“През вековете обаче човек е развил ума, който го отделя от действителния свят, от света на природните закони. Умът се насилва твърде много, изхабява се и приключва слаб и разпилян. Такъв ум, макар и високоинтелигентен, е немощен. Той се лута ту тук, ту там, ту назад, ту напред и не може да се съсредоточи върху това, което върши в момента.”