Моя реплика към един непоправимо увреден, неспособен да мисли и безкрайно лъжлив комунистическо-рублофилски дебил

Напоследък щатните комунистическо-рублоидни тролове в интернет са особено агресивни. Примерно моя милост вече си има постоянна компания от такива, които каквото и да кажа (напиша), се нахвърлят като бесни хиени да ме убеждават, че то не било правилно; разбира се, де да ме убеждаваха само, това е нормално, те обаче не правят друго, освен да плюят както сварят личността ми (то да си комунод, както аз ги наричам, означава точно това: бясна ненавист към личността, към личностното, примерно към свободолюбивите човешки същества, към самата човечност, примерно към свободното мислене и т.н.). Аз добре зная, че да разговаряш с комуноид е изцяло безсмислено занимание (с говедо да разговаряш има значително по-голям смисъл, говедото повече ще те разбере!), но чат-пат, когато имам време, им отговарям, опитвам се да им кажа нещо, белким нещо се поразмърда в тия железо-бетонни глави, ала, уви, това е мисия невъзможна. Ето един най-пресен пример; анонимно същество, нарекло се Albert Stoev, нагъл трол, вижте какво каза, а пък аз този път му отговорих, казах нещо важно, но не толкова на него, а предназначено за тия, които още не са увредени от комунистическо-рублофилски дебилизъм, т.е. на тия, в чиито разсъдък все още блещукат някакви искрици на здравомислие; та там темата беше за корицата на списание ИДЕИ, поисках мнения, ала комуноидите се нахвърлиха, казах, като бесни кучки връз личността ми и започнаха да дъвчат темата за тъй близкия на сърцето им комунизъм:
Albert Stoev каза: Няма как да не те уважим бе другарю Грънчев, веднага казваме "по темата" за корицата - прилича на етюд от "Снимки от старите ленти", така го виждаме ние елементарните комуноиди. По повод на тъй наречения комунизъм, отново ти се чудя на философските познания - ти твърдиш (вече с пълно съзнание, "елементарко"), че някога и някъде по света е имало комунизъм, хайде в библиотеката, поразрови се в дебелите книги, намери дефиницията и детайлните характеристики за този хипотетичен обществен строй (реализиран само като пожелание), за да ти дойде умът в главата, да си усмириш бесовете с помощта на теоретиците, защото в случая не се проявяваш като знаещ човек, ами като някакво маниакално плямпало, което въобще не се съобразява с фактите. "Едно си Ачо знае, едно си бае и само то е "светата истина""
Ангел Грънчаров каза: Комуноид Stoev, потвърждавате, че комуноидно-комунистическият дебилизъм е нелечимо душевно уродство. Комунизъм, видите ли, било нямало, щото той бил "прекрасен идеал", а бесовщината, дето ни я сервираха комунистите, била нямала нищо общо с комунизма! Приказки на лъжливи дебили, предназначени за дебилни наивници. Аз пък казвам, и то не от вчера: идеята (идеалът, същината, истината) на комунизма точно съответства на онова отвратително лице, което той показа, изявявайки тази своя истинска, автентична същина в реалната история. И това свое разбиране съм го доказвал многократно, примерно в книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА или в полемичната ми статия със заглавие ЛОГИКА И СЪВЕСТ ПРИ НЕОКОМУНИЗМА, която излезе в началото на 90-те години на миналия век във в-к ВЕК 21; тогава влязох в диспут с проф. Добрин Спасов, който по същия начин се опитваше да лъже, маже и шикалкави, твърдейки, че ние всъщност комунизъм изобщо не сме били имали; той, видите ли, тепърва щял бил да дойде и да ощастливи многострадалното човечество, което веднъж вече преживя страшния му кошмар.
Е, аз пък твърдя, че комунизъм в истинския смисъл е точно това: ужасен терор над личността, кървава диктатура на комуната (партията) над индивидите, пълна разруха във всеки един смисъл, щото комунизмът постави всичко наопаки, с краката нагоре, в резултат на което всичко биде опропастено, извратено, съсипано и т.н. Тази именно е вътрешната същина на комунизма, той нещо друго не съдържа, комунистическата бесовщина се свежда до точно тази противочовечност, която комунистите показаха във всичките си изстъпления против човещината в тъй тъжния ХХ век.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.