Мария Донева's Blog, page 9

„Случаят с белите пера“ и „Женският кръг на лейди Тан“

За „Случаят с белите пера“

Войната не свършва с подписването на мирен договор

За „Женският кръг на лейди Тан“

Вълнуваща разходка из вътрешните стаи на Китай през XV век

„Пазачът“ и „Пътуващото кино на мистър Сайто“

За „Пазачът“

Кой на кого е длъжник – светът на нас или ние на света?

За „Пътуващото кино на мистър Сайто“

Божествената Анете Биерфелд отново отвява читателя

Възраст

Аз имам още много да раста
и още много книги да чета,
да казвам глупости, да съжалявам,
да се науча да се извинявам,

да бъркам имена, да гладя дрехи,
да имам в нещо някакви успехи,
да ме боли и после да минава,
и хоризонтът да се приближава,

да ми е тъжно, чак непоносимо,
да срещна нещо ново и любимо,
да си намирам лъскави стотинки,
по пръстите ми да пълзят калинки,

да се старая да се движа плавно,
да правя същото, но все по-бавно,
да се страхувам, да се впечатлявам,
да се прибирам, пак да заминавам,

да се изплъзвам и да се разплитам,
да се вглъбявам, после да отлитам,
небето ми е вече до колене,
добре съм си. Не ме мислете мене.

„Писмото на мравката“ в София на 1 октомври

Софийското представяне на книгата ще бъде на 1 октомври от 19 часа в Халите.

За по-голяма красота Зорница Христова ще дойде и ще каже хубави думи. Нямаме плакат със Зори, но ще имаме снимки след това.

Елате да празнуваме!

„Порцеланова луна“ и „Йелоуфейс“

За „Порцеланова луна“

„Порцеланова луна“ осветява Първата световна под неочакван ъгъл

За „Йелоуфейс“

Чудовища от лабиринтите на авторското право

Всичко, което търсиш, че крие в учебника по аритметика

„Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката“

В сърцето си аплодирам чудото на поезията

+

„Учебник по математика от Христо Ботев“, Михайлов / Христо Ботев

„А да се научи човек на аритметика не е никак мъчно“

Смисъл

Съпротивлявам се на чувството, че смисълът се похабява.
Че е преправян и изкуствен, че некрасиво остарява.

Че няма „с“ и няма „мисъл“, че е разпръснат като лего
и както щъкаме залисани, настъпваме трохи от него.

И цялото ни неразбиране, усещането, че сме смешни,
че търсим и не се намираме, и че се мъчим безуспешно

е все от този недоимък на плътна, пълноценна вяра.
С каквото по наследство имаме, убого, някак, да изкараме…

Но трябва да намеря нов, да изкопая от земята,
от гняв, от радост, от любов, от същината на нещата,

в брашно, в озон, в хемоглобин, в писмо, което с дъх си писал
обикновен, необходим, като свещица трепкащ
смисъл.

Две седмици, четири книги

От вълнение около рождения ден съм пропуснала да сложа в блога линкове към статиите в „Сега“, така че се събраха четири.

За „Пречупена светлина“

Джоан Харис за травмата да се родиш жена

За „Градинарят и смъртта“

В скръбта си всички сме братя и сестри

За „Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“

Фантазия, която надминава реалността, която надминава фантазията

За „Къщата с вратите“, Тан Туан Ен

Бележки под линия по страниците на вечността

Среща на Алея на книгата в София на 14.09

На 14 септември от 18 часа с Елена Панайотова ще бъдем в шатрата на издателство Жанет 45 – шатра 19 и ще ви очакваме с нетърпение, да се срещнем и да се радваме заедно. За приказките, за лятото и морето, за любовта, а също и безпричинно, просто защото се виждаме.

За „Внучката“

Берлинската стена никога няма да бъде срутена напълноСемейна история повтаря в умален вид историята на разкъсаното общество