Мария Донева's Blog, page 6
February 2, 2025
January 22, 2025
Kiss от Ямбол, шер мадам!
С Христо Карастоянов се запознахме в Стара Загора, в музея на Гео Милев. А може би сме се запознали в Ямбол и след това, когато съм го видяла в голямата и шумна писателска компания в Стара Загора, съм казала – Здравейте, срещали сме се на този и този конкурс, а той е отговорил – Мадам, целувам Ви ръка, и после сме се държали така, все едно се познаваме открай време. Поне така се усещаше; затова и първата среща ми се губи от паметта, усещам я като нещо незначително.
Имаше един период, когато доста често си пишехме по мейла или в чата на gmail. Това бяха весели и откровени разговори с много смешки и линкове към песни. Христо ми изпрати да чета ръкописите на „Името“ и на „Паякът“, после говорих за тези книги на представянията им в Стара Загора и в Ямбол и общото ми усещане за онова време е за множество хора, топлина и радост.
Срещите ни с Карастоянов не са били многобройни, но винаги са били интересни и емоционални. Той говореше с ярки фрази, имаше много знания по най-различни теми и обичаше да впечатлява аудиторията. Макар че обикновено обръщаше разговора на шега, казваше умни и значими неща, които след това да обмисляш и да разсъждаваш; мъдрости със закъснител.
Както се смееше шумно и от сърце, така се и ядосваше. Случвало се е да се скараме и ми беше криво и съжалявах защо съм го засегнала. После разбрах, че и други са го ядосвали и си е тръгвал ей така, посред нощ. Да стане от масата, да те изтрие от приятелите си във фейсбук. На другия ден пак да ти изпрати покана, ей така, само за да те изтрие още един път.
Дори и след два-три такива случаи, пак живеех с твърдата, радостна убеденост, че сме приятели, които просто се виждат рядко, защото живеят в различни градове. По едно време Карастоянов се беше зарекъл, че спира писането. Може би му беше докривяло, че няколко пъти се случи да номинират негови книги за различни награди – и нищо. Естествено, шило в торба не стои, той не просто продължи да пише, а написа важни и значими книги, в които острият ум, сладкодумието и талантът му са подкрепени солидно от ерудицията и задълбочените, прецизни проучвания (ако е цитирал заглавието на статия, излязла в даден вестник преди 94 години на определена дата, значи заглавието е било точно такова, а проблемите, коментирани в статията, са били такива и такива, защото…“
Прилагам негов автопортрет, който той ми изпрати за един рожден ден заедно със стихотворение:
Ха-ха-ха! Това е верният ти Карастоянов, изобразен как пие за твое здраве!!!
Може да не си приличам,
но пък как реалистично пия!
То е, щото те обичам,
Донева! Мария!
Изкушавам се да цитирам и още нещичко от кореспонденцията ни. Поканила съм го да изпрати текстове за списание „Участ“, това през 2006 година, и понеже той се е забавил, съм му пратила следното напомняне:
О, Карастоянов Христо,
хайде, препиши на чисто
малко гениална проза.
Изпоти се моя мозък
от тъга и притеснение –
чака той стихотворение,
плиска се като суспензия –
я драсни поне рецензия.
Мъката ми е дълбока –
свършва срока, свършва срока…………..
…
На което съм получила в ответ:
По-спокойно, по-спокойно,
гиди моме звездобройно!
До ще вторник – светъл ден
и ще имаш ти от мен
туй-онуй и тъй нататък
даже без да бъда кратък…
Дотогава потърпи,
просто лягай там и спи,
или квото правиш там.
Kiss от Ямбол, шер мадам!
Христо Карастоянов си знаеше цената. Той обичаше вниманието и му се радваше. Беше душата на всяка компания. Най-хубавото място на масата беше близо до него, защото там се водеха най-разгорещените разговори. Срещахме се рядко, веднъж на няколко години, и пред себе си занапред ще се придържам към версията, че той сега е в друг град, не много далеч, и е само въпрос на време да се видим пак и хубаво да се наприказваме.
Мария Донева
12.04.24 г.
Стара Загора
January 21, 2025
January 14, 2025
January 5, 2025
December 29, 2024
December 22, 2024
Коледните картички 2024
Вече се бях примирила, че и това няма да направя.
Откакто майка ми я няма, загубих част от способностите си – не плета, не шия, не правя никакви неща. Нямам сила в ръцете, просто това нещо спря.
Включително коледни картички, няма бе, няма никой. Опитах се насила – направих три грозни и се изтощих.
И днес, моля ви се, без да възнамерявам и без да решавам, просто станаха.
Снимката е на светлината на лампата, на живо са по-хубави.
Почувствах се добре.
December 15, 2024
През 2024 година
През тази година много четох и писах.
КНИГИ
През пролетта излезе „Писмото на мравката“ с приказните рисунки на Елена Панайотова. За идната пролет готвим нова книга заедно.
Превеждах книги.
Особено интересно ми беше да работя по превода на романа „Когато Хитлер открадна розовия заек“ от Джудит Кер; вероятно ще излезе през 2025.
Писах за книги.
Навърших три, започнах четвърта година, откакто водя литературната рубрика на „Сега“. Според отметките в Гудрийдс към прочела към 180 книги, но в това число не влизат онези, които все още не са издадени. И като се има предвид, че реша ли да редактирам книга, това означава, че ще я чета и препрочитам Х пъти, обикновено докато авторът не се умори от предложения, доизпипване и шлифовка, числото би трябвало да порасне още.
Преди съм си мислила, че онези, които казват, че са прочели десетки или стотици книги за година, или лъжат, или четат механично, повърхностно и само похабяват книгите. Сега вече знам, че ако човек чете всеки ден по 8 – 10 – 12 часа, пълноценното четене е съвсем възможно; просто мозъкът ти така заработва.
За „Сега“ се събраха 99 статии от около 40 различни издателства.
Продължих да представям по една книга седмично и в предаването „Флашмоб“ на Радио Стара Загора. Голяма част от тези представяния могат да се чуят ТУК.
Имах срещи с читатели.
Те бяха буквално безброй. Имаше дни с по 3-4 срещи една след друга, няколко поредни седмици с по над десет. В Стара Загора, Стралджа, София, Бургас, Пловдив, Самоков, Труд, Преславен, Старозагорски минерални бани, Рила, Хасково, Шумен, Брюксел, Ямбол, Нова Загора, Казанлък, Царево; сигурно забравям нещо. Последната среща за годината – в Братя Даскалови.
Имаше периоди, в които приех прекалено много покани и накрая не се чувствах добре, а изприказвана и с паднали батерии. Ще се опитам да не правя повече така.
Преглеждам календара, за да видя къде съм била, и всяка среща ми изплува пред очите (добре де, някои седмици буквално ми се сливат).
Но непременно трябва да спомена вечерта в Ямбол, с младите и още по-младите актьори, които ме накараха да се почувствам толкова обичана и разбрана, че част от това чувство си ми остана вградено завинаги. Любов за София Карастоянова!
Ами Бургас! Библиотеката в Бургас, Антон Димитров води срещата и всички бяха толкова мили. Момент! Ами премиерата на „Писмото на мравката“ в операта в Стара Загора! Оооооо… И в Халите в София. В Стралджа колко хубав разговор стана, и разбира се, в Самоков. А казанлъшката лавандула и в момента се спуква да цъфти.
Сърцето ми бумти в момента като печка „циганска любов“.
Я малко снимки, да си поотдъхна.
Подписах договор с Литературна агенция „София“ и вече имам агент, който да ме представлява зад граница. Агент Гергана Панчева!
Бях част от журито на Фестивала за самодейни театри за възрастни в Нова Загора.
Участвах във втория салон на книгата във Флоренция, в панаири и алеи на книгата, в представяния на книги на любими автори; в конкурса „Веселин Ханчев“
Какво друго? В Държавна опера Стара Загора направихме концерта „В света на операта“ заедно с най-чудесните млади оперни солисти и представихме този концерт много пъти, изгубих им бройката, на нашата сцена и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. А пък Константин Владигеров се вдъхнови от едно мое стихотворение и написа песен по него. А?
Наистина ли нямам нито една снимка от концертите? Имам една.
Получих награда от Столична библиотека в началото на годината. В края й „Боядисвам в бяло лятото“ беше в дългия списък за наградата „Перото“, „Писмото на мравката“ стигна до най-късия списък. Не е лошо.
В личен план
Тук сме. Децата си живеят, даже имаме ново бебе в семейството. Имаме си и кемпер и това е буквално и реално да живееш вътре в мечтата си и да пътуваш по света, носен от нея.
Участвах, правих, писах, пътувах и наистина се старах с цялото си сърце.
Благодаря.
Мария Донева's Blog
- Мария Донева's profile
- 119 followers
