Мария Донева's Blog, page 318

Снимки от Студио 5 :)

Марина и Венци

И мила публика!

Снимките направи Татяна Жилкова.

Само Антони го нямаме фотографиран…

Ne me quitte pas

Не отивай там.

Други цветове има есента.

Някой друг, не аз, рано сутринта

ще те поведе в жълтите листа.

Други гласове чужди стихове

знам, ще ти шептят.

Не и моят глас, уморен и ням.

Не отивай там, не отивай там.

Не отивай там…

Нека е кошмар този остър миг,

хладното легло, болката без край.

Аз ти нося дар, хайде, остани,

ще ти дам живот, по-красив от май.

Тръгнеш ли сега, във едничък ден

цялата тъга ще попие в мен.

Не отивай там, не отивай там,

не отивай там…

Тук за теб тъжат тихите стени,

чашата с вода, слънчевият прах.

Сенките тежат, хайде, остани,

ако не за мен, то поне за тях.

Вече няма ден, вече няма сън,

само болен мрак, сива пустота.

Остани при мен, не отивай там,

не отивай там…

Ще те задържа в сянка от преди,

в снимка на дъга, в капка от парфюм.

Нощем ще лежа в твоите следи,

тих като шега, казана наум.

Тръгнеш ли от тук, ще изчезна цял

като малък звук от ресна на шал.

Не отивай там, не отивай там,

не отивай там…

Нека ни вали галещият дъжд,

хайде, остани, чудото задръж.

Нашата луна, нашите мечти,

мислите на глас – всичко ще ти дам.

Няма светлина щом си тръгнеш ти.

Нямам сили аз да остана сам.

Не отивай там, не отивай там,

не отивай там…

Дзак!

Концертът в Студио 5 ще започне в 20 ч.!

така че ще имаме време да си поговорим с подранилите

това е чудесно!

Малка гара

Гарата пристига.

Стряскам се и слизам.

В мене се надига

вкусен оптимизъм.

Царевички мърдат

заешки ушета.

По земята твърда

лилав бръмбар крета.

Маковете тичат

отстрани край пътя.

Щъркели прилично

и спокойно мътят.

Агнета се гонят

по една поляна,

и разперва клони

радост овладяна.

Да се завърнеш…

омайващ двоен опус

по мотиви от Димчо Дебелянов

Мария

Да се завърнеш в бащината къща,

където нетът кекав е и гасне,

и тихи пазви чатърка разгръща

да прелъсти перверзни и нещастни.

Кат бреме хвърлил мярката и такта,

що безутешни дни ти завещаха

да включиш с пръсти трескави контакта,

и ника да напишеш с радост плаха.

Да си припомниш паса и акаунта.

Да си представиш ароматно рамо,

железни гащи, медицинска манта,

овчица кротка, или просто мама…

Със някоя развратна непозната

да се топиш от горест безутешна.

С една ръка да пишеш в тишината,

а с другата да правиш друго нещо.

Ела у нас, бъди със мене всякак,

домът ми празен е, чаршафът чист.

О, скрити вопли на наивник някой,

до късни доби бъбрил със Азис…

—

ТТ

Да се завърнеш в бащината къща,

когато лампите във хоремага гаснат,

и ври душата, моли да повръща,

и всичко видиш двойно, и неясно.

Набързо хвърлил фаса си на двора,

добре че туй го твойте не видяха,

ти с плахи стъпки се събуваш в хола –

зер гостенин под родната си стряха.

Да те пресрещне тъщата на прага,

да сетиш тръпки от вида и само,

да кимнеш благо, както се полага,

нефелно да джомолиш: мамо, мамо…

Смирено клюмнал, хванат за стената –

добре поне че има таз заслона,

на мислите си хлътнал в мрачината,

впил морен поглед в дъртата кокона:

аз дойдох да положа мирно задник,

зер вино пийнах, само половина…

О, клетнико, о, ти – многострадалник,

със думи спомнил майка и роднина!

—

Мария и ТТ, 28.12.2007

Намерих си тази смешка ето тук

След

 

Градът те е изпил. И те прикрива.

Присмива ми се. Бялата ти риза -

облечена на друг (не му отива),

там други друг с походката ти слиза…

Градът е пълен с късчета от тебе.

Но аз ще трябва вече да си мисля,

през времето, което ще последва,

без думите, които съм ти писала.

 

Джаз и поезия в София на 8 юни

Разкудкудякано обяснение в любов

 

Обичам те шумно! Със весели думи.

Обичам, когато си легнал върху ми.

И смешните пръсти на двата ти крака.

Когато пристигаш. Когато ме чакаш.

Обичам, когато ядем и се смеем.

Когато лежим и мълчим и си блеем.

Обичам, когато се будя със мисъл -

да ставам, да видя дали си ми писал.

Когато любезно гърба ми почесваш.

Обичам, че всичко във теб ми харесва!

 

Ела