“- Том – обади се Дъглас, - искам да ми обещаеш само едно, може ли?
- Може. Какво?
- Нищо, че си ми брат, и нищо, че по някой път ме е яд на тебе – обещаваш ли никога да не ме изоставяш?
- Искаш да кажеш, че вече ще ми даваш да идвам с теб и другите, като тръгвате нанякъде, така ли?
- Ами... да... дори и това. Но най-вече искам да кажа да не ме изоставяш изобщо, разбираш ли? Да не те сгазва кола и да не падаш в пропасти.
- А, няма разбира се! Ти мене за какъв ме смяташ?”