Мария Донева's Blog, page 3
June 24, 2025
Както трябва.
Изглеждам точно както трябва.
Щом змей намисли да ме грабва,
с мен доста ще се поозори
с пет (надесет) кила отгоре.
С две думи: сбъркал би адреса.
Добре, до вчера бях принцеса,
миниатюрна, миловидна,
а вече отдалеч съм видна.
Изобщо, вече съм на плюс.
Мъже, които имат вкус,
промяната ще оценят.
Не ми е зор да ме спасят,
аз се спасявам… ако искам.
Поискам ли, избирам риска.
Решавам си по своя воля.
Когато трябва, знам да моля,
да търся помощ, или не.
Наясно съм с това поне:
макар не точно хубавица,
по стаж и опит съм кралица.
На зелено 3, фестивалът на Бедечка
Имало едно време един голям град. Той си имал една малка река.
Един ден градът се сетил, че река с пари не се купува, и решил да си я защити, и нея, и гората наоколо, и и земята под нея, и въздуха над нея.
С всички позволени сили и средства на радостта.
Историята с парцелите там е дълга и забатачена, но това, което видях е, че има млади и енергични хора, които не са безразлични, а правят града ни по-хубав с всяка следваща идея, превърната в труд и после в радост.
Ето една Книжарница в куфар, край която гравитирах аз.
Гери, Гергана Димитрова, това чудо на чудесата, ми прати снимки от моето участие на 21 и 22 юни и аз ще сложа тези снимки в блога, за да го присъединя към каузата.
ТУК има още много снимки от концертите, надбягването, дискусиите, киното, всички ръкоделия и всякакви изделия. Аз най-после си взех кенче от авторското пиво на Trouble bakers 
В обобщение: живее ми се в жив град, и Стара Загора все по-често дава признаци, че е точно такава. То река, то деца, то чудеса.
Благодаря за възможността да участвам!
June 23, 2025
June 17, 2025
Компасът
Позор ли е или слава?
Не пита, който не знае.
Един лети във земята,
друг в облаците дълбае.
Да не е врътнал компасът?
Къде са ляво и дясно?
Все нещо ги донагласят
и май не е много ясно.
И аз къде се намирам,
къде си водя детето…
През пет минути се спирам
и преоткривам небето.
June 14, 2025
Часовник
Все едно беше вчера. Все едно ей така,
леко да се протегна – и ще пипна с ръка
русичката косица на доброто ми бебе,
кака ще ми подвикне: – Къде ходиш бе, дребен?,
майка ми ще отиде в село, за да е с татко,
нищо, че се познават от съвсем-съвсем кратко,
до кобилката Муца баба ми ще застане…
аз без малко да падна – баба ми ще ме хване
и ще хукне през времето – да ме гушка и пази.
Слънчевият часовник ту се стрелка, ту лази,
и така ни посочва, и така ни разделя,
че не смогвам с ума си да го схвана и смеля,
но не вярвам, че всичко чезне просто така,
затова продължавам да протягам ръка.
June 8, 2025
June 3, 2025
„Слънцеломи“ и „Музеят на животните“
За „Слънцеломи“
Политика, пердах и приключения на българските митологични същества
+
Дете да си и да четеш, и да четеш!
В подкаста „За книгите“ – разговор за „Музеят на животните“ и „Как строят животните“
May 26, 2025
На 24 май в Брюксел
–
С бързото пътуване, светкавичните съобщения и с интернет отдавна вече, където и да се намираме, все сме в подножието на Вавилонската кула. Строим, влагаме сили, през деня неуморно изграждаме, през нощта без пощада рушим, и вече не разбираме не само чуждите, но и своите, и себе си дори. Затова нашият език е нашият дом; тук сме близки и принадлежим към нещо разбираемо и хубаво, и важно.
Гостувах в Брюксел по покана на Българската културна асоциация. На 23 вечерта в българското посолство (красива сграда с още по-красива градина) имахме среща с възрастни читатели… в смисъл млади, но все пак пълнолетни. На самия 24 ме приеха да празнувам заедно с децата от училище „Ран Босилек“, гостенчетата им от други градове, и техните родители. И аз пях „Върви, народе възродени“, и аз прегърнах букет бели божури.
Тези деца често имат по два родни езика, от мама и от татко – различни езици, живеят в съвсем трета езикова среда, видели са свят и хора с различни традиции и порядки. Те ще постигнат повече, отколкото мога да си представя. Да си част от детството, да създадеш ориентири за добро и зло, да посееш любов и да се грижиш тя да израсте силна и непобедима. Това е нашата работа и в нашето училище в Брюксел знаят как да работят.
Видях деца и родители, с които се запознах миналата година на фестивала на българската литература, и се познахме. Нося си бонбони и усмивки.
Да ви кажа, хем зная, че трябва да споделя и да благодаря за прекрасните дни, хем не искам, защото това ще е точката на пътуването.
Но пътуването завърши с удивителен знак!
На третия ден, 25 май, дойде ред да се прибера, но полетът беше чак вечерта, затова Таня Станева взе мен и мъжа ми и ни заведе в Брюж. Който е бил там, знае. Който не е бил, дано да отидете, много е красиво!
–
Може погледът ми на гостенка и един вид туристка да е повърхностен. Нека. Като си затворя очите, виждам дантели, мостове и катедрали, канали и черешова бира, възглавници и гербове, Мадоната с младенеца. Леда с лебеда и Прометей, впрегнали Пегас, препускат и от нищо не им пука. Слънчево време от първата до последната минута, с няколко пухкави бели облака за разкош. И хубав, дълъг разговор за най-важното, за самия живот.
Май това беше специфичното в това пътуване и в тези срещи – че не бързахме. Останахме да си говорим колкото си искаме и трите дни. И най-важното е, че имахме какво да си кажем. И се разбирахме, насред вавилонския Брюксел, и ето, знам къде непременно искам пак да отида, и умът ми щрака как и аз да допринеса с нещо за общата ни кауза, и как да пресъздам възможно най-точно ястието, с което нашата приятелка Виолета ни нагости в дома си; и как ми се иска наистина да напиша някое свястно стихотворение в бележника, който ми подариха (винаги съм си мечтала за такъв).
Слава на българския език. Да живеят приятелите. Да пребъде красотата.
–
Тези две снимки по-горе взех от сайта на БНР. В Брюксел не снимах, сигурно ще ми изпратят някоя и друга снимка за спомен. Получих няколко снимки с дечица на празника, но може би не е редно да ги споделям, приемам ги лично. И после снимах без цел и посока в Брюж, слагам няколко от тези снимки за по-шарено.
–
БЛАГОДАРЯ!
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 119 followers
