Мария Донева's Blog, page 13

Среща в Шумен на 17 април

На 17 от 17,30 ще имаме среща в библиотеката;
а на 18 от 10.30 ч. и 13.30 ч.  ще имаме две срещи, с деца.
Всичко това – във фоайето на втория етаж.
Още от сега се радвам!

„Писмото на мравката“ в Стара Загора на 16 април

Премиерата ще бъде на 16 април от 18 часа във фоайето на Операта, на втория етаж.
Красимир Лозанов ще дойде да сподели важни и проницателни мисли. И ще празнуваме и ще имаме час-два подранило лято.
Моля, заповядайте!

„Защо да Ви наемем“ и „Чакалнята“

За „Защо да Ви наемем“

Ако Уди Алън беше HR

За „Чакалнята“

Какво е да си придружител на близък, който си отива

Честит рожден ден, блогче!

Станаха 14 години, откакто започнах да пиша тук разни неща. През това време епохата на блоговете поотмина, социалните мрежи ги изядоха, но аз все още съм тук.

През последната година много неща се случиха и много неща се промениха за мен и в мен. То си личи по блога. Пиша по-малко, а част от написаното се отнася за конкретни хора и изобщо не стига до тук. Преводите също най-напред трябва да бъдат публикувани в книга и чак след това може нещичко да споделя. Спрях да шия играчки, така че шарените снимки на мишоци и мушмороци също изчезнаха. Скоро не сме имали концерти с „Джазът пее на български“. Имаме куп концерти „В света на операта“, но за тях няма нужда да пиша покани – предназначени са за ученици и билетите сами се продават. Същото важи и за срещите с читатели – този месец от 20 срещи само за три ще споделя плакат и ще поканя публика – на 8 април в Самоков, на 16 в Стара Загора и на 17 в Шумен; другите са в градинки и училища.

И какво остана? Линкове към статиите в „Сега“ и към епизодите от подкаста. По някое стихотворение. По нещо за новите книги.

И пак, милото блогче си има верни приятели.
Още колко неща има да стават, и всичко да се променя.
Нямам търпение.

Ето една снимка от днес, от ДГ „Българче“. Няма да коментираме коса, хрема, температура и т.н.
Аз обичам надписа ПРИЯТЕЛ.

„Празнината с форма на зайче“

Ние не умеем да говорим за смъртта. Все едно като не казваме нищо, тя ще се обиди и ще изчезне.
Когато очакваме дете, наивно си мислим, че трудните и неудобни разговори, които ни предстоят, ще се отнасят за секса.
Ние се местим. Спираме да се обичаме. Боледуваме. Умираме. Как се обяснява това на дете?

Книгата „Празнината с форма на зайче“ е за приятелството, за обичта и за смъртта. Толкова разбираемо и красиво е написана, с толкова вълшебни рисунки, че аз просто съм влюбена в нея. И не въпреки темата, а включително и заради нея.

Това не е приказка за четене преди сън. Боя се, че е за четене вместо сън. Аз я получих от издателство „Фют“ и я преведох същата нощ, като не спирах да плача, и не заспах изобщо. Майка ми вече беше много болна, оставаха й месеци (а редактирахме превода с Катя Латева в последните дни на мама). По-актуално нямаше как да бъде за мен, и този превод го изплаках. Аз имам празнина с форма на майка.

Но книгата не е сантиментална. И е ведра. И откровена.

Хъртъл и Бъртъл са зайче и костенурче. Те са най-добри приятели и откакто се помнят, винаги играят заедно. И си казват – ще бъдем приятели до края! Но един ден краят идва и зайчето изчезва, а на нейно място остава една празнина с форма на зайче. Костенурчето търси приятелката си, но не може да я намери никъде; умолява празнината да се махне, разгневява се и крещи, но празнината си остава там, тъмна и страшна. Тогава то започва да плаче и така го намира мечката Герда. Тя го оставя да се нареве, а после му казва, че единственото, което може да се направи, е да запълни тази празнина с хубавите спомени за времето, прекарано с Хъртъл. И когато костенурчето си спомня и разказва, тъмната празнина се изпълва със звезди.

Приказката е в стихове, много нежна и хубава.
Мисля, че всеки трябва да я има в дома си, за да я чете в най-черните си дни и постепенно да даде път на звездите в мрака. Тази книга е съкратено ръководство за преодоляване на скръбта. Тя не е за деца, не само. Тя е за всички нас, които сме осиротeли и оголeли.
Мисля, че е една от най-важните книги, които съм имала щастието да преведа.

Среща в Самоков на 8 април

На 8 април от 17,30 часа в библиотеката.
Ето ТУК е връзката към събитието във Фейсбук.
Миналия път, когато бях в Самоков, не усетих кога са минали цели два часа. И беше толкова хубаво, че имах чувство, че съм сънувала. Нямам търпение пак да се видим!

„Харолд и Мод“ и „Тасмания“

За „Харолд и Мод“:

Кратък скандален роман за скандално краткия живот

За „Тасмания“:

„Пиша за всичко, което ме кара да плача“

„През август ще се видим“ и „Никога не ме лъжи“

За „През август ще се видим„

Маркес, истинският, единственият, безсмъртният

И в подкаста – ТУК

За „Никога не ме лъжи“

Мистерии, скрити в тайните помещения на… роман

„Стоунър“ и „Жената, която пишеше писма“

За „Стоунър“

Дон Кихот от Средния запад

За „Жената, която пишеше писма“

Кога за последно написахте писмо на някого?

Среща в Пловдив на 19 март

В красивия Пловдив, и то само след 5 дни!

Събитие от Литературен Салон „Spirt & Spirit“ Пловдив
В Петното на Роршах • Petnoto na Rorschach от 19 часа

Мария Донева ще застане под светлината на прожекторите в клуб Петното на Роршах, за да чете свои стихотворения и да сподели няколко грижливо подбрани тайни за себе си и света.
Очи в очи с публиката. Звънко, каквото е присъствието ѝ. Честно. Иронично. Деликатно.
Както само поезията ни разкрива.
Заповядайте!
Входът е свободен.