучения, които тъй щедро ми подарихте! Ама ще Ви отвърна, че просто "немаше нужда" да се трудите да ме учите как да пиша, да ми изяснявате какви норми на правилния български език съм бил нарушавал и т.н. Причината е ясна: аз съм от особняците, дето си пишем както си искаме, пишем си свободно, изразявайки това, дето сърцето и душата ни го искат, пък дори и с риска да нарушим някоя безкрайно важна литературна норма.
Изглежда нищичко не сте чел от моите по-сериозни текстове (аз съм написал доста книги) и въпреки това си позволявате да изтъквате някаква априорна "безсъдържателност" и един вид безсмислие на всичко, което съм бил написал, което обаче ни принуждава да приемем, че едното от двете е вярно по отношение на Вашия случай: или просто сте надъхан спрямо мен, кой знае защо се е появила тази нескривана злонамереност, или пък се мъчите да ме изкарате какъвто не съм с оглед да направите някаква услуга на някаква особа, примерно, на еди-коя си директорка или авторитетна даскалица по литература, имаща "несъмнени заслуги" за българското просвещение. Както и да е, слабо ме интересува Вашето мрънкане по моя адрес, а иначе изобщо не ме вълнуват също така и Вашите предписания за това как било правилно да се пише, щото аз, повтарям, въпреки Вашите тъй безценни предписания пак ще си пиша както си искам, по-скоро както душата и духа ми го иска.
Между другото бих си позволил да подхвърля: ако спазването на Вашите тъй безценни предписания би довело до пораждането на един тъй натруфен, наистина безсъдържателен, пък макар и много претенциозен, с извинение, "стил", какъвто Вие демонстрирате в кратката си забележка, то аз никога не бих възприел нито едно Ваше предписание; между другото, въпреки цялата Ви претенциозност, смея да заявя, "стилът" Ви издава един човек, който въпреки цялата си ученост няма нещо най-основно: нямате литературен вкус, г-не, щом си позволявате да се изразявате тъй неясно, натруфено, претенциозно, демонстрирайки някакво илюзорно, съществуващо единствено във Вашата представа "красноречие".
Това е. Бъдете здрав. Пишете, упражнявайте се, но знайте едно: писането, боравенето със словото е израз на душата, на душевния живот, на живата мисъл; затуй ако душата Ви е скверна, то и да се съдерете, дето се казва, пак няма да пропишете хубаво. И смислено. И съдържателно, ако ми позволите да използвам Вашата терминология. Примерно щяхте да се отвращавате от собствената си склонност към подлизурство, което е опака страна на ненавистта Ви към ония, които никога не биха се унизили да се подмазват някому.
Това е, което исках да Ви кажа. Ще ми е любопитно да узная колко норми на "правилния литературен стил" и нормите на "правилното красноречие" съм нарушил в репликата си...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Един крайно неприятен въпрос към нашите тъй великолепно нагиздени в златотъкани църковни дрехи и корони първосвещеници

Гледам богослужението от Храма със златните кубета в София по телевизията и съзерцавайки нашите тъй великолепно нагиздени в златотъкани църковни дрехи и с направени от скъпоценни метали патриаршески и владишки корони първосвещеници и в главата ми се появява един крайно неприятен и досаден въпрос; ще го кажа тук, пък нека да ме поругаете колкото си искате:
- Защо тия, дето се представят не просто за последователи на Христос, но и за духовни водачи на неговите последователи са се нагиздили по досущ същия царски начин, по който някога са били нагиздени ония еврейски първосвещеници, дето са издействали смъртната присъда на Христос? Какво е "християнското" в тия наши първосвещеници, позволете да запитам - след като аз лично изобщо не мога да си представя самия Христос нагизден по досущ същия начин?!
Епа не мога да си го представя, вие ако можете да си представите Христос в златотъкани дрехи представяйте си го, аз не мога, това е свръх моите сили!


Търсете ПО книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване НА Времето: Изкуството на свободата , . изд A & G , 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато Обаче НИ запитат А що Е Време? , почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето , живота , свободата .