Мария Донева's Blog, page 8

Срещи в Царево на 20 ноември

Точно в Царево ми се ходи!

„Ален и Роми“, „Важният си ти“, „Хай хай, Япония“, „Времето на стария Бог“

За „Ален и Роми“

Звездите не угасват

За „Важният си ти“

Що е то „асемиотична книга“?

За „Хай хай, Япония“

За Япония – информативно и оптимистично

За „Времето на стария Бог“

Да се родиш ирландец – проклятие, но и красива литература

„Ухото на света“

Има хора, които си мислят, че четенето е заради пряката полза – да придобием знания и да си отметнем училищните задължения; четем, защото трябва да се образоваме, после да работим и да си изкарваме прехраната.
Според други четенето е за трупане на информация. Те четат вестници и новинарски медии.
Според трети най-важното е да бъде забавно, затова четенето за тях е да скролват и погледът им да се хлъзга по кратки изречения, нашарени с емотикони; или пък да намерят вица на последната страница.
Всички те са прави.
Четенето е това; но не само това. То помага да постигаме всички свои цели и е средство по пътя към тях.
Но за нас, които обичаме книгите с истинска обич и привързаност, четенето само по себе си е достатъчно удоволствие. То е и пътят, и средството, и самата цел. То е радост и сдобряване с живота. Помага да разбираме истините, без да ги назовава. Да виждаме невидимото и да чуваме беззвучното. И без да е открито дидактично, ни научава да се свързваме със света.
Новата книга на Виолета Христова е приказна. Съдържа приказка – свят с фантастични герои, които живеят в град, който не съществува извън кориците, но е истински, осезаем и вълнуващ. Трептенето между реалността и фантазията е като практически урок за децата – да видят, че може да се мисли и така; да се разказват и такива истории. Авторитетът на истинската хартиена книга с твърди корици, хубави едри букви и красиви илюстрации утвърждава правото на фантазия; дава тихичко усмихнато разрешение на малкия читател: „Разсейвай се. Мечтай. Говори за измислените си светове смело; откривай ги и ги доизграждай; развий сънуваните образи до край, дай им от времето и от силата на собствените си чувства, за да им вдъхнеш живот.“
„Ухото на света“ е хартиено писмо до „човешките деца“ от всички възрасти. Това писмо е написано от нотичката Ми. То прилича на писмата до непознати другарчета, които по-възрастните си спомнят. Малката Ми описва своето семейство, реда в дома им, как учат, какво се вижда през прозорците, какъв е градът, в който живеят. Като всяко малко дете, което се чувства спокойно и с радост си търси приятели, тя се представя чрез онези неща, които са важни за нея. Умението да откроиш значимото; сам да се погледнеш отстрани; да обърнеш внимание на близките си и така да ги опишеш, че да се усети хем техният характер, хем твоето отношение – всичко това не е вродено, то се развива и изгражда у хората бавно и постепенно. А твърде често остава неизградено, хората така и не се опознават; не успяват да се представят със силните и със слабите си страни, имат проблеми в общуването.
Приказката за Ми е написана внимателно и с обич към децата. Тя говори меко, с думи, които са познати и присъстват в речника на малчуганите, но между тези думи се усеща цялата поезия на природата и на топлите човешки взаимоотношения. Начинът, по който са описани героите, местата и нещата, е пастелен, но запомнящ се, с точни детайли и музикална реч.
Основната тема – за музиката, прави книгата особено ценна; универсална в посланията си – и за малки, и за по-големи деца; а също и много подходяща за превод, защото в нея моралът и топлотата надхвърлят регионалното и биха били интересни за всички деца, без значение къде живеят те. Базисната музикална култура, която неусетно е предадена на читателите, няма как да се измени или да остарее. Тя е основа, върху която ще се натрупат и доразвият още и още знания и усещания, свързани с музиката и с останалите изкуства.
Още по-пълноценно удоволствие от приказката децата получават благодарение на красивите илюстрации. Те не само потвърждават посланията и визуализират идеите на писателката, а ги разширяват и задълбочават. Този тандем – Виолета Христова и Ина Христова – не за пръв път ни радва с цялостни, хармонични книги, в които думи и образ се сливат в едно пълноценно цяло.
„Ухото на света“ информира, учи и възпитава малките читатели, но преди всичко им вдъхва обич към музиката, към света и към хората наоколо; показва им колко красота има край нас и как да я откриваме, усещаме и ценим.

Молба

Възрастта ми ми се подиграва.
Тялото не ще да поумнява,
а пък остарява неприкрито.
Ходи в много пластове обвито,
ту му е студено, ту горещо –
и не смей да коментираш нещо!
В мен клокочат бяс и чиста злоба.
Вижда ми се тесен гардероба –
писах го нарочно с кратък член!
И не ме поправяй! Не и мен!
Коля, беся, дразня се, римувам,
хич не мисля и да се преструвам,
криво ми е всичко – и природата,
хората, традицията, модата,
с равна сила – лятото и зимата,
мразя гравитацията, климата…

Осъзнавам, че се жалвам жалко.
Моля, изтърпи ме още малко!

Ангел

Моят ангел има слаби ангели
и се влюбва сто пъти в минута.
Наминава, за да го погаля,
и заспива като бебе в скута ми.

После литва. След това го няма.
След това е гузен и наплашен.
После радостта му е голяма.

После идва гладен и безсилен
и разказва врели-некипели.
Той е в правото си да помилва,
да превръща делника в неделя,

той със всичко земно е наясно,
оптимизмът му е просто дивен,
той е нещо светло и прекрасно,
но е точно като мен наивен.

„Романът на една жена без качества“ и „Странноприемницата в Танзи фолс“

За „Романът на една жена без качества“

Винаги на крачка пред читателя

За „Странноприемницата в Танзи фолс“

Книга, която се усеща като дом

„Пътят на любовта“ и „Яга и къщата на орлови крака“

За „Пътят на любовта“

Талантлив наблюдател на бездните в човека

В подкаста: ТУК

За „Яга и къщата на орлови крака“

Когато Баба Яга беше непослушно момиченце

Идея

Неизразима и неясна, а плаче да я назова.
Във мислите ми ѝ е тясно. Върти се в моята глава.
Напада, а не стреля точно. Последователно греши.
Ръмжи, излага ме нарочно. Не иска да се утеши.
Оттегля се, печели време. Тревогата ѝ не минава.
Не мигва нощем, денем дреме. Отива си, но пак остава.
Стърчи облечена, готова, под мигащото осветление –
една идея чисто нова в очакване на вдъхновение.

„Неразделните“ и „Хората от платформа №5“

За „Неразделните“

„Неразделните“ идва 40 г. след смъртта на Симон дьо Бовоар

За „Хората от платформа №5“

Вагонът – пленителен портал към чуждите съдби

„Клара чете Пруст“ и „Как да се влюбим“

За „Клара чете Пруст“

Ако фризьорките четяха Пруст, вместо да гледат Big Brother

За „Как да се влюбим“

Как да се влюбим, съветва авторката на бестселъри Сесилия Ахърн