Мария Донева's Blog, page 320

Страсти и неволи

Половин царство давам

за един беналгин.

Ще добавя и коня  -

за още един.

Щом не мине с лекарство

главоболът свиреп,

давам цялото царство,

да си охкам, но с теб.

Шантарам

 Купих си я на 9 април, и от тогава май не остана някой, на  когото да не съм я препоръчала настойчиво. Настойчиво,  чак възхитено, възхитено, чак екзалтирано.

Това е една от най-прекрасните книги, които съм чела  изобщо някога.

Всъщност, стигнах до края й преди три дни, но още не съм  изтрезняла от преживяването, и не зная кои са другите  заглавия, които да съизмеря с „Шантарам"

Нека започна подред, защото твърде много се вълнувам и  няма да успея да ви убедя колко ще е хубаво да я прочетете.

1. Препоръча ми я Бриджит Джоунс. Аз похвалих „Не пускай  ножа", тя каза за „Шантарам". С този пост предавам нататък.

2. Книгата – 868 страници. Тежичка. Плътно изписана. Има  за четене. Някои книги са отпечатани като рехава, несериозна храна – вафла, чипс, зрънчо. Тази има всички данни да засити глада ми за четене много добре. И го направи.

3. Едно такова индийско заглавие… викам си – то ще е нещо мистично, за чакри-макри… отгръщам корицата и ме посреща познато усмихнато име: Превод от английски Светлана Комогорова – Комата. Ей, това ще ми хареса!

4. Книгата е тапицирана с хвалби за автора от авторитетни имена, толкова са много, че ми се отщя да ги чета. Даже биографията от задната корица прочетох чак след като бях преполовила книгата. (Всичко казано е вярно! Но аз все пак – първо самата книга, а после рекламата за нея.)

5. Става ми поглъщащо интересно още от първата страница…

О, как да пиша за тази книга?! През цялото време, докато я четях, копнеех да мога да запомня цели страници. И сега се изкушавам да започна да цитирам, но това би означавало да я препиша. Такъв динамичен, остър, нежен ред от преживявания…

6. Героите на книгата са истински живи хора за мен. Е, не всички. Обаче…

Оооо, хора, прочетете тази книга, за да си говорим за нея!

Прабакер, а? Може ли да има по-прекрасен малък усмихнат човек от Прабакер! Той е описан така обичливо, че и аз го обичам, и копнея да познавам такива хора. И… Ужасно се вълнувам, честно, нищо няма да стане от спокойния и последователен анализ на текст, няма как.

Ами Прабакер има специална Усмивка. И говори смешен английски. Това е едно от грамадните постижения на превода – сладкият, очарователен и естествен говор на точно този герой. Ето началото на първия им разговор:

- Казвам се Прабакер – представи се той на своя напевен английски. – А как е уважаемото ви име?

- Уважаемото ми име е Линдзи – излъгах аз. Използвах името от фалшивия паспорт.

- Аз бомбайски гид. Много отличен бомбайски гид номер едно, аз. Цял Бомбай знам го много добре. Вие иска види всичко. Аз знам къде точно намери вие най от всичко. Мога да ви покажа даже повече от всичко.

… – Разбира се, сър! – светна лицето на Прабакер. – Аз мога вас заведа в евтин хотел, в много евтин хотел, в прекалено евтин хотел, и дори в толкова евтин хотел, че там никога няма отседне никой, който с всичкия си.

… – О, да! – извика той в отговор. – Вие толкова страшно много нуждаете от мен, че направо ми се плаче за вас! Само Бог знае какви ужасни неща се случват на вас без мене да пази тялото ви в Бомбай!

…

Вторачи се в очите ми, а огромната му усмивка дори не трепна. Имаше нещо в тази усмивка – някакво непослушно веселие, по-откровено и по-трепетно от радостта, която ме прониза право в сърцето. Случи се само за миг, щом се погледнахме очи в очи. Толкова ми стигаше, за да се реша да се доверя на този малък човек с голяма усмивка. Тогава все още не го знаех, но това беше едно от най-добрите решения в живота ми.

7. От „Шантарам" може да се научат много интересни, полезни, странни, удивителни, сладки и горчиви неща за Индия, за Афганистан, за Австралия, и за живота на хората там, и за живота на хората навсякъде.

8. Тук има мъдрост. Красиви, остроумни, мъдри мисли, формулирани изящно и вплетени естествено в разговорите, в описанията, в случките на всяка страница.

9. Не зная колко пъти се смях на глас по време на четенето. Неудържимо. Не зная и колко пъти плаках. Тази книга къса страници направо от сърцето ти.

Може ли човек да се влюби в книга?

Очевидно – да.

Изгрев

То беше много тихо.

Черупката си счупи.

В съня си се усмихна,

и после се излюпи.

Докато всички спяха,

нахрани се с прохлада.

Перата му блестяха

от мед и лимонада.

Във полог от небе,

в гнездо от облак летен,

протегна се добре,

примигна, и засвети.

Може ли

Може ли конче да се ядоса?

Може ли мравка да бъде сърдита?

Спирам, задавам си тези въпроси,

и неусетно ядът ми отлита.

И, за момента, светът се подрежда.

Дъх си поемам, нагазвам в тревата.

Тропвам с копито. През сламка поглеждам -

колко далечни изглеждат нещата.

Навън – навътре в СБП

СБП означава Съюз на българските писатели.

През 2006 година ме поканиха да кандидатствам. От уважение към хората, които ми отправиха тази покана, написах молба, приложих книги, събрах препоръки.

Ама не ме приеха в Съюза. Един глас не ми стигнал при гласуването, а и имало доста кандидати на по над 80 години. Те, за разлика от мен, не можели да чакат.

…

Което потвърди убеждението ми, че човек не трябва да прави неща, които не му идват отвътре.

От тогава съм все по-сигурна, че нямам нужда от друга тежест освен собствените ми 62-3 килограма, и че не искам никой да говори от мое име, нито пък аз да изразявам други позиции, освен собствените си.

Пък и дали ще стана повече поет, като вляза в някой съюз… едва ли.

Така че, за момента, уважавам всички съюзи и сдружения, но предпочитам да не членувам в никой от тях.

Сигурна съм.

…

Звъни ми в понеделник, 16 май 2011, Гриша Трифонов – честито, преди 20 минути те приехме в Съюза.

- Ама аз не съм кандидатствала, не искам…

- Преразгледахме старите молби. Преди нали кандидатства? Тогава не те приехме, сега те приехме, от 260 човека – 25 са вътре, и ти си между тях.

…

То добре, ама аз… не искаммм.

Обаждам се на Гриша.

- Добър ден. Имам проблем. Много те уважавам, не искам да те огорча, но не искам да бъда в Съюза.

- Аз ходих, агитирах, говорих с хора, пък ти…

- Ами да беше говорил с мен първо. Каква е процедурата, без да правя скандали, съвсем тихо и спокойно?

- Няма процедура, аз ще им кажа, че не щеш.

…

На другия ден получавам запитване – Мария, спешно потвърди наистина ли си член на Сдружението на българските писатели? Ако това е вярно, има конфликт на интереси и становището на управителния съвет е да отпаднеш.

От къде да отпадна?! Какво сдружение, какъв съюз, какви везани пешкири за негрите в Житомир?!

Гриша казал, че може би съм в Сдружението, защото как можел да каже, че преди съм искала, а сега не искам.

И аз пък намерих на кого да се доверя да говори от мое име… И така,

Първо ме поканиха в съюза и не ме приеха; сега ме приемат насила и ще ме изхвърлят дисциплинарно, и то за нещо, което е пълна измислица.

А аз най-наивно си живея в Стара Загора и даже не знам какви работи стават с мене и с мойто име…

Най-вероятно – за мое добро.

…

Приятели! Другари! Братя!

Моля ви, не ми правете добро, преди да попитате искам ли го.

Обещавам и аз да не правя така с вас.

Благодаря предварително.

…

ПП „Трябва кураж, за да правиш това, което искаш, докато другите кроят планове за теб…" Джоузеф Кембъл

ППП Сега не знам член ли съм, кво съм…

?!

Ще ви държа в течение как ще продължи историята.

Честит рожден ден, любимо мое!

(актуална 16-годишна снимка – утре)

неделя

Къде да ходя? А е топло,

и вятърът – гальовно мек.

Очарователен следобед,

и аз – като ленив човек,

богато надарен със време,

със книга и със самота,

един удобен стол ще взема

и на балкона ще чета.

Имам твърдо намерение

Имам твърдо намерение

всичко да ми е наред.

Дни със сиво оперение

люпят ситен слънчоглед.

Работата скърца жилаво,

без зехтин и без подправки.

С разширени вени лилави

охкат затлъстели мравки.

Паяци се зъбят тихо,

с нерви, виснали на косъм -

смятат, че им се усмихвам,

само за да ги ядосам.

Че бърборя и си пея,

и изказвам несъгласие,

само за да ги разсмея.

Честно казано, така си е.

особено зайче

Дребните предмети

Пазя любовта си към теб като сламена шапка.

Придържам я да не отлети с вятъра,

смея се на слънцето

Искам да плача горчиво и отчаяно за дребни неща,

за предмети без стойност за никой друг,

за пепелта от цигарата ти,

за пясъка в леглото ни,

за леглото ни,

за всичко, което няма да се повтори.

Дребните предмети

говорят за теб.

И ме закрилят.