Историята около предателството и залавянето на Левски

Под публикация със заглавие Помнете! Четирима българи пратиха Левски на бесилото открих интересен коментар, смятам, че е добре той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог; ето, правя нужното за това, публикувайки тук въпросния коментар:
Бавно и мъчително, но истината ще излезе. Към предателите на Левски спокойно можем да присъединим и професионалните ни историци, които пишат учебниците ни. Констатацията за горните четирима е вярна. Но цялостната картина на този черен период от историята ни много лесно може да се възстанови и ще видим, че това е бил един доста по-голям план за унищожаване на вътрешната организация на Левски, който обслужва само една велика сила, във възможностите на която е и да го организира. Тази велика сила е имала планове да ни "освобождава" и то по особен начин, половинчато, та да може когато превзема проливите да не й пречим, а след това и да изчезнем като независима държава. И за неизкушен от историята българин целият план може да бъде възстановен - защото знаем резултата, знаем основните факти, а са известни и основните участници в него. Та тази велика сила е вербувала агентура сред богатите и издигнати българи, а на много от тях е помагала да придобият първоначалното си богатство, на други е давала стипендии в нейни учебни заведения. На по-посредствените, но буйни и деятелни, тя им е плащала и ги е правила "професионални" революционери - като например Петко Киряков, Димитър Общи и доста други. Всичко това го е правила както сред емиграцията, така и във вътрешността.
Задължително тази велика сила е следяла всички революционни структури и се е стремяла да внедрява в тях лица и да ги манипулира. За това не е жалила пари. И е постигала значителни успехи. Ударила е на камък обаче при Раковски и Касбов. А директен удар срещу нея е бил Дяконът с неговата вътрешна организация. Първият опит за подчинението й е със сливането и с външната организация, на Каравелов, който обаче се оказва не твърде успешен. Тогава тя прибягва да унищожаването й. Не трябва да подценяваме турската власт че не е знаела защото дори да не е знаела, граф Игнатиев е правил нужното да й подскаже. При всички случаи турците не са отдавали значение защото са знаели, че зад организацията не стои велика сила и че българите нямат пари. Тогава северната велика сила решава да активизира властите. Могат лесно да бъдат открити хората, чрез които е задействан планът. Каравелов налага неграмотния и своенравен сърбин - Димитър Общи на Левски при ясно изразено негово нежелание! Тетевенските чорбаджии хаджи Стани Врабевски и Петко Милев, участници в комитета, дават идеята и пари на Общи да нападне пощата - при изричното несъгласие на Левски. След обира същият Общи раздава наляво и надясно пари, което говори, че целта му е била провал. След провала не само че почва да предава още от началото, но и агитира и другите да го правят.
Каравелов пък, най-главният революционер, от "случайно недоглеждане" допуска главният архив на вътрешната организация да попадне в турците и да стане доказателство в съда! Нали следите до тук случайностите! Самото залавяне в Къкрина е една образцова полицейска операция, при която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям - да се залови ръководителят. И забележете - нито един от хората от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не са били съдени. Марин Поплуканов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение. Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет. Чел е Гьоте, Шилер, Белински, Чернишевски. А Ловешкият комитет до април 1872 г. е бил Централен. Не било възможно Русия да изпусне и да не внедри свой човек в него! Че това е бил Никифоров няма никакво съмнение. Като семинарист в Белград Кръстю е живял у Рковски и е помагал в печатницата. Когато правителството иска да съди Раковски за антируска статия, Кръстю Никифоров поема вината.
Та този достоен човек след това е обвинен и осъден по друг случай на 3 години затвор - за това, че е разбил един сандък на Раковски и е крал от него пари. Някой може ли да повярва?! Човекът просто е търсил документи, познайте в полза на кого!...
Да се върнем в Ловеч. Пръв е задържан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под домашен арест в дома на попа. Останалото всички го знаете и за писмата и т.н. Враждата между Поплуканови и поп Кръстюн е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина, са склонили Величка, сем.Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца да извършат предателството. Задържането извън Ловеч е било задължително при такава операция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода - срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие - не вярва в организацията, а се уповава на Русия...
Да се поставим на мястото на каймакамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого (Николчо), то той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол - върнал се е и е казал: "Шефе, тръгнаха, те са!". Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат.
Двадесет минути преди заптиетата да потропат ханджията - Христо Цонев - Латинеца излиза да търси кон за Левски... В 2 часа през нощта! Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тогава или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен че им е казал, че е вътре, той им е посочил и къде да се разположат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал не е от значение.
В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни, че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев на Левски да не се помага. Каравелов пък още след първите вести за разгрома е писал на Левски да вдига въстание!!! За залавянето е награден само каймакаминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди освобождението. Това сигурно е била тайната награда от великата сила. Можем само да кажем: "Прощавай, бай Василе!"
Може би пропуснах да кажа, че последните думи на Левски не са записани пред бесилото, но тези, на Димитър Общи са записани. Извикал е: "Ах, те ме излъгаха!". Трудно ли е да се досетим кои са тези "те"?!
Написа: Случаен
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.