живот Quotes

Quotes tagged as "живот" (showing 1-30 of 65)
Блага Димитрова
“Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост.Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!”
Блага Димитрова, Отклонение

Добромир Тонев
“...Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.”
Добромир Тонев, Събрано: стихотворения, фрагменти, шаржове

Miroslav Penkov
“Старите завиждат на младите. Живите се боят от умиращите. Но рано или късно всички се събират наедно.”
Miroslav Penkov, Stork Mountain

Рангел Игнатов
“Ние живеем в една самоизмама, че сме нужни. Но ако аз умра, животът ще продължи. Животът е милиарди смърти. Аз съм само име, което идва и си отива.(...)Ние живеем в тоя мрак на еднодневки. От пукването на утрото до вечерта. Светът е пълен с имена. И с ужас пред тая краткотрайност.”
Рангел Игнатов, Сбогом любов

Симона Стоева
“С годините единствено се увеличаваше тягостното усещане в гърдите му за нещо незавършено и неосъществено.

Нещо погребано, в секундата, в която се опита истински да заживее.”
Симона Стоева, Никога достатъчни

Milan Kundera
“Знаете ли, аз мисля, че животът трябва да се приема такъв, какъвто е. (...) Всичко е в божиите ръце и ние не знаем нищо за утрешния ден, с което искам да кажа, че да приемаш живота такъв, какъвто е, означава да приемеш непредсказуемото. А детето е негов събирателен образ. Детето е самата непредсказуемост. Не знаеш какво ще излезе от него, какво ще ти донесе и точно затова трябва да го приемеш. В противен случай живееш наполовина, живееш като човек, който не умее да плува и смао шляпа край брега, макар че истинското море е на дълбокото.”
Milan Kundera, Farewell Waltz

Georgi Gospodinov
“Случиха ни се няколко живота. И нито един не доведохме докрай.
-Надпис в подлез”
Georgi Gospodinov, И всичко стана луна

Danail Hristov
“Натрупаният опит се събира във фокуса на сегашната фаза на цивилизацията - връх на всички култури. Богатството на този фокус, височината на този връх откриват възможност да се огледат вечните въпроси така, както никога досега. При едно условие - онзи, който се изкачи на този връх, трябва да оттегли упованието си от изкуствените му опори и да се довери както самата Земя на вечните принципи. Тогава чак започва свободното пътуване около слънцето на истината.”
Danail Hristov, The Natural Science and Biology at the Threshold of the 21st Century

“Животът е устроен така, че само да се почувствате малко щастлив, той незабавно се заема да сложи нещата на място.”
Фредерик Бегбеде

Моника Трајковска
“Во свет што преживеал застрашувачка катастрофа, луѓето тешко се враќаат на стариот начин на живот.”
Моника Трајковска, На работ од времето

Georgi Markov
“Ще бъде така, както трябва да бъде! Но дори и да бъде по иначе, пак ще бъде добре!”
Georgi Markov, Мъже

“Изгубвам я, мисли си той; не, не си го мисли – усеща го, долавя го, защото хората са свързани с невидими нишки и ние разбираме, когато те се скъсат.”
Йон Калман Стефансон

Моника Трајковска
“Никогаш претходно не сум се чувствувала олку жива. Волшебно е.”
Моника Трајковска, На работ од времето

Весела Ляхова
“Виж, никое животно в природата не извършва насилие над другите. Може да използва хитри начини да примами жертвата си, но не я измъчва, за да иска от нея нещо неестествено. Напротив, хищниците са съвършени в изкуството да прекършват живота на жертвата си мигновено, без да влагат в това претенции за надмощие, просто се хранят. Само човекът се оказва в състояние да измисли начини за въздействие върху себеподобните си така, че да ги промени, да ги моделира. И защо, попита се Германов. Защото по този начин демонстрира своята власт, даже величие ...”
Весела Ляхова, Бежанци

Моника Трајковска
“Ти живееш, Вероника. Дури и ако не го забележуваш тоа. Ти си жива и најдобро што можеш излегуваш накрај со својот живот. Без разлика што во моментов ти изгледа како постојано да тапкаш во место.”
Моника Трајковска, На работ од времето

“Човек си мисли, че може да преброди и четирите посоки на кръстопътя, ама тръгва по една от тях, без да разбере какво го е чакало по другите. Мисли, че избира, ама рачи ли да се върне, не може. А тук по избрания път всичко е подредено, него чакат - изпитания, радости, любови, болка. Добро, лошо - негово си е. Друг не може да му извижее живота. Човекът срещу това не може и не бива да се бори, защото ще обърка реда на нещата. Инак как ще разберем какви сме и какви семена са посадени в нас? Само като си минеш изпитанията, тогава може да кажеш дали си добър или лош човек! И на килимите истинската красота не е в отделните елементи, а в цялата картина, видима, чам когато се свали от стана.”
Мариана Донкова

Deyth Banger
“Повечето хора отварят една книга ама не проста книга, а книгата живота.... минават 4 -5 страници и заклещят се някъде и няма мърдане.”
Deyth Banger

“Животот не е ништо друго ами едно обично разминување со туѓинците на кои едвај им го знаеш и името.”
Винка Саздова, Luna

Irvin D. Yalom
“Животът е изпит, в който няма правилни отговори. Ако трябваше да започна отново, смятам, че бих живял по същия начин, бих направил същите грешки. Онзи ден ми хрумна един добър сюжет за новела. Само да можех да пиша! Представете си следното: мъж на средна възраст, чийто живот е протекъл неудовлетворително, среща един дух. Духът му предлага възможността да преживее отново живота си, но без да забравя нищо от предишния си опит. Разбира се, мъжът се възползва от случая. Но за негово удивление и ужас се оказва, че новият му живот е напълно идентичен с предишния – изборите са същите, грешките са същите, измамните цели и богове са същите.”
Irvin D. Yalom, When Nietzsche Wept

Моника Трајковска
“Никој веќе не сака да живее во овој лажен свет. Сите копнеат за слободен живот.”
Моника Трајковска, На работ од времето

“Како је само несхватљив живот
И смрт
Што се у забораву рађа”
Владислав Цицмил, Намјештена игра

“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”
Мариана Донкова, Килим

“Човек се жени по същия начин, както се явява на матура или на изпит за шофьор: във всички тези случаи той иска на всяка цена да мине пред хората за нормален, нормален, нормален. След като не можеш да бъдеш по-горе от другите, поне да си като тях, за да не се окажеш по-долу. А това е най-добрият начин да разрушиш една истинска любов.”
Фредерик Бегбеде

“Кое е по-страшно: да правиш любов, без да обичаш, или да обичаш, без да правиш любов?”
Фредерик Бегбеде

“. Светските люде са самотни същества, изгубени сред обилие от смътни запознанства. Те черпят увереност от ръкостисканията. За тях всяка прегръдка за поздрав е трофей. Придават си важност, здрависвайки се с известни личности, докато самите те не си помръдват пръста да свършат нещо. Гледат да посещават само шумни места, за да не се налага да говорят. Празниците са дадени на човека, за да може да прикрива мислите си. Малцина имат толкова много познати, колкото Марк, и малцина са толкова самотни.”
Фредерик Бегбеде

“Защото едва в самия край осъзнаваш колко лекомислен и несериозен е бил досега животът ти. И изтръпваш при мисълта защо изобщо си търпял такъв живот.”
Харуки Мураками, Colorless Tsukuru Tazaki and His Years of Pilgrimage

“Човек се ражда, живее и умира. Става просто спомен. Също както след лятото идва зимата. В това няма нищо лошо. Имаше сълзи, разбира се, но за тези, които оставяха на този свят. Онези, които си бяха отишли от него, нямаха нужда от тях.”
Тери Пратчет, I Shall Wear Midnight

Narine Abgaryan
“Нани Тамар казваше - любовта е всичко. Любовта е онова, заради което си струва да живееш. Малка си, още не знаеш нищо. После ще ме разбереш. А сега само запомни - любовта е онова, заради което си струва да живееш.”
Narine Abgaryan, Люди, которые всегда со мной

Ray Bradbury
“- Ето, в това е нещастието на вашето поколоение - възкликна дядото. - Слушай, Бил, срам ме е заради тебе, и ти си ми бил журналист! Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестете ни времето, пестете ни труда - друго не знаете! - Той подритна презрително тревните чимове. - Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по- хубава от стокилометрово пътешествие с най- бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откривваш. Зная - сега вие сте по големите резултати, и не отричам - в това няма нищо лошо. Но човек като тебе, който работи във вестник, трябва да се оглежда и за дребните боровинки, докато бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се взирам за отпечатъци от пръсти; в това също няма нищо лошо. На тази възраст подобни неща тебе те отегчават, а пък аз се питам: дали не е така, защото просто не си се научил да цениш?”
Ray Bradbury, Dandelion Wine

“- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм!
Зорбас поклати глава.
– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта…
– Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя.
– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?”
Никос Казандзакис, Zorba the Greek

« previous 1 3