Мария Донева's Blog, page 12

Родина

Милата ми мъничка родина
гледа как децата ѝ се карат.
И не си говорят със години.
Тръгват и сърцата си затварят.

Наблюдава свитите им вежди.
Слуша някой как насън шепти.
Милостиво старците наглежда.
Бавно и старателно цъфти,

не престава да расте, да ражда,
да подава жито, хляб и вино.
Да живее, без да се обажда,
мълчаливо, моята родина.

„Бездомник в нощта“ и „Разпилени спомени“

За „Бездомник в нощта. Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов“

Портрет на поета като жив

За „Дечко Узунов. Разпилени спомени“

Аксиния Джурова събира спомени за и на Дечко Узунов

Без мама

Как така да нямам майка?
Тя си има име.
Тя си имаше приятелки
и цветя любими,
чувство за достойнство, навици – 
някой път досадни,
тя по принцип не допускаше
да останем гладни,
тя подбираше по цвят
щипки за прането, и
стара снимчица на татко
спеше в портмонето й.
Тя е толкова конкретна,
толкова реална,
че усещам във дланта си
порив да я гална,
и лицето й ми свети,
скрито под клепача,
майка става вир-вода
всеки път, щом плача,
споменавам много често
милото й име.
Друго може и да нямам,
майка имам.

„Верно на оригиналот“ и „Керван за гарвани“

За „Верно на оригиналот“

Македонски дневници от резиденцията на преводача

За „Керван за гарвани“

Каквото и да сте чули за тази книга – вярно е

„Легенди и лате“ и „Крадецът на изкуство“

За „Легенди и лате“

Фентъзи с аромат на кафе и канела

И в подкаста – ТУК

За „Крадецът на изкуство“

От кражба, през колекция – до касапница за изкуство

Без мама

Днес всичко е различно. Къщата
съвсем не се усеща същата.
Различни миризми и вкусове.
Последните вторични трусове
затихват. Уж сме оцелели,
но външно и привидно цели.
Година мина, почна втора.
Когато срещам нови хора,
улавям се, че се старая
да съм добра, защото зная,
че вече майка ми я няма,
че който не познава мама,
ще си представя тя каква е
по мен, като ме опознае.
Най-после с времето разбрах,
по нас ще съдят и за тях.
А после, след не много време,
по моето дете – за мене.

„Хората, които сеят в снега“ и „Момчетата Бърджис“

Уф, че хубави книги ви представям!

За „Хората, които сеят в снега“

Традиции и високи технологии в най-добрата книга на Швеция за 2023 г.

За „Момчетата Бърджис“

„Момчетата Бърджис“ – двама братя, белязани завинаги от един инцидент

Среща в Къщата за литература и превод на 26 април

 Да превеждаш детска литература 

С участието на преводачите Мария Донева и Александър Маринов
Mодератор: Пирина Воденичарова

➠ 26 април, 18 часа в Къща за литература и превод

Даваме начало на събитийния календар на Къща за литература и превод за тази година с разговора по повод Световния ден на книгата и авторското право – Да превеждаш детска литература.

Заедно с преводачите Мария Донева и Александър Маринов ще говорим за фактологичната и логична точност при преводите на детска литература, до колко е допустима намеса в текста, как се превежда в рима. Разговорa ще модерира създателката на „Нито ден без книжки“ Пирина Воденичарова.

Възраст

Отлагам, има време!
Сега не ми се страда.
Връстниците ми знаят,
че аз съм още млада.

Да, те са ми свидетели,
че още съм наивна
и капчица внимание
ми стига, за да живна.

Че аз съм даже малка,
едно фъстъче сладко,
и вчера се излюпих –
ако попиташ татко.

Пък имало промени…
Е, нека, за добро е.
Това, което имам,
е съвършено мое.

Синът ми ме съветва
и често ме поправя.
Каквото искам помня,
каквото мога правя.

И хич не ми се страда,
че наближавал краят.
Нали съм още млада –
връстниците ми знаят.

„Магистрала „Линкълн“ и „Изчезващите храни“

За „Магистрала „Линкълн“

Хлапетата, които искаха да прекосят Америка до 4 юли

За „Изчезващите храни. Кои са най-застрашените храни по света и защо трябва да ги спасим“

Дан Саладино: Човечеството е пред риска да загине от глад

И в подкаста – ТУК