Във Варшава махат паметника на Съветската армия - и ни дават чудесен пример за следване!

[image error]
Паметникът на Съветската армия във Варшава
Полша премахва завинаги Паметника на Съветската армия
Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц обяви, че няма да връща на мястото му демонтираният заради строителството на метрото паметник на "Братята по оръжие". Монументът, подобен на Паметника на съветската армия в София, е в чест на съветските войници, освободили Варшава по време на Втората световна война. Паметникът е поставен от полските граждани през 1945 г. Но днес местонахождението му във варшавския район Прага е сметнато за политически нецелесъобразно от местните власти.
В интервю за полското радио RMF-FM кметът на Варшава заявява, че на съдбата на паметника влияе отношението към действията, предприемани от съвременна Русия. Според Гронкевич-Валц, руската политика напомня на варшавяни за събитията от 1945 г. Това не им допада и затова е по-добре паметникът да не се възстановява, смята тя.
[image error]
Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц
„Сред депутатите няма желание да бъде върнат паметникът – това е преди всичко от техните компетенции. Аз също нямам желание да върна този паметник“, казва кметът на Варшава.
Паметникът на Братята по оръжие е бил първият монумент в следвоенна Варшава. В деня на откриването му на пиедестала били поставени гипсови фигури с имитация на бронзово покритие, направени в берлинската Академия за изящни изкуства. Скулптурите от бронз били отляти през 1946 г. и след година поставени във варшавската Прага.
Надписите на пиедестала са на полски и руски език и гласят: „Слава на героите на Съветската армия, другари по оръжие, които дадоха живота си за свободата и независимостта на полския народ. Този паметник е издигнат от жителите на Варшава през 1945 г.“ (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.