А хаирлия да ни е: образователната система успя да постигне забележителна деградация на младите не само в умствено, но и в личностно отношение!

Изследване на ЕК: Българските ученици са най-неграмотните в Европа
Българските ученици са най-неграмотните в цяла Европа, показва последното международно изследване в областта на образованието по поръчка на Европейската комисия, съобщи Би Ти Ви. Въпреки лошите резултати от теста, у нас намалява броят на децата със слаби оценки.
Цели 44% от българските ученици не са се справили с тестовете по математика, четене и природни науки. Само 4 на сто са постигнали отлични резултати. Конкретно при четенето около 40% от учениците не четат добре, докато този процент средно за Европейският съюз е 16 на сто. Тук сме на едно ниво с Румъния, Тайланд и Коста Рика в световен мащаб.
КРАТЪК КОМЕНТАР: Какво друго да възкликне човек освен поне ето това: а хаирлия да ни е! Понеже образователната система успя да постигне забележителна деградация на младите не само в умствено, но и в личностно отношение. Това, че младите са неграмотни в писането е само малък симптом за много по-ужасни последици в личностната сфера, за които отдавна предупреждаваме. Главната причина за неизбежната ни катастрофа в духовно отношение, която се очертава, ще е тази: допуснахме най-важното, именно човешкият потенциал на нацията, да бъде поставен в такива унизителни условия та да дегенерира дотам, че ето, излагаме се пред целия свят с наистина забележителните си постижения в тази посока!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...