Desislava Ilieva > Desislava 's Quotes

“- Какви други нови глупости си издраскал там?
- Че съм жив.
- Хе, хе – това е старо.
- Това, че мисля за него, че го забелязвам, то е новото.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“- Слушай, Лио, ще ти кажа къде ти е грешката... ти просто си забравил, че ще дойде час, ще дойде ден, в който всички ние ще трябва да излезем от това нещо [Машина на щастието] и да се върнем отново към мръсните чинии и разхвърляните легла. Докато си вътре в машината, залезът трае вечно, въздухът е наситен с ухания, времето е топло. Всичко, което не искаш да свърши, не свършва. Но навънка децата чакат да им поднесеш обяда, ризите – да им зашиеш скъсаното копче. И после – нека си го признаем, Лио, човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрестанно да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си могъл да забравиш това?”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“- Том – обади се Дъглас, - искам да ми обещаеш само едно, може ли?
- Може. Какво?
- Нищо, че си ми брат, и нищо, че по някой път ме е яд на тебе – обещаваш ли никога да не ме изоставяш?
- Искаш да кажеш, че вече ще ми даваш да идвам с теб и другите, като тръгвате нанякъде, така ли?
- Ами... да... дори и това. Но най-вече искам да кажа да не ме изоставяш изобщо, разбираш ли? Да не те сгазва кола и да не падаш в пропасти.
- А, няма разбира се! Ти мене за какъв ме смяташ?”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“- Е? – Мис Лумис започна да налива чая. – За да подхванем разговора, бих искала да чуя какво мислите за света.
- За света аз не зная нищо.
- Началото на мъдростта, както се казва. Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двайсет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет.”
― Ray Bradbury, Dandelion Wine

“КЛЕЙНМАН: Къде ми е връзката?
АННА: Защо ти е притрябвала връзка? Отиваш да преследваш един луд.
КЛЕЙНМАН: Имаш ли нещо против?
АННА: Какво е това, официално преследване ли?
КЛЕЙНМАН: Откъде да зная кого мога да срещна? Ами ако и моят шеф е долу?”
― Woody Allen, Ако импресионистите бяха зъболекари

“АННА: Това е само мечта. Ясно е като бял ден, че някой убиец може да ти счупи врата... да ти пререже гърлото... и то не когато станеш на деведесет, а точно сега.
КЛЕЙНМАН: Много е утешително човек да разговаря с тебе по тези въпроси, Анна.”
― Woody Allen, Ако импресионистите бяха зъболекари

“КЛЕЙНМАН: (...) Какъв е този шум? Вятърът... и вятърът не ми харесва. Може да духне някой рекламен плакат отгоре ми. Трябва да запазя самообладание... Хората разчитат на мен... Ще си държа очите отворени на четири и ако видя нещо подозрително, ще го съобщя на останалите... Само че такива няма... При пръв удобен случай ще се сприятеля с повече хора...”
― Woody Allen, Ако импресионистите бяха зъболекари

“КЛЕЙНМАН: Възможно ли е въобще да се опознае човекът? Искам да кажа, да разберете какво представлява... не всичко за него, а да го опознаете... действително да го опознаете... откъде го познавате... говоря за опознаването на една личност... нали разбирате какво имам предвид под познаване? Да го познавате. Наистина да го познавате. Да го знаете. Знаете. Да го знаете.
ДОКТОРЪТ: Клейнман, ти си идиот.”
― Woody Allen, Ако импресионистите бяха зъболекари

“Това описание е било изтълкувано от средновековното духовенство като предупреждение за края на света и всички са били много разочаровани, когато настъпил понеделник и трябвало да тръгнат отново на работа.”
― Woody Allen, Ако импресионистите бяха зъболекари

“...аз съм от тези, които смятат, че големите неща започват от малките. Детето е малко, но то съдържа човека, мозъкът е малък, но в него се съхранява мисълта, окото е само една точка, но обгръща пространствата.”
― Alexandre Dumas-fils, La dame aux camélias

“Как щастието и животът на другите предизвиква желание за живот и у тези, които вчера в душевната си самота и в мрачната си стая са желаели бързо да умрат?”
― Alexandre Dumas-fils, La dame aux camélias

“Тя винаги ми казваше: "Много съжалявам, обаче аз няма да умра, не съм съгласна и не съм подписвала". Тя се лъжеше.Никой не й беше казвал, че животът трябва да бъде вечен, никой! Тя упорстваше да вярва в това, бунтуваше се, отхвърляше мисълта да се спомине, беснееше, накрая направи депресия, отслабна, спря занаята, остана само трийсет и пет кила, човек би рекъл, че е рибя кост, и се разпадна на парчета. Както виждаш, така и така умря, като всички, но мисълта за смъртта й съсипа живота.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“Всъщност не ме е страх от непознатото. Но е вярно, че се притеснявам да загубя онова, което познавам.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“Това е старото ми мече, то вече няма очи, нито уста, нито нос, загуби половината от пълнежа си и целият е изпорязан. Малко прилича на вас. Осинових го една вечер, когато тъпите ми родители ми донесоха ново мече. Все едно щях да приема да имам ново мече! Ами, както я бяха подкарали, направо да бяха заменили и мен с чисто ново братче.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“- Най-интересните въпроси си остават въпроси. Те обвиват някаква загадка. На всеки отговор трябва да се сложи по едно "може би". Само незначителните въпроси имат определен отговор.
- Искате да кажете, че за "живот" няма решение?
- Искам да кажа, че за "живот" има няколко решения, следователно никакво решение.”
― Éric-Emmanuel Schmitt, Oscar et la dame rose

“I muttered, "In the Rita skeych, you were a little hard to understand. Can you just enunciate a little more?" Stallone was unfazed. "Youcannunnastanme? Youneeme nanaunciate maw? Okay."He couldn't have been more easygoing about it. My guess is that this was not the first time in his career he had been given that note.”
― Tina Fey, Bossypants

“Well well well. What makes, bratty. What gives, this fine bright
middle of the nochy?" He said:
"I'll give you just ten seconds to wipe that stupid grin off of your
face. Then I want you to listen."
"Well, what?" I said, smecking. "Are you not satisfied with beating me
near to death and having me spat upon and making me confess to crimes for
hours on end and then shoving me among bezoomnies and vonny perverts in that
grahzny cell? Have you some new torture for me, you bratchny?"
"It'll be your own torture," he said, serious. "I hope to God it'll
torture you to madness."
And then, before he told me, I knew what it was. The old ptitsa who had
all the kots and koshkas had passed on to a better world in one of the city
hospitals. I'd cracked her a bit too hard, like. Well, well, that was
everything. I thought of all those kots and koshkas mewling for moloko and
getting none, not any more from their starry forella of a mistress. That was
everything. I'd done the lot, now and me still only fifteen.”
― Anthony Burgess, A Clockwork Orange

“Choose a life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television. Choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers... Choose DSY and wondering who the fuck you are on a Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit crushing game shows, stucking junk food into your mouth. Choose rotting away in the end of it all, pishing your last in a miserable home, nothing more than an embarrassment to the selfish, fucked up brats you spawned to replace yourself, choose your future. Choose life... But why would I want to do a thing like that?”
― Irvine Welsh, Trainspotting

“Hair the color of lemons,'" Rudy read. His fingers touched the words. "You told him about me?"

At first, Liesel could not talk. Perhaps it was the sudden bumpiness of love she felt for him. Or had she always loved him? It's likely. Restricted as she was from speaking, she wanted him to kiss her. She wanted him to drag her hand across and pull her over. It didn't matter where. Her mouth, her neck, her cheek. Her skin was empty for it, waiting.

Years ago, when they'd raced on a muddy field, Rudy was a hastily assembled set of bones, with a jagged, rocky smile. In the trees this afternoon, he was a giver of bread and teddy bears. He was a triple Hitler Youth athletics champion. He was her best friend. And he was a month from his death.

Of course I told him about you," Liesel said.”
― Markus Zusak, The Book Thief

“Thunder rolled . . It rolled a six.”
― Terry Pratchett, Guards! Guards!

“DON'T THINK OF IT AS DYING, said Death. JUST THINK OF IT AS LEAVING EARLY TO AVOID THE RUSH.”
― Terry Pratchett, Good Omens: The Nice and Accurate Prophecies of Agnes Nutter, Witch

“Когато двама души се хващат на бас, единият е мошеник, а другият - глупак.”
― Братя Мормареви

“The truth will set you free, but first it will piss you off.”
― Joe Klaas, The Twelve Steps to Happiness: A Practical Handbook for Understanding and Working the Twelve Step Programs for Alcoholism, Codependency, Eating Disorders, and Other Addictions

“През вековете обаче човек е развил ума, който го отделя от действителния свят, от света на природните закони. Умът се насилва твърде много, изхабява се и приключва слаб и разпилян. Такъв ум, макар и високоинтелигентен, е немощен. Той се лута ту тук, ту там, ту назад, ту напред и не може да се съсредоточи върху това, което върши в момента.”
― Benjamin Hoff, The Tao of Pooh

“Легнах на земята, затворих очи и направих упражнение да умра, но циментът беше студен и се уплаших да не настина.”
― Romain Gary, زندگی در پیش رو

“Бих могла с часове да ти говоря за мизерията, която носи войната, но от това самата аз още повече се обезкуражавам. Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно краят на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.”
― Anne Frank

“Самите събрания, разбира се, са ужасно скучни. В продължение на два часа всички се карат за същото, за което са се карали предния път, след което вадят календарите си и се карат кога да бъде следващото събрание.”
― Fredrik Backman, My Grandmother Asked Me to Tell You She's Sorry

“Can be read without any trouble and was probably written without any trouble.”
― Oscar Wilde

“You lethargic, waiting upon me,
waiting for the fire and I
attendant upon you, shaken by your beauty

Shaken by your beauty
Shaken.”
― William Carlos Williams, Paterson