Самотно животно

"Кравата е самотно животно" на изящния Давид Албахари в деликатния превод на Русанка Ляпова е новата книга от нашата поредица "Кратки (разкази) завинаги", в която вече излязоха Етгар Керет и Аугусто Монтеросо. Идват Реймънд Карвър, Роберто Боланьо и Туве Янсон (за възрастни!), а после и още, и още :)

Давид Албахари ще е в България да представи книгата си на 15 (18:30 часа, Театър "Хенд", бул. "Руски" 18, Пловдив), 16 (19:00 часа, Aмерикански център, пл. "Славейков" 4А, в сградата на Столична библиотека, София) и 17 ноември. Мислещ, знаещ, фин човек, жал ми е, че няма да съм там да го чуя.

Освен "Кравата" горещо препоръчвам и романите му "Лудвиг" (изд. Панорама) и "Пиявиците" (изд. Сиела). "Лудвиг" по някакъв начин (извън очевидната препратка от самото заглавие) страхотно ми напомни със страст и интелигентност "Племенникът на Витгенщайн" на Бернхард. "Цялата аплодирам отвътре!" - както се изрази един герой в един филм напоследък.

Ето един от любимите ми разкази в "Кравата е самотно животно", този малък сборник с над сто истории, прелестно илюстрирани от Ина Бъчварова (как иначе :).

"КАРТИЧКИ

Татко често пътуваше. От всеки град, в който отидеше, ни пращаше картичка. На всяка изписваше един и същ текст – пет изречения и пищен подпис, – а ние всеки път го четяхме, сякаш ни е съвършено непознат. Така например изречението “Градът е красив”, второ по ред, имаше различен смисъл на картичките от Виена и от Мадрид, докато петото, “С нетърпение очаквам да ви видя”, звучеше правдоподобно на картичката от Москва и крайно неубедително на тази от Венеция. Същото можеше да се каже и за първото изречение “Седя в хотелската стая”, което, писано всеки път в различно помещение, със сигурност нямаше как да значи едно и също, подобно на разходката, оповестена в третото – “Ще се разхождам, докато падне мрак”, – което винаги водеше по нови улици. Ала четвъртото изречение – “В тишината думите натежават, сърцето гори като суха шишарка” – ни хвърляше в недоумение: него никакъв изглед не го променяше. Не знаехме дали тишината варира от град в град и дали всеки огън е един и същ, независимо къде гори, а когато попитахме баща ни, той не пожела да каже."