Коя е българската Опра Уинфри? Кой е българският Лари Кинг? Кой е българският Джак Лено?

И тъй, разбра ли се вече коя е българската Опра Уинфри? Кулезич или онази, как се казваше, мммм... да, Гала? :-) Коя е по-достойната да получи званието "българската Опра Уинфри", да решаваме този въпрос, че не бива да стоим без яснота по него. И бърже требва орден "Стара планина" да дадем на заслужилата ни телевизионерка? Аз друга претендентка не знам, злите езици приказват, че самата "Мадам М" била станала ТВ-водеща, с оглед да катурне Гала и Кулезич от заслужения пиедестал. Не знам дали е истина, но този въпрос е крайно време да се реши.

А кой, позволете да запитам, е "българският Лари Кинг"? Тук битката ще бъде страшна, кандидати за славата бол! Кеворкян ли? Или Гарелов? Или великият Слави? Или самият Карбовски (дето си е турил и абсолютно същите тиранти, ала вий не се сещате за що ви намеква!)? Или титанът Вучков? Кой? Кой? Кой?
Този най-важен и вече култов въпрос "Кой?" въпрос звучи и ще звучи докато най-сетне не определим носителят на почетното звание "Българският Лари Кинг" и не му дадем и нему заслужен орден! Аз не знам как изобщо можете спокойно да спите като не знаете кой е "българския Лари Кинг"? И коя е българската Опра?
Ами ний дори и българският Джак Лено не знаем кой е, много сме я закъсали, страшна работа! Само дет знаем кой е българският... папа римски или направо "господ", нали се сещате кой е? Как кой, Б.Борисов, разбира се е той, не се правете че не знаете, знаете, разбира се!

Срамота, такова безхаберие по най-важните въпроси не съм очаквал от вас, изложихте се тотално в моите очи...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.