Neva Micheva's Blog - Posts Tagged "Монтеросо"

Кратки завинаги и новото от Керет

Момичето на хладилникаМиналата година Манол (издател), Ина (илюстратор, дизайнер) и аз (редактор, преводач) започнахме една поредица, която много си обичаме: Кратки (разкази) завинаги. Посветена е на изкуството на разказа (vs. роман, новела, повест, стихотворение, пиеса). Ще ни се да внесем в България най-доброто, което не е издавано досега, все едно дали е старо или ново, като го представим по възможно най-достойния начин: Ина прави страхотно оригинално оформление; преводачите ни са екстра; редакторите и коректорката Соня Несторова мнооого се стараят да не изтърват нещата от контрол, а издателят кани по минимум един от авторите да ни посети лично и да се срещне с читателите на техен терен.

Започнахме с два сборника с къси и много къси текстове, но ще продължим с всякакви дължини и формати, стига да са разкази и да са много интересни, да ни учат на нещо и да попълват картинката, на която засега само сме начертали рамката. Гледаме да е географски и културно разнообразно, както и всички поджанрове на жанра да са представени.

Първата ни рожба беше - за кадем - Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог на израелеца Етгар Керет (вж. пробичка). Втората - микроразказите на гватемалеца Аугусто Монтеросо Черната овца и още басни (вж. пробичка). Всеки момент ще излезе третата ни книга, Момичето на хладилника (прев. Милена Варзоновцева, вж. пробичка), отново на Керет. Който пак, както миналия септември, ще дойде да ни навести за два дни (13 и 14-и).

Тази година следват:
- Давид Албахари (Сърбия/Канада) с едно божествено томче метафизики на име "Кравата е самотно животно" (прев. Русанка Ляпова, вж. пробичка), както и гостуване на Албахари на 15, 16 и 17 ноември;
- Роберто Боланьо (Чили/Испания) с чудатия сборник "Телефонни обаждания" (чийто превод ме държа похитена докато не го завърших и всеки момент ще отпътува към издателството).

А за 2012-а какви хубавини има, да не ви разправям :)
1 like ·   •  11 comments  •  flag
Share on Twitter

Самотно животно

"Кравата е самотно животно" на изящния Давид Албахари в деликатния превод на Русанка Ляпова е новата книга от нашата поредица "Кратки (разкази) завинаги", в която вече излязоха Етгар Керет и Аугусто Монтеросо. Идват Реймънд Карвър, Роберто Боланьо и Туве Янсон (за възрастни!), а после и още, и още :)

Давид Албахари ще е в България да представи книгата си на 15 (18:30 часа, Театър "Хенд", бул. "Руски" 18, Пловдив), 16 (19:00 часа, Aмерикански център, пл. "Славейков" 4А, в сградата на Столична библиотека, София) и 17 ноември. Мислещ, знаещ, фин човек, жал ми е, че няма да съм там да го чуя.

Освен "Кравата" горещо препоръчвам и романите му "Лудвиг" (изд. Панорама) и "Пиявиците" (изд. Сиела). "Лудвиг" по някакъв начин (извън очевидната препратка от самото заглавие) страхотно ми напомни със страст и интелигентност "Племенникът на Витгенщайн" на Бернхард. "Цялата аплодирам отвътре!" - както се изрази един герой в един филм напоследък.

Ето един от любимите ми разкази в "Кравата е самотно животно", този малък сборник с над сто истории, прелестно илюстрирани от Ина Бъчварова (как иначе :).

"КАРТИЧКИ

Татко често пътуваше. От всеки град, в който отидеше, ни пращаше картичка. На всяка изписваше един и същ текст – пет изречения и пищен подпис, – а ние всеки път го четяхме, сякаш ни е съвършено непознат. Така например изречението “Градът е красив”, второ по ред, имаше различен смисъл на картичките от Виена и от Мадрид, докато петото, “С нетърпение очаквам да ви видя”, звучеше правдоподобно на картичката от Москва и крайно неубедително на тази от Венеция. Същото можеше да се каже и за първото изречение “Седя в хотелската стая”, което, писано всеки път в различно помещение, със сигурност нямаше как да значи едно и също, подобно на разходката, оповестена в третото – “Ще се разхождам, докато падне мрак”, – което винаги водеше по нови улици. Ала четвъртото изречение – “В тишината думите натежават, сърцето гори като суха шишарка” – ни хвърляше в недоумение: него никакъв изглед не го променяше. Не знаехме дали тишината варира от град в град и дали всеки огън е един и същ, независимо къде гори, а когато попитахме баща ни, той не пожела да каже."

TimeHeroes.org
5 likes ·   •  7 comments  •  flag
Share on Twitter